1)

Представлява ли обезщетение за болест по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) сумата за обезщетение, дължима на работниците за материалните загуби, причинени от възпрепятстването им да придобиват доходи с икономическата си дейност по време на тяхната карантина като болни лица, лица, за които се подозира, че са болни, или лица, за които се подозира, че са заразени с COVID-19, и която първоначално трябва да се изплати от работодателя на работниците, като правото на обезщетение по отношение на държавата Австрия преминава върху работодателя в момента на изплащането?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2)

Трябва ли член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011 (2) да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национална правна уредба, съгласно която предоставянето на обезщетение за загуба на доходи, претърпяна от работниците в резултат на карантина, разпоредена от здравен орган поради положителен резултат от тест за COVID-19 (като обезщетението първоначално трябва да се изплати на работниците от работодателя и в тази връзка правото на обезщетение спрямо държавата Австрия се прехвърля върху работодателя) зависи от това дали карантината е разпоредена от национален орган въз основа на национални епидемиологични разпоредби, така че такова обезщетение да не се изплаща на работници, които в качеството си на погранични работници пребивават в друга държава членка и чиято карантина е разпоредена от здравния орган на държавата на пребиваване?