EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62019CC0819

Заключение на генералния адвокат M. Bobek, представено на 6 май 2021 г.

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2021:373

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

М. BOBEK

представено на 6 май 2021 година(1)

Дело C819/19

Stichting Cartel Compensation,

Equilib Netherlands BV,

срещу

Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV,

Martinair Holland NV,

Deutsche Lufthansa AG,

Lufthansa Cargo AG,

British Airways plc,

Société Air France SA,

Singapore Airlines Ltd,

Singapore Airlines Cargo Pte Ltd,

Swiss International Air Lines AG,

Air Canada,

Cathay Pacific Airways Ltd,

Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden
SAS AB
SAS Cargo Group A/S

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия)

„Преюдициално запитване — Член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП — Правила за прилагане на член 103 ДФЕС — Преходен режим по членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС — Споразумения и съгласувани практики по отношение на няколко елемента от ценообразуването на услугите за въздушен превоз на товари (налагане на допълнителни такси за гориво и безопасност, отказ за плащане на комисиони върху допълнителните такси) — Искане за обезщетение — Директен ефект — Компетентност на националните съдилища“






I.      Въведение

1.        Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands BV (наричани по-нататък „ищците“) искат да бъде постановено установително съдебно решение по отношение на ответниците(2) и да им бъде присъдено обезщетение за нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“) заради съгласуване на различни елементи от цената, която се начислява за услуги за въздушен превоз на товари в рамките на полети между летища във и от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „ЕИП“).

2.        Твърди се, че тази практика е била налице през период, в който Съветът все още не е бил приел разпоредби за изпълнение по отношение на някои части от сектора на въздушния транспорт, така че да се осигури „пълното прилагане“ на прогласените в член 101 ДФЕС принципи. По тази причина ответниците твърдят, че компетентността за прилагане на член 101 ДФЕС е оставена единствено на административните органи на държавите членки и на Европейската комисия съгласно „преходния режим“, предвиден в членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС.

3.        В настоящия случай се повдига въпросът за компетентността на националните съдилища да прилагат член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП по отношение на антиконкурентни практики, осъществени по време на този „преходен режим“. Този може би технически и ограничен във времето въпрос обаче на свой ред поставя по-фундаментален въпрос относно (взаимо)зависимостта между прилагането на публичноправно (административно) и частноправно (съдебно) равнище на правилата на Съюза в областта на конкуренцията.

II.    Правна уредба

1.      Договор за функционирането на ЕС

4.        Членове 101—105 ДФЕС определят правилата в областта на конкуренцията. Релевантни за настоящия случай са следните разпоредби:

„Член 101

(предишен член 81 от ДЕО)

1. Забраняват се като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които:

[…]

2. Всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с настоящия член, са нищожни.

3. Разпоредбите на параграф 1 могат да бъдат обявени за неприложими по отношение на:

–        всяко споразумение или определен вид споразумения между предприятия;

–        всяко решение или определен вид решения на сдружения на предприятия;

–        всяка съгласувана практика или определен вид съгласувани практики,

които допринасят за подобряване на производството или разпространението на стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес, като при това предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи, без:

а)      да налагат на участващите предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на тези цели;

б)      да дават възможност на такива предприятия да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки.

[…]

Член 103

(предишен член 83 от ДЕО)

1. Регламентите или директивите, необходими за прилагането на принципите, залегнали в членове 101 и 102, се приемат от Съвета, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент.

2. Разпоредбите, посочени в параграф 1, са предназначени в частност:

[…]

б)      да предвидят подробни правила за прилагането на член 101, параграф 3, като се вземе предвид необходимостта да се осигури от една страна ефективен контрол, и от друга опростяването на административните процедури в максималната възможна степен;

в)      да се определят, ако съществува необходимост от това в различните отрасли от икономиката, обхвата на приложение на членове 101 и 102;

[…]

Член 104

(предишен член 84 от ДЕО)

До влизането в сила на разпоредбите, приети в съответствие с член 103, компетентните органи в държавите членки се произнасят относно допустимостта на споразумения, решения и съгласувани практики, както и относно злоупотребата с господстващо положение във вътрешния пазар, в съответствие с тяхното национално право и в частност разпоредбите на член 101, параграф 3 и на член 102.

Член 105

(предишен член 85 от ДЕО)

1. Без да се засягат разпоредбите на член 104, Комисията осигурява прилагането на принципите, предвидени в членове 101 и 102. По искане на държава членка или по своя собствена инициатива и в сътрудничество с компетентните органи в държавите членки, които ѝ оказват съответната помощ, Комисията разследва случаите на предполагаемо нарушение на тези принципи. Ако установи, че има такова нарушение, тя предлага съответните мерки за неговото преустановяване.

2. Ако нарушението не бъде преустановено, Комисията отбелязва нарушаването на принципите в мотивирано решение. Комисията може да публикува своето решение и да овласти държавите членки да предприемат мерките, необходими за прекратяването на това положение, чиито условия и подробности определя тя.

3. Комисията може да приема регламенти относно категориите споразумения, за които Съветът е приел регламент или директива, съгласно член 103, параграф 2, буква б)“.

2.      Споразумението за ЕИП

5.        Споразумението за ЕИП има за цел „да подпомага постоянното и балансирано укрепване на търговските и икономически отношения между договарящите се страни, при еднакви условия на конкуренция и при спазване на същите правила за създаване на еднородно [ЕИП] […]“(3).

6.        Член 6 от Споразумението за ЕИП гласи:

„Без да се засяга бъдещото развитие на съдебната практика, разпоредбите на настоящото споразумение, когато по същество са идентични на съответните правила на Договора за [функционирането на Европейския съюз], на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и на актовете, приети при прилагане на тези два договора, се тълкуват за целите на въвеждането и прилагането им съгласно съответната съдебна практика на Съда на [Европейския съюз], предхождаща датата на подписване на настоящото споразумение“.

7.        Член 53 от Споразумението за ЕИП по същество е идентичен с член 101 ДФЕС.

8.        Съгласно член 55 от Споразумението за ЕИП:

„1. Без да се засягат разпоредбите за прилагане на членове 53 и 54, които се съдържат в протокол 21 и в приложение XIV, Комисията на ЕО и Надзорният орган на ЕАСТ, създаден по силата на член 108, параграф 1, осигурява[т] прилагането на принципите, определени в членове 53 и 54.

Компетентният надзорен орган по силата на разпоредбите на член 56 извършва разследване по собствена инициатива или по искане на държава в рамките на съответната територия, или по искане на другия надзорен орган, на случаите, в които се счита, че има нарушения на горепосочените принципи. Компетентният надзорен орган разследва тези случаи в сътрудничество с националните компетентни органи на съответната територия, както и с другия надзорен орган, който му оказва помощ съгласно своите вътрешни правила.

Ако този орган констатира, че има допуснато нарушение, той предлага подходящи мерки за неговото преустановяване.

2. Ако нарушението не бъде преустановено, компетентният надзорен орган констатира нарушаването на принципите чрез изготвяне на мотивирано решение.

Компетентният надзорен орган може да публикува своето решение и да разреши на държавите в рамките на неговата територия да вземат при условията и в съответствие с начините, които той определя, необходимите мерки за справяне с положението. Той може също така да поиска от другия надзорен орган да разреши на държавите в рамките на неговата територия, да вземат такива мерки“.

III. Фактите, националното производство и отправеният преюдициален въпрос

9.        На 9 ноември 2010 г. Европейската комисия приема Решение C(2010) 7694 окончателен относно производство по член 101 [ДФЕС], член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт(4) (дело COMP/39258 — Товарен въздушен транспорт, наричано по-нататък „решението от 2010 г.“)(5).

10.      В членове 1—4 от решението от 2010 г. се съдържат констатации, че редица превозвачи са участвали в съгласуването на различни елементи от цената, която се начислява за услуги за въздушен превоз на товари в рамките на полети между летища в Съюза и/или ЕИП, между летища в Съюза и/или ЕИП и летища в трети държави, както и между летища в Съюза и в Швейцария, в нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария за различни периоди (наричано по-нататък „разглежданото поведение“). Съгласно решението от 2010 г. общата продължителност на това нарушение обхваща периода от декември 1999 г. до февруари 2006 г.

11.      В решенията си от 16 декември 2015 г. Общият съд на Европейския съюз частично отменя решението от 2010 г. по отношение на ищците в делата, с които е сезиран(6). По същество Общият съд установява, че в решението от 2010 г. са налице противоречия между мотивите и разпоредителната му част(7).

12.      На 17 март 2017 г. Комисията приема Решение C(2017) 1742 final относно производство по член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария (дело AT.39258 — Товарен въздушен транспорт, наричано по-нататък „решението от 2017 г.“)(8). С решението от 2017 г. се запазва същността на решението от 2010 г. С него също така се потвърждава общата продължителност на нарушението от декември 1999 г. до февруари 2006 г.

