1)

Трябва ли член 62, параграф 1 във връзка с член 62, параграф 2 от Регламент (EО) № 883/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че при безработица на работник компетентната институция на държавата членка по пребиваване трябва да основава изчисляването на обезщетенията на размера на „трудовото възнаграждение“, „получавано“ от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение на територията на институцията, и когато според националното законодателство в областта на обезщетенията за безработица, прилагано от компетентната институция, това възнаграждение не може да бъде взето предвид поради недостатъчна продължителност на получаването му и като алтернативна възможност е предвидено фиктивно изчисляване на обезщетенията?

2)

Трябва ли член 62, параграф 1 във връзка с член 62, параграф 2 от Регламент (EО) № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че при безработица на работник компетентната институция на държавата членка по пребиваване трябва да основава изчисляването на обезщетенията на размера на „трудовото възнаграждение“, „получавано“ от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение на територията на институцията, и когато според националното законодателство в областта на обезщетенията за безработица, прилагано от компетентната институция, това възнаграждение не може да служи за база за изчисляване на обезщетенията в осигурителния период поради несвоевременно начисляване и като алтернативна възможност е предвидено фиктивно изчисляване на обезщетенията?