EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62021CC0395

Заключение на генералния адвокат M. Szpunar, представено на 22 септември 2022 г.
D.V. срещу M.A.
Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas.
Преюдициално запитване — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13/ЕИО — Договор за предоставяне на правни услуги, сключен между адвокат и потребител — Член 4, параграф 2 — Преценка на неравноправния характер на договорните клаузи — Изключване на клаузите, свързани с основния предмет на договора — Клауза, предвиждаща заплащането на адвокатско възнаграждение съгласно принципа на почасовата ставка — Член 6, параграф 1 — Правомощия на националния съд при наличието на клауза, квалифицирана като „неравноправна.
Дело C-395/21.

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2022:715

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. SZPUNAR

представено на 22 септември 2022 година ( 1 )

Дело C‑395/21

D.V.

срещу

M.A.

(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва)

„Преюдициално запитване — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13/ЕИО — Договорна клауза, с която размерът на възнаграждението за предоставяне на правни услуги се определя по часова ставка“

I. Въведение

1.

Преюдициалното запитване по настоящото дело е отправено в контекста на иск за заплащане на възнаграждение, което се претендира от лице, упражняващо адвокатската професия, за предоставянето на правни услуги на потребител.

2.

Тъй като се съмнява във възможността спорните договорни клаузи, посветени на възнаграждението за предоставяне на правни услуги, да се обявят за неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13/ЕИО ( 2 ), запитващата юрисдикция поставя на Съда шест преюдициални въпроса относно тълкуването на разпоредби от тази директива. В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се ограничи до анализ на петия и шестия преюдициален въпрос.

3.

Петият и шестият преюдициален въпрос са поставени, ако Съдът отговори на първите четири преюдициални въпроса в смисъл, че спорните договорни клаузи, посветени на възнаграждението за предоставяне на правни услуги, трябва да се счетат за неравноправни. Според запитващата юрисдикция спорните договори не могат да продължат да се изпълняват след премахването на тези клаузи. Петият и шестият въпрос се отнасят за последиците, които, без да се накърнява Директива 93/13, е възможно да се изведат от установяването на неравноправността на тези клаузи, когато правните услуги вече са изпълнени.

II. Правна уредба

А.   Правото на Съюза

4.

Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

5.

Член 7, параграф 1 от тази директива гласи:

„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.

Б.   Литовското право

6.

Разпоредбите от Директива 93/13 са транспонирани в литовския граждански кодекс. От тях следва, че когато съд обяви договорна клауза за неравноправна, тя се счита за нищожна от момента на сключване на договора, но останалите клаузи от договора продължават да обвързват страните, ако договорът може да продължи да се изпълнява.

7.

В член 50, параграф 3 от Advokatūros įstatymas (Закон за адвокатурата) от 18 март 2004 г. (Žin., 2004 г., № 50—1632) се предвижда следното:

„За да се определи размерът на дължимото възнаграждение на адвокат за правни услуги, се вземат предвид степента на сложност на казуса, квалификацията и опита на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства“.

8.

С Постановление № 1R-85 на министъра на правосъдието на Република Литва от 2 април 2004 г. и решение на Литовския адвокатски съвет от 26 март 2004 г. са одобрени Препоръки относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат (advokatas) или младши адвокат по граждански дела (в действащата редакцията от 20 март 2015 г.). Препоръките се прилагат при присъждане на съдебни разноски съобразно разпоредбите от Гражданския процесуален кодекс.

III. Фактите в главното производство

9.

Ответникът в главното производство сключва с ищцата в това производство пет договора за предоставяне на правни услуги. Ответникът в главното производство е трябвало да бъде представляван i) по гражданско дело, водено с цел да се установи, че някои имуществени активи се намират в режим на съсобственост, ii) по гражданско дело, водено с цел да се определи мястото на пребиваване на непълнолетни деца, как да се упражнява правото на контакт с тях и размерът на издръжката, iii) пред полицията и прокуратурата по повод започване на разследване от тях и iv) в провежданото от тези органи разследване, както и v) по бракоразводно дело.

10.

В договорите се посочва, че адвокатът се задължава да дава на клиента устни или писмени консултации, да изготвя проекти на правни документи и да ги подписва, да извършва правен преглед на документи и да представлява клиента пред различни органи, извършвайки свързаните с това действия.

11.

В договорите също така се предвижда, че размерът на адвокатското възнаграждение е 100 EUR за всеки час даване на консултации на клиента или предоставяне на правни услуги. Част от това възнаграждение се дължи веднага след представяне от адвоката на фактура за правни услуги съобразно броя на часовете, отделени за даване на консултации или предоставяне на правни услуги.

12.

В отделните договори освен това се предвижда, че ответникът в главното производство трябва да заплаща определени суми като аванс. Въз основа на това той заплаща сумата от 5600 EUR.

13.

Ищцата в главното производство предоставя услуги в периодите април—декември 2018 г. и януари—март 2019 г.

14.

На 21 и 26 март 2019 г. тя представя фактури за правни услуги, предоставени от нея на ответника в главното производство.

15.

На 10 април 2019 г. ищцата в главното производство предявява иск пред първоинстанционния съд с цел ответникът в главното производство да бъде осъден да ѝ заплати сумата от 9900 EUR за извършени правни услуги и сумата от 194,30 EUR за възстановяване на направени от нея разходи, ведно със съответните лихви, както и съдебните разноски.

16.

Първоинстанционният съд установява, че ищцата в главното производство е извършила услуги, за които ѝ се дължи възнаграждение в размер на 12900 EUR. В същото време той установява, че договорните клаузи, посветени на възнаграждението за предоставяне на правни услуги, са неравноправни и намалява размера на възнаграждението наполовина, а именно на 6450 EUR.

17.

