1)

Трябва ли член 3 от Директива 2011/95/ЕС (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, която предвижда, че на непълнолетното несемейно дете на лице, на което е предоставен статут на бежанец, следва да бъде предоставен статут на бежанец, който е производен на статута на това лице (т.нар. закрила на семейството на бежанец), и в случая, когато това дете, чрез другия родител, при всички случаи притежава гражданството на друга държава, която не е идентична с държавата на произход на бежанеца и от чиято закрила то може да се ползва?

2)

Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че ограничението, съгласно което правото на членовете на семейството на предимствата, посочени в членове 24—35 от тази директива, се предоставя само доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството, не допуска на непълнолетното дете да се предоставя статут на бежанец, производен от статута на бежанеца при описаните в първия въпрос обстоятелства?

3)

От значение ли е за отговора на първия и на втория въпрос дали за детето и родителите му е възможно и приемливо да установят местопребиваването си в държавата, на която детето и майка му са граждани, от чиято закрила те могат да се ползват и която не е идентична с държавата на произход на бежанеца (бащата), или е достатъчна възможността целостта на семейството да продължи да е запазена на територията на Федерална република Германия по силата на разпоредбите в областта на правото на пребиваване?