–

за EPIC Financial Consulting Ges.m.b.H., от K. Hornbanger, Rechtsanwältin,

–

за австрийското правителство, от A. Posch и J. Schmoll, в качеството на представители,

–

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и R. Kissné Berta, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от P. Ondrůšek, P. J. O. Van Nuffel и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква а) и член 2а, параграф 2 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 89/665“), на член 1, параграф 1 и член 35 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), на член 81, параграф 1 ДФЕС, на принципа на равностойност, на член 4, член 5, параграф 5 и член 33, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18 (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65) и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитванията са отправени във връзка със спор между EPIC Financial Consulting Ges.m.b.H. (наричано по-нататък „EPIC“), от една страна, и Република Австрия и Bundesbeschaffung GmbH (наричано по-нататък „федералното покупателно дружество“), от друга страна, по повод на възлагането от последните на обществени поръчки за доставки на тестове за откриване на антигени на вируса на SARS‑CoV‑2 (COVID‑19) (наричани по-нататък „антигенните тестове“).

3

Пето съображение на Директива 89/665 има следния текст:

„[…] тъй като процедурите за възлагането на обществени поръчки са толкова краткосрочни, компетентните органи, пред които се обжалва, трябва да бъдат [оправомощени] да предприемат временни мерки за [спиране] на такава процедура или [н]а изпълнението на всички решения, които могат да бъдат взети от възложителя; […] краткосрочността на процедурите означава, че посочените по-горе нарушения е необходимо да бъдат спешно разгледани“.

4

Член 1 от тази директива, озаглавен „Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане“, предвижда в параграфи 1 и 3 следното:

„1.   „Настоящата директива се прилага за поръчките, посочени в Директива [2014/24], освен ако тези поръчки не са изключени от обхвата на директивата в съответствие с членове 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17 и 37 от същата директива.

[…]

Поръчки по смисъла на настоящата директива включват обществени поръчки, рамкови споразумения, концесии за строителство и услуги и динамични системи за покупка.

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в обхвата на Директива [2014/24] […], решенията, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните разпоредби, транспониращи това право.

[…]

3.   Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение“.

5

Член 2 от Директива 89/665, озаглавен „Изисквания относно процедурите за преразглеждане“, предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно процедурите за преразглеждане, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:

[…]

3.   Когато първоинстанционен орган, независим от възлагащия орган, преразглежда решение за възлагане на обществена поръчка, държавите членки правят необходимото, за да не може възлагащият орган да сключи договора, преди преразглеждащият орган да е взел решение по молбата за временни мерки или за преразглеждане. Спирането се прекратява не по-рано от края на периода на изчакване, посочен в член 2а, параграф 2 и член 2г, параграфи 4 и 5.

4.   С изключение на случаите, предвидени в параграф 3 и в член 1, параграф 5, процедурите за преразглеждане не е необходимо да имат автоматично действие на спиране на процедурата за възлагане на поръчки, за която се отнасят.

5.   Държавите членки могат да предвидят, че отговорните органи […] могат да вземат предвид възможните последици от временните мерки за всички интереси, които е възможно да бъдат увредени, както и обществения интерес, и могат да решават да не наложат такива мерки в случаите, когато техните отрицателни последици могат да превишат ползата от тях.

Решението да не се наложат временни мерки не засяга останалите искове от страна на лицето, поискало мерките.

[…]“.

6

Член 2а от тази директива, озаглавен „Период на изчакване“, гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че лицата по член 1, параграф 3 разполагат с достатъчно време за ефективно преразглеждане на решенията за възлагане на обществени поръчки, взети от възлагащи органи, чрез приемане на необходимите разпоредби [при спазване] на минималните условия, предвидени в параграф 2 от настоящия член, както и в член 2в.

2.   Договор не може да бъде сключен след решението за възлагане на обществена поръчка, попадаща в обхвата на Директива [2014/24] или Директива [2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия ], преди изтичането на срок от най-малко 10 календарни дни, считано от деня след датата, на която решението за възлагане на поръчката е изпратено на съответните оференти и кандидати, когато се използват факс или електронни средства или — когато се използват други средства за комуникация — преди изтичането на срок от най-малко 15 календарни дни, считано от деня след датата, на която решението за възлагане на поръчката е изпратено на заинтересованите [оференти] и кандидати, или най-малко 10 календарни дни, считано от деня след датата на получаване на решението за възлагане на поръчката.

Оферентите се смятат за заинтересовани, ако все още не са изключени окончателно. Изключването е окончателно, ако заинтересованите оференти са били уведомени за него и ако изключването или е било прието за законосъобразно от независим преразглеждащ орган, или не може повече да бъде предмет на процедура на преразглеждане.

Кандидатите се смятат за заинтересовани, ако възлагащият орган не е предоставил информация за отхвърляне на заявлението им, преди заинтересованите оференти да са били уведомени за решението за възлагане на обществената поръчка.

Съобщаването на решението за възлагане на обществена поръчка до всеки заинтересован оферент и кандидат се придружава от:

7

Съгласно член 2б от посочената директива, озаглавен „Дерогация от периода на изчакване“:

„Държавите членки могат да предвидят сроковете по член 2а, параграф 2 от настоящата директива да не се прилагат в следните случаи:

[…]

При позоваване на тази дерогация държавите членки осигуряват договорът да бъде недействителен в съответствие с членове 2г и 2е от настоящата директива, когато:

8

Съображения 3, 4 и 36 от Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (ОВ L 335, 2007 г., стр. 31) гласят:

[…]

9

Праговете за прилагане на Директива 2014/24, свързани с прогнозната стойност на обществените поръчки, са уточнени в член 4 от нея.

10

Член 5 от тази директива, озаглавен „Методи за изчисляване на прогнозната стойност на обществените поръчки“, предвижда в параграф 5:

„По отношение на рамковите споразумения и динамичните системи за покупки стойността, която се взема предвид, е максималната прогнозна стойност без ДДС на всички договори за обществена поръчка, предвидени за целия срок на действие на рамковото споразумение или динамичната система за покупки“.

11

Член 18 от посочената директива, озаглавен „Принципи на обществените поръчки“, предвижда в параграф 1, първа алинея:

„Възлагащите органи третират икономическите оператори при условията на равнопоставеност и без да ги дискриминират, и действат по прозрачен и пропорционален начин“.

12

Член 32 от Директива 2014/24, озаглавен „Използване на процедурата на договаряне без предварително обявление“, предвижда в параграф 2:

„Процедурата на договаряне без предварително обявление може да се използва за обществени поръчки за строителство, обществени поръчки за доставки и обществени поръчки за услуги във всеки от следните случаи:

[…]

13

Член 33 от тази директива, озаглавен „Рамкови споразумения“, предвижда в параграфи 2 и 3:

„2.   Поръчките, основаващи се на рамково споразумение, се възлагат съгласно процедурите, предвидени в настоящия параграф и в параграфи 3 и 4.

Тези процедури могат да се прилагат само между възлагащите органи, които са ясно обозначени за тази цел в поканата за участие в състезателна процедура или в поканата за потвърждаване на интерес, и икономическите оператори, които са страна по сключеното рамково споразумение.

