1

Между 2 и 26 ноември 2007 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) провежда административна и разследваща мисия на сътрудничество на ниво на Общността в Лаос, в която участва представител на чешките митнически органи (наричана по-нататък „проверката“). Разследването се отнася до проверки, свързани с вноса от Лаос в различни страни от Европейския съюз на газови джобни механични запалки за еднократна употреба (наричани по-нататък „джобните запалки“) през периода от 2004 г. до 2007 г. На 15 ноември 2007 г. е изготвен документ, озаглавен „Agreed joint minutes“, който е подписан от всички членове на мисията и от компетентните лаоски органи (наричан по-нататък „протоколът от 15 ноември 2007 г.“).

2

На 30 май 2008 г. след приключването на проверката OLAF приема заключителен доклад за мисията (наричан по-нататък „докладът на OLAF“). На 9 юли 2008 г. докладът е изпратен на Чешката република на английски, френски и немски език.

3

Окончателният доклад за разследването е приет от OLAF на 10 декември 2008 г.

4

От заключенията на доклада на OLAF е видно, че през периода, обхванат от този доклад, Baide lighter Industry (LAO) Co., Ltd. (наричано по-нататък „дружеството BAIDE“) внася джобни запалки с произход от Китай, но на митницата ги представя като такива с произход от Лаос, като по този начин избягва антидъмпинговото мито, приложимо към джобните запалки с китайски произход.

5

В това отношение в доклада на OLAF се посочва, че „събраните в хода на проверката доказателства за китайския произход са [били] достатъчни, за да могат държавите членки да образуват административно производство за установяване на митнически задължения“. Съгласно посочения доклад „държавите членки [е трябвало] да извършат последващи одити и евентуално разследвания на съответните вносители и спешно да образуват производства за събиране на вземания, ако това вече не е [било] направено“.

6

Заключенията на доклада на OLAF се отнасят до 28 случая на внос от дружеството BAIDE на джобни запалки в Чешката република, внесени и допуснати за свободно обращение между 26 септември 2005 г. и 1 март 2007 г. (наричани по-нататък „спорният внос“).

7

Компетентните чешки митнически служби са взели мерки за установяване и събиране на митнически задължения в тези случаи.

8

Не във всички посочени случаи обаче е било възможно да се съберат всички установени вземания.

9

Между 22 септември 2008 г. и 18 февруари 2009 г. все още несъбраните суми, съответстващи на установените вземания във връзка със спорния внос, са вписани в предвидената за тази цел сметка, наречена сметка „Б“, съгласно член 6, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 2007/436/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Европейските общности (ОВ L 130, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184).

10

Впоследствие между ноември 2013 г. и ноември 2014 г. в съответствие с приложимата правна уредба Чешката република записва в информационната система WOMIS (Write-Off Management and Information System) случаите на невъзможност за събиране на собствените ресурси на Съюза.

11

В отговор на искането на Чешката република да бъде освободена от задължението за предоставяне на посочените в точка 10 по-горе собствени ресурси на Съюза Европейската комисия я уведомява с писмо от 20 януари 2015 г., че предвидените в член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 условия не са изпълнени в нито един от разглежданите случаи. Комисията приканва чешките органи да вземат необходимите мерки, за да преведат по сметката на тази институция сумата от 53976340 чешки крони (CZK) не по-късно от първия работен ден след деветнадесето число на втория месец след месеца, през който е изпратено това писмо. Комисията добавя, че всяко забавяне ще доведе до плащане на лихви за забава на основание член 11 от Регламент № 1150/2000.

12

На 17 март 2015 г. Чешката република превежда 75 % от посочената в точка 11 сума по предвидената за тази цел сметка на Комисията след приспадане на разходите за събиране, възлизащи на 25 % от тази сума, т.е. сумата от 40482255 CZK (наричана по-нататък „спорната сума“).

13

С писмо от 27 февруари 2015 г. Чешката република излага възражения, като уведомява Комисията, че това плащане е извършено под условието претенциите на този орган да са основателни, за да не бъде принудена да плаща предвидените в член 11 от Регламент № 1150/2000 лихви.

14

Комисията отговаря на писмото от 27 февруари 2015 г. с писма от 4 и 21 май 2015 г.

15

Посоченото в точка 12 по-горе плащане е допълнено с второ плащане от 22 декември 2016 г. в размер на 5 % от разглежданата сума, а именно сумата от 2698817 CZK, представляваща разликата в сумата, предназначена за покриване на разходите за събиране, свързана с намаляването на ставката от 25 % на 20 % вследствие на промяна с обратна сила на приложимите разпоредби.

16

На 30 март 2015 г. Чешката република подава жалба в секретариата на Общия съд за отмяна на писмото на Комисията от 20 януари 2015 г.

17

С определение от 28 юни 2018 г., Чешка република/Комисия (T‑147/15, непубликувано, EU:T:2018:395), жалбата е отхвърлена като недопустима, доколкото с нея се иска отмяна на акт, който не може да бъде предмет на жалба за отмяна.

18

Жалбата срещу определението от 28 юни 2018 г., Чешка Република/Комисия (T‑147/15, непубликувано, EU:T:2018:395), е отхвърлена от Съда с решение от 9 юли 2020 г.Чешка република/Комисия (C‑575/18 P, EU:C:2020:530).

19

В точка 81 от това решение Съдът уточнява следното:

„[К]огато държава членка предоставя на Комисията собствени ресурси в определен размер, като същевременно възразява срещу основателността на становището на тази институция, и провеждането на диалог [, който Комисията следва да започне с тази държава в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, за да се изяснят респективните им позиции и да се определят задълженията на посочената държава членка,] не е позволило да бъде разрешен спорът между държавата членка и посочената институция, първата може да поиска обезщетение за неоснователно обогатяване на Съюза и за целта евентуално да предяви иск пред Общия съд“.

20

На 16 март 2020 г. Чешката република внася настоящия иск в секретариата на Общия съд.

21

На 7 септември 2020 г. Комисията представя писмената си защита.

22

С молби, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 8 и на 16 юли 2020 г., Република Полша и Кралство Белгия искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Чешката република.

23

С решения от 16 септември 2020 г. председателят на шести състав на Общия съд допуска тези встъпвания.

24

На 30 ноември 2020 г. Република Полша и Кралство Белгия представят изявления при встъпване.

25

В определения им срок страните представят становища по изявлението при встъпване на Кралство Белгия. Комисията също представя становище по изявлението при встъпване на Република Полша.

26

Чешката република представя репликата си на 27 ноември 2020 г., а Комисията — дупликата си на 18 януари 2021 г.

27

С писмо от 15 март 2021 г. ищецът иска да се проведе съдебно заседание за изслушване на устните състезания на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

28

С процесуално-организационни действия от 7 септември 2021 г. Общият съд приканва Комисията да представи окончателния доклад от разследването на OLAF, приет на 10 декември 2008 г., и поставя писмени въпроси на главните страни. Чешката република и Комисията отговарят на това искане в определения срок.

29

В отговор а един от поставените ѝ въпроси Чешката република посочва, че оттегля искането си за възстановяване на посочената в точка 15 по-горе сума от 2698817 CZK.

30

С писмо от 1 октомври 2021 г. Кралство Белгия отказва да участва в съдебното заседание.

31

С писмо от 13 октомври 2021 г. Република Полша отказва да участва в съдебното заседание.

32

Устните състезания и отговорите на главните страни на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 12 ноември 2021 г.

33

След посоченото в точка 29 по-горе частично оттегляне на иска Чешката република иска от Общия съд:

34

Комисията иска от Общия съд:

35

Кралство Белгия и Република Полша искат от Общия съд да уважи иска.

36

Чешката република иска възстановяване на спорната сума, за която счита, че е недължимо платена като собствени ресурси на Съюза. В подкрепа на искането си тя възнамерява да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза в областта на неоснователното обогатяване.

37

В това отношение Комисията твърди, че Чешката република ограничава доводите си до отхвърлянето на съдържанието на писмото от 20 януари 2015 г. Иск за неоснователно обогатяване обаче не можел да замени жалба за отмяна на това писмо. Предметът на спора не можел да бъде съдържанието на писмото от 20 януари 2015 г., а се отнасял до въпроса дали „[спорната сума] се полага на Съюза като собствени средства“.

38

Чешката република отговаря, че писмото от 20 януари 2015 г. представлява рамката на спора, която Комисията не може да промени, като представя нови доводи, които не са изтъкнати срещу нея в това писмо, за да оспори исканията ѝ. Тя счита, че посоченото писмо поражда правно действие и че „разглеждането на иска за възстановяване на недължимо плащане и на условието за липса на валидно правно основание за съответното обогатяване трябва също да произтича от тезата на Комисията, изложена в [писмото] от 20 януари 2015 г.

