1

С исковата си молба Европейската комисия моли от Съда да установи, че като е обвързала възможността гражданите на трети държави, намиращи се на територията на Унгария, включително на границите на тази държава членка, да имат достъп до процедурата за предоставяне на международна закрила и да подадат молба за международна закрила с изискването да е проведена предварителна процедура в унгарско дипломатическо представителство, разположено в трета страна, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 6 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60), тълкуван в светлината на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/32 гласи:

„1.   „Настоящата директива се прилага за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави членки, включително на граница, в териториални води или в транзитна зона, както и по отношение на отнемането на международна закрила.

2.   Настоящата директива не се прилага за молби за дипломатическо или териториално убежище, които са подадени в представителства на държавите членки“.

3

Член 6 от тази директива предвижда:

„1.   Когато дадено лице подава молба за международна закрила до орган, който съгласно националното право е компетентен да регистрира подобни молби, регистрацията се извършва не по-късно от 3 работни дни след подаването на молбата.

Ако молбата за международна закрила е подадена до други органи, които има вероятност да получат подобни молби, но не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право, държавите членки се уверяват, че регистрацията се извършва не по-късно от 6 работни дни след подаването на молбата.

Държавите членки се уверяват, че тези други органи, които има вероятност да получат молби за международна закрила, например полицията, граничните служители, имиграционните органи и служителите на местата за задържане, разполагат със съответната информация и че техните служители получават необходимото ниво на обучение, подходящо за техните задачи и отговорности, както и указания за информиране на кандидатите къде и как могат да подават молби за международна закрила.

2.   Държавите членки следят за това лице, което е подало молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да внесе своята молба възможно най-скоро. Когато кандидатът не подаде молба, държавите членки могат съответно да приложат член 28 от настоящата директива.

3.   Без да се засяга параграф 2, държавите членки могат да поставят изискване молбите за международна закрила да бъдат подавани лично и/или на определено място.

4.   Независимо от параграф 3 молбата за международна закрила се счита за подадена след като кандидатът подаде формуляр или когато това е предвидено в националното право, след като съответните компетентни органи на заинтересованата държава членка получат официален доклад.

5.   Когато едновременното подаване на молби за международна закрила от голям брой граждани на трета държава или от лица без гражданство на практика затруднява спазването на предвидения в параграф 1 срок, държавите членки могат да предвидят този срок да бъде удължен на 10 работни дни“.

4

Съгласно член 9, параграф 1 от посочената директива:

„Кандидатите могат да останат в държавата членка единствено за целите на процедурата, докато решаващият орган се произнесе, в съответствие с процедурите на първа инстанция, установени в глава III. Това право за оставане в държавата членка не съставлява право на пребиваване“.

5

Член 13 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (OВ L 180, 2013 г., стр. 96) гласи:

„Държавите членки могат да изискват кандидатите да бъдат подложени на медицински преглед по съображения, свързани с общественото здраве“.

6

Член 17, параграф 2 от тази директива предвижда:

„Държавите членки гарантират, че материалните условия на приемане осигуряват подходящ стандарт на живот за кандидатите, което осигурява тяхната прехрана, а също и физическото и психичното им здраве“.

7

Член 19, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Държавите членки гарантират, че кандидатите получават необходимите медицински грижи, което включва най-малко спешни грижи и основно лечение на болестите и тежките психични разстройства“.

8

Член 268 от A veszélyhelyzet megszαnourel összefüggő átmeneti szabályokról és a járványügyi készültségről szóló 2020. évi LVIII. törvény (Закон № LVIII от 2020 г. относно временните правила, свързани с отмяната на извънредното положение и състоянието на епидемиологична тревога) (Magyar Közlöny 2020. évi 144. száma стр. 3653, наричан по-нататък „Законът от 2020 г.“) предвижда:

„(1)   Чужденецът уведомява компетентния орган по въпросите на убежището, че желае да влезе в Унгария, за да подаде там молба за убежище, като лично представи декларация за намерение да подаде такава молба за убежище.

(2)   Декларацията за намерение да се подаде молба за убежище може да се депозира под формата на акт, адресиран до компетентния орган по въпросите на убежището, в дипломатическо представителство на Унгария (наричано по-нататък „посолството“) по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Закона за дипломатическите представителства и външната служба, както е определено в постановлението на правителството, със съдържание, уточнено и публикувано от компетентния орган по въпросите на убежището.

(3   Компетентният орган по въпросите на убежището разглежда декларацията за намерение и може да проведе с чужденеца интервю от разстояние в своите посолства.

(4)   Компетентният орган по въпросите на убежището информира посолството в срок от 60 дни за издаването на пътен документ за еднократно влизане в Унгария (наричан по-нататък „пътният документ“) с цел подаване на молба за убежище.

(5)   Ако въз основа на декларацията за намерение компетентният орган по въпросите на убежището не предложи да се издаде пътен документ, той информира за това чужденеца чрез посолството“.

9

Съгласно член 269 от Закона от 2020 г.:

„Въз основа на информацията, предоставена от компетентния орган по въпросите на убежището в съответствие с член 268, параграф 4, посолството на Унгария издава пътен документ с валидност 30 дни, ако чужденецът не притежава разрешение за влизане на територията на Унгария“.

10

Член 270 от този закон гласи:

„(1)   При спазване на член 271 молбата за убежище може да бъде подадена в съответствие с процедурите, провеждани в съответствие с членове 268 и 269.

(2)   Чужденецът, който притежава пътен документ, информира граничната полиция за намерението си да подаде молба за убежище веднага след влизането си в страната.

(3)   Граничната полиция предава чужденеца на компетентния орган по въпросите на убежището най-късно до 24 часа.

(4   Подалият молба за убежище чужденец може да упражни правата си по Закона за правото на убежище, считано от датата на подаване на молбата си за убежище пред компетентния орган по въпросите на убежището.

(5)   Компетентният орган по въпросите на убежището може да определи със заповед търсещото убежище лице да бъде настанено в приемателен център от затворен тип. Ако са изминали четири седмици от датата на подаване на молбата и не са изпълнени условията за задържане, компетентният орган по въпросите на убежището определя мястото на настаняване в съответствие с общите правила относно процедурата за предоставяне на убежище“.

11

Член 271 от посочения закон гласи следното:

„(1)   За подаването на молба за убежище не се изисква да е представена декларацията за намерение по член 268 за следните лица:

(2)   Чужденец, който преминава незаконно границата на Унгария, се отвежда от полицията — ако декларира пред нея намерението си да подаде молба за убежище — в унгарското посолство на съседната страна по мястото, където е премината границата.

(3)   В случая по параграф 1 компетентният орган по въпросите на убежището провежда процедурата за предоставяне на убежище в съответствие с общите правила“.

12

Член 274 от същия закон предвижда:

„Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за разглеждането на молби за убежище, подадени след влизането в сила на постановление на правителството № 233/2020 (от 26 май 2020 г.) относно правилата на процедурата за предоставяне на убежище по време на обявеното състояние на опасност, за да се избегнат епидемии сред хората, причиняващи масови болести, които застрашават безопасността на хората и имуществото, да се предотвратят последиците от тях и да се защитят здравето и живота на унгарските граждани“.

13

Член 275 от Закона от 2020 г. предвижда:

„(1)   Правителството може да изготви с постановление списък на унгарските посолства, в които е възможно да се депозира декларация за намерение да се подаде молба за убежище.

(2)   Министърът, отговарящ за миграционната политика и убежището, е оправомощен да определи с постановление и със съгласието на министъра на външните работи процедурните условия, необходими за прилагането на настоящата глава“.

14

Съгласно член 1 от постановление № 292/2020 на правителството от 17 юни 2020 г. за определяне на посолствата, в които може да се декларира намерение за депозиране на молба за убежище, такава декларация за намерение може да бъде подадена в унгарските посолства в Белград (Сърбия) и Киев (Украйна).

15

На 30 октомври 2020 г. Комисията изпраща на Унгария официално уведомително писмо относно съвместимостта с член 6 от Директива 2013/32, разглеждан в светлината на член 18 от Хартата, на някои разпоредби на Закона от 2020 г.

16

На 21 декември 2020 г. Унгария отговаря, че критикуваната унгарска правна уредба е в съответствие с правото на Съюза.

17

Тъй като не счита за убедителен този отговор, на 18 февруари 2021 г. Комисията издава мотивирано становище, в което приема, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 6 от Директива 2013/32, разглеждан в светлината на член 18 от Хартата, като е обвързала възможността гражданите на трети държави, намиращи се на територията на Унгария, включително на границите на тази държава членка, да искат предоставяне на международна закрила с условието да е проведена предварителна процедура в унгарско дипломатическо представителство, разположено в трета страна. Поради това Комисията приканва Унгария да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с мотивираното становище в срок от два месеца, считано от получаването му.

18

На 19 април 2021 г. Унгария отговаря на мотивираното становище, като поддържа позицията си, че критикуваната от Комисията унгарска правна уредба е в съответствие с правото на Съюза.

19

Тъй като счита изложените от Унгария съображения за неубедителни, на 15 юли 2021 г. Комисията решава да предяви настоящия иск.

20

Комисията счита, че като е обвързала възможността гражданите на трети държави, намиращи се на територията на Унгария, включително на нейните граници, да имат достъп до процедурата за международна закрила и да подадат молба за международна закрила с изискването да е проведена предварителна процедура в унгарско дипломатическо представителство, разположено в трета страна, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 6 от Директива 2013/32, тълкуван в светлината на член 18 от Хартата.

21

Комисията изтъква, че Директива 2013/32, която определя процедурните правила, необходими за привеждане в действие на правото на убежище, признато в член 18 от Хартата, изисква от държавите членки да гарантират на всички лица, намиращи се на територията на държава членка, включително на нейните граници, правото да подадат молба за международна закрила. Освен това държава членка не бива неоправдано да забавя момента, в който съответното лице може да подаде молбата си за международна закрила, за да не се наруши полезното действие на член 6 от Директива 2013/32.

22

Въпреки това, на първо място, според нея от Закона от 2020 г. следва, че ако гражданите на трети държави, които се намират на територията на Унгария или на границите на тази държава членка, изразят своето намерение да поискат международна закрила, това изявление не може да се счита за подаване на молба за международна закрила по смисъла на Директива 2013/32. Вместо това тези граждани трябвало да напуснат територията на Унгария, за да подадат лично декларация за намерение в унгарско посолство в трета страна, което би им позволило евентуално да получат пътен документ, който им разрешава да започнат процедурата за международна закрила в Унгария.

23

Така наложеното на кандидатите за международна закрила задължение да напуснат унгарската територия, за да имат достъп до процедурата за убежище, би могло да е несъвместимо не само с гарантираното в член 9 от Директива 2013/32 право на тези кандидати да останат в държавата членка, но и с принципа на забрана за връщане.

24

Освен това унгарските органи можели да отхвърлят молбата за влизане на унгарска територия, без да вземат предвид задълженията на Унгария за международна закрила.

25

На второ място, Комисията признава, че пандемията от COVID‑19 изисква приемането на мерки за ограничаване на разпространението на вируса. Държавите членки обаче можели да предприемат само необходимите и пропорционални мерки за защита на общественото здраве. В този смисъл ефектът от подобни мерки не би могъл да е възпрепятстване на достъпа до процедурата за международна закрила.

26

В това отношение Комисията дала на държавите членки практически насоки, привличайки вниманието им върху възможността да приемат мерки като удължаване на срока за регистрация на молбите за международна закрила, подаване на молби онлайн или по пощата, провеждане на индивидуално интервю чрез видеоконференция или удължаване на срока за разглеждане на молбите.

27

На трето място, Законът от 2020 г. не можел да бъде обоснован с член 72 ДФЕС. Всъщност държавата членка, която иска да се ползва от предвидената в този член дерогация, трябвало да докаже необходимостта да прибегне до такава дерогация, за да изпълни задълженията си за поддържане на обществения ред и опазване на вътрешната сигурност. Унгария обаче не представила такива доказателства.

28

Унгария отговаря, на първо място, че Законът от 2020 г. е приет вследствие на избухването на пандемията от COVID‑19, за да се защити населението на тази държава членка и на Европейския съюз.

29

В съответствие с този закон и с мерките за прилагането му в случай на епидемиологична опасност гражданинът на трета държава трябва да подаде лично декларация за намерение в посолствата на Унгария в Беларус или Киев, преди да може да започне процедурата за убежище в тази държава членка.

30

Все пак Законът от 2020 г. позволявал на някои категории лица да подават директно молбите си за международна закрила в Унгария. Така това се отнасяло за лицата, пребиваващи от дълго време в тази държава членка, които очевидно не представлявали опасност от епидемиологична гледна точка. Освен това предвид големия брой граждани на трети държави, бягащи от войната в Украйна, гражданите на трети държави, пребиваващи законно в Украйна, също били освободени от задължението за предварително деклариране на намерение. При това тези граждани се ползвали от временната закрила като бежанци, бягащи от въоръжен конфликт.

31

На второ място, от международното право следвало, че всяка държава има право да разреши или да откаже влизането на нейна територия, тъй като никоя разпоредба от правото на Съюза или от международното право не изисквала чужденците, които пребивават на територията на друга държава, автоматично да бъдат допускани там.

32

Освен това предвидената в Закона от 2020 г. процедура не попадала в приложното поле на Директива 2013/32, както се потвърждавало от член 3, параграф 2 от тази директива. Накрая, спрямо гражданите на трети държави, които все още не са достигнали границата на държава членка, не се прилагали правните норми на ЕС в областта на убежището.

33

На трето място, Унгария твърди, че епидемичната обстановка се е влошила значително, включително в Унгария, през втората половина на 2020 г. и че Комисията не е взела предвид тези драстични промени, тъй като действащите към съответния момент правни норми на Съюза не били в състояние да осигурят адекватна закрила на гражданите на Съюза.

34

Поради тази епидемична обстановка редица държави членки силно ограничили влизането на тяхна територия от трети страни, а повечето държави членки ограничили и свободното движение между държавите членки и дори свободното движение в рамките на своята територия. Освен това няколко държави членки въвели отново контрола по вътрешните си граници.

35

На четвърто място, Законът от 2020 г. представлявал изпълнение на задължението за гарантиране на териториалния суверенитет и самоопределението, произтичащо от Magyarország Alaptörvénye (унгарския основен закон).

36

На последно място, Унгария издигнала в конституционен ранг основните разпоредби на Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. [Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954 г.)], влязла в сила на 22 април 1954 г., допълнена с Протокола за статута на бежанците, сключен в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., влязъл в сила на 4 октомври 1967 г. Освен това предвидената в Закона от 2020 г. декларация за намерение можела да бъде направена в посолството на Унгария в Сърбия. Тази трета страна обаче била договаряща страна по посочената конвенция и освен това страна кандидатка за членство в Съюза, а на това основание — сигурна страна на произход. По тази причина Унгария не е съгласна, че е налице опасност от връщане. Освен това съгласно Закона от 2020 г. нямало пречка декларацията за намерение да се подава повече от веднъж.

37

В самото начало следва да се отбележи, че от представената на Съда преписка, както и от проведеното пред него съдебно заседание е видно, че съгласно оспорената от Комисията унгарска правна уредба гражданин на трета държава или лице без гражданство, който/което се намира на територията на Унгария или се явява на границите на тази държава членка и желае да потърси в нея международна закрила, по принцип е длъжен/длъжно предварително да отиде в посолството на Унгария в Белград или в Киев, за да подаде там лично декларация за намерение. След като разгледат тази декларация, компетентните унгарски органи могат да решат да издадат на гражданина на трета държава или на лицето без гражданство пътен документ, който му позволява да влезе Унгария, за да подаде там молба за международна закрила по смисъла на член 6 от Директива 2013/32, ако няма разрешение за влизане на унгарска територия на друго основание.

38

Посочените в член 271, параграф 1 от Закона от 2020 г. граждани на трети държави или лица без гражданство обаче не подлежат на такава предварителна процедура. Така, не се изисква да подава декларация за намерение в унгарско посолство гражданин на трета държава или лице без гражданство, когато се ползва от субсидиарна закрила и пребивава в Унгария, когато е член на семейството на бежанец или на лице, на което е предоставена субсидиарна закрила, и се намира в Унгария към датата на подаване на молбата си за международна закрила или пък когато му е наложена принудителна мярка или присъда, ограничаващи личната му свобода, освен ако не е преминал/о незаконно унгарските граници.

39

Освен това Унгария изтъква, че по силата на постановление на правителството, прието и влязло в сила на 24 февруари 2022 г., гражданите на трети държави или лицата без гражданство, пребивавали законно в Украйна, вече също са освободени от задължението да преминат през такава предварителна процедура.

40

Във връзка с последната точка от постоянната съдебна практика следва, че наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок. Ето защо наличието на твърдяното неизпълнение на задължения следва да се прецени с оглед на състоянието на вътрешното законодателство, което е в сила именно към тази дата (решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидати за международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 68 и цитираната съдебна практика).

41

От това следва, че в контекста на проверката дали Законът от 2020 г. е съвместим с разпоредбите на правото на Съюза, на които се позовава Комисията, Съдът не може да вземе предвид изменението, за което става въпрос в точка 39 от настоящото решение, тъй като това изменение е настъпило след изтичането на определения в мотивираното становище срок.

42

При това уточнение е важно да се подчертае, че съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2013/32 тя се прилага за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави членки, включително на граница, в териториални води или в транзитната им зона. За сметка на това от параграф 2 от този член следва, че посочената директива не се прилага за молби за дипломатическо или териториално убежище, които са подадени в представителства на държавите членки.

43

Освен това от член 6 от Директива 2013/32 следва, че всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство има право да подаде молба за международна закрила, включително на границите на държава членка, като изрази волята си да се ползва от международна закрила пред някой от посочените в този член органи, като изразяването на такава воля не може да бъде подчинено на каквито и да било административни формалности. Това право трябва да му е признато дори ако то пребивава незаконно на тази територия и независимо какви са шансовете такава молба да бъде уважена (вж. в този смисъл решения от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидати за международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 97 и 98, и от 16 ноември 2021 г., Комисия/Унгария (Инкриминиране на оказването на помощ на търсещите убежище лица), C‑821/19, EU:C:2021:930, т. 136).

44

Правото да се подаде молба за международна закрила, обуславя ефективното зачитане на правата тази молба да бъде регистрирана и възможността да бъде внесена и разгледана в предвидените в Директива 2013/32 срокове, като в крайна сметка обуславя и ефективността на правото да се търси убежище в държава членка, гарантирано с член 18 от Хартата и уточнено в член 6 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидати за международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 102 и от 16 ноември 2021 г., Комисия/Унгария (Инкриминиране на оказването на помощ на търсещите убежище лица), C‑821/19, EU:C:2021:930, т. 132).

45

Освен това от момента, в който подаде молба за международна закрила, гражданинът на трета държава или лицето без гражданство придобива качеството на кандидат за международна закрила по смисъла на Директива 2013/32 и по принцип трябва да му е разрешено да остане на територията на тази държава членка в съответствие с член 9 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2021 г., Комисия/Унгария (Инкриминиране на оказването на помощ на търсещите убежище лица), C‑821/19, EU:C:2021:930, т. 137 и цитираната съдебна практика).

46

От практиката на Съда следва още, че Директива 2013/32 цели да гарантира ефективен, лесен и бърз достъп до процедурата за предоставяне на международна закрила, включително още на етапа на подаване на молбата за международна закрила (решение от 16 ноември 2021 г., Комисия/Унгария (Инкриминиране на оказването на помощ на търсещите убежище лица), C‑821/19, EU:C:2021:930, т. 80 и цитираната съдебна практика).

47

От тази гледна точка член 6 от посочената директива изисква от държавите членки да гарантират на съответните лица възможност за ефективно упражняване на правото да подадат молба за международна закрила, включително на техните граници, от момента, в който лицата изразят воля за това. При това положение държава членка не може неоправдано да забавя момента, в който съответното лице има възможност да подаде молбата си за международна закрила, без да наруши така полезното действие на член 6 от посочената директива (решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидати за международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 103 и 106).

48

В случая е важно да се отбележи, че членове 268—270 от Закона от 2020 г. се прилагат за граждани на трети държави и лица без гражданство, които се намират на територията на Унгария или се явяват на границите ѝ и които искат да изразят намерението си да се ползват от международна закрила в тази държава членка. Следователно, противно на поддържаното от Унгария, тези лица попадат изцяло в приложното поле на посочената директива, определено в член 3, параграф 1 от същата.

49

Обстоятелството, че унгарското право задължава посочените лица да се придвижат от територията на Унгария или от границата на тази държава членка, за да подадат лично предварителна декларация за намерение в посолство на тази държава членка, разположено в Сърбия или в Украйна, не може да промени този извод. По-конкретно, противно на поддържаното от Унгария, от такова задължение не може да се заключи, че тези лица трябва да се считат за лица, които са се ограничили до това да подадат молба за дипломатическо или териториално убежище в представителствата на държавите членки по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2013/32.

50

Освен това, както бе припомнено в точка 37 от настоящото решение, съгласно членове 268—270 от Закона от 2020 г. компетентните унгарски органи по принцип могат да приемат, че е подадена молба за международна закрила по смисъла на член 6 от Директива 2013/32 само ако съответното лице предварително е депозирало декларация за намерение в унгарско посолство, разположено в трета страна, и е получило пътен документ, който му позволява да влезе в Унгария.

51

Такова условие обаче не е предвидено в член 6 от Директива 2013/32 и противоречи на преследваната с нея цел, припомнена в точка 46 от настоящото решение, а именно да се осигури ефективен, лесен и бърз достъп до процедурата за предоставяне на международна закрила.

52

Освен това критикуваната от Комисията правна уредба води до това, че с изключение на лицата, посочени в член 271, параграф 1 от Закона от 2020 г., гражданите на трети държави или лицата без гражданство, които пребивават на територията на Унгария или се явяват на границата на тази държава членка, без да са преминали предвидената в този закон предварителна процедура, са лишени от ефективното упражняване на тяхното право — гарантирано в член 18 от Хартата — да потърсят убежище в посочената държава членка.

53

По-конкретно, както Унгария признава в заседанието пред Съда, от тълкуване a contrario на член 271, параграф 1, буква c) от Закона от 2020 г. следва, че що се отнася до гражданите на трети държави или лицата без гражданство, които са преминали незаконно унгарската граница и са лишени от свобода, за тях няма никакъв начин да търсят убежище в Унгария. Всъщност, от една страна, по силата на посочения член 271 те не са освободени от задължението да подадат лично декларация за намерение в унгарското посолство в Белград или в Киев и от друга страна, на практика за тях е невъзможно да подадат лично такава декларация за намерение, докато са лишени от свобода.

54

При все това Унгария твърди, първо, че процедурата, установена в членове 268—270 от Закона от 2020 г., е обоснована от съображения, свързани с общественото здраве, и по-конкретно от борбата с разпространението на пандемията от COVID‑19.

55

В това отношение трябва да се припомни, че както следва от член 35 от Хартата, а също от член 9, член 114, параграф 3 и член 168, параграф 1 ДФЕС, при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве (решение от 24 февруари 2022 г., Agenzia delle dogane e dei monoli и Ministero dell’Economia e delle Finanze, C‑452/20, EU:C:2022:111, т. 49 и цитираната съдебна практика).

56

Както обаче бе припомнено в точка 47 от настоящото решение, член 6 от Директива 2013/32 само забранява на държавите членки да забавят неоправдано момента, в който може да бъде подадена на тяхна територия или на техните граници молба за международна закрила.

57

От това следва, че член 6 допуска по изключение държавите членки да въведат за подаването на молба за международна закрила особени правила, предназначени да ограничат разпространението на заразна болест на тяхна територия, при условие че тези правила са в състояние да гарантират постигането на такава цел и не са непропорционални спрямо нея.

58

Не такъв обаче е случаят с процедурата, установена в членове 268—270 от Закона от 2020 г.

59

Всъщност фактът, че гражданите на трети държави или лицата без гражданство, които пребивават в Унгария или се явяват на границите на тази държава членка, са принудени да се придвижат до нейното посолство в Белград или в Киев, за да могат впоследствие да се върнат в Унгария, за да подадат там молба за международна закрила, представлява явно непропорционално нарушаване на правото на тези лица да подадат молба за международна закрила още при пристигането си на унгарска граница — което право е закрепено в член 6 от Директива 2013/32 — както и на правото им да могат, по принцип, да останат на територията на тази държава членка, докато се разглежда тяхната молба, в съответствие с член 9, параграф 1 от тази директива.

60

Освен това тази принуда не би могла да постигне целта за борба с разпространението на пандемията от COVID‑19, тъй като задължава гражданите на трети държави или лицата без гражданство да се придвижват, като по този начин потенциално ги излага на тази болест, която впоследствие биха могли да разпространят в Унгария.

61

Освен това тази държава членка не е доказала, нито дори поддържа пред Съда, че на унгарска територия не може адекватно да бъде приета никаква друга мярка за борба с разпространението на пандемията от COVID‑19 по отношение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство, желаещи да потърсят международна закрила в Унгария.

62

Важно е обаче да се отбележи по-специално, че съгласно член 13 от Директива 2013/33 държавите членки могат да подложат кандидатите за международна закрила на медицински преглед по съображения, свързани с общественото здраве. Освен това нито една разпоредба от тази директива или от Директива 2013/32 не забранява спрямо тези кандидати да се провеждат процедури за дистанциране или изолация, за да се избегне разпространението на заразна болест, стига тези процедури да преследват такава цел адекватно, пропорционално и недискриминационно и да бъдат гарантирани правата, признати на кандидатите в член 17, параграф 2 и в член 19 от Директива 2013/33.

63

Следва също да се добави, че съгласно член 6, параграф 4 от Директива 2013/32 молба за международна закрила може да се подаде чрез формуляр и че съгласно член 14, параграф 2, буква б) от тази директива здравословните проблеми на кандидата за международна закрила могат да бъдат основание за освобождаване от лично интервю по съществото на молбата. Във всеки случай такова интервю би трябвало да може да се проведе дистанционно, както предлага Комисията в насоките си относно прилагането на процедурите за предоставяне на убежище във връзка с борбата с пандемията от COVID‑19 (202/C 126/02) (OВ C 126, 2020 г., стр. 12).

64

От това следва, че противно на поддържаното от Унгария, правото на Съюза разрешава на държавите членки да приемат мерки, които позволяват да се съвместят адекватно, от една страна, ефективността на правото на всеки гражданин на трета държава или на всяко лице без гражданство да подаде молба за международна закрила на нейна територия или на нейните граници и от друга страна, борбата със заразните болести.

65

Второ, доколкото Унгария се позовава и на основания, свързани с обществения ред и обществената сигурност, за да обоснове приемането на Закона от 2020 г., следва да се уточни, че съгласно член 72 ДФЕС разпоредбите на част трета, дял V от Договора не засягат изпълнението на задълженията, които имат държавите членки по поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.

66

Макар да е от компетентността на държавите членки да вземат съответните мерки за гарантиране на обществения ред на тяхна територия, както и вътрешната и външната си сигурност, това не означава, че тези техни мерки остават изцяло извън приложното поле на правото на Съюза. Всъщност, както Съдът вече е констатирал, изрични дерогации за случаите на опасност за обществения ред или обществената сигурност са предвидени в Договора за функционирането на ЕС само в ясно ограничени случаи. От това не би могло да се направи извод за съществуване на обща резерва, вътрешно присъща на Договора за функциониране на ЕС, която да изключва от приложното поле на правото на Съюза всяка мярка, взета с оглед на обществения ред или обществената сигурност (решение от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др., C‑72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 70 и цитираната съдебна практика).

67

Освен това предвидената в член 72 ДФЕС дерогация трябва да се тълкува стриктно. Оттук следва, че посоченият член 72 ДФЕС не може да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки правомощието да дерогират разпоредбите на Договора просто като се позоват на задълженията, които имат по поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност (решение от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др., C‑72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 71 и цитираната съдебна практика).

68

Следователно държавата членка, която иска да се ползва от член 72 ДФЕС, е длъжна да докаже необходимостта да приложи предвидената в този член дерогация, за да изпълни задълженията си за поддържане на обществения ред и опазване на вътрешната сигурност (решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидати за международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 216 и цитираната съдебна практика).

69

В рамките на настоящия иск обаче Унгария само най-общо се позовава на рисковете от нарушаване на обществения ред и вътрешната сигурност, за да обоснове съвместимостта на Закона от 2020 г. с правото на Съюза, без да доказва, че предвид преобладаващото на нейна територия положение към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище, е било необходимо тя да дерогира конкретно изискванията, произтичащи от член 6 от Директива 2013/32.

70

От всички изложени по-горе съображения следва, че като е обвързала възможността някои граждани на трети държави или лица без гражданство, намиращи се на територията на Унгария или на границите на тази държава членка, да подадат молба за международна закрила с условието предварително да е депозирана декларация за намерение в унгарско посолство, разположено в трета страна, и да е издаден пътен документ, който им позволява да влязат на унгарска територия, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 6 от Директива 2013/32.

71

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Унгария и последната е загубила делото, Унгария следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: