1)

Изключителната компетентност, която Съюзът има в областта на паричната политика съгласно член 2, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС спрямо държавите членки, чиято парична единица е еврото, допуска ли правен акт на една от тези държави членки, който предвижда задължение за субектите от публичния сектор на тази държава членка да приемат евробанкноти за целите на изпълнението на наложени с властнически акт парични задължения?

2)

Статутът на деноминираните в евро банкноти като законно платежно средство, предвиден в член 128, параграф 1, трето изречение ДФЕС, в член 16, първа алинея, трето изречение от Протокол (№ 4) за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка и в член 10, второ изречение от Регламент (ЕО) № 974/98 (1) на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото, включва ли забрана за субектите от публичния сектор на държавата членка да отказват да приемат такива банкноти за целите на изпълнението на наложени с властнически акт парични задължения, или правото на Съюза оставя място за правила, които изключват възможността за плащане в евробанкноти при определени наложени с властнически акт парични задължения?

3)

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а на втория — отрицателен:

Когато държава членка, чиято парична единица е еврото, е приела правен акт в областта на паричната политика, в която Съюзът има изключителна компетентност, може ли този акт да се прилага, доколкото и докато Съюзът не е упражнил своята компетентност?