EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62019CC0264

Заключение на генералния адвокат H. Saugmandsgaard Øe, представено на 2 април 2020 г.
Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC и Google Inc.
Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof.
Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Онлайн видео платформа — Качване на филм без съгласието на притежателя на правата — Производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 8 — Право на ищеца на информация — Член 8, параграф 2, буква а) — Понятието „адреси“ — Адрес на електронна поща, IP адрес и телефонен номер — Изключване.
Дело C-264/19.

Digital reports (Court Reports - general)

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2020:261

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

H. SAUGMANDSGAARD ØE

представено на 2 април 2020 година ( 1 )

Дело C‑264/19

Constantin Film Verleih GmbH

срещу

YouTube LLC,

Google Inc.

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)

„Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права —Платформа за споделяне на видеоклипове в интернет — YouTube — Качване онлайн на филм без съгласието на притежателя на правата — Производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 8 — Право на притежателя на правата на информация — Член 8, параграф 2, буква a) — Понятието „имена и адреси“ — Обхват — Електронен адрес, IP адрес и телефонен номер — Изключване“

I. Въведение

1.

Настоящото преюдициално запитване е отправено в рамките на спор между Constantin Film Verleih GmbH, установено в Германия дружество, разпространител на филми, от една страна, и YouTube LLC и неговото дружество майка Google Inc., и двете установени в Съединените щати, от друга страна.

2.

Спорът е относно отказа на YouTube и Google да предоставят определена информация, изисквана от Constantin Film Verleih, за потребители, качили онлайн няколко филма в нарушение на изключителните права на използване на Constantin Film Verleih. По-конкретно, последното иска от YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща, телефонните номера и IP адресите, използвани от тези потребители.

3.

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) по същество иска да установи дали тази информация попада в приложното поле на член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48/ЕО ( 2 ), съгласно който компетентните съдебни органи могат да постановят съобщаването на „имената и адресите“ на някои категории лица, свързани със стоки или услуги, нарушаващи право върху интелектуална собственост.

4.

Поради причините, които ще изложа по-нататък в настоящото заключение, съм убеден, че понятието „имена и адреси“, съдържащо се в член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48, не включва никоя от споменатите по-горе данни.

II. Правна уредба

А.   Правото на Съюза

5.

Съображения 2, 10 и 32 от Директива 2004/48 гласят:

„(2)

Защитата на интелектуалната собственост следва да позволи на откривателя или изобретателя да извлече законна печалба от своето откритие или изобретение. Тя също така следва да позволява възможно най-широко разпространение на произведения, идеи и ново ноу-хау. Същевременно тя следва да не възпрепятства свободата на словото, свободното движение на информацията или защитата на личните данни, включително и по Интернет.

[…]

(10)

Настоящата директива има за цел да сближи законодателните системи, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния пазар.

[…]

(32)

Настоящата директива спазва основните права и съблюдава принципите, установени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз ( 3 ). По-специално настоящата директива има за цел да гарантира пълното спазване на интелектуалната собственост в съответствие с член 17, параграф 2 от [Х]артата“.

6.

Член 2 от тази директива, озаглавен „Обхват“, предвижда следното в параграф 1 и параграф 3, буква а):

„1.   Без да се засягат средствата, които са или могат да бъдат предвидени в законодателството на [Съюза] или в националното законодателство, доколкото тези средства могат да са по-благоприятни за притежателите на права, мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в настоящата директива, се прилагат в съответствие с член 3 за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на [Съюза] и/или в националното законодателство на съответната държава членка.

[…]

3.   Настоящата директива не засяга:

a)

разпоредбите на [Съюза], които регулират материалното право върху интелектуалната собственост, Директива 95/46/ЕО […]“.

7.

Член 8 от Директива 2004/48 е озаглавен „Право на информация“ и гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на предявителя компетентните съдебни органи могат да постановят информацията за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, да се предостави от нарушителя и/или от всеки друг, за когото:

a)

е установено, че притежава в търговски мащаб стоките, обект на нарушението;

б)

е установено, че използва в търговски мащаб услугите, обект на нарушението;

в)

е установено, че в търговски мащаб оказва услугите, използвани за действията по извършване на нарушение;

или

г)

е посочено от лицето, посочено в букви а), б) или в), като участващо в изработването, производството или разпространението на стоките или предоставянето на услугите.

2.   Информацията, посочена в алинея 1, съдържа съответно:

a)

имената и адресите на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно;

б)

сведения за количествата изработени, произведени, доставени, получени или поръчани, както и получената цена за въпросните стоки или услуги.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се накърняват други законови разпоредби, с които:

a)

на притежателя на права се предоставят права да получи по-пълна информация;

б)

се урежда използването на информацията, съобщена по реда на настоящия член, в граждански и наказателни производства;

в)

се урежда отговорността за злоупотреба с правото на информация;

г)

се дава възможност за отказ да се предостави информация, която би принудила лицето, посочено в параграф 1, да признае собственото си участие или това на негови близки роднини в нарушаване на право върху интелектуална собственост;

или

д)

се урежда опазването на поверителния характер на източниците на информация или на обработването на лични данни“.

Б.   Германското право

8.

Съгласно член 101, параграф 1, първо изречение от Urheberrechtsgesetz (Закон за авторските права, наричан по-нататък „UrhG“) всеки, който наруши в търговски мащаб авторското право или друго защитено от този закон право, по искане на увреденото лице може да бъде задължен да предостави незабавно информация за произхода и за канала за разпространение на копията, нарушаващи правата, или на други стоки.

9.

В случай на явно нарушение, без да се засяга член 101, параграф 1 от UrhG, това право на информация може да се упражни съгласно член 101, параграф 2, първо изречение, точка 3 от този закон и срещу онзи, който в търговски мащаб е предоставял услуги, използвани за извършване на нарушения.

10.

Съгласно член 101, параграф 3, точка 1 от UrhG лицето, длъжно да предостави информацията, трябва да посочи имената и адресите на производителите, на доставчиците и на други предишни държатели на копия или други стоки, на ползвателите на услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно.

III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

11.

Constantin Film Verleih е установено в Германия дружество за разпространение на филми.

12.

YouTube, установено в Съединените щати дружество, притежавано от Google, поддържа едноименната интернет платформа.

13.

Constantin Film Verleih притежава в Германия изключителните права да използва кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.

14.

Между юни 2013 г. и септември 2014 г. тези две произведения са качени онлайн на платформата „YouTube“ без съгласието на Constantin Film Verleih. На 29 юни 2013 г. филмът „Parker“ е качен в цялост и на немски език под потребителското име „Ν1“. До блокирането му на 14 август 2013 г. той е гледан над 45000 пъти. През септември 2013 г. е качен в цялост и на немски език филмът „Scary movie 5“ под потребителското име „Ν2“. До блокирането му на 29 октомври 2013 г. филмът е гледан над 6000 пъти. На 10 септември 2014 г. е качено друго копие на второто произведение под потребителското име „Ν3“. До блокирането му на 21 септември 2014 г. то е гледано над 4700 пъти.

15.

Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google определен набор от данни за всеки от потребителите, качили тези произведения.

16.

Запитващата юрисдикция установява, че са изпълнени условията за право на информация. Следователно обхватът на спора по главното производство е сведен до съдържанието на информацията, която YouTube и/или Google трябва да предоставят на Constantin Film Verleih. Спорът по-специално е относно следните данни:

адреса на електронната поща на потребителя,

телефонния номер на потребителя,

IP адреса, използван от потребителя за качване на спорните файлове с точния момент на това качване, и

IP адреса, последно използван от потребителя за достъп до неговия потребителски профил в Google/YouTube, с точния момент на този достъп.

17.

Като се произнася като първа инстанция, Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih за предоставяне на тези данни.

18.

По жалба на ищеца Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) осъжда YouTube и Google да предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители, като отхвърля искането на Constantin Film Verleih в останалата му част.

19.

С ревизионната жалба, подадена пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят цялата посочена по-горе информация, включително телефонните номера и IP адресите на потребителите. Със своя ревизионна жалба YouTube и Google молят искът на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлен изцяло, включително що се отнася до адресите на електронната поща на потребителите.

20.

Като констатира, че решението, което следва да се постанови по двете ревизионни производства, зависи от тълкуването на понятието „адреси“, предвидено в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1.

Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от [тази директива], и:

a)

електронните адреси на ползвателите на услугите; и/или

б)

телефонните номера на ползвателите на услугите; и/или

в)

IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от [посочената] директива, и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

21.

Преюдициалното запитване е заведено в секретариата на Съда на 29 март 2019 т.

22.

Писмени становища предоставят Constantin Film Verleih, YouTube и Google, както и Европейската комисия.

23.

В съдебното заседание от 12 февруари 2020 г. са изслушани становищата на представителите на Constantin Film Verleih, на YouTube и Google, както и на Комисията.

IV. Анализ

24.

Съгласно член 8 от Директива 2004/48 държавите членки са длъжни да предвидят в правния си ред възможност за компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на определена информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост.

25.

Ето защо с двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да предвидят възможност компетентните съдебни органи да постановят по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предоставянето на адреса на електронната поща, на телефонния номер, на IP адреса, използван за качването на тези файлове, както и на IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.

26.

YouTube и Google, както и Комисията, предлагат на тези въпроси да се отговори отрицателно, за разлика от Constantin Film Verleih.

27.

В съответствие със становището, поддържано от YouTube и и Google, както и от Комисията, и поради изложените по-долу съображения считам, че тази разпоредба не се отнася до никоя от посочените в преюдициалните въпроси данни.

28.

Най-напред ще отбележа, че член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 не препраща към правото на държавите членки. Следователно съгласно постоянната съдебна практика понятието „имена и адреси“ е понятие на правото на Съюза, което трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване ( 4 ).

29.

По-нататък отбелязвам, че дефиниция на понятието „имена и адреси“ няма и в Директива 2004/48. Отново съгласно постоянната съдебна практика значението и обхватът на термините, на които правото на Съюза не дава никаква дефиниция, следва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която са част ( 5 ).

30.

Така обичайното значение в общоупотребимия език трябва да е отправната точка в процеса на тълкуване на понятието „имена и адреси“, използвано в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48. Няма никакво съмнение, че в общоупотребимия език понятието „адрес“ на лице, за което по-специално поставя въпроси запитващата юрисдикция, се отнася единствено до пощенския адрес, както правилно изтъкват YouTube и Google ( 6 ). Това тълкуване се потвърждава от определението на същото понятие, дадено в речника на Френската академия на науките, а именно „обозначаване на мястото, където може да се осъществи връзка с определено лице“ ( 7 ).

31.

Що се отнася до телефонния номер, втората посочена в преюдициалните въпроси информационна единица, не считам за необходимо да обсъждам обстойно факта, че той не може да бъде включен в понятието „имена и адреси“ на лица по член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 нито в общоупотребимия език, нито в който и да е друг контекст ( 8 ).

32.

Статутът на другите две информационни единици, до които се отнасят тези въпроси, а именно адреса на електронната поща и IP адреса, заслужава малко по-задълбочено внимание.

33.

Както току-що уточних, в общоупотребимия език —отправна точка за тълкувателния процес, понятието „адрес“ се отнася само до пощенския адрес. Така, когато се използва без други уточнения, този термин не се отнася до адреса на електронната поща или IP адреса.

34.

Това важи в още по-голяма степен в контекст, който квалифицирам като „общ“, т.е., който излиза извън строгата интернет рамка, какъвто е случаят с член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48.

35.

Това тълкуване се потвърждава от анализа на други законодателни текстове на Съюза относно адреса на електронната поща или IP адреса. Всъщност, когато законодателят на Съюза иска да посочи адрес на електронна поща ( 9 ) или IP адрес ( 10 ), той прави това изрично, допълвайки термина „адрес“, както подчертава YouTube и Google. Доколкото ми е известно, няма пример за законодателство на Съюза, в който изразът „имена и адреси“, използван самостоятелно и в общ контекст, да се отнася до телефонен номер, IP адрес или адрес на електронна поща.

36.

Следователно от буквалното тълкуване на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 следва, че използваните от законодателя на Съюза термини, а именно термините „имена и адреси“, не включват нито една от посочените в преюдициалните въпроси данни, както твърдят YouTube и Google, а също и Комисията.

37.

Това тълкуване се потвърждава от изложеното от Комисията историческо тълкуване. Всъщност в подготвителните работи, довели до приемането на Директива 2004/48 ( 11 ), няма дори косвени признаци, че терминът „адрес“, използван в член 8, параграф 2, буква а) от тази директива, трябва да се разбира в смисъл, че включва не само пощенския адрес, но и адреса на електронната поща или IP адреса на съответните лица.

38.

В това отношение Комисията обяснява, че при приемането на Директива 2004/48 през 2004 г. законодателят на Съюза никога не е имал намерение да включи по-модерни форми на „адрес“, като например адрес на електронна поща или IP адрес.

39.

Следователно от историческото тълкуване е видно, че Директива 2004/48 трябва да се тълкува с оглед единствено на класическото значение на този термин, а именно пощенския адрес.

40.

От изложеното дотук следва, че съгласно комбинираното буквално и историческо тълкуване член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 не включва адреса на електронната поща, телефонния номер и IP адресите, използвани от лицата, за които се отнася тази разпоредба.

41.

Constantin Film Verleih възразява срещу това тълкуване, като се позовава на предмета на член 8 от Директива 2004/48, както и по-общо на преследваните от тази директива цели.

42.

Според Constantin Film Verleih целта на член 8 от Директива 2004/48 е да позволи на притежателя на права върху интелектуална собственост да идентифицира посочените в тази разпоредба лица. Така, и независимо от текста му, параграф 2 на този член трябвало да се тълкува в смисъл, че се отнася до „всяка информация, от която могат да се установят“ тези лица, като в зависимост от наличността на данните в тях могат да се включват телефонният номер, адресът на електронната поща, IP адресът или пък банковите данни.

43.

Според мен да се възприеме такова тълкуване, би означавало Съдът да пренапише тази разпоредба. Естествено, разбирам, че притежател на права като Constantin Film Verleih би желал Директива 2004/48 да бъде изменена по начин, който да му позволи по-лесно да установява наличието на възможни нарушения в специфичния контекст на интернет. Такова пренаписване обаче е от компетентността не на Съда, а на законодателя на Съюза.

44.

Ако бе имал такова намерение, законодателят е можел да включи в член 8, параграф 2 от Директива 2004/48 „всяка информация, от която могат да се установят“ съответните лица. В съдебното заседание за изслушване на устните състезания Комисията подчерта, че законодателят на Съюза изрично е избрал да извърши минимална хармонизация, ограничена до имената и адресите, без да включва други данни, от които може да се идентифицира дадено лице, като телефонния номер или социалноосигурителния номер.

45.

Уточнявам, че в такъв контекст трябва да се изключи „динамично“ или телеологично тълкуване на тази разпоредба, за каквото призовава Constantin Film Verleih. Всъщност формулировката, използвана в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, не дава достатъчна свобода на тълкуване, която да позволи подобно тълкуване, включващо данните, посочени в преюдициалните въпроси.

46.

В това отношение съм напълно съгласен със съображенията на генералния адвокат Bobek в точки 33—35, 38 и 39 от заключението му по дело Комисия/Германия. В съответствие със забраната за тълкуване contra legem и с принципа на разделение на властите динамично или телеологично тълкуване е възможно само когато „текстът на разпоредбата […] подлежи на различни тълкувания, тъй като се отличава с известна степен на двусмисленост и неяснота“ ( 12 ).

47.

Настоящият случай обаче не е такъв. Както обясних преди това, буквалното и историческото тълкуване изключват всякаква двусмисленост в обхвата на термините „имена и адреси“, използвани в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48.

48.

В по-общ план Constantin Film Verleih иска да се вземат предвид и преследваните с Директива 2004/48 цели. Според мен тези доводи не могат да поставят под въпрос тълкуването на посочената по-горе разпоредба, като се има предвид, че текстът ѝ не е двусмислен. От съображения за изчерпателност обаче ще разгледам тези доводи.

49.

Несъмнено е безспорно, че тази Директива 2004/48 цели да се гарантира висока степен на закрила на интелектуалната собственост във вътрешния пазар, както се уточнява в съображения 10 и 32 от нея и в съответствие с член 17, параграф 2 от Хартата.

50.

Безспорно е също така, че предложеното от Constantin Film Verleih тълкуване би увеличило степента на закрила на интелектуалната собственост във вътрешния пазар.

51.

Същевременно обезателно трябва да се има предвид, че подобно на всяка правна уредба относно интелектуалната собственост ( 13 ), Директива 2004/48 установява равновесие между, от една страна, интереса на притежателите на права от защита на тяхното право на интелектуална собственост, която е гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата, и от друга страна, защитата на основните интереси и права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес.

52.

Както Съдът многократно е уточнявал, нито от член 17, параграф 2 от Хартата, нито от практиката на Съда следва, че правото на интелектуална собственост, закрепено в тази разпоредба, е неприкосновено и че трябва да се осигури абсолютната му защита ( 14 ).

53.

В този смисъл член 17, параграф 2 от Хартата не изисква да се използват всички налични технически средства, за да се помогне на притежателя на правата да идентифицира възможни нарушители, без да се взема предвид текстът на разпоредбите на Директива 2004/48.

54.

Що се отнася по-специално до член 8 от Директива 2004/48, Съдът вече е имал възможност да уточни в решение Coty Germany, че разпоредбата има за цел да съчетае спазването на различни права, по-специално правото на притежателите на права на информация и правото на защита на личните данни на потребителите ( 15 ).

55.

В контекста на главното производство поисканите от Constantin Film Verleih данни по дефиниция представляват лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46/ЕО ( 16 ), понастоящем член 4, буква а) от Регламент 2016/679 (ЕС) ( 17 ), тъй като трябва да му позволят да идентифицира съответните лица ( 18 ).

56.

Макар от съображение 32 от Директива 2004/48 да следва, че целта ѝ е да гарантира пълното спазване на интелектуалната собственост в съответствие с член 17, параграф 2 от Хартата, същевременно от член 2, параграф 3, буква а), както и от съображения 2 и 15 от нея следва, че защитата на интелектуалната собственост не трябва да възпрепятства защитата на личните данни, гарантирана от член 8 от Хартата, така че посочената директива не може да засяга действието на Директива 95/46 ( 19 ).

57.

В това отношение подчертавам голямото значение на член 8, параграф 3, букви б)—д) от Директива 2004/48, според който този член се прилага, без да се засягат разпоредбите, уреждащи и дори ограничаващи правото на информация на притежателя на правата, и по-специално на разпоредбите, уреждащи обработването на лични данни.

58.

В този контекст считам, че Съдът не следва да изменя обхвата на термините, използвани от законодателя на Съюза в член 8, параграф 2 от Директива 2004/48, което би поставило под въпрос равновесието, търсено от последния при приемането на тази директива, което той е компетентен да установи ( 20 ).

59.

За да допълня изложеното в точка 40 от настоящото заключение, отбелязвам, че да се възприеме предложеното от Constantin Film Verleih тълкуване, би означавало Съдът не само да пренапише член 8, параграф 2 от Директива 2004/48, но и да постави под въпрос равновесието, установено от законодателя на Съюза, в смисъл, благоприятен за интересите на притежателите на права върху интелектуална собственост.

60.

Добавям, че предложеното от Constantin Film Verleih динамично тълкуване противоречи и на общата структура на Директива 2004/48, която се основава на желаната от законодателя на Съюза минимална хармонизация, както подчертава Комисията.

61.

Всъщност тази институция правилно отбелязва, че в случая такова динамично тълкуване не е подходящо, тъй като по силата на член 8, параграф 3, буква а) от Директива 2004/48 законодателят на Съюза изрично е предвидил възможността държавите членки да отговорят на необходимостта от динамичност в това отношение, като на притежателя на права предоставят „права да получи по-пълна информация“.

62.

С други думи, не е необходимо съдът на Съюза да тълкува динамично Директива 2004/48, за да я адаптира към новото поведение в интернет, след като държавите членки имат правомощието да приемат допълнителни мерки срещу това поведение.

63.

За изчерпателност накрая ще отбележа, че член 47 от Споразумението ТРИПС ( 21 ), който установява само възможност да се предвиди право на информация, не може да бъде изтъкван в подкрепа на предложеното от Constantin Film Verleih тълкуване ( 22 ).

64.

Поради всички тези съображения според мен член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие „имена и адреси“ не включва адреса на електронната поща, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.

65.

Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост.

V. Заключение

66.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) по следния начин:

„Член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие „имена и адреси“ не включва адреса на електронната поща, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.

Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост“.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).

( 3 ) Наричана по-нататък „Хартата“.

( 4 ) Що се отнася до понятието „подходящо обезщетение“, използвано в член 9, параграф 7 от Директива 2004/48, вж. решение от 12 септември 2019 г., Bayer Pharma (C‑688/17, EU:C:2019:722, т. 40). Вж. също, отново в областта на интелектуалната собственост, решения от 22 юни 2016 г., Nikolajeva (C‑280/15, EU:C:2016:467, т. 45) и от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724, т. 70 и 94).

( 5 ) Вж. по-конкретно решения от 31 януари 2013 г., McDonagh (C‑12/11, EU:C:2013:43, т. 28), от 6 септември 2018 г., Kreyenhop & Kluge (C‑471/17, EU:C:2018:681, т. 39) и от 12 септември 2019 г., Bayer Pharma (C‑688/17, EU:C:2019:722, т. 41).

( 6 ) Не откривам никаква непоследователност в текста на тази разпоредба на различните езици, които се отнасят до понятието „адрес“: като пример вж. „direcciones“ в текста на испански език, „adresse“ в текста на датски език, „Adressen“ в текста на немски език, „addresses“ в текста на английски език, „indirizzo“ в текста на италиански език, „adres“ в текста на нидерландски език, „endereços“ в текста на португалски език, „adresele“ в текста на румънски език и „adress“ в текста на шведски език“.

( 7 ) Курсивът е мой.

( 8 ) Изтъкнатото от Constantin Film Verleih обстоятелство, че телефонният номер може да служи като „адрес за машрутизация“ за предаването на данни, по-специално при телефонни повиквания или приложения като WhatsApp, използващи телефонния номер, не може да разколебае убеждението ми в това отношение. Понятието „имена и адреси“ на лица, посочено в член 8 от Директива 2004/48, очевидно няма никаква връзка с функционалното предназначение на потока от данни, независимо от обстоятелството, че последното би могло да се квалифицира като „адрес за машрутизация“.

( 9 ) Що се отнася до адреса на електронната поща, или „електронния“ адрес, вж. по-специално член 88, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1), член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ L 165, 2013 г., стр. 1), член 54, параграф 2 от Директива № 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65), както и член 45, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 2015 г., стр. 35).

( 10 ) Що се отнася до IP адреса, вж. по-специално член 10, параграф 1, буква д) от Директива № 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 2014 г., стр. 1), член 5, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (ОВ L 168, 2017 г., стр. 1), член 17, параграф 8, член 34, параграф 4, буква й) и член 52, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 година за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на регламенти (ЕС) № 1077/2011, (ЕС) № 515/2014, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) 2017/2226 (ОВ L 236, 2018 г., стр. 1).

( 11 ) Вж. по-специално Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерките и процедурите, целящи да осигурят спазването на правата върху интелектуална собственост от 30 януари 2003 година (COM (2003) 46 окончателен), както и Становище на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2003 г. (ОВ C 32, 2004 г., стр. 15) и Доклад на Европейския парламент от 5 декември 2003 г. (A5‑0468/2003) по това предложение. Предложението за директива не съдържа никакво обяснение за смисъла, който трябва да се придаде на термините „имена и адреси“. Освен това Парламентът не е предлагал изменение на текста на бъдещия член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48.

( 12 ) Заключение на генералния адвокат Bobek по дело Комисия/Германия (C‑220/15, EU:C:2016:534, т. 34).

( 13 ) Вж. по-специално решения от 16 февруари 2012 г., SABAM (C‑360/10, EU:C:2012:85, т. 4244), от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW (C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 57), от 29 юли 2019 г., Pelham и др. (C‑476/17, EU:C:2019:624, т. 32) и от 29 юли 2019 г., Spiegel Online (C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 42).

( 14 ) Вж. по-специално решения от 29 януари 2008 г., Promusicae (C‑275/06, EU:C:2008:54, т. 6270); от 16 февруари 2012 г., SABAM (C‑360/10, EU:C:2012:85, т. 41), от 19 април 2012 г., Bonnier Audio и др. (C‑461/10, EU:C:2012:219, т. 56), от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds (C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 26) и от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW (C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 72).

( 15 ) Решение от 16 юли 2015 г. (C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 28).

( 16 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10). Съгласно член 2, буква a) от тази директива „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация физическо лице.

( 17 ) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

( 18 ) Съдът вече е имал възможност да постанови, че IP адресът, дори разглеждан самостоятелно, може да представлява лични данни. Вж. решения от 24 ноември 2011 г., Scarlet Extended (C‑70/10, EU:C:2011:771, т. 51) и от 19 октомври 2016 г., Breyer (C‑582/14, EU:C:2016:779, т. 49).

( 19 ) Решение на 16 юли 2015 г., Coty Germany (C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 3133).

( 20 ) Вж. по аналогия решение от 15 септември 2016 г., Mc Fadden (C‑484/14, EU:C:2016:689, т. 6971).

( 21 ) Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост, приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС). Съгласно член 47 от това споразумение, озаглавен „Право на информация“, „[с]траните членки могат да постановят, че съдебните власти са упълномощени, освен ако това не е в разрез със сериозността на нарушението, да накарат нарушителя да информира притежателя на правото за самоличността на трети лица, замесени в производството и разпространението на стоките или услугите, които са в нарушение, и техните канали на разпространение“.

( 22 ) Вж. в този смисъл решение от 29 януари 2008 г., Promusicae (C‑275/06, EU:C:2008:54, т. 60). При всички положения, макар разпоредбите на правото на Съюза, разбира се, да трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на международното право, особено когато подобни разпоредби целят да приведат в действие международно споразумение, сключено от Съюза (вж. по-специално решение от 7 декември 2006 г., SGAE, C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 35 и цитираната съдебна практика), член 47 от Споразумението ТРИПС не дава право на Съда да се отклонява от ясния текст на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48.

Top