39

Запитана по този въпрос по време на съдебното заседание, Чешката република потвърждава позицията си, която защитава в писмените си изявления.

40

След припомнянето на основните доводи на главните страни относно предмета на спора следва да се подчертае, че искът за неоснователно обогатяване не попада под режима на извъндоговорната отговорност в тесен смисъл, ангажирането на която зависи от наличието на съвкупност от условия, свързани с незаконосъобразността на твърдяното поведение на Съюза, наличието на действителна вреда и съществуването на причинно-следствена връзка между това поведение и твърдяната вреда. Той се различава от предявените по силата на посочения режим искове по това, че при него не се изисква да се докаже незаконосъобразно поведение на ответника, нито наличие на поведение изобщо, а само да се докаже обогатяване без валидно правно основание на ответника, както и обедняване на ищеца, свързано с посоченото обогатяване (решение от 16 декември 2008 г., Masdar (UK)/Комисия, C‑47/07 P, EU:C:2008:726, т. 49).

41

В това отношение следва да се уточни, че съгласно общите за правото на държавите членки принципи всеки, който е понесъл загуба, увеличила имуществото на другиго, без да има правно основание за такова обогатяване, по общо правило има право да иска от обогатилия се да му върне полученото, до размера на обедняването. Всъщност, макар Договорът за функционирането на ЕС да не предвижда изрично средство за защита, предназначено за този вид иск, тълкуване на член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС, което изключва тази възможност, би довело до резултат, противоречащ на принципа на ефективна съдебна защита. Искът за неоснователно обогатяване на Съюза, предявен на основание на тези членове, изисква да се докаже обогатяване на ответника без валидно правно основание, както и обедняването на ищеца, свързано с посоченото обогатяване (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2008 г., Masdar (UK)/Комисия, C‑47/07 P, EU:C:2008:726, т. 44 и 46—50).

42

При разглеждането на такъв иск Общият съд следва да прецени по-специално дали обедняването на държавата членка ищец, произтичащо от предоставянето на Комисията на собствени ресурси на Съюза в определен размер, което държавата членка е оспорила, и съответното обогатяване на тази институция са обосновани поради задълженията на посочената държава членка съгласно правото на Съюза в областта на собствените ресурси на Съюза или, напротив, са напълно необосновани в това отношение (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия,C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 83).

43

При това положение Чешката република не може да докаже основателността на претенциите си в рамките на иск за неоснователно обогатяване на Комисията единствено като отхвърля доводите в писмото от 20 януари 2015 г., а трябва да докаже, от една страна, че обогатяването на Комисията вследствие на предоставянето на спорната сума не е обосновано от нейните задължения съгласно правото на Съюза в областта на собствените ресурси и от друга страна, че нейното обедняване е свързано с посоченото обогатяване.

44

В това отношение задълженията на Чешката република в областта на собствените ресурси не произтичат от „тезата на Комисията, изложена в [писмото] от 20 януари 2015 г.“, а се налагат пряко от приложимата в тази област правна уредба, без Комисията да има правомощие за вземане на решение, което да ѝ позволи да разпореди на държавите членки да констатират и предоставят собствените ресурси на Съюза (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия,C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 62).

45

От една страна, от това следва, че доводите, с които Чешката република оспорва както мотивите на писмото от 20 януари 2015 г., така и поведението на Комисията по време на проведения с нея диалог, са неотносими в настоящия спор, доколкото те не могат да се свържат с доказването, което Чешката република трябва да извърши (вж. т. 43 по-горе).

46

От друга страна, обратно на поддържаното от Чешката република, писмото от 20 януари 2015 г. освен това не може да представлява рамката на спора, тъй като то би ограничило доводите, с които Комисията оспорва наличието на неоснователно обогатяване, до съдържащите се в писмото.

47

По-конкретно съдържащата се в писмото от 20 януари 2015 г. информация не представлява конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, които могат породят у Чешката република увереност относно обхвата на спора, който може да я противопостави на Комисията в рамките на иск за неоснователно обогатяване на тази институция.

48

От това следва, че Комисията може да се позове в производството на всяко обстоятелство, за да оспори наличието на неоснователно обогатяване, включително на тези, които не се съдържат в писмото от 20 януари 2015 г., без да наруши принципа на защита на оправданите правни очаквания или правото на добра администрация по смисъла на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

49

Като се има предвид гореизложеното, по-нататък следва да се разгледа, в определените в точка 42 по-горе рамки, основателността на настоящия иск с оглед на представените от Чешката република доказателства и на разменените между страните доводи.

50

Чешката република поддържа по същество, че не дължи спорната сума, тъй като е могла да вземе необходимите мерки за събирането ѝ едва след получаването на доклада на OLAF.

51

Според Чешката република условията за установяване на митата, съответстващи на спорната сума, всъщност са могли да бъдат изпълнени едва след предоставянето на доклада на OLAF, тъй като единствено неговото съдържание е позволило на Чешката република да определи със сигурност размера на подлежащите на събиране мита и лицето, което ги дължи.

52

Дружеството BAIDE обаче прекратило всякаква дейност на територията на Чешката република, считано от май 2008 г., т.е. преди изпращането на доклада на OLAF, така че при приемането на посочения доклад в Чешката република не е имало други подлежащи на принудително изземване активи освен вече иззетите от националните митнически органи.

53

Следователно твърдяното закъснение на митническите органи след получаването на посочения доклад във всеки случай не можело да направи невъзможно събирането на митническото задължение.

54

Чешката република добавя, че при всички положения не носи отговорност за каквото и да е закъснение при установяването и събирането на спорната сума след получаването на доклада на OLAF. Тя уточнява, че митническите органи са приели необходимите мерки, за да избегнат просрочването на възможността за установяване на митнически задължения за всичките 28 разглеждани случая на внос.

55

При тези обстоятелства причините за несъбирането на спорната сума не се дължали на Чешката република и тя можела да се позове на възможността за освобождаване от задължението за предоставяне на собствени ресурси, предвидена в член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000.

56

Следователно обогатяването на Комисията в резултат на произтичащото от предоставянето на спорната сума обедняване на Чешката република не се основава на никакво надлежно правно основание.

57

Комисията иска всички доводи на Чешката република да бъдат отхвърлени и твърди, че последната не е представила доказателства за неоснователно обогатяване.

58

Комисията твърди по същество, че разпоредбите на член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 не се прилагат към Чешката република, тъй като тя не била вписала несъбраните собствени средства в предвидената за тази цел отделна сметка, а именно сметка „Б“, в сроковете, предвидени в член 6, параграф 3 от същия регламент.

59

Всъщност от решение от 8 юли 2010 г., Комисия/Италия (C‑334/08, EU:C:2010:414, т. 65), следвало, че за да могат държавите членки да бъдат освободени от задълженията си да предоставят на разположение на Комисията сумите, съответстващи на установените вземания, се изисква не само да се изпълнят условията по член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000, но и упоменатите вземания да са записани правилно в сметка „Б“.

60

Според Комисията Чешката република не спазила предвидените срокове и следователно не вписала правилно подлежащите на събиране вземания в сметка „Б“, понеже е действала със закъснение, като не е установила антидъмпинговите мита, дължими от дружеството BAIDE върху спорния внос веднага след завръщането на мисията за проверка, приключила на 26 ноември 2007 г.

61

Дори да се предположи, че сумите, съответстващи на установените вземания, са вписани правилно в сметка „Б“, Комисията твърди, че преди да допусне за свободно обращение стоките от спорния внос, Чешката република е трябвало да учреди обезпечение за събиране на спорната сума, така че настъпилото впоследствие прекратяване на дейността на дружеството BAIDE не можело да бъде правна пречка за събирането ѝ.

62

Република Полша подчертава, че разрешението, възприето в решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия (C‑575/18 P, EU:C:2020:530), е от съществено значение за държавите членки, които желаят да се ползват от възможността да бъдат изслушани в спорове, които ги противопоставят на Комисията и се отнасят до задължението за предоставяне на собствени ресурси.

63

Република Полша поддържа, че Чешката република не е могла да събере спорната сума поради причина извън нейния контрол, тъй като длъжникът е прекратил дейността си преди датата на приемане на доклада на OLAF.

64

Кралство Белгия счита, че държава членка може да се позове на предвидената в член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 възможност за освобождаване от предоставяне на собствени ресурси дори в хипотезата, когато собствените ресурси са вписани със закъснение в сметка „Б“, ако тези ресурси отговарят на материалноправните условия за такова вписване и ако държавата членка докаже, че несъбирането на някои собствени ресурси произтича от обстоятелства които са извън нейния контрол.

65

В настоящия случай Чешката република не събрала спорната сума със закъснение, доколкото OLAF по същество трябвало, ако е считала за необходимо, официално и веднага след завръщането на мисията за проверка да предостави необходимите данни за събирането на митническото задължение, а не „пасивно“ да разчита това да бъде направено от взелия участие в мисията представител на чешката администрация.

66

Общият съд счита, че с оглед на така припомнените доводи, разменени между страните, трябва да разгледа в този ред следните четири въпроса: условията, при които Чешката република може да бъде освободена от задължението си за предоставяне на спорната сума; датата, на която е трябвало да бъдат установени дължимите от дружеството BAIDE и съответстващи на спорната сума антидъмпингови мита; последиците от прекратяването на дейността на посоченото дружество върху задължението за предоставяне на спорната сума; задължението на Чешката република да учреди обезпечение за събиране на спорната сума.

67

Както беше припомнено в точка 58 по-горе, Комисията твърди, че Чешката република не може да се позове на член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000, тъй като не е доказала, че е вписала несъбраните вземания в сметка „Б“ в предвидените в член 6, параграф 3, буква б) от същия регламент срокове.

68

През периода, в който са настъпили фактите по спора, са били приложими последователно две решения относно системата на собствените ресурси на Съюза, а именно Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 253, 2000 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 206) и след това, считано от 1 януари 2007 г., Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 163, 2007 г., стр. 17).

69

Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Решение 2000/597, чийто текст по същество е възпроизведен в член 2, параграф 1, буква a) от Решение 2007/436, приходите от „митата по Общата митническа тарифа и други задължения, установени или които ще бъдат установени от институциите на [Съюза] по отношение на търговията със страни, които не са членки на ЕС“ представляват собствени ресурси, влизащи в общия бюджет на Съюза.

70

Член 8, параграф 1, първа и трета алинея от Решения 2000/597 и 2007/436 предвижда по-специално, от една страна, че собствените ресурси на Съюза се събират от държавите членки в съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби, които следва, когато е подходящо, да се адаптират, за да отговорят на изискванията на правилата на Съюза, и от друга, че държавите членки предоставят посочените ресурси на разположение на Комисията.

71

Регламент № 1150/2000, приложим към настоящия случай, e изменян два пъти през периода, в който са настъпили фактите по спора, а именно съответно, считано от 28 ноември 2004 г., с Регламент (ЕО, Евратом) № 2028/2004 на Съвета от 16 ноември 2004 г. (ОВ L 352, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 147) и считано от 1 януари 2007 г., с Регламент (ЕО, Евратом) № 105/2009 на Съвета от 26 януари 2009 г. (ОВ L 36, 2009 г., стр. 1).

72

Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 правото на Съюза върху собствените ресурси се констатира веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките и след уведомяване на длъжника. За дата на констатацията, посочена в параграф 1, се смята датата на вписване в счетоводните книги, предвидено в митническите регламенти съгласно член 2, параграф 2, първа алинея от същия регламент.

73

Член 6, параграф 1 и параграф 3, букви а) и б) от този регламент предвижда:

„1.   Сметките за собствени ресурси се водят от Министерството на финансите на всяка държава членка или от органа, определен от всяка държава членка, и се разпределят по видове ресурси.

[…]

74

Член 9, параграф 1, първа алинея от посочения регламент гласи:

„Съгласно процедурата, определена в член 10, всяка държава членка кредитира собствените ресурси по сметката, открита на името на Комисията, към Министерството на финансите или към органа, определен от съответната държава членка“.

75

Съгласно член 10, параграф 1 от същия регламент:

„След приспадане на разходите по събирането в съответствие с член 2, параграф 3 и член 10, параграф 3 от Решение [2007/436], вписването на собствените ресурси, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от посоченото решение, се извършва най-късно на първия работен ден след 19-то число на втория месец, следващ месеца, през който правото е било констатирано, в съответствие с член 2 от настоящия регламент.

Въпреки това вписването на правата, които са посочени в отделни сметки съгласно член 6, параграф 3, буква б) от настоящия регламент, трябва да се извърши най-късно на първия работен ден след 19-то число на втория месец, следващ месеца на възстановяване на тези права“.

76

Съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 всяко забавено вписване в сметката по член 9, параграф 1 от него води до плащане на лихви за забава от съответната държава членка.

77

Накрая, 'лен 17, параграфи 1—4 от посочения регламент гласи:

„1.   Държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумата, която съответства на правата, констатирани съгласно член 2, се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия регламент.

2.   Държавите членки се освобождават от задължението да предоставят на разположение на Комисията сумите, които съответстват на установените предвидени бюджетни средства, които се оказват несъбираеми:

Размерът на установените предвидени бюджетни средства се обявява за несъбираем с решение на компетентния административен орган, който установява, че те са несъбираеми.

Размерът на установените предвидени бюджетни средства се смята за несъбираем не по-късно след изтичането на петгодишен срок от датата, на която сумата е установена съгласно член 2 или — в случай на обжалване по административен или съдебен ред — от датата на произнасяне, съобщаване или публикуване на окончателното решение.

[…]

Обявените или смятаните за несъбираеми суми окончателно се отстраняват от отделната сметка по член 6, параграф 3, буква б). Те се представят в приложение към тримесечния отчет по член 6, параграф 4, буква б) и ако това е приложимо — в тримесечния отчет по член 6, параграф 5.

3.   В тримесечен срок след административното решение по параграф 2 или в съответствие със сроковете, посочени в този параграф, държавите членки предоставят на Комисията информация за случаите, когато са приложени разпоредбите на параграф 2, при условие че установените бюджетни средства нахвърлят 50000 EUR.

[…]

Докладът по образец, утвърден от Комисията, след консултации с комитета по член 20 съдържа всички необходими факти за пълно проучване на причините по параграф 2, букви а) и б), попречили на съответната държава членка да предостави съответните суми, както и на мерките за възстановяване на средствата, които държавата членка е предприела в съответния случай или съответните случаи.

4   Комисията разполага с шест месеца след получаване на доклада по параграф 3 да изпрати своите бележки на съответната държава членка.

[…]“.

78

От член 8, параграф 1 от Решения 2000/597 и 2007/436 следва, че собствените ресурси на Съюза, посочени съответно в член 2, параграф 1, букви а) и б) от Решение 2000/597 и в член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2007/436, се събират от държавите членки, които имат задължение да предоставят тези ресурси на разположение на Комисията (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2010 г., Комисия/Италия, C‑334/08, EU:C:2010:414, т. 34).

79

За тази цел в съответствие с член 2, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 държавите членки са задължени да констатират правото на Съюза върху собствените ресурси веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките и след уведомяване на длъжника. Следователно държавите членки са длъжни да впишат правата, констатирани в съответствие с член 2 от този регламент, по сметките за собствените ресурси на Съюза при условията, предвидени в член 6 от посочения регламент (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., Комисия/Германия,C‑442/08, EU:C:2010:390, т. 76 и цитираната съдебна практика).

80

В това отношение следва да се уточни, че съгласно член 6, параграф 3, буква б) от същия регламент констатираните права, които все още не са били възстановени и за които не е било представено никакво обезпечение, се записват в отделни сметки, а именно в сметка „Б“ (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2019 г., Комисия/Италия (Собствени ресурси — събиране на митническо задължение), C‑304/18, непубликувано, EU:C:2019:601, т. 52).

81

След това държавите членки трябва да предоставят собствените ресурси на Съюза на разположение на Комисията при условията, определени в членове 9—11 от Регламент № 1150/2000, като в предвидените срокове ги кредитират по сметка, открита за тази цел на името на тази институция. Съгласно член 11, параграф 1 от този регламент всяко забавено вписване в сметката води до плащане на лихви за забава от съответната държава членка (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 58).

82

Освен това съгласно член 17, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1150/2000 държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумата, която съответства на правата, констатирани съгласно член 2 от този регламент, се предоставя на Комисията. Държавите членки са освободени от това задължение само ако сумите не са могли да бъдат събрани поради непредвидени обстоятелства или когато се окаже, че окончателно е невъзможно събирането им по причини извън техния контрол. Обявените или смятаните за несъбираеми суми окончателно се отстраняват от отделната сметка по член 6, параграф 3, буква б) от посочения регламент (решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 60).

83

Записването на собствените ресурси в сметка „Б“ отразява извънредна ситуация, която се характеризира с обстоятелството, че на държавите членки се позволява или да не предоставят на разположение на Комисията съответните вземания от момента на тяхното установяване, защото не са били събрани съгласно член 6, параграф 3, буква б) от Регламент № 1150/2000, или да бъдат освободени от това задължение, ако упоменатите вземания се окажат несъбираеми поради обстоятелства, дължащи се на непреодолима сила, или поради други обстоятелства, за които държавите членки не отговарят на основание член 17, параграф 2 от този регламент (решение от 8 юли 2010 г., Комисия/Италия, C‑334/08, EU:C:2010:414, т. 68).

84

За да могат обаче държавите членки да бъдат освободени от задълженията си да предоставят на разположение на Комисията сумите, съответстващи на установените вземания, се изисква не само да се изпълнят условията по член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000, но и упоменатите вземания да са записани правилно в сметка „Б“ (решение от 8 юли 2010 г., Комисия/Италия, C‑334/08, EU:C:2010:414, т. 65).

85

Както беше уточнено в точка 59 по-горе, Комисията се позовава на решение от 8 юли 2010 г., Комисия/Италия (C‑334/08, EU:C:2010:414, т. 65), припомнено в точка 84 по-горе.

86

В самото начало следва да се отбележи, че независимо от основателността си доводът на Комисията е неотносим в настоящия иск за неоснователно обогатяване на Съюза.

87

Всъщност в този контекст, както беше припомнено в точка 42 по-горе, следва да се провери дали ищецът е представил доказателство за обогатяване на Комисията без валидно правно основание и за обедняването си, свързано с посоченото обогатяване, или дали при липсата на това доказателство следва да се направи изводът, че това обогатяване е било обосновано от задълженията, наложени от правната уредба относно собствените ресурси. При всички положения обаче задължението за спазване на предвидените в член 6 от Регламент № 1150/2000 срокове, чието неспазване не води до никакво плащане, нито дори до плащане на лихви за забава, които съгласно член 11 от изменения Регламент № 1150/2000 се дължат при забавено вписване в отворената за тази цел сметка на името на Комисията, не може да бъде основание за предоставянето на собствени ресурси.

88

Следователно в рамките на иска за неоснователно обогатяване от Чешката република не може да се изисква да установи, както по същество твърди Комисията, че „целият процес по време на митническата процедура, на събирането на вземането и на операциите, свързани със собствените ресурси, е проведен в съответствие с всички правила, правилно, своевременно и при зачитане на финансовите интереси на Съюза“, а само да установи, освен собственото си обедняване и съответното обогатяване, че последното е лишено от основание.

89

Във всеки случай от преписката следва, че разглежданите вземания са били вписани в сроковете, предвидени в член 6, параграф 3 от Регламент № 1150/2000.

90

Вписването по сметка „Б“ е чисто счетоводна операция, така че, противно на твърдяното от Комисията, предвидените за извършването му срокове трябва да се изчисляват не от датата, на която на разглежданите права е трябвало да бъдат констатирани съгласно член 2 от Регламент № 1150/2000, а от датата, на която тези права са били действително констатирани.

91

Както обаче страните са потвърдили в отговорите си на писмените въпроси, те не спорят, че антидъмпинговите мита, дължими от дружеството BAIDE върху спорния внос, са констатирани и вписани в сметка „Б“ в един и същ ден, т.е. между 22 септември 2008 г. и 18 февруари 2009 г. Комисията впрочем е признала, в рамките на посочените в точка 28 процесуално-организационни действия, че „вписването по сметка „Б“ непосредствено след вписването, предвидено в митническите регламенти, е допустимо“.

92

При тези обстоятелства следва да се направи изводът, че съгласно разпоредбите на член 6, параграф 3, буква б) от Регламент № 1150/2000, митата, дължими от дружеството BAIDE, които обаче все още не са събрани, без при това да е учредено обезпечение, са вписани по сметка „Б“ във всеки случай най-късно на първия работен ден след 19-о число на втория месец, следващ месеца, през който тези мита са били установени.

93

Поради това следва да се провери дали спорната сума е била несъбираема поради причини извън контрола на Чешката република, които ѝ позволяват да я впише в отделна сметка.

94

Както беше припомнено в точка 51 по-горе, Чешката република поддържа, че е могла да установи антидъмпинговите мита, дължими от дружеството BAIDE върху спорния внос, едва след изпращането на доклада на OLAF, докато Комисията твърди, както е видно от точка 60 по-горе, че това е трябвало да стане още при връщането на мисията за проверка.

95

Чешката република всъщност се запознала с протокола от 15 ноември 2007 г., както и с доказателствата за китайския произход на разглежданите стоки, получени по време на мисията и приложени към този документ, тъй като той е бил подписан от представителя на чешката митническа администрация, който присъствал по време на цялата мисия и взел участие във всички срещи, както и в проверката на производствените съоръжения. При това положение Чешката република разполагала с достатъчно информация, за да установи митническото задължение още при завръщането от мисията на своя представител.

96

Както следва от припомнените в точки 68—77 по-горе приложими текстове, както са тълкувани от Съда, държавите членки трябва да констатират право на Съюза върху собствените ресурси веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките, и след уведомяване на длъжника.

97

В това отношение съгласно член 217, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“), в приложимата му към спора редакция, „Размерът на вносните или износните сборове, който произтича от даденото митническо задължение […] трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет“.

98

Тези условия са изпълнени, ако митническите органи разполагат с необходимата информация и са в състояние да изчислят размера на вземанията, произтичащи от митническото задължение, и да определят длъжника (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2005 г., Комисия/Дания, C‑392/02, EU:C:2005:683, т. 57—59).

99

В настоящия случай е установено, че представител на чешката митническа администрация е участвал в проверката и че е подписал протокола от 15 ноември 2007 г.

100

Чешката република твърди, че в края на проверката представителят на нейната митническа администрация не е получил приложените към посочения протокол документи, така че към тази дата тя не разполагала с необходимите доказателства за събиране на спорната сума.

101

В съдебното заседание Комисията посочва, че не твърди, че представителят на чешката митническа администрация, присъствал по време проверката, е получил физически приложените към протокола документи, но че непременно е бил запознат с доказателствата, събрани по време на тази мисия, тъй като е имал достъп до тях.

102

Въпреки това не може да се приеме твърдението на Комисията, че е било достатъчно представителят на чешката митническа администрация „да види със собствените си очи какво се е случило“, за да може Чешката република само въз основа на показанията на своя представител да установи дължимите от BAIDE мита при връщането на мисията за проверка.

103

Всъщност узнаването за съществуването на доказателство не е достатъчно основание за позоваване на това доказателство в рамките на административно производство. За да могат да впишат по сметките размера на дължимите мита и да уведомят длъжника, чешките органи е трябвало да са в състояние да удостоверят истинността на събраните по време на проверката доказателства, след което да ги противопоставят на данъчнозадълженото лице. Както обаче беше отбелязано, не се спори, че такива доказателства не са предоставени на Чешката република при приключването на проверката.

104

Комисията все пак твърди, че доколкото Чешката република е уведомена за списъка със събрани доказателства с протокола от 15 ноември 2007 г., тя следвало да ги получи, като отправи искане до OLAF, ако е счела това за необходимо.

105

В това отношение следва да се отбележи, че според Чешката република няма правно основание, което да позволява на представителя на нейната митническа администрация да предостави пряко на компетентните национални органи доказателствата, събрани в хода на мисия, проведена под ръководството на OLAF, които били поверителни и можели да служат като доказателства в административно или съдебно производство едва след като са изпратени от Комисията и проверени от OLAF, които са единствените адресати на документите и информацията, събрани в хода на мисия на Съюза в трета страна.

106

Съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 година относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (ОВ L 82, 1997 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 10, стр. 3) същият „урежда начините на сътрудничество на административните органи на държавите членки, отговарящи за прилагане на законодателството в митническата и земеделска области на Общността, както между тях самите, така и с Комисията, с оглед съобразността на това законодателство в рамките на система на Общността“.

107

Член 12 от Регламент № 515/97, в приложимата му към спора редакция, гласи, че „[и]зводи, сертификати, информация, документи, нотариално заверени копия и всякакви други сведения, получени от служители на замоления орган [т.е. на компетентния орган на държавата членка, до който е подадено искането за сътрудничество] и предадени на молещия орган [т.е. на компетентния орган на държава членка, който отправя искане за сътрудничество] в хода на помощ, оказана по реда на членове 4—11 [отнасящи се до прилагането на помощта при поискване], се признава[т] за съдебно доказателство от компетентните органи на държавите членки на молещия орган“.

108

Член 20 от Регламент № 515/97 предвижда:

„1.   Според целите, поставени в настоящия регламент, Комисията има право по реда, определен в член 19, да провежда административни и разследващи мисии на сътрудничество на ниво на Общността в трети държави и в тясно сътрудничество с компетентните органи на държавите членки.

2.   Мисиите на Общността в трети страни по реда, посочен в параграф 1, се управляват при следните условия:

[…]“.

109

Член 21, който е част от глава IV „Отношения с трети страни“ от Регламент № 515/97, в приложимата му към спора редакция, предвижда:

„1.   Разкрития и информация, получени в хода на мисиите на Общността и посочени в член 20 от настоящия регламент, и по-специално документи, предадени от компетентните органи на засегнати трети страни, се предават по реда, определен в член 45 от настоящия регламент.

2.   Член 12 се прилага mutatis mutandis за разкрития и информация, посочени в параграф 1.

3.   За целите по използването им по реда на член 12, получените оригинални документи или нотариално заверени копия се предават от Комисията на компетентните органи на държавите членки, при поискване от тяхна страна“.

110

Член 45 от Регламент № 515/97, в приложимата му към спора редакция, гласи:

„1.   Независимо от формата на предаване и възпроизвеждане, всяка една информация, предавана по реда на настоящия регламент, е от поверително естество, включително данните, съхранявани в [митническата информационна система]. Тя се включва в задълженията по професионална тайна и получава защитата, прилагана за такава информация както по реда на националното право на държавите членки, получаващи достъп до нея, така и на съответните разпоредби, прилагани от органи на Общността.

По-специално, посочената в първата алинея информация не се изпраща до лица, различни от тези, в държавите членки или в институциите на Комисията, чиито функции изискват от тях познаването или използването ѝ. С изключение на случаите, когато държавата членка, или Комисията, съответно въвела или предоставила информацията за [митническата информационна система], изрично разреши ползването на данните за цели, различни от предвидените в настоящия регламент, по реда на условия, определени съответно, и доколкото предаването и използването на данните за въпросните цели не е забранено изрично от действащи разпоредби в държавата членка, където се намира органа получаващ информацията, не се допуска неправомерно използване на информацията.

2.   Без да се засягат разпоредбите на дял V относно [митническата информационна система], отнасящата се до физически или юридически лица информация се предава по реда на настоящия регламент само и единствено когато е необходима точно за предотвратяване, проучване или събиране на данни за операции, нарушаващи митническото или земеделско законодателство.

3.   Параграфи 1 и 2 не изключват възможността за използване на информация, получена по настоящия регламент при правни действия или процедури, задействани поради неспазване на митническото или земеделско законодателство.

[…]“.

111

Член 9, озаглавен „Доклад при разследването и действия след разследването“, от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129), гласи:

„1.   При завършване на разследване, проведено от Службата, тя изготвя доклад под ръководството на директора, конкретизиращ установените факти, финансовите загуби, ако има такива, и изводите от разследването включително препоръките на директора на Службата относно действията, които трябва да бъдат предприети.

2.   При изготвяне на такива доклади трябва да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави членки. Докладите, изготвени на тази основа, представляват допустимите доказателства в административното и наказателно производство на държавите членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност на тях.

3.   Докладите, изготвени след завършване на външно разследване [с което съгласно член 3 от Регламента Службата провежда инспекциите и проверките, предвидени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 и в секторните разпоредби, посочени в член 9, параграф 2 от споменатия регламент, в държавите членки и в съответствие с действащите споразумения за сътрудничество — в трети страни], както и всякакви свързани с него полезни документи, се изпращат на компетентните органи на държавите членки за становище в съответствие с правилата, отнасящи се до външните разследвания.

[…]“.

112

Член 17 от вътрешните указания за процедурите на разследване на OLAF (наричани по-нататък „вътрешните указания“) е озаглавен „Мисии за установяване на фактите в трети страни“ и параграф 5 от него предвижда, че „[ч]леновете на разследващото звено [на което съгласно член 6.1 от вътрешните указания е разпределен случаят от генералния директор на OLAF], отговорни за провеждането на мисията за установяване на фактите, изготвят доклад за предприетите в хода на мисията действия, копие, от който се предоставя на участниците [а именно съгласно параграф 7 — що се отнася до мисиите за установяване на фактите във връзка с митническите служби или собствените ресурси — на служителите на съответните държави членки, участващи в мисията за установяване на фактите]“.

113

След припомнянето на приложимите към настоящия спор разпоредби, на които се позовават страните, следва да се отбележи, че от така очертаната правна уредба следва, че сътрудничеството на държавите членки с Комисията е основно условие за правилното прилагане на митническото законодателство в Съюза.

114

За тази цел се провеждат административни и разследващи мисии на сътрудничество на ниво на Общността в трети страни, в които участват служители, назначени от държавите членки съгласно член 20, параграф 2 от Регламент № 515/97.

115

Макар разкритията и информацията, получена в хода на мисиите на Общността, да са поверителни, професионалната тайна, на която са предмет съгласно член 45, параграф 1 от Регламент № 515/97, не може да представлява пречка те да бъдат предоставени — съгласно член 1 от посочения регламент — на представителите, назначени от държавите членки в такива мисии, тъй като в противен случай посочената в точка 113 по-горе цел на този регламент би била лишена от полезен ефект.

116

При тези обстоятелства посочените представители трябва да се разглеждат, по смисъла на член 45, параграф 1, втора алинея от Регламент № 515/97, като лица, чиито функции в държавите членки изискват от тях познаването или използването им.

117

Следователно разкритията и информацията, получена в хода на провеждана в трета страна мисия на Общността, могат да се използват от назначените служители, които да участват в нея за целите на прилагането на Регламент № 515/97.

118

Съгласно член 45, параграфи 2 и 3 от същия регламент информацията, получена в хода на мисиите на Общността, може да се използва за преследване на действия, нарушаващи митническото законодателство, както и в образувани впоследствие съдебни или наказателни производства. Такава информация по-конкретно може да се използва като доказателства от компетентните органи на държавите членки съгласно член 21, параграф 2 от Регламент № 515/97.

119

При това положение, противно на поддържаното от Чешката република, представителят на нейната митническа администрация, участващ в проверката, е имал пълното право, както твърди Комисията, да поиска и да получи от OLAF приложените към протокола от 15 ноември 2007 г. доказателства, без предвиденото в член 45 от Регламент № 515/97 задължение за поверителност да е пречка за това. Той е бил също така оправомощен да ги изпрати на компетентните органи на Чешката република, които да ги използват срещу дружеството BAIDE в производството за събиране на митническото задължение на това дружество.

120

В това отношение Чешката република обаче твърди, както беше уточнено в точка 105 по-горе, че OLAF е длъжна да прецени направените по време на проверката разкрития, преди да ги представи в рамките на своя доклад от разследването съгласно точка 17.5 от вътрешните указания и член 9 от Регламент № 1073/1999.

121

Макар обстоятелството, че OLAF проверява доказателствата, преди да ги представи в своя доклад, да може евентуално да забави предоставянето им, само по себе си то не е можело, както поддържа Комисията, да попречи на Чешката република да поиска те да ѝ бъдат предоставени веднага след завръщането на нейния представител от мисията.

122

Въпреки това е безспорно, че OLAF се е ангажирала да предостави на Чешката република събраните в хода на проверката доказателства още в началото на 2008 г. Установено е обаче, както впрочем признава Комисията в съдебното заседание, че OLAF е изпратила със закъснение доклада си с приложените доказателства.

123

При тези обстоятелства Чешката република не може да бъде упрекната, че е изчакала да получи доклада на OLAF и че не е поискала представянето на доказателства веднага след завръщането на мисията за проверка.

124

Освен това в случая Чешката република е можела да счете за необходимо да изчака тези доказателства да бъдат анализирани и проверени от OLAF, преди да ги използва в производство за установяване на митнически задължения. Всъщност OLAF е можела най-добре да извърши тази проверка, тъй като събирането на доказателствата е извършено в рамките на споразумение за сътрудничество между Комисията и Лаос и при липсата на споразумение за двустранна помощ между тази страна и Чешката република.

125

При тези обстоятелства Чешката република е доказала, че веднага след завръщането на мисията за проверка не би могла да притежава доказателствата, необходими за установяването на антидъмпинговите мита, дължими от дружеството BAIDE за всичките 28 случая на спорен внос.

126

Следователно противно на твърдяното от Комисията, с оглед на обстоятелствата по настоящото дело Чешката република не е нарушила задълженията си, произтичащи от припомнените в точки 68—77 по-горе разпоредби, като не е установила разглежданите мита в дните след завръщането на мисията за проверка.

127

Както беше припомнено в точка 52 по-горе, Чешката република поддържа, че не е могла да събере спорната сума, тъй като считано от май 2008 г. дружеството BAIDE е прекратило всякаква дейност на територията на страната, така че по-голямата част от имуществото на това дружество не е можело да бъде запорирано към момента, в който докладът на OLAF ѝ е предоставен.

128

Безспорно е, че докладът на OLAF е позволявал действителното установяване на дължимите от дружеството BAIDE мита. Всъщност в доклада се уточнява, че доказателствата за китайския произход на стоките са били достатъчни, за да се образува производство за установяване на митнически задължения, и се посочват 28‑те случая на спорен внос от дружеството BAIDE в Чешката република.

129

Не се спори и че дружеството BAIDE е прекратило дейността си на територията на Чешката република още през май 2008 г., което Комисията признава в съдебното заседание.

130

Освен това от разследването, и по-специално от запитванията, направени от чешките митнически органи до банките и общинските служби на град Прага (Чешка република), както и от извлечението от търговския регистър, отговора на данъчните органи на искането на чешките митнически органи за изплащане на надвзет данък, установен на името на дружеството BAIDE, отговора на искането за данъчна информация и искането на ликвидатора за обявяване в несъстоятелност на дружеството BAIDE, съдържащи се в заявлението съответно като приложения А.8, A.19, A.20 и A.21, следва че дружеството BAIDE вече не е притежавало други подлежащи на принудително изземване активи на територията на Чешката република, с изключение на сумите по три сметки, открити в Československá obchodní banka, и на надвзет данък в размер съответно на 16047,67 CZK, 14,56 щатски долара (USD), 51,60 евро и 82 300 CZK, като тези суми в крайна сметка са събрани от митническите органи.

131

Комисията не оспорва резултата от разследването на чешките митнически органи във връзка с активите на дружеството BAIDE нито заключенията и финансовите данни, съдържащи се в посочените в точка 130 по-горе документи. Тя не оспорва и факта, че констатацията за прекратяването на дейността на дружеството BAIDE е пряко свързана с факта, че оттогава освен посочените по-горе суми това дружество не е притежавало други подлежащи на принудително изземване активи в Чешката република.

132

Накрая, Комисията не твърди, че Чешката република е можела да запорира повече активи от тези, които в крайна сметка е запорирала след получаването на доклада на OLAF.

133

Макар Комисията да упреква Чешката република, че не е действала с цялата дължима грижа след края на проверката, в съдебното заседание тя потвърждава, че не възнамерява да твърди, че независимо от мерките, предприети след получаването на доклада на OLAF, Чешката република е трябвало да събере сума, по-висока от тази, която в крайна сметка е събрала след получаването на този доклад.

134

В това отношение в отговор на въпрос в тази връзка Комисията твърди в съдебното заседание, че „Чешката република е била длъжна да установи митата в момента, когато [дружеството BAIDE] все още е извършвало дейност на чешка територия, т.е. в периода между края на ноември 2007 г. […] и края на февруари 2008 г.“, и че „[така] е можела да събере по-голяма сума, ако е установила митническото задължение по-рано“.

135

При конкретните обстоятелства по делото обаче, както беше установено в точки 123 и 124 по-горе, Чешката република е можела разумно да изчака изпращането на доклада на OLAF, обявено за началото на 2008 г., без да изисква преди тази дата събраните в хода на мисията за проверка доказателства. В този контекст и с оглед на времето, което би било необходимо за получаването на посочените документи, техния анализ от чешките органи и провеждането на производство за установяване на митнически задължения, Комисията няма основание да поддържа, че Чешката република е можела да събере по-голям размер вземания за собствени ресурси, ако е установила тези вземания по-рано.

136

При това положение с оглед на материалите от преписката и на разменените между страните доводи от разследването е видно, че прекратяването на дейността на дружеството BAIDE може да представлява причина извън контрола на Чешката република, поради която тази държава членка да бъде законно освободена от задължението да предостави спорната сума на разположение на Съюза на основание член 17, параграф 2, буква б) от Регламент № 1150/2000, припомнен в точка 77 по-горе.

137

При положение също така че дружеството BAIDE е прекратило дейността си преди изпращането на доклада на OLAF, дори обстоятелството, че Чешката република е действала със закъснение след получаването на този доклад, да е основателно, то е без значение за преценката на задължението на Чешката република за предоставяне на спорната сума.

138

Комисията обаче твърди, че по време на проверките, предхождащи освобождаването на разглежданите стоки, Чешката република е била наясно с риска от измама от страна на дружеството BAIDE. Следователно, както беше посочено в точка 61 по-горе, преди допускането на тези стоки за обращение Чешката република е трябвало да изиска предоставянето на обезпечение, достатъчно да покрие евентуалната разлика между декларираните от това дружество мита и сумите, които в крайна сметка е можело да са дължими за посочените стоки, предвид сериозните съмнения относно техния произход.

139

Във връзка с това Комисията се позовава на член 248 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3, наричан по-нататък „Регламент за прилагане на Митническия кодекс“).

140

Чешката република оспорва позицията на Комисията и поддържа, че митническите органи не са можели да изискат обезпечение при проверките, предхождащи допускането на разглежданите стоки за свободно обращение, при положение че не е имало доказателства за възникнало митническо задължение, или за такова, което може да възникне.

141

В подкрепа на доводите си Чешката република се позовава на член 190, параграф 1 от Митническия кодекс, който гласи, че „[к]огато митническото законодателство не предвижда задължително учредяване на обезпечение, такова обезпечение се изисква по преценка на митническите органи, в случай че в предвидените срокове плащането на възникналото митническо задължение или на такова, което може да възникне, не е сигурно“.

142

Приканена да уточни доводите си в рамките на посочените в точка 28 по-горе процесуално-организационни действия, Чешката република посочва, че „нито една разпоредба от действащите към момента на настъпване на фактите митническите регламенти не е предвиждала възможността да се изисква обезпечение съгласно член 190 от [Митническия кодекс] след допълнителни проверки или получена нова информация след допускането на стоките за свободно обращение“. От това тя стига до извода, че е било „немислимо чешките митнически органи да изискат обезпечение в съответствие с тази разпоредба“.

143

Следва обаче да се отбележи, че както потвърждава в съдебното заседание, за да оспори иска на Чешката република в настоящия спор, Комисията, не упреква Чешката република, че не е учредила обезпечение след допускането за свободно обращение на джобните запалки, а само при освобождаването им.

144

Поради това, независимо от основателността им, доводите на Чешката република относно условията за прилагане в настоящия случай на незадължителното обезпечение, предвидено в член 190 от Митническия кодекс, са без значение по отношение на разглеждането в настоящия спор на задължението за обезпечение за събиране на спорната сума, на което се позовава Комисията.

145

В това отношение Чешката република не оспорва, че проверката на разглежданите стоки попада в приложното поле на член 248 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс, който при освобождаването на стоките предвижда внасянето на гаранция, за да се разреши допускането им за свободно обращение, когато извършените проверки могат да доведат до определянето на по-високо мито от изчисленото въз основа на данните от митническата декларация. За сметка на това тя оспорва, че в настоящия случай са изпълнени условията за прилагането му.

146

След това уточнение може да се припомни, че съгласно действащото право на Съюза управлението на системата на собствените ресурси на Съюза е поверено на държавите членки и за него отговарят само те (решение от 9 юли 2020 г., Чешка Република/Комисия,C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 62). В този контекст, както бе припомнено в точка 77 по-горе, държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумата, която съответства на установените вземания, се предоставя на разположение на Комисията в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент № 1150/2000.

147

Ето защо съгласно член 18, параграф 1 от посочения регламент държавите членки трябва да извършват проверки и справки за констатацията и предоставянето на собствените средства, които, като в настоящия случай, са получени от митата по Общата митническа тарифа и други установени от институциите на Съюза задължения, определени в точка 69 по-горе, по отношение на търговията със страни, които не са членки на ЕС.

148

Установяването на вземанията се извършва съгласно митническите регламенти, що се отнася до вписването на правото по сметките и уведомяването на длъжника съгласно член 2 от същия регламент.

149

Член 74, параграф 1, първо изречение от Митническия кодекс гласи, че „[к]огато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако сумата на митническото задължение е заплатена или обезпечена“.

150

Член 248, съдържащ се в дял VIII („Разглеждане на стоките, констатации и други мерки на митническата служба“) от Регламента за прилагане на Митническия кодекс, гласи:

„1.   Освобождаването на стоката трябва да бъде съпроводено от записване в сметките на вносните мита, определени според данните в митническата декларация. Когато митническите органи сметнат, че извършените проверки вод[ят] до по-високо мито от изчисленото в декларацията, те трябва да изискат внасяне на гаранция за разликата между сумата, изчислена на база на данните в декларацията и сумата, която може да бъде заплатена в крайна сметка. Вместо да представи гаранция, деклараторът може да поиска да бъде внесена пълната сума, която в крайна сметка трябва да бъде заплатена.

[…]“.

151

От тези разпоредби следва, че при подаването на митническа декларация приложимите мита трябва или да бъдат платени, или обезпечени с гаранция преди освобождаването на стоките. Така, ако митническите органи считат, че е възможно в резултат на проверката на митническата декларация размерът на дължимите вносни мита да се окаже по-висок от размера, изчислен въз основа на данните от митническата декларация, тяхното вдигане ще бъде разрешено след предоставянето на обезпечение, достатъчно да покрие разликата между тези суми.

152

В това отношение, макар поради употребата на глагола „смятам“ член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс да предоставя известна свобода на преценка на митническите органи на държавите членки при вземането на решение относно необходимостта от внасянето на гаранция, тази свобода на преценка е ограничена от принципа на ефективност, установен в член 325, параграф 1 ДФЕС, съгласно който трябва да се гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза от измамите и незаконните дейности, които могат да навредят на тези интереси.

153

Обхватът на принципа на ефективност, доколкото последният се прилага към задължението на държавите членки по член 325, параграф 1 ДФЕС да гарантират ефективното и пълно събиране на собствените средства на Съюза, каквито са митата, не може да се определи абстрактно и статично, тъй като зависи от характера на съответната измама или незаконна дейност, които впрочем могат да се променят с времето.

154

В настоящия случай в подкрепа на твърдението си, че Чешката република е била наясно с риска от измама при освобождаването на разглежданите стоки, Комисията поддържа по същество, че тази държава членка е била уведомена, че петцифреният сериен номер „44001“, изписан върху основата на джобните запалки, е давал основание да се предположи китайският им произход.

155

В това отношение и на първо място Комисията твърди, че тази информация се е съдържала в документи, изготвени от OLAF и раздадени по време на семинар, организиран на 31 май и 1 юни 2005 г. (наричани по-нататък „документите на OLAF от 2005 г.“). Комисията признава, че на посочения семинар не са присъствали представители на Чешката република, но поддържа, че последната получила посочените документи.

156

Чешката република оспорва получаването на документите на OLAF от 2005 г.

157

В съдебното заседание Комисията посочва, че не „[знае] с точност“ на коя дата документите на OLAF от 2005 г. са получени от Чешката република. Тя уточнява, че не е открила „конкретно доказателство“ за изпращането на тези документи на Чешката република. Противно на твърдяното от Комисията в съдебното заседание, от преписката също не следва че такива документи са били изпратени на Чешката република в периода от „месец юни до края на [2005 г.]“.

158

Освен това, противно на това, което Комисията твърди в дупликата, от Известие WOMIS/CZ/2014/5, съдържащо се в приложение D.3 и с дата от 3 октомври 2016 г., също не следва, че „въз основа на [документите на OLAF от 2005 г.] чешките органи са изготвили рисков профил на 22 март 2006 г.“.

159

Накрая, макар Чешката република да признава в съдебното заседание, че както изрично е посочено в рисковия профил, който тя изготвя на 22 март 2006 г., последният действително се основава на предоставената от OLAF информация, тя посочва, че тази информация ѝ е предоставена по време на среща, проведена между 20 и 22 март 2006 г. с представители на OLAF, без Комисията да коментира това твърдение.

160

При това положение не е доказано, че Чешката република е получила документите на OLAF от 2005 г. между юни и края на 2005 г.

161

Следователно Комисията не може да поддържа, че Чешката република не е изпълнила задълженията си в областта на собствените ресурси, като въз основа на „достатъчно точна информация за рисковете“ от измама, съдържаща се в тези документи, не е внесла още през 2005 г., преди допускането за свободно обращение на джобните запалки, гаранция за антидъмпинговите мита, които може да са били дължими от дружеството BAIDE.

162

На второ място, Комисията твърди, че информацията относно серийния номер „44001“, който указвал китайския произход на джобните запалки, също се е съдържала в рисковия профил, който Чешката република е изготвила на 22 март 2006 г. и който е актуализирала през ноември същата година (наричан по-нататък „рисковият профил“).

163

От преписката е видно, че както изрично твърди Чешката република, рисковият профил е приет, за да „[се] обърне внимание на различните митнически служби върху установените рискове и […] те да [се] задължат да извършват задълбочени проверки на стоките с оглед на тези рискове“. Както твърди Комисията, в рисковия профил се подчертава, че „петцифреният код в долната част на джобните запалки сочи, че тези запалки може да са с произход от Китай“.

164

На първо място, Чешката република поддържа, че въпреки това проверките, извършвани въз основа на рисковия профил, не са позволили да се докаже, че джобните запалки са с произход, различен от обявения от дружеството BAIDE.

165

В това отношение в точки 43 и 44 от репликата Чешката република препраща към приложения C.1a—C.1f, C.1h—C.1l и C.2.a—C.2.n. Както е видно от точка 22 от нейните отговори на писмените въпроси, зададени в рамките на посочените в точка 28 по-горе процесуално-организационни действия, като отнасящи се до извършения внос след приемането на рисковия профил Чешката република посочва приложенията C.1h и C.2.a—C.2.n, и по-специално съдържащите се в тях протоколи.

166

Въпреки това в тези приложения, които представляват подбор от описаните в приложения към репликата списък „документи, свързани с митническия контрол“, отнасящи се до 24 от 28‑те случая на разглеждания внос, съдържащ основно протоколи от извършените проверки, изготвени от дружеството BAIDE фактури, както и определен брой снимки на съответните товари и стоки, Чешката република не посочва елементите, на които се позовава, за да твърди, че „нито една от тези проверки не [била] разкрила обстоятелства, сочещи, че действителният произход на стоките е можел да е различен от декларирания“.

167

Дори да се предположи, че тези обстоятелства са били определени достатъчно точно, за да може Общият съд да прецени тяхната основателност, разпокъсаният и непълен характер на тези документи, които умишлено са представени по избирателен начин, във всеки случай не позволява да се направи изводът, че нито едно обстоятелство не е било основание да се предположи китайският произход на разглежданите стоки. Освен това, както отбелязва Комисията в точка 66 от дупликата, към избраните документи от приложения C.1b, C.1f, C.1h—C.1l и C.2a—C.2n не е приложена нито една снимка на джобните запалки.

168

Запитана по този въпрос в рамките на посочените в точка 28 по-горе процесуално-организационни действия, Чешката република се позовава само на две допълнителни снимки в подкрепа на твърдението си, че чешките митнически органи не са открили съобщения от OLAF сериен номер „44001“, изписан в долната част на джобните запалки, а са открили различен код, съставен от три букви и две цифри, или не са открили никакъв код.

169

Само представянето на две снимки в подкрепа на тези доводи обаче не е достатъчно да докаже, както твърди Чешката република, че „снимките, направени по време на митническия контрол“, позволявали да се направи изводът, че серийният номер „44001“ не е бил изписан върху стоките от спорния внос. Нещо повече, макар от снимките от приложение F.3 да е видно, че кодът в долната част на две запалки действително е различен от съобщения от OLAF, нищо в тези снимки не позволява да се установи вносителят на тези стоки.

170

Тъй като спорният внос е от няколко милиона запалки, липсата на съобщения от OLAF сериен номер в долната част на десетина внесени от дружеството BAIDE запалки, както са изобразени върху снимките от цитираните в точка 165 по-горе приложения, не е достатъчна, за да се установи, че Чешката република не е можела да има съмнения относно китайския произход на джобните запалки.

171

Освен това, за да докаже, че предприетите мерки не са „разкрили нищо, което да сочи, че стоките са били с произход, различен от декларирания“, Чешката република не може основателно да се позове на протоколите от приложение С, тъй като с тези документи само се удостоверяват резултатите от действително извършените проверки само въз основа на взетите предвид елементи.

172

В това отношение следва също да се отбележи, че точка 6.1 от известие AM 2007/019 на Комисията от 30 април 2007 г., изпратено на държавите членки в рамките на взаимното сътрудничество, гласи:

„[…]

За периода от края на 2004 г. до юли 2006 г. количеството запалки, внесени от Лаос, е достигнало 80 милиона.

[…]

В хода на проверките две държави членки (чешките и белгийските митнически служби) са открили в основата на резервоарите на запалките, декларирани като произхождащи от Лаос, 5-цифрения код, определен от китайските органи за производителите на запалки. В този случай ставаше въпрос за кода 44001, даден от китайските власти на китайския производител, посочен в точка 7.1.2 [а именно дружеството BAIDE]“.

173

Освен това текстът на точка 12 от същото известие е следният:

„Беше установено, че дистрибуторският център на посочения в точка 7.1.2 китайски производител се е намирал в Прага (Чешка република). Чешките митнически учреждения са проверили положението с вноса на посочения в точка 7.2 вносител, свързан с износителя.

Свързаният с износителя вносител незабавно е преместил освобождаването на стоката от едно митническо учреждение в друго, за да избегне пълната проверка на товара от запалки, декларирани с произход от Лаос.

Впоследствие стоката е допусната за свободно движение в Словакия. Словашките митнически служби са информирани за транспорта на запалките от чешките митнически служби през 2006 г. и с помощта на OLAF вносът на двата товара е спрян през август 2006 г. Когато словашките митнически служби са поискали гаранциите, обезпечаващи антидъмпинговите мита върху запалките, товарите са били върнати в митнически склад в Прага.

[…]“.

174

Приканена изрично в рамките на посочените в точка 28 по-горе процесуално-организационни действия да представи съображенията си относно информацията, съдържаща се в точки 6.1 и 12 от посоченото в точки 172 и 173 по-горе известие, Чешката република твърди, че „информацията за значението на петцифрения код, съдържаща се в [посоченото] известие [е била] много разпокъсана и неясна“. Тя обаче не поставя под въпрос факта, посочен в точка 6.1 от това известие, че независимо от точното му значение, чешките митнически служби са открили такъв сериен номер в долната част на внесените от дружеството BAIDE запалки.

175

Макар Чешката република да поддържа и че това известие е без значение в настоящия спор, доколкото то е изготвено след допускането на спорния внос за свободно обращение, това обстоятелство само по себе си също не може да обезсили съдържащата се в това известие информация, че чешките митнически служби са открили серийния номер „44001“ в долната част на запалките.

176

Нещо повече, както подчертава Чешката република, тъй като това известие е изпратено едва след допускането за свободно обращение на стоките, обстоятелството, че в разглежданото известие OLAF не е препоръчала предоставянето на гаранция, не може да бъде валидно взето предвид за преценката на задължението на Чешката република да представи такава гаранция при освобождаването на същите стоки.

177

Въпреки че в съдебното заседание отново е приканена да представи съображенията си относно информацията, съдържаща се в точки 6.1 и 12 от Известие AM/2007/019, Чешката република не представя никакви конкретни доказателства, които да могат да я обезсилят. Впрочем тя не е оспорва, че е предупредила словашките митнически служби за наличието неправомерен внос, както е видно от точка 12 от Известие AM/2007/019.

178

Поради това следва да се констатира, че макар Чешката република да е приканена писмено да представи разяснения във връзка с информацията, съдържаща се в точки 6.1 и 12 от Известие AM/2007/019, тя не е била в състояние да представи достатъчно точни и релевантни доказателства, които да я опровергаят. Поради това тя не може да поддържа, че не е открила посочения от OLAF сериен номер, при положение че е уведомила словашките органи за наличието на неправомерния внос на стоки, декларирани с произход от Лаос и внесени преди това на нейна територия от дружеството BAIDE.

179

Макар Чешката република да се опитва да оспори релевантността на представената от OLAF информация за преценката на произхода на разглежданите стоки, като твърди, както бе посочено в точка 174 по-горе, че непълният ѝ характер не ѝ е позволил по същество да е сигурна за нейното значение, безспорно е, както самата тя потвърждава в съдебното заседание, че не е поискала от OLAF разяснения относно изпратената информация, въпреки че я е възпроизвела непроменена в рисковия профил.

180

Освен това следва да се припомни, че митническите органи на държавите членки трябва да следят за прилагането на митническото право на Съюза, и по-конкретно да извършват подходящ митнически контрол, за да защитават ефикасно финансовите интереси на Съюза. Изпълнението на тази задача изисква от тези органи продължителна, последователна и системна работа. Следователно, макар действията за митнически контрол, предприети на равнището на Съюза, да имат за цел да подпомагат държавите членки, те във всеки случай не могат да заместят действията за контрол и ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, които са тяхно задължение.

181

Накрая, противно на поддържаното от Чешката република, учредяването на обезпечение за събиране на спорната сума не е изисквало при освобождаването на разглежданите стоки тя да е сигурна, че техният произход е различен от декларирания, а само да са налице данни, които при контрола на тези стоки могат да доведат до определянето на мито, по-високо от изчисленото въз основа на данните от митническата декларация.

182

В това отношение Чешката република в момента не може да твърди, че е имала само смътни подозрения относно измамния характер на спорния внос, след като в рисковия профил самата тя признава, че е „има[ло] обосновано подозрение за заобикаляне на митническото законодателство“, уточнява, че целта на вътрешния контрол е „да се предприемат всички възможни мерки, за да се възпрепятства избягването на антидъмпинговите мита чрез различно тарифно класиране или деклариране на различен произход“, и посочва, че е било препоръчано при необходимост „да се извърши запор в размер на антидъмпинговото мито“.

183

Впрочем, както бе уточнено в точка 178 по-горе, Чешката република е уведомила словашките митнически служби за наличието на неправомерен внос. След приемането на рисковия профил тя предприема и определен брой мерки, които показват най-малкото, че е знаела за риска от измама още при изготвянето на този профил. Както подчертава Комисията в точка 15 от писмената защита, Чешката република не оспорва, че на 13 април 2006 г. е изпратила на OLAF писмо относно подозренията за измама от страна на дружеството BAIDE и на 28 август 2006 г. е започнала разследване във връзка с това дружество. Тя не оспорва и че преди своята мисия за проверка е изпратила на OLAF списък със спорните сделки по внос на стоки, чийто произход е трябвало да се провери.

184

Въпреки това и на второ място Чешката република поддържа, че дори да се предположи, че с оглед на информацията на OLAF е следвало да учреди обезпечение за събиране на спорната сума, тя е трябвало да го освободи, тъй като лаоските органи са потвърдили автентичността на сертификатите за произход на разглежданите стоки и тъй като „няма доказателства за противното“.

185

Въпреки и независимо от правния обхват, който в рамките на спора може да се придаде на изявленията на лаоските органи, само обстоятелството, че те са потвърдили автентичността на сертификатите за произход, приложени от дружеството BAIDE в 2 от 28‑те случая на спорен внос, при всички положения не е било достатъчно да се разсеят съмненията, които самата Чешка република е имала въз основа на предоставената от OLAF информация с оглед на всички извършени от дружеството BAIDE сделки по внос от Лаос.

186

Представените от дружеството BAIDE сертификати са можели най-много да послужат като доказателство за лаоския произход на джобните запалки само дотолкова, доколкото този произход е бил потвърден, а не както в настоящия случай, опроверган от останалите доказателства, с които Чешката република е разполагала при освобождаването на разглежданите стоки.

187

С оглед на всичко изложено по-горе Чешката република е била длъжна, на основание член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс, да представи, считано от приемането на рисковия профил, т.е. от 22 март 2006 г., гаранция за събиране на антидъмпинговите мита, които дружеството BAIDE може да е дължало.

188

Както произтича от точки 123 и 124 по-горе, Чешката република е била в състояние да установи митата, дължими от Дружеството BAIDE върху спорния внос, считано от предоставянето на доклада на OLAF.

189

Както обаче бе констатирано в точка 129 докладът на OLAF е бил предоставен след прекратяването на дейността на дружеството BAIDE.

190

Съгласно заключението в точка 136, прекратяването на дейността на дружеството BAIDE, предхождащо предоставянето на доклада на OLAF, може да е представлявало причина извън контрола на Чешката република по смисъла на член 17, параграф 2, буква б) от Регламент № 1150/2000, поради която тя да бъде законно освободена от задължението да предостави спорната сума на разположение на Съюза, тъй като никакво имущество вече не е можело да бъде запорирано на територията на Чешката република.

191

В точка 187 по-горе обаче бе направено заключението, че Чешката република е била длъжна, на основание член 248, параграф 1 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс, да представи, считано от 22 март 2006 г., гаранция за дължимите от дружеството BAIDE суми за събиране като антидъмпингови мита.

192

Между страните не се спори, както те са потвърдили в съдебното заседание, че спорният внос е извършен между 26 септември 2005 г. и 1 март 2007 г. Освен това Комисията е потвърдила в съдебното заседание, че задължението за внасяне на гаранция трябва да се отнася за всички сделки по внос.

193

От съдържащия се в приложение F.1 документ, както и от таблицата в приложение B.7 е видно, че считано от 22 март 2006 г. са извършени шестнадесет сделки по внос, като първата е била на 11 април 2006 г., а последната на 1 март 2007 г.

194

С оглед на гореизложеното следва да се направи изводът за наличие на неоснователно обогатяване на Съюза до размера на спорната сума, съответстваща на антидъмпинговите мита, дължими от дружеството BAIDE върху първите дванадесет случая на внос на джобните запалки, извършени между 26 септември 2005 г. (първия) и 20 февруари 2006 г. (последния), т.е. на 26 септември, 7, 15, 27, 29, 30 ноември 2005 г., на 3, 10, 16, 17, 27 януари и на 20 февруари 2006 г.

195

Поради това искът следва да бъде уважен в частта, която се отнася до възстановяването на Чешката република на посочената в точка 194 по-горе сума, а именно — с оглед на представените в приложение F.1 и неоспорени от Комисията финансови данни — сумата от 17828399,66 CZK, внесена като собствени ресурси на Съюза по предвидената за тази цел сметка на Комисията.

196

Искът трябва да бъде отхвърлен в останалата си част.

197

Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания.

198

В настоящия случай, тъй като част от исканията на Чешката република и Комисията са отхвърлени, следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

199

Кралство Белгия и Република Полша понасят направените от тях съдебни разноски съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши: