1

С жалбата си Република Полша иска от Съда като главно искане да отмени буква б) и буква в), in fine на член 17, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифров единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 2019 г., стр. 92) и при условията на евентуалност, в случай че Съдът приеме, че тези разпоредби не могат да бъдат отделени от останалите разпоредби на член 17 от Директива 2019/790, без да го изменя, да отмени изцяло член 17.

2

Член 11, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) гласи:

„Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите“.

3

Член 17, параграф 2 от Хартата предвижда, че „[и]нтелектуалната собственост е защитена“.

4

Съгласно член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата:

„1.   Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от […] Харта[та], трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от [Европейския съюз] цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

[…]

3.   Доколкото […] Харта[та] съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи [ЕКПЧ], техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита“.

5

Съгласно член 53 от Хартата „[н]икоя разпоредба от […] Харта[та] не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща правата на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички държави членки са страни и по-специално от [ЕКПЧ], както и от конституциите на държавите членки“.

6

Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (OB L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257) гласи:

„Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна [от] получателя на услугата, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, при условие че:

7

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OB L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) гласи:

„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.

8

Съображения 2, 3, 61, 65, 66, 70 и 84 от Директива 2019/790 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

9

Член 1 от Директива 2019/790, озаглавен „Предмет и приложно поле“, предвижда в параграф 1, че тази директива установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание, както и правилата за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензите и правилата с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти. В параграф 2 от този член се посочва, че Директива 2019/790 по принцип не засяга съществуващите правила, съдържащи се в понастоящем действащите в тази област директиви, по-специално директиви 2000/31 и 2001/29.

10

Член 2, точка 6, първа алинея от тази директива определя за целите на директивата понятието „доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание“ като „доставчик на услуга на информационното общество, основната цел или една от основните цели на когото е да съхранява и да предоставя достъп на публиката до голям брой защитени от авторското право произведения или други защитени обекти, качени от ползватели на услугата на този доставчик, които той организира и популяризира с цел реализиране на печалба“. Втора алинея от тази разпоредба изключва от това понятие „доставчиците на услуги като онлайн енциклопедии с нестопанска цел, образователни и научни хранилища с нестопанска цел, платформи за разработване и споделяне на софтуер с отворен код, доставчиците на електронни съобщителни услуги […], онлайн пазари, услуги „в облак“ между стопански субекти и услуги „в облак“, които позволяват на ползвателите да качват съдържание за собствена употреба“.

11

Член 17 от посочената директива, озаглавен „Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание“, е единствената разпоредба, съдържаща се в глава 2, озаглавена „Някои видове използване на защитено съдържание от онлайн услуги“, от дял IV от същата директива, озаглавен на свой ред „Мерки за постигане на добре функциониращ пазар за авторски права“. Член 17 гласи:

„1.   Държавите членки предвиждат, че доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание извършва публично разгласяване или предоставяне на публично разположение за целите на настоящата директива, когато дава достъп на обществеността до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти, качени от нейните ползватели. Следователно доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание получава разрешение от правоносителите, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2001/29], например чрез сключване на лицензионно споразумение, за публично разгласяване или предоставяне на публично разположение на произведения или други обекти.

2.   Държавите членки предвиждат, че когато доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание получи разрешение, например чрез сключването на лицензионно споразумение, това разрешение обхваща също така действия, извършвани от ползватели на услугите, попадащи в обхвата на член 3 от Директива [2001/29], когато те не действат на търговска основа или когато тяхната дейност не генерира значителни приходи.

3.   Когато доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание извършва действие по публично разгласяване или действие по предоставяне на публично разположение при условията, установени в настоящата директива, ограничението на отговорността по член 14, параграф 1 от Директива [2000/31] не се прилага за ситуациите, обхванати от настоящия член.

Първа алинея от настоящия параграф не засяга евентуалното прилагане на член 14, параграф 1 от Директива [2000/31] по отношение на тези доставчици на услуги за цели, които попадат извън обхвата на настоящата директива.

4.   Ако не е дадено разрешение, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание носят отговорност за неправомерни действия по публично разгласяване, включително предоставяне на публично разположение, на защитени от авторското право произведения и други обекти, освен ако доставчиците на услуги докажат, че:

5.   Когато се определя дали доставчикът на услуги е изпълнил задълженията си по параграф 4 и с оглед принципа на пропорционалност, наред с другото, се вземат предвид следните елементи:

6.   Държавите членки предвиждат, че по отношение на нови доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание, чиито услуги са били предоставени на публично разположение в Съюза за по-малко от три години и чийто годишен оборот е под 10 милиона евро по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията [от 6 май 2003 г. относно определенията за микро-, малки и средни предприятия (JO L 124, 2003 г., стр. 36)], условията съгласно режима за отговорност, установен в параграф 4, се ограничават до спазването на параграф 4, буква а) и до това да действат експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление, за да преустановят достъпа до произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, или за да свалят тези произведения или други обекти от своите уебсайтове.

Когато средният месечен брой на отделните посетители на такива доставчици на услуги надвишава 5 милиона, изчислени въз основа на предходната календарна година, те също така трябва да докажат, че са положили всички възможни усилия за предотвратяване на допълнително качване на произведенията и другите обекти, за които са постъпили уведомления и правоносителите са предоставили съответна и необходима информация.

7.   Сътрудничеството между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите не води до предотвратяване на наличието на произведения или други обекти, качвани от ползватели, които не нарушават авторското право и сродните му права, включително когато тези произведения или други обекти са обхванати от изключение или ограничение.

Държавите членки гарантират, че при качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, генерирано от потребителите, в онлайн услугите за споделяне на съдържание, потребителите във всяка държава членка могат да разчитат на което и да е от следните съществуващи изключения или ограничения:

8.   Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол.

Държавите членки предвиждат, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание предоставят на правоносителите по тяхно искане адекватна информация относно функционирането на техните практики във връзка със сътрудничеството, посочено в параграф 4, а когато между доставчиците на услуги и правоносителите се сключват лицензионни споразумения — информация относно използването на съдържанието, обхванато от споразуменията.

9.   Държавите членки предвиждат доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание да въвежда ефективен и експедитивен механизъм за подаване на жалби и за правна защита, който е на разположение на ползвателите на услугата в случай на спорове относно преустановяването на достъпа до или премахването на произведения или други обекти, качени от тях.

Когато правоносителите поискат да бъде преустановен достъпа до техни конкретни произведения или други обекти или тези произведения или други обекти да бъдат премахнати, те надлежно обосновават причините за своите искания. Жалбите, подадени чрез предвидения в първа алинея механизъм, се обработват без ненужно забавяне, а решенията за преустановяване на достъпа до или за отстраняване на каченото съдържание подлежат на човешка преценка. Държавите членки гарантират също така, че са налице механизми за извънсъдебно решаване на спорове. Тези механизми дават възможност споровете да бъдат разрешавани безпристрастно и не трябва да лишават ползвателя от правната защита, предоставяна от националното право, без да се засягат правата на ползвателите да прибягват до ефективни средства за правна защита. По-конкретно държавите членки гарантират, че ползвателите имат достъп до съд или друг компетентен правораздавателен орган, за да се позовават на приложимостта на изключение или ограничение по отношение на правилата на авторското право и сродните му права.

Настоящата директива по никакъв начин не засяга законното използване, като например използването съгласно изключенията или ограниченията, предвидени в правото на Съюза, и не води до идентифициране на отделни потребители, нито до обработването на лични данни, освен в съответствие с Директива 2002/58/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 2002 г., стр. 37)] и Регламент (ЕС) 2016/679 [на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1)].

Доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание информират своите потребители в своите общи условия, че те могат да използват произведения и други обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза.

10.   Считано от 6 юни 2019 г. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите. Комисията, в консултация с доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, правоносителите, сдруженията на ползвателите и други съответни заинтересовани страни и като взема предвид резултатите от диалозите със заинтересованите страни, издава насоки за прилагането на настоящия член, по-специално по отношение на сътрудничеството, посочено в параграф 4. Когато се обсъждат най-добрите практики, се обръща специално внимание, наред с другото, на необходимостта от баланс между основните права и използването на изключения и ограничения. За целите на диалога със заинтересованите страни сдруженията на ползвателите имат достъп до подходяща информация от доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание относно функционирането на техните практики във връзка с параграф 4“.

12

Република Полша иска от Съда:

13

Парламентът иска от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

14

Съветът иска от Съда да отхвърли главното искане като недопустимо или жалбата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

15

С решение на председателя на Съда от 17 октомври 2019 г. Кралство Испания, Френската република, Португалската република и Европейската комисия са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Парламента и Съвета в съответствие с член 131, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

16

Парламентът и Съветът, подкрепяни от Френската република и Комисията, изтъкват, че главното искане е недопустимо, тъй като буква б) и буква в), in fine от член 17, параграф 4 от Директива 2019/790 не могат да бъдат отделени от останалата част на член 17.

17

В това отношение следва да се припомни, че частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако елементите, чиято отмяна се иска, могат да бъдат отделени от останалата част на акта. Съдът нееднократно е постановявал, че посоченото условие не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност (решение от 8 декември 2020 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑626/18, EU:C:2020:1000, т. 28 и цитираната съдебна практика).

18

Освен това проверката на възможността за отделяне на елементи от акт на Съюза предполага да бъде разгледан техният обхват, за да се прецени дали отмяната на тези елементи би изменила духа и същността на акта (решения от 8 декември 2020 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑626/18, EU:C:2020:1000, т. 29 и цитираната съдебна практика).

19

Също така въпросът дали частичната отмяна би изменила същността на акта на Съюза, представлява обективен, а не субективен критерий, свързан с политическата воля на институцията, приела посочения акт (решение от 8 декември 2020 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑626/18, EU:C:2020:1000, т. 30 и цитираната съдебна практика).

20

Както отбелязва генералният адвокат в точка 44 от заключението си и както поддържат Парламентът и Съветът, подкрепяни от Френската република и Комисията, член 17 от Директива 2019/790 въвежда по отношение на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание нов режим на отговорност, чиито различни разпоредби образуват едно цяло и както следва от съображения 61 и 66 от тази директива, имат за цел постигането на баланс между правата и интересите на тези доставчици, правата и интересите на потребителите на техните услуги и тези на правоносителите. По-специално отмяната само на член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от посочената директива би довела до замяна на този режим на отговорност с режим, който е едновременно съществено различен и значително по-благоприятен за тези доставчици. Следователно такава частична отмяна би изменила същността на посочения член 17.

21

От това следва, че член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790 не могат да бъдат отделени от останалата част на посочения член 17 и следователно главното искане за отмяна на тези разпоредби е недопустимо.

22

Безспорно е обаче, че член 17 от Директива 2019/790, който се намира в отделна глава от дял IV относно мерките за постигане на добре функциониращ пазар за авторски права, е отделим от останалата част от тази директива и следователно исканията на Република Полша, направени при условията на евентуалност, за отмяна на член 17 в неговата цялост, са допустими.

23

В подкрепа на жалбата си Република Полша изтъква само едно основание, а именно нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано в член 11 от Хартата.

24

Това основание почива по същество на довода, че за да бъдат освободени от всякаква отговорност за предоставяне на публичен достъп до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти, качени от техните ползватели в нарушение на авторското право, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание са принудени съгласно член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790 да въведат предварителен контрол на цялото съдържание, което техните потребители желаят да публикуват онлайн. За тази цел те трябва да използват информационни технологии, позволяващи предварителното автоматично филтриране на съдържанието. Всъщност, като налагат такива мерки за предварителен контрол на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, без да предвиждат гаранции за спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, спорните разпоредби представляват ограничение на упражняването на това основно право, което не зачита нито основното му съдържание, нито принципа на пропорционалност и поради това не може да се счита за обосновано.

25

Парламентът и Съветът, подкрепяни от Кралство Испания, Френската република и Комисията, оспорват по същество посоченото единствено основание.

26

В самото начало следва да се припомни, че до влизането в сила на член 17 от Директива 2019/790 отговорността на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание за предоставяне на достъп на обществеността до защитено съдържание, качено на платформите им от потребители в нарушение на авторското право, е била уредена в член 3 от Директива 2001/29 и в член 14 от Директива 2000/31.

27

В това отношение, от една страна, Съдът постановява, че член 3, параграф 1 от Директивата 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове, на която потребителите могат незаконно да предоставят на публично разположение защитено съдържание, не извършва „публично разгласяване“ на това съдържание по смисъла на посочената разпоредба, освен ако извън рамките на самото предоставяне на платформата на разположение, той допринася за предоставянето на публичен достъп до посоченото съдържание в нарушение на авторското право. Такъв е по-специално случаят, когато този оператор има конкретни сведения, че на неговата платформа незаконно е предоставено на разположение защитено съдържание, и не отстрани или блокира незабавно достъпа до него, или когато този оператор, макар да знае или да е трябвало да знае, че по принцип чрез неговата платформа незаконно се предоставя на публично разположение защитено съдържание от нейните потребители, не предприема подходящите технически мерки, които могат да се очакват от полагащ обичайно дължимата грижа оператор в неговото положение, за да се противопостави надеждно и ефикасно на нарушенията на авторското право в тази платформа, или още когато този оператор участва в подбора на защитено съдържание, което незаконно се разгласява публично, предоставя на платформата си средства, специално предназначени за незаконното споделяне на такова съдържание, или съзнателно насърчава споделянето, за което може да свидетелства обстоятелството, че посоченият оператор е възприел икономически модел, поощряващ потребителите на платформата му незаконно да разгласяват публично защитено съдържание в нея (решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 102).

28

От друга страна, Съдът приема, че дейността на оператора на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове попада в обхвата на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31, при условие че този оператор няма активна роля, позволяваща му да се запознае или да контролира каченото на платформата му съдържание. Освен това, за да се изключи съгласно член 14, параграф 1, буква а) от тази директива възможността такъв оператор да се ползва от предвиденото в посочения член 14, параграф 1 освобождаване от отговорност, той трябва да има сведения за конкретните незаконни действия на своите потребители във връзка с каченото на платформата му защитено съдържание (решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 117 и 118).

29

Както обаче следва по-специално от съображения 61 и 66 от Директива 2019/790, законодателят на Съюза е счел, че предвид обстоятелството, че през последните години функционирането на пазара за онлайн съдържание се усложнява и онлайн услугите за споделяне на съдържание, които предоставят достъп до голямо количество защитено с авторско право съдържание, се превръщат в основен източник на достъп до съдържание онлайн, е необходимо да се предвиди специален механизъм за отговорност на доставчиците на тези услуги, за да се насърчи развитието на пазара за справедливи лицензионни споразумения между правоносителите и тези доставчици.

30

За този нов специален механизъм за отговорност законодателят на Съюза е предвидил ограничено приложно поле, като член 2, точка 6, първа алинея от Директива 2019/790 определя доставчика на онлайн услуга за споделяне на съдържание като доставчик на услуга на информационното общество, основната цел или една от основните цели на когото е да съхранява и да предоставя достъп на публиката до голямо броя защитени от авторското право произведения или други защитени обекти, качени от ползватели на услугата на този доставчик, които той организира и популяризира с цел реализиране на печалба. Следователно посоченият механизъм не се отнася до доставчиците на услуги на информационното общество, които не отговарят на един или повече от критериите, съдържащи се в тази разпоредба, и следователно спрямо тях продължава да се прилага общият режим на отговорност, предвиден в член 14 от Директива 2000/31 за услуга по „съхраняване“ и евентуално тази, предвидена в член 3 от Директива 2001/29 в съответствие с член 1, параграф 2 от Директива 2019/790.

31

Освен това с член 2, точка 6, втора алинея законодателят, от една страна, стеснява приложното поле на новия механизъм за специална отговорност, въведен с Директива 2019/790, и от друга страна, ограничава обхвата му с член 17, параграф 6 от тази директива, който по принцип изключва прилагането на разпоредбите на тази директива, посочени в жалбата за отмяна, по отношение на някои нови доставчици.

32

Що се отнася до този нов специален механизъм за отговорност, член 17, параграф 1 от Директива 2019/790 предвижда, че доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание извършва публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, когато дава достъп на обществеността до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти, качени от нейните ползватели, и че за тази цел той трябва да получи разрешение от правоносителите например чрез сключване на лицензионно споразумение.

33

Същевременно член 17, параграф 3 от Директива 2019/790 изключва по отношение на такива действия възможността доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание да се ползва от освобождаването от отговорност, предвидено в член 14, параграф 1 от Директива 2000/31.

34

Член 17, параграф 4 от Директива 2019/790 въвежда специфичен режим на отговорност в хипотезата, при която не е дадено разрешение. Така в тази хипотеза доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание могат да се освободят от отговорност за такива действия по разгласяване и предоставяне на публично разположение на защитени от авторското право произведения само при определени кумулативни условия, изброени в букви а)—в) от тази разпоредба. Съгласно тази разпоредба доставчиците трябва да докажат, че:

35

Този специфичен режим на отговорност, установен в член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, е уточнен и допълнен в член 17, параграфи 5—10 от тази директива.

36

Така, най-напред, член 17, параграф 5 от Директива 2019/790 изброява елементите, които трябва да се вземат предвид, за да се определи с оглед на принципа на пропорционалност дали доставчикът на услуги е изпълнил задълженията си по член 17, параграф 4 от нея.

37

По-нататък, член 17, параграф 7 от Директива 2019/790 уточнява, че сътрудничеството между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите не води до предотвратяване на наличието на произведения или други обекти, качвани от ползватели, които не нарушават авторското право и сродните му права, включително когато тези произведения или други обекти са обхванати от изключение или ограничение. Тази разпоредба изброява изключенията и ограниченията, на които трябва да могат да се позовават потребителите във всяка държава членка. Що се отнася до член 17, параграф 8 от тази директива, той предвижда по-специално че прилагането на този член не води до общо задължение за контрол, а член 17, параграф 9 от нея предвижда по-специално въвеждането на ефективен и експедитивен механизъм за подаване на жалби и за правна защита, който да е на разположение на ползвателите, като механизми за извънсъдебно решаване на спорове, допълващи способите за съдебно обжалване.

38

Накрая, член 17, параграф 10 от Директива 2019/790 възлага на Комисията да организира в сътрудничество с държавите членки диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики, като отделя специално внимание на необходимостта от баланс между основните права и използването на изключения и ограничения, както и да издаде, след консултации с тези страни, насоки за прилагането по-специално на сътрудничеството между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите, посочено в член 17, параграф 4 от тази директива.

39

Република Полша поддържа, че като налага на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание задължението да полагат всички възможни усилия, от една страна, за да се гарантира неналичността на конкретно съдържание, за което правоносителите са предоставили съответната и необходима информация, и от друга страна, за да се предотврати възможността защитеното съдържание, за което е постъпило достатъчно обосновано уведомление от страна на тези правоносители, да бъде качвано в бъдеще, член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790 ограничава упражняването на гарантираното в член 11 от Хартата право на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на тези услуги.

40

Всъщност според Република Полша, за да изпълнят тези задължения и по този начин да се ползват от освобождаването от отговорност, предвидено в член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание били принудени да контролират цялото качено от техните потребители съдържание преди публичното му разпространение. За тази цел при липсата на други практически разрешения тези доставчици щели да използват инструменти за автоматично филтриране.

41

Такъв предварителен контрол обаче представлявал особено сериозна намеса в правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание, тъй като, от една страна, той крие опасността законното съдържание да бъде блокирано и от друга страна, незаконността и по този начин блокирането на съдържанието се определяли автоматично от алгоритми, и то дори преди всяко разпространение на въпросното съдържание.

42

Република Полша освен това изтъква, че законодателят на Съюза не може да откаже да носи своята отговорност за тази намеса в гарантираното в член 11 от Хартата право, тъй като тази намеса е неизбежна, дори предвидена от институциите на Съюза последица от установения в член 17, параграф 4 от Директива 2019/790 режим на отговорност.

43

Парламентът и Съветът, подкрепяни от Кралство Испания, Френската република и Комисията, оспорват факта, че този режим на отговорност води до ограничаване на правото на свободно изразяване на мнение и на информация на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание, и поддържат, че при всички положения законодателят на Съюза не може да носи отговорност за евентуално ограничаване на това право, произтичащо от прилагането на посочения режим.

44

Следва да се припомни, че съгласно член 11 от Хартата всеки има право на свобода на изразяването на мнения, което включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Както следва от Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17) и в съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата, гарантираните в член 11 от нея права имат същия смисъл и обхват като гарантираните в член 10 от ЕКПЧ.

45

В това отношение следва да се отбележи, че споделянето на информация в интернет посредством платформи за онлайн споделяне на съдържание попада в приложното поле на член 10 от ЕКПЧ и на член 11 от Хартата.

46

Всъщност съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека член 10 от ЕКПЧ гарантира свободата на изразяване на мнение и на информация на всяко лице и се отнася не само до съдържанието на информацията, но и до средствата за нейното разпространение, като всяко ограничение, наложено на тези средства, засяга правото на получаване и разпространяване на информация. Както отбелязва този съд, понастоящем интернет става едно от главните средства за упражняване от лицата на правото им на свобода на изразяване на мнение и на информация. Интернет сайтовете, и по-специално платформите за онлайн споделяне на съдържание, благодарение на тяхната достъпност и на способността им да съхраняват и разпространяват големи количества информация имат голям принос за подобряване на достъпа на обществеността до актуалните новини и като цяло за улесняване на предаването на информация, дейностите по изразяване, извършвани от потребители в интернет, предоставят безпрецедентна платформа за упражняване на свободата на изразяване (вж. в този смисъл решения на ЕСПЧ от 1 декември 2015 г., Cengiz и др. с/у Турция, CE:ECHR:2015:1201JUD004822610, § 52 и от 23 юни 2020 г., Vladimir Kharitonov с/у Русия, CE:ECHR:2020:0623JUD001079514, § 33 и цитираната съдебна практика).

47

Така при тълкуването на режима на отговорност, основан на член 3 от Директива 2001/29 и на член 14 от Директива 2000/31, приложим по отношение на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание до влизането в сила на член 17 от Директива 2019/790, Съдът подчертава необходимостта надлежно да се отчете особеното значение на интернет за свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана от член 11 от Хартата, и по този начин да се гарантира спазването на това основно право при прилагането на този режим (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 64, 65 и 113)

48

За да се определи дали въведеният с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790 специфичен режим на отговорност за доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание ограничава упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на тези услуги за споделяне на съдържание, следва да се констатира най-напред, че тази разпоредба се основава на предпоставката, че тези доставчици не са непременно в състояние да получат разрешение за всички защитени съдържания, които могат да бъдат качени на техните платформи от ползвателите на същите. В този контекст следва да се отбележи, че правоносителите са свободни да определят дали и при какви условия се използват техните произведения и други закриляни обекти. Всъщност, както се подчертава в съображение 61 от тази директива, тя не засяга свободата на договаряне и следователно тези правоносители по никакъв начин не са длъжни да предоставят разрешения или лицензи за използването на произведенията им на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание.

49

При тези условия, за да се избегне носенето на отговорност, когато потребители качват на платформите им незаконно съдържание, за което доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание нямат разрешение от страна на правоносителите, тези доставчици трябва да докажат, че са положили всички възможни усилия по смисъла на член 17, параграф 4, буква а) от Директива 2019/790, за да получат такова разрешение, и че отговарят на всички останали условия за освобождаване, предвидени в член 17, параграф 4, букви б) и в) от тази директива.

50

Съгласно тези други условия задълженията на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание не се свеждат до посоченото в началото на член 17, параграф 4, буква в) от Директива 2019/790, което съответства на задължението, което вече им е възложено по член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2000/31 и се състои в задължение да действат експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите платформи защитеното съдържание, за което е постъпило уведомлението (вж. и решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 116).

51

Всъщност освен това задължение тези доставчици са длъжни, от една страна, що се отнася до конкретното защитено съдържание, за което правоносителите са им предоставили съответната и необходима информация, да положат съгласно член 17, параграф 4, буква б) от Директива 2019/790 „в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа […] всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността“ на такова съдържание.

52

От друга страна, що се отнася до защитеното съдържание, за което е постъпило, след предоставянето му на разположение на обществеността, достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, съгласно член 17, параграф 4, буква в), in fine от Директива 2019/790 тези доставчици трябва да положат „максимални усилия за предотвратяване на бъдещото [му] качване в съответствие с буква б)“ от тази разпоредба.

53

Така от текста и структурата на член 17, параграф 4, букви б) и в) от Директива 2019/790 следва, че за да се ползват от освобождаването от отговорност и при спазване на изключението, предвидено за новите доставчици по смисъла на член 17, параграф 6 от тази директива, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание не само са длъжни да действат експедитивно, за да преустановят на платформите си конкретни нарушения на авторското право, след като са извършени, и за които са били уведомени по достатъчно обоснован начин от правоносителите, но и трябва, след получаване на такова уведомление или когато правоносителите са им предоставили съответната и необходима информация преди възникването на нарушението на авторското право, да положат „в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа […] всички възможни усилия“, за да се предотврати възникването или повторното възникване на такива нарушения. Следователно последните задължения изискват de facto, както твърди Република Полша, от тези доставчици да извършват предварителен контрол на съдържанието, което потребителите желаят да качат на техните платформи, стига да са получили от правоносителите информацията или уведомленията, предвидени в посочения член 17, параграф 4, букви б) и в).

54

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точки 57—69 от заключението си, за да може да осъществят такъв предварителен контрол, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание в зависимост от броя на качените файлове и вида на съответния закрилян обект са принудени да използват инструменти за автоматично разпознаване и филтриране в границите, посочени в член 17, параграф 5 от Директива 2019/790. По-специално нито институциите ответници, нито встъпилите страни можаха в съдебното заседание пред Съда да посочат възможни алтернативи на такива инструменти.

55

Такъв предварителен контрол и такова филтриране обаче могат да доведат до ограничаване на важно средство за онлайн разпространение на съдържание и по този начин да представляват ограничение на гарантираното в член 11 от Хартата право.

56

Освен това, противно на твърденията на институциите ответници, отговорност за това ограничение носи законодателят на Съюза, тъй като то е пряка последица от специфичния режим на отговорност, въведен за доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание в член 17, параграф 4 от Директива 2019/790.

57

Освен това член 17, параграф 5 от тази директива изрично посочва „задълженията“ по член 17, параграф 4 и изброява елементите, които трябва да се вземат предвид, за да се определи дали с оглед на принципа на пропорционалност такъв доставчик „е изпълнил“ тези задължения.

58

Ето защо следва да се заключи, че специфичният режим на отговорност, установен в член 17, параграф 4 от Директива 2019/790 по отношение на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, ограничава упражняването на гарантираното в член 11 от Хартата право на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на тези услуги за споделяне.

59

Република Полша изтъква, че ограничаването на упражняването на това основно право на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание, произтичащо от режима на отговорност, установен в член 17 от Директива 2019/790, не отговаря на изискванията по член 52, параграф 1 от Хартата.

60

Всъщност според Република Полша този член 17 не съдържа гаранции, позволяващи да се осигури спазването на основното съдържание на посоченото основно право и на принципа на пропорционалност при изпълнението на задълженията, предвидени в член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790. По-специално последните разпоредби не предвиждали никакво ясно и точно правило относно начина, по който доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание трябва да изпълняват тези задължения, което им оставяло „карт бланш“ за въвеждането на механизми за предварителен контрол и филтриране, които нарушават правото на свободно изразяване на мнение и на информация на ползвателите на тези услуги. Освен това член 17, параграфи 7—9 от тази директива не позволявал да се избегне автоматично блокиране на правомерното съдържание при изпълнението на посочените задължения и публичното му разпространение щяло да бъде най-малкото значително забавено, като се има предвид рискът това съдържание да загуби изцяло своя интерес и цялата си информационна стойност преди разпространението му.

61

Като е приел режима на отговорност, въведен с член 17 от посочената директива, законодателят на Съюза е нарушил справедливия баланс между защитата на правоносителите и тази на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание, още повече че целите на този режим на отговорност биха могли вече в голяма степен да бъдат постигнати с другите условия, предвидени в член 17, параграф 4 от същата директива.

62

Парламентът и Съветът, подкрепяни от Кралство Испания, Френската република и Комисията, оспорват доводите на Република Полша и изтъкват по-специално, че член 17 от Директива 2019/790 съдържа цялостна гаранционна система, която запазва правото на свободно изразяване на мнение и на информация на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание и справедлив баланс между разглежданите права и интереси.

63

Следва да се отбележи, че съгласно член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

64

В това отношение Съдът констатира, че изискването всяко ограничаване на упражняването на основни права да бъде предвидено в закон, означава, че самият правен акт, позволяващ намеса в тези права, трябва да определя обхвата на ограничението при упражняване на съответното право (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Facebook Ireland и Schrems, C‑311/18, EU:C:2020:559, т. 175 и цитираната съдебна практика).

65

Що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, този принцип изисква евентуалните ограничения на гарантираните в Хартата права и свободи, налагани с правните актове на Съюза, да не превишават границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. в този смисъл решения от 13 март 2019 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑128/17, EU:C:2019:194, т. 94 и цитираната съдебна практика и от 17 декември 2020 г., Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., C‑336/19, EU:C:2020:1031, т. 64 и цитираната съдебна практика).

66

Когато са засегнати няколко основни права и принципи, залегнали в Договорите, преценката за спазването на принципа на пропорционалност трябва да се извършва при спазване на необходимото съчетаване на изискванията, свързани със защитата на различните засегнати права и принципи, и на справедливо равновесие между тях (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2020 г., Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., C‑336/19, EU:C:2020:1031, т. 65 и цитираната съдебна практика).

67

Освен това, за да удовлетвори изискването за пропорционалност, правната уредба, включваща намеса в основните права, трябва да предвижда ясни и точни правила, които да уреждат обхвата и прилагането на разглежданата мярка и да налагат минимални изисквания, така че лицата, които са ограничени в упражняването на тези права, да разполагат с достатъчно гаранции, позволяващи ефикасна защита срещу рискове от злоупотреби. Тази правна уредба трябва в частност да посочва обстоятелствата и условията, при които може да се приеме подобна мярка, като по този начин гарантира ограничаване на намесата до строго необходимото. Необходимостта от такива гаранции е още по-голяма, когато намесата произтича от автоматична обработка (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Facebook Ireland и Schrems, C‑311/18, EU:C:2020:559, т. 176 и цитираната съдебна практика).

68

Що се отнася по-специално до ограничаването на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация като разглежданото в настоящото дело, от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че макар член 10 от ЕКПЧ да не забранява предварителното ограничение на дадено средство за разпространение като такова, подобни ограничения все пак са толкова голяма заплаха за спазването на това основно право, че трябва да се вписват в една особено строга правна уредба (решение на ЕСПЧ от 18 декември 2012 г., Ahmet Yildirim с/у Турция, CE:ECHR:2012:1218JUD000311110, § 47 и 64 и цитираната съдебна практика).

69

Именно с оглед на тези съображения следва да се провери дали ограничаването на упражняването на залегналото в член 11 от Хартата право на свободно изразяване на мнение и на информация на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание, което произтича от режима на отговорност, въведен с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790 по отношение на доставчиците на тези услуги за споделяне, отговаря на изискванията по член 52, параграф 1 от Хартата. За целите на тази проверка трябва да се вземе предвид не само член 17, параграф 4 самостоятелно, но и разпоредбите, които уточняват и допълват този режим, и по-специално член 17, параграфи 7—10 от тази директива. Освен това следва да се има предвид легитимната цел, преследвана с въвеждането на този режим, а именно закрилата на лицата, които са носители на авторски права и на сродни права, гарантирана като права на интелектуална собственост в член 17, параграф 2 от Хартата.

70

В този контекст следва да се припомни, че съгласно един от общите принципи на тълкуване актовете на Съюза доколкото е възможно, трябва да се тълкуват по начин, който не поставя под съмнение тяхната валидност, и в съответствие с цялото първично право, и в частност с разпоредбите на Хартата. По този начин, когато текст от вторичното право може да бъде тълкуван по различни начини, следва да се предпочете това тълкувание, съгласно което разпоредбата съответства на първичното право, а не онова, което води до установяване на несъвместимост с последното (решение от 14 май 2019 г., М и др. (Отнемане на статута на бежанец), C‑391/16, C‑77/17 и C‑78/17, EU:C:2019:403, т. 77 и цитираната съдебна практика).

71

Освен това с оглед на изискванията по член 52, параграф 1 от Хартата настоящата проверка се отнася до въведения с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790 специфичен режим на отговорност на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, като това не предрешава каквато и да било евентуална последваща проверка на разпоредбите, приети от държавите членки за целите на транспонирането на тази директива, или на определени приети от доставчиците мерки, за да се съобразят с посочения режим.

72

При настоящата проверка, на първо място, следва да се констатира, че ограничаването на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание е предвидено в закон, тъй като произтича от задълженията, наложени на доставчиците на тези услуги с разпоредба на акт на Съюза, а именно, както бе посочено в точка 53 от настоящото решение, член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790.

73

Несъмнено тази разпоредба не уточнява конкретните мерки, които тези доставчици на услуги трябва да приемат, за да се гарантира неналичността на конкретно закриляно съдържание, за което правоносителите са предоставили съответната и необходима информация, или за да се предотврати възможността закриляното съдържание, за което е постъпило достатъчно обосновано уведомление от страна на тези правоносители, да бъде качвано в бъдеще. Посочената разпоредба се ограничава до това да задължи доставчиците на услуги да полагат в това отношение „всички възможни усилия“, при това „в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа“. Според дадените от Парламента и Съвета разяснения текстът на тази разпоредба цели да гарантира, че така наложените задължения могат да се адаптират към обстоятелствата по случая на различните доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание, както и към развитието на практиките в сектора и на наличните технологии.

74

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека обаче изискването, че всяко ограничаване на упражняването на основно право трябва да е предвидено в закона, не изключва правната уредба, съдържаща това ограничаване, да бъде формулирана достатъчно широко, за да може да се адаптира към променящи се обстоятелства (вж. в този смисъл решение на ЕСПЧ от 16 юни 2015 г., Delfi AS с/у Естония, EC:ECHR:2015:0616JUD006456909, § 121 и цитираната съдебна практика).

75

Освен това, що се отнася до наложеното на доставчиците на интернет услуги задължение да вземат мерки, за да осигурят спазването на авторското право при използването на техните услуги, то може, според случая, дори да се окаже необходимо — за да се спази гарантираната в член 16 от Хартата свобода на стопанска инициатива на тези доставчици на услуги, както и точното равновесие между нея и правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на техните услуги, закрепено в член 11 от Хартата, и правото на притежателите на интелектуална собственост, защитено в член 17, параграф 2 от Хартата — да се предостави на посочените доставчици на услуги грижата да определят конкретните мерки, които следва да се вземат, за да се постигне търсеният резултат, така че те могат да изберат да въведат мерки, които съответстват в най-голяма степен на ресурсите и капацитета, с които разполагат, и които са съвместими с другите задължения и предизвикателства, които те трябва да преодоляват при упражняване на дейността си (вж. в този смисъл решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien,C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 52).

76

На второ място, следва да се констатира, че съгласно член 52, параграф 1 от Хартата ограничаването на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание зачита основното съдържание на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано в член 11 от Хартата.

77

В това отношение следва да се отбележи, че член 17, параграф 7, първа алинея от Директива 2019/790 изрично уточнява, че „сътрудничеството между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите не води до предотвратяване на наличието на произведения или други обекти, качвани от ползватели, които не нарушават авторското право и сродните му права, включително когато тези произведения или други обекти са обхванати от изключение или ограничение“ на тези права.

78

Съгласно недвусмисления текст на член 17, параграф 7, първа алинея, за разлика от член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790, той не се ограничава до изискването доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание да положат за тази цел „всички възможни усилия“, а предписват точен резултат, който трябва да бъде постигнат.

79

Освен това в член 17, параграф 9, трета алинея от Директива 2019/790 се подчертава, че тази директива „по никакъв начин не засяга законното използване, като използването съгласно изключенията или ограниченията, предвидени в правото на Съюза“.

80

Така от член 17, параграфи 7 и 9 от Директива 2019/790, както и от съображения 66 и 70 от нея ясно следва, че за да защити закрепеното в член 11 от Хартата право на свободно изразяване на мнение и на информация на потребителите на онлайн услуги за споделяне на съдържание и справедливия баланс между различните засегнати права и интереси, законодателят на Съюза е предвидил, че изпълнението на задълженията, наложени на доставчиците на тези услуги, в член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от нея, не може да води по-специално до предприемането от тяхна страна на мерки, които биха засегнали основното съдържание на това основно право на ползвателите, които споделят на техните платформи съдържание, което не нарушава авторското право или сродните му права.

81

Директива 2019/790 впрочем отразява практиката на Съда, съгласно която мерките, приети от доставчици като разглежданите в производството, трябва да зачитат правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на потребителите на интернет, и по-специално трябва да са строго целеви, за да позволят ефективна защита на авторското право, без да бъдат засегнати потребителите, които ползват правомерно услугите на тези доставчици (вж. в този смисъл решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 55 и 56).

82

На трето място, при проверката за пропорционалност, посочена в член 52, параграф 1 от Хартата, следва най-напред да се констатира, че ограничаването на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание, посочено в точка 69 от настоящото решение, отговаря на необходимостта от защита на правата и свободите на други лица по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, а именно, в случая, необходимостта от защита на интелектуалната собственост, гарантирана в член 17, параграф 2 от Хартата. Всъщност, както следва по-специално от съображения 2, 3 и 61 от Директива 2019/790, задълженията, наложени с член 17 от Директива 2019/790 на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, целят да осигурят защита на правата върху интелектуална собственост, така че да допринесат за изграждането на добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право. При онлайн услугите за споделяне на съдържание обаче защитата на авторските права задължително трябва в известна степен да бъде съпътствана от ограничаване на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите.

83

На следващо място, механизмът на отговорност, предвиден в член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, не само е годен, но и изглежда необходим за задоволяване на необходимостта от защита на правата върху интелектуална собственост. По-специално, макар предложеният от Република Полша алтернативен механизъм, съгласно който на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание да се налагат само задълженията, предвидени в член 17, параграф 4, буква а) и в началото на параграф 4, буква в), несъмнено би представлявал по-малко ограничителна мярка за упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, това обаче не променя факта, че алтернативният механизъм не би бил също толкова ефективен по отношение на закрилата на правата върху интелектуална собственост, колкото избраният от законодателя на Съюза.

84

Накрая, налага се изводът, че задълженията, наложени с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790 на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, не ограничават непропорционално правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на тези услуги.

85

Всъщност, първо, както отбелязва генералният адвокат в точки 164, 165 и 191—193 от заключението си, от член 17, параграфи 7 и 9 от Директива 2019/790, както и от съображения 66 и 70 от нея следва, че за да се предотврати рискът, който представлява по-специално използването на инструменти за автоматично разпознаване и филтриране по отношение на правото на свободно изразяване на мнение и на информация на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание, законодателят на Съюза въвежда ясни и точни ограничения по смисъла на припомнената в точка 67 от настоящото решение съдебна практика към мерките, които могат да бъдат взети или изисквани при изпълнението на задълженията, предвидени в член 17, параграф 4, буква б) и буквя в), in fine от Директива 2019/790, като изключва по-специално мерките на филтриране и блокиране на законно съдържание при качване.

86

В този контекст е важно да се припомни, че Съдът вече е имал повод да констатира, че система за филтриране, която може да не разграничава в достатъчна степен незаконното от законното съдържание, така че прилагането ѝ може да доведе до блокиране на съобщения със законно съдържание, би била несъвместима с гарантираното в член 11 от Хартата право на свобода на изразяване на мнение и на информация и не зачита точния баланс между него и правото на интелектуална собственост. В това отношение Съдът подчертава, че отговорът на въпроса за законността на дадено пренасяне на данни зависи и от прилагането на законовите изключения от авторското право, които се различават в различните държави членки. Освен това в някои държави членки някои произведения могат да спадат към публичната сфера или да са предмет на безплатно предоставяне онлайн от страна на съответните автори (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2012 г., SABAM, C‑360/10, EU:C:2012:85, т. 50 и 51 и цитираната съдебна практика).

87

Второ, що се отнася до изключенията и ограниченията на авторските права, които съдържат права за ползвателите на произведения или на други закриляни обекти и които целят да се осигури справедлив баланс между основните права на тези ползватели и на притежателите на права (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW, C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 70 и цитираната съдебна практика), следва да се отбележи, че член 17, параграф 7, втора алинея от Директива 2019/790 задължава държавите членки да гарантират, че ползвателите във всяка държава членка могат да качват и да предоставят на разположение съдържание, генерирано от тях за конкретните цели на цитиране, критика, обзор, използване с цел карикатура, пародия или имитация. Както следва от съображение 70 от тази директива, законодателят на Съюза всъщност е приел, че с оглед на особеното им значение за свободата на изразяване и свободата на изкуствата и следователно за посочения справедлив баланс, е необходимо тези изключения и ограничения, които фигурират сред изключенията и ограниченията, предвидени факултативно в член 5 от Директива 2001/29, да станат задължителни, за да се гарантира, че ползвателите ще получават в това отношение еднаква защита в целия Съюз.

88

Освен това със същата цел за гарантиране на правата на ползвателите член 17, параграф 9, четвърта алинея от Директива 2019/790 задължава доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание да информират своите потребители в своите общи условия, че те могат да използват произведения и други закриляни обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза.

89

Трето, обстоятелството, че отговорността на доставчиците на услуги, за да се гарантира неналичността на конкретно съдържание, може да бъде ангажирана съгласно член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790 само при условие че правоносителите им предоставят съответната и необходима информация за това съдържание, защитава упражняването на правото на свободно изразяване на мнение и на информация на потребителите, които ползват правомерно тези услуги. Всъщност, тъй като предаването на информация без никакво съмнение представлява предпоставка за евентуалното установяване на тази отговорност по отношение на доставчиците на услуги, при липсата на такава информация последните няма да бъдат принудени да преустановят достъпа до съответното съдържание.

90

Четвърто, член 17, параграф 8 от Директива 2019/790, като посочва, подобно на член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, че прилагането на член 17 не поражда никакво общо задължение за контрол, въвежда допълнителна гаранция за спазване на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Всъщност това уточнение означава, че доставчиците на тези услуги не могат да бъдат задължавани да предотвратяват качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, за установяването на чийто незаконен характер би се изисквала тяхната самостоятелна преценка на съдържанието с оглед на предоставената от правоносителите информация, както и на евентуални изключения и ограничения на авторското право (вж. по аналогия решение от 3 октомври 2019 г., Glawischnig-Piesczek, C‑18/18, EU:C:2019:821, т. 41—46).

91

По-специално, както се подчертава в съображение 66 от Директива 2019/790, не може да бъде изключено, че в някои случаи наличието на неразрешено, защитено с авторско право съдържание може да бъде избегнато само след уведомяване от правоносителите. Освен това, що се отнася до подобно уведомление, Съдът констатира, че то трябва да съдържа достатъчно данни, позволяващи на доставчика на онлайн услуги за споделяне на съдържание да се увери, без задълбочен анализ от правна страна, в незаконния характер на разгласяването на съответното съдържание и в съвместимостта на евентуалното оттегляне на това съдържание със свободата на изразяване на мнение и на информация (решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 116).

92

В този контекст следва да се припомни, че макар защитата на правото на интелектуална собственост несъмнено да е закрепена в член 17, параграф 2 от Хартата, нито от тази разпоредба, нито от практиката на Съда следва, че такова право е неприкосновено и че трябва да се осигури абсолютната му защита (решение от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW, C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 72 и цитираната съдебна практика).

93

Пето, член 17, параграф 9, първа и втора алинея от Директива 2019/790 въвежда редица процесуални гаранции, които допълват предвидените в член 17, параграфи 7 и 8 от тази директива и защитават правото на свободно изразяване на мнение и на информация на ползвателите на онлайн услуги за споделяне на съдържание, когато въпреки гаранциите, предвидени в тези разпоредби, доставчиците на тези услуги по погрешка или без основание все пак блокират законно съдържание.

94

Така от член 17, параграф 9, първа и втора алинея, както и от съображение 70 от Директива 2019/790 следва, че законодателят на Съюза е счел за важно да гарантира, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание въвеждат ефективен и експедитивен механизъм за подаване на жалби и за правна защита с цел подпомагане на законното използване на произведения или други закриляни обекти, и по-специално на тези, обхванати от изключенията и ограниченията на авторското право, които имат за цел защитата на свободата на изразяване на мнение и свободата на изкуствата. Съгласно тези разпоредби ползвателите трябва да имат възможност да подадат жалба, когато считат, че достъпът до съдържание, което са качили, неправилно е преустановен или че това съдържание е било премахнато. Всяка жалба трябва да се разглежда без неоправдано забавяне и следва да подлежи на човешка преценка. По-нататък, когато правоносителите изискват доставчиците на услуги да предприемат действия срещу качване на съдържание от ползвателите, като например преустановяване на достъпа до или премахване на качено съдържание, такива правоносители следва да обосноват надлежно своите искания.

95

Освен това в съответствие с тези разпоредби държавите членки следва да гарантират, че ползвателите имат достъп до извънсъдебни механизми за правна защита, които позволяват споровете да бъдат разрешавани безпристрастно, както и до ефективни средства за правна защита. По-конкретно държавите членки гарантират, че ползвателите имат достъп до съд или друг компетентен правораздавателен орган, за да се позовават на приложимостта на изключение или ограничение по отношение на правилата на авторското право и сродните му права.

96

Шесто, член 17, параграф 10 от Директива 2019/790 допълва предвидената в член 17, параграфи 7—9 от нея гаранционна система, като възлага на Комисията да организира в сътрудничество с държавите членки диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите, както и да издава, като се вземат предвид резултатите от диалозите и след консултации със заинтересованите страни, включително сдруженията на ползвателите, насоки за прилагането на тази директива, и в частност на член 17, параграф 4 от нея.

97

В това отношение член 17, параграф 10 от Директива 2019/790 изрично подчертава, че при обсъждането на най-добрите практики се обръща специално внимание, наред с другото, на необходимостта от баланс между основните права и използването на изключения и ограничения. Освен това за целите на диалога със заинтересованите страни сдруженията на ползвателите имат достъп до подходяща информация от доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание относно функционирането на техните практики във връзка с член 17, параграф 4 от тази директива.

98

От направените в точки 72—97 от настоящото решение констатации следва, че противно на поддържаното от Република Полша, във връзка със задължението на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание да контролират съдържанието, което потребителите желаят да качат на платформите им, преди публичното му разпространение, произтичащо от специфичния режим на отговорност, въведен с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, и по-специално от условията за освобождаване, предвидени в член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от същата, законодателят на Съюза е предвидил подходящи гаранции, за да се осигури спазване в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите на тези услуги, гарантирано от член 11 от Хартата, и на справедлив баланс между това право, от една страна, и правото на интелектуална собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата, от друга.

99

При транспонирането на член 17 от Директива 2019/790 във вътрешното си право държавите членки трябва да следят за тълкуване на тази разпоредба, което позволява да се осигури подходящо равновесие между различните основни права, защитени от Хартата. На следващо място, при въвеждане на мерките за транспониране на тази разпоредба органите и юрисдикциите на държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на тази разпоредба, но и да не допускат да се основават на тълкуване на същата, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза като принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2008 г., Promusicae, C‑275/06, EU:C:2008:54, т. 68).

100

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че не е налице единственото основание, изтъкнато от Република Полша в подкрепа на жалбата ѝ, поради което жалбата следва да се отхвърли.

101

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Парламентът и Съветът са направили искане за осъждането на Република Полша и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

102

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник Кралство Испания, Френската република, Португалската република и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: