ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

23 март 2022 година(*)

„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда — Транспорт — Директива 1999/37/ЕО — Документи за регистрация на превозни средства — Директива 2014/45/ЕС — Периодичен преглед за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства — Член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принципи на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието — Управление на превозно средство, което не е надлежно регистрирано — Санкции — Липса на прилагане на правото на Съюза — Явна липса на компетентност на Съда“

По дело C‑454/20

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Луковит (България) с акт от 23 септември 2020 г., постъпил в Съда на 23 септември 2020 г., в рамките на производство по наказателно дело срещу

AZ

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: I. Ziemele, председател на състава, L. Bay Larsen (докладчик), заместник-председател на Съда, и P. G. Xuereb, съдия,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становището, представено за Европейската комисия първоначално от Г. Колева, C. Vrignon, N. Yerrell, M. Wasmeier и W. Mölls, а впоследствие от Г. Колева, N. Yerrell и M. Wasmeier,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2        Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу AZ за управление на моторно превозно средство, което не е надлежно регистрирано.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Директива 1999/37/ЕО

3        Съображения 3 и 6 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ L 138, 1999 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 74), изменена с Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година (ОВ L 127, 2014 г., стр. 129) (наричана по-нататък „Директива 1999/37“), гласят следното:

„(3)      като има предвид, че хармонизирането на формата и съдържанието на свидетелството за регистрация ще улесни неговото разбиране и ще допринесе по този начин за свободното движение по пътищата на територията на друга държава членка, на превозни средства, регистрирани в държава членка;

[…]

(6)      като има предвид, че хармонизирането на свидетелствата за регистрация ще улесни повторното въвеждане в експлоатация на превозните средства, които преди това са били регистрирани в друга държава членка и ще допринесе за по-доброто функциониране на вътрешния пазар“.

4        Член 1, първа алинея от тази директива предвижда:

„Настоящата директива се прилага за документите за регистрация на превозни средства, издавани от държавите членки“.

5        Член 3, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Държавите членки издават свидетелство за регистрация на превозни средства, които са предмет на регистрация съгласно техните национални законодателства. […]“.

 Директива 2014/45/ЕС

6        Член 1 от Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 51) гласи:

„Настоящата директива установява минималните изисквания за режима на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на превозните средства, които се използват по пътищата, отворени за обществено ползване“.

 Българското право

7        Член 78а, алинея 1 от Наказателния кодекс, в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „НК“), посочва условията, при които съдът може да освободи от наказателна отговорност пълнолетно лице и да му наложи глоба от 1000 до 5000 български лева (BGN) (около 500 EUR и 2500 EUR).

8        Съгласно член 345, параграф 2 от НК всяко лице, което управлява моторно превозно средство, което не е надлежно регистрирано, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от 500 до 1000 BGN (около 250 и 500 EUR).

9        Член 140, алинея 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията му, приложима към спора по главното производство, предвижда, че само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с планиран за целта регистрационен номер, се допускат по пътищата, отворени за обществено ползване.

10      Съгласно член 175, алинея 3 от Закона за движението по пътищата с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11      На 29 май 2020 г. AZ е спрян за проверка от полицейски орган при управление на мотоциклет, който бил без регистрационна табела.

12      Срещу AZ е образувано бързо наказателно производство за извършване на предвиденото в член 345, алинея 2 от НК престъпление управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

13      В рамките на това производство адвокатът на AZ посочва, че деянието, в извършването на което се упреква неговият клиент, трябва да се счита за административно нарушение, а не за престъпление.

14      В постановлението на Районна прокуратура Луковит, България до запитващата юрисдикция се поддържа, че деянието, в което е обвинен AZ, с оглед на контекста, в който е извършено, е с обществена опасност от степен, квалифицираща го като престъпление, а не като административно нарушение.

15      Запитващата юрисдикция отбелязва, че обективните признаци, включени в състава на престъплението по член 345, алинея 2 от НК, са идентични с тези на административното нарушение по член 175, алинея 3 от Закона за движението по пътищата, докато санкциите, които могат да бъдат наложени в двата случая, са различни.

16      В този контекст посочената юрисдикция иска да установи дали българското право е в съответствие с принципите на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието.

17      Тя счита, че съгласно съображенията на директиви 2014/45 и 2014/46 регистрационният режим на моторните превозни средства и прегледите за проверка на техническата им изправност попадат в обхвата на мерките на Съюза, приети с оглед на поддържането на превозните средства в безопасно състояние по време на използването им. Българската правна уредба, транспонираща тези мерки, определя по-специално условията за първоначалната регистрация, за спиране от движение, за временно спиране на регистрацията, за временно отнемане на регистрацията и предвижда санкции в случай на нарушение на транспонираните норми.

18      При тези условия Районен съд Луковит (България) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние - управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно степенуване на обществената опасност?

2)      В случай че Съдът на ЕС отговори отрицателно на първия въпрос, какви са правомощията на националния съд, за да осигури ефективно приложение на принципите на правото на ЕС?

3)      Процесуалната възможност съдът да оправдае лицето по обвинението в извършено престъпление като му наложи административно наказание, представлява ли достатъчна гаранция срещу произволно приложение на закона?

4)      Наказанието лишаване от свобода до една година съразмерно ли по смисъла на член 49, параграф 3 [от Хартата] за престъпление, извършено чрез управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред?“.

 Относно компетентността на Съда

19      По силата на член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато разглеждането на определено дело очевидно не е от неговата компетентност, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

20      Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

21      Съгласно постоянната практика на Съда при преюдициално запитване по член 267 ДФЕС Съдът може само да тълкува правото на Съюза в пределите на предоставената му компетентност (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Cour suprême), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 77 и цитираната съдебна практика).

22      Поставените в настоящото дело въпроси се отнасят до тълкуването на член 49 от Хартата.

23      В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза.

24      Когато обаче дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (определение от 1 юли 2021 г., Ministerul Public, C‑244/21, непубликувано, EU:C:2021:539, т. 29 и цитираната съдебна практика).

25      От акта за преюдициално запитване е видно, че според запитващата юрисдикция разглежданите в главното производство разпоредби от националното право, санкциониращи управлението на моторно превозно средство, което не е надлежно регистрирано, попадат в приложното поле на Директиви 1999/37 и 2014/45.

26      Що се отнася, на първо място, до Директива 1999/37, съгласно член 1 от нея тя се прилага за документите, издадени от държавите членки при регистрацията на превозни средства. Освен това, както следва от съображения 3 и 6 от нея, тази директива има за цел да хармонизира формата и съдържанието на свидетелството за регистрация, за да допринесе за свободното движение по пътищата на превозните средства, регистрирани в държавите членки, и за доброто функциониране на вътрешния пазар.

27      За сметка на това Директива 1999/37 не съдържа разпоредби относно задължението за регистриране на моторните превозни средства в държавите членки или относно санкциите, които могат да бъдат наложени в случай на неизпълнение на това задължение. Освен това член 3, параграф 1 от тази директива уточнява, че държавите членки издават свидетелства за регистрация на превозни средства, които са предмет на регистрация „съгласно техните национални законодателства“.

28      От това следва, че разглежданите в главното производство национални разпоредби, които санкционират управлението на превозно средство, което не е надлежно регистрирано, не попадат в приложното поле на посочената директива.

29      Що се отнася, на второ място, до Директива 2014/45, която, видно от член 1 от нея, има за цел да установи минималните изисквания за режима на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на превозните средства, които се използват по пътищата, отворени за обществено ползване, тя не съдържа никакво правило относно регистрацията на моторни превозни средства в държавите членки.

30      Следователно разглежданите в главното производство национални разпоредби не попадат в приложното поле и на тази директива.

31      Поради това нищо не дава основание да се счита, че главното производство се отнася до национална правна уредба, която прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Следователно компетентността на Съда да тълкува член 49 от Хартата, не е установена.

32      Ето защо на основание член 53, параграф 2 от Процедурния правилник следва да се приеме, че Съдът явно няма компетентност да отговори на поставените от Районен съд Луковит въпроси.

 По съдебните разноски

33      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:

Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да отговори на въпросите, поставени от Районен съд Луковит (България) с акт от 23 септември 2020 г.

Подписи

*      Език на производството: български.