I. Въведение

II. Правна уредба — Полското право

А. Конституцията

Б. Измененият Закон за Върховния съд

В. Измененият Закон за устройството на общите съдилища

Г. Законът за KRS

Д. Наказателно-процесуален кодекс

III. Фактите по главните производства и преюдициалните въпроси

А. Дело C‑615/20

Б. Дело C‑671/20

IV. Производство пред Съда

V. Анализ

А. Допустимост

Б. По същество

1. Предварителни бележки

2. Първи, втори и трети въпрос по дело C‑615/20

3. Вторият въпрос по дело C‑671/20

4. Четвъртият въпрос по дело C‑615/20 и първият, третият и четвъртият въпрос по дело C‑671/20

VI. Заключение

1.

В настоящите преюдициални запитвания отново се повдигат въпроси относно съвместимостта с правото на Съюза на някои аспекти на неотдавнашната реформа на полската съдебна система. Те се отнасят до разрешенията, предоставени от Izba Dyscyplinarna (Дисциплинарна колегия) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) ( 2 ), за наказателно преследване и за временно отстраняване от длъжност на съдия, което не му позволява да се произнася по определени наказателни дела, които са му били разпределени за решаване. За тази цел запитващата юрисдикция ( 3 ) иска от Съда да тълкува член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 4 ), както и принципите на предимство на правото на Съюза, на лоялно сътрудничество ( 5 ) и на правна сигурност. Ако Съдът реши, че по силата на правото на Съюза Дисциплинарната колегия не е можела законосъобразно да предостави тези разрешения, запитващата юрисдикция иска да се установи какви са последиците от тази констатация за състава на сезирания с наказателното производство съд.

2.

По силата на член 45, параграф 1 от Konstytucja Rzeczypospolitej Polskiej (Конституция на Република Полша):

„Всеки има право на справедливо и публично гледане на делото, без неоправдано забавяне, от независим и безпристрастен компетентен съд“.

3.

Член 144, параграфи 2 и 3 от Конституцията на Република Полша предвижда:

„2.   За да бъдат валидни, официалните актове на президента на Републиката трябва да бъдат приподписани от председателя на Министерския съвет, който по този начин поема отговорност пред Сейма [(долната камара на полския парламент)].

3.   Разпоредбите на параграф 2 по-горе не се прилагат в следните случаи:

[…]

(17) назначаването на съдии;

[…]“.

4.

Член 179 от Конституцията на Република Полша гласи следното:

„Съдиите се назначават за неопределен срок от президента на Републиката по предложение [на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша, наричан по-нататък „KRS“)]“.

5.

В съответствие с член 180, параграф 1 от Конституцията на Република Полша съдиите са несменяеми.

6.

Член 181 от Конституцията на Република Полша гласи:

„Съдия може да бъде привлечен към наказателна отговорност или да бъде лишен от свобода само с предварителното съгласие на определен от закона съд. Съдия не може да бъде задържан или арестуван освен в случай на задържане при извършване на престъпление, ако задържането му е от съществено значение за осигуряване на правилното протичане на производството. Председателят на териториално компетентния съд се уведомява незабавно за задържането и може да разпореди незабавното освобождаване на задържаното лице“.

7.

Член 187 от Конституцията на Република Полша предвижда:

„1.   [KRS] се състои от следните членове:

[…]

3.   Мандатът на лицата, избрани за членове на [KRS], е четири години.

4.   Организационната структура, обхватът на дейността и процедурите за работа на [KRS], както и начинът на избор на неговите членове, се определят със закон“.

8.

Член 190, параграф 1 от Конституцията на Република Полша гласи:

„Решенията на [Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша)] са задължителни erga omnes и окончателни“.

9.

Член 27, параграф 1 от ustawa o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) от 8 декември 2017 г. (Dz. U., 2018 г., позиция 5), който е изменен с ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych, ustawy o Sądzie Najwyższym oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за устройството на общите съдилища, Закона за Върховния съд и някои други закони) от 20 декември 2019 г. (Dz. U., 2020 г., позиция 190) (наричан по-нататък „Законът за изменение“) (наричан по-нататък „измененият Закон за Върховния съд“), предвижда:

„Следните дела са от компетентността на Дисциплинарната колегия:

[…]

[…]“.

10.

Член 41b от ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройството на общите съдилища) от 27 юли 2001 г. (Dz. U., 2001 г., бр. 98, позиция 1070) предвижда:

„1.   Органът, компетентен да разгледа жалба или молба относно дейността на даден съд, е неговият председател.

[…]

3.   Органът, компетентен да разгледа жалба относно дейността на председател на sąd rejonowy (районен съд), председател на sąd okręgowy (окръжен съд) или председател на sąd apelacyjny (апелативен съд), е съответно председателят на sąd okręgowy (окръжен съд), председателят на sąd apelacyjny (апелативен съд) и [KRS]“.

11.

Член 42а от този закон след изменения със Закона за изменение (наричан по-нататък „измененият закон за устройството на общите съдилища“) гласи следното:

„1.   При осъществяването на дейността на съдилищата или на органите на съдилищата не може да се оспорва легитимността на съдилищата, на конституционните органи на държавата или на контролните и правозащитни органи.

2.   Общ съд или друг орган не може да установява, нито да преценява законосъобразността на назначаването на съдия или на произтичащото от това назначаване правомощие да упражнява правораздавателни функции“.

12.

В съответствие с член 47а, параграф 1 от този закон делата се разпределят на случаен принцип между съдиите и помощник-съдиите. Съгласно член 47b, параграф 1 от този закон промяна в състава на даден съд може да се извърши само когато е невъзможно този съд да разгледа делото в настоящия си състав или ако съществува трайна пречка за разглеждането на делото от този съд в настоящия му състав. В такъв случай за преразпределението на делото се прилагат разпоредбите на член 47а. Член 47b, параграф 3 от същия закон гласи, че решението за промяна на състава на даден съд се взема от председателя на този съд или от упълномощен от него съдия.

13.

Член 80 от изменения Закон за устройството на общите съдилища предвижда:

„1.   Съдиите могат да бъдат арестувани или срещу тях да се провежда наказателно преследване само с разрешение на компетентния дисциплинарен съд. Тази разпоредба не се отнася до арестуването при залавяне на извършителя на местопрестъплението, ако арестуването е абсолютно необходимо, за да се гарантира правилното протичане на производството. До приемането на решение, с което се разрешава образуването на наказателно производство срещу съдия, могат да се предприемат само неотложни действия.

[…]

2c.   Дисциплинарният съд приема решение, с което се разрешава да бъде образувано наказателно производство срещу съдия, ако подозренията срещу него са достатъчно обосновани. При произнасянето с решението относно разрешението за образуване на наказателно производство срещу съдията и се излагат мотивите за това.

2d.   Дисциплинарният съд разглежда искането за предоставяне на разрешение за образуване на наказателно производство срещу съдия към наказателна отговорност в 14-дневен срок от получаването му“.

14.

По силата на член 107, параграф 1 от този закон:

„Съдията носи дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебните задължения (дисциплинарни нарушения), включително при:

[…]

[…]“.

15.

Както е посочено в член 110, параграф 2а от изменения Закон за устройството на общите съдилища:

„Териториално компетентен да разглежда делата по член 37, параграф 5 и член 75, параграф 2, точка 3 е дисциплинарният съд, в чийто съдебен район изпълнява функциите си съдията, срещу когото е образувано производството. По делата по член 80 и член 106, компетентен да разгледа делото като първа инстанция е [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], заседаващ в състав от един съдия от Дисциплинарната колегия, а като втора инстанция — [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] в състав от трима съдии от Дисциплинарната колегия“.

16.

Член 129 от този закон предвижда:

„1.   Дисциплинарният съд може временно да отстрани от длъжност съдия, срещу когото е образувано дисциплинарно производство или производство за лишаване от права, а също и ако е постановил решение, с което разрешава да бъде образувано наказателно производство срещу съответния съдия.

2.   Ако дисциплинарният съд постанови решение, с което разрешава да бъде образувано наказателно производство срещу съответния съдия за умишлено престъпление от общ характер, същият съд временно го отстранява от длъжност по служебен ред.

3.   Когато отстранява съдия временно от длъжност, дисциплинарният съд намалява с между 25 % и 50 % размера на неговото възнаграждение, докато трае временното отстраняване; това не се отнася за лицата, по отношение на които е образувано производство за лишаване от права.

3a   Ако дисциплинарният съд приеме решение, с което разрешава на пенсиониран съдия да бъде привлечен към наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер, той намалява размера на възнаграждението му с между 25 % и 50 % за срока на дисциплинарното производство.

4   Ако дисциплинарното производство е било прекратено или е приключило с оправдаване на лицето, всички елементи от заплатата или възнаграждението се възстановяват до пълния им размер“.

17.

Съгласно член 9а от ustawa o Krajowej Radzie Sądownictwa (Закон за Националния съдебен съвет) от 12 май 2011 г. (Dz. U. от 2011 г., бр. 126, позиция 714), изменен с ustawa o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw (Закона за изменение на Закон за Националния съдебен съвет и някои други закони) от 8 декември 2017 г. (Dz. U., 2018 г., позиция 3) (наричан по-нататък „Закон за KRS“):

„1.   Сеймът [(долната камара на полския парламент)] избира измежду съдиите от Sąd Najwyższy [(Върховен съд)], общите съдилища, административните съдилища и военните съдилища 15 членове на [KRS] за колективен мандат от четири години.

2.   При избора, посочен в параграф 1, долната камара взема предвид, доколкото е възможно, необходимостта от представителност в рамките на [KRS] на различните видове и равнища на съдилищата.

3.   Колективният мандат на новите членове на [KRS], избрани измежду съдиите, започва да тече в деня след избирането им. Напускащите членове на [KRS] упражняват правомощията си до деня, в който започва колективният мандат на новите членове на [KRS]“.

18.

По силата на преходната разпоредба, съдържаща се в член 6 от Закона за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и някои други закони, която влиза в сила на 17 януари 2018 г.:

„Мандатът на членовете на [KRS], посочени в член 187, параграф 1, точка 2 от Конституцията на Република Полша, избрани съгласно действащите разпоредби, продължава до деня, предхождащ мандата на новите членове на [KRS], без обаче да надвишава 90 дни от датата на влизане в сила на настоящия закон, освен ако този мандат не е изтекъл“.

19.

Член 439, параграф 1 от ustawa — Kodeks postępowania karnego (Закон за Наказателно-процесуалния кодекс) от 6 юни 1997 г. (Dz. U. от 1997 г., позиция 555) (наричан по-нататък „Наказателно-процесуалният кодекс“) предвижда:

„Независимо от пределите на жалбата и изложените основания за въззивно обжалване, както и от влиянието на нарушението върху съдържанието на съдебния акт, въззивният съд отменя обжалвания съдебен акт, ако:

[…]“.

20.

Съгласно член 523, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс въззивна жалба по правен въпрос може да бъде подадена само въз основа на нарушенията, посочени в член 439 от същия кодекс, или на друго грубо нарушение на закона, когато това нарушение би могло да окаже съществено влияние върху съдържанието на съдебния акт.

21.

Prokuratura Okręgowa w Warszawie (Окръжна прокуратура Варшава, Полша, наричана по-нататък „Окръжната прокуратура“) повдига обвинение срещу YP и още 13 лица за редица престъпления по Наказателния кодекс, от които са пострадали 229 лица. Делото ( 6 ) се води срещу 11 обвиняеми. Преписката по делото се състои от 197 тома и няколко десетки томове с приложения. Съдебният процес продължава повече от 100 дни, в рамките на които са разпитани подсъдимите, пострадалите и повече от 150 свидетели. Предстои разпитът само на няколко свидетели и на три вещи лица. Съдия I. T. заседава по делото и участва в съдебния процес.

22.

На 14 февруари 2020 г. Wydział Spraw Wewnętrznych Prokuratury Krajowej (Национална прокуратура, отдел „Вътрешни въпроси“, Полша) (наричана по-нататък „Националната прокуратура“) отправя до Дисциплинарната колегия ( 7 ) искане за издаване на разрешение да започне наказателно преследване срещу съдия I. T. за публично неизпълнение на служебните му задължения и за превишаване на правомощията му, като е позволил на представители на медиите да запишат заседание на Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша), прочитането в съда на постановеното по това дело определение и на устно изложените мотиви към него. Според Националната прокуратура съдия I. T. е разкрил пред неоправомощени лица информация за предварителното разследване, което е провел районният прокурор. Тъй като съдия I. T. е получил тази информация при изпълнение на служебните си задължения, Националната прокуратура приема, че действията му са увредили обществения интерес.

23.

На 9 юни 2020 г., действайки като първа инстанция, Дисциплинарната колегия отхвърля искането на Националната прокуратура за предоставяне на разрешение за наказателно преследване на съдия I. T. Националната прокуратура протестира това решение. На 18 ноември 2020 г. Дисциплинарната колегия, действайки като втора инстанция, снема имунитета на съдия I. T., отстранява го от длъжност и намалява възнаграждението му с 25 % за срока на отстраняването ( 8 ). Отстраняването от длъжност ще продължи до приключване на наказателното производство срещу него.

24.

Поради отстраняването му от длъжност съдия I. T. не може да разглежда нито едно от разпределените му дела, включително дело VIII K 105/17. В съответствие с принципа за постоянния състав на съдебните състави, залегнал в Наказателно-процесуалния кодекс, компетентен да постанови решение е само съдебният състав ( 9 ), който е провел целия процес. Производството по дело VIII K 105/17 трябва следователно да започне отначало. По-специално съдията, назначен да замени съдия I. T., трябва да изслуша отново всички доказателства, представени по време на процеса до момента. Според запитващата юрисдикция това положение противоречи на член 47 от Хартата, по-специално на правото на ефективни правни средства за защита и на правото на всяко лице на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон ( 10 ).

25.

В акта за преюдициално запитване се припомня, че в решението си от 5 декември 2019 г. ( 11 ) и в определенията си от 15 януари 2020 г. ( 12 ), Sąd Najwyższy (Izba Pracy i Ubezpieczeń Społecznych) (колегия по трудови и социалноосигурителни спорове, Върховен съд, Полша) ( 13 ), която се произнася по производството, по което е постановено решението А. К., постановява, че в настоящия си състав KRS не е независим от законодателната и изпълнителната власт и че Дисциплинарната колегия — чиито членове са назначени по предложение на KRS в настоящия му състав — не е „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) и член 45, параграф 1 от Конституцията на Република Полша. В съвместно решение от 23 януари 2020 г. гражданската колегия, наказателната колегия и колегията по трудови и социалноосигурителни спорове на Sąd Najwyższy (Върховен съд) потвърждават становището на колегията по трудови и социалноосигурителни спорове, като постановяват, че състав на Дисциплинарната колегия, в който заседава лице, назначено по предложение на KRS в настоящия му състав, е нередовен. Освен това в общото решение на трите колегии се приема, че поради структурните си характеристики Дисциплинарната колегия не е „съд“ по смисъла на горепосочените разпоредби и нейните решения не са „съдебни решения“. В решение от 23 септември 2020 г. ( 14 ) Дисциплинарната колегия постановява, че решението A. K. „не може да се счита за задължително в полската правна система“, тъй като колегията по трудови и социалноосигурителни спорове е действала в „незаконен състав“ в рамките на главното производство, по което е отправено преюдициалното запитване.

26.

Запитващата юрисдикция, в която заседава съдия I. T., е част от полската съдебна система и се произнася по дела в „областите, обхванати от правото на Съюза“, по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 15 ). Решението на Дисциплинарната колегия за снемане на имунитета на съдия I. T. от наказателно преследване и за временното му отстраняване от изпълнение на служебните му задължения, вследствие на което дело VIII K 105/17 трябва да бъде разгледано отначало от друг състав, поражда у запитващата юрисдикция съмнения дали Дисциплинарната колегия представлява предварително създаден от закона независим и безпристрастен съд.

27.

Според запитващата юрисдикция правилата, уреждащи дисциплинарното производство ( 16 ) и отстраняването от длъжност ( 17 ) на съдиите, се подчиняват на изискването за ефективна съдебна защита съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Запитващата юрисдикция се съмнява дали националните разпоредби, които разрешават наказателното преследване на съдии или тяхното задържане, също се подчиняват на изискването за ефективна съдебна защита. Тя смята, че образуването на наказателно производство срещу съдия следва да се подчинява на същите изисквания като образуването на дисциплинарно производство поради следните причини. Първо, разрешение за провеждане на наказателно преследване може да бъде дадено само ако според дисциплинарния съд е налице достатъчно обосновано подозрение, че е извършено престъпление. Второ, след издаването на такова разрешение дисциплинарният съд може ( 18 ) да отстрани временно от длъжност въпросния съдия, като по този начин му попречи да се произнася по дела до приключването на това наказателно производство. Трето, за срока на това отстраняване от длъжност дисциплинарният съд е длъжен да намали възнаграждението на съдията с между 25 % и 50 %. Четвърто, издаването на разрешение за наказателно преследване на съдия не указва никакъв срок за внасяне на обвинителен акт по това дело. Вследствие на това разрешение съдията може да бъде временно отстранен от длъжност и възнаграждението му да бъде намалено за неопределен период от време. Преценката на всички тези обстоятелства можела да обоснове заключението, че процедурата за снемане на имунитета на съдия срещу наказателно преследване и/или задържане има последици, подобни на мерките, приети в рамките на дисциплинарния режим на съдиите. Следователно тази процедура трябвало по същия начин да бъде подчинена на изискването за ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

28.

Според запитващата юрисдикция всички прокурори в Полша са подчинени на министъра на правосъдието, който по закон заема длъжността Prokurator Generalny (главен прокурор). Макар че привидно прокурорът е независим при изпълнението на своите задължения, той бил длъжен да изпълнява заповедите, указанията и инструкциите на прокурора, на когото е подчинен, който можел да бъде министърът на правосъдието, включително в производствата пред Дисциплинарната колегия.

29.

В преюдициалното запитване се посочва, че съгласно Конституцията на Република Полша министърът на правосъдието е член на KRS. Повечето от 15‑те от общо 25‑те членове на KRS, които Сеймът избира измежду съдиите, имали тесни връзки с министъра на правосъдието към момента на избора им и запазили тези връзки. Впоследствие KRS в този си състав участвал в назначаването на всички членове на Дисциплинарната колегия, сред които има както бивши прокурори, така и адвокати, които публично са подкрепили действията на министъра на правосъдието.

30.

Съгласно постоянната практика на Съда понятието „независимост“, което е вътрешноприсъщо на правораздавателната функция, предполагало преди всичко съответният орган да има качеството на трето лице по отношение на страните в производството пред него ( 19 ). Предвид състава на Дисциплинарната колегия, настоящия състав на KRS, йерархичния характер на системата на държавното обвинение и разпоредбите, уреждащи разрешаването на провеждане на наказателно преследване или задържане на съдия, запитващата юрисдикция изпитва сериозни съмнения дали Дисциплинарната колегия действа като трета страна по отношение на прокурора.

31.

Освен това с оглед на определението от 8 април 2020 г. запитващата юрисдикция има също резерви относно това дали Дисциплинарната колегия следва да разглежда искания за предоставяне на разрешение за провеждане на наказателно преследване, или за задържане на съдии. Тя смята, че понятието „дисциплинарни дела относно съдии“, посочено в точка 1, първо тире от диспозитива на това определение, следва да включва и делата за предоставяне на разрешение за провеждане на наказателно преследване и за задържане на съдии. Във всеки случай, като се има предвид, че съставът на Дисциплинарната колегия оставал непроменен, всички висящи пред този орган дела се разглеждали от състав, който не отговаря на изискванията за независимост съгласно точка 1, второ тире от диспозитива на определението на Съда от 8 април 2020 г.

32.

С оглед на гореизложеното запитващата юрисдикция смята, че разрешението на Дисциплинарната колегия не представлява „съдебно решение“, тъй като тази колегия не отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита по смисъла на правото на Съюза и не осигурява „както стабилността на правото и на правоотношенията, така и доброто правораздаване“ ( 20 ). Съответно тя не се счита за обвързана от разпорежданията на Дисциплинарната колегия. Тъй като валидността на разрешението на Дисциплинарната колегия оказва пряко влияние върху това дали самата запитваща юрисдикция е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, тя иска от Съда да даде насоки. В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали задължението да се откаже да се третира като задължително постановление на Дисциплинарната колегия, се отнася и за други държавни органи ( 21 ) и съответно дали необоснованият отказ да се допусне съдия, по отношение на когото е разрешено такова преследване, да участва в съдебен състав, нарушава правото на Съюза.

33.

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да отправи следните преюдициални въпроси към Съда:

34.

Фактите, от които произтича това преюдициално запитване, са сходни с тези по дело C‑615/20.

35.

Областният прокурор повдига обвинение срещу М. М. за седем престъпления, сред които по-специално неподаване на молба за обявяване в несъстоятелност, неудовлетворяване на вземанията на кредиторите, банкова измама и непредставяне на финансови отчети на дружество. С решение от 9 юни 2020 г. областният прокурор разпорежда учредяването на задължителна ипотека върху недвижим имот, притежаван съвместно от M. M. и съпругата му, като обезпечение за евентуални глоби и съдебни разноски. М. М. подава жалба срещу това решение.

36.

С оглед на решението на Дисциплинарната колегия председателят на Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) разпорежда ( 22 ) на председателя на състава, в който заседава съдия I. T., да промени членовете на състава по всички дела ( 23 ), които първоначално са били разпределени на този съдия ( 24 ). Председателят на този състав преразпределя делата, които първоначално са били разпределени на съдия I. T. След това преразпределение запитващата юрисдикция отправя до Съда редица преюдициални въпроси.

37.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно решението Simpson ( 25 ) всеки съд трябва служебно да провери дали е независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон. Той има съмнения дали представлява „съд, предварително създаден със закон“, тъй като промяната на състава му с разпореждане на председателя на Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) след отстраняването на съдия I. T. е пряка последица от решението на Дисциплинарната колегия. Поради своите „структурни характеристики“ тази колегия не била „съд“ съгласно националното право или правото на Съюза. Запитващата юрисдикция смята, че само ефективен контрол върху решението на Дисциплинарната колегия ще ѝ позволи да прецени дали тя е съд, предварително създаден със закон, и дали може да се произнесе в производството пред нея. Запитващата юрисдикция смята, че тя може да наруши правото на страните на съд и да се стигне до отмяна на нейното решение при обжалване ( 26 ), ако състав, в който е заседавало неоправомощено лице, постанови решение, било поради нередовен съдебен състав ( 27 ), било поради нарушение на правото на Съюза.

38.

Запитващата юрисдикция смята, че за да се прецени дали е спазено изискването за предварително създаване със закон, е необходимо да се провери задължителното действие на решението на Дисциплинарната колегия. Както националното законодателство, така и съдебната практика на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), според която националните съдилища не могат да проверяват назначаването на съдия, включително законосъобразна ли е ролята на президента на Република Полша ( 28 ) и на KRS в процедурата по назначаване ( 29 ), забранявали извършването на тази проверка. Нещо повече, извършването на такава проверка се считала за дисциплинарно нарушение. Запитващата юрисдикция се съмнява дали правото на Съюза не забранява такава национална правна уредба и посочената съдебна практика на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд).

39.

Запитващата юрисдикция също така не е сигурна дали е обвързана от решението на Дисциплинарната колегия и евентуалните последици, които то може да има за нейния състав, включително правната сила на отстраняването на съдия I. T. Съдът многократно подчертавал значимостта, която има принципът на силата на пресъдено нещо — както за правния ред на Съюза, така и за националните правни системи. За да се гарантира както стабилността на правото и на правоотношенията, така и доброто правораздаване, е важно съдебните решения, които са влезли в сила, да не могат повече да бъдат оспорвани. Следователно правото на Съюза не задължава националния съд да не прилага вътрешноправните процесуални норми, от които произтича силата на пресъдено нещо на дадено решение, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, които са несъвместими с това право ( 30 ).

40.

Запитващата юрисдикция смята, че естеството на Дисциплинарната колегия е такова, че решението ѝ от 18 ноември 2020 г. не представлява „съдебно решение“, тъй като това понятие се прилага само за решения на орган, който отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита съгласно правото на Съюза. Възможността на Дисциплинарната колегия да отстрани временно съдия — на практика за неопределен период от време — по никакъв начин не гарантирала стабилността на правото и на правоотношенията и със сигурност не допринасяла за доброто правораздаване. Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали задължението да се откаже обвързващото действие на решенията на Дисциплинарната колегия се отнася и до решенията на други държавни органи като министъра на правосъдието, главния прокурор, председателите на съдилищата и Trybunał Konstytucyjny (Конституционния съд). Тя съответно иска да се установи дали необоснованият отказ да се разреши на съдия, по отношение на когото е било разрешено наказателно преследване, да заседава в съдебен състав, нарушава правото на Съюза.

41.

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie w XII Wydziale Karnym (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да отправи следните преюдициални въпроси към Съда:

42.

С решение от 21 януари 2021 г. председателят на Съда съединява дела C‑615/20 и C‑671/20 за целите на писмената и устната фаза на производството, както и за целите на постановяването на съдебното решение.

43.

Запитващата юрисдикция отправя искане за разглеждане на преюдициалните запитвания по дела C‑615/20 и C‑671/20 по реда на бързото производство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. С решения съответно от 9 декември 2020 г. и 21 януари 2021 г. председателят на Съда отхвърля тези искания. Въпреки това те са разгледани с предимство съгласно член 53, параграф 3 от същия процедурен правилник.

44.

Y. P., окръжният прокурор, правителствата на Белгия, Дания, Нидерландия, Полша Финландия и Швеция, както и Европейската комисия представят писмени становища. С изключение на Y. P., всички горепосочени страни представят устни становища и отговорят на въпросите, зададени от Съда на проведеното на 28 юни 2022 г. заседание.

45.

Окръжният прокурор и полското правителство твърдят, че преюдициалните въпроси са недопустими. При липсата на каквато и да било връзка между разглежданите въпроси в производството пред запитващата юрисдикция и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, отговор на тези въпроси не бил необходим, за да може тази юрисдикция да се произнесе по делата, с които е сезирана ( 31 ). Полското правителство допълва, че дори Съдът да разреши на запитващата юрисдикция да не се съобрази с решението на Дисциплинарната колегия, никоя разпоредба на полското право не позволява замяната на съдия, на когото дадено дело е разпределено за разглеждане, или прехвърлянето на тези дела на друг съдия.

46.

Комисията и шведското правителство твърдят, че преюдициалните запитвания са допустими, тъй като отговорът на Съда е необходим, за да може съставът на запитващата юрисдикция да реши in limine litis дали е компетентен да се произнесе по наказателните дела в главното производство.

47.

В съответствие с постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са отправени от национален съд, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по тези въпроси само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси ( 32 ).

48.

Както от текста, така и от структурата на член 267 ДФЕС става ясно, че националният съд не е оправомощен да сезира Съда с преюдициално запитване, освен ако пред него не е висящо дело, по което трябва да се произнесе с решение, което може да вземе предвид това преюдициално запитване. Основанието на преюдициалното запитване е в необходимостта от действителното решаване на даден правен спор, без да цели предоставянето на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси ( 33 ). Съдът също така е подчертал, че е възможно отговорът на преюдициални въпроси да се окаже необходим, за да може на запитващите юрисдикции да се предостави тълкуване на правото на Съюза, което им позволява да разрешат процесуални въпроси от националното право, преди да могат да се произнесат по същество по висящите пред тях дела ( 34 ).

49.

Въпросите, отправени към Съда в настоящото производство, имат за цел да установят дали с оглед на характеристиките на Дисциплинарната колегия, по-специално начина на назначаване на нейните членове, правото на Съюза забранява разпоредби на националното право, съгласно които тази камара може да разреши наказателно преследване срещу съдия, което води до неговото отстраняване от длъжност. Ако това е така, какви са последствията от гледна точка на правото на Съюза за законосъобразността на образуването на съдебния състав, разглеждащ спора по главното производство? При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да провери дали тя отговаря на изискването за предварително създаване по закон. Като се има предвид, че съгласно решението Simpson ( 35 ), когато възникне сериозно съмнение във връзка с това, съдът може да има задължението да провери дали, с оглед на състава си, той представлява независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, тълкуването на правото на Съюза, което иска запитващата юрисдикция, е необходимо, за да може тя да разреши процесуален въпрос, повдигнат in limine litis, преди да се произнесе по наказателното производство, с което е сезирана ( 36 ).

50.

Твърдението, че ако решението на Дисциплинарната колегия бъде счетено за противоречащо на правото на Съюза, полското право не позволява замяната на съдия, на когото е разпределено делото, или прехвърлянето на делата, се отнася до същността на предмета на преюдициалното запитване, свързано с обхвата и действието на правото на Съюза и неговото предимство. Доводите по съществото на делото не могат да послужат като основание за обявяването на преюдициално запитване за недопустимо ( 37 ).

51.

По време на съдебното заседание полското правителство се позовава на решение Prokurator Generalny и др. (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначение) ( 38 ) в подкрепа на твърдението си за недопустимост на преюдициалните запитвания. В това решение Съдът постановява, че преюдициалното запитване е недопустимо, по-специално поради това че отправените въпроси относно наличието на служебно правоотношение между съдия и Дисциплинарната колегия са свързани със спор, различен от този, който е предмет на производството пред запитващата юрисдикция. За да определи обхвата на поставените въпроси и да даде подходящ отговор, Съдът би бил длъжен да разгледа въпроси, които излизат извън обхвата на спора в производството пред запитващата юрисдикция. Съдът също така приема, че преюдициалното запитване по това дело на практика съдържа искане за отмяна erga omnes на назначаването на съдия от Sąd Najwyższy (Върховен съд), въпреки че националното право не допуска оспорване на назначаването на съдия чрез пряк иск за отмяна на такова назначаване. Както става ясно от точка 49 от настоящото заключение, в настоящия случай това не е така.

52.

Ето защо предлагам на Съда да отхвърли възраженията срещу допустимостта на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция.

53.

Предметът на производството за установяване на неизпълнение на задължения ( 39 ) по дело C‑204/21, Комисия/Полша ( 40 ), се припокрива отчасти с тези производства за преюдициално запитване. Въпреки че производството за установяване на неизпълнение на задължения и преюдициалните запитвания са различни производства с различни правни последици ( 41 ), ще се позова, когато е уместно, на заключението си по това производство за установяване на неизпълнение на задължения, което ще бъде представено на същата дата като настоящото заключение. По-специално в точки 46—60 от моето заключение по дело C‑204/21, Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), са изложени утвърдените според мен правни положения, които са от значение за постановяването на решение по настоящото производство.

54.

С първия, втория и третия си въпрос по дело C‑615/20 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2 ДЕС, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата се прилагат в случаите, в които се разрешава по-специално наказателното преследване, задържането и отстраняването от длъжност на съдии и помощник-съдии, както и задължителното намаляване на тяхното възнаграждение. Ако отговорът е положителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предоставя на Дисциплинарната колегия компетентността да се произнася по такива дела като първа и втора инстанция, като се има предвид, че някои характеристики на тази камара, включително начинът на назначаване на нейните членове, пораждат съмнения дали тя е „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата.

55.

Разглеждането на тези въпроси изисква най-напред да се анализира значението на член 47 от Хартата в контекста на дело C‑615/20 и дело C‑671/20. Съгласно установената съдебна практика лице, което се позовава на правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата по дадено дело, трябва да се позовава на права или свободи, гарантирани от правото на Съюза, или да е субект на производство, което прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. От актовете за преюдициално запитване по дела C‑615/20 и C‑671/20 не е видно, че Y. P. или M. M. се позовават на право, което им се предоставя от разпоредба на правото на Съюза, или че са субект на производство, което прилага правото на Съюза. При тези обстоятелства член 47 от Хартата не се прилага към делата по главните производства. Тъй като обаче член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС изисква от всички държави членки да установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза ( 42 ), като по смисъла на член 47 от Хартата всяко тълкуване на първата разпоредба трябва да отчита надлежно втората ( 43 ).

56.

На второ място, разглеждам значението на две определения в две производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу Република Полша. В определение от 8 април 2020 г. Съдът разпорежда спиране на някои от дейностите на Дисциплинарната колегия. В настоящото преюдициално запитване запитващата юрисдикция изразява резерви относно това дали с оглед на постановеното по това дело разпореждане Дисциплинарната колегия може да разглежда дела, по които се иска разрешение за наказателно преследване и за отстраняване от длъжност на съдия. Освен това тя отправя редица въпроси относно значението на така постановеното спиране за настоящото производство ( 44 ).

57.

Диспозитивът на определението от 8 април 2020 г. разпорежда спирането на определени дейности, които Дисциплинарната колегия е извършвала съгласно конкретни разпоредби ( 45 ) на изменения Закон за Върховния съд. Тези разпоредби предоставят правното основание на компетентността на Дисциплинарната колегия да се произнася по дисциплинарни производства срещу съдии. Те са напълно различни от правното основание на компетентността на Дисциплинарната колегия да разрешава наказателното преследване, задържането и отстраняването от длъжност на съдиите, както и намаляването на тяхното възнаграждение — предмет на производствата, от които произтичат настоящите преюдициални запитвания ( 46 ). Ето защо смятам, че определението от 8 април 2020 г. е неотносимо към въпросите, които се поставят за решаване в настоящото производство ( 47 ).

58.

За разлика от това определението на заместник-председателя на Съда от 14 юли 2021 г. по дело C‑204/21 R, Комисия/Полша ( 48 ), е от значение. В диспозитива му от Република Полша се изисква по-специално да спре прилагането на член 27, параграф 1, точка 1а от изменения Закон за Върховния съд и на разпоредбите на изменения Закон за устройството на общите съдилища, които предоставят на Дисциплинарната колегия компетентност да се произнася по исканията за предоставяне на разрешение за образуване на наказателно производство срещу съдии или помощник-съдии ( 49 ). Това определение задължава Република Полша също така да спре последиците от решения, които вече са приети от Дисциплинарната колегия въз основа на посочените разпоредби, и да не препраща посочените в съответните разпоредби дела на юрисдикции, които не отговарят на изискванията за независимост ( 50 ).

59.

За да се гарантира ефективното изпълнение на посоченото определение от 14 юли 2021 г., на 27 октомври 2021 г. заместник-председателят на Съда определя Република Полша да заплаща периодична имуществена санкция в размер на 1000000 EUR на ден, считано от датата на съобщаване на това определение до момента, в който тази държава членка изпълни задълженията, произтичащи от определението от 14 юли 2021 г., или, ако не го направи, до датата на постановяване на решението, с което приключва производството по дело C‑204/21, Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите) ( 51 ).

60.

По време на съдебното заседание Комисията потвърждава ( 52 ), че Република Полша не я е уведомила за никакви мерки, които държавата членка е приела, за да изпълни определението от 14 юли 2021 г. Комисията допълва, че след постановяването на това определение съдия I. T. е трябвало да бъде възстановен в длъжност от 14 юли 2021 г. до постановяването на решението по дело C‑204/21, Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите).

61.

На трето място, по време на съдебното заседание полското правителство заявява, че Дисциплинарната колегия е премахната с ustawa o zmianie ustawy o Sądzie Najwyższym oraz niektórych innych ustaw (Закона за изменение на Закона за Върховния съд и някои други закони) от 9 юни 2022 г. (Dz. U. 2022, позиция 1259) (наричан по-нататък „Законът от 9 юни 2022 г.“). Оттогава насам съдия може да оспори окончателно решение на Дисциплинарната колегия, с което се разрешава наказателното му преследване, пред новосъздадената Izba Odpowiedzialności Zawodowej (Колегия за професионална отговорност) на Sąd Najwyższy (Върховния съд) (наричана по-нататък „колегията за професионална отговорност“).

62.

По силата на член 8 от Закона от 9 юни 2022 г. от момента на влизането му в сила ( 53 ) Дисциплинарната колегия се премахва и се създава колегията за професионална отговорност. Колегията за професионална отговорност трябва да проведе всички неприключили производства пред Дисциплинарната колегия към 15 юли 2022 г. По силата на член 18 от Закона от 9 юни 2022 г. в срок от 6 месеца от влизането му в сила съдия може да внесе в колегията за професионална отговорност искане за възобновяване на производството по отношение на решение на Sąd Najwyższy (Върховен съд), което е разрешило наказателното му преследване и е било прието от състав, в който е заседавал съдия от Дисциплинарната колегия.

63.

Независимо от премахването на Дисциплинарната колегия, съдия I. T. продължава да бъде отстранен от длъжност съгласно националното законодателство, въпреки че може ( 54 ) да поиска от колегията за професионална отговорност да бъде оспорено решението на Дисциплинарната колегия. Следователно въпросите на запитващата юрисдикция продължават да са актуални. За да се разгледа законосъобразността на отстраняването от длъжност на съдия I. T., е необходимо да се провери както дали Дисциплинарната колегия спазва изискванията на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, така и последиците за състава на запитващата юрисдикция от евентуалното неспазване на тези разпоредби.

64.

С уговорката, че това следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция, от изложеното по-горе става ясно, че независимо от факта, че Дисциплинарната колегия е приела решението си на втора инстанция, съгласно полското право съдия I. T. може да оспори валидността му. Също така става ясно, че решението на Дисциплинарната колегия вече не се ползва със сила на пресъдено нещо.

65.

Що се отнася до първия, втория и третия въпрос по дело C‑615/20, макар че организацията на правосъдието в държавите членки, включително правилата, уреждащи наказателните производства срещу съдии, е от тяхната компетентност, упражняването на тази компетентност трябва да е в съответствие с правото на Съюза. Когато държава членка предвижда специални правила за наказателните производства срещу съдии ( 55 ), тези правила трябва — в съответствие с изискването за достъп до независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, и за да се предотврати всяко оправдано съмнение у правните субекти в неподатливостта на съответните съдии на влиянието на външни фактори, по-специално на всяко пряко или непряко влияние на законодателната или изпълнителната власт, което може да повлияе на техните решения — да бъдат обосновани с обективни и проверими критерии, свързани с доброто правораздаване. Тези правила, както и правилата относно дисциплинарната отговорност на съдиите, трябва да предоставят необходимите гаранции, за да се гарантира, че наказателното производство не може да бъде използвано като система за политически контрол върху дейността на съдиите, и да се гарантират в пълна степен правата, залегнали в членове 47 и 48 от Хартата ( 56 ).

66.

Съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки трябва да гарантират, че съдилищата, които могат да се произнасят по прилагането или тълкуването на правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита ( 57 ). Поради самото си естество делата, които са от компетентността на Дисциплинарната колегия съгласно член 80, член 110, параграф 2а и член 129 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 27, параграф 1, точка 1а от изменения Закон за Върховния съд ( 58 ), имат непосредствено, пряко и дълбоко отражение върху статута и условията за упражняване на функциите от съдиите ( 59 ). От това следва, че мерките, приети в съответствие с тези разпоредби на полското право по отношение на съдиите от полските съдилища, които могат да се произнасят по прилагането или тълкуването на правото на Съюза, трябва да могат да бъдат контролирани от орган, който сам по себе си отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 60 ). Тъй като Дисциплинарната колегия е компетентна да прилага посочените по-горе разпоредби на полското право, тя трябва да предостави всички необходими гаранции по отношение на своята независимост, безпристрастност и своя характер на предварително създаден със закон орган, за да се предотврати всякакъв риск мерките, които приема в съответствие с тях, да бъдат използвани като система за политически контрол върху съдържанието на съдебните решения. Основавайки се в голяма степен на факторите, които по-рано сам излага в своето решение A. K. ( 61 ), в решение Дисциплинарен режим на съдиите Съдът категорично постановява, позовавайки се на съображенията, изложени в точки 89—110 от него, че Дисциплинарната колегия не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Съдът се позовава по-специално на факта, че създаването на Дисциплинарната колегия ex nihilo с изключителна компетентност да разглежда определени дисциплинарни дела съвпада с приемането на национално законодателство, което засяга несменяемостта и независимостта на съдиите от Sąd Najwyższy (Върховен съд). В решението се отбелязва, че в сравнение с другите колегии на Sąd Najwyższy (Върховен съд) Дисциплинарната колегия се ползва с особено висока степен на организационна, функционална и финансова самостоятелност в рамките на този съд. Възнаграждението на съдиите от Дисциплинарната колегия е с около 40 % по-висок от това на съдиите, назначени в другите колегии на Sąd Najwyższy (Върховен съд), без да е представена каквато и да е обективна обосновка за подобно преференциално третиране.

67.

При учредяването си Дисциплинарната колегия е трябвало да се състои изключително от нови съдии, назначени от президента на Републиката по предложение на KRS ( 62 ). Преди да бъдат извършени тези назначения, KRS е цялостно преструктуриран ( 63 ). Според Съда тези промени могат да създадат риск, който е липсвал при действащата дотогава процедура за избор, законодателната и изпълнителната власт да имат по-голямо влияние върху KRS и да подкопаят независимостта на този орган. Освен това новоучреденият KRS е създаден чрез намаляване на четиригодишния мандат на членовете, които дотогава са съставлявали този орган. Съдът констатира също така, че законодателната реформа на KRS е извършена едновременно с приемането на нов Закон за Върховния съд ( 64 ), с който е извършена мащабна реформа на тази юрисдикция ( 65 ).

68.

Според Съда всички тези обстоятелства пораждат у правните субекти оправдани съмнения в неподатливостта на Дисциплинарната колегия на влиянието на външни фактори, и по-конкретно на пряко или непряко влияние от полската законодателна и изпълнителна власт, както и в неутралността ѝ по отношение на противопоставящите се интереси пред нея. Тези обстоятелства биха могли да станат причина Дисциплинарната колегия да не създава впечатление за независимост или за безпристрастност и с това да се накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава ( 66 ).

69.

Цялостният анализ на процедурата за назначаване на съдиите в Дисциплинарната колегия и на условията, при които тя е функционирала, не изключва наличието на оправдани съмнения относно възможността за оказване на външен натиск върху нейните членове ( 67 ). Към момента на изготвяне на настоящото заключение основателните съмнения относно независимостта и безпристрастността на Дисциплинарната колегия, описани в решения Дисциплинарен режим на съдиите и A. K., продължават да съществуват. Тези съмнения засягат не само дисциплинарния режим на съдиите в Полша, но и правилата за разрешаване на наказателно преследване, задържане и отстраняване от длъжност на съдии или помощник-съдии, както и задължителното намаляване на тяхното възнаграждение.

70.

Запитващата юрисдикция описва също така връзките между полския министър на правосъдието и прокурора, полския министър на правосъдието и KRS, както и KRS и Дисциплинарната колегия ( 68 ). В това отношение тя изразява съмнения дали Дисциплинарната колегия действа като трето лице по отношение на страните в производството пред нея ( 69 ).

71.

Трайно установено е, че независимостта на съдилищата има два аспекта. Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения. Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност. Той визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Съдилищата трябва да са обективни и да нямат никакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма ( 70 ).

72.

Съмненията на запитващата юрисдикция се отнасят до втория аспект на понятието „независим съд“ и до схващането, че когато се произнася по разрешенията за наказателно преследване на съдии и за отстраняването им от длъжност, Дисциплинарната колегия не е нито независима, нито безпристрастна. При условие че това бъде проверено от запитващата юрисдикция, описаните от нея преки и непреки институционални връзки между полския министър на правосъдието, прокурора ( 71 ), KRS и Дисциплинарната колегия, както е посочено в точки 28 и 29 от настоящото заключение ( 72 ), увеличават допълнително и без това значителния риск Дисциплинарната колегия да не бъде възприемана като напълно неутрален правораздавателен орган, когато се произнася по тези въпроси. Тези връзки могат допълнително да подкопаят доверието, което правосъдието в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, трябва да вдъхва.

73.

Ето защо предлагам на Съда да приеме, че член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкувани във връзка с член 47 от Хартата, се прилагат в случаите, когато съд разрешава в съответствие с националното право по-специално наказателното преследване, задържането и отстраняването от длъжност на съдии или помощник-съдии, както и последващото намаляване на тяхното възнаграждение. Тези разпоредби на правото на Съюза не допускат национална правна уредба, която предоставя компетентност за разрешаване на наказателното преследване, задържането и отстраняването от длъжност на съдии или помощник-съдии и последващото намаляване на възнаграждението им на съд, който не отговаря на изискванията да е независим, безпристрастен или предварително създаден със закон.

74.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на Съюза, и по-специално член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, забранява национални разпоредби като член 42а, параграфи 1 и 2 и член 107, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, които, първо, забраняват на националните съдилища, когато проверяват дали с оглед на състава си представляват предварително създаден със закон съд, да проверяват законосъобразността и задължителната сила на решенията на Дисциплинарната колегия, с които се разрешава наказателно преследване, задържане и отстраняване от длъжност на съдии, и второ, третират извършването на такава проверка като дисциплинарно нарушение. Запитващата юрисдикция иска също така да се установи дали тези разпоредби на правото на Съюза забраняват практиката на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), която не допуска съдебен контрол върху акта за назначаване на съдии от президента на Републиката и върху актовете, които KRS приема в хода на този процес на назначаване.

75.

Последица от предварително установеното със закон право на независим и безпристрастен съд е, че всеки има възможност да се позове на това право ( 73 ). Когато съществуването на независим и безпристрастен съд се оспорва на основание, което на пръв поглед не изглежда явно несериозно ( 74 ), всяка юрисдикция ( 75 ) има задължението да провери дали, с оглед на състава си, тя представлява такъв съд. Тази компетентност е необходима за доверието, което съдилищата на демократично общество трябва да вдъхват на правните субекти. В този смисъл такъв контрол е съществена формалност, чието спазване е абсолютна процесуална предпоставка и трябва да се проверява по искане на някоя от страните или служебно ( 76 ). Член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и изискванията, посочени в решението Simpson, имат трансверсален характер. Те се прилагат винаги когато от дадена юрисдикция може да се изисква да се произнесе по дела „в области, обхванати от правото на Съюза“ ( 77 ).

76.

Полското правителство смята, че нито решението A. K., нито национална съдебна практика в смисъл, че Дисциплинарната колегия не е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, могат да поставят под въпрос акта за назначаване на съдиите в тази колегия от президента на Републиката.

77.

Текстът на член 42а, параграфи 1 и 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, посочен в точка 11 от настоящото заключение, на пръв поглед не се ограничава до това да лиши съда от компетентност да отмени erga omnes акта за назначаване на съдия от президента на Републиката. Вместо това той ясно възпрепятства всички полски съдилища, служебно или по искане на страна, да повдигат или разглеждат при каквито и да било обстоятелства и по каквато и да било причина въпроса дали съдът може да спази основното право на ефективна правна защита пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, или дали съдия е бил законно назначен или може да изпълнява съдебни функции, независимо от естеството на твърдяната незаконосъобразност, оспорвания акт или процедура или наличното правно средство за защита. По мое мнение текстът на разпоредбите на изменения Закон за устройството на общите съдилища е толкова широк, че не позволява на националния съд да разгледа въпросите относно състава на всеки съд, както изисква практиката на Съда ( 78 ).

78.

Текстът на член 107, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, изглежда, допълнително утвърждава забраните в член 42а, параграфи 1 и 2 от изменения Закон за устройството на общите съдилища. Изглежда, че член 107, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища обхваща всички опити за оспорване на който и да е аспект от процедурата, водеща до назначаването на съдия ( 79 ), включително например спазването на изискването съдът да бъде предварително създаден със закон. Тъй като член 42а, параграфи 1 и 2 и член 107, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища възпрепятстват тези съдилища да проверяват дали спазват член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата, както са тълкувани в решението Simpson, посочените разпоредби на правото на Съюза не допускат такива разпоредби на националното право.

79.

Що се отнася до съдебната практика на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) ( 80 ), макар Съдът да признава ( 81 ), че фактът, че решенията на президента на Републиката за назначаване на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд) не подлежат на съдебен контрол съгласно полското право, сам по себе си не поражда проблеми ( 82 ), той многократно е постановявал, че осигуряването на ефективен съдебен контрол върху предложенията на KRS за назначаване на съдии — който да включва най-малкото проверка дали е налице произнасяне при превишаване на правомощията или при злоупотреба с власт, при неправилно прилагане на закона или при явна грешка в преценката — е необходим, когато у правните субекти възникват системни съмнения относно независимостта и безпристрастността на съдиите, назначени по тази процедура ( 83 ). Освен това в точки 104—107 от решението Дисциплинарен режим на съдиите Съдът описва редица фактори, включително важната роля, която играе KRS при назначаването на членовете на Дисциплинарната колегия, като пораждащи у правните субекти оправдани съмнения относно независимостта и безпристрастността на този орган. От тази съдебна практика ( 84 ) става ясно, че предложенията на KRS за назначаване на съдии трябва да подлежат на съдебен контрол, при липсата на който Дисциплинарната колегия не се счита за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, и не отговаря на изискванията по-специално на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 85 ). Тази съдебна практика е задължителна за всички полски съдилища, включително за Trybunał Konstytucyjny (Конституционния съд). В своето решение Grossmania Съдът постановява, че съгласно член 260, параграф 1 ДФЕС, ако Съдът установи, че държава членка не е изпълнила задълженията си по Договорите, тази държава членка е длъжна да предприеме мерките, нужни за изпълнението на решението на Съда, което има сила на пресъдено нещо по отношение на фактическите и правните въпроси, които действително или по необходимост са разрешени с него. Поради силата на пресъдено нещо на решението на Съда националният съд, който разглежда обхвата на разпоредбите на правото на Съюза, трябва да вземе предвид авторитетно установените в него правни постановки. Ако съответните национални органи не изпълнят решение на Съда, с което се установява наличието на неизпълнение на задължения, националният съд е длъжен да вземе всички мерки, улесняващи постигането на пълното действие на правото на Съюза в съответствие с насоките, съдържащи се в това решение ( 86 ).

80.

Освен това в съответствие с член 267 ДФЕС решението, което Съдът ще постанови по настоящите дела, е задължително за запитващата юрисдикция по отношение на тълкуването на правото на Съюза за целите на решаването на спора, с който е сезирана. Поради това запитващата юрисдикция трябва при необходимост да остави без приложение решенията на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), ако приеме, че с оглед на решението на Съда тези решения са несъвместими с правото на Съюза, като при необходимост откаже да приложи всяко национално правило ( 87 ), което я задължава да се съобрази с решенията на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) ( 88 ).

81.

Ето защо предлагам на Съда да приеме, че член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкувани във връзка с член 47 от Хартата, не допускат национални разпоредби като член 42а, параграфи 1 и 2 и член 107, параграф 1, точка 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, които, първо, забраняват на националните съдилища, когато проверяват дали с оглед на състава си представляват предварително създаден със закон съд, да проверяват законосъобразността и задължителната сила на решенията на Дисциплинарната колегия, с които се разрешава наказателно преследване, задържане и отстраняване от длъжност на съдии, и второ, третират извършването на такава проверка като дисциплинарно нарушение.

82.

В четвъртия въпрос, който запитващата юрисдикция поставя по дело C‑671/20, се заявява, че Trybunał Konstytucyjny (Конституционният съд) не гарантира ефективна съдебна защита, без да се посочва достатъчно подробно, както изисква член 94 от Процедурния правилник на Съда, защо тя смята, че това е така. От това следва, че Съдът не е в състояние да помогне запитващата юрисдикция, като извърши преценка дали Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) спазва по-специално член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Съответно предлагам на Съда да приеме, че доколкото с четвъртия въпрос по дело C‑671/20 се иска той да извърши тази преценка, този въпрос е недопустим.

83.

С четвъртия си въпрос по дело C‑615/20 и с първия и третия си въпрос по дело C‑671/20 запитващата юрисдикция иска по същество да се установят последиците от констатацията, че Дисциплинарната колегия не е спазила по-специално член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкуван в светлината на член 47 от Хартата, за компетентността на тази колегия да разрешава наказателното преследване, задържането, отстраняването от длъжност и намаляването на възнаграждението на съдиите и помощник-съдиите. Запитващата юрисдикция пита по-специално дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и принципите на предимство на правото на Съюза, на лоялно сътрудничество и на правна сигурност забраняват национални разпоредби като член 41b, параграфи 1 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, които допускат промяна на съдебния състав въз основа на решение на Дисциплинарната колегия за разрешаване на наказателното преследване, задържането, отстраняването от длъжност и намаляването на възнаграждението на съдия. Тя пита също така дали член 2 ДЕС, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципите на предимство на правото на Съюза, на лоялно сътрудничество и на правна сигурност изискват всички държавни органи, включително запитващата юрисдикция, да не се съобразяват с решенията на Дисциплинарната колегия, за да позволят на съдия, чийто имунитет срещу наказателно преследване е бил снет и който е бил отстранен от длъжност, да участва в състава на този съд ( 89 ). Накрая тя пита дали съдия, който е заменил отстранения съдия в този съд, може да се произнася по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза ( 90 ).

84.

В точки 66—69 от настоящото заключение се обяснява защо към момента на приемане на решението относно съдия I. T. Дисциплинарната колегия не е била независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон, и следователно не е отговаряла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата ( 91 ). Нарушението на тези разпоредби е особено тежко, тъй като цялостната преценка на процедурата за назначаване на съдиите от Дисциплинарната колегия и на условията, при които е функционирала тази колегия, не изключва наличието на оправдани съмнения относно възможността да е бил упражнен външен натиск върху назначените в нея съдии. Според мен тази несигурност подкопава интегритета на тази колегия и всички приети от нея актове, включително решението по отношение на съдия I. T.

85.

Принципът на предимство на правото на Съюза изисква всички органи на държавите членки да прилагат изцяло разпоредбите на Съюза. Следователно правото на държавите членки не може да засяга действието, което се предоставя на тези разпоредби на съответните им територии. Националният съд, който разглежда дело в рамките на своята компетентност, е длъжен да остави без приложение всяка разпоредба на националното право, която противоречи на разпоредба на правото на Съюза с директен ефект като например член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ( 92 ). Освен това съгласно принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от нарушение на правото на Съюза ( 93 ). Прилагайки принципа на предимство на правото на Съюза, решението на Дисциплинарната колегия е нищожно ( 94 ).

86.

Премахването на Дисциплинарната колегия със Закона от 9 юни 2022 г. не води до това, че нейните решения да се считат за нищожни. По силата на националното право отстраняването от длъжност на съдия I. T. и намаляването на възнаграждението му остават в сила. За да поправи това положение, той трябва да подаде искане до новосъздадената колегия за професионална отговорност, за да оспори решението на Дисциплинарната колегия. Полското правителство ( 95 )е длъжно не само да гарантира, че компетентността на Дисциплинарната колегия се упражнява от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, но и да отстрани незабавно ( 96 ) последиците от решенията, приети от тази колегия ( 97 ). Незабавното и ефективно прилагане на правото на Съюза не може да бъде обвързано с изискването за подаването на жалба в Колегията за професионална отговорност. В противен случай ефективността на правото на Съюза се накърнява по два начина. Първо, тя ще зависи от инициативата на страните да започнат ново производство пред този състав. Второ, решенията на Дисциплинарната колегия ще останат в сила до приключване на това производство.

87.

Както се посочва в точки 62 и 64 от настоящото заключение, решението на Дисциплинарната колегия не изглежда да има сила на пресъдено нещо съгласно полското право. От това следва, че практиката на Съда относно силата на пресъдено нещо не се прилага към него ( 98 ). Освен това от тази съдебна практика ( 99 ) става ясно, че предвид факта, че решението на Дисциплинарната колегия е прието от орган, който не е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, принципът на правната сигурност или твърдяната сила на пресъдено нещо в настоящия случай не представлява пречка, която да попречи на законодателя или на съда да третират незаконосъобразните последици от това нарушение на правото на Съюза като нищожни ( 100 ).

88.

Ето защо смятам, че всички държавни органи, включително запитващата юрисдикция, която включва и съдия I. T. ( 101 ), както и органите, които имат правомощия да определят и променят състава на националните съдилища ( 102 ), трябва да оставят без приложение решението на Дисциплинарната колегия и да му позволят да участва в състава на запитващата юрисдикция ( 103 ).

89.

Тези съображения са подчинени на важната уговорка, че делото не е било преразпределено на друг състав, който сам по себе си представлява независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон. Макар че за ефективността на правото на Съюза несъмнено би било от полза премахването на всички вредни последици от решението на Дисциплинарната колегия, включително отмяната ex nunc на решенията за преразпределяне на делата, разпределени на съдия I. T., на друг състав, този подход — който би изисквал всички дела, разпределени преди това на този съдия, да бъдат възобновени и/или разгледани отново — не би взел предвид правата на страните по делото на правна сигурност ( 104 ) и на съдебен процес в разумен срок в съответствие с член 47 от Хартата.

90.

От това следва, че в рамките на преюдициалното запитване по дело C‑615/20 съдия I. T. следва да продължи да заседава в състава, сезиран в главното производство. Решението на Дисциплинарната колегия от 18 ноември 2020 г., с което се цели отстраняването му от длъжност, е прието на същата дата като преюдициалното запитване по дело C‑615/20, вследствие на което производството пред запитващата юрисдикция е спряно. От преписката, с която разполага Съдът, става ясно, че независимо от отстраняването от длъжност на съдия I. T., производството, образувано по дело C‑615/20, не е преразпределено ( 105 ). Делото, по което е образувано преюдициалното запитване по дело C‑671/20, е преразпределено на друг състав на запитващата юрисдикция. В преписката, с която с която разполага Съдът, няма данни, че този състав не е независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон. В такъв случай това производство може да остане висящо пред новия състав ( 106 ).

91.

Съответно предлагам на Съда да приеме, че член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и принципите на предимство на правото на Съюза, на лоялно сътрудничество и на правна сигурност изискват всички държавни органи, включително запитващата юрисдикция, да отстранят незаконосъобразните последици от решенията на Дисциплинарната колегия като решението ѝ от 18 ноември 2020 г. и по този начин да разрешат на съдия, който е отстранен от длъжност, да заседава в този съд, освен по делата, които са преразпределени на друг състав, който представлява независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон.

92.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша), както следва:

„Член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и принципите на предимство на правото на Съюза, на лоялно сътрудничество и на правна сигурност изискват всички държавни органи, включително запитващата юрисдикция, да отстранят незаконосъобразните последици от решенията на Дисциплинарната колегия, разрешаващи наказателно преследване, задържане и отстраняване от длъжност на съдии, и по този начин да разрешат на съдия, който е отстранен от длъжност, да заседава в този съд, освен по делата, които са преразпределени на друг състав, който представлява независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон“.