Поръчките, основаващи се на рамково споразумение, в никакъв случай не могат да водят до съществени изменения в условията, определени в него, и по-специално в случая, посочен в параграф 3.

3.   Когато се сключва рамково споразумение само с един икономически оператор, поръчките, основаващи се на това рамково споразумение, се възлагат в рамките на условията, определени в него.

При възлагането на тези поръчки възлагащите органи могат да се обърнат писмено към икономическия оператор — страна по рамковото споразумение, с искане да допълни своята оферта, ако е необходимо“.

14

Член 49 от посочената директива, озаглавен „Обявления за поръчки“, предвижда:

„Обявленията за поръчки се използват като покана за участие в състезателна процедура по отношение на всички процедури, без да се засягат разпоредбите на член 26, параграф 5, втора алинея и член 32. Обявленията за поръчки съдържат информацията, посочена в част В от приложение V, и се публикуват в съответствие с член 51“.

15

Член 50 от същата директива, озаглавен „Обявления за възложени поръчки“, гласи в параграфи 1 и 2 следното:

„1.   Не по-късно от 30 дни след сключването на договор за поръчка или на рамково споразумение след решението за възлагане или за сключване, възлагащите органи изпращат обявление за възложена поръчка, съдържащо резултатите от процедурата за възлагане на обществена поръчка.

Това обявление съдържа информацията, посочена в част Г от приложение V, и се публикува[…] в съответствие с член 51.

2.   Когато поканата за участие в състезателна процедура за съответната поръчка е направена под формата на обявление за предварителна информация и възлагащият орган е решил да не възлага други поръчки по време на периода, обхванат от обявлението за предварителна информация, това се посочва изрично в обявлението за възложена поръчка.

При рамковите споразумения, сключени в съответствие с член 33, възлагащите органи не са задължени да изпращат обявление за резултатите от процедурата за възлагане за всяка поръчка, основаваща се на такова споразумение. Държавите членки могат да предвидят възлагащите органи да групират на тримесечна основа обявленията за резултатите от процедурата за възлагане за поръчките, основаващи се на рамково споразумение. В този случай възлагащите органи изпращат групираните обявления за тримесечието в срок от 30 дни след края на всяко тримесечие“.

16

Член 72 от Директива 2014/24, озаглавен „Изменение на договорите за поръчка през техния срок на изпълнение“, гласи:

„1.   Договорите за поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни без провеждане на нова процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с настоящата директива в следните случаи:

[…]

[…]“.

17

Съображение 10 от Регламент № 1215/2012 гласи:

„В приложното поле на настоящия регламент следва да се включват всички основни граждански и търговски дела с изключение на някои ясно определени дела, по-специално задълженията за издръжка, които следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент вследствие на приемането на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка [ОВ L 7, 2009 г., стр. 1]“.

18

Член 1, параграф 1 от този регламент гласи:

„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)“.

19

Член 35 от посочения регламент предвижда:

„Може да се подаде молба пред съдилищата на държава членка за такива временни, включително обезпечителни, мерки, предвидени в правото на тази държава членка, дори ако съдилищата на друга държава членка са компетентни по съществото на делото“.

20

Член 144, параграф 1 от Bundesvergabegesetz 2018 (Федерален закон за възлагането на обществени поръчки от 2018 г.) (BGBl I, 65/2018, наричан по-нататък „Законът за обществените поръчки“) предвижда:

„Възлагащият орган не възлага поръчката преди изтичането на периода на изчакване; в противен случай е налице нищожност. Периодът на изчакване започва да тече с изпращането или предоставянето на разположение на съобщението за възлагателното решение. Той е 10 дни при изпращане или предоставяне на разположение по електронен път и 15 дни при изпращане по пощата или по друг подходящ начин“.

21

Съгласно член 334 от този закон:

„(1)   В съответствие с разпоредбите на настоящия раздел Bundesverwaltungsgericht [Федералeн административен съд] се произнася по молби за провеждане на производства по преразглеждане (раздел 2), за постановяване на временни мерки (раздел 3) и за провеждане на установителни производства (раздел 4). Молбите се подават непосредствено пред Bundesverwaltungsgericht [Федералeн административен съд].

(2)   До възлагането на поръчката или до прекратяването на възлагателната процедура Bundesverwaltungsgericht [Федералeн административен съд], с цел да отстрани нарушенията на настоящия федерален закон и на приетите за прилагането му подзаконови актове или на нарушенията на пряко приложимото право на Съюза, има правомощието

(3)   След възлагането на поръчката Bundesverwaltungsgericht [Федералeн административен съд] има правомощието

[…]

[…]

[…]“.

22

Съгласно член 336 от посочения закон:

„(1)   Възлагащите органи/възложителите по настоящия федерален закон предоставят на Bundesverwaltungsgericht [Федералeн административен съд] цялата информация, необходима за изпълнението на неговите задачи, и надлежно му предават съответните документи. Същото важи и за участващите във възлагателната процедура стопански субекти.

(2)   Ако възлагащ орган/възложител или стопански субект не е предал определени документи, не е предоставил определена информация или е предоставил информация, но не е предал документите по възлагателната процедура, Bundesverwaltungsgericht [Федералeн административен съд] може, ако възлагащият орган или стопанският субект е бил изрично уведомен предварително за последиците от този пропуск, да се произнесе въз основа на твърденията на изправния участник“.

23

Член 340 от същия закон гласи:

„(1)   Молителят трябва да заплати фиксирана такса за всяка молба по член 342, параграф 1, член 350, параграф 1 и член 353, параграфи 1 и 2 в съответствие със следните разпоредби:

[…]

[…]

24

Член 342 от Закона за обществените поръчки предвижда:

„(1)   До възлагането или до прекратяването на процедурата стопанският субект може да иска поради незаконосъобразност преразглеждане на всяко самостоятелно атакуемо решение, прието от възлагащия орган във възлагателната процедурата, доколкото:

[…]

(3)   Молбата за преразглеждане не спира съответната възлагателна процедура.

[…]“.

25

Член 344 от този закон предвижда:

„(1)   Молбата по член 342, параграф 1 във всички случаи съдържа:

(2)   Молбата е изцяло недопустима, когато:

(3)   В случай че молбата по член 342, параграф 1 е подадена след възлагането на поръчката или след прекратяването на възлагателната процедура, Bundesverwaltungsgericht [Федералeн административен съд] я разглежда като молба за постановяване на установително решение по член 353, параграф 1, ако молителят не е можел да знае за възлагането или за прекратяването и молбата е подадена в срока по член 354, параграф 2. По искане на Bundesverwaltungsgericht [Федералeн административен съд] молителят трябва в определен от този съд подходящ срок да посочи какво установително решение по член 353, параграф 1 иска. Ако до изтичането на този срок не бъде поискано установително решение по член 353, параграф 1, молбата се отхвърля“.

26

Член 350 от посочения закон гласи:

„(1)   По искане на стопански субект, който отговаря явно на условията за прилагане на член 342, параграф 1, Bundesverwaltungsgericht [Федералeн административен съд] незабавно постановява по реда на обезпечителното производство временните мерки, които изглеждат необходими и подходящи за поправяне или предотвратяване на всяка вреда за интересите на молителя, която е или може да бъде непосредствено причинена поради твърдяната незаконосъобразност на самостоятелно атакуемия акт.