Отчитайки, че ответникът в главното производство вече е заплатил на ищцата в главното производство сумата от 5600 EUR, първоинстанционният съд ѝ присъжда сумата от 850 EUR плюс сумата от 194,30 EUR за направени разходи. Той се произнася също по лихвите и съдебните разноски.

18.

Ищцата в главното производство обжалва решението на първоинстанционния съд. То е потвърдено с решение на второинстанционния съд, срещу което ищцата в главното производство подава касационна жалба до запитващата юрисдикция.

19.

Според запитващата юрисдикция две клаузи, включени в спорните договори, имат основно значение за разрешаването на спора между страните: i) договорната клауза, посветена на определянето на стойността на действително извършените услуги по часова ставка, и ii) договорната клауза, посветена на реда за заплащане на правните услуги. Според тази юрисдикция, ако в договора се посочва часова ставка, но не се обсъждат по-подробно обхватът и времетраенето на конкретните правни услуги и предвижданият размер на окончателните хонорари, е възможно потребителят да не успее да прецени обхвата на нужните му услуги и крайната им стойност.

20.

Макар в някои части от преюдициалното запитване запитващата юрисдикция изглежда обсъжда поотделно договорната клауза, посветена на часова ставка, и клаузата, посветена на реда за заплащане на правните услуги, в настоящото заключение няма да ги анализирам поотделно, а ще ги обознача като договорната клауза, посветена на възнаграждението.

21.

Петият и шестият преюдициален въпрос се отнасят за последиците, които, без да се накърнява Директива 93/13, е възможно да се извлекат от установяването на неравноправността на тази клауза. Запитващата юрисдикция освен това счита, че без същата клауза спорните договори не могат да продължат да се изпълняват, а това налагало да бъдат обявени за нищожни.

22.

Според запитващата юрисдикция предвид съдебната практика относно Директива 93/13 това ще доведе до положение, при което договорната клауза, посветена на възнаграждението, ще се третира сякаш никога не е обвързвала потребителя. Това би означавало, че националният съд може да отхвърли искането на адвоката да му се присъди възнаграждение за извършването на правни услуги.

23.

Запитващата юрисдикция обаче се пита, първо, дали настъпването на такава последица от установяването на неравноправността на клаузите от спорните договори не противоречи на принципа на възмездност на договорите за предоставяне на услуги. Второ, макар според запитващата юрисдикция такава последица да е подходяща санкция за продавач или доставчик, използвал неравноправни клаузи, тя изпитва съмнения дали, когато адвокатът изобщо не получава възнаграждение за предоставените услуги, такава санкция не води до неоснователно обогатяване на потребителя и до крайно несправедлив резултат.

24.

По-нататък, обсъждайки възможността на адвоката да се присъди възнаграждение в определен размер, запитващата юрисдикция се пита дали практиката на националните съдилища — съгласно която установяването на неравноправността на клауза, посветена на цената по договора, позволява на съда да намали стойността на предоставените услуги или пък да присъди цената им по себестойност или най-ниската възможната пазарна цена — не елиминира възпиращия ефект и дали поради това не противоречи на дългосрочната цел на член 7, параграф 1 от Директива 93/13.

IV. Производството пред Съда и преюдициалните въпроси

25.

При това положение с определение от 23 юни 2021 г., постъпило в Съда на 28 юни 2021 г., Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва) спира производството и поставя на Съда шест преюдициални въпроса. В съответствие с искането на Съда в настоящото заключение се анализират петият и шестият преюдициален въпрос, формулирани по следния начин:

„5.

Обстоятелството, че когато договорната клауза относно цената е обявена за неравноправна договорът за правни услуги няма обвързваща сила съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, означава ли, че е необходимо да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна? Предполага ли възстановяването на това положение отпадането на задължението на потребителя да плати за вече предоставените услуги?

6.

Ако от естеството на възмезден договор за предоставяне на услуги следва, че е невъзможно да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна (когато услугите вече са предоставени), определянето на възнаграждение за предоставяните от адвоката услуги би ли противоречало на целта на член 7, параграф 1 от Директива 93/13? При отрицателен отговор на този въпрос, ще се постигне ли действителното равновесие, чрез което се възстановява равнопоставеността на страните по договора:

i)

ако адвокатът получи възнаграждение за предоставените услуги по часовата ставка, предвидена в договора;

ii)

ако адвокатът получи възнаграждение по минималната тарифа за правни услуги (посочена например в акт от националното право, а именно Препоръките относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат);

iii)

ако адвокатът получи разумно по размер възнаграждение за предоставените услуги, определено от съда, като се вземат предвид сложността на казуса, квалификацията и опитът на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства?“.

26.

Писмени становища представят ищцата в главното производство, литовското и германското правителство, както и Европейската комисия. Съдебно заседание не е провеждано.

V. Анализ

27.

С петия и шестия преюдициален въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да изясни дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато договор за предоставяне на правни услуги, сключен от потребител с продавач или доставчик, не може да продължи да се изпълнява след премахването на неравноправна клауза, посветена на възнаграждението за предоставяне на правните услуги, а услугите са били извършени, тези разпоредби допускат националният съд, вместо да присъди на този продавач или доставчик възнаграждение за извършването на правни услуги в определен размер, да отхвърли изцяло паричния иск, предявен от същия продавач или доставчик срещу потребителя.

28.

Тук трябва да се направи уточнението, че първоинстанционният и второинстанционният съд в главното производство намаляват наполовина възнаграждението за извършените правни услуги ( 3 ). Макар запитващата юрисдикция да разглежда касационна жалба, подадена срещу решението на второинстанционния съд, петият и шестият преюдициален въпрос не се свеждат до въпроса дали Директива 93/13 допуска такова намаляване на възнаграждението.

29.

В мотивите към преюдициалното запитване запитващата юрисдикция действително посочва, че изпитва съмнения в съвместимостта с тази директива на практиката на националните съдилища, която допуска — освен присъждане на цената по себестойност на тези услуги или най-малката възможна пазарна цена — възможност за намаляване на възнаграждението за предоставените услуги ( 4 ).

30.

С петия преюдициален въпрос обаче се цели единствено да се изясни дали с оглед на Директива 93/13 установяването на неравноправността на договорна клауза, което от своя страна води до разваляне на целия договор, може да създаде положение, при което продавачът или доставчикът изобщо да не получи възнаграждение за извършените правни услуги.

31.

Що се отнася до шестия преюдициален въпрос, запитващата юрисдикция изброява три възможни хипотези, които се отнасят за определянето на размера на такова възнаграждение въз основа на i) спорните договори или ii) минималната стойност на правните услуги, определена съгласно акт от националното право ( 5 ), или iii) обстоятелства, позволяващи това възнаграждение да се определи в „разумен“ размер. Запитващата юрисдикция при това не изяснява дали разглежданите от нея възможни хипотези предполагат оставяне в сила на спорните договори и изменение на съдържанието им или пък определяне на възнаграждението за правните услуги съгласно други разпоредби от литовското право, посветени на извършените престации без правно основание.

32.

Преюдициалното запитване не съдържа информация за обхвата на контрола, осъществяван от запитващата юрисдикция при разглеждането на касационната жалба. Във всички случаи петият и шестият преюдициален въпрос се отнасят за една и съща проблематика, разглеждана от тази юрисдикция. Става въпрос за последиците, които поражда установяването на неравноправността на договорна клауза, водещо до нищожност на договора. Поради това предлагам тези въпроси да се обсъдят заедно.

33.

Преди да пристъпя към анализ на преюдициалните въпроси ще представя позициите, изложени от заинтересованите субекти в техните писмени становища. След това ще обсъдя практиката на Съда относно последиците от установяването на неравноправността на договорна клауза и значението на тази практика за разглеждания случай. На тази основа ще предложа отговор на поставените въпроси.

А.   Позициите на заинтересованите субекти

34.

Ищцата в главното производство счита, че клаузите от спорните договори, посветени на възнаграждението за предоставяне на правни услуги, се отнасят за „основния предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 и са изразени на ясен и разбираем език, а като такива не подлежали на преценка дали са неравноправни.

35.

Ето защо ищцата в главното производство излага съображения по петия и шестия преюдициален въпрос само за изчерпателност. Според нея — след като правните услуги вече са извършени въз основа на спорните договори — предвид естеството на договора за възмездно извършване на услуги, възстановяването на положението, в което потребителят би се намирал, ако клаузата не бе включена в спорните договори, е невъзможно. Противното тълкуване — позволяващо националният съд да измени правната квалификация на правоотношението, обвързващо страните, и да го превърне в договор за предоставяне на безплатни услуги — щяло да подкопае същността на спорните договори. Ищцата в главното производство изглежда твърди в същото време, че намаляване на размера на възнаграждението по начина, по който това е направено от първоинстанционния съд в главното производство, не отслабва изисквания от Директива 93/13 възпиращ ефект.

36.

В този дух е становището на германското правителство, в което шестият преюдициален въпрос също се обсъжда само за изчерпателност. Според това правителство неравноправна договорна клауза, посветена на възнаграждението за предоставяне на правни услуги, може да се замени с диспозитивна разпоредба, посветена на възнаграждението за предоставяне на такива услуги.

37.

От своя страна литовското правителство счита, че когато правните услуги са били предоставени от адвокат в изпълнение на договор, чиито клаузи са обявени за неравноправни, националният съд трябва да присъди на адвоката възнаграждение, като вземе предвид обстоятелствата по казуса, степента му на сложност, квалификацията и опита на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства, отчитайки стремежа да се предотврати използването на неравноправни клаузи.

38.

Комисията е на различно мнение. Според нея договорните клаузи, посветени на възнаграждението, които са обявени за неравноправни, не могат да пораждат правни последици. Тя се позовава на практиката на Съда, съгласно която националният съд може да избегне развалянето на договора като замени неравноправната договорна клауза с диспозитивна разпоредба, за да избегне излагането на потребителя на „особено неблагоприятни последици“, Комисията счита, че в разглеждания случай няма нужда да се прибягва до разрешението, до което се стига в тази съдебната практика. Според нея няма причини да се счита, че обявяването на спорните договори за нищожни може да има такъв вид „последици“ за потребителя.

Б.   Съдебната практика относно последиците от премахването на неравноправна договорна клауза, когато договорът може да продължи да се изпълнява без тази клауза

39.

Съгласно постоянната съдебна практика, когато договорът може да продължи да се изпълнява след премахването на неравноправна договорна клауза, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска възможност националният съд да измени съдържанието на тази клауза вместо просто да не я приложи при преценката на правата и задълженията на страните по договор, сключен с потребител ( 6 ). Националният съд не може също така по принцип вместо неравноправна договорна клауза да приложи диспозитивна разпоредба от националното право, с която се уреждат правата и задълженията на страните, за които се отнася тази клауза.

40.

Това се потвърждава от решение Dexia Nederland ( 7 ), в което Съдът изяснява, че Директива 93/13 не допуска — след установяването на неравноправността на клауза, в която се предвижда изплащане на обезщетение на продавач или доставчик, ако потребителят не изпълни носените от него договорни задължения — продавачът или доставчикът да претендира законоустановеното обезщетение, предвидено в диспозитивна разпоредба от националното право, която щеше да бъде приложима, ако посочената клауза я нямаше.

41.

Задължението националният съд да изключи неравноправна договорна клауза, изискваща заплащане на суми, които са се оказали недължими, по принцип предполага съответен реституционен ефект по отношение на тези суми.

42.

Практиката на Съда, в която се обсъжда въпросът за реституционните претенции, се отнася преди всичко за претенциите, които потребител предявява срещу продавач или доставчик. Това може да се обясни с текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13, с който държавите членки са задължени да гарантират неравноправните клаузи „да не са обвързващи за потребителя“, а не да не са обвързващи и за продавача или доставчика. Съдът подчертава, че установяването на неравноправността на договорна клауза трябва да води, поне по принцип, до връщането на потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал, ако тази клауза я нямаше (член 6, параграф 1 от Директивата) ( 8 ). Целта е не толкова да се постигне равностойност между престациите на потребителя и продавача или доставчика, а да се гарантира, че установяването на неравноправността на договорна клауза няма да има само символично значение и потребителят няма да продължи да понася последиците, произтичащи от включването в договора на клауза, с която правата и задълженията на страните по него се определят в ущърб на потребителя. Съдът впрочем добавя, че липсата на реституционен ефект може да постави под въпрос възпиращия ефект, чрез който Директивата се стреми да гарантира, че продавачите или доставчиците няма да използват неравноправни договорни клаузи (член 6, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1 от Директивата) ( 9 ).

43.

В решение Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria ( 10 ) Съдът действително постановява, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай на нищожност на неравноправна договорна клауза, с която заплащането на всички разходи по учредяване и заличаване на ипотека се възлага на потребителя, националният съд да откаже връщането на потребителя на сумите, платени в приложение на тази клауза, освен ако националната правна уредба, която би била приложима при липсата на такава клауза, възлага на потребителя плащането на всички или част от тези разноски.

44.

Макар в правната наука това решение да поражда известни тълкувателни колебания ( 11 ), то изглежда трябва — за да се осигури съответствието му със съдебната практика относно Директива 93/13 — да се разбира в смисъл, че се отнася за реституционни претенции, а не за замяна на договорна клауза с диспозитивна разпоредба или за изменение на съдържанието на договора. Изглежда, че това са реституционни претенции за връщане на разходи, направени в крайна сметка не в полза на продавача или доставчика, който е страна по договора (макар непряко средствата за финансиране на тези разходи да е трябвало да му се предоставят), а към трети лица.

45.

Ето защо това решение може да се разбира в смисъл, че се отнася за договорна клауза, по силата на която потребителят е задължен да понесе всички разходи по учредяване и заличаване на ипотека. След като тази клауза не поражда последици за този потребител в отношенията му с продавача или доставчика, за разглеждането на реституционни претенции релевантни могат да се окажат национални разпоредби, в които се предвижда, че именно потребителят е длъжен да понесе разходите към трети лица. В такава хипотеза уважаването на реституционната претенция на потребителя по същество би изисквало, противно на съдебната практика, да се извърши замяна на договорната клауза с диспозитивна разпоредба или изменение на съдържанието на спорната клауза, за да се приеме, че продавачът или доставчикът е длъжен да освободи потребителя от дълга, който последният има по силата на тези национални разпоредби.

46.

Независимо от това как трябва да се разбира решение Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria ( 12 ), от него не могат да се извеждат твърде далеч отиващи заключения за настоящия случай. В това решение се обсъжда прилагането на национална разпоредба, която засяга не взаимните права и задължения на продавача или доставчика и потребителя, а задълженията на последния спрямо трети лица. По-важното е, че в това решение се анализира положение, в което договорът може да продължи да се изпълнява след премахването от него на неравноправната договорна клауза, докато в разглеждания случай възможността спорните договори да продължат да се изпълняват без договорната клауза, посветена на възнаграждението, изглежда съмнителна.

В.   Съдебната практика относно случаите, в които съгласно националното право договорът не може да продължи да се изпълнява

47.

Нека да разгледаме съдебната практика относно последиците от установяването на неравноправността на договорна клауза, когато съгласно националното право договорът не може да продължи да се изпълнява без тази клауза. От преюдициалното запитване е видно, че без клаузата, посветена на възнаграждението, по-нататъшното изпълнение на спорните договори не е възможно, а това води до тяхната нищожност. Окончателната преценка в това отношение е оставена на националния съд ( 13 ).

48.

От досегашната практика на Съда може да се заключи, че когато националният съд установи, че съгласно разпоредбите от националното право оставянето в сила на договора без съдържащите се в него неравноправни клаузи не е възможно, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 по принцип допуска обезсилването му ( 14 ).

49.

Обезсилването на договора обаче може да бъде възпрепятствано от последиците, които то поражда за потребителя.

50.

Съгласно решение Kásler ( 15 ), което полага началото на линия в съдебната практика, която впоследствие е развита и доуточнена в последващи решения по преюдициални запитвания, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 допуска възможността националният съд да замести неравноправната договорна клауза с диспозитивна разпоредба от националното право или приложима разпоредба, ако страните по съответния договор изразят съгласие за това. Тази възможност е сведена в съдебната практика до случаите, в които поради обявяването на нищожността на договора потребителят може да се окаже изложен на „особено неблагоприятни последици“ ( 16 ).

51.

Вместо неравноправните договорни клаузи е възможно да се приложат разпоредби, които отразяват равновесието, което националният законодател е искал да установи между всички права и задължения на страните по някои договори, когато страните не са се отклонили от стандартно правило, предвидено от националния законодател за съответните договори. Неравноправните договорни клаузи обаче не могат да се заменят само въз основа на национални разпоредби с общ характер, които не са били предмет на специфична преценка от законодателя с оглед установяване на това равновесие между всички права и задължения на страните по договора и съгласно които предвидените последици от правна сделка се допълват по-специално с последиците, произтичащи от принципа на справедливост или обичаите ( 17 ).

52.

В едно от определенията на Съда изглежда се одобрява възможността потребителят да се защити от „особено неблагоприятни последици“ чрез определяне — въз основа на решение на съответния съд — на обстоятелствата, при които продавачът или доставчикът може да се позове на правата, произтичащи от неравноправни договорни клаузи, по начин, който се отклонява от обстоятелствата, описани в договора ( 18 ).

53.

От съображение за съгласуваност на това определение с посочената линия в съдебната практика, според мен, то трябва да се разбира в смисъл, че при всички положения и в такъв случай трябва да се определят онези обстоятелства, които ще отговарят на поставените изисквания относно замяната на неравноправните договорни клаузи с диспозитивни разпоредби, и преди всичко, че такава намеса на съда няма да застраши ефективността на Директива 93/13 и постигането на преследваните с нея цели.

54.

В този дух изглежда са и съображенията, съдържащи се в решение Banca B. ( 19 ), в което Съдът уточнява, че Директива 93/13 няма за цел да препоръча еднакви разрешения, що се отнася до последиците, които следва да се извлекат от установяването на неравноправността на договорна клауза.

55.

От една страна, съдът трябва да гарантира възможността да се възстанови равнопоставеността между страните по договора, която би била застрашена от прилагането на неравноправна клауза спрямо потребителя. От друга страна, той следва да се увери, че продавачът или доставчикът ще бъде разубеден да включва такива клаузи в договорите, които предлага на потребителите ( 20 ).

56.

По принцип тези цели, преследвани с Директивата, могат да бъдат постигнати, „в зависимост от случая и националната правна уредба“, чрез самото неприлагане на съответната неравноправна клауза спрямо потребителя или, когато договорът не би могъл да се изпълни без тази клауза, чрез заместването ѝ с диспозитивни разпоредби от националното право. Тези последици от установяването на неравноправността на договорна клауза обаче не изчерпват всички възможни разрешения ( 21 ).

57.

В посоченото решение Съдът съответно уточнява, че при липса на диспозитивни разпоредби, чрез които може да се избегне развалянето на договор, който съдържа неравноправни договорни клаузи и чието обявяване за недействителен би изложило потребителя на „особено неблагоприятни последици“, е допустима намеса на националния съд (той може да вземе „всички необходими мерки, за да защити потребителя от особено неблагоприятните последици, които би могло да породи обявяването на посочения договор за недействителен“), но упражняването от този съд на неговите правомощия не може да се разпростира извън строго необходимото, за да се възстанови договорното равновесие между страните по договора и по този начин да се защити потребителят от особено неблагоприятните последици, които обявяването на договора за недействителен може да предизвика, без да се накърняват преследваните от Директива 93/13 цели ( 22 ). Изключва се възможността за свободно изменяне или ограничаване на съдържанието на неравноправните договорни клаузи.

Г.   Последиците от установяването на неравноправността на договорна клауза, посветена на възнаграждението за предоставяне на правни услуги

58.

Линията в съдебната практика, чието начало е положено с решение Kásler, се оформя по дела, в които — предвид паричния характер на трансферите между страните по договора и възможността да се предявят реституционни претенции — по принцип е изглеждало възможно да се възстанови положението, което би съществувало, ако договорът не е бил сключен ( 23 ). Връщането към това положение обаче би довело до „особено неблагоприятни последици“ за потребителя именно поради реституционните претенции и преди всичко поради свързаната с тях незабавна изискуемост на претенцията на продавача или доставчика за връщане на сумата на главницата, отпусната на потребителя.

59.

Защитата, осигурена на потребителите от Директива 93/13, не отива толкова далече, че да налага на държавите членки задължение за премахване на всички, без изключение, последици от правната сделка, в която е била включена неравноправна договорна клауза, сякаш всички клаузи от съответния договор са неравноправни ( 24 ). Това следва от член 6, параграф 1 от тази директива, който свързва предвидената в тази разпоредба санкция с неравноправната договорна клауза, а не с целия договор, в който тази клауза е била включена.

60.

Отговорът на въпроса какви последици за страните поражда развалянето на договора и по-специално дали и по какъв начин трябва да се възстанови положението, в което те биха се намирали, ако договорът не е бил сключен, поне по принцип е оставен на националното право.

61.

Като правило именно по националното право трябва да се реши, че след премахването на неравноправна договорна клауза в съответствие с член 6, параграф 1 от Директивата договорът не може да продължи да се изпълнява. По това национално право се взема решение и за последиците, които поражда нищожността на договора, макар последиците, произтичащи от неговата нищожност, да не трябва да подкопават ефективността на разпоредбите от Директивата и да влизат в противоречие с преследваните от нея цели.

62.

От решение Lombard Pénzügyi és Lízing ( 25 ) следва, че дори ако според националния съд не е възможно да се възстанови положението, в което страните биха се намирали, ако договорът не бе сключен, макар това да се изисква от националното право, намесата на националния съд в правата и задълженията на страните но го освобождава от задължението му да следи потребителят да се окаже в крайна сметка в положението, в което би се намирал, ако обявената за неравноправна клауза изобщо не бе съществувала.

63.

Както националният съд следва в крайна сметка да провери дали обявяването на нищожността на договор, съдържащ обявени за неравноправни клаузи, излага потребителя на „особено неблагоприятни последици“ ( 26 ), така той трябва да прецени и дали е възможно да се възстанови положението, в което страните биха се намирали, ако договорът не беше сключен ( 27 ).

64.

В преюдициалното запитване запитващата юрисдикция, изглежда, предполага, че с оглед на естеството на спорните договори за предоставяне на правни услуги и като се има предвид, че тези услуги са били извършени, по делото в главното производство не е възможно да се възстанови положението, в което потребителят би се намирал, ако неравноправните клаузи не са били включени в тези договори.

65.

Ако това предположение трябва да се разбира в смисъл, че потребителят не може по някакъв начин „да върне“ предоставените му услуги, възниква въпросът дали това положение на нещата е съвместимо с националното право и дали поради развалянето на договора то не признава никакви претенции на страната, предоставила тези услуги.

66.

Ако на така формулирания въпрос националното право отговори утвърдително, Директива 93/13 не изисква някакво „спасяване“ на договора от разваляне, за да се осигури на продавача или доставчика, който е включил в него неравноправни договорни клаузи, възможност да получи възнаграждение, донякъде под претекст да се осигури равенство на правата и задълженията на страните по договора или да се възстанови положението, в което потребителят би се намирал, ако неравноправната договорна клауза я нямаше.

67.

Първо, последиците, които националното право свързва с нищожността на договора, не трябва да подкопават ефективността на разпоредбите от Директива 93/13 и да влизат в противоречие с преследваните от нея цели ( 28 ). Нейната цел е да защитава потребителите. Тя не изисква на продавачите или доставчиците да се признава определено равнище на защита при разваляне на целия договор поради използването от тях на неравноправни договорни клаузи.

68.

Второ, както вече отбелязах в точка 42 от настоящото заключение, възстановяването на правното и фактическо положение на потребителя означава установяването на неравноправността на договорна клауза да не бъде символично, в ущърб на потребителя.

69.

Трето, противното тълкуване на Директива 93/13 би довело до системно „допълване“ на договорите, съдържащи неравноправни договорни клаузи, от националните съдилища, а това би противоречало на целта за възпиране, преследвана от тази директива. Именно поради това линията в съдебната практика, чието начало е положено с решение Kásler, свежда възможността за прилагане на диспозитивни разпоредби вместо неравноправните договорни клаузи до хипотезите, в които развалянето на договора може да доведе до „особено неблагоприятни последици“ за потребителя.

70.

Сама по себе си невъзможността потребителят по някакъв начин „да върне“ вече извършените правни услуги обаче не означава непременно, че националното право не предвижда никакви последици от извършването на тези услуги въз основа на договор, който се е оказал нищожен. Преюдициалното запитване не съдържа никаква информация в това отношение. Ако обаче литовското право допуска такъв вид уреждане на сметките ( 29 ), запитващата юрисдикция ще бъде изправена пред необходимостта да провери дали обявяването на нищожността на договора няма да породи „особено неблагоприятни последици“. Поради това трябва да се изложат няколко бележки, които ще позволят на запитващата юрисдикция да изключи възможността разглежданото от нея положение да е такова.

71.

Необходимостта да се защитят интересите на потребителя от евентуалните „неблагоприятни последици“ трябва да се преценява спрямо съществуващите или предвидимите обстоятелства към момента на спора, в чиито рамки се повдига въпросът за неравноправността на договорни клаузи ( 30 ). Значение има това как ще се развие положението на този потребител въз основа на материалното право в извънсъдебния и съдебния контекст, а също и какво ще бъде процесуалното му положение в други производства ( 31 ).

72.

Отстраняването на последиците от правен акт, в изпълнение на който адвокат действа от името и за сметка на своя клиент, може да доведе до необходимост въпросът за извършването на тези услуги да се разгледа в контекста на други правни конструкции, в които — в конкретния случай и предвид националните правни рамки — е възможно да е предвидено право да се иска уреждане на сметките за такива услуги. Възможно е предвид да трябва да се вземат такива правни конструкции като получаване на недължима престация или водене на чужда работа без пълномощие (negotiorum gestio). Разрешенията, възприети в това отношение в разпоредбите от националното право, могат да приемат различни форми. Те могат да се изразяват във възстановяване на направените разноски и разходи или в заплащане на сума, съответстваща на пазарната цена за извършването на тези услуги.

73.

За да се установи, че обявяването на договор за кредит за нищожен поражда „особено неблагоприятни последици“, обикновено е достатъчно нищожността да води до незабавна изискуемост на претенцията на продавача или доставчика за връщане на главницата, предоставена на потребителя. Що се отнася пък до обявяването за нищожен на договор за предоставяне на правни услуги, самото определяне на начина, по който ще се извърши уреждането на сметките между страните, може да изисква извършване на поредица от действия, за да се определи обхватът на извършените услуги и да се прецени тяхната стойност.

74.

Трудно е при това да се предположи, че такива действия е възможно да се извършат самостоятелно от потребителя. Обявяването на нищожността на договор за предоставяне на правни услуги, които вече са били извършени, може да постави потребителя в положение на правна несигурност. Това е особено важно, тъй като неравноправността на клаузата от спорните договори в главното производство е свързана с невъзможността на потребителя да оцени крайната стойност на правните услуги. Ето защо, ако националното право допуска някакво уреждане на сметките за правни услуги, извършени по силата на договор, който се е оказал нищожен, премахването на договорната клауза, посветена на възнаграждението, и обявяването на договора за нищожен поставят потребителя в положение, сходно с това, което Директива 93/13 иска да поправи.

75.

Поради това, ако в конкретно положение и предвид националните правни рамки се допуска някаква форма на уреждане на сметките за правни услуги, извършени по силата на договор, който се е оказал нищожен, трябва да сме склонни да заключим, че нищожността на договора поражда „особено неблагоприятни последици“ за потребителя.

76.

В допълнение към тези съображения трябва да се добави, че е възможно правните услуги да се изразяват в предприемане на действия от името и за сметка на потребителя в производства пред съдилища и други органи на публична власт. Основа за оправомощаването на адвоката да представлява клиента в тези производства и за предприемане на действия от негово име може да е договорът за предоставяне на правни услуги. Това поставя въпроса дали нищожността на този договор се отразява на валидността и ефективността на извършените действия. Отговор на този въпрос дава националното право. При съмнения във валидността и ефективността на такива действия националният съд трябва да приеме, че обявяването на договора за нищожен поражда „особено неблагоприятни последици“ за потребителя.

77.

Ако с оглед на гореизложените съображения запитващата юрисдикция установи, че обявяването на договора за нищожен може да породи „особено неблагоприятни последици“, тя може да предприеме действия, за да предпази потребителя от такива последици.

78.

Това може да стане чрез прилагане на разпоредба, която е била предмет на специфична преценка от законодателя с цел установяване на равновесие между всички права и задължения на страните ( 32 ), или чрез такава намеса в съдържанието на договора, която няма да надхвърли строго необходимото за постигането на целите, преследвани с Директивата ( 33 ).

79.

От съдържанието на шестия преюдициален въпрос следва, че способ, чрез който по литовското право може да се извърши уреждане на сметките за вече извършени правни услуги, е определянето на възнаграждение за тяхното предоставяне по минималната тарифа за тези услуги (минимална ставка), фиксирана в акт от националното право.

80.

Считам, че Директива 93/13 допуска уреждане на сметките за правни услуги да стане по този начин, за да се избегне пораждането на „особено неблагоприятни последици“ за потребителя от развалянето на договора.

81.

Първо, това е способ за уреждане на сметките за правни услуги, който законодателят счита за удовлетворителен от гледна точка на равновесието между всички права и задължения на страните в контекста на производства, водени по реда на Гражданския процесуален кодекс.

82.

Второ, този способ за уреждане на сметките за извършени правни услуги чрез минималните ставки, фиксирани в акт от националното право, позволява на потребителя да вземе решение дали да се възползва от защитата, гарантирана му с Директива 93/13, познавайки напълно икономическите последици, които следват от това решение. Това е особено важно, тъй като потребителят може и да се откаже от защитата, осигурена му с тази директива ( 34 ). Националният съд обаче трябва да го осведоми за правните последици, до които може да доведе обявяването на договора за нищожен, излагащо евентуално потребителя на реституционни претенции ( 35 ).

83.

Видно от формулировката на шестия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция освен това изглежда счита, че по литовското право е възможно да се използва и друг способ за уреждане на сметките за услугите, а именно да се определи „разумно“ възнаграждение при отчитане на сложността на казуса, квалификацията и опита на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства. Макар запитващата юрисдикция да не отбелязва това изрично, обстоятелствата, които трябва да позволят да се определи „разумен“ размер на възнаграждението, по същество съответстват на изброените в разпоредбата от литовското право, съдържаща указанията, които трябва да се вземат предвид при определянето на възнаграждение от страните по договор за предоставяне на правни услуги ( 36 ).

84.

Ако по националното право възможен способ за уреждане на сметките за извършени правни услуги е определянето на възнаграждение по минимални ставки и чрез този способ потребителят може да се защити от „особено неблагоприятните последици“, които произтичат от развалянето на договора, Директива 93/13 не допуска използването от националния съд на посочения по-горе способ за уреждане на сметките за правни услуги, изразяващ се в налагане на потребителя на задължение да заплати „разумно“ възнаграждение.

85.

От съдебната практика следва ( 37 ), че намесата на националния съд в съдържанието на договора не може да надхвърля строго необходимото, за да се възстанови равновесието по договора между страните по него и така потребителят да се защити от особено вредните последици, които може да породи обявяването на съответния договор за нищожен, без да се накърняват преследваните с тази директива цели. След като с определянето на възнаграждение по минимални ставки вече се установява такова равновесие ( 38 ), по-нататъшната намеса изглежда надхвърля строго необходимото.

86.

Всички последици, които националният съд извежда от установяването на неравноправността на договорна клауза, трябва да гарантират постигането на целите, преследвани с Директива 93/13 ( 39 ). Дори когато потребител трябва да бъде защитен от „особено неблагоприятни последици“, произтичащи от развалянето на договора, националният съд съответно трябва да вземе предвид дали тези последици няма да обезкуражат потребителя да се възползва от защитата, гарантирана му с Директивата, и да създадат положение, при което установяването на неравноправността на договорна клауза няма да окаже възпиращ ефект върху продавачите или доставчиците. Изглежда, че положението би било такова, ако използването от продавача или доставчика на неравноправна договорна клауза, за да се определи основният предмет на договор за предоставяне на правни услуги, всеки път води до признаване в негова полза на „разумно“ възнаграждение.

VI. Заключение

87.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на петия и шестия преюдициален въпрос, поставени от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва), Съдът да отговори по следния начин:

„Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че — когато договор за предоставяне на правни услуги, сключен от потребител с продавач или доставчик, не може да продължи да се изпълнява след премахването от него на неравноправна клауза, посветена на възнаграждението за предоставяне на правните услуги, а услугите са били извършени — тези разпоредби допускат националният съд да отхвърли изцяло иска на този продавач или доставчик, предявен с цел потребителят да бъде осъден да му заплати възнаграждение за извършването на правни услуги, ако в националната правна уредба не се предвижда каквото и да било уреждане на сметките при извършване на правни услуги по договор, който се е оказал нищожен.

Ако обявяването на нищожността на договор за предоставяне на правни услуги поражда особено неблагоприятни последици за потребителя, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 допускат националния съд да избегне развалянето на договора и да присъди на продавача или доставчика възнаграждение за вече извършените правни услуги в размер на минималната стойност на тези услуги (минимални ставки), фиксирана в акт от националното право“.


( 1 ) Език на оригиналния текст: полски.

( 2 ) Директива на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

( 3 ) Вж. точка 16 от настоящото заключение.

( 4 ) Вж. точка 24 от настоящото заключение.

( 5 ) Запитващата юрисдикция, изглежда, препраща към правния акт, описан в точка 8 от настоящото заключение.

( 6 ) Вж. решение от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 65 и 71).

( 7 ) Решение от 27 януари 2021 г., Dexia Nederland (C‑229/19 и C‑289/19, EU:C:2021:68, т. 67).

( 8 ) Вж. решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C‑154/15 и C‑307/15, EU:C:2016:980, т. 61).

( 9 ) Вж. решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C‑154/15 и C‑307/15, EU:C:2016:980, т. 63).

( 10 ) Решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 55).

( 11 ) Вж. Combet, M. Les clauses abusives dans les contrats bancaires et financiers (2e partie). — Revue internationale des services financiers, vol. 3, 2021, p. 64; Węgrzynowski, Ł. Skutekrestytucyjnyz dyrektywy93/13/EWGa zasadyrozliczeństron w związku z nieważnościąumowyzawierającejniedozwolonepostanowieniaumowne. — Przegląd Prawa Handlowego, vol. 5, 2022, p. 54.

( 12 ) Решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 55).

( 13 ) Вж. решение от 5 юни 2019 г., GT (C‑38/17, EU:C:2019:461, т. 43).

( 14 ) Вж. решение от 3 октомври 2019 г., Dziubak (C‑260/18, EU:C:2019:819, т. 43).

( 15 ) Решение от 30 април 2014 г., C‑26/13, наричано по-нататък „решение Kásler, EU:C:2014:282, точка 80.

( 16 ) Предвид отговора, даден от Съда в решение Kásler, възможността за заместване на неравноправна договорна клауза с диспозитивна разпоредба действително може да не изглежда зависеща от настъпването на „особено неблагоприятни последици“. По същество на такъв прочит на посоченото решение, изглежда, се основава позицията на литовското и германското правителство. От постановени след това решение съдебни актове обаче следва, че само ако обявяването на неравноправна клауза за недействителна би задължило съда да обяви целия договор за недействителен, излагайки по този начин потребителя на „особено неблагоприятни последици“, Директива 93/13 допуска възможността националният съд да замести договорната клауза с помощта на диспозитивна разпоредба. Вж. решение от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207, т. 54), от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др. (C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 70 и 74), и от 18 ноември 2021 г., A S.A. (C‑212/20, EU:C:2021:934, т. 72).

( 17 ) Вж. решения от 3 октомври 2019 г., Dziubak (C‑260/18, EU:C:2019:819, т. 6062), и от 25 ноември 2020 г., Banca B. (C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 35).

( 18 ) Вж. определение от 24 октомври 2019 г., Topaz (C‑211/17, непубликувано, EU:C:2019:906, т. 78).

( 19 ) Решение от 25 ноември 2020 г., Banca B. (C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 39).

( 20 ) Решение от 25 ноември 2020 г., Banca B. (C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 38).

( 21 ) Решение от 25 ноември 2020 г., Banca B. (C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 39 и 40).

( 22 ) Решение от 25 ноември 2020 г., Banca B. (C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 41, 43 и 44).

( 23 ) Вярно е обаче, че и в контекста на договорите за кредит може да възникне въпросът дали Директива 93/13 възпрепятства претенции, надхвърлящи връщането на номиналната стойност на сумите, които страните по договора са прехвърлили по между си след сключването му. Съдът е приканен да изясни този въпрос по дело C‑520/21, Bank M.

( 24 ) Освен ако държавата членка реши да възприеме такова разрешение, използвайки правомощието, произтичащо от член 8 от Директива 93/13.

( 25 ) Решение от 31 март 2022 г., Lombard Pénzügyi és Lízing (C‑472/20, EU:C:2022:242, т. 57 и 58). В това решение Съдът приема, че интересите на потребителя могат да бъдат защитени чрез възстановяване в негова полза на сумите, недължимо получени от заемодателя въз основа на обявената за неравноправна клауза, като основанието за такова възстановяване е неоснователно обогатяване. Трябва да се подчертае, че съгласно унгарското право, което е било приложимо за съответния договор, „[в] случай че договорът е недействителен, следва да се възстанови положението преди неговото сключване“, а ако това не е възможно „съдът може да обяви договора за приложим до произнасянето му по спора“.

( 26 ) Вж. решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia (C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250, т. 61).

( 27 ) Вж. решение от 31 март 2022 г., Lombard Pénzügyi és Lízing (C‑472/20, EU:C:2022:242, т. 57).

( 28 ) Вж. точка 61 от настоящото заключение.

( 29 ) Макар крайната преценка в това отношение да трябва да се остави на националния съд, от член 1.80 от Lietuvos Respublikos Civilinis kodeksas (Граждански кодекс на Република Литва), изменен със Закон № VIII‑1864 от 18 юли 2000 г., изглежда следва, че при нищожност на договор страните трябва да си върнат онова, което са получили по договора (реституция), а ако това се окаже невъзможно, страните трябва да се компенсират взаимно с пари за полученото, освен ако законът предвижда други последици от нищожността на договора. Във всеки случай нищо обаче не сочи, че по литовското право при нищожност на договора трябва да се възстанови положението, съществувало преди неговото сключване, а ако това е невъзможно — стремежът да бъде договорът да се остави в сила. Това различава правната рамка по делото в главното производство от тази, с оглед на която е постановено решение от 31 март 2022 г., Lombard Pénzügyi és Lízing (C‑472/20, EU:C:2022:242). Вж. бележка под линия 25 от настоящото заключение.

( 30 ) Вж. решение от 3 октомври 2019 г., Dziubak (C‑260/18, EU:C:2019:819, т. 50).

( 31 ) Вж. решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia (C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250, т. 61).

( 32 ) Вж. точка 51 от настоящото заключение.

( 33 ) Вж. точки 53—57 от настоящото заключение.

( 34 ) Вж. решения от 3 октомври 2019 г., Dziubak (C‑260/18, EU:C:2019:819, т. 55), от 29 април 2021 г., Bank BPH (C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 94), и от 2 септември 2021 г., OTP Jelzálogbank и др. (C‑932/19, EU:C:2021:673, т. 48).

( 35 ) Вж. решение от 29 април 2021 г., Bank BPH (C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 98 и 99).

( 36 ) Вж. точка 7 от настоящото заключение.

( 37 ) Вж. точки 53—57 от настоящото заключение.

( 38 ) Вж. точка 81 от настоящото заключение.

( 39 ) Вж. точки 56 и 57 от настоящото заключение.

Top