13.      Съгласно резюмето на решението от 2017 г. Комисията установява, че редица превозвачи са участвали в картел, свързан с разглежданото поведение. С това поведение се нарушават член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария. То обхваща: i) полети между летища в Съюза (наричани по-нататък „полетите в рамките на Съюза“), ii) полети между летища в Съюза и летища извън ЕИП (наричани по-нататък „полетите между ЕС и трети държави“), iii) полети между летища в ЕИП (наричани по-нататък „полетите в рамките на ЕИП“), iv) полети между летища в държави, които са договарящи страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави — членки на Европейския съюз, и летища в трети държави (наричани по-нататък „полетите между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави“), както и v) полети между летища в Съюза и в Швейцария (наричани по-нататък „полетите между Съюза и Швейцария“).

14.      В резюмето на решението от 2017 г. се уточняват нарушението и налагането на глоби за различни периоди във връзка с различни полети по следния начин:

–        За полетите в рамките на Съюза Комисията е компетентна да установи наличието на нарушение и да наложи глоби за поведение, свързано с въздушния превоз между летища в Съюза преди 1 май 2004 г. Причината за това е, че преди 1 май 2004 г. с Регламент (ЕИО) № 3975/87(9) на Комисията са били предоставени изпълнителни правомощия да прилага член 101 ДФЕС по отношение на въздушния транспорт само между летища в Съюза. Въздушният транспорт между летища на Съюза и летища в трети държави обаче е изключен от приложното поле на този регламент.

–        По същите причини компетентността на Комисията по отношение на полетите между Съюза и трети държави се свежда до поведение, станало факт след 1 май 2004 г.

–        Колкото до полетите в рамките на ЕИП Комисията е компетентна да установи наличие на нарушение и да наложи глоби за целия период 1999—2006 г.

–        По отношение на полетите между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави Решение № 130/2004(10) и Решение № 40/2005(11) влизат в сила на 19 май 2005 г. Считано от тази дата, Регламент (ЕО) № 411/2004(12) и Регламент (ЕО) № 1/2003(13) започват да се прилагат в рамките на Споразумението за ЕИП. Следователно Комисията не установява наличието на нарушения и не налага глоби за поведение, свързано с полети между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави преди 19 май 2005 г.

15.      Решението от 2017 г. се обжалва и пред Общия съд(14). Разглеждането на тези дела все още не е приключило.

16.      Едновременно с това ищците предявяват граждански иск срещу ответниците пред Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия). Тази юрисдикция изяснява, че дружествата ищци са създадени специално с цел предявяване на цедираните им вземания за обезщетение за вреди, произтичащи от констатациите на Комисията за нарушения на правото в областта на конкуренцията.

17.      Ищците искат да се постанови установително съдебно решение и да се присъди обезщетение за вреди. На първо място, те искат да се установи, че ответниците са действали незаконосъобразно в периода 1999—2006 г. Тоест и преди i) 1 май 2004 г. (за полетите между Съюза и трети държави), ii) 19 май 2005 г. (за полетите между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави), и iii) 1 юни 2002 г. за полетите между Съюза и Швейцария (наричани по-нататък „спорните периоди“). Второ, те искат от запитващата юрисдикция да осъди ответниците да заплатят солидарно обезщетение и лихви за разглежданото антиконкурентно поведение.

18.      Според запитващата юрисдикция в исканията си ищците се основават на директния ефект на член 101 ДФЕС, за да се установи компетентността на националната юрисдикция включително за спорните периоди, независимо от прилагането по административен ред на правото в областта на конкуренцията.

19.      В акта си запитващата юрисдикция счита, че е компетентна да приложи член 101 ДФЕС към разглежданото поведение и за спорните периоди. Запитващата юрисдикция обаче изрично отбелязва, че това становище се отклонява от решението, постановено от High Court of Justice (England & Wales) (Висш съд (Англия и Уелс, Обединено кралство) по дело Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc(15), потвърдено от Court of Appeal (England & Wales) (Апелативен съд (Англия и Уелс, Обединено кралство) в решение по дело La Gaitana Farms SA & Ors/British Airways Plc(16).

20.      Тъй като има съмнения за компетентността си да приложи член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП към спорните периоди, Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Разполагат ли националните съдилища в спор между увредени лица (в случая товародателите, получатели на услуги по въздушен превоз на товари) и авиокомпании, било по силата на директния ефект на член 101 ДФЕС или във всички случаи — на член 53 от Споразумението за ЕИП, било по силата на (директния ефект) на член 6 от Регламент № 1/2003, с правомощие да прилагат в пълна степен член 101 ДФЕС или във всички случаи член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо споразумения или съгласувани практики на авиокомпаниите във връзка с предоставянето на услуги по въздушен превоз на товари в рамките на полети, извършени преди 1 май 2004 г. между летища в [Съюза] и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди 19 май 2005 г. между Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди 1 юни 2002 г. между летища в [Съюза] и Швейцария, дори когато в тези случаи става въпрос за период от време, през който се е прилагал преходният режим по членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, или преходният режим не допуска такова правомощие?“.

21.      Писмени становища представят ищците, ответниците, норвежкото правителство, Надзорният орган на ЕАСТ и Комисията. Тези страни, с изключение на норвежкото правителство, са изслушани в съдебното заседание, проведено на 21 януари 2021 г.

IV.    Анализ

22.      Структурата на настоящото заключение е следната. Първо, ще започна с обсъждане на правния контекст на настоящото дело (А). След това ще се спра на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС от запитващата юрисдикция (Б). По-нататък ще разгледам равностойните правила съгласно Споразумението за ЕИП (В). Накрая, ще завърша с по-общи бележки за прилагането по съдебен ред на правилата в областта на конкуренцията (Г).

1.      Рамката на Договора и „преходният режим“

23.      Предвид важността на рамката на Договора относно правилата в областта на конкуренцията по настоящото дело, считам за необходимо да започна настоящото заключение, като изложа различните елементи на член 101 ДФЕС и да разгледам внимателно предполагаемата „преходност“ на режима на прилагане, предвиден в членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС (1). След това ще обобщя накратко доводите на страните и ще ги разгледам в контекста на поставения от запитващата юрисдикция въпрос (2).

1.      „Преходност“ по отношение на какво?

24.      Член 101 ДФЕС има проста структура. Параграф 1 от него забранява всички споразумения, които имат за своя цел или резултат ограничаването на конкуренцията. В параграф 2 се обясняват последиците от тази забрана: всички споразумения, попадащи в приложното поле на параграф 1, са нищожни. По-нататък в параграф 3 се предвижда изключение от забраната в параграф 1: „[…] параграф 1 мо[же] да бъд[е] обявен[…] за неприложим[…]“ в определени случаи.

25.      По същество член 101 ДФЕС представлява завършена и самостоятелна разпоредба. Тя е формулирана общо. В нея не се посочват никакви мерки за изпълнение, нито пък се съдържа присъщ на член 101 ДФЕС елемент, който да предполага ограничено приложно поле. От най-голямо значение за настоящия случай е, че член 101 ДФЕС е институционално неутрален. Той не отдава предпочитание на една (или един вид) институция спрямо друг(а). В това отношение текстът на тази разпоредба може да се отличи от член 65, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана. В последния се уточнява, че „единствено Върховният орган е компетентен“ да определи дали забранено споразумение е съвместимо с тази разпоредба.

26.      Следователно, изхождайки само от текста му, е трудно да се допусне, че се предполага член 101 ДФЕС да се прилага по различен начин от всяка друга разпоредба от Договора, отнасяща се до институция, която прилага правото на Съюза, независимо дали става дума за институция на държавите членки или на Европейския съюз.

27.      Едва по силата на членове 103—105 ДФЕС при прилагането на член 101 ДФЕС се въвеждат елементи за разграничаване и „преходност“.

28.      Така в член 103, параграф 1 ДФЕС се изяснява, че Съветът трябва да приеме „[р]егламентите или директивите, необходими за прилагането на принципите, залегнали в“ член 101 ДФЕС. Параграф 2 съдържа неизчерпателни примери относно реда и условията за упражняването на това правомощие. За целите на настоящия случай от най-голям интерес са букви б) и в). В тях се разглеждат съответно „подробни[те] правила за прилагането на член 101, параграф 3, като се вземе предвид необходимостта да се осигури […] ефективен контрол […] и […] опростяването на административните процедури“ и определянето, „в различните отрасли от икономиката, [на] обхвата на приложение на“ член 101 ДФЕС. С други думи, член 103 ДФЕС възлага на Съвета задачата да определи приложното поле и административния контрол по член 101 ДФЕС.

29.      С оглед на това, какво се случва, докато Съветът реши да упражни правомощията си по член 103 ДФЕС?

30.      Именно тук са релевантни членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС. С тези разпоредби се установява „преходният режим“. Съгласно този режим (административните) органи на държавите членки са отговаряли за прилагането на принципите, които (понастоящем) се съдържат в член 101 ДФЕС. Това е включвало предоставянето на освобождаване по силата на член 101, параграф 3 ДФЕС. През периода на прилагане на тази система Комисията е изпълнявала само незначителна роля при прилагането на правилата в областта на конкуренцията, и то единствено ако „не се засягат“ задачите на националните органи на държавите членки.

31.      С оглед на тази конституционна рамка понятието „преходен“ режим е донякъде неподходящо. Вярно е, че съгласно първоначалния си текст член 87 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност (наричан по-нататък „Договорът за ЕИО“) предвижда, че Съветът трябва да упражни предоставените му с (настоящия) член 103 ДФЕС правомощия в срок от три години. Този срок изтича, без Съветът да упражни тези правомощия. Независимо от това, Договорът от Амстердам заменя (остарялата към онзи момент) препратка към тригодишния срок за изпълнение с общо задължение за Съвета да определи регламентите и директивите, необходими за привеждането в действие на (настоящия) член 101 ДФЕС(17). По този начин — като се потвърждава де юре нещо, което вече де факто е така от известно време — е отпаднала предполагаемата „преходност“ на „преходния“ режим, установен съгласно (настоящите) членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС.

32.      От тази гледна точка член 104 ДФЕС всъщност е предвидил правило по подразбиране относно реда и условията във връзка с допустимостта на споразуменията, попадащи в приложното поле на член 101 ДФЕС. По силата на тази разпоредба органите на държавите членки биха били компетентни да следят за спазването на правилата на Договора в областта на конкуренцията за неопределен срок, докато Съветът предприеме действия, като въведе различен административен режим за прилагане на правилата на Договора в областта на конкуренцията.

33.      С други думи, макар първоначално наистина да е установен за ограничен период, „преходният“ режим постепенно е ставал все по-малко „преходен“, тъй като не е имало „преход“ от едно положение към друго в общоупотребимия смисъл на думата. Напротив, този режим е бил по-скоро „потенциално модулен“ по отношение на специфичните елементи на децентрализацията (и преразпределянето) на компетентността за прилагане на определени части от член 101 ДФЕС. Последното се потвърждава от развитието на цялата система, която през годините продължава да се движи напред назад: от пълна децентрализация към централизация на определени елементи и след това отново към частична децентрализация, като правилата относно компетентността, залегнали в член 103, параграф 2 ДФЕС, обхващат дословно тези промени без никакъв проблем.

2.      Ролята на националните съдилища в рамките на „преходния режим“

34.      Членове 103—105 ДФЕС мълчат за ролята на националните съдилища при прилагането на член 101 ДФЕС, било то в рамките на „преходния“ режим или при други положения. Това е предметът на настоящия случай. По същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС може да се приложи от националните съдилища, когато разглежданите антиконкурентни практики са осъществени основно през периода на прилагане на „преходния режим“.

35.      На пръв поглед това обсъждане може да се отнася до отминали времена. Всички страни по настоящото дело са съгласни, че Регламент № 1/2003 или предоставя на националните съдилища правомощието да прилагат изцяло член 101 ДФЕС, или най-малкото потвърждава съществуването му. Практически погледнато обаче, решението на въпроса, поставен от Rechtbank Amstedam (Първоинстанционен съд Амстердам), ще засегне по-широкообхватното упражняване на частноправни права, които целят да гарантират получаването на обезщетение за вреди, причинени от поведение, което може да ограничи или наруши конкуренцията, независимо от момента, в който това поведение е станало факт, и независимо кой административен орган го разследва.

36.      Ищците в главното производство искат да предявят правата си именно по този начин. Всъщност в решението си от 2017 г. Комисията открива доказателства за продължаващи практики за съгласуване на цените от 1999 г. до 2006 г. в сектора на товарния въздушен транспорт. Въпреки това, поради системата на вторичното право, въведена от Съвета съгласно член 103 ДФЕС, Комисията ограничава констатациите си относно нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП съответно за полетите между трети държави, считано от 1 май 2004 г., и за полетите между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави, считано от 19 май 2005 г. Ето защо, ако бъдат уважени възраженията на ответниците досежно компетентността на националната юрисдикция, периодът отпреди тези дати по същество ще бъде изключен от обхвата на частноправните искове за обезщетение за антиконкурентно поведение на основание член 101, параграф 1 ДФЕС.

37.      Така основополагащият и общ въпрос в настоящия случай до голяма степен е дали прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС от националните съдилища може да бъде ограничено или изобщо изключено от актове на вторичното право, ограничаващи прилагането по административен ред на правилата на Съюза в областта на конкуренцията.

38.      В становищата на заинтересованите страни отговорът на този въпрос е скрит под множество слоеве от съдебна практика и вторично право. По същество ищците, Надзорният орган на ЕАСТ и норвежкото правителство изясняват, че „преходният режим“ ограничава прилагането на принципите, залегнали в основата на член 101, параграф 1 ДФЕС, само когато се прилага процедурата по „административен ред“. Това обаче не ограничава директния ефект на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, когато се прибягва до него пред националните съдилища, т.е. по независимия „съдебен ред“.

39.      Ответниците, подкрепяни най-вече от Комисията, оспорват това. Според тях националните съдилища не са компетентни да прилагат член 101, параграф 1 ДФЕС по две причини. Първо, Съветът, действащ на основание член 103 ДФЕС, ограничил материалния обхват на член 101 ДФЕС. Следователно секторът на въздушния транспорт не бил изцяло подчинен на съдържащите се в тази разпоредба „принципи“ преди датата на прилагане на Регламент № 1/2003. Второ, съгласно „преходния режим“ само националният орган по конкуренция и в някои случаи Комисията можели да заемат позиция по съвместимостта на антиконкурентно споразумение с член 101 ДФЕС. Предвид тези ограничения на член 101, параграф 1 ДФЕС принципът на хомогенност изисквал директният ефект на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП да бъде ограничен по същия начин.

40.      Според мен правилният отговор на тази теза произтича директно от член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и правилата в областта на конкуренцията като цяло. Ето защо сега ще се спра на този въпрос.

2.      Прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС от запитващата юрисдикция в настоящия случай

41.      Най-общо казано, по отношение на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС от националните съдилища следва да се обсъдят три проблема. Първо, евентуалните ограничаващи ефекти от определения в членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС „преходен режим“ върху член 101 ДФЕС, що се отнася до обичайната компетентност на националните съдилища (1). Второ, степента, до която директният ефект на принципите, понастоящем съдържащи се в член 101, параграф 1 ДФЕС, е изтъкнат от страна, която желае да предяви правата си пред националните съдилища (2). Трето, материалният обхват на член 101, параграф 1 ДФЕС в настоящия случай, а именно в областта на въздушния транспорт (3). Ще разгледам тези въпроси един след друг.

1.      Ефектът на „преходния режим“ върху член 101 ДФЕС

42.      В становищата си ответниците изтъкват по същество, че „преходният режим“, съдържащ се в членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, лишава националните съдилища от компетентност да прилагат член 101 ДФЕС. В отговор на поставен от Съда въпрос Комисията възприема същата позиция. Според нея членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС биха могли да доведат до „поставят на пауза“ компетентността на националния съд да прилага член 101 ДФЕС при определени обстоятелства.

43.      Не споделям това мнение.

44.      Не виждам нищо в текста на членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, което да представлява „бутон за пауза“ по отношение на компетентността на националните съдилища. В действителност нито една от тези две разпоредби не ограничава прилагането на член 101 ДФЕС от страна на националните съдилища. Членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС просто установяват реда и условията за прилагането по административен ред на член 101 ДФЕС до момента, в който Съветът реши да предприеме действия по силата на член 103 ДФЕС. Тези действия обаче не засягат прилагането по съдебен ред на член 101 ДФЕС от страна на националните съдилища.

45.      За да бъдем конкретни: според мен прилагането по съдебен ред на член 101, параграф 1 ДФЕС естествено не е сведено до съдебния контрол на административни решения, с които преди това са били приложени и приведени в действие правилата на Съюза в областта на конкуренцията. Съдебният контрол на административно решение, с което се прилага член 101, параграф 1 ДФЕС, несъмнено е един от начините, по които от националните съдилища може да се изисква да приложат тази разпоредба. Има обаче и други области на правото или други правни средства за защита, в рамките на които по силата на правото на Съюза или на националното право националните съдилища евентуално биха могли да приложат същата разпоредба: например други видове обжалване по административен ред, гражданскоправни искове или дори наказателно преследване.

46.      Струва ми се важно да подчертая този елемент от самото начало. Всъщност изглежда в това отношение в становищата на ответниците и на Комисията е налице ясно изразена тенденция към редуциране. Според тях по същество „прилагането“ на член 101 ДФЕС означава „привеждане в действие“ на тази разпоредба, което на свой ред е свързано с „разследването и налагането на административни санкции“. Тази функция е била поверена само на Комисията или на националните административни органи. По тази логика в рамките на „преходния режим“ националните съдилища имплицитно биха били компетентни само ако от тях се иска да упражнят съдебен контрол на прилагането по административен ред, осъществено от националния административен орган.

47.      Не съм съгласен с това виждане. Ако национален съд е бил призован да приложи член 101, параграф 1 ДФЕС в рамките на своята компетентност и по образувано производство, преди Съветът да приеме вторично право с цел да се осигури „прилагането“ на принципите, залегнали в основата на член 101 ДФЕС, разбира се, че този национален съд е трябвало да осигури пълното прилагане на тази разпоредба(18).

48.      Това илюстрира общата характеристика, която член 101 ДФЕС споделя с редица други разпоредби от Договора, като например членове 45 ДФЕС и 46 ДФЕС (свободно движение на работниците), член 49 ДФЕС и член 50, параграф 2 ДФЕС (свобода на установяване), както и член 157 ДФЕС (принцип на равно заплащане за равен труд). Във всички тези и в други случаи съответната разпоредба от Договора първо излага принципа и след това определя подходящата институция или институции на Съюза, които да „изпълнят със съдържание“ този принцип, като приемат допълнителни и специални правила, в които понякога дори се посочва какво точно трябва да обхващат тези правила за „изпълнение“. От десетилетия насам обаче подходът на Съда е, че дори когато изискваните правила за „изпълнение“ все още не са въведени, ако самият „основен принцип“, както е прогласен в разпоредбата на Договора, е директно приложим, той трябва да се прилага самостоятелно от всички компетентни национални органи, което естествено включва по-специално и националните съдилища, когато са призовани да приложат тези разпоредби по делата, с които са сезирани.

49.      Член 157 ДФЕС и принципът на равно заплащане за равен труд може да послужат като пример в това отношение: дори преди законодателят на Съюза да приеме вторичното право за прилагане в тази насока, е било ясно, че националните съдилища са отговорни за гарантирането на пълната ефективност на този принцип и че трябва да го прилагат независимо от „прилагането по административен ред“ при (граждански) дела, с които са сезирани(19). Това заключение не би трябвало да е изненада: Съдът последователно приема, че липсата на мерки за изпълнение, независимо от формата, не е пречка за позоваването от частноправен субект на разпоредби от правото на Съюза, които имат директен ефект(20).

50.      Ето защо от структурна гледна точка на Договора приложимостта на (настоящия) член 101 ДФЕС от страна на националните съдилища е била налице от момента на влизане в сила на Договора за ЕИО. Освен това параграфи 1 и 2 от (настоящия) член 101 ДФЕС са породили всичките си ефекти още преди Съветът да предприеме действие в съответствие с „оправомощаването“ си по член 103, параграф 1 ДФЕС(21).

51.      В рамките на този контекст все пак е необходимо да се провери до каква степен член 101, параграф 1 ДФЕС действително е имал директен ефект, преди Съветът да определи „подробни правила за прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС“.

2.      Директният ефект на член 101, параграф 1 ДФЕС

52.      В отговор на поставен от Съда въпрос ответниците и Комисията посочват, че член 101, параграф 1 ДФЕС не е имал директен ефект, преди Съветът да предприеме действие съгласно член 103, параграф 2, буква б) ДФЕС. Това бил единственият възможен извод, тъй като още през 1962 г. съгласно тълкуването на Съда член 101 ДФЕС съставлявал „неделимо цяло“(22). Освен това решението на Съда по дело Courage и Crehan(23) доказвало необходимостта от предварително действие от страна на Съвета, тъй като всъщност с това дело се признавало наличието на директен ефект едва след като Съветът е приел мерки за изпълнение във връзка с член 101 ДФЕС. Ето защо тази разпоредба сама по себе си не можела да има директен ефект.

53.      От друга страна, ищците оспорват тази позиция, като се позовават главно на решение SABAM(24), поддържайки, че директният ефект на член 101, параграф 1 ДФЕС не изисква предварителни мерки за изпълнение.

54.      Съгласен съм с ищците. За мен позицията на ответниците и на Комисията, метафорично казано, е поставяне на „каруцата пред коня“.

55.      Съгласно постоянната съдебна практика въпросът дали определена разпоредба има директен ефект трябва да се прецени, като се отчитат характерът ѝ, общата ѝ структура и нейната формулировка(25). Дадена разпоредба има директен ефект, ако е достатъчно ясна, точна(26) и безусловна(27). Не е необходимо цялата разпоредба като такава да има директен ефект или да е директно приложима. Вместо това Съдът прибягва към екстракция, т.е. опитва се да определи дали от (може би по-дългата и по-сложна) разпоредба на правото на ЕС може да се изведе конкретно, приложимо правило за поведение(28).

56.      Решение SABAM и решение Courage и Crehan са подходящи примери за този „относителен“ подход към директния ефект. В решение SABAM Съдът приема, че забраната, прогласена в член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101, параграф 1 ДФЕС), може да се използва като „щит“ по отношение на специфичните права на даден композитор, така че срещу него да не може да се приложи клауза за изключително прехвърляне съгласно договор, сключен с организация за колективно управление на авторски възнаграждения(29). По подобен начин в решение Courage и Crehan Съдът приема, че същата разпоредба може да се използва като „меч“ по отношение на искане за обезщетение за вреди, произтичащи от договорна клауза, която е в разрез с член 85 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101 ДФЕС)(30). Така и в двете дела Съдът извежда от член 101 ДФЕС като едно цяло частта от разпоредбата, която поражда директен ефект между частноправни субекти: забраната на някои антиконкурентни споразумения, съдържаща се в параграф 1 на тази разпоредба(31).

57.      Тази забрана е еднозначна, като определя ясно и изпълняемо правно задължение: „не участвай в картели“. Това указание не е обвързано с никакви условия: всички такива споразумения между предприятия са „несъвместими с вътрешния пазар“. Частноправните субекти черпят пряко от Договора именно това автоматично изпълняемо право, на което могат да се позоват, за да предявят иска си, и което националните юрисдикции трябва да охраняват(32).

58.      Обратно на твърденията на Комисията в съдебното заседание, естеството на правата, защитени от член 101, параграф 1 ДФЕС, не се засяга от процедурното определяне (на основание член 103, параграф 2, буква б) ДФЕС) на институцията, която процедурно би могла да „одобри“ дадено споразумение по член 101, параграф 3 ДФЕС. Всъщност от само себе си се разбира, че в някои случаи съдът трябва да приложи единствено член 101, параграф 1 ДФЕС, за да присъди обезщетение на граждански ищци в случай на антиконкурентна дейност(33). Аналогично, на съда може да се наложи да се позове единствено на член 101, параграф 2 ДФЕС, за да определи дали могат да бъдат отделени несъвместими договорни клаузи(34). С други думи, с оглед на особения характер на определени искове, предявени пред национална юрисдикция, индивидуалните компоненти на член 101 ДФЕС съвсем спокойно може да бъдат отделими. При тези обстоятелства не е необходимо националните съдилища да прибягват до член 101, параграф 3 ДФЕС.

59.      Всъщност решения SABAM и Courage и Crehan са чудесен пример за независимото отношение между параграфи 1 и 3 от член 101 ДФЕС. И двете дела са образувани през период, когато Съветът е упражнил правомощията си съгласно член 103, параграф 2, буква б) ДФЕС и е предоставил на Комисията изключителната компетентност да взема решения на основание член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101, параграф 3 ДФЕС). Фактът, че на друга институция (Комисията) е било възложено да взема решения относно приложимостта на тогавашния член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО, не представлява проблем за изпълняемостта на правата, съдържащи се в член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО(35).

60.      Този извод не се засяга от описанието в решение de Geus(36) на член 85 от Договора за ЕИО като „неделимо цяло“. В това дело германски дистрибутор на хладилници Bosch се позовава на член 85 от Договора за ЕИО в своя защита, така че да се обезсили клауза за „забрана за износ“ в споразумение за изключителна дистрибуция, сключено между него и Bosch. Фактите по това дело обаче са настъпили преди влизането в сила на Регламент № 17/62. Това означава, че не е съществувала административна процедура във връзка с последиците, произтичащи от член 85, параграфи 1 и 2 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101, параграфи 1 и 2 ДФЕС). В този контекст Съдът не е имал друг избор, освен да продължи да прилага въпросното споразумение, докато бъде въведена административна процедура във връзка с евентуалното прилагане на член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101, параграф 3 ДФЕС)(37).

61.      Именно в рамките на тези фактически ограничения Съдът приема, че член 85 от Договора за ЕИО е „неделимо цяло“(38). Обратното тълкуване би довело до неприемлив резултат: „споразуменията автоматично да се считат за нищожни още преди да може да се определи към кои споразумения се прилага член 85 като цяло“(39).

62.      Така решение de Geus е постановено в светлината на институционален пропуск, изразяващ се в липса на административен механизъм във връзка с последиците от „приложимостта [на член 85 от Договора за ЕИО] от влизането в сила на Договора“(40). Както правилно отбелязва Надзорният орган на ЕАСТ, в онзи момент не е стоял въпросът за директния ефект (а оттам и за индивидуалното позоваване на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО пред националните съдилища), тъй като решение de Geus е постановено, преди Съдът за първи път да изясни понятието за директен ефект на разпоредбите от Договора за ЕИО(41).

63.      По всички тези съображения констатирам, че от решение на Съда, постановено през 1962 г. при съвсем различна правна и конституционна обстановка, могат да се изведат само много ограничени насоки. По-специално при липсата изобщо на директен ефект на разпоредбите на Договора, естествено, всъщност определящ би бил единствено въпросът за изричното възлагане на компетентност за прилагане по административен ред или по-скоро липсата на такава компетентност.

64.      Не намирам за убедителни и доводите на ответниците по отношение на решения Asjes и др.(42) и Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro(43), изтъкнати в подкрепа на позицията им по въпроса за директния ефект на член 101, параграф 1 ДФЕС. Решенията по тези дела не са постановени в контекст, при който една от страните се позовава на директния ефект на тази разпоредба. Вместо това проблемът при тях е автоматичната нищожност съгласно член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО на одобрени от правителството въздухоплавателни тарифи, преди административен орган да се произнесе по тяхната съвместимост с член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО, било то в съответствие със системата, приложима съгласно „преходния период“ по членове 88 и 89 от Договора за ЕИО (понастоящем членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС), или съгласно Регламент (ЕИО) № 3975/87(44). Тъй като нито „органите на държавите членки“(45), нито Комисията(46) се произнасят по въпроса дали член 85 от Договора за ЕИО е приложим към въпросните споразумения, Съдът приема, че нищожността на тези споразумения няма как да се презумира автоматично само поради факта че член 85 от Договора за ЕИО може да е приложим към въпросните споразумения.

65.      Така решения Asjes и др. и Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro също остават затворени в логиката на своето време: при обстоятелства, при които органите на държавите членки или Комисията не са взели административно решение по отношение на твърдени антиконкурентни споразумения или практики съгласно член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО, но съгласно действащата по онова време система е оставало възможно одобрението им с обратна сила в бъдеще, е било очевидно, че икономическите оператори е трябвало да могат добросъвестно да допуснат, че търговските им отношения не се прекратяват автоматично, докато въпросните административни органи се произнесат по техните споразумения или практики(47).

66.      В настоящия случай е още по-важен фактът, че ответниците не могат да се позовават на риска от конфликт, произтичащ от евентуално одобрение с обратна сила на разглежданото поведение. Всъщност системата за „освобождаване“ съгласно Регламент № 1/2003, с измененията, с който се отменя предишният режим съгласно Регламенти № 17/62 и № 3975/87, не позволява действия с обратна сила. Освен това, както се вижда от член 34, параграф 1 от Регламент № 1/2003, споразуменията, които попадат в приложното поле на Регламенти № 17/62 и № 3975/87 и за които Комисията е уведомена, стават невалидни, считано от 1 май 2004 г. С други думи, дори ответниците да бяха уведомили Комисията за своите споразумения(48), във всички случаи тези уведомления не биха функционирали като „защитен механизъм“ срещу третирането на тези споразумения съгласно системата, въведена с Регламент № 1/2003.

67.      Така още веднъж следва специално да се подчертае, че при обстоятелствата в настоящия случай липсват ключовата вътрешна съгласуваност на „императивните съображения по член 101 ДФЕС“ и изискването за правна сигурност на икономическите оператори. Тази възможност от доста време вече не е налице.

68.      Накратко, следователно е видно, че от влизането в сила на Договора за ЕИО член 101, параграф 1 ДФЕС и съответните членове от предшестващите актове имат директен ефект. Те са имали директен ефект през целия този период, така че частноправните субекти да могат да упражнят правата си пред компетентните национални съдилища. Преди всичко това самостоятелно правомощие, предоставено на националните съдилища да прилагат член 101, параграф 1 ДФЕС в съответствие с това оправомощаване и съобразно вида производство, образувано пред тях съгласно националното право, всъщност никога не е било ограничавано от Съвета чрез прилагането на разпоредбата, която понастоящем представлява член 103 ДФЕС.

69.      Остава обаче въпросът дали съществуват, или са съществували някакви ограничения за прилагането ratione materiae на член 101, параграф 1 ДФЕС към особения случай на сектора на въздушния транспорт.

3.      Материалният обхват на член 101, параграф 1 ДФЕС

70.      Ответниците и Комисията твърдят, че след като Съветът не е упражнил компетентността си по член 103, параграф 2, буква в) ДФЕС да отвори целия сектор на въздушния транспорт за правилата на Договора в областта на конкуренцията, националните съдилища не можели да предприемат действия по искове, предявени на основание член 101, параграф 1 ДФЕС, за обявяване на такива споразумения за несъвместими. Тоест, дори да беше налице директен ефект. Тези страни подчертават особеното изключение за целия сектор на въздушния транспорт, произтичащо от Регламент № 17/62, и ограниченото прилагане на правилата в областта на конкуренцията към „полетите в рамките на Съюза“ в рамките на въздушния транспорт посредством Регламент № 3975/87. Правилата от правото на ЕС в областта на конкуренцията станали приложими към сектора на въздушния транспорт едва от 1 май 2004 г., когато започнал да се прилага Регламент № 1/2003, с измененията(49).

71.      Не съм съгласен с тези доводи.

72.      Съгласно член 103, параграф 1 ДФЕС Съветът приема „регламентите или директивите, необходими за прилагането на принципите, залегнали в“ член 101 ДФЕС. По-нататък в член 103, параграф 2 ДФЕС се изброяват примери за начина, по който Съветът може да постигне това. В буква в) се уточнява, че Съветът може „да [определи], ако съществува необходимост от това в различните отрасли от икономиката“, обхвата на член 101 ДФЕС.

73.      Именно изричната незадължителност на това действие разграничава член 103, параграф 2, буква в) ДФЕС от член 103, параграф 2, буква б) ДФЕС и от изискването за „изпълване със съдържание“ на член 101, параграф 3 ДФЕС. В действителност изразът в член 103, параграф 2, буква в) ДФЕС, „ако съществува необходимост от това“(50), ясно показва, че приложното поле на съдържащите се в член 101 ДФЕС принципи по подразбиране е предназначено да обхване цялата икономика, като Съветът решава дали да се отклони от това обичайно положение в конкретни отрасли от икономиката.

74.      Императивните съображения за единния пазар, залегнали в основата на този режим, са странни: разбира се, приложното поле на член 101 ДФЕС е можело да бъде определено с оглед на постепенното разширяване на приложното поле на правото на Съюза в областта на конкуренцията, разделено на „лесно смилаеми“ етапи. По този начин в специфичната област на транспорта е можело да се отдаде предимство на секторните (специфични) подходи пред (общите) правила в областта на конкуренцията, както е направено при общата селскостопанска политика(51).

75.      Случаят обаче не е такъв(52). Така според мен, и по-специално с оглед на структурата на членове 101 ДФЕС и 103 ДФЕС, отправната точка на Договора е пълното прилагане на правилата в областта на конкуренцията към всички отрасли на икономиката. За да се постигне това, с него се посочва като цяло неограничен материален обхват на член 101 ДФЕС в интерес на изграждането на функциониращ единен пазар(53), с единствената уговорка да е възможно изключването на специфични сектори „ако съществува необходимост от това“, залегнала в член 103, параграф 2, буква в) ДФЕС.

76.      Обратно на твърденията на ответниците и Комисията, Регламенти № 17/62 и № 3975/87 не доказват, че Съветът е целял да ограничи материалния обхват на член 101, параграф 1 ДФЕС. Всъщност с Регламент № 17/62 най-вече е създадена процесуална система за прилагането на (тогавашния) член 85, параграфи 1 и 3 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101, параграфи 1 и 3 ДФЕС) от Комисията(54). Той не съдържа никакви разпоредби досежно материалния обхват на член 101, параграф 1 ДФЕС. Аналогично, Регламент (ЕИО) № 141/62 на Съвета за изменение на Регламент № 17/62 предвижда просто че административната система, създадена с Регламент № 17/62, следва да не се прилага към сектора на транспорта (а оттам и към въздушния транспорт)(55). Това изключение обаче не се отнася до материалния обхват на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато се прилага от националните съдилища към сектора на въздушния транспорт.

77.      Накрая, Регламент № 3975/87 частично „включва“ сектора на въздушния транспорт единствено за прилагането по административен ред на правилата на Съюза в областта на конкуренцията. Както се посочва във второ съображение от този регламент, това частично включване е необходимо, поради факта че „Комисията не [е] разполага[ла] със средства пряко да проучва случаите на предполагаемо нарушение на членове 85 и 86 от Договора в областта на въздушния транспорт“ [неофициален превод](56). И в този случай обаче Регламентът не предвижда ограничение на приложното поле на член 101, параграф 1 ДЕС в рамките на частноправен иск за вреди пред националните съдилища.

78.      С други думи, целият механизъм, с който се твърди, че се изключва областта на въздушния транспорт от приложното поле на (настоящия) член 101 ДФЕС, се свежда до прилагането по административен ред на съдържащите се в тази разпоредба принципи(57). Регламенти № 17/62 и № 3975/87 не засягат прилагането по съдебен ред на съдържащите се понастоящем в член 101, параграф 1 ДФЕС принципи от страна на националните съдилища в рамките на съответните им правомощия, с които те разполагат независимо, съгласно националното право(58). Всъщност в тази насока споделям мнението на ищците и на Надзорния орган на ЕАСТ: този „успореден ред“, чрез който е възможно да се приложи забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, остава незасегнат от вторичното право, прието от Съвета.

79.      Ето защо липсата изобщо на конкретни правила в националното право, уреждащи прилагането по съдебен ред на член 101 ДФЕС, не може да е пречка Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) да приложи член 101, параграф 1 ДФЕС в сектора на въздушния транспорт, когато пред него е направено позоваване на тази разпоредба с цел да се постанови установително съдебно решение и да се присъди обезщетение за вреди поради антиконкурентното поведение на ответниците в рамките на полети между Съюза и трети държави преди 1 май 2004 г.

3.      Отношението между член 53 от Споразумението за ЕИП и правилата на първичното право на Съюза в областта на конкуренцията

80.      Норвежкото правителство и Надзорният орган на ЕАСТ поддържат, че тъй като член 53 от Споразумението за ЕИП по същество е идентичен с член 101 ДФЕС, съгласно принципа на хомогенност тези две разпоредби трябва да се тълкуват по еднакъв начин. В съдебното заседание Надзорният орган на ЕАСТ уточнява също че липсата на съответстваща на член 104 ДФЕС разпоредба в Споразумението за ЕИП не засяга това хомогенно тълкуване на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като във всеки случай член 104 ДФЕС не ограничава член 101 ДФЕС.

81.      Комисията е съгласна, че член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП трябва да се тълкуват съгласувано. В съдебното заседание обаче тя се пита дали липсата на съответстваща на член 104 ДФЕС разпоредба не би засегнала тази задача, още повече че членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС водели до отпадане на компетентността на националните съдилища да прилагат пряко член 101, параграф 1 ДФЕС.

82.      По същество в тази насока ответниците изразяват същата позиция като Комисията. Според тях предвиденият в членове 104—105 ДФЕС „преходен режим“ възпрепятства директния ефект на член 101, параграф 1 ДФЕС, така че член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП също трябва да се тълкува в смисъл, че няма директен ефект, преди Съвместният комитет да обяви Регламент № 1/2003 за приложим в ЕИП, считано от 19 май 2005 г.

83.      С оглед на изводите ми в раздел Б от настоящото заключение споделям доводите на норвежкото правителство и на Надзорния орган на ЕАСТ.

84.      Несъмнено Споразумението за ЕИП е неразделна част от правото на Съюза(59). Когато са безусловни и достатъчно конкретни, разпоредбите му имат директен ефект в държавите членки(60). Съдът е постановил също че съгласно принципа на хомогенност(61) разпоредбите на Споразумението за ЕИП, които по същество са идентични с тези на Договора, трябва да се тълкуват по еднакъв начин(62).

85.      Член 101 ДФЕС и съответно член 53 от Споразумението за ЕИП установяват забрана, определят последиците от тази забрана и предвиждат евентуално дерогиране на забраната. Ето защо с оглед на принципа на хомогенност тези две разпоредби трябва да се тълкуват по еднакъв начин(63). При това положение, аналогично на случая с член 101, параграф 1 ДФЕС, за член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП също трябва да се приеме, че има директен ефект и че предоставя права на правните субекти, които националните юрисдикции трябва да охраняват(64).

86.      С оглед на равностойния ефект на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП не виждам защо изводите, които правя в точки 55—68 от настоящото заключение по отношение на член 101, параграф 1 ДФЕС, трябва да са различни за член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Следователно националните съдилища са в състояние да прилагат член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, за да постановят, че конкретно антиконкурентно поведение е несъвместимо с тази разпоредба.

87.      По съображения, сходни с отнасящите се до член 101 ДФЕС, трябва да отхвърля и доводите на ответниците за ограничения материален обхват на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Наистина, в член 1 от Протокол 21 към Споразумението за ЕИП се уточнява, че Надзорният орган на ЕАСТ трябва първо „да прилага принципите, които са посочени в“ член 53 от Споразумението за ЕИП. Най-малкото в този смисъл той отразява член 103 ДФЕС. Нищо в преписката обаче не загатва, че член 1 от Протокол 21 към Споразумението за ЕИП е бил използван, за да се ограничи приложното поле на член 53 от Споразумението за ЕИП или компетентността на националните съдилища да прилагат тази разпоредба. Всъщност, както обясних в точки 76—78 от настоящото заключение, различните актове на вторичното право, приети от Съвета съгласно член 103, параграф 2, буква в) ДФЕС и включени в Споразумението за ЕИП, считано от датата на неговото нотифициране, в нито един случай не са довели до ограничаване на материалния обхват на член 53 от Споразумението за ЕИП.

88.      Липсата на съответстваща на член 104 ДФЕС разпоредба в Споразумението за ЕИП не променя този извод. Както изясних в точка 44 от настоящото заключение, член 104 ДФЕС не води до ограничаване на структурния обхват или прилагането на член 101 ДФЕС. Следователно липсата на аналогичен текст не би могла да засегне обхвата или прилагането на член 53 от Споразумението за ЕИП. Във всеки случай целта на член 104 ДФЕС е да се намери решение за периода между влизането в сила на правилата на Договора в областта на конкуренцията и момента, в който Съветът предприеме действие за въвеждане на административен режим във връзка с член 101 ДФЕС, и по-специално параграф 3 от този член(65).

89.      За Споразумението за ЕИП обаче никога не е имало такъв преходен период. Регламенти № 17/62, № 141/62 и № 3975/87 стават част от Споразумението за ЕИП по силата на приложение XIV, считано от датата на нотифициране на това споразумение. Освен това член 56 от Споразумението за ЕИП не засяга този извод, тъй като той просто определя споделената (и дуополизирана) компетентност между Комисията и Надзорния орган на ЕАСТ за прилагане на член 53 от Споразумението за ЕИП(66).

90.      Ето защо според мен няма ограничения и на материалния обхват на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, които биха възпрепятствали ищците да се позоват на директния ефект на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП пред запитващата юрисдикция, за да поискат постановяването на установително съдебно решение и присъждането на обезщетение за вреди във връзка с извършеното от ответниците съгласуване на различни елементи от цената, която се начислява за услугите за въздушен превоз на товари в рамките на полети между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави преди 19 май 2005 г.

4.      По-голямата картина: прилагането на правилата в областта на конкуренцията на публичноправно и частноправно равнище

91.      Въпреки че това също е част от въпроса на запитващата юрисдикция, предвид вече направените в настоящото заключение изводи, не считам за необходимо да разглеждам отделно естеството на член 6 от Регламент № 1/2003. Всъщност, както се посочи в предходните раздели, съдилищата на държавите членки винаги са били компетентни да прилагат (материалноправната забрана, съдържаща се в) член 101, параграф 1 ДФЕС в рамките на съответните си правомощия и за целите на образуваните пред тях производства. Следователно практически не е необходимо Съдът да разглежда в контекста на настоящия случай дали и от кой точно момент възниква и „източник“ от вторичното право, с който се извършва оправомощаване по член 6 от Регламент № 1/2003.

92.      Още веднъж искам да подчертая израза „в рамките на съответните си правомощия“, с които тези национални съдилища вече разполагат по силата на националното право. Както правилно изтъкват ответниците и Комисията, „преходният режим“ по членове 103 ДФЕС и 104 ДФЕС не предоставя изрични правомощия на националните съдилища. Всъщност при липсата на национална правна уредба, която да съдържа изрични разпоредби в този смисъл, националните съдилища не могат да извлекат от член 101, параграф 1 ДФЕС или член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП правомощия за разследване или наказателно преследване, подобни на предоставените на компетентните административни органи на държавите членки, които обикновено са натоварени с разследването на нарушения на правото в областта на конкуренцията в рамките на специални административни или дори наказателни производства. По същия начин обаче тази уредба не би могла да отнеме и нищо на националните съдилища. Опростено казано, тази конституционна уредба нито предоставя нещо на националните съдилища, нито отнема нещо от тях. Никоя форма на първично или вторично право на Съюза няма за цел да ограничи компетентността на националните съдилища да прилагат директно член 101, параграф 1 ДФЕС или член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, когато страна по образувано пред тях дело се позове на тези разпоредби, за да защити субективните права, изведени от правото на Съюза.

93.      Това се илюстрира от иска за търсене на отговорност, предявен от ищците в настоящия случай. Също както всяка друга национална юрисдикция в Съюза запитващата юрисдикция е компетентна да установи такава отговорност съгласно релевантните национални норми. За целите на преценката на нарушение, което може да породи такава отговорност, въпросът дали дадено предприятие е нарушило или не правните си задължения, обикновено е първият елемент, който трябва да се установи в тази насока. Тази преценка обаче, разбира се, е част от (частноправното) решение относно евентуалната отговорност, а не от публичноправния (и прилаган от административния орган) режим на прилагане на публичноправно равнище.

94.      В противен случай такива действия по прилагане щяха да представляват просто „продължение“, което по същество щеше да зависи от наличието на предходно (и по всяка вероятност същото по отношение на обхвата) публичноправно изявление в този смисъл. Във всички останали случаи така наречените „самостоятелни“ искове биха били изключени от приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС.

95.      Тази позиция (или със сигурност резултатът от нея) обаче просто не е съвместима с естеството на системата и практиката на Съда(67). Несъмнено, с оглед на доста съществената доказателствена тежест, която всеки ищец вероятно би носил във връзка със „самостоятелни“ частноправни искове за нарушение на правото в областта на конкуренцията, на практика тези искове вероятно биха били редки. Следователно решението на публичноправен орган като Комисията в успоредно или предходно разследване има вероятност да е от огромно значение за „самостоятелните“ искове(68). При все това, неправилно е да се твърди, че — правно погледнато — необходимостта от последователност и съгласуваност в тази област на правото не допуска националните съдилища да упражняват своите задължения съгласно правото на Съюза и националното право, а именно да защитават индивидуални права, включително произтичащите от разпоредбите на правото на Съюза с директен ефект.

96.      Спецификата на подобна теза става още по-очевидна, ако се разгледа стандартният начин, по който се осъществява прилагане във всяка друга област на административното право, например правото в областта на околната среда, общественото здраве, обществената безопасност или правилата за безопасни условия на труд. В тези области вероятно е налице специално създаден и специализиран публичноправен орган на национално равнище, който отговаря за надзора и прилагането на съответните материалноправни стандарти. Би ли твърдял обаче някой, че тъй като даден публичноправен орган не провежда разследване или наказателно преследване (или всъщност е провел такова, но поради някаква причина е прекратил или ограничил административното производство), същото поведение не би могло да доведе до предявяване на частноправни искове за обезщетение за вреди от потенциално увреденото лице?

97.      По всички тези съображения не мога да се съглася със задълбочения анализ на High Court of England and Wales (Висш съд на Англия и Уелс) по дело Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc(69), на който се позовава запитващата юрисдикция и който се обсъжда от страните в рамките на настоящото производство. Както се опитах да подчертая в предходните раздели от настоящото заключение, първо, за разлика от прилагането по административен ред, компетентността на националните съдилища да прилагат самостоятелно съдържанието на член 101, параграф 1 ДФЕС в рамките на съответните си правомощия, вече предвидени в националното право, например във връзка с искове за обезщетение за вреди, не изисква никаква изрична клауза за оправомощаване съгласно правото на Съюза(70). Второ, според мен решения Geus, Asjes и Saeed отчасти са остарели. Те не могат да се приложат към конкретните обстоятелства по делото в главното производство, тъй като в действителност нито един от въпросите, обусловили възприетия в тях подход, не е налице в главното производство(71).

98.      С други думи, макар напълно да разбирам необходимостта от вътрешна съгласуваност в рамките на член 101 ДФЕС, в специфичния контекст на настоящия случай просто не съм съгласен със съкращаването pars pro toto, изтъкнато от някои заинтересовани страни по настоящото дело. Фактът, че част от процедурата по прилагане на административно равнище на член 101 ДФЕС на определен етап е била централизирана, не може да означава, че никой друг не би могъл да приложи никаква част от същността, произтичаща от тази разпоредба, включително в случаи, в които очевидно не са възможни освобождавания или изключения.

99.      Настоящото производство действително представлява интересно пътуване назад във времето, да не кажем истинско упражнение по правна археология, при което се връщаме чак в 1962 г. Макар обаче рамките на настоящото заключение да са до голяма степен очертани от тази вече остаряла правна уредба, логиката, на която се основава, не е остаряла. На структурно равнище разпоредбите на правото на Съюза, които имат директен ефект, по подразбиране подлежат на изпълнение пред националните съдилища, независимо от евентуалната централизация на (част от) административната компетентност за прилагането им от някои административни органи. В особения контекст на правото в областта на конкуренцията това означава, че предприятията, които нарушават правилата за лоялна конкуренция, не могат да се скрият зад липсата на прилагане по административен ред и трябва да очакват, че исковете за обезщетение ще бъдат предявени директно пред компетентните юрисдикции на държавите членки от лицата, които те предполагаемо са увредили.

V.      Заключение

100. Предлагам на Съда да отговори на поставения от Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия) преюдициален въпрос по следния начин:

„Страната, която предполагаемо е увредена от съгласуването на различни елементи от цената, фактурирана от авиокомпании за услуги за въздушен превоз между летища в Европейския съюз и/или Европейското икономическо пространство, както и между летища в рамките на тези територии и трети държави, може да се позове пред национална юрисдикция на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, за да получи обезщетение от тези превозвачи дори за периода, през който членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС все още са били приложими“.


1      Език на оригиналния текст: английски.


2      Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, Martinair Holland NV, Deutsche Lufthansa AG, Lufthansa Cargo AG, British Airways plc, Société Air France SA, Singapore Airlines Ltd, Singapore Airlines Cargo Pte Ltd, Swiss International Air Lines AG, Air Canada, Cathay Pacific Airways Ltd, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, SAS AB и SAS Cargo Group A/S (наричани по-нататък заедно „ответниците“).


3      Член 1, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 3).


4      Наричано по-нататък „Споразумението с Швейцария“.


5      Дело C.39258 — Товарен въздушен транспорт (ОВ C 371, 2014 г., стр. 11).


6      Решения от 16 декември 2015 г., Air Canada/Комисия  (T‑9/11, непубликувано, EU:T:2015:994), от 16 декември 2015 г., Koninklijke Luchtvaart Maatschappij/Комисия (T‑28/11, непубликувано, EU:T:2015:995), от 16 декември 2015 г., Japan Airlines/Комисия  (T‑36/11, непубликувано, EU:T:2015:992), от 16 декември 2015 г., Cathay Pacific Airways/Комисия (T‑38/11, непубликувано, EU:T:2015:985), от 16 декември 2015 г., Cargolux Airlines/Комисия (T‑39/11, непубликувано, EU:T:2015:991), от 16 декември 2015 г., Latam Airlines Group и Lan Cargo/Комисия (T‑40/11, непубликувано, EU:T:2015:986), от 16 декември 2015 г., Singapore Airlines и Singapore Airlines Cargo/Комисия (T‑43/11, непубликувано, EU:T:2015:989), от 16 декември 2015 г., Deutsche Lufthansa и др./Комисия (T‑46/11, непубликувано, EU:T:2015:987), от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), от 16 декември 2015 г., SAS Cargo Group и др./Комисия (T‑56/11, непубликувано, EU:T:2015:990), от 16 декември 2015 г., Air France-KLM/Комисия (T‑62/11, непубликувано, EU:T:2015:996), от 16 декември 2015 г., Air France/Комисия (T‑63/11, непубликувано, EU:T:2015:993), и от 16 декември 2015 г., Martinair Holland/Комисия (T‑67/11, EU:T:2015:984).


7      Вж. например решение от 16 декември 2015 г., Air Canada/Комисия (T‑9/11, непубликувано, EU:C:2015:994, т. 60).


8      Решението от 2017 г. не е оповестено публично. На разположение обаче е резюме на констатациите. Вж. Резюме на Решение на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (ОВ C 188, 2017 г., стр. 14) (наричано по-нататък „резюмето на решението от 2017 г.“).


9      Регламент на Съвета от 14 декември 1987 година за установяване на процедура за прилагане на правилата за конкуренция на предприятията в сектора на въздушния транспорт (ОВ L 374, 1987 г., стр. 1).


10      Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 130/2004 от 24 септември 2004 година за изменение на приложение XIV (Конкуренция), Протокол 21 (относно прилагането на правилата на конкуренция, приложими за предприятията) и Протокол 23 (относно сътрудничеството между надзорните органи (член 58) към Споразумението за ЕИП (ОВ L 64, 2005 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 65, стр. 161).


11      Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 40/2005 от 11 март 2005 година за изменение на приложение XIII (Транспорт) и Протокол 21 (относно прилагането на правилата на конкуренция, приложими за предприятията) към Споразумението за ЕИП (ОВ L 198, 2005 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 66, стр. 95).


12      Регламент на Съвета от 26 февруари 2004 година за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3975/87 и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3976/87 и (ЕО) № 1/2003 относно въздушния транспорт между Общността и трети държави (ОВ L 68, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 225).


13      Регламент на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).


14      Дела Air Canada/Комисия (T‑326/17), Koninklijke Luchtvaart Maatschappij/Комисия (T‑325/17), Japan Airlines/Комисия (T‑340/17), Cathay Pacific Airways/Комисия (T‑343/17), Cargolux Airlines/Комисия (T‑334/17), Latam Airlines Group и Lan Cargo/Комисия (T‑344/17), Singapore Airlines и Singapore Airlines Cargo PTE/Комисия (T‑350/17), Deutsche Lufthansa и др./Комисия (T‑342/17), British Airways/Комисия (T‑341/17), SAS Cargo Group и др./Комисия (T‑324/17), Air France-KLM/Комисия (T‑337/17), Air France/Комисия (T‑338/17), и Martinair Holland/Комисия (T‑323/17).


15      Решение на High Court of Justice of England and Wales (Chancery Division) (Висш съд на Англия и Уелс) (търговско отделение) от 4 октомври 2017 г., Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc [2017] EWHC 2420 (Ch).


16      Решение на Court of Appeal of England and Wales (Civil Division) (Апелативен съд на Англия и Уелс) (гражданско отделение) от 29 януари 2019 г., La Gaitana Farms SA & Ors/British Airways Plc [2019] EWCA Civ 37.


17      Член 6, параграф 46 от Договора от Амстердам за изменение на Договора за Европейския съюз, Договорите за създаване на Европейските общности и някои свързани с тях актове (ОВ C 340, 1997 г., стр. 1).


18      В съответствие с решение от 16 декември 1976 г., Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral (33/76, EU:C:1976:188, т. 5).


19      Още в решение от 8 април 1976 г., Defrenne (43/75, EU:C:1976:56, т. 12—24 и 39).


20      За илюстрация вж. решения от 9 март 1978 г., Simmenthal (106/77, EU:C:1978:49, т. 19 и 20), от 17 септември 2002 г., Baumbast и R (C‑413/99, EU:C:2002:493, т. 80), и от 4 февруари 2016 г., Ince (C‑336/14, EU:C:2016:72, т. 59).


21      Както е изяснено по-долу и в точки 58 и 70—78 от настоящото заключение, Съветът никога не е ограничавал тези ефекти.


22      Решение от 6 април 1962 г., de Geus (13/61, EU:C:1962:11, т. 52).


23      Решение от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan (C‑453/99, EU:C:2001:465, наричано по-нататък „решение Courage“).


24      Решение от 30 януари 1974 г., BRT и Société belge des auteurs, compositeurs et éditeurs (127/73, EU:C:1974:6, наричано по-нататък „решение SABAM“).


25      Вж. например решение от 4 декември 1974 г., Van Duyn (41/74, EU:C:1974:133, т. 12).


26      Вж. например решения от 1 юли 2010 г., Gassmayr (C‑194/08, EU:C:2010:386, т. 45), от 7 септември 2017 г., H. (C‑174/16, EU:C:2017:637, т. 69), и от 6 ноември 2018 г., Bauer и Willmeroth (C‑569/16 и C‑570/16, EU:C:2018:871, т. 72).


27      Вж. например решения от 15 май 2014 г., Almos Agrárkülkereskedelmi  (C‑337/13, EU:C:2014:328, т. 32), от 12 октомври 2017 г., Lombard Ingatlan Lízing (C‑404/16, EU:C:2017:759, т. 36), и от 14 януари 2021 г., RTS infra и Aannemingsbedrijf Norré-Behaegel (C‑387/19, EU:C:2021:13, т. 46).


28      Решение от 8 април 1976 г., Defrenne (43/75, EU:C:1976:56, т. 30—39). Вж. и заключението на генералния адвокат Trabucchi по дело Defrenne (43/75, EU:C:1976:39, диспозитива) и заключението ми по дело Klohn (C‑167/17, EU:C:2018:387, т. 42).


29      Решение SABAM, точка 16.


30      Решение Courage, точки 24—26.


31      Решение SABAM, точка 16 и решение Courage, точки 23 и 24.


32      В този смисъл вж. решение от 5 юни 2014 г., Kone и др.(C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 20 и 22 и цитираната съдебна практика).


33      Вж. например решение  Courage, точка 26.


34      Вж. решение от 18 декември 1986 г., VAG France (10/86, EU:C:1986:502, точка 15).


35      Вж. също решение SABAM, точка 21 и решение Courage, точки 22 и 28.


36      Вж. решения от 6 април 1962 г., de Geus (13/61, EU:C:1962:11, т. 52), и от 9 юли 1969 г., Portelange (10/69, EU:C:1969:36, т. 10 и 13).


37      Решение от 6 април 1962 г., de Geus (13/61, EU:C:1962:11, т. 51—53).


38      Пак там, точка 52.


39      Пак там.


40      Пак там, точка 51.


41      Решение от 5 февруари 1963 г., van Gend & Loos (26/62, EU:C:1963:1, т. 13).


42      Решение от 30 април 1986 г., Asjes и др. (209/84—213/84, EU:C:1986:188, наричано по-нататък „решение Asjes“).


43      Решение от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro (66/86, EU:C:1989:140, наричано по-нататък „решение Saeed“).


44      Решение Saeed, точка 29 и решение Asjes, точки 52—56 и 59.


45      Решение Saeed, точки 4 и 29 и решение Asjes, точка 57.


46      Решение Saeed, точки 4 и 29 и решение Asjes, точка 59.


47      Вж. по аналогия съображенията на Съда в решение от 22 март 1961 г., Snupat/Върховен орган (42/59 и 49/59, EU:C:1961:5, стр. 87).


48      Обстоятелство, което ищците в главното производство отричат, но което в крайна сметка трябва да се провери от запитващата юрисдикция.


49      Вж. член 45 от Регламент № 1/2003.


50      Аналогично „v případě potřeby“ в текста на чешки език, „in voorkomende gevallen“ в текста на нидерландски език, „eventualmente“ в текста на италиански език, „le cas échéant“ в текста на френски език, „gegebenfalls“ в текста на немски език или „eventualmente“ в текста на испански език.


51      В това отношение вж. член 42 ДФЕС и решение от 14 ноември 2017 г., APVE и др. (C‑671/15, EU:C:2017:860, т. 36—38).


52      Решение Asjes, точка 45.


53      Вж. в този смисъл решение от 1 юни 1999 г., Eco Swiss (C‑126/97, EU:C:1999:269, т. 36).


54      Вж. например второ, шесто и осмо съображение от Регламент № 17/62. Вж. и член 2, член 6, параграф 1, член 8, параграф 1 и член 9, параграф 3 от този регламент.


55      Както е посочено в първо съображение от Регламент № 141/62. Вж. също член 1 от него.


56      Второ съображение от Регламент № 3975/87.


57      Както самата Комисия обяснява в становището си по дело Asjes, „липсата на мерките за изпълнение, посочени в член 87 [във връзка с материалния обхват на член 85 от Договора за ЕИО], не означава, че националните съдилища не могат, ако е необходимо, да бъдат призовани да се произнесат по съвместимостта на споразумение или конкретна практика с правилата в областта на конкуренцията, тъй като тези правила имат директен ефект“.


58      Както вече бе изяснено в точки 43—47 от настоящото заключение, просто с предоставянето на административна компетентност за провеждане на определени разследвания, свързани с евентуални нарушения на правото в областта на конкуренцията, тези регламенти непряко предоставят и компетентност за упражняване на съдебен контрол върху тези административни решения (вж. съответно член 9 от Регламент № 17/62 и член 7 от Регламент № 3975/87). И в този случай обаче тези разпоредби, естествено, не оказват никакво въздействие върху други възможни случаи на прилагане по съдебен ред на член 101 ДФЕС в какъвто и да е друг вид производство, в рамките на което може да се стигне до такова прилагане пред националните съдилища.


59      Решения от 15 юни 1999 г., Andersson и Wåkerås-Andersson (C‑321/97, EU:C:1999:307, т. 26 и 27), и от 2 април 2020 г., Ruska Federacija (C‑897/19 PPU, EU:C:2020:262, т. 49 и цитираната съдебна практика).


60      В това отношение вж. решения от 5 февруари 1976 г., Conceria Bresciani (87/75, EU:C:1976:18, т. 25), и от 26 октомври 1982 г., Kupferberg (104/81, EU:C:1982:362, т. 23). По отношение на Споразумението за ЕИП вж. решение от 22 януари 1997 г., Opel Austria/Съвет (T‑115/94, EU:T:1997:3, т. 101 и 102).


61      Вж. членове 6, 105 и 106 от Споразумението за ЕИП и член 3 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд.


62      Решения от 23 септември 2003 г., Ospelt и Schlössle Weissenberg (C‑452/01, EU:C:2003:493, т. 29 и цитираната съдебна практика), и от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания (C‑153/08, EU:C:2009:618, т. 48 и 49).


63      Вж. по аналогия решение на Съда на ЕАСТ от 30 май 2018 г., Fjarskipti/Síminn  (E-6/17, EFTA Court Report 2018, стр. 81, т. 28).


64      Пак там, точки 29 и 32 и цитираната съдебна практика. Вж. също решение на Съда на ЕАСТ от 17 септември 2018 г., Nye Kystlink AS/Color Group AS и Color Line AS (E-10/17, EFTA Court Report 2018, стр. 293, т. 71).


65      Вж. по-горе точки 30—33 от настоящото заключение.


66      Вж. точка 29 от Известието относно сътрудничеството между националните съдилища и Надзорния орган на ЕАСТ при прилагането на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП (ОВ C 112, 1995 г., стр. 7).


67      Вж., наред с други, решения от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan (C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 26), от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 60), от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 41), от 6 юни 2013 г., Donau Chemie и др. (C‑536/11, EU:C:2013:366, т. 21), от 14 юни 2011 г., Pfleiderer (C‑360/09, EU:C:2011:389, т. 28), от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 21), от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 25), и от 12 декември 2019 г., Otis Gesellschaft и др. (C‑435/18, EU:C:2019:1069, т. 22).


68      Освен това, за да се избегне всякакъв риск от противоречиви решения, вж. в общ смисъл решение от 14 декември 2000 г., Masterfoods и HB (C‑344/98, EU:C:2000:689, т. 59 и 60), а при необходимост, когато бъде отправено искане съгласно решение Zwartveld, вж. определение от 13 юли 1990 г., Zwartveld и др. (C‑2/88-IMM, EU:C:1990:315, т. 22).


69      Решение на High Court of Justice of England England and Wales (Chancery Division) (Висш съд на Англия и Уелс) (търговско отделение) от 4 октомври 2017 г., Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc [2017] EWHC 2420 (Ch), потвърдено от Court of Appeal of England and Wales (Civil Division) (Апелативен съд на Англия и Уелс, гражданско отделение) от 29 януари 2019 г., La Gaitana Farms SA & Ors/British Airways Plc [2019] EWCA Civ 37.


70      За разлика от дело Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc [2017] EWHC 2420 (Ch), [41]—[52].


71      За разлика от дело Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc [2017] EWHC 2420 (Ch), [53]—[63].

Top