(2)   Молбата за допускане на обезпечение съдържа:

[…]

(5)   Bundesverwaltungsgericht [Федералeн административен съд] незабавно уведомява възлагащия орган и евентуално възложителя, че е получил молба за допускане на обезпечение, с която се иска забрана за възлагане на поръчката, забрана за сключване на рамково споразумение, забрана за прекратяване или забрана за отваряне на офертите. Молбите за допускане на обезпечение, с които се иска забрана за възлагане на поръчката, забраната за сключване на рамково споразумение, забрана за прекратяване или забрана за отваряне на офертите, имат суспензивно действие, считано от получаване на съобщението за подадената молба до постановяване на решението по нея. До постановяването на решение по молбата възлагащият орган/възложителят не може:

[…]

(7)   Молбата за допускане на обезпечение е недопустима, ако дължимата такса не е надлежно платена въпреки дадените за целта нарочни указания“.

27

Член 382 от същия закон гласи:

„Настоящият федерален закон транспонира и взема предвид следните правни актове на Съюза:

[…]

2. Директива [89/665]

[…]

16. Директива [2014/24]“.

28

Съгласно член 49, параграф 1 от Allgemeine Verwaltungsverfahrensgesetz (Общ закон за административното производство):

„Свидетелят може да откаже да свидетелства:

[…]“.

29

Verordnung der Bundesregierung betreffend die Pauschalgebühr für die Inanspruchnahme des Bundesverwaltungsgerichtes in den Angelegenheiten des öffentlichen Auftragswesens (BVwG-Pauschalgebührenverordnung Vergabe 2018 — BVwG-PauschGebV Vergabe 2018) [Наредба на федералното правителство за фиксираните такси, събирани от Федералния административен съд по дела във връзка с обществени поръчки (Наредба за фиксираните такси 2018 г. — BVwG-PauschGebV 2018)] гласи:

„На основание

1. член 340, параграф 1, точка 1 от [Закона за обществените поръчки],

[…]

определя следните:

Такси

Член 1 — За молбите по член 342, параграф 1 и член 353, параграфи 1 и 2 [от Закона за обществените поръчки], за молбите по член 135 от (Bundesgesetz über die Vergabe von Aufträgen im Verteidigungs- und Sicherheitsbereich [Bundesvergabegesetz Verteidigung und Sicherheit 2012 — BVergGVS 2012] [Федерален закон за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността (Федерален закон за обществени поръчки отбрана и сигурност 2012 г. — BVergGVS 2012) (BGBl. I, 10/2012)]) във връзка с член 342, параграф 1 и член 353, параграфи 1 и 2 [от Закона за обществените поръчки] и за молбите по член 86, параграф 1 и член 97, параграфи 1 и 2 от (Bundesgesetz über die Vergabe von Konzessionsverträgen [Bundesvergabegesetz Konzessionen 2018 — BVergGKonz 2018] [Федерален закон за възлагане на концесионни договори (Федерален закон за възлагане на концесии 2018 г. — BVergGKonz 2018) (BGBl. I, 65/2018)]) молителят заплаща конкретна за случая фиксирана такса в съответствие със следните разпоредби:

Възлагане на поръчки чрез пряко договаряне 324 [EUR]

[…]“.

30

Съгласно член 5 от Bundesverfassungsgesetz betreffend Begleitmaßnahmen zu COVID‑19 in Angelegenheiten des öffentlichen Auftragswesens (COVID‑19 Begleitgesetz Vergabe) (Федерален конституционен закон за съпътстващите пандемията от COVID‑19 мерки във връзка с обществените поръчки (Закон за съпътстващите мерки във връзка с COVID‑19) (BGBl. I, 24/2020), чието действие е продължено до 30 юни 2021 г. (BGBl. I, 5/2021):

„Ако данните в молбата за допускане на обезпечение при преразглеждане във връзка с възлагането на обществена поръчка в съответствие със [Закона за обществените поръчки] или BVergGVS 2012 сочат или ако възлагащият орган надлежно установи, че с възлагателната процедура се цели да се предотврати и незабавно да се противодейства на разпространението на COVID‑19 или да се запази общественият ред във връзка с предотвратяването и борбата срещу разпространението на COVID‑19, молбата за допускане на обезпечение, с която се иска забрана за отварянето на офертите, за сключването на рамково споразумение или за възлагането на поръчката, няма суспензивно действие. В този случай възлагащият орган може да възложи поръчката, да сключи рамковото споразумение или да отвори офертите, преди да има произнасяне по молбата“.

31

В края на 2020 г. Република Австрия и федералното покупателно дружество (наричани по-нататък заедно „възлагащият орган“ или „ответниците в главните производства“) сключват 21 рамкови споразумения на стойност три милиона евро за придобиването на антигенни тестове.

32

На 1 декември 2020 г. EPIC сезира Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) с молба за преразглеждане, като по същество оспорва тези рамкови споразумения, тъй като били сключени по непрозрачен начин и в нарушение на правото в областта на обществените поръчки. Въпросната молба е придружена от молба за допускане на обезпечение, с която по същество се иска временно да се забрани на възлагащия орган да продължава процедурата или процедурите за възлагане на поръчки за доставка на антигенни тестове, чиято законосъобразност се оспорва от EPIC.

33

Същия ден Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) дава на EPIC първи указания за отстраняване на нередовности, с мотива че молбата му за преразглеждане не позволявала ясно да се определят кои самостоятелно атакуеми актове по смисъла на Директива 89/665 това дружество иска да бъдат отменени, нито кои са възлагателните процедури, визирани в молбата му за допускане на обезпечение.

34

С писмено становище от 7 декември 2020 г. EPIC оспорва необходимостта от отстраняване на нередовности и посочва, че молбата му за преразглеждане се отнася единствено до решението на възлагащия орган, за което дружеството е узнало от медиите, а именно решението да се използва процедура на пряко договаряне за възлагането на обществена поръчка с предмет доставка на няколко милиона допълнителни антигенни теста за масово тестване в Австрия. В очебийно нарушение на принципа на прозрачност EPIC не получило достъп до нито един документ във връзка с въпросната поръчка, така че не можело — освен в нарушение на правото му на ефективна съдебна защита — да се изисква от него конкретно да посочи съответната възлагателна процедура.

35

В допълнително писмено становище от 9 декември 2020 г. EPIC уточнява, че възнамерява да оспори не самото сключване от възлагащия орган на 21‑те рамкови споразумения, а само извършените между 29 октомври и 24 ноември 2020 г. покупки на около два милиона допълнителни антигенни теста, за които на продавача, дружеството R, са заплатени повече от три милиона евро. Тези покупки следвало да се считат за резултат от възлагане чрез пряко договаряне, което е незаконосъобразно, понеже те значително надвишават предвидения в съответното рамково споразумение обем.

36

На 14 декември 2020 г. EPIC посочва, че молбата му за допускане на обезпечение е насочена единствено срещу евентуални нови поръчки, които са направени след 20 ноември 2020 г. при три поименно упоменати предприятия и надхвърлят предвидената в съответните рамкови споразумения максимална покупна стойност от три милиона евро.

37

На последно място, в писмено становище от 5 януари 2021 г. EPIC заявява, че вече оспорва единствено покупките, извършени след 20 ноември 2020 г. на основание на рамковите споразумения, сключени съответно на 13 и 18 ноември 2020 г. с дружествата I и S. Те надвишавали предвидената в тези рамкови споразумения максимална покупна стойност от три милиона евро.

38

EPIC накрая посочва, че към момента на подаване на молбата си за преразглеждане не е могло да знае размера на дължимите от него фиксирани съдебни такси, тъй като те се изчисляват според броя на оспорваните актове. Поради непрозрачността на процесните възлагателни процедури обаче било невъзможно да се определи този брой.

39

От своя страна ответниците в главните производства оспорват активната процесуална легитимация на EPIC, тъй като до 10 декември 2020 г. то не разполагало с изискваната професионална квалификация, за да предлага на пазара антигенни тестове. Освен това те твърдят, че молбата на EPIC за преразглеждане е недопустима, тъй като то не е посочило кое е конкретното атакувано решение и до коя възлагателна процедура се отнася. Ответниците в главните производства твърдят още, че на 1 декември 2020 г. са публикували в Официален вестник на Европейския съюз обявление за открита процедура с цел сключване на рамково споразумение за доставката на антигенни тестове. Освен това недопустимостта на подадената до Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) молба за преразглеждане водела съответно до недопустимост и на молбата за допускане на обезпечение. При всяко положение съгласно член 5 от споменатия в точка 30 от настоящото решение Закон за съпътстващите мерки във връзка с COVID‑19 тази молба няма суспензивно действие, щом като с оспорваното придобиване на антигенни тестове се цели предотвратяване и незабавно противодействие на разпространението на COVID‑19. Ответниците в главните производства отбелязват още, че всяко от оспорваните от EPIC 21 рамкови споразумения е сключено само с един партньор, което очевидно EPIC е можело да установи чрез справка на интернет страницата на федералното покупателно дружество. Накрая, след като молбата на EPIC за преразглеждане е била връчена, на основание на рамковите споразумения, сключени съответно с дружествата [S] и [I], не били закупувани никакви антигенни тестове. Следователно вече не съществувало самостоятелно атакуемо решение.

40

Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) отбелязва, първо, че в Австрия правните субекти, които го сезират с молби във връзка с обществени поръчки, трябва да заплащат фиксирани такси за всяка отделна молба. Тези такси се изчисляват по-специално според броя на атакуваните в конкретната възлагателна процедура решения. Съгласно практиката на Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд, Австрия) таксата е изискуема от момента на подаването на молбата и трябва да се внесе в Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) още в този момент. Следователно молбата за преразглеждане или молбата за допускане на обезпечение е недопустима, когато таксата за нея не е била надлежно платена въпреки дадените за целта нарочни указания. Освен това тази юрисдикция не би могла да удостовери евентуалния отказ или оттегляне на молба, докато не ѝ бъдат платени дължимите фиксирани такси. Иначе евентуално би могло да се приеме, че членовете ѝ виновно са причинили финансови вреди на държавата, за които трябва да отговарят със собственото си имущество. От това следва, че в случай на непрозрачна процедура за възлагане на обществена поръчка молителят би могъл да узнае размера на фиксираните такси за молбата му за преразглеждане едва след като Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) проведе задълбочено проучване, за да установи възлагателните процедури и визираните от молителя индивидуални решения.

41

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че за молбите за преразглеждане във връзка с възлагането на поръчка чрез процедура на пряко договаряне се заплаща фиксирана такса от 324 EUR за всяка възлагателна процедура и за всяко самостоятелно атакуемо решение. Тази сума се увеличава с 50 % и съответно достига 486 EUR, когато молбата за преразглеждане е придружена от молба за допускане на обезпечение. Същевременно, ако прогнозната стойност на поръчката надвишава двадесет пъти прага от 750000 EUR за обществените поръчки за услуги, свързани с общественото здраве, за всяка възлагателна процедура и за всяко атакуемо решение на възлагащия орган се заплаща такса от 19440 EUR.

42

В приложение на тези правила запитващата юрисдикция уведомява EPIC, че при обстоятелствата по спора в главните производства, ако за всяко от 21‑те рамкови споразумения възнамерява да оспори три решения и да поиска временни мерки по реда на обезпечителното производство, фиксираните такси възлизат на 1061424 EUR. Тъй като до този момент е платило само 486 EUR фиксирани такси, EPIC би могло да получи нарочни указания, за да плати допълнителна фиксирана такса от порядъка на един милион евро, каквато това дружество не е можело непременно да очаква при подаването на молбата си за преразглеждане.

43

Второ, запитващата юрисдикция отбелязва, че EPIC не е доказало, че за периода преди 10 декември 2020 г. самото то или неговият доставчик е разполагал(о) с професионалната квалификация, която се изисква в Австрия, за да се предлагат на пазара антигенни тестове.

44

Трето, запитващата юрисдикция счита за вероятно, че към момента на подаването на молбата си за преразглеждане EPIC не е знаело нито броя и вида на провежданите от възлагащия орган възлагателни процедури, нито броя на самостоятелно атакуемите решения, които вече са били приети в процесните възлагателни процедури. Също така според запитващата юрисдикция EPIC e нямало как да изложи точни твърдения, а австрийските гражданскопроцесуални норми поначало задължават всеки молител да изложи фактите, на които се основава молбата му.

45

Четвърто, запитващата юрисдикция отбелязва, че на етапа на съдебното дирене е успяла да установи съществуването на петнадесет рамкови споразумения, сключени през есента на 2020 г. от възлагащия орган с оглед на доставката на антигенни тестове. Всяко от тези рамкови споразумения е сключено само с един икономически оператор и след процедура на договаряне без предварително обявление за поръчка, в съответствие с член 32, параграф 2, буква в) и член 33, параграф 3 от Директива 2014/24.

46

Пето, според тази юрисдикция EPIC вече оспорва конкретно само обществените поръчки за доставки на антигенни тестове, които са възложени чрез пряко договаряне с дружествата S и I и надвишават прогнозната стойност на рамковото споразумение, сключено с всяко от тях. Следователно по силата на австрийското право трябва да се счита, че той е оттеглил молбата си за преразглеждане на решенията, приети в рамките на останалите 19 първоначално визирани от него рамкови споразумения.

47

С оглед на изложените съображения Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) приема, че с оглед на правото на Съюза спорът по главните производства повдига четири групи въпроси.

48

На първо място, тази юрисдикция счита, че молбите за преразглеждане на актове, свързани с процедура за възлагане на обществена поръчка, са предмет на граждански дела по смисъла на Регламент № 1215/2012. Всъщност съдържащите се в Директива 2014/24 правила за възлагане на обществени поръчки уреждат преддоговорните поведенчески задължения на възлагащите органи и на желаещите да се договарят с тях стопански субекти. Следователно правилата за възлагане на обществени поръчки, доколкото се отнасят до сключването на договори, спадат към специалното гражданско право и съответно към приложното поле на Регламент № 1215/2012.

49

При това положение по силата на принципа на равностойност са приложими според посочената юрисдикция по-гъвкави гражданскопроцесуални норми от тези, които самата тя трябва да следва. Същата юрисдикция отбелязва по-специално, че по граждански дела съдът се произнася по исковата молба или молбата за допускане на обезпечение, дори молителят да не е платил веднага фиксираните такси, и това не поставя под въпрос правото на държавата членка да събере тези такси. Освен това пред гражданските съдилища не се дължи никаква специална фиксирана такса за молбите за допускане на обезпечение, когато са по иск, за който се дължи такса.

50

Ако специалната таксова система, която важи в областта на обществените поръчки, бъде обявена за противоречаща на правото на Съюза, запитващата юрисдикция би приела за субсидиарни следствените действия, необходими за определянето на таксата, и така би могла в съответствие с принципа на процесуална икономия да разгледа молбата за допускане на обезпечение много бързо, без да е необходимо преди това да извършва пространни проучвания, за да определи броя на възлагателните процедури и на първоначално атакуваните решения.

51

На второ място, запитващата юрисдикция иска да установи дали специалната таксова система, приложима в областта на обществените поръчки, е в съответствие с гарантираното с Директива 89/665 право молбите за преразглеждане и молбите за допускане на обезпечение да бъдат разглеждани възможно най-бързо и независимо от въпросите, свързани с фиксираните съдебни такси. В това отношение трудности по-специално създават изискването преди произнасянето по молбата за преразглеждане по същество императивно да се посочат оспорваните решения и процедури и невъзможността за правния субект да узнае предварително, особено когато съответната процедура е непрозрачна, размера на дължимите от него фиксирани съдебни такси. Тази юрисдикция иска също да установи дали в случай на възлагане на поръчка след непрозрачна процедура гарантираното с член 47 от Хартата право на ефективна съдебна защита е пречка за прилагането на система от съдебни такси, по силата на която размерът на дължимите такси зависи от прогнозната стойност на поръчката, от броя на съответните възлагателни процедури и от броя на самостоятелно оспорените атакуеми решения.

52

На трето място, посочената юрисдикция счита, че член 1, параграф 1 от Директива 89/665 може да се тълкува в смисъл, че сключването на рамково споразумение само с един икономически оператор съответства за възлагащия орган на сключване на договор и е равностойно на възлагане на съответната поръчка. Следователно в случая молбата за допускане на обезпечение би трябвало да се отхвърли, по съображение че процесната поръчка вече е била възложена. Според запитващата юрисдикция следва също така да се уточнят правната квалификация на обществените поръчки, възлагани въз основа на рамково споразумение, чиято максимална стойност вече е надвишена, както и правилата за изчисляване на прогнозната стойност на такава поръчка.

53

На четвърто място, Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) подчертава, че член 336 от Закона за обществените поръчки му разрешава да постанови неприсъствено решение въз основа на твърдения на страна в производството, ако друга страна в него не предоставя исканите сведения или документи. Задължението на ръководителите или служителите на възлагащия орган да предоставят сведения или информация, за да се избегне рискът такова неприсъствено решение да бъде постановено в ущърб на този орган, обаче би могло да противоречи на забраната за самоуличаване, която произтича от член 48 от Хартата. Всъщност, противно на предвиденото в член 49, параграф 1, точка 1 от Общия закон за административното производство, член 336 от Закона за обществените поръчки не предвижда никакво право да се откаже предоставянето на информация. Така предоставената информация би могла да разкрие факти, които да бъдат използвани срещу ръководителите и служителите на възлагащия орган в рамките на наказателни производства или във връзка с искове за вреди. Запитващата юрисдикция впрочем посочва, че след статия в печата, срещу членове на австрийското федерално правителство е възбудено наказателно преследване. Тази юрисдикция съответно счита, че евентуалното значение на отговора на Съда на въпроса дали член 336 от Закона за обществените поръчки е съвместим със забраната за самоуличаване, в случая ще проличи при бъдещите разследвания в рамките на възбуденото след публикации в медиите наказателно преследване срещу някои ръководители във връзка с процесните покупки на антигенни тестове.

54

При тези обстоятелства Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството по подадената от EPIC молба за допускане на обезпечение и да постави на Съда следните преюдициални въпроси по дело C‑274/21:

55

При обстоятелствата, изложени в точки 40—53 от настоящото решение, Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството по подадената от EPIC молба за преразглеждане и да постави на Съда следните преюдициални въпроси по дело C‑275/21:

56

С първите си въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че включва обезпечителните производства и производствата по преразглеждане по член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/665.

57

В това отношение е достатъчно да се припомни, че Регламент № 1215/2012 е приложим само когато спорът засяга или няколко държави членки, или една-единствена държава членка, но съществува международен елемент поради участието на трета държава. Всъщност това положение може да постави въпроси, свързани с определянето на международната компетентност на съдилищата (вж. в този смисъл решения от 1 март 2005 г., Owusu, C‑281/02, EU:C:2005:120, т. 25 и 26 и от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 25).

58

В случая обаче такъв международен елемент липсва.

59

Следователно въпросният регламент е неприложим за спора по главните производства и поради това не следва да се отговаря на първите въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21.

60

С шестите си въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 1, параграф 1 от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на рамково споразумение само с един икономически оператор съгласно член 33, параграф 3 от Директива 2014/24 съответства на сключването на договора по член 2а, параграф 2 от Директива 89/665.

61

Като начало следва да се отбележи, че член 1, параграф 1, трета алинея от Директива 89/665 изрично предвижда, че понятието „поръчки“ по смисъла на тази директива включва рамковите споразумения.

62

Следователно член 2а, параграф 2, първа алинея от Директива 89/665 е приложим към рамковите споразумения. По силата на тази разпоредба обаче договорът, следващ възлагателното решение за сключване на рамково споразумение само с един икономически оператор в съответствие с член 33, параграф 3 от Директива 2014/24, не може да бъде сключен преди изтичането на период на изчакване от поне десет или петнадесет календарни дни в зависимост от използваното съобщително средство, считано от деня, следващ този, в който възлагателното решение е било изпратено на съответните оференти и кандидати.

63

Освен това, както отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, това тълкуване може да гарантира полезното действие на Директива 89/665. Както се подчертава в съображение 4 от Директива 2007/66, която изменя и допълва Директива 89/665, ако между решението за възлагане на поръчка и сключването на съответния договор липсва период от време, позволяващ да се извърши ефективно преразглеждане, възлагащите органи и възложителите, в желанието си да направят необратими последиците от оспорваното възлагателно решение, биха могли евентуално твърде бързо да пристъпят към подписване на договора. Именно за да се преодолее тази слабост на действащите в държавите членки механизми за преразглеждане, която представлява сериозно препятствие пред ефективната съдебна защита на заинтересованите оференти, тоест тези, които все още не са изключени окончателно, е въведен минимален период на изчакване, в течение на който е спряно сключването на договора, без значение дали сключването на този договор съвпада или не с момента на подписването на същия.

64

С оглед на гореизложените съображения на шестите въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на рамково споразумение само с един икономически оператор съгласно член 33, параграф 3 от Директива 2014/24 съответства на сключването на договора по член 2а, параграф 2 от Директива 89/665.

65

С шестите си въпроси, точка 1 по дела C‑274/21 и C‑275/21 запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 33, параграф 3 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че и когато определените в рамково споразумение максимално количество и/или максимална стойност на съответното строителство, доставки или услуги вече са били достигнати, възлагащият орган все още може да се позове на това споразумение, за да възложи нова поръчка.

66

В това отношение от практиката на Съда ясно личи, че със сключването на рамково споразумение възлагащият орган може да се ангажира само до максималното количество и/или максималната стойност на съответното строителство, доставки или услуги, така че след като този предел бъде достигнат, това рамково споразумение изчерпва действието си (решение от 17 юни 2021 г., Simonsen & Weel, C‑23/20, EU:C:2021:490, т. 68).

67

Следователно, както подчертават австрийското правителство и Комисията в писмените си становища, въз основа на рамково споразумение, чийто предел като максимално количество и максимална стойност е надхвърлен и което следователно е лишено от действие, не може законосъобразно съгласно член 33, параграф 2 от Директива 2014/24 да се възлага вече нито една поръчка, освен ако с възлагането това споразумение не се изменя съществено по смисъла на член 72, параграф 1, буква д) от Директива 2014/24 (вж. в този смисъл решение от 17 юни 2021 г., Simonsen & Weel, C‑23/20, EU:C:2021:490, т. 70).

68

Ето защо на шестите въпроси, точка 1 следва да се отговори, че член 33, параграф 3 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че когато определените в рамково споразумение максимално количество и/или максимална стойност на съответното строителство, доставки или услуги вече са достигнати, възлагащият орган не може, за да възложи нова поръчка, повече да се позовава на това споразумение, освен ако възлагането на тази поръчка не води до съществено изменение на същото, както предвижда член 72, параграф 1, буква д) от тази директива.

69

Предвид отговора, даден на шестия въпрос, точка 1 по дело C‑275/21, не следва да се отговаря на шестия въпрос, точка 2 по същото дело.

70

С вторите си въпроси, с вторите си въпроси, точка 1 и с петите си въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали принципът на равностойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която за молбите за допускане на обезпечение и за молбите за преразглеждане във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка предвижда процесуални правила, различни от приложимите в частност за гражданските производства.

71

С тези въпроси запитващата юрисдикция визира по-точно три национални правила, конкретно приложими по отношение на молбите за допускане на обезпечение и молбите за преразглеждане в областта на обществените поръчки: първо, правилото, че в тази област допустимостта на молба за допускане на обезпечение или на молба за преразглеждане зависи от заплащането от правния субект на фиксирани съдебни такси, така че разглеждането по същество на такива молби е възможно само ако тези такси са предварително платени; второ, правилото, че в посочената област подаването на молба за допускане на обезпечение едновременно с молба за преразглеждане по същество води до събирането на специална фиксирана такса, и трето, правилото, че в същата област фиксираните съдебни такси не се налагат с административно решение, така че не могат да бъдат оспорени пред съд, компетентен да упражни пълен съдебен контрол.

72

Следва да се припомни, че що се отнася до процедурите за възлагане на обществени поръчки, член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 налага на държавите членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират наличието на ефикасни и доколкото е възможно, бързи средства за преразглеждане на несъвместимите с правото на Съюза решения на възлагащите органи и за да осигурят достъпност на производствата по преразглеждане за всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на конкретна поръчка и е претърпяло или има опасност да претърпи вреда вследствие на предполагаемо нарушение. Тази директива съответно оставя на държавите членки дискреционно правомощие при избора какви процесуални гаранции да предвидят и какви изисквания да въведат във връзка с тях. По-специално, посочената директива не съдържа никаква разпоредба, която да се отнася конкретно за съдебните такси, които правните субекти следва да внесат при подаването, в съответствие с член 2, параграф 1, букви а) и б) от същата директива, на молба за допускане на обезпечение или за отмяна на решение, което считат за незаконно и което се отнася до процедура за възлагане на обществена поръчка (решение от 6 октомври 2015 г., Orizzonte Salute, C‑61/14, EU:C:2015:655, т. 43—45).

73

Затова при липса на правна уредба на Съюза в съответната област всяка държава членка трябва да уреди, в съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки, процесуалните правила за административните и съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. Тези процесуални правила обаче не трябва да са по-неблагоприятни от уреждащите съответните вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решения от 6 октомври 2015 г., Orizzonte Salute, C‑61/14, EU:C:2015:655, т. 46 и от 21 декември 2021 г., Randstad Italia, C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 58).

74

Фактът, че фиксираните съдебни такси, които трябва да плати страна по дело във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка, са по-големи от дължимите по граждански дела, сам по себе си не е доказателство за наличието на нарушение на принципа на равностойност (вж. по аналогия решение от 6 октомври 2015 г., Orizzonte Salute, C‑61/14, EU:C:2015:655, т. 66).

75

В действителност този принцип изисква равно третиране на жалбите, които са основани на нарушение на националното право, и тези, подобни, които са основани на нарушение на правото на Съюза, а не равностойност на националните процесуални разпоредби, приложими към съдебни спорове от друго естество, например граждански, от една страна, и административни, от друга, или към съдебни спорове от два различни клона на правото (решение от 6 октомври 2015 г., Orizzonte Salute, C‑61/14, EU:C:2015:655, т. 67).

76

Освен това посоченият принцип е ирелевантен, когато става въпрос за два вида производства, и двата основаващи се на нарушение на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., Târşia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 34).

77

Принципът на равностойност обаче не може да се тълкува като задължаващ държава членка да разпростре най-благоприятния си вътрешен режим по отношение на всички искове в определена област на правото (вж. в този смисъл решения от 15 септември 1998 г., Edis, C‑231/96, EU:C:1998:401, т. 36 и от 26 януари 2010 г., Transportes Urbanos y Servicios Generales, C‑118/08, EU:C:2010:39, т. 34).

78

С оглед на изложените по-горе съображения на вторите въпроси, на вторите въпроси, точка 1 и на петите въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 следва да се отговори, че принципът на равностойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която за молбите за допускане на обезпечение и за молбите за преразглеждане във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка предвижда процесуални правила, различни от приложимите в частност за гражданските производства.

79

С осмите и деветите си въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 1, параграф 1 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава правния субект да посочи в молбата си за допускане на обезпечение и в молбата си за преразглеждане съответната процедура за възлагане на обществена поръчка и оспорваното от него самостоятелно атакуемо решение, дори когато възлагащият орган е избрал да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление.

80

Като начало следва да се отбележи, че по настоящите дела от Съда не се иска да тълкува член 32, параграф 2, буква в) от Директива 2014/24, за да определи дали е съвместимо с тази директива това, че възлагащият орган е използвал процедура на договаряне без предварително обявление. Всъщност запитващата юрисдикция, изглежда, одобрява избора на възлагащия орган да прибегне в случая по главните производства до тази процедура, за да се снабди спешно с антигенни тестове. Австрийското правителство и Комисията впрочем подчертават, че видно от точка 2.3.4. от Насоките на Европейската комисия относно прилагането на нормативната уредба за обществените поръчки в извънредната ситуация, породена от кризата с COVID‑19 (ОВ C 108, 2020 г., стр. 1), „[п]роцедурите на договаряне без предварително обявление са възможност за адекватно посрещане на най-належащите потребности“ и „обхващат само периода до намирането на по-трайни решения — например рамкови договори за доставки и услуги, възлагани по обичайните процедури (включително ускорени такива)“.

81

Във всеки случай е неоспоримо, че при липсата на предварително публикуване на посоченото в член 49 от тази директива обявление за поръчка или на посоченото в член 50 от нея обявление за възложена поръчка правният субект не е в състояние да определи вида на съответната възлагателна процедура и броя на атакуемите решения.

82

Следователно национална правна уредба, която в такава хипотеза задължава правния субект да посочи информация от такъв вид в молбата си за допускане на обезпечение или молбата си за преразглеждане, прави практически невъзможно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза и съответно засяга полезното действие на Директива 89/665 (вж. по аналогия решения от 28 януари 2010 г., Uniplex (UK), C‑406/08, EU:C:2010:45, т. 40 и от 12 март 2015 г., eVigilo, C‑538/13, EU:C:2015:166, т. 39 и 40), чиято цел е да гарантира наличието на ефективни и доколкото е възможно, бързи средства за преразглеждане на незаконосъобразните решения на възлагащите органи (решение от 6 октомври 2015 г., Orizzonte Salute, C‑61/14, EU:C:2015:655, т. 43).

83

Подобна правна уредба противоречи и на гарантираното с член 47 от Хартата право на ефективни правни средства за защита, който е достатъчен сам по себе си и не следва да бъде уточняван в разпоредби на правото на Съюза или на националното право, за да породи право за частноправните субекти, на което те да могат да се позовават в това му качество (решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 78).

84

При това положение на осмите и деветите въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава правния субект да посочи в молбата си за допускане на обезпечение или в молбата си за преразглеждане съответната процедура за възлагане на обществена поръчка и оспорваното от него самостоятелно атакуемо решение, когато възлагащият орган е избрал да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление за поръчка и обявлението за възложена поръчка още не е било публикувано.

85

С третите и четвъртите си въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 2, параграф 1 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която само за целите на изчисляването на размера на фиксираните съдебни такси, които правният субект задължително трябва да заплати, тъй като в противен случай молбата му за допускане на обезпечение или молбата му за преразглеждане ще бъдат отхвърлени само на това основание, задължава съда, преди да се произнесе по такава молба, да определи вида на съответната възлагателна процедура и (прогнозната) стойност на процесната поръчка, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, респективно евентуално и обособените позиции по съответната възлагателна процедура, когато възлагащият орган е избрал да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление за поръчка и към момента на подаването на молбата за преразглеждане все още не е публикувано обявлението за възложена поръчка.

86

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 1, четвърта алинея от Директива 89/665 държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в обхвата на Директива 2014/24, решенията, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в членове 2—2е от Директива 89/665, на основание че тези решения са в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или на националните разпоредби, транспониращи това право.

87

Както бе припомнено в точка 72 от настоящото решение, Директива 89/665 обаче не съдържа никаква разпоредба, която да се отнася конкретно за съдебните такси, които правните субекти следва да внесат при подаването, в съответствие с член 2, параграф 1, букви а) и б) от тази директива, на молба за допускане на обезпечение или за отмяна на решение, което считат за незаконно и което се отнася до процедура за възлагане на обществена поръчка.

88

Когато обаче определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правото на Съюза предоставя на кандидатите и на оферентите, претърпели вреди от решения на възлагащите органи, държавите членки трябва да следят за това да не бъдат засегнати нито полезното действие на Директива 89/665, чиято цел е да гарантира, че незаконосъобразните решения на възлагащите органи могат да бъдат преразглеждани ефективно и възможно най-бързо, нито правата, предоставени на частноправните субекти от правото на Съюза. Освен това, както следва от съображение 36 от нея, Директива 2007/66 и Директива 89/665, която тя изменя и допълва, имат за цел да осигурят пълно спазване на правото на ефективни правни средства за защита и на правото на справедлив съдебен процес, предвидени в член 47, първа и втора алинея от Хартата (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2002 г., Universale-Bau и др., C‑470/99, EU:C:2002:746, т. 72 и 73, от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 42—46, от 7 август 2018 г., Hochtief, C‑300/17, EU:C:2018:635, т. 38 и от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 128).

89

В този контекст разпоредбите на Директива 89/665, предназначени да защитят оферентите от произвола на възлагащия орган, целят укрепване на съществуващите механизми за гарантиране на ефективното прилагане на правилата на Съюза в областта на възлагането на обществени поръчки, по-специално на етап, на който нарушенията все още могат да бъдат отстранени (вж. в този смисъл решения от 11 август 1995 г., Комисия/Германия, C‑433/93, EU:C:1995:263, т. 23 и от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 41).

90

Всъщност в непрозрачно организирана процедура за възлагане на обществена поръчка правото да се иска временна защита, се оказва ключово. Пето съображение от Директива 89/665 впрочем гласи, че тъй като процедурите за възлагането на обществени поръчки са толкова краткосрочни, преразглеждащите компетентни органи трябва да бъдат оправомощени да предприемат временни мерки за спиране на такава процедура или на изпълнението на всички евентуални решения на възлагащия орган и че краткосрочността на процедурите изисква спешно разглеждане на нарушенията на правилата за възлагане на обществени поръчки.

91

За тази цел член 1, параграф 1 от Директива 89/665 предвижда въвеждането в държавите членки на способи за ефективно, и по-специално възможно най-бързо преразглеждане на решенията, които биха могли да съставляват нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или на националните разпоредби, транспониращи това право. По-конкретно член 2, параграф 1, буква а) от тази директива налага на държавите членки да предвидят правомощия, които да позволяват „да се приемат, в най-кратки срокове и посредством [обезпечително производство], временни мерки с цел да се поправи твърдяно нарушение или да се предотврати нанасянето на допълнителни вреди на засегнатите интереси“ (решение от 9 декември 2010 г., Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C‑568/08, EU:C:2010:751, т. 52 и 53).

92

Когато възлагащият орган е избрал процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление на поръчка и към момента на подаване на молбата за отмяна на решение по тази процедура все още не е публикувано обявление за възложена поръчка, съществува голям риск това право на временна защита да бъде обезсилено, ако съдът, който следва да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение, трябва задължително, преди да може да постанови временна мярка и единствено за целите на изчисляването на дължимите от правния субект фиксирани съдебни такси, да определи вида на водената процедура за възлагане на обществената поръчка, да уточни прогнозната стойност на процесната поръчка и да провери всички решения, които възлагащият орган е взел в рамките на тази процедура. Този риск се оказва още по-голям, когато процедурата е организирана в нарушение на принципа на прозрачност, гарантиран в член 18, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/24. В тези хипотези е твърде вероятно съдът да се окаже принуден да направи дълги и сложни проучвания. Докато те траят, обаче той няма да може да спре извършваните от възлагащия орган и оспорвани от молителя придобивания.

93

Подобно задължение, наложено на съд, който трябва да се произнесе в спешно производство, съответно е явно непропорционално до такава степен, че накърнява гарантираното с член 47 от Хартата право на ефективни правни средства за защита.

94

Освен това е важно да се подчертае, че както Съдът вече е посочил, полезното действие на Директива 89/665 се поставя под въпрос, щом като единствената възможност за защита е пред съда, който разглежда делото по същество. Възможността да се иска унищожаване на самия договор, всъщност не може да компенсира невъзможността да се оспори актът за възлагане на поръчката, преди да бъде сключен договорът. Затова в случаите, в които договорът вече е подписан, фактът, че единственият предвиден съдебен контрол е последващ, изключва възможността за преразглеждане на етап, на който нарушенията все още могат да бъдат отстранени, и следователно не позволява да се осигури на оспорващия пълна съдебна защита преди сключването на договора (вж. в този смисъл решения от 3 април 2008 г., Комисия/Испания, C‑444/06, EU:C:2008:190, т. 38, от 11 юни 2009 г., Комисия/Франция, C‑327/08, непубликувано, EU:C:2009:371, т. 58 и от 23 декември 2009 г., Комисия/Ирландия, C‑455/08, непубликувано, EU:C:2009:809, т. 28).

95

При това положение национална правна уредба, която не допуска съдът, сезиран с молба за допускане на обезпечение, да се произнесе по нея, докато, от една страна, не бъде събрана посочената в точка 92 от настоящото решение информация и съответно, от друга страна, не бъдат платени от молителя фиксираните съдебни такси, е в разрез както с член 2, параграф 1, буква а) от Директива 89/665, така и с член 47 от Хартата.

96

За сметка на това в хипотезата, при която правен субект сезира национален съд с искане за отмяна на самостоятелно атакуемо решение на възлагащ орган, изискването за бързина не важи със същата сила както в хипотезата, при която правният субект подава като предохранителна мярка молба за допускане на обезпечение. При това положение национална правна уредба като австрийската, която изисква в производството за отмяна на самостоятелно атакуемо решение на възлагащия орган да се съобщава посочената в точка 92 от настоящото решение информация, не е в нарушение на правото на Съюза.

97

Поради това на третите и четвъртите въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че:

98

С десетите си въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава правния субект, подаващ молба за допускане на обезпечение или молба за преразглеждане, да заплати фиксирани съдебни такси в непредвидим размер, когато възлагащият орган е избрал процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление за поръчка или евентуално без последващо публикуване на обявление за възложена поръчка и правният субект съответно може да се окаже в невъзможност да узнае прогнозната стойност на поръчката и броя на самостоятелно атакуемите решения на възлагащия орган, въз основа на които са изчислени тези такси.

99

Веднага следва да се подчертае, както прави австрийското правителство, че подателят на молба за допускане на обезпечение или на молба за преразглеждане може предварително да узнае правилата за изчисляване на фиксираните съдебни такси, които дължи във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка, тъй като тези правила следват ясно от член 340 от Закона за обществените поръчки, тълкуван във връзка със споменатата в точка 29 от настоящото решение Наредба за фиксираните такси 2018 г.

100

Когато обаче възлагащият орган използва процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление за поръчка, правният субект, подал молба за допускане на обезпечение или молба за преразглеждане, може да не знае нито прогнозната стойност на съответната поръчка, нито броя на вече приетите от възлагащия орган самостоятелно атакуеми решения, въз основа на които се изчисляват въпросните фиксирани такси.

101

Следователно за този правен субект може да се окаже невъзможно да предвиди размера на фиксираните съдебни такси, които трябва да плати.

102

Според запитващата юрисдикция при обстоятелствата в спора по главните производства именно поради невъзможността за EPIC да посочи, от една страна, вида на провежданата от възлагащия орган процедура за възлагане на обществена поръчка и от друга страна, броя на приетите от последния атакуеми решения, това дружество е било принудено първоначално да оспори 21‑те рамкови споразумения, сключени от възлагащия орган, както и трите решения, взети във връзка с всяко от тези рамкови споразумения. Тъй като е решило да подаде молба за допускане на обезпечение, както и молба за преразглеждане по същество на всички тези решения, EPIC би трябвало, според запитващата юрисдикция, да заплати фиксирани съдебни разноски в размер над един милион евро.

103

Така национална правна уредба, която задължава правния субект да плати фиксирани съдебни такси в размер, който той не може да предвиди, преди да подаде молбата за допускане на обезпечителни мерки или молбата за преразглеждане, прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото му на ефективни правни средства за защита и съответно е в разрез с член 47 от Хартата, включително когато този размер представлява само незначителна част от стойността на съответната(ите) поръчка(и).

104

Ето защо на десетите въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 следва да се отговори, че член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава правния субект, подаващ молба за допускане на обезпечение или молба за преразглеждане, да заплати фиксирани съдебни такси в непредвидим размер, когато възлагащият орган е избрал процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление за поръчка или евентуално без последващо публикуване на обявление за възложена поръчка и въпросният субект съответно може да се окаже в невъзможност да узнае прогнозната стойност на поръчката и броя на самостоятелно атакуемите решения на възлагащия орган, въз основа на които са изчислени тези такси.

105

Със седмите си въпроси по дела C‑274/21 и C‑275/21 запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 47 и 48 от Хартата допускат национална правна уредба, съгласно която възлагащ орган, който има качеството на ответник по спор относно възлагането на обществена поръчка, трябва да предостави както във връзка с молба за допускане на обезпечение, така и във връзка с молба за преразглеждане всички сведения и документи, които са му поискани, дори когато, от една страна, може да бъде постановено неприсъствено решение в негова вреда и от друга страна, предоставянето на тези сведения и документи може да доведе до това неговите ръководители и служители да се самоуличат в престъпление.

106

В това отношение следва да се отбележи, както прави австрийското правителство и както бе подчертано в точка 53 от настоящото решение, че видно от преюдициалните запитвания, в случая евентуалното значение на отговора на тези въпроси ще проличи при евентуални бъдещи разследвания в рамките на възбуденото след публикации в медиите наказателно преследване срещу някои ръководители във връзка с процесните покупки на антигенни тестове.

107

По този начин самата запитваща юрисдикция указва хипотетичния характер на седмите въпроси по настоящите дела. Освен това тази юрисдикция просто споменава за наказателно преследване на членове на австрийското федерално правителство, без да прави връзка между това преследване и настоящите дела.

108

Освен това, както подчертава Комисията в писменото си становище, посочените въпроси са ирелевантни, доколкото запитващата юрисдикция не обяснява как забраната за самоуличаване би могла да се приложи в хипотеза, при която ръководителите или служителите на възлагащия орган предават на национален съд информация относно поведението на възлагащия орган, без априори самите те да се излагат на някаква наказателноправна санкция.

109

Накрая, запитващата юрисдикция просто общо препраща към членове 47 и 48 от Хартата и поддържа, че австрийската правна уредба силно намалява ефективността на съдебната защита, гарантирана с Директива 89/665, без обаче да посочва разпоредбите от правото на Съюза, които могат да се приложат в случая по главните производства и съответно да направят тези две разпоредби от Хартата приложими в спора по главните производства.

110

От това следва, че тези седми въпроси са хипотетични и съответно недопустими.

111

С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: