–

за MF и PF, от D. F. Conway, solicitor, E. Sweetman, BL, и D. Conlan Smyth, SC,

–

за Sea Fisheries Protection Authority (SFPA), от M. Boohig, адвокат, D. McCarthy, BL, и T. F. Creed, SC,

–

за Minister for Agriculture, Food and the Marine, от M. Browne, J. Quaney и A. Joyce, в качеството на представители, както и от P. McGarry и D. Lehane, SC,

–

за Европейската комисия, от F. Moro, K. Walkerová и A. Dawes, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 33, параграф 2, буква а) и на член 34 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/812 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. (ОВ L 133, 2015 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1224/2009“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между PF и MF, от една страна, и Minister for Agriculture, Food and the Marine (министъра на земеделието, храните и морските въпроси, Ирландия) (наричан по-нататък „министърът“) и Sea Fisheries Protection Authority (SFPA) (Орган за защита на морския риболов, Ирландия), от друга страна, по повод на решението на министъра да забрани улова на норвежки омар (nephrops norvegicus) в риболовен район, известен като функционална зона 16 (наричана по-нататък „FU16“), разположен в Porcupine Bank край западното крайбрежие на Ирландия.

3

Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354 2013 г., стр. 22), който определя целите на общата политика в областта на рибарството (наричана по-нататък „ОПР“), има следното съдържание:

„ОПР гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване“.

4

Член 5 от Регламент № 1224/2009 е озаглавен „Общи принципи“, а параграф 5 гласи:

„Във всяка държава членка един орган координира дейностите по контрола на всички национални контролни органи. Той е отговорен също за координиране на събирането, обработката и сертифицирането на информацията за риболовните дейности, за докладването на, за сътрудничеството и осигуряване предоставянето на информацията на Комисията, на Агенцията на Общността за контрол на рибарството, създадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 768/2005 […], други държави членки и при целесъобразност на трети държави“.

5

Член 9 от Регламент № 1224/2009 е озаглавен „Система за наблюдение на корабите“ и в параграф 1 предвижда:

„Държавите членки използват спътникова система за наблюдение на корабите за ефективно наблюдение на риболовните дейности на риболовните кораби под тяхно знаме, каквото и да е местоположението на тези кораби, както и на риболовните дейности във водите на държавите членки“.

6

Член 14 от този регламент е озаглавен „Попълване и представяне на риболовния дневник“, а параграфи 1, 2 и 9 гласят:

„1.   Без да се засягат специфичните разпоредби, които се съдържат в многогодишните планове, капитанът на всеки риболовен кораб на Съюза с обща дължина 10 метра или повече води риболовен дневник за своите операции, указвайки специално за всеки риболовен рейс всички количества от всички видове, уловени и задържани на борда, които надвишават 50 kg еквивалентно живо тегло. Прагът от 50 kg се прилага от момента, в който уловът на даден вид надвиши 50 kg.

2.   Риболовният дневник, посочен в параграф 1, съдържа по-специално следната информация:

[…]

9.   Капитанът е отговорен за точността на вписаните в риболовния дневник данни“.

7

Член 15 от посочения регламент е озаглавен „Попълване и изпращане на данните от риболовния дневник по електронен път“, а в параграфи 1 и 2 се посочва:

„1.   Капитаните на риболовни кораби на Съюза с обща дължина 12 метра или повече записват по електронен път информацията, посочена в член 14, и я изпращат по електронен път на компетентния орган на държавата членка на знамето поне веднъж на ден.

2.   Капитаните на риболовни кораби на Съюза с обща дължина 12 метра или повече изпращат информацията, посочена в член 14, и на компетентния орган на държавата членка на знамето по негово искане, и при всички случаи предава[т] съответните данни от риболовния дневник след приключване на последната риболовна дейност и преди да [влязат] в пристанището“.

8

Член 33 от Регламент № 1224/2009 е озаглавен „Записване на улова и риболовното усилие“, а параграфи 1 и 2 гласят:

„1.   Всяка държава членка на знамето записва всички имащи отношение данни, и по-специално посочените в членове 14, 21, 23, 28 и 62, относно възможностите за риболов, както е посочено в настоящата глава, изразени като разтоварвания и при целесъобразност като риболовно усилие, и запазва оригиналите на тези данни за срок от три години или по-дълго, в съответствие с националните правила.

2.   Без да се засягат специфичните правила, установени в законодателството на Съюза, преди 15-то число на всеки месец всяка държава членка на знамето уведомява Комисията или определения от нея орган, по електронен път, за обобщените данни:

[…]“.

9

Член 34 от този регламент е озаглавен „Данни за изчерпване на възможностите за риболов“ и предвижда:

„Държавите членки незабавно уведомяват Комисията, когато установят, че:

[…]

В такъв случай тя предоставя на Комисията при поискване от нейна страна по-често и по-подробна информация от предвиденото в член 33“.

10

Член 35 от посочения регламент е озаглавен „Забрана на риболовните дейности от държавите членки“, а параграфи 1 и 2 гласят:

„1.   Всяка държава членка трябва да определи датата, след която:

[…]

2.   След датата по параграф 1 съответната държава членка забранява риболова или по отношение на запаса или групата от запаси, по отношение на които е изчерпана квотата, в рамките на съответната риболовна дейност, или в географската зона, в която е достигнато максималното допустимо риболовно усилие, от страна на всички или част от риболовните кораби, плаващи под нейно знаме, които имат на борда си такова риболовно съоръжение, и по-специално задържането на борда, трансбордирането, преместването и разтоварването на риба, уловена след тази дата, и определя датата, до която трансбордирането, прехвърлянето и разтоварването или окончателните декларации за улова са разрешени.

[…]“.

11

Член 109 от същия регламент е озаглавен „Общи принципи при анализ на данни“ и посочва:

„1.   Не по-късно от 31 декември 2013 г. държавите членки изграждат компютризирана база данни за валидиране на данните, записани в съответствие с настоящия регламент, както и система за валидиране.

2.   Държавите членки правят необходимото за това всички данни, записани съгласно настоящия регламент, да бъдат точни, пълни и предадени в сроковете, определени в рамките на [ОПР].

По-конкретно:

3.   Системата за валидиране трябва да дава възможност за незабавно откриване на несъответствия, грешки и липсваща информация в данните.

4.   Държавите членки гарантират, че базата данни показва ясно всякакви несъответствия, открити от системата за валидиране на данните. Базата данни също така отбелязва всички коригирани данни и посочва причината за корекцията.

5.   При установяване на несъответствие в данните съответната държава членка извършва необходимото разследване и ако съществува подозрение, че е извършено нарушение, предприема необходимите действия.

[…]“.

12

През м. юли 2017 г. SFPA, единният контролен орган за Ирландия, определен за целите на член 5, параграф 5 от Регламент № 1224/2009, изпитва сериозни съмнения относно достоверността и точността на данните за улова на норвежки омар във FU16 през първото шестмесечие на същата година, вписани в електронния риболовен дневник, воден от капитаните на ирландските риболовни кораби съгласно членове 14 и 15 от Регламент № 1224/2009.

13

Капитаните на ирландските риболовни кораби декларират, че са уловили 733 тона норвежки омар във FU16. SFPA счита, че това количество е значително по-малко от действителното количество норвежки омар, уловено във FU16, и че уловени във FU16 норвежки омари са били невярно декларирани като уловени на други места. Този орган изчислява, че 1991 тона норвежки омари вече са били уловени във FU16 през 2017 г., надхвърляйки по този начин годишния ОДУ в Ирландия, който за 2017 г. и за тази подзона възлиза на 1124 тона.

14

Изчислението на SFPA се основава на метода, наречен „прекарано време“, който се състои в използването на предоставените от рибарите данни относно времето, прекарано в определена зона, от една страна, и общото количество улов, от друга страна. Въз основа на тези данни SFPA преизчислява добива от даден риболовен рейс, като приема, че времето, прекарано в определена зона, е по-добър показател за местоположението на улова, отколкото данните, записани в електронните риболовни дневници. Ето защо този орган преразпределя улова в зависимост от прекараното в риболов време в определена зона. Съгласно този метод, ако например 75 % от общото време, отделено за риболов на даден риболовен рейс, е прекарано в определена зона, то се приема, че 75 % от съответния улов е от тази зона.

15

Ето защо с писмо от 14 юли 2017 г. SFPA съобщава на министъра, а след това и на Комисията числото 1991 тона. Въз основа на тази информация министърът забранява риболовната дейност на кораби, плаващи под ирландското знаме, от м. октомври до м. декември 2017 г., а на 2 ноември 2017 г. Комисията издава уведомление за забрана за риболовна дейност за рибарите от всички държави членки

16

В жалба до High Court (Висш съд, Ирландия) жалбоподателите в главното производство — рибари, извършващи дейност по-специално в подзона FU16 — твърдят, че са претърпели сериозни икономически вреди поради посочената забрана, и оспорват по-специално законосъобразността на използвания от SFPA метод и съответно валидността на взетото от министъра решение за забрана.

17

С решение от 30 октомври 2018 г. High Court (Висш съд) отхвърля жалбата на жалбоподателите в главното производство, които обжалват това решение пред запитващата юрисдикция, Supreme Court (Върховен съд, Ирландия).

18

В жалбата си жалбоподателите в главното производство поддържат, че в релевантната правна уредба няма никакво правно основание за използването на метода „прекарано време“. Първоинстанционният съд допуснал грешка, като приел, че правното основание за тази методика са основните цели на ОПР, вместо да приложи ясните нормативни разпоредби.

19

По-специално жалбоподателите в главното производство изтъкват, че данните и информацията, които компетентният орган трябва да вземе предвид при изчисляването на улова, са съдържащите се в риболовните дневници, посочени в членове 14 и 15 от Регламент № 1224/2009. Този орган трябвало само да предостави тези данни на Комисията съгласно член 33, параграф 2, буква а) и член 34 от посочения регламент. Прилагайки метода „прекарано време“, SFPA не предоставил посочените в Регламент № 1224/2009 „данни“, а по-скоро експертното си становище.

20

SFPA и министърът отбелязват, че Регламент № 1224/2009, и по-специално членове 14, 15, 33 и 34, допуска SFPA да използва различна информация от вписаната в риболовния дневник, когато изпитва основателни съмнения относно точността на тази информация. Те изтъкват, че макар от членове 14 и 15 от посочения регламент да следва, че риболовният дневник съдържа „данни“ и „информация“, няма основание да се приеме, че става въпрос само за „данните“ и информацията“, за които единният контролен орган може да уведоми Комисията.

21

Запитващата юрисдикция посочва, че основните въпроси относно правото на Съюза, които възникват по настоящото дело, се отнасят до тълкуването на използваните в Регламент № 1224/2009 термини „данни“ и „информация“, и по-специално до въпроса дали, когато уведомява Комисията съгласно член 33, параграф 2, буква а) и член 34 от този регламент, органът за морски риболов трябва да ѝ предостави информацията, съдържаща се в риболовните дневници, или когато има основание да се съмнява в надеждността на тази информация, той може да използва разумен и научно обоснован метод за анализ на данните, вписани в посочените риболовни дневници, за да получи за целите на посочените уведомления по-точни числени данни за улова.

22

При тези обстоятелства Supreme Court (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С преюдициалните въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 33, параграф 2, буква а) и член 34 от Регламент № 1224/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че единният контролен орган на държава членка е длъжен да уведомява Комисията само за данните, вписани в риболовния дневник от капитаните на риболовните кораби съгласно членове 14 и 15 от посочения регламент, или може да използва разумен и научно обоснован метод, като т.нар. метод на „прекараното време“, за да обработи посочените данни, така че да се увери в точността на числените данни за улова, за които уведомява Комисията.

24

В самото начало следва да се припомни, че член 33, параграф 1 от Регламент № 1224/2009 задължава държавите членки да записват и запазват „всички имащи отношение данни, и по-специално посочените в членове 14, 21, 23, 28 и 62, относно възможностите за риболов“. Съгласно член 33, параграф 2, буква а) от Регламента всяка държава членка на знамето уведомява Комисията или определения от нея орган, по електронен път, за „обобщените данни“ за количествата на всеки запас или група от запаси, предмет на ОДУ или на квоти, разтоварени през предходния месец.

25

Член 34, буква а) от Регламент № 1224/2009 налага на всяка държава членка задължението незабавно да уведоми Комисията, когато установи, че в резултат на улова на запас или група от запаси, които са обект на квота, извършен от риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, 80 % от квотата се считат за изчерпани.

26

Що се отнася до съставянето на бордовите дневници от капитаните на риболовните кораби, член 14, параграф 1 от Регламент № 1224/2009 налага на капитаните на риболовните кораби на Съюза с обща дължина 10 метра или повече да водят риболовен дневник за своите операции. Съгласно параграф 2 от посочения член риболовният дневник съдържа по-специално „информация“ за датата и географската зона, в която е бил извършен уловът, и очакваните количества от всеки вид. Параграф 6 от същия член предвижда, че тази информация се изпраща на държавата членка на флага не по-късно 48 часа след разтоварването. Член 14, параграф 9 от Регламента възлага на капитана отговорността за точността на вписаните в риболовния дневник „данни“. Член 15, параграфи 1 и 2 от посочения регламент предвижда, че капитаните на риболовни кораби на Съюза с обща дължина 12 метра или повече записват по електронен път и ежедневно изпращат „информацията, посочена в член 14“ от същия регламент, и определя срокове за тази цел.

27

Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 10 март 2021 г., Staatliches Amt für Landwirtschaft und Umwelt Mittleres Mecklenburg, C‑365/19, EU:C:2021:189, т. 27 и цитираната съдебна практика).

28

Що се отнася, на първо място, до буквалното тълкуване на изтъкнатите от запитващата юрисдикция разпоредби, от текста на член 33 от Регламент № 1224/2009 следва, че тази разпоредба не се отнася само до данните, посочени в членове 14, 21, 23, 28 и 62 от Регламента, а до по-широк набор, обхващащ „всички данни“, които могат да се считат за релевантни, както свидетелства изразът „по-специално“.

29

Освен това от употребата на прилагателното „обобщени“ в член 33, параграф 2, буква а) от Регламент № 1224/2009 ясно следва, че данните, за които трябва да бъде уведомена Комисията, не се ограничават до взетите от риболовния дневник необработени данни, а че те трябва да бъдат подложени на определена обработка във формата на обобщаване.

30

Що се отнася до текста на член 34 от Регламент № 1224/2009, се налага изводът, че той не препраща към термините „данни“ и „информация“, посочени в други членове от същия регламент, за да се определи дали е достигнат прагът на изчерпване от 80 % от дадена квота, и не установява за държавите членки никаква методика за тази цел.

31

От изложените съображения следва, от една страна, че текстът на членове 33 и 34 от този регламент не подкрепя тълкуване, което дава възможност понятията „данни“ или „информация“ да се тълкуват ограничително, в смисъл само на необработените данни, записани от капитаните на риболовните кораби в риболовния дневник.

32

От друга страна, от текста на тези разпоредби, и по-специално от текста на член 33, параграф 2, буква а) от Регламент № 1224/2009, следва, че единният контролен орган не трябва само автоматично да изпраща данните, записани от капитаните на кораби в риболовния дневник, а трябва да обработва тези данни, преди да ги предостави на Комисията.

33

Що се отнася, на второ място, до контекста, в който се вписват членове 33 и 34 от Регламент № 1224/2009, в самото начало следва да се подчертае, че нищо в текста на членове 14 и 15 от Регламент № 1224/2009 не подкрепя тълкуването, че информацията, посочена в член 14, параграф 2 от този регламент, представлява единствените релевантни „данни“ за целите на член 33 или член 34 от този регламент.

34

Освен това в този контекст следва да се вземат предвид и членове 5, 9 и 109 от Регламент № 1224/2009.

35

Най-напред, съгласно член 5, параграф 5 от този регламент на определения от държавата членка единен контролен орган е възложено по-специално да координира събирането, обработката и сертифицирането на информацията относно риболовните дейности, за която впоследствие уведомява Комисията. Тази информация включва по-специално посочената в член 33, параграф 2, буква а) и в член 34 от Регламента. Освен това съгласно член 9, параграф 1 от същия регламент държавите членки използват спътникова система за наблюдение на корабите за ефективно наблюдение на риболовните дейности на риболовните кораби под тяхно знаме, каквото и да е местоположението на тези кораби, както и на риболовните дейности във водите на държавите членки.

36

На следващо място, в съответствие с член 109, параграф 2 от Регламент № 1224/2009 държавите членки гарантират, че всички данни, записани съгласно посочения регламент, са точни и пълни. За тази цел буква а) от този параграф предвижда, че държавите членки са длъжни да извършват кръстосани проверки и анализи и да проверяват различни данни и информация, по-специално данните от системата за наблюдение на корабите и данните за риболовните дейности, по-конкретно данните в риболовния дневник, декларациите за разтоварване, предварителното уведомление, данните от документите за транспорт и документите за продажба, лицензиите и разрешенията за риболов.

37

На последно място, член 109, параграф 5 от Регламент № 1224/2009 предвижда, че при установяване на несъответствие в данните държавите членки извършват необходимото разследване и ако съществува подозрение, че е извършено нарушение, предприемат необходимите действия

38

Следователно член 5, параграф 5 и член 109, параграфи 2 и 5 от Регламент № 1224/2009 имат за цел държавите членки да предоставят точни и пълни данни на Комисията, като при необходимост извършват проверки. От текста на член 5 следва също, че определеният от държава членка единен контролен орган не може само автоматично да предостави на Комисията информацията, която събира, а трябва да обработи и провери тази информация, както и евентуално да приеме необходимите мерки.

39

Следователно контекстът, в който се вписват членове 33 и 34 от Регламент № 1224/2009, подкрепя тълкуването, изложено в точка 32 от настоящото решение. Единен контролен орган, а следователно и държавата членка, към която той принадлежи, не биха могли да изпълнят задълженията си по Регламента, ако посоченият орган не може да проверява надеждността и точността на данните, които събира, а само автоматично предоставя данните, записани от капитаните на кораби в риболовния дневник.

40

На трето място, що се отнася до преследваната с Регламент № 1224/2009 цел, следва да се припомни, че той се вписва в рамките на ОПР, чиито цели по отношение на опазването са определени в член 2, параграф 1 от Регламент № 1380/2013. Съгласно посочената разпоредба ОПР гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване.

41

Държавите членки обаче могат да контролират правилно използването на квотите и да допринасят за постигането на целите на ОПР, посочени в член 2 от Регламент № 1380/2013, само ако могат да се уверят, че разполагат с точни и пълни данни и информация относно възможностите за риболов.

42

Ето защо би било несъвместимо със заложените в ОПР цели за опазване да се отрече правомощието на единния контролен орган да използва разумен и научно обоснован метод за проверка на данните, записани в риболовния дневник, за да се увери в точността на данните относно улова с оглед на предоставянето им на Комисията в съответствие с член 33, параграф 2, буква а) и член 34 от Регламент № 1224/2009.

43

Както изтъква Комисията, за да се направи тълкуване в смисъл, че единният контролен орган би трябвало автоматично да уведомява, без да прилага независимо своите експертни познания, когато, както в случая, въз основа на разумни съображения достигне до убеждението, че съдържащите се в риболовния дневник данни са неточни, е необходимо използването на ясни изрази в Регламент № 1380/2013 или в Регламент № 1224/2009, което в случая не е налице.

44

Освен това посоченото тълкуване е в съответствие с вече установената от Съда практика в рамките на нормативния контекст преди Регламент № 1224/2009.

45

Всъщност, що се отнася до член 9, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 2241/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно установяването на някои контролни мерки по отношение на риболовните дейности (ОВ L 207, 1987 г., стр. 1), съгласно който държавите членки трябва, от една страна, да гарантират, че разтоварванията на запаси или групи от запаси, за които се прилагат ОДУ или квоти, се вписват, и от друга страна, да съобщават на Комисията тази информация, Съдът вече е имал повод да постанови, че тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че предвижда само задължението за изпращане в срок на събраните от държавите членки данни. Напротив, последните трябва да следят съобщените данни да са точни. Поради това Съдът отхвърля доводите на съответната държава членка, че посочената разпоредба предвиждала само задължение за държавите членки да съобщават съдържащата се в бордовите дневници информация, без да проверяват нейната точност (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2002 г., Комисия/Обединено кралство, C‑454/99, EU:C:2002:652, т. 47 и 48).

46

По изложените съображения следва да се заключи, че член 33, параграф 2, буква а) и член 34 от Регламент № 1224/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че единният контролен орган на държава членка не е длъжен да уведомява Комисията само за данните, вписани в риболовния дневник от капитаните на риболовните кораби съгласно членове 14 и 15 от посочения регламент, а може да използва разумен и научно обоснован метод, като т.нар. метод на „прекараното време“, за да обработи посочените данни, така че да се увери в точността на числените данни за улова, за които уведомява Комисията.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 33, параграф 2, буква а) и член 34 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006, изменен с Регламент (ЕС) 2015/812 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че единният контролен орган на държава членка не е длъжен да уведомява Европейската комисия само за данните, вписани в риболовния дневник от капитаните на риболовните кораби съгласно членове 14 и 15 от посочения регламент, а може да използва разумен и научно обоснован метод, като т.нар. метод на „прекараното време“, за да обработи посочените данни, така че да се увери в точността на числените данни за улова, за които уведомява Комисията.