–

за NY, от G. Imfeld, Rechtsanwalt и avocat, и J. Oosterbosch, avocate,

–

за Herios SARL, от B. Geuzaine и B. Hübinger, avocats,

–

за белгийското правителство, от M. Jacobs, C. Pochet и L. Van den Broeck, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от J. Möller, U. Bartl, J. Heitz и M. Hellmann, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Armati, C. Auvret и M. Mataija, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 2, буква а) от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (OВ L 382, 1986 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 176).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между NY и Herios SARL по повод на искането на NY да получи от Herios обезщетение при прекратяване на договор за търговско представителство въз основа на оборота, който Herios е реализирало през 2016 г. благодарение на новите клиенти, които е привлякъл за него NY.

3

Член 1 от Директива 86/653 гласи:

„1.   Мерките за хармонизация, предвидени в настоящата директива, се прилагат по отношение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, регулиращи отношенията между търговските представители и техните принципали.

2.   За целите на настоящата директива „търговски представител“ означава самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано по-долу „принципал“, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал.

[…]“.

4

Глава IV от тази директива е озаглавена „Сключване и прекратяване на договора за представителство“. Включеният в тази глава член 17 предвижда:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че търговският [представител], след прекратяването на договора за представителство, е обезщетен в съответствие с параграф 2 или е обезщетен за вреди в съответствие с параграф 3.

5

Съгласно член 19 от посочената директива:

„Страните не могат да се отклоняват от разпоредбите на членове 17 и 18 в ущърб на търговския представител, преди срокът на договора за представителство да е изтекъл“.

6

Уредбата на договорите за търговско представителство е включена в Code de droit économique (Кодекс на стопанското право) с член 3 от Loi portant insertion du livre X „Contrats d’agence commerciale, contrats de coopération commerciale et concessions de vente“ dans le Code de droit économique, et portant insertion des définitions propres au livre X, dans le livre Ier du Code de droit économique (Закон за включване на книга X, „Договори за търговско представителство, договори за търговско сътрудничество и договори за дистрибуция“, в Кодекса на стопанското право и за включване на дефинициите на понятията от книга X в книга I от Кодекса на стопанското право) от 2 април 2014 г. (Moniteur belge от 28 април 2014 г., стр. 35053).

7

Член X.5 от Кодекса на стопанското право предвижда:

„Освен ако не е уговорено друго, за изпълнението на задачата си търговският представител може да използва услугите на подпредставители, на които заплаща възнаграждение и които действат на негова отговорност, като той става техен принципал“.

8

Член X.18 от този кодекс гласи:

„След прекратяването на договора за търговско представителство търговският представител има право на обезщетение при прекратяване, ако е привлякъл нови клиенти за принципала или значително е увеличил обема на търговията със съществуващи клиенти и принципалът продължава да извлича съществени ползи от това.

Ако договорът за търговско представителство предвижда клауза за забрана за конкурентна дейност, наличието на съществени ползи за принципала се предполага до доказване на противното.

[…]“.

9

Herios сключва договор за търговско представителство с германското дружество Poensgen, по силата на който получава изключителното право да продава стоките на това дружество в Белгия, Франция и Люксембург. Както следва от акта за преюдициално запитване, Herios и NY са съгласни, че помежду им има договор, сключен през 2009 г.

10

В това договорно правоотношение Herios е принципал на NY, а NY — негов търговски представител, със задачата да договаря сделки със стоките на Poensgen на територията на посочените държави членки.

11

В края на 2015 г. NY, Herios и Poensgen започват разговори с цел NY да поеме пряко търговското представителство след прекратяването на дейността на Herios. Разговорите завършват без резултат и на 8 юни 2016 г. Poensgen дава предизвестие на Herios за прекратяване на договора помежду им. Договорното им правоотношение е прекратено на 31 декември 2016 г. с изтичането на шестмесечното предизвестие.

12

С писмо от 23 февруари 2017 г. Herios на свой ред прекратява договора си с NY поради изключителни обстоятелства, които окончателно препятстват възможността за всякакво професионално сътрудничество между принципала и представителя, а именно поради прекратяването на основния договор между Poensgen и Herios. Междувременно NY става търговски представител на Poensgen.

13

На 22 май 2017 г. Herios и Poensgen постигат съгласие в частност за изплащането на обезщетение при прекратяване на договора на Herios.

14

Тъй като счита, че също има право на обезщетение при прекратяване — за новите клиенти, които е привлякъл за Herios и за които последното е било обезщетено от Poensgen, NY предявява иск срещу Herios за заплащането на обезщетение при прекратяване, определено въз основа на оборота, реализиран от Herios през 2016 г. благодарение на привлечените нови клиенти.

15

Първоинстанционният съд уважава иска на NY. С решение от 16 януари 2020 г. обаче Cour d’appel de Liège (Апелативен съд Лиеж, Белгия) изменя първоинстанционното решение и постановява, че не се дължи обезщетение при прекратяване на договора. NY подава касационна жалба против това решение до Cour de cassation (Касационен съд, Белгия), който е запитващата юрисдикция в случая.

16

В касационната си жалба NY изтъква, че решението на Cour d’appel de Liège (Апелативен съд Лиеж) е неправилно, доколкото в него е прието, че той няма право на обезщетение при прекратяване на договора, тъй като полученото от Herios такова обезщетение не представлява „съществена полза“ по смисъла на член X.18, първа алинея от Кодекса на стопанското право, който транспонира член 17, параграф 2, буква а) от Директива 86/653. Според Cour d’appel de Liège (Апелативен съд Лиеж) не може да е налице такава полза, тъй като, от една страна, полученото от Herios обезщетение представлява не някаква бъдеща полза, а дължимо по закон обезщетение. От друга страна, NY продължава да работи и да ползва клиентелата, формирана с бившия основен принципал.

17

Запитващата юрисдикция смята, че за произнасянето по изтъкнатото от NY касационно основание ѝ е необходимо тълкуване на член 17, параграф 2, буква а), първо тире от Директива 86/653, за да определи дали полученото от Herios обезщетение при прекратяване представлява „съществена полза“ по смисъла на тази разпоредба. Ако е така, NY би имало право да иска от Herios в съответствие с посочената разпоредба да му плати обезщетение поради прекратяването на сключения помежду им договор за търговско представителство.

18

При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 17, параграф 2, буква а), първо тире от Директива [86/653] да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия обезщетението при прекратяване на договора, дължимо на основния представител във връзка с клиентелата, привлечена от подпредставителя, не представлява „съществена полза“ за основния представител?“.

19

В самото начало следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може не само да преформулира поставения му въпрос, но и да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (вж. в този смисъл решение от 16 май 2019 г., Plessers, C‑509/17, EU:C:2019:424, т. 32 и цитираната съдебна практика).

20

Тъй като в настоящия случай запитването до Съда се отнася до обхвата на член 17, параграф 2, буква а), първо тире от Директива 86/653 в особения случай, когато търговският представител получава обезщетение при прекратяване на договора, след като наетият от него подпредставител сам става търговски представител на основния принципал след прекратяването на договора на основния представител, поставеният въпрос следва да се разбира като предназначен по същество да се установи дали член 17, параграф 2, буква а), първо и второ тире от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че обезщетението при прекратяване на договора, което основният представител е получил във връзка с привлечената от подпредставителя клиентела, би могло да представлява съществена полза за основния представител, когато подпредставителят е станал основен представител на принципала.

21

С това пояснение, при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, в случая член 17, параграф 2, буква а) от Директива 86/653, следва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част.

22

Съгласно първо тире от посочената разпоредба търговският представител има право на обезщетение след прекратяването на договора, ако и при условие че е привлякъл нови клиенти за принципала или значително е увеличил обема на търговията със съществуващи клиенти и принципалът продължава да извлича съществени ползи от търговията с такива клиенти.

23

Както следва от употребата на думите „продължава“ и „съществени“, а също и от уточнението, че получаваните от принципала ползи трябва да са резултат от търговията с привлечените от представителя клиенти или от търговията, чийто обем той значително е увеличил, принципалът трябва да получава след прекратяването на договора ползи, които, първо, да са с известна големина и второ, да имат връзка с предходните услуги на представителя. За сметка на това текстът на разпоредбата не дава никакви уточнения за естеството на тези ползи.

24

Оттук следва, че понятието „съществени ползи“ по член 17, параграф 2, буква a), първо тире от Директива 86/653 би могло да обхваща всички облаги, които принципалът извлича от работата на представителя след прекратяването на договора, включително обезщетението при прекратяване, което е получил от своя принципал.

25

Този извод намира потвърждение в целите на тази директива.

26

Всъщност Директива 86/653 цели по-специално да защити търговския представител в отношенията му с принципала (решение от 19 април 2018 г., CMR, C‑645/16, EU:C:2018:262, т. 33).

27

В това отношение Съдът е постановил, че член 17 от Директивата има решаващо значение. Ето защо текстът на параграф 2 от този член следва да се тълкува така, че да се способства за защитата на търговския представител и да се отчитат напълно заслугите му при осъществяването на сделките, с които е натоварен (вж. в този смисъл решение от 7 април 2016 г., Marchon Germany, C‑315/14, EU:C:2016:211, т. 33). Изключено е всяко тълкуване на тази разпоредба, което може да се окаже в ущърб на търговския представител (вж. в този смисъл решения от 26 март 2009 г., Semen,C‑348/07, EU:C:2009:195, т. 21 и от 19 април 2018 г., CMR, C‑645/16, EU:C:2018:262, т. 35).

28

Ако обаче понятието „съществени ползи“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a), първо тире от Директива 86/653 се тълкува така, че да не обхваща в частност обезщетението при прекратяване на договора, което принципалът е получил във връзка с привлечената от търговския представител клиентела, за която същият вече не получава възнаграждение, това би могло да увреди представителя.

29

Всъщност, както посочва NY в писменото си становище, в случай че прекратяването на договора е последица, наред с останалото, от прекратяването на дейността или от продажбата на предприятието на принципала, а цената варира в зависимост от големината на клиентелата, при ограничително тълкуване на член 17, параграф 2, буква а), първо тире от Директива 86/653 търговският представител би бил лишен от обезвреда във връзка с търговската репутация, която иначе е осигурил на принципала.

30

Следователно трябва да се приеме, че би било в противоречие с целта на Директива 86/653 за защита на търговския представител понятието „съществени ползи“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a), първо тире от Директива 86/653 да се тълкува така, че да не обхваща обезщетението при прекратяване на договора, което принципалът е получил във връзка с привлечената от търговския представител клиентела, за която същият вече не получава възнаграждение.

31

От изложените съображения следва, че член 17, параграф 2, буква a), първо тире от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че обезщетението при прекратяване на договора, което принципалът е заплатил на основния представител във връзка с привлечената от подпредставителя клиентела, би могло да представлява съществена полза за основния представител.

32

За да се даде пълен отговор на запитващата юрисдикция обаче, следва също така да се определи дали ако подпредставителят сам стане представител на основния принципал, това обстоятелство се отразява на правото му да получи предвиденото в тази разпоредба обезщетение при прекратяване на договора.

33

В това отношение следва да се припомни, че поведението на търговския представител е обстоятелство, което може да се вземе предвид при преценката дали е оправдано да му се заплати обезщетението при прекратяване (вж. в този смисъл решение от 28 октомври 2010 г., Volvo Car Germany, C‑203/09, EU:C:2010:647, т. 44), като оправдаността е условие sine qua non за заплащането на това обезщетение съгласно член 17, параграф 2, буква а), второ тире от Директива 86/653.

34

Всъщност съгласно тази разпоредба търговският представител има право на обезщетение за прекратяване на договора, ако и при условие че изплащането на това обезщетение е оправдано, с оглед на всички обстоятелства, и по-специално на комисионата, изгубена от търговския представител от търговията с клиентите, които е привлякъл или с които значително е увеличил обема на търговията.

35

При тези обстоятелства клиентелата, която представителят може да ползва сам или за друг принципал, несъмнено е част от „обстоятелствата“, за които става дума в член 17, параграф 2, буква а), второ тире от Директива 86/653 и които трябва да се вземат предвид за целите на заплащането на предвиденото в тази разпоредба обезщетение.

36

Всъщност правото на обезщетение по член 17, параграф 2 от Директива 86/653 има за цел основно да възмезди представителя. В този смисъл обезщетението следва да възнагради представителя за положените от него усилия, доколкото принципалът продължава да се ползва от икономическите облаги в резултат на тези усилия дори след прекратяването на договора за представителство (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Wahl по дело Quenon K., C‑338/14, EU:C:2015:503, т. 35 и 36).

37

Наистина тази разпоредба не бива да се тълкува ограничително, както беше посочено в точка 35 от настоящото решение, за да не бъде лишен търговският представител от обезвреда във връзка с търговската репутация, която иначе е осигурил на принципала, но при все това предвиденото в разпоредбата обезщетение не бива да покрива вреди, които не са пряко свързани със загубата на клиентела за търговския представител.

38

Както обаче се посочва в доклада за прилагането на член 17 от Директива 86/653, представен от Комисията на 23 юли 1996 г. (COM(96) 364 окончателен), ако представителят продължава да обслужва нуждите на същите клиенти за същите стоки, но за сметка на друг принципал, заплащането на обезщетение би било неоправдано, тъй като специфичната вреда, която то е предназначено да поправи, не съществува, понеже представителят не изгубва своята клиентела.

39

Ето защо, когато продължава дейността си на търговски представител по отношение на същите клиенти и за същите стоки, но в рамките на преки отношения с основния принципал, като при това заменя основния представител, от когото преди е бил нает, подпредставителят на още по-силно основание не търпи отрицателни последици от прекратяването на договора му за търговско представителство с основния представител.

40

Националният съд обаче е компетентният да прецени дали заплащането на обезщетението при прекратяване е оправдано предвид всички обстоятелства по отнесеното до него дело.

41

По всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 17, параграф 2, буква a) от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че обезщетението при прекратяване на договора, което принципалът е заплатил на основния представител във връзка с привлечената от подпредставителя клиентела, би могло да представлява съществена полза за основния представител. Заплащането на обезщетение при прекратяване на договора в полза на подпредставителя обаче би могло да се приеме за неоправдано по смисъла на тази разпоредба, когато той продължава дейността си на търговски представител по отношение на същите клиенти и за същите стоки, но в рамките на преки отношения с основния принципал, като при това заменя основния представител, от когото преди е бил нает.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 17, параграф 2, буква а) от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

обезщетението при прекратяване на договора, което принципалът е заплатил на основния представител във връзка с привлечената от подпредставителя клиентела, би могло да представлява съществена полза за основния представител. Заплащането на обезщетение при прекратяване на договора в полза на подпредставителя обаче би могло да се приеме за неоправдано по смисъла на тази разпоредба, когато той продължава дейността си на търговски представител по отношение на същите клиенти и за същите стоки, но в рамките на преки отношения с основния принципал, като при това заменя основния представител, от когото преди е бил нает.