EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62019CC0336

Заключение на генералния адвокат G. Hogan, представено на 10 септември 2020 г.
Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др.
Преюдициално запитване, отправено от Grondwettelijk Hof.
Преюдициално запитване — Защита на животните по време на умъртвяване — Регламент (ЕО) № 1099/2009 — Член 4, параграф 1 — Задължение животните да бъдат зашеметени преди да бъдат умъртвени — Член 4, параграф 4 — Дерогиране при обредно клане — Член 26, параграф 2 — Възможност държавите членки да приемат национални правила, които целят да осигурят на животните по-голяма защита в случай на обредно клане — Тълкуване — Национална правна уредба, която изисква в случай на обредно клане да се извършва обратимо зашеметяване, което не може да доведе до смърт — Член 13 ДФЕС — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 10 — Свобода на религия — Свобода на изповядване на религия — Ограничение — Пропорционалност — Липса на консенсус между държавите — членки на Европейския съюз — Свобода на преценка, призната на държавите членки — Принцип на субсидиарност — Валидност — Различно третиране на обредното клане и на умъртвяването на животни при ловни или риболовни дейности и при културни или спортни прояви — Липса на дискриминация — Членове 20, 21 и 22 от Хартата на основните права.
Дело C-336/19.

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2020:695

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

G. HOGAN

представено на 10 септември 2020 година ( 1 )

Дело C‑336/19

Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др.,

Unie Moskeeën Antwerpen VZW,

Islamitisch Offerfeest Antwerpen VZW,

JG,

KH,

Executief van de Moslims van België и др.,

Coördinatie Comité van Joodse Organisaties van België, Section belge du Congrès juif mondial et Congrès juif européen VZW и др.

други страни в производството:

LI,

Vlaamse Regering,

Waalse regering,

Kosher Poultry BVBA и др.,

Global Action in the Interest of Animals VZW (GAIA)

(Преюдициално запитване, отправено от Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия)

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1099/2009 — Защита на животните по време на умъртвяване — Изискване по член 4, параграф 1 животните да се умъртвяват само след зашеметяване — Дерогация — Член 4, параграф 4 — Специфични методи за клане на животни, предписани от религиозни обреди — Член 26 — По-строги национални правила — Налагане от държава членка на забрана на клането на животни без предварително зашеметяване — Клане на животни в съответствие със специфични методи, изисквани от религиозни обреди — Обратимо зашеметяване, което не води до смърт на животното, или зашеметяване след прерязване на гърлото — Свобода на религия — Член 10, параграф 1 от Хартата“

I. Въведение

1.

В основата на настоящото преюдициално запитване са пет съединени жалби за пълна или частична отмяна на decreet van het Vlaamse Gewest van 7 juli 2017 houdende wijziging van de wet van 14 augustus 1986 betreffende de bescherming en het welzijn der dieren, wat de toegelaten methodes voor het slachten van dieren betreft (Декрет на Фламандския регион от 7 юли 2017 г. за изменение на Закона от 14 август 1986 г. за защитата и хуманното отношение към животните във връзка с разрешените методи на клане на животни, наричан по-нататък „обжалваният декрет“), които са подадени пред Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия) на 16 януари 2018 г. По същество този нормативен акт на практика води до забрана на клането на животните посредством традиционни еврейски и мюсюлмански обреди и до изискване животните да бъдат зашеметявани преди клането, за да се намали тяхното страдание. Основният въпрос, който се поставя на Съда, е дали такава цялостна забрана на клането без зашеметяване е допустима от гледна точка на правото на Съюза, и по-специално от гледна точка на гаранциите за свобода на религията, съдържащи се в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2.

Жалбите са подадени от Centraal Israëlitisch Consistorie van België (Централна консистория на евреите в Белгия) и др., Unie Moskeeën Antwerpen VZW, Islamitisch Offerfeest Antwerpen VZW, JG, KH, Executief van de Moslims van België и др., Coördinatie Comité van Joodse Organisaties van België и VZW и др. (наричани по-нататък „жалбоподателите“). Освен това няколко други страни, а именно LI, Vlaamse regering (фламандското правителство), Waalse regering (валонското правителство), Kosher Poultry BVBA и др. и Global Action in the Interest of Animals VZW, са встъпили в производството.

3.

Релевантните разпоредби на обжалвания декрет предвиждат, че гръбначно животно ( 2 ) може да бъде умъртвено само след предварително зашеметяване. Ако обаче клането на животните се извършва по специфични методи, предписани за даден религиозен обред, зашеметяването трябва да е обратимо и да не води до смърт на животното. В отклонение от задължението за предварително обратимо зашеметяване на животните зашеметяването на говедата, които се колят по специфични методи, предписани при даден религиозен обред, понастоящем може да се извърши непосредствено след прерязването на гърлото на животното (наричано по-нататък „зашеметяване след прерязване на гърлото“).

4.

Така с обжалвания декрет, считано от 1 януари 2019 г., се премахва дерогацията относно изискването за предварително зашеметяване на животните, която преди това е съществувала по силата на националното право за клане, предписано от религиозни обреди ( 3 ). Именно това оспорват жалбоподателите: за тях премахването на тази дерогация на практика компрометира важен елемент от религиозните им практики и убеждения.

5.

Преюдициалното запитване по настоящото дело, постъпило в секретариата на Съда на 18 април 2019 г., по същество се отнася до тълкуването на член 4, параграф 4 и член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета ( 4 ), както и до валидността на последната разпоредба от гледна точка на член 10, параграф 1 от Хартата.

6.

В това отношение трябва да се отбележи, че член 4, параграф 1 от Регламент № 1099/2009 недвусмислено предвижда, че „[ж]ивотните се умъртвяват само след зашеметяване“. Съгласно член 4, параграф 4 от този регламент чрез дерогация ( 5 ) при клане на животни посредством специфични методи при религиозни обреди „[и]зискванията на параграф 1 не се прилагат […] при условие че клането се извършва в кланица“. Член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 обаче предвижда, че държавите членки могат да приемат правила, насочени към осигуряване на по-голяма защита на животните по време на умъртвяване в сравнение с предвидените в този регламент по-специално във връзка с клането на животни в съответствие с член 4, параграф 4 от този регламент.

7.

Пред запитващата юрисдикция някои от жалбоподателите изтъкват, че държавите членки няма как да се основат на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009, за да премахнат или лишат от смисъл залегналото в член 4, параграф 4 от този регламент изключение за клане, предписано от религиозни обреди. Фламандското и валонското правителство пък твърдят пред тази юрисдикция, че член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 изрично оправомощава държавите членки да се отклоняват от текста на член 4, параграф 4 от този регламент.

8.

Ето защо запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, който цели да гарантира свободата на религията съгласно член 10, параграф 1 от Хартата ( 6 ), и член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 допускат национална мярка, която забранява умъртвяването на гръбначни животни без предварително зашеметяване и налага предварително обратимо зашеметяване на животните преди клане, което не води до смърт на животните, или зашеметяване след прерязване на гърлото в контекста на специфични методи за клане, предписани от религиозни обреди.

9.

Преюдициалното запитване по настоящото дело дава на Съда уникална възможност да преразгледа и разшири практиката си по Регламент № 1099/2009 и съвместяването на целта за защита на хуманното отношение към животните и на правото на физическите лица по член 10, параграф 1 от Хартата да спазват правилата за хранене, наложени от тяхната религия.

10.

В тази насока Съдът наскоро имаше повод да разгледа валидността на някои разпоредби от Регламент № 1099/2009 и да ги тълкува в решенията си от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335), и от 26 февруари 2019 г., Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (C‑497/17, EU:C:2019:137), при клане на животни без предварително зашеметяване, когато методът на клане е предписан от религиозния обред.

11.

Тези дела се отнасят по-специално до тълкуването и валидността на съдържащото се в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 дерогиране на забраната, предвидена в член 4, параграф 1 от посочения регламент.

12.

В решение от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335), Съдът разглежда и в крайна сметка потвърждава валидността на изискването по член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, обредното клане да се извършва само в одобрени кланици. В решение от 26 февруари 2019 г., Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (C‑497/17, EU:C:2019:137), Съдът приема, че биологичният знак на Европейския съюз не може да се използва върху продукти от животни, подложени на обредно клане без предварително зашеметяване, независимо от факта, че такова клане е разрешено по силата на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009. Последица от това решение е, че биологичният знак на Европейския съюз не може да се използва, когато продуктът не се получава при спазване на най-високите стандарти, по-конкретно в сферата на хуманното отношение към животните.

13.

Фокусът на преюдициалното запитване по настоящото дело е малко по-различен, тъй като той за първи път е върху тълкуването и валидността на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009, който изрично оправомощава държавите членки да приемат правила, насочени към осигуряване на по-голяма защита на животните по време на умъртвяване, спрямо предвидените в член 4, параграф 4 от този регламент.

14.

С настоящото дело от Съда се иска да обсъди деликатния въпрос дали и евентуално доколко държава членка може, в светлината на определена национална чувствителност към хуманното отношение към животните, да приеме мерки, които трябва да осигурят по-голяма защита на животните по време на умъртвяване, спрямо предвидените в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, за която се твърди, че засяга закрепената в член 10, параграф 1 от Хартата свобода на религията. По-специално на Съда може да се наложи да разгледа въпроса дали възможността съгласно член 26, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 да се внасят продукти от животни, заклани по специфичните методи за клане на животни, предписани от религиозни обреди, е достатъчна, за да се гарантира зачитането на правото на свобода на религията.

15.

Преди да се разгледат тези въпроси обаче първо е необходимо да се определят приложимите разпоредби от Договорите и от вторичното право.

II. Правна рамка

А.   Правото на Съюза

1. Хартата и Договорът за функционирането на ЕС

16.

Съгласно член 10 („Свобода на мисълта, съвестта и религията“) от Хартата:

„1.   Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.

[…]“.

17.

Член 21 („Недискриминация“) от Хартата гласи:

„1.   Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

[…]“.

18.

Член 22 („Културно, религиозно и езиково многообразие“) от Хартата предвижда:

„Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“.

19.

Съгласно член 52 („Обхват и тълкуване на правата и принципите“) от Хартата:

„1.   Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

[…]

3.   Доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.

[…]“.

20.

Член 13 ДФЕС [предишен Протокол № 33 към Договора за ЕО относно закрилата и хуманното отношение към животните (1997 г.)] гласи:

„При изработването и осъществяването на политиката на Съюза в областта на селското стопанство, рибарството, транспорта, вътрешния пазар, научните изследвания и технологичното развитие и космическото пространство, Съюзът и държавите членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания, като същевременно спазват законовите или административните разпоредби и съществуващите практики в държавите членки, по-специално по въпросите, свързани с религиозните обреди, културните традиции и регионалното наследство“.

2. Регламент № 1099/2009

21.

Съображения 2, 4, 18, 20, 43, 57, 58 и 61 от Регламент № 1099/2009 гласят:

„(2)

Умъртвяването на животни може да предизвика болка, уплаха, страх или други форми на страдание у животните дори и в условия, които са най-добри в техническо отношение. Някои операции, свързани с умъртвяването, могат да бъдат стресиращи и всяка техника за зашеметяване притежава известни недостатъци. Стопанските оператори, както и всяко лице, участващо в умъртвяването на животни, следва да предприемат необходимите мерки, за да се избегне болката и да се сведат до минимум уплахата и страданието на животните в процеса на клане или умъртвяване, като се вземат предвид най-добрите практики в тази област и разрешените съгласно настоящия регламент методи. Поради това следва да се счита, че болката, уплахата или страданието могат да бъдат избегнати, в случай че стопанските оператори, както и всяко лице, участващо в умъртвяването на животни, нарушават някое от изискванията на настоящия регламент или прилагат разрешени практики, без да вземат предвид най-актуалните технологии, като причиняват на животните, случайно или умишлено, болка, уплаха или страдание.

[…]

(4)

Хуманното отношение към животните е ценност на Общността, установена с Протокол (№ 33) относно закрилата и хуманното отношение към животните, приложен към Договора за създаване на Европейската общност („Протокол (№ 33)“). Защитата на животните по време на клане или умъртвяване е обществен въпрос, който се отразява на отношението на потребителите към селскостопанските продукти. Освен това, по-добрата защита на животните по време на клане допринася за по-високото качество на месото и оказва непряко положително въздействие върху трудовата безопасност в кланиците.

[…]

(18)

С Директива 93/119/ЕО беше отпусната дерогация по отношение на зашеметяването на животни при ритуално клане, извършвано в кланици. Тъй като разпоредбите на Общността, приложими към ритуалното клане, са транспонирани различно в зависимост от националния контекст и като се има предвид, че националните правила отчитат аспекти, които се простират отвъд целта на настоящия регламент, е важно дерогацията по отношение на зашеметяването на животните преди клане да се запази, като обаче се остави известна степен на субсидиарност на всяка държава членка. Вследствие на това настоящият регламент зачита свободата на религията и правото религията или убежденията да се изповядват чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали съгласно член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

[…]

(20)

Много методи за умъртвяване са болезнени за животните. Ето защо е необходимо да се използва зашеметяване, така че животните да изпаднат в безсъзнание и да изгубят чувствителността си преди или едновременно с умъртвяването. Определянето на степента на безсъзнание или липса на чувствителност у животното е сложно и трябва да се извършва по научно одобрена методология. Следва обаче да се осъществява наблюдение по показатели, за да се оцени ефикасността на процедурата в практически условия.

[…]

(43)

Клането без зашеметяване изисква гърлото да бъде прерязано с остър нож по подходящ начин, така че страданието да бъде сведено до минимум. Освен това има вероятност при животните, които не са фиксирани по механичен начин след прерязването, да се забави процесът на обезкръвяване и ненужно да се удължи страданието на животните. Говедата, овцете и козите са видовете, при които най-често се прилага тази процедура на клане. Следователно преживните животни, заклани без зашеметяване, следва да бъдат фиксирани самостоятелно и по механичен начин.

[…]

(57)

Европейските граждани очакват да бъдат спазвани минимални правила за хуманно отношение по време на клането на животни. По някои въпроси отношението към животните зависи и от националните възприятия и някои държави членки искат да запазят или да приемат по-широки правила за хуманно отношение от тези, които са одобрени на общностно равнище. Ето защо, в интерес на животните и при условие че това няма да засегне функционирането на вътрешния пазар, е подходящо да се разреши на държавите членки известна гъвкавост да запазят или в определени области да приемат по-разширени национални правила.

Важно е да се гарантира, че държавите членки не използват тези национални правила по начин, нарушаващ правилното функциониране на вътрешния пазар.

[…]

(61)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да осигури хармонизиран подход по отношение на стандартите за хуманно отношение към животните по време на умъртвяване, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради мащаба и ефекта на настоящия регламент, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в този член, за постигането на тази цел е необходимо и целесъобразно да се определят специфични правила за умъртвяването на животни за производство на храни, вълна, кожа, кожухарска кожа или други продукти, както и за свързаните операции. Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел“.

22.

Член 1 („Предмет и обхват“) от Регламент № 1099/2009 предвижда:

„1.   Настоящият регламент определя правилата за умъртвяване на животни, отглеждани или държани за производство на храни, вълна, кожа, кожухарска кожа или други продукти, както и за умъртвяване на животни за целите на унищожаване на огнището и свързаните операции.

[…]“.

23.

Член 2 („Определения“) от този регламент гласи:

„[…]

б)

„свързани операции“ означава операции като манипулации, настаняване, фиксиране, зашеметяване и обезкръвяване на животни, които се провеждат в рамките на тяхното умъртвяване и на мястото, където трябва да бъдат умъртвени;

[…]

е)

„зашеметяване“ означава всеки умишлен процес, който причинява загуба на съзнанието и чувствителността, без да предизвиква болка, включително всеки процес, водещ до незабавна смърт;

ж)

„религиозен обред“ означава поредица от действия, свързани с клане на животни, които се изискват от дадена религия;

[…]

й)

„клане“ означава умъртвяване на животни, предназначени за консумация от човека;

[…]“.

24.

Член 3, параграф 1 от този регламент предвижда по време на умъртвяването им и свързаните операции животните да се предпазват от всяка болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати.

25.

Член 4 („Методи за зашеметяване“) от Регламент № 1099/2009 гласи:

„1.   Животните се умъртвяват само след зашеметяване в съответствие с методите и специалните изисквания относно прилагането на тези методи, съдържащи се в приложение I. Загубата на съзнание и чувствителност се поддържат до смъртта на животното.

Методите, посочени в приложение I, които не причиняват незабавна смърт (наричани по-нататък „обикновено зашеметяване“), трябва да бъдат последвани възможно най-бързо от прилагане на процедура, гарантираща смърт, като обезкръвяване, разрушаване на гръбначния мозък, умъртвяване с електрически ток или продължителна аноксия.

[…]

4.   Изискванията на параграф 1 не се прилагат при клане на животни посредством специфични методи при религиозни обреди, при условие че клането се извършва в кланица“.

26.

Съгласно член 26 („По-строги национални правила“) от Регламент № 1099/2009:

„1.   Настоящият регламент не възпрепятства държавите членки да запазят националните правила, насочени към осигуряване на по-голяма защита на животните по време на умъртвяване, които са в сила към датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Преди 1 януари 2013 г. държавите членки информират Комисията за такива национални правила. Комисията уведомява съответно останалите държави членки.

2.   Държавите членки могат да приемат национални правила, насочени към осигуряване на по-голяма защита на животните по време на умъртвяване в сравнение с предвидените в настоящия регламент във връзка със следните области:

[…]

в)

клането на животни и свързаните с него действия в съответствие с член 4, параграф 4.

Държавите членки нотифицират Комисията за всички такива национални правила. Комисията уведомява съответно останалите държави членки.

[…]

4.   Държава членка не забранява нито възпрепятства пускането на нейната територия на продукти от животински произход, получени от животни, които са били умъртвени в друга държава членка, на основание, че съответните животни не са били умъртвени в съответствие с нейните национални правила, насочени към по-голяма защита на животните по време на умъртвяване“.

Б.   Белгийското право

27.

Член 1 от обжалвания декрет гласи:

„Този декрет урежда въпрос от регионално значение“.

28.

Член 2 от посочения декрет предвижда:

„Член 3 от Закона от 14 август 1986 г. за закрилата и хуманното отношение към животните, изменен със закони от 4 май 1995 г., 9 юли 2004 г., 11 май 2007 г. и 27 декември 2012 г., се изменя, както следва:

1° точки 13 и 14 се заменят със следното:

„13° умъртвяване: всяка умишлено приложена процедура, водеща до смъртта на животно;

14° клане: умъртвяване на животни, предназначени за консумация от човека;“.

2° въвежда се нова точка 14bis, която гласи:

„14bis зашеметяване: всяка умишлено приложена на животно процедура, която причинява загуба на съзнанието и чувствителността, без да предизвиква болка, включително всеки процес, водещ до незабавна смърт“.

29.

Съгласно член 3 от същия декрет:

„Член 15 от закона се заменя със следния текст:

„Член 15. § 1. Гръбначно животно може да бъде умъртвено само след предварително зашеметяване. То може да бъде умъртвено само от лице, което притежава необходимите знания и умения, и по най-малко болезнения, най-бърз и най-избирателен метод.

В отклонение от параграф 1, гръбначно животно може да бъде умъртвено без предварително зашеметяване:

1° при форсмажорни обстоятелства;

2° при лов или риболов;

3° в рамките на борбата с вредители.

§ 2. Ако животните са заклани съгласно специфични методи, предписани от религиозни обреди, зашеметяването трябва да е обратимо и смъртта на животното не трябва да се причинява чрез зашеметяване“.

30.

Член 4 от обжалвания декрет предвижда:

„Член 16 от същия закон, изменен със Закон от 4 май 1995 г., с Кралския декрет от 22 февруари 2001 г. и със Закона от 7 февруари 2014 г., се заменя със следния текст:

„Член 16. § 1. Фламандското правителство определя условията относно:

1° методите за зашеметяване и умъртвяване на животни в зависимост от обстоятелствата и животинските видове;

2° изграждането, разположението и оборудването на кланиците;

3° гарантирането на независимостта на лицето, отговарящо за хуманното отношение към животните;

4° квалификацията на лицето, отговарящо за хуманното отношение към животните, на заетите в кланиците работници и служители и на лицата, свързани с умъртвяването на животни, включително за съдържанието и организацията на обучението и изпитите, както и за издаването, отнемането и спирането на действието на издадените в тази връзка удостоверения.

§ 2 Фламандското правителство може да одобрява предприятия за групово клане на животни, предназначени за частно вътрешно потребление, и да определя условията за клане извън кланица на животни, предназначени за частно вътрешно потребление“.

31.

Член 5 от обжалвания декрет гласи:

„В същия закон, последно изменен със Закона от 7 февруари 2014 г., се въвежда член 45ter, който гласи:

„Член 45ter. В отклонение от член 15, зашеметяването на говедата, заклани съгласно специфични методи, предписани от религиозни обреди, може да се извършва непосредствено след прерязването на гърлото, докато фламандското правителство не реши, че обратимото зашеметяване е практически приложимо за тези животински видове“.

32.

Член 6 от обжалвания декрет предвижда, че той влиза в сила на 1 януари 2019 г.

III. Фактите по спора в главното производство и преюдициалното запитване

33.

Жалбоподателите в главното производство подават до Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) няколко жалби за отмяна на обжалвания декрет.

34.

В подкрепа на жалбите си за отмяна пред Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) по същество жалбоподателите изтъкват следното:

Първо, нарушение на Регламент № 1099/2009 във връзка с принципа на равенство и на недопускане на дискриминация, тъй като на вярващите евреи и мюсюлмани се отнемала предвидената в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 гаранция, от която следвало, че обредното клане не може да се обвързва с условието за предварително зашеметяване, и тъй като в разрез с член 26, параграф 2 от този регламент Европейската комисия не била своевременно уведомена за обжалвания декрет;

Второ, нарушение на свободата на религия, тъй като за вярващите евреи и мюсюлмани станало невъзможно, от една страна, да колят животни в съответствие с предписанията на своята религия, а от друга, да купуват месо от животни, заколени в съответствие с тези религиозни предписания;

Трето, нарушение на принципа на разделение на църквата и държавата, тъй като разпоредбите на обжалвания декрет установявали по какъв начин трябва да бъде изпълнен даден религиозен обред;

Четвърто, нарушение на правото на труд и на свобода при избор на професия, на свободата на стопанската инициатива и на свободното движение на стоки и услуги, тъй като за колачите, извършващи религиозно клане, ставало невъзможно да упражняват професията си, а за месарите и месарниците — да предлагат на клиентите си месо, за което можели да гарантират, че е от животни, заклани в съответствие с религиозните предписания, и тъй като се нарушавала конкуренцията между кланиците във Фламандския регион и кланиците в регион Брюксел-столица или в друга държава — членка на Европейския съюз, където клането на животни без зашеметяване било разрешено;

Пето, нарушение на принципа на равенство и на недопускане на дискриминация, тъй като:

вярващите евреи и мюсюлмани били третирани по същия начин като лицата, спрямо които не се прилагали никакви специфични, предписани от дадена религия правила по отношение на храните, без това да било обективно обосновано;

лицата, които умъртвявали животните по време на ловни или риболовни дейности или на борба с вредители, и лицата, които умъртвявали животните чрез специфични методи за клане, предписани при даден религиозен обред, били третирани по различен начин, без това да било обективно обосновано, и

вярващите евреи, от една страна, и вярващите мюсюлмани, от друга страна, били третирани еднакво, без това да било обективно обосновано.

35.

Обратно, според фламандското и валонското правителство член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 изрично оправомощава държавите членки да се отклонят от член 4, параграф 4 от този регламент ( 7 ).

36.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в основата на предвиденото в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 изключение от принципното задължение за зашеметяване на животното преди клане е гарантираната с член 10, параграф 1 от Хартата свобода на религията.

37.

Според запитващата юрисдикция обаче държавите членки могат да дерогират посоченото по-горе изключение. Тя смята, че всъщност член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 позволява на държавите членки да дерогират предвиденото в член 4, параграф 4 от този регламент правило във връзка с подобряването на хуманното отношение към животните. В това отношение тя посочва, че не са предвидени предели, които държавите — членки на Съюза, са длъжни да спазват ( 8 ).

38.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че оттук възниква въпросът дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 може да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да приемат национални правила като правилата на обжалвания декрет и дали при подобно тълкуване тази разпоредба е съвместима с гарантираната с член 10, параграф 1 от Хартата свобода на религията.

39.

Запитващата юрисдикция посочва също, че Регламент № 1099/2009 предвижда само обвързано с условия изключение от задължението за предварително зашеметяване при умъртвяването на животни по специфични ритуални методи на клане, докато спрямо умъртвяването на животни по време на ловни дейности, риболовни дейности, културни или спортни прояви това задължение изобщо не се прилага в съответствие с член 1, параграф 3, буква а), подточка ii) от Регламент № 1099/2009. В тази насока запитващата юрисдикция иска да се установи дали Регламентът води до неоправдана дискриминация, тъй като държавите членки могат да ограничат изключението в случай на предписано от религиозни обреди клане, докато умъртвяването на животни без зашеметяване е разрешено по време на ловни дейности, риболовни дейности, спортни или културни прояви.

40.

При тези обстоятелства Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.

Трябва ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от [Регламент № 1099/2009] да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е разрешено, чрез дерогация от предвиденото в член 4, параграф 4 от този регламент и с цел подобряване на хуманното отношение към животните, да приемат правила като предвидените в [обжалвания декрет], които, от една страна, предвиждат забрана на клането на животни без зашеметяване, която се прилага и за извършеното по време на религиозен обред клане, а от друга страна, въвеждат алтернативен метод за зашеметяване при извършвано по време на религиозен обред клане, основан на обратимото зашеметяване и на идеята, че зашеметяването не може да води до смърт на животното?

2.

При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос — нарушава ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от [Регламент № 1099/2009] — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — член 10, параграф 1 от [Хартата]?

3.

При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос — нарушава ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) във връзка с член 4, параграф 4 от [Регламент № 1099/2009] — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — членове 20, 21 и 22 от [Хартата], тъй като по отношение на животни, клането на които се извършва по специфични методи, предписани при определени религиозни обреди, е предвидена само обвързана с условия дерогация от задължението за зашеметяване (член 4, параграф 4 във връзка с член 2, параграф 2), докато поради причините, посочени в съображенията на Регламента, за умъртвяването на животни по време на ловни дейности, риболовни дейности, културни или спортни прояви са предвидени правила, съгласно които тези дейности не попадат в приложното поле на Регламента или спрямо тях не се прилага задължението за зашеметяване на животното при умъртвяването (член 1, параграф 1, втора алинея и параграф 3)?“.

IV. Производството пред Съда

41.

Писмени становища по поставените от Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) въпроси представят Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., Executief van de Moslims van België и др., Coördinatie Comité van Joodse Organisaties van België, Section belge du Congrès juif mondial et Congrès juif européen VZW, LI, Vlaamse Regering, Waalse Regering, Global Action in the Interest of Animals VZW (GAIA), датското, финландското и шведското правителство, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия.

42.

В съдебното заседание на Съда от 8 юли 2020 г. устни становища представят Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., Unie Moskeeën Antwerpen VZW, Executief van de Moslims van België и др., Coördinatie Comité van Joodse Organisaties van België, Section belge du Congrès juif mondial et Congrès juif européen VZW, LI, Vlaamse Regering, Waalse Regering, Global Action in the Interest of Animals VZW (GAIA), датското и финландското правителство, Съветът на Европейския съюз и Комисията. Що се отнася до финландското правителство, представителят му е получил разрешение да представи устно становището си чрез видеоконферентна връзка.

V. Анализ

43.

В преюдициалното си запитване Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) поставя на Съда три въпроса. В съответствие с искането на Съда, настоящото заключение ще бъде съсредоточено върху първия и втория въпрос, поставени от запитващата юрисдикция в преюдициалното ѝ запитване.

44.

С първия си въпрос Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) иска тълкуване на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009. По-специално запитващата юрисдикция иска да се установи обхватът на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 и дали той позволява на държавите членки чрез дерогиране на член 4, параграф 4 от този регламент и с оглед насърчаване на хуманното отношение към животните да приемат правила като съдържащите се в обжалвания декрет. В зависимост от тълкуването на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 с втория си въпрос Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) иска да се установи дали тази разпоредба от правото на Съюза нарушава член 10, параграф 1 от Хартата.

45.

Предвид неразривната връзка между първите два въпроса, според мен е по-удачно да им се даде общ отговор.

А.   Предварителни бележки

46.

От преюдициалното запитване, изглежда, следва, че обжалваният декрет е нотифициран на Комисията на 29 ноември 2017 г. ( 9 ) в съответствие с член 26, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1099/2009. В представените пред Съда писмени становища се поддържа, че въпросната нотификация е направена след срока ( 10 ) и че следователно обжалваният декрет е невалиден. В този аспект отбелязвам, че в преюдициалното си запитване Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) конкретно споменава въпросното уведомление. Запитващата юрисдикция обаче не е изразила никакво съмнение за валидността на обжалвания декрет в тази връзка. Освен това нито един от поставените въпроси не се отнася конкретно до тази материя, нито до тълкуването на член 26, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1099/2009. Ето защо считам, че по-специално при липсата на реален спор между страните по този въпрос той излиза извън рамките на настоящото производство.

47.

Освен това пред Съда е обсъждано дали предварителното обратимо зашеметяване, което не води до смърт на животното, или зашеметяването след прерязване на гърлото на гръбначни животни отговарят на специфичните методи на клане, предписани от религиозните обреди както на мюсюлманската, така и на еврейската религия. В тази насока изглежда, че в двете религии има различни становища по въпроса ( 11 ). Както посочих в заключението си по дело A./Veselibas Ministrija (C‑243/19) ( 12 ), светският съд не може да се произнася по въпроси, свързани с религиозните догми: според мен е достатъчно да се приеме, че има значителен брой последователи и на мюсюлманската, и на еврейската религия, за които клането на животни без такова зашеметяване е важен аспект на необходимия религиозен обред. Ето защо предлагам по-нататък да се продължи въз основа на това разбиране ( 13 ).

48.

При всички положения Съдът ясно посочва в точка 51 от решение от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335), че съществуването на евентуални теологични различия по този въпрос само по себе си не би могло да обори квалификацията като „религиозен обред“ на практиката, свързана с обредното клане, така както е представена от запитващата юрисдикция ( 14 ).

49.

Въпреки че запитващата юрисдикция е обяснила много подробно, че обжалваният декрет е приет след задълбочено съгласуване с представители на различни религиозни групи и че фламандският законодател е положил значителни усилия през продължителен период (от 2006 г.), за да съвмести целите за насърчаване на хуманното отношение към животните със зачитането на духа на обредното клане ( 15 ), в преюдициалното си запитване тази юрисдикция посочва, че обжалваният декрет предвижда забрана за обредното клане без зашеметяване, което преди това е било позволено съгласно националното право и предвидената в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 дерогация ( 16 ).

Б.   Член 4, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1099/2009 и настоящата съдебна практика по тези разпоредби

50.

Регламент № 1099/2009 определя правилата по-специално за умъртвяване на животни, отглеждани или държани за производство на храни. Както следва от самото му заглавие и от член 3, параграф 1, принципната цел на този регламент е да защити животните и да ги предпази от всяка болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати при клането и свързаните операции.

51.

Така член 4, параграф 1 от Регламент № 1099/2009 недвусмислено предвижда, че „[ж]ивотните се умъртвяват само след зашеметяване“.

52.

Според мен член 4, параграф 1 от Регламент № 1099/2009 е крайъгълен камък на този регламент и отразява и дава конкретен израз на ясното задължение, наложено от първата част на член 13 ДФЕС както на Съюза, така и на държавите членки, да държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания. В тази насока Съдът уточнява в точка 47 от решение от 26 февруари 2019 г., Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (C‑497/17, EU:C:2019:137), че посредством научни изследвания е установено, че зашеметяването е техниката, която най-малко накърнява благосъстоянието на животните по време на тяхното клане.

53.

Независимо от безусловния текст на член 4, параграф 1 от Регламент № 1099/2009, член 4, параграф 4 от този регламент предвижда, че като изключение от това правило при клането на животни посредством специфични методи, предписани от религиозни обреди „[и]зискванията на параграф 1 не се прилагат […], при условие че клането се извършва в кланица“ ( 17 ). Следователно член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 разглежда въпроса за необходимостта да се гарантира правото на някои религии да запазят основните си религиозни обреди и да консумират месо от животни, които са заклани по този начин, предписан от религията.

54.

Валидността от гледна точка на разпоредбите на член 10, параграф 1 от Хартата на предвидената в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 възможност за извършване на обредно клане в кланица е разгледана от Съда в решение от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335). В точки 43—45 от това решение Съдът припомня, че съгласно практиката на Съда правото на свобода на съвестта и религията, закрепено в член 10, параграф 1 от Хартата, включва по-специално свободата на всяко лице да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Освен това Хартата възприема използваното в нея понятие „религия“ в широк смисъл, като то може да обхваща както forum internum, а именно самите убеждения, така и forum externum, а именно публичното изповядване на религиозната вяра. Ето защо Съдът заключава, че специфичните методи на клане, установени от религиозни обреди по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, попадат в приложното поле на член 10, параграф 1 от Хартата като част от това публично изповядване на религиозната вяра ( 18 ).

55.

Съдът приема, че дерогацията, разрешена от член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, която е под условие, че клането се извършва в кланица ( 19 ), по никакъв начин не забранява практикуването на обредното клане в Съюза, а напротив, тя е конкретен израз на позитивния ангажимент на законодателя на Съюза да разреши практиката на клането на животни без предварително зашеметяване с цел да се осигури ефективното зачитане на свободата на религията ( 20 ).

56.

Следователно предвиденото в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 дерогиране на правилото по член 4, параграф 1 от този регламент допуска практиката на ритуалното клане, при което животното може да бъде умъртвено без предварително зашеметяване единствено с цел да се осигури зачитането на свободата на религията, тъй като този начин на клане не е от естество да причини притъпяване на всяка болка, уплаха или страдание на животното, ефикасно колкото клане, предшествано от зашеметяване, което в съответствие с член 2, буква е) от този регламент, с оглед на съображение 20 от него, е необходимо, за да предизвика у животното загуба на съзнанието и чувствителността, от естество да намали значително неговите страдания ( 21 ).

57.

Така член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 отразява желанието на законодателя на Съюза да зачита свободата на религията и правото религията или убежденията да се изповядват чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали съгласно член 10 от Хартата въпреки причиняваното при обредно клане без предварително зашеметяване страдание на животните, което може да бъде избегнато ( 22 ). По този начин според мен тази разпоредба прилага ангажимента на Съюза за толерантно, плуралистично общество, в което съществуват различни и понякога противоречащи възгледи и убеждения, които трябва да бъдат съвместени.

58.

От точка 56 и сл. от решение от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335), обаче ясно следва, че за да се организира и уреди свободното упражняване на клането без предварително зашеметяване за религиозни цели, за него могат да бъдат налагани технически условия или спецификации, които имат за цел да сведат до минимум страданието на животните по време на умъртвяване и да гарантират здравето на всички потребители на месо и които са неутрални и недискриминационни при прилагането им. Както вече бе посочено, в точка 68 от решение от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335), Съдът приема, че изискването такова клане да се извършва в кланица ( 23 )не създава ограничение на правото на свобода на религията ( 24 ).

59.

Освен това в решение от 26 февруари 2019 г., Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (C‑497/17, EU:C:2019:137, т. 4850), Съдът по същество посочва, че макар благосъстоянието на животните да може в известна степен да бъде накърнено, за да се позволи практиката на обредното клане, предвидената в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 дерогация не надхвърля строго необходимото за гарантиране на зачитането на свободата на религия. Същността на въпросните убеждения обхваща употребата на месо от животни, заклани в съответствие с религиозните обреди.

60.

Освен това според мен от посоченото решение ясно следва, че практиката на обредното клане на животните без предварително зашеметяване при определени обстоятелства ще доведе до различно третиране на продуктите, получени при това обредно клане, в сравнение с продуктите от клане, извършено по начин, при който се спазват по-високи стандарти в областта на хуманното отношение към животните.

61.

Очевидно е, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 като дерогация на правилото, залегнало в член 4, параграф 1 от този регламент, трябва да се тълкува стеснително. Това е необходимо, за да се защитят във възможно най-висока степен животните по време на умъртвяване, като същевременно се гарантира зачитането на свободата на религия и дълбоките религиозни убеждения. Въпреки очевидното напрежение между тези две понякога противоположни цели, най-важният аспект на взаимодействието между тези разпоредби на Регламент № 1099/2009 според мен са изключително строгата формулировка, използвана в член 4, параграф 1 от този регламент, и обхватът на забраната, която той въвежда. Това е в разрез с липсата изобщо на конкретни или специфични ограничения на предвидената в член 4, параграф 4 дерогация, с изключение на изискването съответното клане да се предписва от религиозен обред и да се извършва в кланица ( 25 ).

62.

В този контекст не мога да не отбележа, че изразът „при клане на животни посредством специфични методи при религиозни обреди“, съдържащ се в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, за съжаление е неясен и дава възможност за широко тълкуване в ущърб на хуманното отношение към животните ( 26 ). Несъмнено законодателят на Съюза трябва да придаде реална тежест и значение на закрилата на хуманното отношение към животните, предвидена в член 13 ДФЕС. Ако при определени обстоятелства тя трябва да отстъпи на още по-важната цел да се гарантират религиозните свободи и убеждения, тези обстоятелства би трябвало сами по себе си да са ясни и точни. Основателно можем да си зададем въпроса дали всички продукти от животни, заклани съгласно дерогацията по член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, действително са предназначени за консумация от лица, които изискват такова клане с оглед на спазване на предписанията на тяхната религия? В преписката, с която разполага Съдът, има доказателства, че продуктите от животни, заклани без предварително зашеметяване, са предназначени за консумация от потребители, които не само не са запознати с това обстоятелство, но и не изискват такова клане с оглед на спазването на евентуални предписани от религията правила за хранене ( 27 ). Всъщност е напълно възможно да съществуват потребители, които биха имали свързани с религията, съвестта или морала възражения срещу консумацията на такива продукти, предвид изпитваното от въпросните животни страдание, което може да бъде избегнато.

63.

Въпреки ясния текст на член 4, параграф 1 от Регламент № 1099/2009 се налага изводът, че единственият начин, по който потребител в Съюза може да бъде сигурен в съответствието на получените от животни продукти с член 4, параграф 1 от Регламент № 1099/2009, е да консумира продукти, носещи биологичния знак на Европейския съюз. Всичко това означава, че държавите членки са длъжни да зачитат дълбоките религиозни убеждения на последователите на мюсюлманската и еврейската религия, като позволяват обредното клане на животни, но имат и задължения за хуманното отношение към тези същества с усещания. По-конкретно фактическо положение, при което продуктите от месо, получено вследствие на клане на животни съгласно религиозните обреди, просто могат да бъдат пласирани в общата хранителна верига и да бъдат консумирани от потребители, които не са наясно — и които не са били уведомени — за начина, по който животните са били заклани, не би било в съответствие нито с духа, нито с буквата на член 13 ДФЕС.

64.

От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че все повече държави членки се опитват по различни начини да въведат условия или да ограничат обхвата на дерогацията, предвидена в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009. Това включва забрана за клане на животни без предварително зашеметяване или забрана за клане на животни без предварително (обратимо) зашеметяване или на зашеметяване след прерязване на гърлото въз основа по-специално на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от посочения регламент.

65.

Именно законосъобразността на тази практика през призмата на разпоредбите на Регламент № 1099/2009, и по-специално на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от този регламент, е в основата на преюдициалното запитване по настоящото дело и ще я разгледам по-нататък.

В.   Член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент (ЕС) № 1099/2009

66.

Член 26, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1099/2009 от този регламент допуска държавите членки да запазят или приемат национални правила, насочени към осигуряване на по-голяма защита на животните ( 28 ) по време на умъртвяване в сравнение с предвидената в посочения регламент. Член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 всъщност предвижда, че държавите членки могат да предвидят по-голяма защита за животните по време на умъртвяване във връзка с клането и зашеметяването ( 29 ) на животни в съответствие с член 4, параграф 4 от този регламент.

67.

Считам, че самият текст на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 не предвижда премахването или почти пълното премахване ( 30 ) от държавите членки на практиката на обредното клане. Това следва от текста на съдържащата се в член 4, параграф 4 от този регламент дерогация, която сама по себе си цели да защити свободата на религия. Общата формулировка на член 26, параграф 2 не може да се тълкува по начин, по който би се накърнило действието на специалните разпоредби на член 4, параграф 4.

68.

Напротив, член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 затвърждава тази дерогация, като същевременно позволява, спазвайки принципа на субсидиарност и отчитайки националната чувствителност към хуманното отношение към животните, държавите членки да приемат допълнителни или по-строги национални правила, надграждайки изричното задължение, предвидено в член 4, параграф 4 от този регламент, съгласно което клането на животните, за които се прилагат специфични методи на клане, предписани от религиозни обреди, се извършва в кланица.

69.

Тези допълнителни правила биха могли например да въведат изискване за присъствие на квалифициран ветеринарен лекар през цялото време на обредното клане (наред с посочените в член 17 от Регламент № 1099/2009 изисквания към служителя, отговарящ за хуманното отношение към животните) и за подходящо обучение на лицето, извършващо тази особена форма на клане, правила относно естеството, размера и остротата на използвания нож, както и изискването за наличие на втори нож, в случай че първият се повреди при клането.

70.

Така приемането от държавите членки на по-строги правила съгласно член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 трябва да се извършва в рамките и при пълно отчитане на естеството на дерогацията по член 4, параграф 4 от този регламент. Това обаче не означава, че държавите членки могат да използват предвидената в член 26, параграф 2 от Регламент № 1099/2009 възможност по начин, който на практика би премахнал дерогацията, предвидена в член 4, параграф 4 от този регламент — дерогация, която в крайна сметка сама по себе си цели спазване на религиозните свободи на тези последователи на еврейската и мюсюлманската религия, за които обредното клане на животните е важна характеристика на техните религиозни традиции, обреди и идентичност.

71.

Всъщност в съображение 18 от Регламент № 1099/2009 се изяснява, че възможността държавите членки да запазят или да приемат по-строги национални правила отразява волята на законодателя на Съюза да „се остави известна степен на субсидиарност на всяка държава членка“, като същевременно се запази дерогацията по отношение на зашеметяването на животните преди клане, съдържаща се в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/9 ( 31 ).

72.

Така член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 позволява приемането на по-строги национални правила за защита на хуманното отношение към животните, при условие че не се накърнява „ядрото“ на разглежданата религиозна практика, а именно обредното клане. Следователно той не допуска държавите членки да забранят клането на животни, както е предписано от религиозни обреди и изрично разрешено от член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 ( 32 ).

73.

Според мен всяко друго тълкуване на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009, освен че би било в противоречие със самия текст на разглежданата разпоредба ( 33 ) и с ясното намерение на законодателя на Съюза ( 34 ), би представлявало ограничение на свободата на религия, гарантирана с член 10, параграф 1 от Хартата, и би изисквало изрична и подробна обосновка в съответствие с тристепенния критерий, установен в член 52, параграф 1 от Хартата. В случая е достатъчно да се отбележи, че Регламент № 1099/2009 не съдържа подобна обосновка.

74.

Като се има предвид, че и съображенията на Регламент № 1099/2009, и юридическата формулировка на член 4, параграф 4 от този регламент ясно отразяват желанието да се запази обредното клане на животните, допълнителната компетентност, предоставена на държавите членки по силата на разпоредбите на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 ( 35 ) във връзка с клането на животни в съответствие с член 4, параграф 4, има за цел само да им позволи да приемат допълнителните мерки, които считат за годни да насърчат хуманното отношение към въпросните животни.

75.

И така, отново следва да се посочи, че тези допълнителни мерки не стигат чак до забрана на обредното клане без предварително зашеметяване или зашеметяване след прерязване на гърлото, тъй като това би означавало да се отрече самото естество на изключението, предвидено в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009. Това от своя страна би застрашило същността на съдържащите се в член 10, параграф 1 от Хартата религиозни гаранции за последователите съответно на юдаизма и исляма, за които, както стана ясно, тези религиозни обреди имат дълбоко лично религиозно значение. Ето защо считам, че в съответствие с член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 и в духа на решение от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335), държавите членки могат например да приемат технически условия или спецификации ( 36 ), целящи да сведат до минимум страданието на животните по време на умъртвяването им и да насърчат тяхното благосъстояние в допълнение към изискването по член 4, параграф 4 от този регламент обредното клане да се извършва в кланица.

76.

Не считам за целесъобразно да се спекулира относно това какъв вид мерки биха могли законно да бъдат приети от държавите членки на основание член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009, нито впрочем на каквото и да било друго правно основание, тъй като това очевидно надхвърля рамките на настоящото производство и следователно не е било предмет на същински разисквания в този контекст ( 37 ). Съдът не следва да дава консултативни становища в тази област. Достатъчно е само да се отбележи, че тази възможност не стига чак до въвеждането на забрана на обредното клане без зашеметяване по начина, предвиден от фламандския законодател в настоящото производство.

77.

Оттук междинното ми заключение е, че член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 4, параграфи 1 и 4 от този регламент и с оглед на член 10 от Хартата и на член 13 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не е допустимо държавите членки да приемат правила, които предвиждат, от една страна, забрана на клането на животни без зашеметяване, която се прилага и към извършваното в контекста на религиозен обред клане, и от друга, алтернативна процедура за зашеметяване при извършваното в контекста на религиозен обред клане, основана на обратимо зашеметяване и изискваща като условие зашеметяването да не води до смъртта на животното.

78.

При разглеждането на поставените въпроси не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 от гледна точка на член 10, параграф 1 от Хартата.

79.

Тези изводи не се поставят под въпрос от факта, че еврейските и мюсюлманските общности по принцип винаги могат да си осигурят чрез внос съответно месо „кашер“ и месо „халал“. Освен че да се разчита на такъв внос би било донякъде рисковано — например Съдът е уведомен в съдебното заседание на 8 юли 2020 г., че някои държави членки като Федерална република Германия и Кралство Нидерландия са забранили износа на такива месни продукти — едва ли би било задоволително, ако този подход бъде възприет от всяка държава членка. Това не променя факта, че ядрото на гарантираното от член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 право се прилага безусловно във всяка държава членка и то не може да бъде накърнено от правомощието за приемане на допълнителни правила в съответствие с член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от този регламент.

80.

Настоящото производство обаче по свой начин подчертава слабостта на актуалния регулаторен режим. Ако изискванията на член 13 ДФЕС трябва да се разглеждат като налагащи реални задължения на държавите членки (както ми се струва, че трябва да бъде), законодателят на Съюза трябва най-малкото да гарантира, че на всички потребители ще бъде указано ясно и недвусмислено, когато дадени продукти са от животни, умъртвени без предварително зашеметяване.

81.

Подобен подход, който е неутрален и недискриминационен, като предоставя допълнителна информация на всички потребители чрез проследяемостта и етикетирането на продуктите, получени от животни, ще им позволи да направят свободен и информиран избор относно консумацията на такива продукти ( 38 ). В допълнение, това ще подобри хуманното отношение към животните, намалявайки страданието на животните по време на умъртвяването, като същевременно ще защити и свободата на религията ( 39 ).

Г.   Член 26, параграф 4 от Регламент № 1099/2009

82.

Предоставената на държавите членки възможност да приемат допълнителни или по-строги национални правила е нюансирана и ограничена и от член 26, параграф 4 от Регламент № 1099/2009. Съгласно същата разпоредба тези национални правила не могат да възпрепятстват свободното движение на продукти от животински произход, които са били умъртвени в друга държава членка, предоставяща по-слаба защита. Така, както се посочва в съображение 57 от Регламент № 1099/2009, осигуряването на по-голяма защита на животните по време на умъртвяване се допуска, стига това да не засяга функционирането на вътрешния пазар.

83.

В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция посочва, че според фламандския законодател „обжалваният указ няма никакво отражение върху възможността за вярващите да се сдобият с месо, получено от животни, които са заклани по предписания от религиозните обреди начин, тъй като няма разпоредба, която да забранява вноса на такова месо във Фламандския регион“.

84.

Считам, че наложеното с член 26, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 изискване правилата, приети от държавите членки на основание член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009, да не възпрепятстват функционирането на вътрешния пазар, изобщо не променя факта, че мерките, приети от държавите членки на основание последната разпоредба, трябва да действат в контекста на предвидената в член 4, параграф 4 от посочения регламент дерогация и да са в пълно съответствие с нея. Ето защо фактът, че животински продукти, които отговарят на специфични методи на клане, предписани от религиозни обреди, могат да бъдат получени от друга държава членка, сам по себе си не отстранява неспазването на изискванията на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009.

85.

Вярно е, че по делото, по което е постановено решение Cha’are Shalom Ve Tsedek с/у Франция (ЕСПЧ, 20 юни 2000 г., CE:ECHR:2000:0627JUD002741795), ЕСПЧ е приел, че свободата на изповядване на религия би била накърнена само ако незаконосъобразността на извършването на обредното клане прави невъзможно консумирането на месо от животни, заклани в съответствие с релевантните религиозни предписания. Така според ЕСПЧ свободата на изповядване на религия не е накърнена, ако месо, което е в съответствие с релевантните религиозни предписания, може лесно да бъде получено от друга държава ( 40 ).

86.

Макар правото, гарантирано в член 10, параграф 1 от Хартата, да съответства на правото, гарантирано в член 9 от ЕКПЧ, към която са се присъединили всички държави членки и която съгласно член 52, параграф 3 от Хартата има същия смисъл и обхват, се налага изводът, че с приемането на член 4, параграф 4 и предвиждайки член 26 от Регламент № 1099/2009 да действа в границите на първата разпоредба, законодателят на Съюза е искал да предостави по-специфична закрила на свободата на религията от предвидената в член 9 от ЕКПЧ.

87.

Според мен не може да се отрече фактът, че опазването на религиозните обреди при клането на животни често е трудно съвместимо с модерните схващания за хуманното отношение към животните. Дерогацията по член 4, параграф 4 обаче представлява избор на политика, който законодателят на Съюза със сигурност е имал право да направи. Оттук следва, че Съдът не може да позволи този конкретен избор на политика да бъде изпразнен от съдържание от отделни държави членки, предприемащи конкретни мерки в името на хуманното отношение към животните, което практически би довело до премахване на дерогацията в полза на някои религиозни последователи. Нищо от това обаче не води до несъответствие на член 26 от Регламент № 1099/2009, и по-специално на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от този регламент, с член 10, параграф 1 от Хартата.

VI. Заключение

88.

Ето защо предлагам на поставените от Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия) първи и втори въпрос да се отговори, както следва:

„Член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване във връзка с член 4, параграфи 1 и 4 от този регламент и с оглед на член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 13 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не е допустимо държавите членки да приемат правила, които предвиждат, от една страна, забрана на клането на животни без зашеметяване, която се прилага и към извършваното в контекста на религиозен обред клане, и от друга, алтернативна процедура за зашеметяване при извършваното в контекста на религиозен обред клане, основана на обратимо зашеметяване и изискваща като условие зашеметяването да не води до смъртта на животното.

При разглеждането на поставените въпроси не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 от гледна точка на член 10, параграф 1 от Хартата“.


( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.

( 2 ) Приложното поле на разглежданата национална правна уредба се ограничава до гръбначните животни, а не включва всички животни като цяло. Обхватът на производството пред Съда е ограничен съответно по същия начин.

( 3 ) Запитващата юрисдикция посочва също, че с Декрет от 18 май 2017 г.„за изменение на членове 3, 15 и 16 и за въвеждане на член 45ter в Закона от 14 август 1986 година за защитата и хуманното отношение към животните“ Валонският регион приема правила, чието съдържание е много близко до това на Декрета на Фламандския регион. Освен това от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че редица държави членки са въвели аналогични забрани за умъртвяването на животни без зашеметяване, за да се защити хуманното отношение към животните.

( 4 ) Регламент от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване (ОВ L 303, 2009 г., стр. 1).

( 5 ) Вж. съображение 18 от Регламент № 1099/2009 и решения от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335, т. 53 и т. 55—57), и от 26 февруари 2019 г., Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (C‑497/17, EU:C:2019:137, т. 48).

( 6 ) Вж. съображение 18 от Регламент № 1099/2009.

( 7 ) За по-подробно представяне на тези доводи, както и на доводите на другите страни в производството пред запитващата юрисдикция, вж. преюдициалното запитване по настоящото дело.

( 8 ) Вж. точка В.23.2 от преюдициалното запитване и стр. 6 от текста на превода на английски език.

( 9 ) Комисията уточнява, че посоченото уведомление е направено на 27 ноември 2018 г.

( 10 ) В това отношение следва да се отбележи, че Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) посочва в точка B.22.3 от преюдициалното запитване, че Комисията е била уведомена своевременно за обжалвания декрет, тъй като в член 26, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1099/2009 не е определен никакъв срок и съгласно член 6 от същия декрет обжалваният декрет влиза в сила едва на 1 януари 2019 г.

( 11 ) Вж. и заключението на генералния адвокат Wahl по дело Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2017:926, т. 5154), както и заключението на генералния адвокат Wahl по дело Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (C‑497/17, EU:C:2018:747, т. 46 и 47). В точка 51 от последното заключение генералният адвокат Wahl посочва, че „понастоящем на пазара се предлагат продукти от животни, заклани с предварително зашеметяване, етикетирани като „халал“. Доказано е също така, че месото от животни, заклани без зашеметяване, се разпространява в рамките на търговската мрежа, без потребителите да са информирани за това […]. Така в крайна сметка поставянето на етикет „халал“ върху продуктите дава съвсем малко информация относно използването на зашеметяване при клането на животните и евентуално относно избрания метод за зашеметяване“.

( 12 ) C‑243/19, EU:C:2020:325, точка 5.

( 13 ) Приемам, че този подход, повлиян от необходимостта от уважение към различните религиозни схващания и традиции, който е неизменна част от гарантираната в член 10, параграф 1 от Хартата свобода на религията, може в известна степен трудно да се съгласува с факта, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 като дерогация на член 4, параграф 1 трябва да се тълкува стеснително.

( 14 ) Вж. и заключението на генералния адвокат Wahl по дело Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2017:926, т. 57). Вж. също Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ), съвместно особено мнение на съдии Bratza, Fischbach, Thomassen, Tsatsa-Nikolovska, Panţîru, Levits и Traja по дело Cha’are Shalom Ve Tsedek с/у Франция (ЕСПЧ, 20 юни 2000 г., CE:ECHR:2000:0627JUD002741795, § 1), в което те приемат, че „макар да е възможно да се създаде напрежение, когато дадена общност, по-специално религиозна, е разделена, това е неизбежна последица от необходимостта да се спазва плурализмът. В тези случаи ролята на публичните органи е не да премахват причината за напрежението чрез премахване на плурализма, а да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че противопоставените групи се толерират взаимно“. ЕСПЧ в своето решение от 17 март 2014 г., Vartic с/у Румъния (CE:ECHR:2013:1217JUD001415008), посочва в точка 34, че „свободата на мисълта, съвестта и религията се отнася до възгледи, които достигат определено равнище на състоятелност, сериозност, последователност и значимост […]. Съдът все пак е приел, че задължението на държавата за неутралност и безпристрастност, както е дефинирано в нейната съдебна практика, […] е несъвместимо с каквото и да било правомощие от страна на държавата да преценява легитимността на религиозните убеждения […]“.

( 15 ) Това отчитане на религиозните убеждения се доказва от съдържащите се в обжалвания декрет изключения за обратимото зашеметяване, което не предизвиква смъртта на животното, и зашеметяването след прерязване на гърлото на говедото.

( 16 ) В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва, че видно от подготвителните работи, фламандският законодател изхожда от принципа, че клането без зашеметяване причинява на животното страдание, което може да бъде избегнато. Следователно с обжалвания декрет законодателят е искал да насърчи хуманното отношение към животните. Освен това фламандският законодател е съзнавал, че обжалваният декрет засяга свободата на религия, и се стремял да постигне баланс между, от една страна, целта му за насърчаване на хуманното отношение към животните, и от друга, зачитането на свободата на религия.

( 17 ) Вж. решения от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335, т. 53 и т. 55—57), и от 26 февруари 2019 г., Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (C‑497/17, EU:C:2019:137, т. 48).

( 18 ) В решение от 14 март 2017 г., G4S Secure Solutions (C‑157/15, EU:C:2017:203, т. 27), Съдът посочва, че както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17), гарантираното в член 10, параграф 1 от Хартата право съответства на правото, гарантирано в член 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и съгласно член 52, параграф 3 от Хартата има същия смисъл и същия обхват. Съгласно постоянната съдебна практика, докато Съюзът не се присъедини към нея, ЕКПЧ не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза. Затова валидността на Регламент № 1099/2009 трябва да се преценява единствено от гледна точка на основните права, гарантирани с Хартата. Вж. решение от 28 юли 2016 г., Ordre des barreaux francophones et germanophone и др. (C‑543/14, EU:C:2016:605, т. 23 и цитираната съдебна практика).

( 19 ) Това е обект, за който се изисква одобрение, издадено от компетентните национални органи и който за тази цел отговаря на техническите изисквания относно изграждането, оформлението и оборудването, предвидени в Регламент (EО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 2004 г., стр. 55; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 71).

( 20 ) Решение от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335, т. 56).

( 21 ) Решение от 26 февруари 2019 г., Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (C‑497/17, EU:C:2019:137, т. 48). В точка 49 от това решение Съдът отбелязва, че „макар Регламент № 1099/2009 да уточнява в съображение 43, че клането без предварително зашеметяване изисква гърлото да бъде прерязано с остър нож по подходящ начин, така че страданието да бъде [ограничено], „[доколкото е възможно]“, използването на такава техника не позволява да се намали „до минимум“ всяко страдание на животното […]“.

( 22 ) Вж. съображение 18 от Регламент № 1099/2009.

( 23 ) Вж. по аналогия решение на ЕСПЧ от 27 юни 2000 г., Cha’are Shalom Ve Tsedek с/у Франция (CE:ECHR:2000:0627JUD002741795, § 76 и 77), където големият състав на ЕСПЧ приема, че „[…] като въвежда изключение от принципа за зашеметяване на животните преди клане, френското право конкретизира позитивен ангажимент на държавата да гарантира реалното зачитане на свободата на религията. Декретът от 1980 г. далеч не ограничава упражняването на тази свобода, а напротив, урежда и организира свободното ѝ упражняване. Освен това според Съда обстоятелството, че дерогационният режим, който има за цел да регламентира практиката на обредното клане, позволява това да се извършва само от обредни кланици, които са получили разрешение от одобрени религиозни органи, само по себе си не води до извод, че е налице накърняване на свободата на изповядване на религия. Подобно на това правителство, Съдът счита, че е от общ интерес да се избегне нерегламентираното клане, извършвано при съмнителни хигиенни условия, и че следователно е за предпочитане, ако се извършва обредно клане, то да се извършва в кланици, контролирани от публичните органи […]“.

( 24 ) Доколкото въпросното изискване не представлява ограничение на признатата в член 10, параграф 1 от Хартата свобода на религията, това изискване не трябва да се разглежда в светлината на тристепенния критерий, предвиден в член 52, параграф 1 от Хартата. Този критерий изисква всяко ограничаване на упражняването на включително свободата на религия (i) да бъде предвидено в закон, (ii) да зачита основното съдържание на тази свобода и (iii) да спазва принципа на пропорционалност, съгласно който ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Макар в някои случаи да е трудно този тристепенен критерий да бъде удовлетворен, според мен от съображенията, изложени от Съда в точка 58 и сл. от решение от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335), е видно, че ако изискването обредното клане да се извършва в кланица бе квалифицирано като ограничение, то би изпълнило този тристепенен критерий.

( 25 ) Това не означава, че обредното клане не се подчинява на никакви други условия по Регламент № 1099/2009 с оглед на ограничаване на страданието на животните към момента на смъртта им. Както посочва генералният адвокат Wahl в заключението си по дело Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (C‑497/17, EU:C:2018:747, т. 79 и 80), съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 обредните кланета на животни трябва „да се извършват при условия, които гарантират ограничаване на страданието на животните“. Така в съображение 2 от Регламент № 1099/2009 се посочва по-специално че „[с]топанските оператори, както и всяко лице, участващо в умъртвяването на животни, следва да предприемат необходимите мерки, за да се избегне болката и да се сведат до минимум уплахата и страданието на животните в процеса на клане или умъртвяване, като се вземат предвид най-добрите практики в тази област и разрешените съгласно [този] регламент методи“. От своя страна съображение 43 от посочения регламент гласи, че „[к]лането без зашеметяване изисква гърлото да бъде прерязано с остър нож по подходящ начин, така че страданието да бъде сведено до минимум“. Освен това в съответствие с член 9, параграф 3 и член 15, параграф 2, първа алинея от същия регламент животните следва да бъдат фиксирани самостоятелно и „не […] преди лицето, на което е възложено зашеметяването или обезкръвяването, да е готово за извършване на тези манипулации по най-бързия възможен начин“. Накрая, съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 1099/2009 „[а]ко, по смисъла на член 4, параграф 4, животните се умъртвяват без предварително зашеметяване, лицата, отговарящи за клането, провеждат системни проверки, за да гарантират, че животните не проявяват никакви признаци, че са в съзнание или че усещат, преди да бъдат освободени от фиксирането, и че не проявяват никакви признаци на живот преди да преминат през почистване или попарване“.

( 26 ) Такъв е по-специално случаят, когато става въпрос за дерогиране на залегналото в член 4, параграф 1 от Регламент № 1099/2009 правило, което е много строго и еднозначно.

( 27 ) Например в становището си пред Съда Комисията посочва, че статистическите данни за клането на животни във Фландрия между 2010 г. и 2016 г., представени в хода на законодателната процедура, довела до приемането на обжалвания декрет, „изглежда ясно показват, че голяма част от месото от обредно клане без зашеметяване вероятно е било реализирано в рамките на обикновената хранителна верига, която, разбира се, не е подчинена на никакви религиозни „изисквания“. Комисията посочва също така, че това се обяснява с факта, че кланичната промишленост има интерес да запази възможно най-широки възможности за крайното пласиране на месото от животно, заклано без зашеметяване, и например да предложи някои по-евтини части от животното на пазара на „халал“ месо (например под формата на наденица „Мергез“), докато други по-скъпи части (като например филе) се реализират в обикновената хранителна верига. Освен това според Комисията като общо правило около половината заклано животно се отказва като неотговарящо на изискванията за месо „кашер“, така че това месо най-вероятно ще бъде реализирано в редовната хранителна верига.

( 28 ) Тези понятия не са определени. За мен обаче няма съмнение, че като изисква предварително обратимо зашеметяване на животните или зашеметяване на говедата след прерязване на гърлото, обжалваният декрет предоставя по-голяма защита от тази по член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 и следователно по принцип попада в обхвата на член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от този регламент.

( 29 ) Вж. използването на израза „свързани операции“. Отбелязвам, че това понятие, което се отнася и до манипулациите с животното по време на клането, има много широк обхват и по никакъв начин не е ограничено до „зашеметяването“ на животните или дори основно насочено към него.

( 30 ) Засягайки по този начин полезния ефект на дерогацията, предвидена в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009.

( 31 ) Вж. и съображение 57 от Регламент № 1099/2009, в което се посочва, че „е подходящо да се разреши на държавите членки известна гъвкавост да запазят или в определени области да приемат по-разширени национални правила“. Курсивът е мой.

( 32 ) Освен това, въпреки значителните усилия, положени от фламандския законодател, за да съвмести, доколкото е възможно, възгледите на мюсюлманите и еврейските общности чрез въвеждането на изключения за предварително обратимо зашеметяване, което не води до смърт на животното, или зашеметяване след прерязване на гърлото на говеда, от представената на Съда преписка става ясно — като това следва да се провери от запитващата юрисдикция — че извършеното съвместяване не отговаря на основните догми на съответните религиозни обреди, що се отнася до някои представители на тези общности.

( 33 ) И следователно е contra legem.

( 34 ) Съображение 18 от Регламент № 1099/2009 гласи, че „[н]астоящият регламент зачита свободата на религия и правото религията […] да се [изповядва] […] съгласно член 10 от Хартата […]“.

( 35 ) И принципа на субсидиарност. Видно е, че законодателят на Съюза не е предвидил пълна хармонизация в тази конкретна област.

( 36 ) От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че множество държави членки са тълкували понятията „по-голяма защита“ или „по-строги национални правила“ в смисъл, че им позволяват да налагат допълнителни технически изисквания за начина на клане на животните, по-специално като изискват предварително зашеметяване или зашеметяване след прерязване на гърлото. Считам, че по-голямата защита или тези правила могат да се отнасят и до мерки, които не са насочени конкретно към начина на клане на отделните животни, а по-скоро до мерки, целящи да гарантират, че броят на животните, заклани в съответствие с дерогацията, предвидена в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, не надхвърля необходимото за задоволяване на хранителните изисквания на конкретните религиозни групи. В тази насока приемам, че има известно смислово припокриване между член 4, параграф 4 и член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009. Това без съмнение се дължи на донякъде неясния характер на първата разпоредба. Ясно е обаче, че същността на тези обреди, които за много от последователите на еврейската и мюсюлманската религия са важна част от техните религиозни традиции и практики, трябва да се ползва от защита по силата на Регламент № 1099/2009, както е тълкуван във връзка с член 10, параграф 1 от Хартата.

( 37 ) Примери за такива технически мерки са посочени в точка 69 от настоящото заключение. Етикетирането на разглежданите продукти с цел ясно информиране на потребителите, че месото е от животно, което не е било зашеметено, също може да представлява желателна законодателна промяна. Според мен не е достатъчно в това отношение да се посочи, че месото е „кашер“ или „халал“, тъй като подобно означение по-скоро би предоставило информация само на някои религиозни групи, отколкото на всички потребители на продукти от животински произход. Вж. точки 80 и 81 от настоящото заключение.

( 38 ) Вж. по аналогия член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 2011 г., стр. 18), който предвижда, че „[п]редоставянето на информация за храните цели постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, като предоставя на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер“. Курсивът е мой. Ролята на съображенията от етичен характер при етикетирането на храните в контекста на Регламент № 1169/2011 е разгледана от Съда в решение от 12 ноември 2019 г., Organisation juive européenne и Vignoble Psagot (C‑363/18, EU:C:2019:954), и от мен в заключението ми по това дело (C‑363/18, EU:C:2019:494).

( 39 ) По отношение както на лицата, чиято религия изисква обредно клане, така и на лицата, които имат свързани с религията, съзнанието или морала възражения срещу клането на животни без зашеметяване.

( 40 ) В съвместното си особено мнение по дело Cha’are Shalom Ve Tsedek с/у Франция (ЕСПЧ, 20 юни 2000 г., CE:ECHR:2000:0627JUD002741795) съдиите Bratza, Fischbach, Thomassen, Tsatsa-Nikolovska, Panţîru, Levits и Traja считат, че сам по себе си фактът, че на даден религиозен орган вече е било предоставено разрешение за извършване на обредно клане, не освобождава френските органи от задължението да разглеждат внимателно всяка последваща молба, подадена от други религиозни органи, изповядващи същата религия. Те считат, че отказът да се предостави разрешение на сдружението жалбоподател, като същевременно е предоставено такова разрешение на друго сдружение и по този начин предоставяйки му изключително право да лицензира обредните кланици, би означавало да се наруши религиозният плурализъм или задължението да се гарантира разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. Освен това според тях фактът, че месото „glatt“ (закланото животно не трябва да има никакви нечистотии) може да бъде внесено във Франция от Белгия, не позволява да се заключи, че правото да се практикува религията чрез извършването на обредно клане, не е нарушено. Те считат, че възможността да се получи такова месо чрез други средства е ирелевантна за целите на преценката на обхвата на действие или бездействие на държавата, целящо да ограничи упражняването на правото на свобода на религията.

Top