–

решение от 21 декември 2021 г. за спиране на производството по член 69, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд до постановяване на решение по дело C‑883/19 P, HSBC Holdings и др./Комисия,

–

решение от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия (C‑883/19 P, EU:C:2023:11), и становищата на страните при репликата и дубликата,

–

решения от 20 декември 2023 г., JPMorgan Chase и др./Комисия (T‑106/17, обжалвано, EU:T:2023:832), и от 20 декември 2023 г., Crédit agricole и Crédit agricole Corporate and Investment Bank/Комисия (T‑113/17, обжалвано, EU:T:2023:847), и становищата на страните по тях,

1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, HSBC Holdings plc, HSBC Bank plc и HSBC Continental Europe (наричани по-нататък заедно „HSBC“) искат, от една страна, отмяна на член 1 от Решение C(2021) 4600 final на Комисията от 28 юни 2021 г. за изменение на Решение C(2016) 8530 final на Комисията от 7 декември 2016 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка AT.39914 — Лихвени деривати в евро (EIRD) (наричано по-нататък „Решението от 2021 г.“) и отмяна на член 2, буква б) от Решение C(2016) 8530 final на Комисията от 7 декември 2016 г. относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка AT.39914 — Лихвени деривати в евро (EIRD) (наричано по-нататък „Решението от 2016 г.), изменено, и от друга страна, при условията на евентуалност, намаляване на размера на глобата, наложена им с Решението от 2021 г.

[…]

16

Жалбоподателите по същество искат от Общия съд:

17

Комисията моли Общия съд:

36

С първото основание жалбоподателите твърдят, че Решението от 2021 г. е прието след изтичане на десетгодишния давностен срок по член 25, параграф 5 от Регламент № 1/2003. Те по същество считат, че подаването на жалбата на Комисията по дело C‑806/19 P не спира давностния срок по член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 (вж. т. 8 по-горе), тъй като още към тази дата Комисията е имала намерение да приеме ново решение срещу HSBC, без да изчаква изхода от производството по обжалване. Според жалбоподателите Комисията не може да подава жалба с цел само да спре давностния срок и да си осигури така допълнително време, за да може междувременно да приеме ново решение. Тъй като била подадена с неправомерна цел, жалбата била безпредметна и подаването ѝ не водело до спиране на давностния срок.

37

Освен това според жалбоподателите, дори да се приеме, че подаването на жалба от Комисията е спряло давностния срок, считано от 31 октомври 2019 г., това спиране във всички случаи е преустановено с изпращането на писмото от 8 май 2020 г., с което членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, е уведомил HSBC за намерението си да предложи на колегиума на членовете на Комисията да приеме ново решение, което да изпрати на HSBC. (вж. т. 9 по-долу). Според жалбоподателите към тази дата Комисията е доказала, че не е „възпрепятствана“ от висящото производство по обжалване. Интересът ѝ от изхода на делото отпаднал, когато предприела постъпки за приемане на ново решение срещу HSBC.

38

Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

39

В това отношение следва да се отбележи, че целта на член 25 от Регламент № 1/2003 е да въведе правна уредба относно сроковете, в които Комисията има право, без да накърнява основното изискване за правна сигурност, да налага глоби и периодични имуществени санкции на предприятия, срещу които се водят производства за прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията (решение от 21 януари 2021 г., Whiteland Import Export, C‑308/19, EU:C:2021:47, т. 38). Тази разпоредба е резултат от извършеното от законодателя на Съюза при упражняване на предоставените му правомощия съвместяване на две цели, които могат да изискват противоположни мерки, а именно, от една страна, необходимостта да се гарантира правна сигурност, като се избегне консолидирани с течение на времето положения да бъдат поставяни под въпрос безкрайно, и от друга, изискването да се гарантира спазването на правото, като се преследват, установяват и санкционират нарушенията на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2022 г., Ferriere Nord/Комисия, T‑667/19, обжалвано, EU:T:2022:692, т. 354 и цитираната съдебна практика).

40

Съгласно член 25, параграфи 2, 3 и 5 от Регламент № 1/2003 правомощието на Комисията за налагане на глоби — когато е предприела действия с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение — се погасява по давност най-късно десет години от деня, в който продължаващото или повторното нарушение е спряло. Освен това член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 предвижда, че погасителната давност спира да тече през времето, през което решението на Комисията е предмет на производство, образувано пред Съда на Европейския съюз. Съгласно параграф 5 от същия член десетгодишният давностен срок се удължава със срока, през който давността е спряна по реда на параграф 6.

41

Страните не спорят, че на основание член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003 разглежданият в случая давностен срок е започнал да тече на 27 март 2007 г., тоест от деня, в който единното и продълженото нарушение на жалбоподателите е спряло. Комисията приема Решението от 2016 г. на 7 декември 2016 г., тоест девет години, осем месеца и десет дни след спирането на нарушението. Страните не спорят и че на основание член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 давностният срок е спрял да тече през времето от 17 февруари 2017 г., тоест от деня, в който е подадена жалбата по дело T‑105/17, или девет години, десет месеца и двадесет дни след спиране на нарушението, до 24 септември 2019 г., тоест деня, в който е постановено решението по посоченото дело. Към този момент Комисията е разполагала — имайки предвид максималния давностен срок от десет години, предвиден в член 25, параграф 5 от Регламент № 1/2003 — с един месец и единадесет дни, за да приеме ново решение за налагане на глоба.

42

На 31 октомври 2019 г., а именно един месец и седем дни след постановяването на решение от 24 септември 2019 г., HSBC Holdings и др./Комисия (T‑105/17, EU:T:2019:675), Комисията подава жалбата, по която е образувано дело C‑806/19 P.

43

Посоченото дело C‑806/19 P е все още висящо пред Съда, когато на 28 юни 2021 г. Комисията приема Решението от 2021 г.

44

За да се установи дали, както поддържат жалбоподателите, към момента на приемането на Решението от 2021 г. погасителната давност вече е била изтекла, следва с оглед на изтъкнатите от тях доводи да се установи, от една страна, дали подаването от Комисията на жалбата по дело C‑806/19 P е довело до спиране на разглеждания давностен срок, и от друга страна, дали евентуалното спиране е продължило до приемането на решението. Всъщност не се оспорва, че към датата на подаване на жалбата от Комисията давностният срок все още не е бил изтекъл.

45

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 давността спира да тече през времето, през което решението на Комисията е предмет на висящо производство пред съд на Европейския съюз. От това недвусмислено следва, че спирането на давностния срок по смисъла на тази разпоредба се основава на изпълнено в случая обективно обстоятелство, отнасящо се до самото наличие на висящо съдебно производство (вж. в този смисъл решение от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 141 и цитираната съдебна практика). Противно на твърдяното по същество от жалбоподателите, посочената разпоредба не обвързва спирането на давността с някакво субективно условие, като например „цел“ на подаването на жалбата или „намерение“ на подалата я страна.

46

В този контекст следва също да се припомни, че член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 защитава Комисията срещу действието на погасителната давност в случаите, в които тя трябва да изчака решението на съда на Съюза в рамките на производство, чието протичане не контролира, преди да установи дали обжалваният акт е опорочен от незаконосъобразност (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 144 и 151).

47

Понятието „възпрепятстване“ на Комисията, което се разглежда в съдебната практика (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 144) и на което се позовават жалбоподателите, не трябва да се разбира като абсолютна невъзможност за Комисията да предприема, както в случая, подготвителни действия за ново решение, ако Общият съд установи, че вече приетото от нея решение е незаконосъобразно. Понятието „възпрепятстване“ се отнася до обективното обстоятелство, че съществува висящо съдебно производство и продължаваща несигурност относно законосъобразността на решението на Комисията.

48

В случая Комисията е подала жалба по дело C‑806/19 P с искане до Съда да прецени законосъобразността на член 2, буква б) от Решението от 2016 г., разгледана от Общия съд в решение от 24 септември 2019 г., HSBC Holdings и др./Комисия (T‑105/17, EU:T:2019:675). Докато производството по тази жалба е висящо, съществува несигурност относно законосъобразността на посочената разпоредба от Решението от 2016 г.

49

Несъмнено, както по същество твърдят и жалбоподателите, в постоянната съдебна практика се приема, че за наличието на правен интерес у подалата жалбата страна се изисква жалбата да може да ѝ донесе полза чрез резултата си (вж. решение от 24 юни 2015 г., Fresh Del Monte Produce/Комисия и Комисия/Fresh Del Monte Produce, C‑293/13 P и C‑294/13 P, EU:C:2015:416, т. 46 и цитираната съдебна практика). При все това обаче евентуална липса на правен интерес — която, ако е налице към момента на подаване на жалбата, би могла да доведе до отхвърляне на жалбата като недопустима, а ако настъпи в хода на производството, би могла да е основание съдът на Съюза да обяви липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество — не би могла да доведе до отмяна с обратна сила на настъпилото поради образуване на производство по обжалване спиране на погасителната давност за правомощието на Комисията да налага глоби. Всъщност основание за спирането е самият факт, че пред Общия съд или Съда има висящо производство по жалба, а не това, което съответният съд ще приеме в решението си, с което слага край на това производство (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 153).

50

От това следва, че противно на твърденията на жалбоподателите, подаването на жалба от Комисията е спряло погасителната давност за правомощието ѝ да им налага глоби до приемането от Съда на решение, с което се слага край на производството (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 147 и 157), и в това отношение е без значение обстоятелството, Комисията е предприела действия за приемането на Решението от 2021 г. още докато образуваното по жалбата ѝ производство е било висящо.

51

Във всички случаи не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателите, че на 8 май 2020 г. — датата, на която Комисията заявява намерението си да приеме ново решение срещу HSBC, интересът ѝ от резултата от жалбата ѝ е отпаднал. Всъщност Съдът е признал, че само по себе си формулирането на предложение за акт за изпълнение на решение на Общия съд не може да се тълкува като окончателно и формално съгласие от страна на Комисията със съответното решение на Общия съд и само по себе си не означава пълно отпадане на интереса на Комисията от подаване на жалба и от изхода на спора (вж. в този смисъл решения от 8 януари 2002 г., Франция/Monsanto и Комисия, C‑248/99 P, EU:C:2002:1, т. 31, и от 13 юни 2013 г., Versalis/Комисия, C‑511/11 P, EU:C:2013:386, т. 125).

52

Това е така и в разглеждания случай — сам по себе си фактът, че след постановяването на решение от 24 септември 2019 г., HSBC Holdings и др./Комисия (T‑105/17, EU:T:2019:675), Комисията е предприела действия за приемане на ново решение, не доказва, че интересът ѝ от установяване на законосъобразността на член 2, буква б) от Решението от 2016 г. е отпаднал, тъй като този ѝ интерес продължава да е налице до постановяването на решението на Съда, с което се слага край на производството, или поне до приемането на споменатото ѝ ново решение. Фактът, че след приемането на Решението от 2021 г. Комисията е оттеглила жалбата си по дело C‑806/19 P (вж. т. 14 по-горе), по никакъв начин не променя този извод.

53

Освен това следва да се отбележи, че само решение, прието от колегиума на комисарите, съдържа окончателна и формална позиция на Комисията, какъвто не е случаят с предоставената информация или с направените от отговарящия за конкуренцията член на Комисията изявления за намерения във връзка с приемането на такова решение, както правилно припомня Комисията в писмото си до жалбоподателите от 8 май 2021 г.

54

От всички изложени съображения следва, че към момента на приемане на Решението от 2021 г., а именно на 28 юни 2021 г., правомощието на Комисията за налагане на санкции за неправомерно поведение на жалбоподателите не е било погасено по давност, тъй като производството по обжалване по дело C‑806/19 P все още е било висящо пред Съда.

55

Ето защо първото основание трябва да се отхвърли по същество.

[…]

252

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото, следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши: