1.

Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите ( 2 ). По-точно запитващата юрисдикция иска да се установи дали и при какви условия е допустимо върху предната страна на опаковката на храна да се предоставя доброволна хранителна информация, която не се отнася до храната във вида, в който се продава, а до порции от нея след приготвянето ѝ чрез добавяне на допълнителни съставки.

2.

Запитването е отправено в рамките на спор между Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband eV (Федерален съюз на потребителските централи и сдружения, Германия, наричан по-нататък „BVV“) и производителя на храни Dr. August Oetker Nahrungsmittel KG (наричан по-нататък „Dr. Oetker“) за съответствието на етикетирането на хранителната информация върху предната страна на опаковка на мюсли (наричано по-нататък„разглежданият продукт“) с изискванията относно хранителната информация, предоставяна доброволно, и по-специално с член 31, параграф 3, втора алинея и член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011.

3.

Съдът вече е имал повод да тълкува Регламент № 1169/2011, както по-специално и отменените с него директиви 2000/13/ЕО ( 3 ) и 90/496/ЕИО ( 4 ), но за първи път ще извърши тълкуване на разпоредбите относно доброволното етикетиране на хранителната информация за храните ( 5 ).

4.

В настоящото заключение приемам, че доброволното етикетиране на хранителната информация за предварително опакована храна като това на разглеждания продукт, който се консумира според различни начини на приготвяне, не съответства на изискванията на Регламент № 1169/2011, ако информацията за енергийната стойност и количествата хранителни вещества се предоставя за един-единствен начин на приготвяне, вместо да се отнася, за 100 g, и за храната във вида, в който тя се продава.

5.

Съображения 10, 17, 35, 37 и 41 от Регламент № 1169/2011 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

6.

Член 9 от този регламент, озаглавен „Списък на задължителните данни“, сдържа параграф 1, който гласи:

„В съответствие с членове 10—35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни:

[…]

л) обявяване на хранителната стойност“.

7.

Член 30 от посочения регламент е озаглавен „Съдържание“ и гласи:

„1.   Задължителното обявяване на хранителната стойност включва следното:

[…]

3.   Когато при етикетирането на предварително опаковани храни се осигурява посоченото в параграф 1 задължително обявяване на хранителната стойност, върху етикета може да се повтори следната информация:

4.   Чрез дерогация от член 36, параграф 1 когато при етикетирането на продуктите, посочени в член 16, параграф 4, се осигурява обявяване на хранителната стойност, съдържанието на това обявяване може да се ограничи само до енергийната стойност.

5.   Без да се засягат разпоредбите на член 44 и чрез дерогация от член 36, параграф 1, когато при етикетирането на продуктите, посочени в член 44, параграф 1, се осигурява обявяване на хранителната стойност, съдържанието на това обявяване може да се ограничи само до:

[…]“.

8.

Член 31 от същия регламент е озаглавен „Изчисляване“ и параграф 3 от него предвижда:

„Енергийната стойност и количеството хранителни вещества, посочени в член 30, параграфи 1—5, отговарят на стойностите и количествата, съдържащи се в храната във вида, в който тя се продава.

Когато това е уместно, информацията може да се отнася за храната след приготвянето ѝ, при условие че са предоставени достатъчно подробни указания за приготвянето и информацията се отнася за храната във вида, в който е приготвена за консумация“.

9.

Член 32 от Регламент № 1169/2011 е озаглавен „Изразяване на количества в 100 g или в 100 ml“ и параграф 2 от него гласи:

„Енергийната стойност и количеството на хранителните вещества, посочени в член 30, параграфи 1—5, се изразяват чрез количество в 100 g или в 100 ml“.

10.

Член 33 от този регламент е озаглавен „Изразяване в порции или в единици за консумация“ и параграфи 1 и 2 от него предвиждат:

„1.   В следните случаи енергийната стойност и количеството на хранителните вещества, посочени в член 30, параграфи 1—5, могат да бъдат изразени в порции и/или в единици за консумация, които лесно се разпознават от потребителя, при условие че използваните порции или единици за консумация са количествено определени върху етикета и че е обявен броят на порциите или единиците за консумацията, които се съдържат в опаковката:

2.   Чрез дерогация от член 32, параграф 2 в случаите, посочени в член 30, параграф 3, буква б), количеството на хранителните вещества и/или процентът от референтните количества за прием, предвидени в приложение XIII, част Б, могат да бъдат изразени само в порции или в единици за консумация.

Когато количеството на хранителните вещества се обозначава само в порции или в единици за консумация в съответствие с първа алинея, енергийната стойност се изразява на 100 g или 100 ml и на порции или в единици за консумация“.

11.

Dr. Oetker е германско хранително предприятие, което произвежда и продава мюсли под наименованието „Dr. Oetker Vitalis Knuspermüsli Schoko + Keks“ (хрупкаво мюсли с шоколад и бисквити). Опаковката на този продукт представлява картонена кутия с форма на паралелепипед.

12.

Тази опаковка съдържа следните обявления за хранителна стойност:

13.

BVV счита, че етикетирането на хранителната информация за разглеждания продукт нарушава разпоредбите на Регламент № 1169/2011 относно обявяването на хранителната стойност. Dr. Oetker нарушавал член 33 във връзка с членове 30 и 32 от този регламент с обявяването върху лицевата страна на опаковката на разглеждания продукт на енергийната стойност само за порция от продукта след приготвянето му (а именно 872 kJ), а не за порция от продукта във вида, в който се продава (а именно 1880 kJ). На това основание BVV изпраща официална писмена покана до Dr. Oetker, като по същество иска от него да представи декларация за въздържане от действие, скрепена със санкция при неизпълнение.

14.

Тъй като тази покана остава без последици, BVV предявява иск пред Landgericht Bielefeld (Областен съд Билефелд, Германия), който уважава иска с решение от 8 август 2018 г., като постановява, от една страна, че тъй като с него не се обявява енергийната стойност за порция от продукта във вида, в който се продава, етикетирането на лицевата страна на опаковката на разглеждания продукт не съответства на член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011 и от друга страна, че член 31, параграф 3, втора алинея от този регламент се прилага съответно само за „твърде обширните етапи на преработка“, каквито в случая липсват.

15.

След подадена от Dr. Oetker въззивна жалба, с решение от 13 юни 2019 г. Oberlandesgericht Hamm (Върховен областен съд Хам, Германия) отменя това решение и отхвърля иска на BVV.

16.

Според този съд обявяването на енергийната стойност за порция от разглеждания продукт след приготвянето му е достатъчно. От една страна, член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011 не налагал върху предната страна на опаковката на хранителен продукт, освен вече посочената информация за хранителната стойност, да се обявява и енергийната стойност на продукта във вида, в който се продава. Всъщност с информацията на тясната странична част на опаковката на разглеждания продукт, която информация не е предмет на спора, се целяло да се изпълни уреденото в член 30, параграф 1 от този регламент задължение за обявяване на хранителната стойност. Следователно информацията върху предната страна на опаковката представлявала повторена информация по смисъла на член 30, параграф 3, буква б) от посочения регламент. В такъв контекст —когато в тази повторена информация енергийната стойност и количествата на хранителните вещества се обозначават само за порция — съгласно член 33, параграф 2, втора алинея от същия регламент било необходимо енергийната стойност да се изрази за 100 g от храната след приготвянето ѝ. От друго страна, съгласно член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 информацията за енергийната стойност можела да се отнася и за храната след приготвянето ѝ, при условие че, както в разглеждания случай, са предоставени достатъчно подробни указания за приготвянето и информацията се отнася за храната във вида, в който е приготвена за консумация. Освен това посоченият регламент не съдържал индикации в подкрепа на виждането на Landgericht Bielefeld (Областен съд Билефелд), че под „приготвяне“ по смисъла на тази разпоредба трябва да се разбират само „твърде обширни етапи на преработка“ като готвене или затопляне.

17.

BVV подава ревизионна жалба до Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), а именно запитващата юрисдикция, срещу решението на Oberlandesgericht Hamm (Върховен областен съд Хам).

18.

Според запитващата юрисдикция изходът на делото по ревизионната жалба зависи от това дали член 31, параграф 3 и член 33, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство е забранено с рекламна цел върху лицевата страна на опаковката да се обявява хранителната информация за порция от храната след приготвянето ѝ, без допълнително да се посочва енергийната стойност за 100 g от тази храна във вида, в който се продава.

19.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

20.

Писмени становища представят страните в главното производство и Европейската комисия. На основание член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание.

21.

Разглежданите преюдициални въпроси се отнасят до установените с Регламент № 1169/2011 изисквания относно етикетирането на хранителната информация за храните. Предвид техническото естество на разглежданата правна уредба считам за полезно да започна с преглед на релевантната правна уредба (1), което ще помогне за по-доброто разбиране на етикетирането на хранителната информация за разглеждания продукт и на поставените въпроси (2).

22.

Рамките на правната уредба относно етикетирането на храните са очертани с Директива 79/112/ЕИО ( 6 ), чиято цел е била да се установят общи правила, „за да се подпомогне функционирането на общия пазар“, тъй като различията между националните правила са се възприемали като пречка пред свободното движение на хранителните продукти между държавите членки ( 7 ). Макар премахването на тези пречки да е била основната цел на посочената директива, законодателят признава също така, че правилата трябва да се основават „преди всичко на необходимостта от осведомяване и защита на потребителя“ ( 8 ). Тази необходимост е повторена ( 9 ) и затвърдена ( 10 ) с Директива 2000/13, която консолидира и заменя Директива 79/112, която многократно и съществено е изменяна ( 11 ).

23.

Едва след като законодателството в областта на етикетирането на храните бива опростено и консолидирано в единен текст, а именно Регламент № 1169/2011 ( 12 ), законодателят на Съюза посочва, че тази правна уредба служи „както на интересите на вътрешния пазар, като опростява законодателството, гарантира правна сигурност и намалява административната тежест, така и на интересите на гражданите, като предвижда ясно, разбираемо и четливо задължително етикетиране на храните“ ( 13 ). Всъщност съгласно даденото определение предметът на този регламент е по-специално да предоставя „основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните“ и да определя „средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните“ ( 14 ). В този контекст съгласно член 3, параграф 1 от този регламент една от „общите цели“ на посоченото законодателство е да гарантира „високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, като предоставя на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер“ ( 15 ).

24.

Следователно правилата относно информацията за храните следва да се разгледат именно в светлината на първоначалната цел за безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар, но най-вече — в конкретния случай — на целта за защита на здравето на потребителите.

25.

В самото начало следва да се отбележи, че Регламент № 1169/2011 разграничава два вида данни: от една страна, „задължителната информация“, определена като „данните, които се изисква да бъдат предоставени на крайния потребител съгласно разпоредбите на Съюза“ ( 16 ), и от друга страна, „доброволната информация“, която, както показва наименованието ѝ, се предоставя на доброволен принцип ( 17 ).

26.

Задължителната информация позволява на потребителите да идентифицират и използват правилно храните и да направят избор, който е съобразен с индивидуалните потребности на хранителния им режим ( 18 ). Подробните разпоредби, уреждащи тази задължителна информация, са включени в глава IV от Регламент № 1169/2011 ( 19 ). Списъкът на данните, които задължително трябва да се посочат върху храните, е установен в член 9, параграф 1 от този регламент, където сред различните видове информация в буква л) е посочено „обявяването на хранителната стойност“. То трябва да е в съответствие със специалните разпоредби на глава IV, раздел 3, и по-специално членове 29—35 от посочения регламент ( 20 ).

27.

Доброволната информация позволява по-специално на производителите, които желаят това, да привлекат вниманието на потребителите към качествата на техния продукт ( 21 ) или да им помогнат лесно да виждат съществената хранителна информация, когато купуват храни, като повторят най-важните елементи от задължителната хранителна информация в основното зрително поле на опаковката ( 22 ). Въпреки този доброволен характер законодателят на Съюза счита, че подобни обозначения следва също да отговарят на хармонизирани критерии ( 23 ). Причините за такова хармонизиране са различни в зависимост от вида на доброволната информация. Например, що се отнася до повтарянето на хранителната информация, ако се допусне свобода при избора на информацията, която би могла да бъде повторена, е възможно да се стигне до объркване ( 24 ) и дори до заблуждаване ( 25 ) на потребителите.

28.

По тези причини представянето на доброволната информация също е хармонизирано. Макар този аспект на етикетирането да се урежда главно от разпоредбите на глава V от Регламент № 1169/2011, озаглавена „Доброволна информация за храните“, същите препращат към разпоредбите на глава IV, както и към глава III, и по-специално към член 7 от този регламент, който се отнася до „[п]рактики[те] за обективно информиране“. Всъщност информацията за храните, която се предоставя на доброволен принцип, от една страна, трябва да е в съответствие с изискванията за задължителната информация, установени в раздели 2 и 3 от глава IV, а именно „подробните разпоредби“ и разпоредбите относно „обявяването на хранителната стойност“ ( 26 ), и от друга страна, не трябва да заблуждава потребителя, не трябва да е двусмислена или да обърква потребителя, а когато е уместно трябва да се основава на съответните научни данни ( 27 ).

29.

Сред различните задължителни данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, се нарежда и „обявяването на хранителната стойност“ ( 28 ). Техническото естество на правилата за „обявяване на хранителната стойност“, известно още и като „етикетиране за хранителни стойности“ ( 29 ), ясно личи от факта, че това е единственият аспект, на който е посветен цял раздел от глава IV от този регламент, а именно раздел 3 ( 30 ), който по същество консолидира разпоредбите на Директива 90/496.

30.

Подробните разпоредби в раздел 3 уреждат съдържанието на това обявяване, неговото представяне, както и изчисляването на енергийната стойност. Това именно са правилата, които се разглеждат по делото в главното производство.

31.

На първо място, що се отнася до правилата относно съдържанието на хранителната информация върху етикета, Регламент № 1169/2011 прави разграничение между „задължително“ и „повторно“ обявяване на хранителната стойност, като последното представлява специфична категория доброволна информация ( 31 ).

32.

От една страна, съгласно член 30, параграф 1 от този регламент задължителното обявяване на хранителната стойност трябва да включва енергийната стойност и количествата мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтъци и сол.

33.

От друга страна, съгласно член 30, параграф 3 от посочения регламент в допълнение към задължителното обявяване на хранителната стойност и когато етикетирането се отнася до предварително опакована храна, стопанският субект в хранителната промишленост може да избере да повтори или енергийната стойност на храната (буква а), или всички най-важни елементи от задължителното обявяване на хранителната стойност ( 32 ), а именно всички елементи на това обявяване без въглехидратите и белтъците (буква б). Целта на възможността за повтаряне на тези данни е да се помогне на потребителите лесно да виждат съществената хранителна информация, когато купуват храни ( 33 ).

34.

На второ място, що се отнася до правилата относно представянето на хранителната информация върху етикета, от разпоредбите на Регламент № 1169/2011 следва, че задължителното обявяване на хранителната стойност, както впрочем и всички останали задължителни данни, трябва да се обозначи на видно място по такъв начин, че да бъде лесно видимо и четливо ( 34 ). Освен това задължителното обявяване на хранителната стойност трябва да се включва в едно и също зрително поле — определено като „всички повърхности на опаковката, които могат да бъдат прочетени от един зрителен ъгъл“ ( 35 ) — в ясен формат и в таблична форма с подравнени номера, ако пространството го позволява ( 36 ).

35.

Колкото до доброволното повторно обявяване на хранителната стойност, то, подобно на всички останали доброволни данни, не трябва да се представя за сметка на разполагаемото пространство, предвидено за задължителната информация ( 37 ). На практика, както в настоящия случай, то впрочем обикновено се представя в основното зрително поле (предната страна на опаковката) ( 38 ) с предвидения за това размер на шрифта ( 39 ).

36.

На трето място, що се отнася до метода на изчисляване на енергийната стойност и на количествата на хранителните вещества при обявяването на хранителната стойност, съгласно член 32, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 тази информация по принцип трябва да бъде изразена чрез количество за 100 g или 100 ml. Причината за съществуването на това правило е, че потребителят трябва да може да направи сравнение между хранителната информация за подобни продукти в опаковки с различни размери ( 40 ), и то важи независимо дали обявяването на хранителната стойност е задължително, или доброволно, като се има предвид, че тази разпоредба се отнася по-специално до обявяването на хранителната стойност по член 30, параграфи 1 и 3 от този регламент. Освен това обявяването на хранителната стойност по принцип се отнася за храната „във вида, в който тя се продава“ ( 41 ) или „когато това е уместно“— за храната „след приготвянето ѝ“, при условие че са предоставени достатъчно подробни указания за приготвянето и информацията се отнася за храната във вида, в който е приготвена за консумация ( 42 ).

37.

С оглед на гореизложеното считам за полезно да направя следните разяснения относно етикетирането на хранителната информация за разглеждания продукт.

38.

Най-напред, трябва да се констатира, че преюдициалните въпроси не засягат задължителното обявяване на хранителната стойност. Между страните в главното производство е безспорно, че то е в пълно съответствие с разпоредбите на Регламент № 1169/2011. Всъщност задължителното етикетиране на хранителната информация върху опаковката на разглеждания продукт, от една страна, включва енергийната стойност ( 43 ) и количествата мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтъци и сол ( 44 ) и от друга страна, представя тази информация в едно и също зрително поле ( 45 ), а именно в таблична форма на тясната странична част на опаковката ( 46 ).

39.

По-нататък, що се отнася до повторното обявяване на хранителната стойност, отбелязвам, че между страните в главното производство е безспорно, че когато при етикетирането на предварително опаковани храни се осигурява задължително обявяване на хранителната стойност, енергийната стойност и количествата мазнини, наситени мастни киселини, захари и сол могат да се повторят на доброволен принцип върху предната страна на опаковката ( 47 ) във форма, различна от указаната за задължителното обявяване на хранителната стойност ( 48 ). Съответствието с разпоредбите на Регламент № 1169/2011 се оспорва само що се отнася до изчисляването и изразяването на енергийната стойност и на количествата на хранителните вещества при повторното обявяване на хранителната стойност върху предната страна на опаковката, като спорът се отнася по-специално до въпроса дали това повторно обявяване може да касае само храната след приготвянето ѝ.

40.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага само към храните, за чиято консумация е необходимо приготвяне, като предписаният начин на приготвяне е само един.

41.

Този въпрос е релевантен за разрешаването на спора, тъй като, както отбелязва запитващата юрисдикция, разглежданият продукт може да се приготвя по различни начини, а именно чрез добавяне на мляко, кисело мляко или извара, както и на плодови сокове, и дори на плодове, конфитюр или мед.

42.

С други думи, Съдът следва да се произнесе дали, когато съществуват различни начини на приготвяне на дадена храна — евентуално чрез добавяне на различни съставки — обявяването на хранителната стойност, което се повтаря на доброволен принцип върху предната страна на опаковката, може да се отнася само до един от тези начини на приготвяне.

43.

Съгласно член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011, „когато това е уместно“, хранителната информация може да се отнася за „храната след приготвянето ѝ“, вместо за храната „във вида, в който тя се продава“ ( 49 ), „при условие че са предоставени достатъчно подробни указания за приготвянето и информацията се отнася за храната във вида, в който е приготвена за консумация“. Тази разпоредба възпроизвежда дословно текста на член 6, параграф 4 от Директива 90/496.

44.

В самото начало ще отбележа, че при тълкуването на тази разпоредба трябва да се отчита не само нейният текст, но също контекстът ѝ и целта, преследвана със съответната правна уредба ( 50 ).

45.

На първо място, що се отнася до текста на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011, също като запитващата юрисдикция констатирам, че тази разпоредба не съдържа нищо, което може да даде ясен и недвусмислен отговор. Всъщност единствените констатации, които могат да се изведат при буквално тълкуване, са следните.

46.

Първо, изразът „храната след приготвянето ѝ“ предполага, че храната, за която става дума в член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011, може да бъде приготвена. Следователно тази разпоредба не се отнася за храните, за чиято консумация не е необходимо приготвяне (например шоколадово блокче). Впрочем в случая мюслито също може да се консумира без приготвяне. Ето защо би могло да се твърди, че мюслито не е храна, попадаща в обхвата на посочената разпоредба, ако последната се отнася само за храните, за чиято консумация задължително е необходимо приготвяне. В текста на същата разпоредба обаче няма ясни индикации за такъв стриктен подход. Всъщност нито начинът, нито значението на приготвянето са определящи за приложимостта на разпоредбата.

47.

Второ, отбелязвам, че употребата на израза „когато това е уместно“ в началото на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 показва, че тази разпоредба не се отнася до всички храни, за чиято консумация може да е необходимо приготвяне, и съответно хранителната информация, изисквана в посочената разпоредба, не трябва задължително да се предоставя.

48.

Трето, условието да са „предоставени достатъчно подробни указания за приготвянето“, би могло да е довод в подкрепа на прилагането на посочения член 31, параграф 3, втора алинея, независимо от броя на начините на приготвяне на храната, тъй като това условие губи част от смисъла си, ако посочената разпоредба се прилага само за храните, за които съществува един-единствен начин на приготвяне. Макар впрочем при наличието на един-единствен начин на приготвяне на дадена храна необходимостта от такова указание несъмнено да е по-малка, с оглед на целта за информиране на потребителя считам, че то все пак е обосновано, доколкото е необходимо за правилната употреба на продукта.

49.

На второ място, от контекста на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 следва, че понятието „храна след приготвянето ѝ“ по принцип включва всички „храни, предназначени за крайния потребител“ ( 51 ). Впрочем, макар този регламент да се прилага, без да се засягат изискванията за етикетиране, предвидени в специални разпоредби на Съюза относно определени храни ( 52 ), в него не се съдържа конкретна разпоредба относно информацията, свързана с изчисляването и представянето на обявяването на хранителната стойност върху предната страна на опаковката ( 53 ). Отбелязвам впрочем, че Регламент № 1169/2011 не съдържа индикации в подкрепа на схващането, че под „приготвяне“ по смисъла на този регламент следва да се разбират само „твърде обширните етапи на преработка“ като готвене или затопляне, тъй като в посочения регламент този израз нито е дефиниран, нито е описан.

50.

От това следва, че буквалното и контекстуалното тълкуване не могат да предложат убедителен отговор на въпроса дали член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 се отнася само до храните, за които предварително е зададен един-единствен начин на приготвяне, или и до храните — като мюслито — които могат да се приготвят по различни начини, по-специално чрез добавяне на допълнителни съставки. Следователно отговорът на въпроса, по-специално относно смисъла, който следва да се придаде на израза „когато това е уместно“ — безспорно оставящ известна свобода на правна преценка — може да се намери само по пътя на телеологичното тълкуване.

51.

Ето защо, що се отнася, на трето място, до целта, преследвана в член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011, отбелязвам най-напред, че тя трябва да се преценява с оглед както на замисъла на тази разпоредба, така и на целите на разглежданата правна уредба, и по-специално тази да се позволи на потребителите да направят информиран избор и да използват храните напълно безопасно, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен характер ( 54 ).

52.

Отбелязвам, че замисълът на член 31 се извежда от съображения 35 и 41 от Регламент № 1169/2011. В съображение 35 се предвижда, че с разпоредбите относно обявяването на хранителната стойност за 100 g или 100 ml се цели „улесняване на сравнението между продукти в опаковки с различни размери“. В това съображение се уточнява и че „допълнителна информация за порциите“ се допуска „в допълнение към изразяването на хранителната стойност за 100 g или за 100 ml“, „ако е подходящо“, „когато храната е предварително опакована под формата на единични порции или единици за консумация“.

53.

Съображение 41 от този регламент гласи, че „[з]а да удовлетвори средностатистическия потребител и за да изпълни информационната цел, заради която е въведена“, предоставената хранителна информация следва „да бъде проста и лесна за разбиране“ и че „на доброволен принцип, най-важните елементи от хранителната информация могат да се повторят в основното зрително поле, за да се помогне на потребителите лесно да виждат съществената хранителна информация, когато купуват храни“.

54.

Именно тези два неразривно свързани замисъла — а именно улесняването на сравнението между храните и информирането на потребителите — могат да обосноват прилагането на (и да обяснят връзката между) двете алинеи на член 31, параграф 3 от Регламент № 1169/2011.

55.

Първо, за да се улесни сравнението на енергийните стойности и количествата хранителни вещества, те по принцип трябва да се отнасят за състоянието на храната във вида, в който тя се продава (първа алинея). Когато обаче дадена храна става готова за консумация само след приготвяне, включващо добавяне на други съставки, за да се улесни сравнението ѝ със съответна храна на друг производител, обявяването на хранителната стойност може да се отнася за храната след приготвянето ѝ (втора алинея).

56.

В тази втора хипотеза обаче, ако дадена храна може да бъде приготвена по различни начини, данните за енергийната стойност и количествата хранителни вещества на храната след приготвянето ѝ, отнасящи се до предложеното от производителя приготвяне, обикновено не позволяват да се направи сравнение със съответните храни на други производители, при които обявяването на хранителната стойност може да е направено за различен начин на приготвяне.

57.

В случая например е безспорно, че мюслито може да се приготвя по различни начини чрез използване на допълнителни съставки с евентуално различно съдържание на захари или мазнини. Ето защо обявяване на хранителната стойност, основавано на определено предложение за приготвяне — в случая добавянето на 60 ml мляко с 1,5 % съдържание на мазнини — е само един от възможните варианти, който не дава обща насока за хранителните стойности на готовия за консумация продукт и не позволява да се направи сравнение, що се отнася до хранителните стойности, с еквивалентните продукти на други производители, по-специално защото съотношението между количеството на храната и количеството на допълнителната съставка на практика се определя свободно според вкуса на потребителя.

58.

От това следва, от една страна, че евентуално изчисляване на енергийната стойност и на количествата хранителни вещества на продукт, който може да се приготвя по различни начини, по дефиниция е произволно и се променя в зависимост от начина на приготвяне и от друга страна, a contrario, че сравнимостта на енергийната стойност и на количествата хранителни вещества на такъв продукт може да се осигури само когато информацията се отнася за храната във вида, в който тя се продава, съгласно член 31, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1169/2011.

59.

Ако въз основа на замисъла за сравнимост впрочем се заключи, че храните, които могат да се приготвят по различни начини, трябва да се изключат от приложното поле на член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011, остава да се определи кои са изискващите приготвяне храни, спрямо които тази разпоредба е приложима.

60.

В това отношение тълкуване a contrario показва, че разгледаните по-горе храни се различават от тези, които могат да станат годни за консумация само по един-единствен, предварително зададен начин на приготвяне, като този при сухите супи на прах, за които количеството вода за добавяне и продължителността на готвене са зададени предварително за един-единствен начин на употреба, при пудингите на прах или при готовите продукти (например равиолите). Характерното за тези храни е, че те всъщност стават годни за консумация само по посочения начин, което позволява пряко сравнение със сходните храни. Разбира се, подобно сравнение невинаги почива на пълна еквивалентност по-специално защото хранителните стойности на допълнителните съставки могат да се променят. Произволността при такова сравнение обаче със сигурност ми изглежда ограничена.

61.

Второ, от гледна точка на информационната цел на обявяването на хранителната стойност, от член 7, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 следва, че информацията за храните не трябва да заблуждава потребителя, особено по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество и свойствата ѝ ( 55 ). В параграф 2 от тази разпоредба се предвижда, че „информацията за храните е точна, ясна и лесноразбираема за потребителя“ ( 56 ).

62.

В това отношение, от една страна, установявам, че от гледна точка на информационната цел, предвид произволното и променливо естество на изчисляването на горепосочените хранителни стойности, в случая не е лесно да се определи с какво представянето на повторна хранителна информация за храната след приготвянето ѝ е полезно за потребителя, още повече че задължителното обявяване на хранителната стойност фактически визуално отива на заден план. Освен това, за да се осигури високо равнище на защита на потребителите при информиране, като се вземат предвид различията във възприятията им ( 57 ), информацията за храните, както Съдът вече е отбелязал, трябва да е правилна, безпристрастна и обективна ( 58 ). Това обаче няма да е така, ако производителите на храни, които могат да се приготвят по различни начини, изберат най-изгодната за тях форма, и по-специално тази, при която на показ се излага най-ниската енергийна стойност. Такъв начин на действие нито е безпристрастен, нито е обективен.

63.

От друга страна, доброволно обявяване на хранителната стойност, което при повтарянето на тази информация пропуска да посочи енергийната стойност за 100 g от храната във вида, в който тя се продава, би могло да заблуди потребителите, дори тази стойност да е включена в задължителното обявяване на хранителната стойност, по-специално когато при повтарянето на обявената хранителна стойност другите производители систематично посочват енергийната стойност за 100 g от продукта във вида, в който се продава. Всъщност в такава хипотеза могат да се отчетат значителни разлики в стойностите. Като пример отбелязвам, че енергийната стойност на разглеждания продукт за порция от продукта във вида, в който се продава, е 1880 kJj, докато енергийната стойност за порция от продукта след приготвянето му е 872 kJ.

64.

По принцип обаче, предвид разделението на областите на компетентност между националните юрисдикции и Съюза, Съдът не следва да се произнася по въпроса дали етикетирането на някои продукти може да въведе купувача или потребителя в заблуда или да решава въпроса за евентуалния заблуждаващ характер на дадено обявяване на хранителната стойност. Запитващата юрисдикция трябва да извърши цялостна преценка на различните елементи на етикетирането, за да определи дали такъв потребител може да бъде въведен в заблуда по отношение на хранителните стойности на разглеждания продукт. Когато се произнася по преюдициалното запитване, Съдът обаче може при необходимост да даде пояснения, с цел да насочи националната юрисдикция при вземането на нейното решение ( 59 ).

65.

В това отношение, най-напред, за да прецени дали етикетирането може да заблуди купувача, националният съд трябва да се основе главно на предполагаемите с оглед на това етикетиране очаквания на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, по-специално относно качеството, свързано с храната, като основното е потребителят да не бъде въведен в заблуда и накаран погрешно да приеме, че продуктът има наред с другото качество, различно от действителното ( 60 ).

66.

По-нататък, като се има предвид, че замисълът на възможността за повторно обявяване на хранителните стойности върху предната страна на опаковката е именно да се помогне на потребителите лесно да виждат съществената хранителна информация в момента на покупката, следва да се изходи от съждението, че средният потребител най-напред ще прочете повторената хранителна информация върху лицевата страна на опаковката, а не задължителната информация на тясната странична част ( 61 ).

67.

Накрая, следва да се вземе предвид, че производителите на храни имат интерес да представят продуктите си като възможно най-здравословни в обявяването на хранителната стойност и съответно да фиксират хранителни стойности, като например съдържанието на захари и количеството калории, на най-ниското възможно равнище. Всъщност при повторно обявяване на хранителната стойност енергийните хранителни стойности за 100 g от определен продукт след приготвянето му могат да се окажат по-ниски от тези за 100 g от същия продукт във вида, в който той се продава, когато хранителните стойности на използваните съставки за приготвянето са по-ниски от тези на съответната храна. Ето защо, ако се приеме, че е възможно храна като разглеждания продукт да попадне в обхвата на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/201, това би довело до разширяване на категорията храни, за които може да се отнася тази разпоредба. Такова разширяване не би било уместно, тъй като посочената разпоредба, която по принцип е изключение, може да стане правилото, когато дадена храна може да се приготви по един или по друг начин.

68.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага само към храните, за които е необходимо приготвяне и за които предварително е зададен един-единствен начин на приготвяне.

69.

При отрицателен отговор на първия въпрос с втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали с формулировката „на 100 g“, използвана в член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011, се има предвид единствено 100 g от храната във вида, в който се продава, или — най-малкото и — 100 g от храната след приготвянето ѝ.

70.

Предвид отговора, който предлагам да се даде на първия въпрос, не ми изглежда необходимо да се отговаря на този втори въпрос. Ето защо анализът по-долу е направен от съображения за изчерпателност, в случай че Съдът счете отговора за необходим.

71.

В самото начало припомням, че член 33, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1169/2011 предвижда дерогация от правилото, съгласно което количествата на хранителните вещества трябва да се изразяват чрез количество за 100 g или 100 ml. Съгласно тази разпоредба в рамките на доброволната информация, която повтаря в основното зрително поле енергийната стойност заедно с количествата мазнини, наситени мастни киселини, захари и сол ( 62 ), количествата на тези хранителни вещества могат да бъдат изразени „само в порции или в единици за консумация“. В такъв случай обаче съгласно втората алинея на същата тази разпоредба енергийната стойност трябва да се изразява едновременно за 100 g или 100 ml и за порция или единица за консумация. Прилагането на тази дерогация изисква да са изпълнени условията, с които член 33, параграф 1 от този регламент обвързва правото на изразяване на хранителните стойности за порция или единица за консумация, а именно „използваните порции или единици за консумация [да] са количествено определени върху етикета и [да] е обявен броят на порциите или единиците за консумацията, които се съдържат в опаковката“ ( 63 ).

72.

В случая, ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос, това ще означава, че повторното обявяване на хранителните стойности на разглеждания продукт е позволено по силата на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 и че единственото задължение на Dr. Oetker е да предостави посочената в член 30, параграфи 1—5 от този регламент хранителна информация за храната след приготвянето ѝ. По силата на член 32, параграф 2 от посочения регламент тази повторена хранителна информация следва да се изразява за 100 g или 100 ml от продукта след приготвянето му. По силата на член 33, параграф 1, буква а) от този регламент Dr. Oetker впрочем може също така да изрази енергийната стойност и количествата на хранителните вещества за порция при посочените в тази разпоредба условия ( 64 ), а съгласно член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011 — да обозначи повторната доброволна информация върху лицевата страна на опаковката само за порция, що се отнася до количествата хранителни вещества, и успоредно за 100 g и за порция, що се отнася до енергийната стойност. Накрая, следва да се припомни, че Dr. Oetker обявява върху тясната странична част на опаковката и хранителните данни за 100 g от продукта във вида, в който се продава.

73.

Ако се абстрахираме от фактите по делото в главното производство, въпросът дали с формулировката „на 100 g“ по смисъла на член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011 относно енергийната стойност се има предвид единствено 100 g от продукта във вида, в който се продава, или пък и 100 g от храната след приготвянето ѝ, може да възникне, когато обявяването на хранителната стойност се отнася за храната след приготвянето ѝ съгласно член 31, параграф 3, втора алинея от този регламент.

74.

Както отбелязва запитващата юрисдикция, отговорът на този въпрос не може да се изведе нито от текста, нито от контекста на разглежданата разпоредба. Всъщност не се уточнява за кои 100 g храна трябва да се отнасят данните за енергийната стойност, когато хранителната информация се предоставя за храната след приготвянето ѝ съгласно член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011. Отговорът на въпроса може да се намери само ако се вземе предвид целта на повторното обявяване на хранителната стойност.

75.

Така, с оглед на посочения в съображение 35 от Регламент № 1169/2011 замисъл за улесняване на сравнението ( 65 ), отбелязвам, че с член 31, параграф 3, втора алинея от този регламент се цели главно да се гарантира правилното прилагане на изискванията относно референтното количество от 100 g или 100 ml по член 32, параграф 2 от този регламент. Идеята в основата на тази разпоредба е, че по принцип порциите не тежат 100 g и следователно за улесняване на сравнимостта е необходимо поне най-съществената информация, а именно тази за енергийната стойност, да се посочи за референтното количество от 100 g, като другите хранителни стойности могат да се отнасят за теглото на порцията, ако са повторени върху опаковката извън задължителната хранителна таблица.

76.

С оглед на този замисъл считам, че когато хранителните стойности са изложени върху предната страна на опаковката за определено референтно количество, което производителят е избрал за храната след приготвянето ѝ, може да се допусне — за да се гарантира известна сравнимост — член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011 да се тълкува в смисъл, че е налице задължение за обявяване върху лицевата страна на енергийната стойност за 100 g от продукта във вида, в който се продава, в допълнение към хранителната информация за една порция. Предвид съображение 41 от този регламент подобно разрешение ми се струва и най-„прост[ото] и лесн[о] за разбиране“, за да се привлече вниманието на средностатистическия потребител и да се изпълни информационната цел на обявяването на хранителната стойност.

77.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на втория преюдициален въпрос да се отговори, че член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че когато енергийната стойност е посочена върху опаковката едновременно „на 100 g“ и „на порции или в единици за консумация“ за храната във вида, в който тя се продава, и за храната след приготвянето ѝ, енергийната стойност за 100 g или 100 ml от храната във вида, в който тя се продава, следва да се повтори.

78.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) преюдициални въпроси, както следва: