–

за Tilman SA, от N. Cariat, A. Hoc и B. Hoc,

–

за Unilever Supply Chain Company AG, от W. van Eeckhoutte, advocaat,

–

за белгийското правителство, от M. Jacobs, C. Pochet и M. van Regemorter, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от J. Möller, U. Bartl, M. Hellmann и R. Kanitz, в качеството на представители,

–

за швейцарското правителство, N. Marville-Dosen и J. Schickel-Küng, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Azéma и S. Noë, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 23, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г., чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 г. (ОВ L 147, 2009 г., стр. 1, наричана по-нататък „Конвенцията от Лугано II“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Tilman SA, със седалище в Белгия, и Unilever Supply Chain Compagny AG (наричано по-нататък „Unilever“), със седалище в Швейцария, по повод неплащане от страна на Unilever на суми, фактурирани от Tilman.

3

Конвенцията от Лугано II е подписана от Европейската общност, Кралство Дания, Република Исландия, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария.

4

Съгласно член 1, параграф 3 от тази конвенция:

„По смисъла на настоящата конвенция под термина „държава, обвързана по настоящата конвенция“ се разбира всяка държава, която е договаряща се страна по настоящата конвенция или държава членка на Европейската общност. Това може да означава също и Европейската общност“.

5

Член 23, параграфи 1 и 2 от посочената конвенция, озаглавен „Пророгация на компетентност“, гласи:

„1.   Ако една или повече страни, които имат местоживеене в държава, обвързана по настоящата конвенция, са се договорили, че съд или съдилищата на държава, обвързана по настоящата конвенция, са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните не са уговорили друго. Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва:

2.   Всяко общуване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението е равностойно на „писмена форма“.

6

Съгласно член 64, параграфи 1 и 2 от същата конвенция:

„1.   Настоящата конвенция не засяга прилагането от държавите членки на Европейската общност на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета [от 22 декември 2000 г.] относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, [(ОВ L12, 2001 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел I“)] със съответните му изменения, както и на Конвенцията относно компетентността и изпълнението на решения по граждански и търговски дела [(ОВ L 299, 1972 г., стр. 32)], подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г., и на Протокола за тълкуване на посочената конвенция от Съда на Европейските общности, подписан в Люксембург на 3 юни 1971 г., изменен с конвенциите за присъединяване към въпросната конвенция и към въпросния протокол от страна на държавите, присъединяващи се към Европейските общности [(наричана по-нататък „Конвенцията от Брюксел“)], както и със Споразумението между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписано в Брюксел на 19 октомври 2005 г.

2.   При все това настоящата конвенция се прилага във всички случаи:

[…]“.

7

Съгласно член 1, параграф 1 от Протокол № 2 относно еднаквото тълкуване на конвенцията [от Лугано II] и относно постоянния комитет:

„Всеки съд, който прилага и тълкува настоящата конвенция, обръща надлежно внимание на принципите, предвидени във всяко значимо решение относно съответната(ите) разпоредба(и) или всяка сходна разпоредба на Конвенцията от Лугано от 1988 г., както и на актовете, посочени в член 64, параграф 1 от настоящата конвенция, постановени от съдилищата на държавите, обвързани по настоящата конвенция, и от Съда на Европейските общности“.

8

Член 23, параграфи 1 и 2 от Регламент „Брюксел I“ предвижда:

„1.   Ако страните, една или повече от които имат местоживеене в държава членка, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните не са уговорили друго. Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва:

2.   Всяко общуване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на „писмена форма“.

9

Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел Ia“) отменя Регламент „Брюксел I“.

10

Член 25 от Регламент „Брюксел Ia“, озаглавен „Пророгация на компетентност“, съдържащ се в глава II от този регламент, на свой ред озаглавена „Компетентност“, гласи:

„1.   Ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните не са уговорили друго. Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва:

2.   Всяко съобщение чрез електронни средства, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на „писмена форма“.

[…]“.

11

Член 2 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7), подписано в Брюксел и Лондон на 24 януари 2020 г. и влязло в сила на 1 февруари 2020 г. (наричано по-нататък „споразумението за оттегляне“), гласи:

„За целите на настоящото споразумение се прилагат следните определения:

[…]“.

12

Член 67, параграф 1 от това споразумение, озаглавен „Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения и свързано с това сътрудничество между централните органи“, предвижда:

„В Обединеното кралство, а така също и в държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период, и по отношение на производства или искове, които са свързани с такива съдебни производства съгласно членове 29, 30 и 31 от Регламент [Брюксел Iа] […], се прилагат следните актове или разпоредби:

[…]“.

13

Съгласно член 126 от посоченото споразумение, озаглавен „Преходен период“:

„Определя се преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение и приключва на 31 декември 2020 г.“

14

Член 127 от същото споразумение, озаглавен „Обхват на прехода“, гласи:

„1.   Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.

[…]

6.   Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период всяко позоваване на държавите членки в правото на Съюза, приложимо съгласно параграф 1, включително както то е въведено и приложено от държавите членки, се разбира като включващо Обединеното кралство.

[…]“.

15

На 22 ноември 2010 г. Tilman и Unilever сключват първоначален договор, по силата на който първото дружество се задължава да опакова и пакетира за сметка на второто дружество кутии с пакетчета за чай за определена цена.

16

С втори договор, сключен на 6 януари 2011 г., уговорената цена е променена. В него се уточнява, че при липса на други уговорки този договор се урежда от общите условия за закупуване на стоки на Unilever. Тези общи условия, които могат да бъдат прегледани и изтеглени от интернет страница посредством хипервръзка, съдържаща се в посочения договор, предвиждат, че всяка страна по договора „се подчинява неотменимо на изключителната юрисдикция на английските съдилища за уреждане на всеки спор, който може да възникне пряко или косвено от договора“.

17

След настъпила промяна в условията за фактуриране между страните възниква несъгласие относно увеличението на фактурираната цена и Unilever плаща само частично издадените от Tilman фактури.

18

Tilman предявява иск срещу Unilever пред белгийските съдилища за плащане на неплатените суми. Тогава Unilever изтъква, че съгласно общите условия на разглеждания в главното производство договор единствено английските съдилища са компетентни да се произнесат по спора.

19

С решение от 12 август 2015 г. първоинстанционният белгийски съд приема, че е компетентен да се произнесе по спора, като същевременно приема, че договорът се урежда от и трябва да се тълкува съгласно английското право.

20

Tilman обжалва това решение, като поддържа, че договорът трябва да се урежда и тълкува съгласно белгийското право. Unilever подава насрещна жалба, в която твърди, че компетентни са не белгийските, а английските съдилища.

21

С решение от 12 февруари 2020 г. Cour d’appel de Liège (Апелативен съд Лиеж, Белгия) уважава повдигнатото от Unilever възражение за липса на компетентност, като приема, че съгласно клаузата за предоставяне на компетентност, съдържаща се в общите условия на разглеждания в главното производство договор, белгийските съдилища не са компетентни да разгледат спора, породен от изпълнението на посочения договор.

22

Tilman подава касационна жалба срещу това решение пред Cour de cassation (Касационен съд, Белгия), като се позовава на нарушение на член 23, параграфи 1 и 2 от Конвенцията от Лугано II. Действително според Tilman Cour d’appel de Liège (Апелативен съд Лиеж, Белгия) неправилно е приравнил разглежданото в главното производство положение с положение, при което договорът е сключен по интернет, но купувачът трябва да отбележи клетка, указваща, че приема общите условия на продавача.

23

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали в главното производство са изпълнени условията за доказване на действителното съгласие на Tilman относно клаузата за предоставяне на компетентност, тъй като тази клауза е включена в общите условия на Unilever за покупка на стоки, а не в разглеждания в главното производство договор и тези условия не са били приложени направо към посочения договор.

24

От една страна, тази юрисдикция припомня, че в решение от 12 февруари 2020 г., Cour d’appel de Liège (Апелативен съд, Лиеж), приема, че условията, изведени в практиката на Съда по-специално в решения от 14 декември 1976 г., Estasis Saloti di Colzani (24/76, EU:C:1976:177), и от 21 май 2015 г., El Majdoub (C‑322/14, EU:C:2015:334), изглеждат изпълнени.

25

Всъщност, що се отнася до условието договорът да препраща изрично към общите условия, договорът, съобщен от Unilever на Tilman за подписване и действително подписан от последното дружество на 6 януари 2011 г., предвиждал изрично, че той се урежда от общите условия за закупуване на стоки на Unilever при липсата на други уговорки, съдържащи се в него или в други споразумения, сключени между страните. Що се отнася до условието, според което препращането към общите условия „трябва да може да бъде контролирано“ от лице, което обичайно проявява дължима грижа, в договора е посочена хипервръзка към интернет сайт, която позволява достъп до общите условия на Unilever. Що се отнася до условието, според което общите условия трябва да могат да бъдат „записани на траен носител“, Tilman имало възможност, като посети интернет сайта, на който се съдържат общите условия на Unilever, да ги изтегли и отпечата.

26

От друга страна обаче, Tilman не било поканено да отбележи клетка, в която да посочи, че приема общите условия на Unilever, поради което възниквал въпросът дали са спазени разпоредбите на член 23, параграфи 1 и 2 от Конвенцията от Лугано II.

27

При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Отговаря ли на изискванията на член 23, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Конвенцията [Лугано II] положение, при което клауза за предоставяне на компетентност се съдържа в общи условия, към които сключен в писмена форма договор препраща чрез посочване на хипервръзка към интернет сайт, достъпът до който позволява запознаване с посочените общи условия, изтеглянето и отпечатването им, без страната, на която се противопоставя тази клауза, да е била приканена да приеме тези общи условия чрез отбелязване с отметка в съответното поле на посочения интернет сайт?“.

28

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 67, параграф 1, буква а) от Споразумението за оттегляне разпоредбите относно компетентността, съдържащи се в Регламент „Брюксел Ia“, се прилагат по отношение на Обединеното кралство, както и в държавите членки в случаи, засягащи Обединеното кралство, към съдебните производства, образувани преди изтичане на преходния период, предвиден в член 126 от това споразумение.

29

Освен това съгласно член 127 от същото споразумение правото на Съюза, включително международните споразумения, сред които е Конвенцията от Лугано II, се прилага в Обединеното кралство през този преходен период.

30

Що се отнася до клаузите за предоставяне на компетентност, следва да се припомни, че по естеството си тези клаузи са възможност за избор на компетентност, която няма правно действие, докато не бъдат задействани от съдебна инстанция, и която поражда правни последици едва от датата на предявяване на иска или подаване на жалбата (решение от 13 ноември 1979 г., Sanicentral, 25/79, EU:C:1979:255, т. 6). Следователно именно към тази дата следва да се вземе предвид обхватът на такава клауза с оглед на приложимата правна норма.

31

В случая обаче от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че разглежданият в главното производство иск е предявен преди 31 декември 2020 г. — датата, на която изтича преходният период, предвиден в член 126 от Споразумението за оттегляне, поради което тълкуването на Конвенцията от Лугано II продължава да бъде необходимо за решаването на спора по главното производство.

32

По съществото на спора запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 23, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Конвенцията от Лугано II трябва да се тълкува в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност е валидно сключена, когато се съдържа в общи условия, към които препраща договор, сключен в писмена форма, чрез посочване на хипервръзка към интернет сайт, достъпът до който позволява запознаване с посочените общи условия, изтеглянето и отпечатването им, без страната, на която се противопоставя тази клауза, да е била приканена да приеме тези общи условия чрез отбелязване с отметка в съответното поле на посочения интернет сайт.

33

За да се отговори на този въпрос, е важно да се припомни, че както следва от член 1, параграф 1 от Протокол № 2 относно тълкуването на Конвенцията от Лугано II, тази конвенция трябва да се прилага и тълкува, като се вземат предвид принципите, определени от Съда по отношение на разглежданата разпоредба или разпоредби или подобни разпоредби, съдържащи се в други актове, сред които са Брюкселската конвенция и Регламент „Брюксел I“.

34

Следователно, след като член 23, параграфи 1 и 2 от Конвенцията от Лугано II е идентичен с член 23, параграфи 1 и 2 от Регламент „Брюксел I“ и тъй като самият член 23, параграф 1 от този регламент е формулиран по почти идентичен начин с член 17, първа алинея от Брюкселската конвенция, за целите на тълкуването на член 23, параграфи 1 и 2 от Конвенцията от Лугано II следва да се вземе предвид тълкуването, дадено от Съда на съответните разпоредби от Брюкселската конвенция и от Регламент „Брюксел I“ (вж. по аналогия решения от 7 февруари 2013 г., Refcomp, C‑543/10, EU:C:2013:62, т. 18 и 19 и от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 27 и 28). Освен това, доколкото член 25, параграфи 1 и 2 от Регламент „Брюксел Ia“ е заменил с по същество идентична редакция член 23, параграфи 1 и 2 от Регламент „Брюксел I“, следва да се вземе предвид и практиката на Съда, що се отнася до първата от тези разпоредби.

35

Съгласно член 23, параграф 1 от Конвенцията от Лугано II страните, поне една от които е установена на територията на държава, която е страна по нея, могат да се договорят да предоставят изключителна компетентност на съд на държава, която също е страна по тази конвенция, за да разглежда спорове, възникнали във връзка с определено правоотношение. За да бъде валидно, това предоставяне на компетентност трябва да е договорено по-специално, както следва от буква а) от тази разпоредба, „писмено или устно с писмено потвърждение“.

36

Що се отнася до разпоредбите на член 23 от Регламент „Брюксел I“, Съдът е постановил, че тъй като изключват както компетентността, определена от общия принцип на съда по местоживеенето на ответника, закрепен в член 2 от този регламент, така и специалната компетентност в членове 5—7 от него, те трябва да се тълкуват ограничително по отношение на определените в него условия (вж. в този смисъл решение от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 25 и цитираната съдебна практика).

37

Член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ обаче ясно посочва, че неговото приложно поле се ограничава до случаите, в които страните „са се договорили“ за компетентния съд. Именно това съвпадение на волите между страните оправдава даденото предимство в името на принципа на автономия на волята, на избора на юрисдикция, различна от тази, която евентуално би била компетентна по силата на Регламента (вж. в този смисъл решения от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 26 и цитираната съдебна практика и от 20 април 2016 г., Profit Investment SIM, C‑366/13, EU:C:2016:282, т. 24).

38

Като поставя действителността на такава клауза за предоставяне на компетентност в зависимост от наличието на „споразумение“ между страните, член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ задължава сезирания съд да провери дали клаузата, която му предоставя компетентност, действително е била предмет на съгласие между страните, като това съгласие трябва да е изразено ясно и точно (вж. по аналогия решения от 14 декември 1976 г., Estasis Saloti di Colzani, 24/76, EU:C:1976:177, т. 7, от 7 февруари 2013 г., Refcomp, C‑543/10, EU:C:2013:62, т. 27, и от 20 април 2016 г., Profit Investment SIM, C‑366/13, EU:C:2016:282, т. 27).

39

Всъщност целта на формалните изисквания по член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ е да се гарантира, че съгласието между страните действително е установено (вж. по аналогия, що се отнася до Брюкселската конвенция, решение от 14 декември 1976 г., Estasis Saloti di Colzani, 24/76, EU:C:1976:177, т. 7), тъй като действителността на съгласието е една от целите на тази разпоредба (вж. в този смисъл решения от 7 февруари 2013 г., Refcomp, C‑543/10, EU:C:2013:62, т. 28 и цитираната съдебна практика, и от 20 април 2016 г., Profit Investment SIM, C‑366/13, EU:C:2016:282, т. 27).

40

В това отношение Съдът е постановил, що се отнася до Брюкселската конвенция, че по принцип отговаря на изискването за писмена форма по член 17, първа алинея от тази конвенция клауза за предоставяне на компетентност, съдържаща се в общите условия за продажба на една от страните, когато тези общи условия действително са били отпечатани на обратната страна на договора и този договор съдържа изрична препратка към посочените общи условия или когато в текста на договора страните са се позовали на оферта, която на свой ред изрично препраща към общите условия, когато това препращане може да бъде проверено от страната при полагане на обичайната грижа и ако бъде установено, че общите условия, съдържащи клауза за предоставяне на компетентност, действително са съобщени на другата страна по договора (вж. в този смисъл решение от 14 декември 1976 г., Estasis Saloti di Colzani, 24/76, EU:C:1976:177, т. 10 и 12).

41

Съдът обаче уточнява, че изискването за писмена форма по член 17, първа алинея от Брюкселската конвенция не е изпълнено в случай на косвено или мълчаливо препращане към предходна кореспонденция, тъй като не съществува сигурност, че клаузата за предоставяне на компетентност действително е била предмет на самия договор (вж. в този смисъл решение от 14 декември 1976 г., Estasis Saloti di Colzani, 24/76, EU:C:1976:177, т. 12).

42

Съдът също така е постановил, че не отговаря на изискванията на член 25, параграф 1, буква а) от Регламент „Брюксел Ia“ клауза за предоставяне на компетентност, която е формулирана по сходен начин с текста на член 23, параграф 1, буква а) от Конвенцията от Лугано II, когато договорът е бил сключен устно, без последващо писмено потвърждение и общите условия, съдържащи тази клауза за предоставяне на компетентност, са посочени само във фактурите, издадени от една от страните (вж. в този смисъл решение от 8 март 2018 г., Saey Home & Garden, C‑64/17, EU:C:2018:173, т. 28 и 29).

43

Съгласно член 23, параграф 2 от Регламент „Брюксел I“ обаче, който е нова разпоредба спрямо член 17 от Брюкселската конвенция, добавена, за да се отчете развитието на нови съобщителни технологии, действителността на споразумение за предоставяне на компетентност като разглежданото в главното производство може да зависи по-специално от възможността за трайно записване (решение от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 32).

44

Както следва от буквалното тълкуване на тази разпоредба, тя изисква да е „възможно“ да се осигури траен запис на споразумението за предоставяне на компетентност, без значение дали купувачът действително е записал трайно текста на общите условия, преди да направи отметка в съответната кутийка, че е съгласен с тези условия, или пък след това (решение от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 33).

45

Действително, целта на посочената разпоредба е да приравни някои форми на електронно общуване на писмената форма, за да се опрости сключването на договори по електронен път, тъй като съответната информация се предава и когато е достъпна на екран. За да дава електронното общуване същите гаранции, по-конкретно с оглед на доказването, достатъчно е да е „възможно“ информацията да бъде запаметена и разпечатана преди сключването на договора (решение от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 36).

46

В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че разглежданата в главното производство клауза за предоставяне на компетентност е включена в общите условия на Unilever, към които изрично се препраща в сключения между страните писмен договор.

47

Що се отнася до положение, при което, както в настоящия случай, общите условия, в които фигурира клаузата за предоставяне на компетентност, не са пряко приложени към договора, следва да се констатира, че предвид съдебната практика, цитирана в точки 37—45 от настоящото решение, такава клауза е законосъобразна, когато самият текст на подписания от двете страни договор изрично препраща към общите условия, съдържащи посочената клауза.

48

Все пак това е валидно само за случая на изрично препращане, което може да бъде проверено от страната при полагане на обичайната грижа и когато е установено, че общите условия, съдържащи клаузата за предоставяне на компетентност, действително са били предоставени на съдоговорителя (решение от 7 юли 2016 г., Hőszig, C‑222/15, EU:C:2016:525, т. 40).

49

В случая изглежда безспорно, че текстът на разглеждания в главното производство договор съдържа такова изрично препращане, което може да бъде проверено от жалбоподателя в главното производство, като това обаче следва да се прецени от запитващата юрисдикция.

50

Ето защо е важно да се провери дали общите условия действително са били съобщени на тази страна по договора.

51

Доколкото съгласно член 23, параграф 2 от Регламент „Брюксел I“, тълкуван от Съда, съответната информация се предава и когато е достъпна на екран, препращането в писмения договор към общи условия чрез споменаване на хипервръзката на интернет сайт, достъпът до който по принцип позволява запознаване с тези общи условия, при условие че тази хипервръзка функционира и може да бъде активирана от страна при полагане на обичайната грижа, по аргумент за по-силното основание е равнозначно на доказателство за предоставяне на тази информация.

52

В такъв случай обстоятелството, че на страницата на въпросния интернет сайт няма поле, което може да бъде отметнато, за да се изрази приемането на тези общи условия, или че съдържащата тези условия страница не се отваря автоматично при достъпа до посочения интернет сайт, не може да опровергае този извод (вж. в този смисъл решение от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 39), тъй като достъпът до посочените общи условия е възможен преди подписването на договора и приемането на тези условия става чрез подписване от съответната договаряща страна.

53

Освен това, след като самата възможност за запазване и разпечатване на общите условия преди сключването на договора е достатъчна, за да се изпълнят изискванията за форма, е без значение дали предадената информация е била „предоставена“ от съответното предприятие, или „получена“ от договарящата страна.

54

Всъщност формалните изисквания по член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ имат за цел да не препятстват търговските обичаи, като същевременно неутрализират последиците от клаузи, които могат да останат незабелязани в договорите, като съдържащите се в печатните материали, служещи за кореспонденция, или за издаване на фактури, и които не са били приети от страната, на която се противопоставят (вж. в този смисъл решения от 24 юни 1981 г., Elefanten Schuh, 150/80, EU:C:1981:148, т. 24 и от 7 юли 2016 г., Hőszig, C‑222/15, EU:C:2016:525, т. 36).

55

В случая обаче главното производство се отнася до продължителни договорни правоотношения между търговските предприятия, поради което изискванията за защита на потребителя купувач не могат да се вземат предвид.

56

При всички положения и макар запитващата юрисдикция да не е отправила запитване до Съда относно евентуалното наличие на известен на страните международен търговски обичай, следва да се добави, че освен двете възможности, които член 23, параграф 1 от Конвенцията от Лугано II предвижда в буква а), а именно писмено сключване или устно сключване, потвърдено с писмени доказателства, същият член 23, параграф 1 добавя в букви б) и в), че клауза за предоставяне на компетентност може да бъде сключена съответно и във форма, която е съобразена с практиките, които страните са установили помежду си или в международната търговия във форма, която е съобразена с обичая, който страните познават или е трябвало да познават и който в тази търговска дейност е широко известен на страните и редовно се съблюдава от страните по договори от вида, приложим в конкретната търговска дейност (вж. по аналогия решение от 8 март 2018 г., Saey Home & Garden, C‑64/17, EU:C:2018:173, т. 31).

57

Всъщност в такъв случай се счита, че сключването на клауза за предоставяне на компетентност е валидно, когато е направено в допустимата в тази област форма, която страните познават или е трябвало да познават. Макар това смекчаване все пак да не означава, че не е необходимо да съществува съгласие между страните, тъй като действителното съгласие на заинтересованите лица остава една от целите на тази разпоредба, все пак съгласието на страните относно клаузата за предоставяне на компетентност се предполага, когато в това отношение в съответната област на международната търговия съществуват търговски обичаи, които страните познават или е трябвало да познават (вж. в този смисъл решения от 20 февруари 1997 г., MSG, C‑106/95, EU:C:1997:70, т. 16, 17 и 19, и от 20 април 2016 г., Profit Investment SIM, C‑366/13, EU:C:2016:282, т. 39 и 40).

58

В случая запитващата юрисдикция ще трябва евентуално да провери дали между страните в главното производство е сключена клауза за предоставяне на компетентност в една от формите, посочени в член 23, параграф 1, букви б) и в) от Конвенцията от Лугано II.

59

С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 23, параграфи 1 и 2 от Конвенцията от Лугано II трябва да се тълкува в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност е валидно сключена, когато се съдържа в общи условия, към които препраща сключен в писмена форма договор чрез посочване на хипервръзка към интернет сайт, достъпът до който позволява преди подписването на въпросния договор страната, на която се противопоставя тази клауза, да се запознае с посочените общи условия, да ги изтегли и разпечата, без да е била формално приканена да ги приеме чрез отбелязване с отметка в съответното поле на посочения интернет сайт.

60

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 23, параграфи 1 и 2 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г., чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

клауза за предоставяне на компетентност е валидно сключена, когато се съдържа в общи условия, към които препраща сключен в писмена форма договор чрез посочване на хипервръзка към интернет сайт, достъпът до който позволява преди подписването на въпросния договор страната, на която се противопоставя тази клауза, да се запознае с посочените общи условия, да ги изтегли и разпечата, без да е била формално приканена да ги приеме чрез отбелязване с отметка в съответното поле на посочения интернет сайт.