–

за Oilchart International NV, от E. Van den Wijngaert, advocaat,

–

за ING Bank NV, от D. Arts, T. Mertens, L. Rasking и E. Ulrix, advocaten,

–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и M. H. S. Gijzen, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от S. Noë и W. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Oilchart International NV (наричано по-нататък „Oilchart“), дружество, учредено по белгийското право, и O.W. Bunker Netherland BV (наричано по-нататък „OWB“), както и ING Bank NV, две дружества по нидерландското право, по повод на плащане по неплатена фактура, издадена от Oilchart за услуги по зареждане с гориво на името на OWB, обявено в несъстоятелност.

3

Съображения 2 и 6 от Регламент № 1346/2000 гласят:

[…]

4

Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Международна компетентност“, предвижда в параграф 1:

„Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището според устройствения акт се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното“.

5

Член 4 от посочения регламент, озаглавен, „Приложим закон“, има следната редакция:

„1.   Ако настоящият регламент не предвижда друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него е законът на държавата членка, на чиято територия е образувано производството, наричана по-долу „държава на образуване на производството“.

2.   Законът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. Той определя по-специално:

[…]

[…]

6

Регламент № 1346/2000 е отменен с Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 141, 2015 г., стр. 19). Съгласно член 84, параграф 2 от последния регламент Регламент № 1346/2000 продължава да се прилага за производствата по несъстоятелност, открити преди 26 юни 2017 г.

7

Съображения 10 и 21 от Регламент № 1215/2012 гласят:

8

Съгласно член 1, параграф 1 и параграф 2, буква б) от този регламент:

„1.   Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii).

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

[…]

9

Член 28, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент“.

10

Член 25 от Wet op het faillissement en de surséance van betaling (Закон за несъстоятелността и отлагането на плащания) от 30 септември 1893 г. (Stb. 1893, № 140, наричан по-нататък „NFW“) гласи следното:

„1.   Искове с предмет права или задължения, включени в масата на несъстоятелността, се предявяват спрямо синдика и от него.

2.   Ако такива искове се предявят или продължат да се водят от или срещу длъжника в несъстоятелност и доведат до постановяване на съдебно решение срещу този длъжник в несъстоятелност, това решение няма правна сила спрямо масата на несъстоятелността“.

11

Член 26 от NFW предвижда, че:

„Искове за изпълнение на задължение от масата на несъстоятелността могат да бъдат предявявани срещу длъжника в несъстоятелност само по реда, предвиден в член 110“.

12

Съгласно член 110 от NFW:

„вземанията се представят на синдик под формата на фактура или друг писмен документ, в който са посочени естеството и размерът на вземането, заедно с придружаващи документи или копие от тях, както и изявление дали се претендира за право на предпочтително удовлетворение, залог, ипотека или право на задържане […]“.

13

В рамките на съвкупност от договори за зареждане на морски кораби, на 21 октомври 2014 г. Oilchart доставя за сметка на OWB гориво на кораба с наименование Evita K., акостирал в пристанище Sluiskil (Нидерландия).

14

На 22 октомври 2014 г. Oilchart издава на OWB фактура на стойност 116471,45 щатски долари (USD) (приблизително 107229,44 евро). Тази фактура остава неплатена.

15

С решение на Rechtbank te Rotterdam (Районен съд Ротердам, Нидерландия) от 21 ноември 2014 г. OWB е обявено в несъстоятелност.

16

Oilchart предявява за проверка от синдиците на OWB вземането, произтичащо от тази неплатена фактура.

17

Поради редица неплатени фактури Oilchart налага възбрана върху някои морски кораби, на които е доставяло гориво. За да вдигнат възбраната върху корабите, са издадени гаранции в полза на Oilchart, които могат да бъдат усвоени на основание постановено в Белгия съдебно или арбитражно решение срещу OWB или срещу съответния корабособственик.

18

На 11 март 2015 г. Oilchart предявява иск срещу OWB пред Rechtbank van koophandel te Antwerpen (Търговски съд Антверпен, Белгия), за да удовлетворяване по-специално на претенцията си по посочената неплатена фактура. ING, в качеството си на кредитор по прехвърлено от OWB вземане като насрещна престация за предоставянето на кредитна линия, встъпва доброволно в това производство.

19

Като приема, че е компетентна да се произнесе по иска, с решение от 15 март 2017 г. посочената юрисдикция обявява иска за недопустим на основание на нидерландското право в областта на несъстоятелността.

20

На 16 май 2017 г. Oilchart подава жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия).

21

Тъй като OWB не се явява в съдебното заседание нито пред Rechtbank van koophandel te Antwerpen (Търговски съд Антверпен, Белгия), нито пред запитващата юрисдикция, последната счита, че трябва да провери международната си компетентност съгласно член 28, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.

22

Като се позовава на практиката на Съда, запитващата юрисдикция иска да се установи дали вземането, предявено от Oilchart срещу OWB, се основава на общите правила на гражданското и търговското право по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, или на специалните правила в областта на производството по несъстоятелност.

23

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че вземането на Oilchart срещу OWB е предявено след откриването на производството по несъстоятелност и без да се споменава това производство съгласно особена разпоредба от нидерландското законодателство в областта на несъстоятелността, а именно член 25, параграф 2 от NFW относно вземанията, които нямат връзка с масата на несъстоятелността, а с личните интереси на несъстоятелния, а не съгласно параграф 1 от този член, който има пряка връзка с тази маса.

24

Според посочената юрисдикция точният характер на предявения иск от Oilchart и възможността за предявяването му срещу дружество, обявено в несъстоятелност, трябва да бъдат разгледани в светлината на дерогиращите разпоредби на нидерландското право в областта на несъстоятелността, а не в светлината на правилата на общите правила на гражданското и търговското право. При определяне на международната компетентност на запитващата юрисдикция, което предхожда тази проверка, посочената юрисдикция иска да се установи дали разглежданото в главното производство вземане няма тясна връзка с производството по несъстоятелност, поради което единствено съдът, пред който е образувано производството по несъстоятелност, е компетентен да се произнесе по това вземане.

25

Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 допуска разпоредба от националното право, която позволява на кредитор да предяви в една държава членка иск за плащане на вземане, който вече е предявил към масата на несъстоятелността в друга държава членка.

26

При тези обстоятелства Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия) решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси на Съда:

[…]

27

На 31 март 2023 г. Съдът изпраща на запитващата юрисдикция искане за информация относно правния контекст на главното производство, на което тази юрисдикция отговаря на 28 април 2023 г.

28

На 11 юли 2023 г. Съдът пита запитващата юрисдикция дали с оглед на обстоятелството, че Oilchart е оттеглило разглеждания в главното производство иск, тя възнамерява да поддържа преюдициалното си запитване.

29

С решение от 27 ноември 2023 г. посочената юрисдикция уведомява Съда, че производството пред нея продължава да е висящо, тъй като подадената от Oilchart молба за оттегляне на иска е отхвърлена.

30

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за иск за плащане на доставените стоки, предявен в държава членка срещу дружество, без този иск да споменава нито производството по несъстоятелност, образувано по-рано срещу това дружество в друга държава членка, нито обстоятелството, че вземането вече е било предявено към масата на несъстоятелността.

31

По-специално следва да се определи дали такъв иск попада в обхвата на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012, който изключва от приложното си поле банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства. При утвърдителен отговор този иск би попаднал в материалното приложно поле на Регламент № 1346/2000, като член 3, параграф 1 от него предоставя изключителна компетентност за образуване на производството по несъстоятелност на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника (вж. в този смисъл решение от 4 декември 2019 г., Tiger и др., C‑493/18, EU:C:2019:1046, т. 23, 25 и 29 и цитираната съдебна практика).

32

Всъщност Съдът вече е постановил, че що се отнася до приложното поле съответно на регламенти № 1215/2012 и № 1346/2000, тези регламенти трябва да се тълкуват така, че да се избегне както припокриването на правните норми, съдържащи се в тези актове, така и правните празноти. Следователно исковете, които съгласно член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 са изключени от приложното поле на последния, доколкото се отнасят до производства по „несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“, попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000. Съответно исковете, които не са в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, попадат в приложното поле на Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решения от 6 февруари 2019 г., NK, C‑535/17, EU:C:2019:96, т. 24, и от 18 септември 2019 г., Riel, C‑47/18, EU:C:2019:754, т. 33 и цитираната съдебна практика).

33

Съдът също така отбелязва, както се посочва по-специално в съображение 10 от Регламент № 1215/2012, че волята на законодателя на Съюза е била да се възприеме широко разбиране на понятието „граждански и търговски дела“, което се съдържа в член 1, параграф 1 от този регламент, и следователно да се определи широко приложно поле на последния. За сметка на това съгласно съображение 6 от него приложното поле на Регламент № 1346/2000 не трябва да се тълкува разширително (вж. в този смисъл решения от 20 декември 2017 г., Valach и др., C‑649/16, EU:C:2017:986, т. 25, и от 6 февруари 2019 г., NK, C‑535/17, EU:C:2019:96, т. 25 и цитираната съдебна практика).

34

В приложение на тези принципи Съдът е постановил, че съответните приложни полета на тези два регламента са ясно разграничени и единствено исковете, които произтичат пряко от производство по несъстоятелност и са тясно свързани с него, са изключени от приложното поле на Регламент № 1215/2012. Следователно единствено тези искове попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000 (вж. в този смисъл решения от 6 февруари 2019 г., NK, C‑535/17, EU:C:2019:96, т. 26, и от 18 септември 2019 г., Riel,C‑47/18, EU:C:2019:754, т. 34 и цитираната съдебна практика).

35

Впрочем този двоен критерий, който фигурира в съображение 6 от Регламент № 1346/2000, за да определи предмета на последния, е възпроизведен буквално в Регламент 2015/848, който не е приложим ratione temporis по главното производство, доколкото предвижда в член 6, озаглавен „Компетентност за разглеждане на искове, които произтичат пряко от производство по несъстоятелност и са тясно свързани с него“, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност в съответствие с член 3, са компетентни да разглеждат всички искове, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2019 г., NK,C‑535/17, EU:C:2019:96, т. 27).

36

С оглед на гореизложените съображения следва да се определи дали искът за плащане на доставените стоки, предявен срещу дружество, срещу което е образувано производство по несъстоятелност, отговаря на този двоен критерий.

37

Що се отнася до първия критерий, за да се установи дали даден иск произтича пряко от производство по несъстоятелност, следва да се отбележи, че от постоянната практика на Съда е видно, че решаващият критерий, за да се определи областта, към която спада даден иск, е не процесуалният контекст, в който се вписва този иск, а правното му основание. Съгласно този подход е необходимо да се провери дали източникът на правото или на задължението, което е в основата на иска, са общите правила на гражданското и търговското право, или дерогиращите правила, характерни за производствата по несъстоятелност (вж. в този смисъл решения от 6 февруари 2019 г., NK, C‑535/17, EU:C:2019:96, т. 28, от 18 септември 2019 г., Riel,C‑47/18, EU:C:2019:754, т. 33, и от 4 декември 2019 г., Tiger и др., C‑493/18, EU:C:2019:1046, т. 27 и цитираната съдебна практика).

38

Така Съдът е постановил, че иск, предявен на основание клауза за запазване на собствеността от продавача срещу обявения в несъстоятелност купувач, поставя правен въпрос, независим от образуването на производство по несъстоятелност. С други думи, този иск е самостоятелен и не е основан на правната уредба на производството по несъстоятелност и във връзка с който не е необходимо нито образуването на такова производство, нито намесата на синдик (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., German Graphics Graphische Maschinen,C‑292/08, EU:C:2009:544, т. 31 и 31).

39

Освен това искът, предявен срещу трето лице от ищец, който действа въз основа на прехвърляне на вземане, извършено от назначения в рамките на производството по несъстоятелност синдик, попада в обхвата на понятието за граждански и търговски дела, доколкото спорът не се отнася до действителността на прехвърлянето, извършено от синдика, и доколкото упражняването на придобитото от цесионера право се подчинява на правила, различни от приложимите в рамките на производство по несъстоятелност (вж. в този смисъл решение от 19 април 2012 г., F-Tex, C‑213/10, EU:C:2012:215, т. 37, 42 и 49).

40

Същото важи и когато при упражняването на придобито от приобретателя право спорът се отнася само до възприетото от него поведение. (вж. в този смисъл решение от 19 април 2012 г., F-Tex, C‑213/10, EU:C:2012:215, т. 42). Обратно, иск, с който се оспорва прехвърляне на дружествени дялове, извършено в рамките на производство по несъстоятелност, попада в приложното поле на Регламент № 1346/2000, доколкото синдикът е упрекнат, че не е използвал правомощие, което черпи от националното право, уреждащо колективните производства (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2009 г., SCT Industri, C‑111/08, EU:C:2009:419, т. 28).

41

В приложното поле на Регламент № 1215/2012 не попада и искът за установяване на вземане за нуждите на включването му в производство по несъстоятелност, тъй като този иск произтича пряко от националната правна уредба в областта на несъстоятелността (вж. в този смисъл решение от 18 септември 2019 г., Riel, C‑47/18, EU:C:2019:754, т. 37 и 38), или искът за отговорност за вреди, предявен срещу членовете на комитет на кредиторите, които с гласуването си са довели до преобразуването на оздравителното производство в производство по несъстоятелност, тъй като такъв иск е пряка и неделима последица от упражняването на функция, изведена специално от националните разпоредби, уреждащи производствата по несъстоятелност (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Valach и др., C‑649/16, EU:C:2017:986, т. 30 и 35).

42

В случая от данните в преписката, с която разполага Съдът, както и от уточненията, предоставени от запитващата юрисдикция, е видно, че искът в главното производство е за осъждане на дружеството заплати стоки, доставени съгласно договор, сключен преди откриването на производството по несъстоятелност по отношение на това дружество. Съгласно условията на сключени впоследствие договори за вдигане на наложената възбрана, такова осъждане се оказва необходимо, за да може ищецът в главното производство да усвои банкови гаранции, издадени в негова полза.

43

Налага се обаче изводът, че както договорните задължения, изтъкнати в рамките на исковото производство, така и механизмите за принудително изпълнение, предвидени по отношение на посочените задължения, черпят основанието си от договорното право и не зависят от специалните правила, приложими към производствата по несъстоятелност.

44

Освен това съдебният иск за заплащане на доставени стоки е самостоятелен, доколкото може да бъде предявен извън всякакво производство по несъстоятелност.

45

Освен това нито образуването на производство по несъстоятелност, нито назначаването на синдик може да доведе до промяна на правното основание на иск, попадащ в обхвата на общите правила на гражданското и търговското право, така че този иск да попадне в приложното поле на специалните правила относно производствата по несъстоятелност.

46

Всъщност Съдът е постановил, че сам по себе си фактът, че назначеният в рамките на производство по несъстоятелност синдик след откриването на такова производство е предявил иск за плащане в интерес на кредиторите, не променя съществено естеството на този иск, който е самостоятелен по отношение на производството по несъстоятелност и продължава да се урежда по същество от разпоредбите на общото право (вж. в този смисъл решения от 6 февруари 2019 г., NK, C‑535/17, EU:C:2019:96, т. 29 и цитираната съдебна практика, и от 21 ноември 2019 г., CeDe Group, C‑198/18, EU:C:2019:1001, т. 36).

47

Що се отнася до втория критерий, споменат в точка 34 от настоящото решение, също според постоянната съдебна практика, за да се вземе решение дали залегналото в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 изключение намира приложение, определящ е интензитетът на съществуващата връзка между съдебен иск и производството по несъстоятелност (вж. в този смисъл решения от 20 декември 2017 г., Valach и др., C‑649/16, EU:C:2017:986, т. 27 и цитираната съдебна практика, и от 6 февруари 2019 г., NK, C‑535/17, EU:C:2019:96, т. 30).

48

Както отбелязва генералният адвокат в точка 57 от заключението си, този критерий позволява да се вземат предвид свързани с контекста обстоятелства, различни от свързаните с правното основание.

49

Макар в главното производство да не може да се отрече наличието на определена връзка между предявения иск и производството по несъстоятелност, при положение че този иск е предявен след обявяването на дружеството длъжник в несъстоятелност, като в рамките на това производство жалбоподателят в главното производство е предявил вземане към масата на несъстоятелността за същото вземане като претендираното в посочения иск, все пак не изглежда, че само по себе си съвпадението между вземането, търсено с висящия пред запитващата юрисдикция иск, и вземането, предявено пред синдиците в производството по несъстоятелност, е достатъчна, за да попадне същият този иск в обхвата на изключението по член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012.

50

В това отношение е важно да се подчертае, че установяването на компетентния съд по никакъв начин не предопределя приложимото право към разглеждания в главното производство иск, нито релевантните правила, които могат да определят приложимото право към иска в главното производство (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2019 г., CeDe Group, C‑198/18, EU:C:2019:1001, т. 38).

51

Всъщност както въпросът за допустимостта на индивидуален иск срещу дружество в несъстоятелност, така и въпросът за положението на такъв иск в случай на предявяване на вземане към масата на несъстоятелността, не попадат в обхвата на правилата за определяне на компетентност, а на стълкновителните норми, определящи приложимото право.

52

В това отношение от член 4, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 следва, че приложимото право към производството по несъстоятелност и последиците от него е правото на държавата членка, на територията на която е образувано това производство.

53

В член 4, параграф 2 от този регламент се уточнява, че законът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност, като изброява неизчерпателно различните етапи на производството по несъстоятелност, които се уреждат от закона на държавата на образуване на производството, а именно в буква д), как действа производството по несъстоятелност по отношение на текущите договори, в буква е) как действа производството по несъстоятелност върху предявени правни искания на индивидуални кредитори, в буква з) правилата относно предявяването, установяването и приемането на вземанията, в буква ж) вземанията, които трябва да бъдат предявени на масата на несъстоятелността на длъжника и начина на третиране на вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност, както и в буква м) нормите относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните действия, които увреждат всички кредитори.

54

От разглеждането на член 3 във връзка с член 4 от Регламент № 1346/2000 е видно, че този регламент по принцип има за цел да постигне съответствие между съдилищата с международна компетентност и приложимото право към производството по несъстоятелност. Всъщност освен в хипотезите, в които този регламент предвижда изрично друго, съгласно член 4 от посочения регламент приложимото право следва международната компетентност, определена съгласно член 3 от същия регламент (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2019 г., CeDe Group, C‑198/18, EU:C:2019:1001, т. 30).

55

Доколкото обаче член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 се ограничава до въпроса за съдебната компетентност за образуване на производства по несъстоятелност и приложното поле на член 4 от този регламент е по-широко от това на член 3 от него, тъй като се прилага към производствата по несъстоятелност, както и към последиците от тях, това съответствие между приложимото право и компетентния съд не може да бъде гарантирано при всички обстоятелства.

56

В случая разглежданото в главното дело производство по несъстоятелност е образувано в Нидерландия, поради което съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 приложимото право към това производство и последиците от него е нидерландското право.

57

От това следва, че разглежданият в главното производство иск за осъждане на дружество, обявено в несъстоятелност, да заплати доставените стоки, попада в приложното поле на нидерландския закон, доколкото, както е посочено в точка 53 от настоящото решение, този закон следва да определи последиците от производството по несъстоятелност върху текущите договори и последиците от това производство върху предявени правни искания на индивидуални кредитори, да установи правилата относно предявяването, установяването и приемането на вземанията, както и правилата относно действията, които могат да увредят кредиторите.

58

Както подчертава Европейската комисия в съдебното заседание за изслушване на устните състезания пред Съда, прилагането на един и същ закон към производството по несъстоятелност и към всички негови последици, определен в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, позволява да се гарантира постигането на преследваните с този регламент цели по отношение на равнопоставеността на кредиторите и защитата на техните интереси, независимо от въпроса за компетентния съд.

59

В този контекст е важно впрочем да се отбележи, че правилото, съдържащо се в Регламент № 1215/2012, по силата на което, когато искове с един и същ предмет и между същите страни са предявени в съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото, за да предотврати риска от постановяването на противоречащи си съдебни решения по такива искове, не е приложимо, дори по аналогия, към системата на Регламент № 1346/2000, доколкото последният признава по-специално за вторични производства по несъстоятелност компетентността на съдилищата в други държави членки (вж. в този смисъл решение от 18 септември 2019 г., Riel, C‑47/18, EU:C:2019:754, т. 42, 44 и 46).

60

С оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за иск за плащане на доставените стоки, предявен в държава членка срещу дружество, без този иск да споменава нито производството по несъстоятелност, образувано по-рано срещу това дружество в друга държава членка, нито обстоятелството, че вземането вече е било предявено към масата на несъстоятелността.

61

Предвид отговора, даден на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

62

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че

не се прилага за иск за плащане на доставените стоки, предявен в държава членка срещу дружество, без този иск да споменава нито производството по несъстоятелност, образувано по-рано срещу това дружество в друга държава членка, нито обстоятелството, че вземането вече е било предявено към масата на несъстоятелността.