1.

Рамково решение 2008/947 ( 2 ) (наричано по-нататък „РР 2008/947“) въвежда конкретен механизъм за взаимно признаване на съдебни решения или решения за пробация, налагащи пробационни мерки или алтернативни санкции. То допуска отговорността за надзора върху пробационните мерки или алтернативните санкции да бъде прехвърлена от държавата членка, постановила наказанието и наложила такива мерки, на държавата членка, в която пребивава осъденото лице. Съгласно член 1 от РР 2008/947 целта на този механизъм е „да улесни социалната рехабилитация на осъдените лица, да подобри защитата на жертвите и на обществеността и да улесни приложението на съответните пробационни мерки и алтернативни санкции по отношение на нарушителите, които не живеят в държавата на осъждане“.

2.

В настоящото дело латвийските органи са поискали естонските органи да приложат този механизъм по отношение на съдебно решение, налагащо наказание лишаване от свобода за 3 години, чието изпълнение е било условно отложено, ако в срок от 3 години осъденото лице не е извършило ново умишлено престъпление. Към това съдебно решение обаче не са добавени конкретни пробационни мерки.

3.

Именно в този контекст Съдът е приканен да се произнесе по (материалния) обхват на механизма за взаимно признаване в РР 2008/947: следва ли този механизъм да се прилага и по отношение на съдебно решение, включващо само наказание с отложено изпълнение, но неналагащо никакви пробационни мерки?

4.

Съображение 8 от РР 2008/947 гласи, че „[ц]елта на взаимното признаване и надзора върху наказания с отложено изпълнение, условни/отложени осъждания, алтернативни санкции и решения за условно освобождаване е да се подобрят възможностите на осъденото лице за приобщаване в обществото, като му се позволи да запази своите семейни, езикови, културни и други връзки, а също и да се подобри следенето за изпълнение на пробационните мерки и алтернативни санкции с оглед на предотвратяване на рецидивизма, като така отдава дължимото внимание на защитата на жертвите и на обществеността“.

5.

Съображение 9 предвижда, че „[с]ъществуват няколко вида пробационни мерки и алтернативни санкции, които са еднакви за държавите членки и върху които всички държави членки са принципно склонни да упражняват надзор. Надзорът върху тези видове мерки и санкции следва да бъде със задължителен характер, подлежащ на определени изключения, предвидени в настоящото рамково решение. Държавите членки могат да декларират, че освен това са склонни да упражняват надзор и върху други видове пробационни мерки и/или други видове алтернативни санкции“.

6.

Член 1 от РР 2008/947 определя целите и приложното поле на този акт:

„1.   Настоящото рамково решение има за цел да улесни социалната рехабилитация на осъдените лица, да подобри защитата на жертвите и на обществеността и да улесни приложението на съответните пробационни мерки и алтернативни санкции по отношение на нарушителите, които не живеят в държавата на осъждане. С оглед на постигането на тези цели настоящото рамково решение установява правила, съгласно които държава членка, различна от държавата членка, в която е осъдено съответното лице, признава съдебни решения и, когато е приложимо, решения за пробация, упражнява надзор върху пробационните мерки, наложени въз основа на съдебно решение или върху алтернативните санкции, предвидени в такова съдебно решение, и взема всички други решения, свързани с това съдебно решение, освен ако в настоящото рамково решение не е предвидено друго.

2.   Настоящото рамково решение се прилага единствено за:

както е описано и предвидено в настоящото рамково решение.

[…]“.

7.

В член 2 се дава определение на следните понятия:

„[…]

1.   „съдебно решение“ означава окончателно решение или разпореждане на съд на издаващата държава, с което се установява, че определено физическо лице е извършило престъпление и му се налага:

2.   „наказание с отложено изпълнение“ означава наказание лишаване от свобода или всяка мярка, включваща лишаване от свобода, чието изпълнение е условно отложено, изцяло или частично, когато наказанието е наложено с постановяване на една или повече пробационни мерки. Такива пробационни мерки могат да бъдат предвидени в съдебното решение или определени в отделно решение за пробация, взето от компетентен орган;

3.   „условно/отложено осъждане“ означава съдебно решение, при което налагането на наказание е условно отложено чрез налагане на една или повече пробационни мерки, или при което са наложени една или повече пробационни мерки вместо наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода. Такива пробационни мерки могат да бъдат предвидени в самото съдебно решение или да бъдат определени в отделно решение за пробация, взето от компетентен орган;

[…]

5.   „решение за пробация“ означава окончателно съдебно решение или окончателно решение на компетентен орган на издаващата държава, взето въз основа на такова съдебно решение:

[…]

7.   „пробационни мерки“ означава задължения и предписания, наложени от компетентен орган на физическо лице в съответствие с националното законодателство на издаващата държава, във връзка с наказание с отложено изпълнение, условно/отложено осъждане или условно освобождаване;

[…]“

8.

В член 4, параграф 1, букви а)—к) от РР 2008/947 се изброяват различните видове пробационни мерки или алтернативни санкции, за които се прилага рамковото решение. Съгласно член 4, параграф 2 всяка държава членка нотифицира Генералния секретариат на Съвета за това върху кои пробационни мерки и алтернативни санкции, освен посочените в член 4, параграф 1, има готовност да упражнява надзор.

9.

Член 14 се отнася до „[к]омпетентност[та] за вземане на всички последващи решения и приложимо[то] право“:

„1.   Компетентният орган на изпълняващата държава е компетентен да вземе всички последващи решения, свързани с наказание с отложено изпълнение, условно освобождаване, условно/отложено осъждане и алтернативна санкция, по-специално в случай на неизпълнение на пробационна мярка или алтернативна санкция, или ако осъденото лице извърши ново престъпление.

Такива последващи решения включват по-специално:

2.   Правото на изпълняващата държава се прилага за решенията, приемани съгласно параграф 1, както и за всички по-нататъшни последици от съдебното решение, включително, когато [е] приложимо, изпълнението и, при необходимост, адаптирането на наказанието лишаване от свобода или на мярката, включваща лишаване от свобода.

[…]“.

10.

Съгласно член 50857 от Kriminaalmenetluse seadustik (естонският Наказателно-процесуален кодекс) признаването на съдебно решение и упражняването на разпоредения надзор съгласно този член е допустимо само по отношение на списък с пробационни мерки или алтернативни санкции, съответстващ на съдържащия се в член 4, параграф 1 от РР 2008/947.

11.

Със съдебно решение от 24 януари 2017 г., постановено от Rīgas pilsētas Latgales priekšpilsētas tiesa (Районен съд Рига, община Латгале, Латвия), касаторът в главното производство е осъден по член 20, параграф 4 и член 195, параграф 3 от Krimināllikums (латвийският наказателен кодекс) за помагачество при пране на получени от престъпна дейност финансови средства в големи размери (наричано по-нататък „разглежданото съдебно решение“). Касаторът е осъден на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с условието той да не извършва ново умишлено престъпление в изпитателния срок от 3 години.

12.

Латвийските органи са поискали органите на Република Естония да признаят и изпълнят разглежданото съдебно решение в Естония.

13.

С определение от 16 февруари 2018 г. Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония) допуска изпълнението в Естония на разглежданото съдебно решение. Riigiprokurör (прокурор, Естония) поддържа становището, че разглежданото съдебно решение не може да бъде признато в Естония поради липсата на правно основание. Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония) обаче възприема различно становище, съгласно което фактът, че не е наложена пробационна мярка или алтернативна санкция, не изключва признаването на разглежданото съдебно решение. Той се позовава на член 14 от РР 2008/947, съгласно който компетентният орган на изпълняващата държава има правомощието да вземе всички последващи решения във връзка с отложеното изпълнение на наказанието, по-специално ако осъденото лице извърши ново престъпление в рамките на изпитателния срок. Въпреки че на осъденото лице не били наложени пробационни мерки или алтернативни санкции, разглежданото съдебно решение било свързано с все още текущ изпитателен срок.

14.

С определение на Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин, Естония) от 21 март 2018 г. определението на първоинстанционния съд е потвърдено.

15.

Касаторът в главното производство обжалва това определение пред Riigikohus (Върховен съд, Естония) — запитващата юрисдикция, като иска и двете определения да бъдат отменени и разглежданото съдебно решение да не бъде признато. Според него то не налага никоя от мерките, упоменати в член 50857 от Kriminaalmenetluse seadustik (естонският наказателно-процесуален кодекс), който е с изчерпателен характер. Ако съдебно решение на друга държава членка, с което се постановява присъда, не налагало пробационна мярка или алтернативна санкция от този списък, решението не можело да бъде признато.

16.

Прокурорът и в този случай се съгласява с тази позиция и отново заявява, че не е налице правно основание за признаването на разглежданото съдебно решение.

17.

При тези обстоятелства Riigikohus (Върховен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли да се счита, че признаването на постановена в държава членка присъда и надзорът върху изпълнението ѝ са в съответствие с [РР 2008/947] и когато [с посочената присъда лицето е осъдено условно] ( 3 ), без да му се налагат допълнителни задължения, така че единственото задължение на осъденото лице е да не извършва ново умишлено престъпление през изпитателния срок (става въпрос за отлагане на изпълнението на наказанието при условно осъждане по смисъла на член 73 от Karistusseadustik [естонският наказателен кодекс])?“.

18.

Писмени становища представят естонското, латвийското и унгарското правителство и Европейската комисия. Всички тези страни, както и касаторът в главното производство и полското правителство участват в съдебното заседание на 14 ноември 2019 г.

19.

Настоящото заключение е структурирано по следния начин. Ще започна с допустимостта на поставения въпрос (А). След това ще разгледам необходимият стандарт относно информацията и комуникацията между съответните органи на издаващата и на изпълняващата държава членка (Б). Накрая ще премина към ключовия въпрос по настоящото дело, като разясня защо според мен разглежданото съдебно решение не попада в приложното поле на РР 2008/947 (В).

20.

Латвийското правителство предлага настоящият преюдициален въпрос да бъде обявен за недопустим, тъй като според него той се основава на погрешно тълкуване на приложното поле на разглежданото съдебно решение. Това правителство подчертава, че латвийското право допуска пробацията да бъде отменена не само ако бъде извършено ново умишлено престъпление, но и ако бъде извършено каквото и да е ново престъпление. Освен това латвийското право автоматично налага допълнителни задължения на лицата, подложени на пробация. Затова било неправилно да се счита, че единственото задължение, наложено на засегнатото осъдено лице, е да не извършва ново престъпление.

21.

Вземам под внимание поясненията на латвийското правителство. Това обаче не променя факта, че в акта си за преюдициално запитване запитващата юрисдикция ясно посочва, че в разглежданото съдебно решение не е наложена пробационна мярка. Същото следва и от буква й), точка 4 от удостоверението, чийто стандартен формуляр е предвиден в приложение I към РР 2008/947 (наричано по-нататък „удостоверението по приложение I“), което е било попълнено от латвийските органи в настоящото дело и е част от преписката по него.

22.

При така ясни от фактическа страна обстоятелства, без изобщо да опровергават каквото и да е от посоченото от запитващата юрисдикция, по-нататъшните разяснения на латвийското правителство засягат един различен въпрос, а именно какъв трябва да бъде стандартът за информацията и комуникацията между издаващия и изпълняващия орган в рамките на РР 2008/947? Трябва ли цялата информация да се съдържа в удостоверението по приложение I? Следва ли органите на изпълняващата държава членка да имат за задача да сами да проверят дали пробационните мерки, които не са изрично упоменати в удостоверението по приложение I, всъщност може да са наложени по силата на законодателството на издаващата държава?

23.

Независимо от това дали настоящото дело е ограничено само в рамките на стандарта за информация и комуникация, които следва да бъдат осигурени от издаващите органи (Б), или се схваща като изследване на материалното приложно поле на РР 2008/947 (В), според мен няма съмнение, че и в двата случая става въпрос за тълкуването на РР 2008/947, поради което преюдициалният въпрос е допустим.

24.

Подобно на други актове от правото на ЕС относно съдебното сътрудничество по наказателни дела, в удостоверението по приложение I към РР 2008/947 не липсват редове и квадратчета, които да бъдат попълнени от издаващите органи. Сред тях е буква й), озаглавена „Въпроси, свързани с продължителността и естеството на пробационната(ите) мярка(и) или алтернативната(ите) санкция(и)“. В буква й), точка 1 се изследва „[о]бща[та] продължителност на надзора върху пробационната(ите) мярка(и) или алтернативната(ите) санкция(и)“. Буква й), точка 4 се отнася до „[е]стество[то] на пробационната(ите) мярка(и) или алтернативната(ите) санкция(и)“ и съдържа списък с 12 възможни квадратчета за поставяне на отметка, по същество възпроизвеждащи списъка по член 4, параграф 1 от РР 2008/947, като е добавено и квадратче, отразяващо член 4, параграф 2. Компетентният орган на издаващата държава следва да отбележи едно или повече от тези 12 квадратчета, в зависимост от вида на наложената пробационна мярка или алтернативна санкция (с изрично запазена възможност за отбелязване на повече от едно квадратчета).

25.

От преписката по настоящото дело следва, че компетентният орган на издаващата държава не е отметнал никое от квадратчетата, изброени в буква й), точка 4 от удостоверението по приложение I, като същевременно е посочил в буква й), точка 1, че срокът на надзора върху пробационната мярка е 3 години.

26.

В съдебното заседание латвийското правителство посочва, че начинът на действие на неговия компетентен орган в случая съответства на националната практика, съгласно която наложените пробационни мерки всъщност не са включени в съдебното решение, а се прилагат по силата на закона ( 4 ).

27.

Общият въпрос, който възниква при тези обстоятелства, е дали дадената пробационна мярка или алтернативна санкция може да бъде определена другаде освен в съдебното решение или решението за пробация. Бих разграничил в този въпрос два пласта.

28.

От една страна, няма съмнение, че всяка държава членка следва сама да структурира собствената си система за налагане на пробационни мерки. На национално равнище тези мерки могат да бъдат определени в самото съдебно решение, в последващо решение за пробация или дори в съдебно решение, което просто препраща към конкретна правна разпоредба, определяща приложимите пробационни мерки.

29.

От друга страна, поради оперативни и практически съображения тази свобода е до известна степен ограничена, ако това, което се иска е признаването и надзор на пробационните мерки на европейско равнище. Когато се иска признаване по РР 2008/947 в друга държава членка, от предоставените документи трябва ясно да личи (и особено от удостоверението по приложение I) ( 5 ) кои са конкретните пробационни мерки или алтернативни санкции, върху които следва да се осъществи надзор.

30.

Бих искал да подчертая този аспект недвусмислено: в удостоверението по приложение I трябва да се съдържа цялата необходима информация. Съдебното сътрудничество между държавите членки се основава на идеята за стандартизирана и поради това опростена комуникация. Не е задача на органите на изпълняващата държава членка да започват да проучват действието на националното право на издаващата държава членка, за да установят или повторно проверят конкретните задължения, които е възможно да са били наложени на осъденото лице по силата на националното право, но които искащият орган е пропуснал да упомене.

31.

В този правен контекст и при надлежно отчитане на дадените от латвийското правителство разяснения относно националното му законодателство, не може да не се вземе под внимание, че естонските органи са били оставени в нещо като информационен вакуум, когато става въпрос за това върху каква пробационна мярка следва да извършат надзор. Както бе посочено по-горе, в буква й), точка 4 от удостоверението по приложение I не е поставена отметка в конкретно квадратче, което се предполага, че съответства с факта, че в разглежданото съдебно решение не се налага никаква пробационна мярка.

32.

В отговор на този въпрос латвийското правителство се позовава на член 15 от РР 2008/947, който гласи, че „[к]огато и както сметнат за целесъобразно, компетентните органи на издаващата държава и на изпълняващата държава могат да се консултират взаимно с оглед да се улесни гладкото и ефикасно прилагане на настоящото рамково решение“. Латвийското правителство твърди, че когато информацията за пробационните мерки липсва, органите на изпълняващата държава следва да използват тази разпоредба. Те би трябвало да се свържат с органите на издаващата държава със запитване какви задължения за надзор следва да се прилагат по отношение на осъденото лице.

33.

Както при аналогични разпоредби в други актове относно съдебното сътрудничество по наказателни дела ( 6 ), комуникацията между компетентните органи несъмнено е от съществено значение ( 7 ). Приложимите правила в отделните актове обаче, и по-специално изискваното равнище на информацията, която трябва да се предостави, следва да се тълкуват така, че да свеждат до минимум необходимостта от евентуална такава допълнителна комуникация. Необходимостта да се правят искания за допълнителна информация следва да остане изключението, а не да се превръща в правило ( 8 ).

34.

Поради това органите на изпълняващата държава следва да са в състояние да се основат на информацията, предоставена в удостоверението по приложение I, за да разберат върху кои мерки трябва да бъде упражнен надзор. Не е тяхна задача да започнат обстойно обсъждане с органите на издаващата държава, за да се запълни (значителният) пропуск в предоставената информация ( 9 ), тъй като тази информация стои всъщност в самата сърцевина на действието на рамковото решение.

35.

С оглед на тези аспекти може само да се заключи, че са налице пропуски във възприетия от латвийските органи подход по отношение на процедурата за взаимно признаване, и по-специално на „попълването“ на удостоверението по приложение I. Изглежда, че латвийското правителство признава това в съдебното заседание.

36.

Така, макар че в известна степен настоящото дело действително би могло да се разглежда като отнасящо се до адекватния стандарт на информация и комуникация в контекста на РР 2008/947, фактите по делото, посочени от запитващата юрисдикция, остават непроменени. Този съд е сезиран с искане за признаване на съдебно решение, налагащо наказание с отложено изпълнение, без в предоставената документация да е определена каквато и да било пробационна мярка. Дали при изложените обстоятелства този съд остава задължен да признае разглежданото съдебно решение, е въпросът, който ще разгледам сега.

37.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали РР 2008/947 следва да се прилага по отношение на съдебно решение, което не налага конкретна пробационна мярка и при което единственото задължение, прилагащо се спрямо осъденото лице, е да не извършва ново престъпление през изпитателния срок от 3 години.

38.

За да проверя дали такова съдебно решение, което за улеснение ще наричам просто „наказание с отложено изпълнение“, следва да бъде признато съгласно РР 2008/947, ще разгледам текста (1), контекста (2) и целта (3) на този акт.

39.

Като начало, в заглавието на РР 2008/947 ясно се посочва, че този акт въвежда механизъм за признаване с цел надзор върху пробационни мерки и алтернативни санкции. Това не е мярка за общо признаване на каквото и да е съдебно решение.

40.

Различните встъпителни разпоредби на РР 2008/947 също така определят ясно приложното му поле. Всички те обвързват съдебното решение или решението за пробация, което трябва да бъде признато, с факта, че такова съдебно решение трябва да налага пробационна мярка или алтернативна санкция.

41.

Член 1, параграф 1 гласи, че то „установява правила, съгласно които държава членка, различна от държавата членка, в която е осъдено съответното лице, признава съдебни решения и, когато е приложимо, решения за пробация, [и] упражнява надзор върху пробационните мерки, наложени въз основа на съдебно решение[,] или върху алтернативните санкции, предвидени в такова съдебно решение, и взема всички други решения, свързани с това съдебно решение, освен ако […] не е предвидено друго“ ( 10 ).

42.

Същото се потвърждава и от текста на членове 2 и 4 от РР 2008/947.

43.

И двете определения — за наказания „с отложено изпълнение“ и за „условно/отложено“ осъждане по член 2, параграф 2 и член 2, параграф 3 от РР 2008/947, предполагат едновременното приемане на една или няколко пробационни мерки, „предвидени в съдебното решение или определени в отделно решение за пробация, взето от компетентен орган“.

44.

Съгласно член 2, параграф 7 понятието „пробационни мерки“ означава задължения и предписания, наложени от компетентен орган на физическо лице в съответствие с националното законодателство на издаващата държава, във връзка с наказание с отложено изпълнение, условно/отложено осъждане или условно освобождаване.

45.

Освен това в член 4, параграф 1 се съдържа списък с пробационни мерки, за които се прилага РР 2008/947. Списъкът по член 4, параграф 1 може да бъде разширен по силата на член 4, параграф 2, съгласно който държавите членки трябва да нотифицират Генералния секретариат на Съвета за пробационните мерки и алтернативните санкции, освен посочените в член 4, параграф 1, върху които имат готовност да упражняват надзор ( 11 ). Тъй като обаче Естония не е извършила такова нотифициране, анализът в настоящото дело се фокусира в списъка по член 4, параграф 1.

46.

Текстът на всички гореупоменати разпоредби прави много ясно следното: за да се приложи РР 2008/947, трябва да е налице или съдебно решение, или решение за пробация, налагащо същевременно пробационна мярка или алтернативна санкция. Макар логическата взаимовръзка в рамките на първата група (съдебно решение или решение за пробация) и на втората (пробационна мярка или алтернативна санкция) да е или (разделителен съюз), цялостното отношение между двете групи е и (съединителен съюз): за да бъде вярно цялото изречение, и двете самостоятелни предложения трябва да бъдат верни. Така от текста на РР 2008/947 ясно личи, че той не е приложим за съдебно решение, налагащо обикновена присъда с отложено изпълнение, тъй като в него не се съдържа нито пробационна мярка, нито алтернативна санкция.

47.

Това междинно заключение поражда следния въпрос: възможно ли е задължението да не се извършва ново престъпление само по себе си да се счита за „пробационна мярка“ по смисъла на РР 2008/947, както по-специално твърди Комисията?

48.

Считам за трудно да се приеме това предложение поне поради три причини.

49.

Първо, задължението да не се извършва ново престъпление не е включено в списъка по член 4, параграф 1 от РР 2008/947. Все пак налагането на обикновено наказание с отложено изпълнение е по-скоро обичайно явление в редица държави членки, по-специално по дела за престъпления с по-малка тежест, извършени от лица, които за първи път са нарушили закона. Същевременно въз основа на съображение 9 от РР 2008/947 може да се приеме, че изброените в член 4, параграф 1 видове пробационни мерки и алтернативни санкции са именно „еднакви за държавите членки“, както и че „всички държави членки са принципно склонни да упражняват надзор [върху тях]“. Това вече е удивително: ако условието да не се извършва друго престъпление в рамките на даден период действително се считаше за пробационна мярка, „еднаква за държавите членки“, възможно ли е законодателят на Съюза да не е взел под внимание съществуването ѝ и да не я е включил в списъка по член 4, параграф 1?

50.

Второ, Комисията твърди, че разглежданото положение би могло да попада в буква г) от член 4, параграф 1, отнасяща се до „предписания, свързани с поведението, пребиваването, образованието или обучението, дейностите за отдих, или съдържащи ограничения или условия във връзка с извършването на професионална дейност“ ( 12 ).

51.

Считам това твърдение за неубедително. Общо и неконкретизирано задължение като това да не се извършва ново престъпление контрастира с по-скоро специфичното и конкретно естество на потенциалните задължения, изброени в член 4, параграф 1, буква г) (пребиваване, дейности, обучение и пр.). Този контраст е допълнително подчертан от съображение 10 от РР 2008/947, което гласи, че „[п]робационните мерки и алтернативните санкции, върху които по принцип е задължително да се упражнява надзор, включват, inter alia, предписания, отнасящи се за поведението (като например задължението да се спре консумацията на алкохол), пребиваване (като например задължение да се промени мястото на пребиваване по причини на домашно насилие), образование и обучение (като например задължение да се премине „курс за безопасно шофиране“), дейности в свободното време (като задължение за преустановяване на тренировки или занимания с определен спорт) и ограничения или условия във връзка с извършването на професионална дейност (като например задължение за извършване на професионална дейност в различна професионална среда)“ ( 13 ).

52.

Освен това считам цялостната логика на довода на Комисията за проблематична. Разбира се, на определено ниво задължението да не се извършва ново престъпление най-общо е свързано с определено поведение. По тази логика обаче всичко би могло да се подведе под която и да е дума, съдържаща се в член 4, параграф 1, извадена от тази разпоредба и нейния контекст. Защо тогава да не се вземе думата „задължение“ и „задължението да не се извършва ново престъпление за даден период“ да не се отнесе към която и да е буква от член 4, параграф 1, съдържаща думата „задължение“?

53.

Трето, ще отбележа, че съгласно член 14, параграф 1 от РР 2008/947 „[к]омпетентният орган на изпълняващата държава е компетентен да вземе всички последващи решения, свързани с наказание с отложено изпълнение, условно освобождаване, условно/отложено осъждане и алтернативна санкция, по-специално в случай на неизпълнение на пробационна мярка или алтернативна санкция, или ако осъденото лице извърши ново престъпление“ ( 14 ).

54.

Така във въпросната разпоредба се прави ясно разграничение между неспазване на пробационна мярка, от една страна, и извършване на ново престъпление, от друга. Този текст ясно представлява допълнителна алтернатива, различна от неспазването на пробационна мярка. С други думи, ако задължението да не се извършва ново престъпление само по себе си представляваше пробационна мярка, разграничението между неспазването на пробационна мярка и извършването на ново престъпление щеше да бъде излишно.

55.

Предвид разгледаните по-горе текстови аспекти съм длъжен да заключа, че РР 2008/947 не се прилага по отношение на съдебно решение, с което се налага обикновено наказание с отложено изпълнение, но не и пробационна мярка. Задължението да не се извършва ново престъпление през периода на отлагане на изпълнението само по себе си не представлява пробационна мярка.

56.

Този извод се потвърждава допълнително от анализа на вътрешния и външния контекст и логика на разглеждания акт.

57.

РР 2008/947 заменя съответните разпоредби на Конвенцията на Съвета на Европа от 30 ноември 1964 г. за наблюдение на лицата, осъдени или освободени условно ( 15 ). Точната връзка между двата акта не е обяснена допълнително, освен заявеното, че първо, предходната конвенция „е [била] ратифицирана само от 12 държави членки, в някои случаи с множество резерви“, и второ, РР 2008/947 „предоставя по-ефективен инструмент, тъй като се основава на принципа на взаимното признаване и поради участието на всички държави членки“ ( 16 ).

58.

Следователно от предходната конвенция и нейното приложно поле не могат да се направят много изводи във връзка с тълкуването на приложното поле на РР 2008/947. Ето защо релевантната насока следва да се търси по-скоро във вътрешната логика на самото РР 2008/947 (а) и във външния контекст, а именно останалите законодателни актове на Европейския съюз в областта на сътрудничеството по наказателни дела (б).

59.

Както по същество твърди полското правителство, РР 2008/947 се основава на схващането, че чрез въздържане от налагане на наказание лишаване от свобода или на мярка, включваща лишаване от свобода, и чрез налагането вместо това на наказание с отложено (или условно) изпълнение, съпътствано от пробационна мярка (или алтернативна санкция), осъденото лице ще има по-добри шансове за реинтеграция в обществото (което на свой ред допринася за предотвратяване на рецидивизма и за защитата на обществото от престъпна дейност). Това лице ще има и възможността да се премести в друга държава членка, като спазването на съпътстващите присъдата условия ще бъде гарантирано от тази държава. Тази държава ще бъде държавата членка на пребиваване или, при допълнителни условия, друга държава членка, както например ако лицето сключи трудов договор в нея, ако е член на семейството на законно и редовно пребиваващо лице на тази държава членка или ако възнамерява да премине обучение в нея ( 17 ).

60.

Накратко, изглежда, че логиката е да се позволи на лицето да се придвижва, дори и да са налице някои съпътстващи ограничения. В този случай се предполага, че ограниченията съпътстват лицето. Ако обаче няма конкретни ограничения, тогава какво ще съпътства лицето? Ако не е налице конкретна пробационна мярка, която да съпътства лицето в друга държава членка, да се постави това лице в приложното поле на РР 2008/947 в изпълняващата държава членка би означавало да се създадат несъществуващи преди това ограничения.

61.

Този аспект е свързан с допълнителен структурен довод. В контекста на прилагането на РР 2008/947 комуникацията и надзорът се осигуряват от органите, определени от държавите членки съгласно член 3 от това рамково решение. Тези конкретно определени органи не само комуникират помежду си, но и осигуряват връзката със специализирани и предназначени за целта институционални структури в държавите членки, имащи капацитета и експертизата да осъществяват надзор над изпълнението на (изчерпателния списък с) пробационни мерки, определени в член 4, параграф 1 от РР 2008/947 (или нотифицирани съгласно член 4, параграф 2).

62.

За сметка на това, кой би осъществявал надзор над липсата на извършено ново престъпление от осъдено лице и по какъв начин? Подобна задача обикновено имат всички правоприлагащи органи, отговарящи за предотвратяването, разследването и преследването на престъпната дейност в дадена държава членка. Следователно „надзорът“ върху всяка такава мярка по самото си естество би бил размит и общ, попадащ в правомощията на всички правоприлагащи органи на държавата членка, а не непременно или единствено на определена за целта мрежа от пробационни органи.

63.

Този институционален контраст допълнително подчертава различието между естеството и логиката на конкретната пробационна мярка, от една страна, и общата забрана за извършване на ново престъпление, прикрепена към присъдата с отложено изпълнение, от друга.

64.

Принципът на взаимно признаване — „крайъгълният камък“ на съдебното сътрудничество по наказателни дела в Европейския съюз ( 18 ), е въведен на равнището на Съюза по отношение на определени аспекти от прилагането на наказателното право. Два допълнителни акта са релевантни за тълкуването на РР 2008/947 в контекста на настоящото дело: Рамково решение 2008/675 за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства ( 19 ) (наричано по-нататък „РР 2008/675“) и Рамково решение 2008/909 за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз ( 20 ) (наричано по-нататък „РР 2008/909“).

65.

РР 2008/909 и РР 2008/947 имат за цел да направят принципа на взаимно признаване приложим, от една страна, за съдебни решения по наказателни дела, налагащи наказание лишаване от свобода, и от друга страна, за съдебни решения, налагащи пробационни мерки или алтернативни санкции. Така, докато първият акт се отнася до положения, при които осъдените лица са лишени от свобода, второто засяга положения, при които те не са лишени от свобода, но са обект на допълнителни мерки, били те пробационни мерки или алтернативни санкции.

66.

РР 2008/675 представлява още един инструмент, който обаче се отличава от останалите по своето естество и функции, както отбелязва Комисията в съдебното заседание. То не установява механизъм за признаване, подобен на въведения с другите две рамкови решения. То не прехвърля каквато и да е юрисдикция над засегнатото лице или присъда от една държава членка на друга. Ключовата разпоредба на РР 2008/675 — член 3, параграф 1, изисква държавите членки да извлекат същите последствия от предишни присъди, постановени в други държави членки, като изведените от предишни национални присъди. За тази цел във въпросния акт не се прави разграничение между присъди, включващи или не лишаване от свобода, или между такива с или без отложено изпълнение. Обхванати са всички присъди по наказателни дела.

67.

За разлика от последното рамково решение, РР 2008/947 прехвърля компетентността за изпълнението на наказание, наложено в различна държава членка. РР 2008/947 прави възможно, по-специално съгласно условията в член 14 от него, органите на изпълняващата държава членка да променят условията на присъдата: една държава членка придобива компетентността да изменя или адаптира окончателна присъда по наказателно дело на друга държава членка. Тази възможност обаче е изключение от общия принцип, приложим по подразбиране, на териториалност на наказателното право. Това, изглежда, се потвърждава при сравнение с член 3, параграф 3 от РР 2008/675, съгласно който „[в]земането предвид на постановени в други държави членки предишни присъди […] няма за последствие намеса, отмяна или преразглеждане на предишни присъди или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното производство“.

68.

В решение Бешков Съдът признава този факт, като посочва, че въпросната „разпоредба изключва всяко преразглеждане на посочените [предишни] присъди, поради което те трябва да се вземат предвид такива, каквито са постановени“ ( 21 ). Следователно РР 2008/675 не допуска държава членка да променя условията за изпълнение на наложената в друга държава членка присъда, когато взема предвид предишни присъди ( 22 ).

69.

Ще направя два извода от този законодателен контекст.

70.

Първо, ако беше направен изводът, че РР 2008/947 не се прилага по отношение на обикновена присъда с отложено изпълнение, това, разбира се, нямаше да означава, че такова съдебно решение не може да бъде взето предвид в друга държава членка. Това би се случило просто по силата на друг акт, различен от РР 2008/947. Подобно на Комисията, унгарското и полското правителство по същество отбелязват, че разглежданият в настоящия случай сценарий остава в обхвата на РР 2008/675. С други думи, ако съответното лице извърши ново престъпление в друга държава членка (в случая на касатора — в държава, различна от Латвия), предишната му присъда, постановена с разглежданото съдебно решение, би могла да се вземе предвид от съответните органи при условията, определени в РР 2008/675.

71.

Второ, от законодателния контекст в тази област на правото следва, че системата на РР 2008/947, и по-специално член 14 от него, предвижда изключението от иначе приложимите правила. Тогава обаче, както при всяко изключение, не трябва ли приложното му поле да се тълкува ограничително? Не следва ли тези прехвърляния на компетентност по наказателни дела да настъпват само в случаи, които са ясно и недвусмислено предвидени от законодателя на Съюза? Взаимовръзката между РР 2008/675 и РР 2008/947 според мен представлява още една причина за тълкуването на последния акт предпазливо и ограничително.

72.

Естествено, допускам, че произтичащите от РР 2008/675 последици са евентуално с по-малък „нормативен интензитет“ от произтичащите от РР 2008/947. Всъщност, и както Съдът по същество отбелязва в решение Бешков, „вземането предвид“ на предишна присъда не може да засегне и измени условията по изпълнението на наложеното преди това наказание в различна държава членка ( 23 ). Също така приемам, че изводът за неприложимостта на РР 2008/947 по отношение на обикновено наказание с отложено изпълнение означава, че не може да се прехвърли компетентност към държавата на пребиваване на лицето, засегнато от това наказание във връзка с неговото изпълнение. Такава последица обаче ясно произтича от приложимия понастоящем законодателен режим на Съюза, поне доколкото, според мен, става въпрос за текста и контекста на тези мерки. Последният оставащ аспект е свързан с целта: дали едно разширително тълкуване на приложното поле на РР 2008/947 би направило възможно целта му да бъде изтъкната по някакъв начин?

73.

Съгласно член 1, параграф 1 РР 2008/947 има за цел i) „да улесни социалната рехабилитация на осъдените лица“, ii) „да подобри защитата на жертвите и на обществеността“ и iii) „да улесни приложението на съответните пробационни мерки и алтернативни санкции по отношение на нарушителите, които не живеят в държавата на осъждане“.

74.

В съображение 8 се развива цел i), като се добавя, че РР 2008/947 „подобря[ва] възможностите на осъденото лице за приобщаване в обществото, като му се позволи да запази своите семейни, езикови, културни и други връзки“.

75.

Що се отнася до цел ii), в същото съображение принципно се посочва, че с „подобр[яване на] следенето за изпълнение на пробационните мерки и алтернативни санкции с оглед на предотвратяване на рецидивизма [то също така] отдава дължимото внимание на защитата на жертвите и на обществеността“.

76.

По отношение на цел iii), съгласно доклада на Комисията за прилагането „правилното прилагане на [РР 2008/947] ще насърчи съдиите, които могат да бъдат сигурни, че дадено лице ще бъде надлежно контролирано в друга държава членка, да налагат алтернативни санкции, които да се изпълняват в чужбина, а не наказание лишаване от свобода“ ( 24 ). В дългосрочен план, „тъй като държавите членки трябва да предвидят най-малко наличието на пробационните мерки и алтернативните санкции, изброени в член 4, параграф 1 от [РР 2008/947], положителният страничен ефект ще бъде популяризиране и сближаване на алтернативите на задържането в различните държави членки“ ( 25 ).

77.

Като се имат предвид установените по-горе три цели, възможно ли е те да бъдат изтъкнати по някакъв начин чрез разширително тълкуване на приложното поле на РР 2008/947, както предлагат Комисията и естонското правителство?

78.

Това едва ли би могло да стане, що се отнася до първата цел, свързана с реинтеграцията на осъдените лица в обществото. Признаването на разглежданото съдебно решение не би породило активно задължение за упражняване на надзор върху касатора, както приема естонското правителство и също така се отбелязва в акта за преюдициално запитване ( 26 ). Произтичащото положение по никакъв начин не би допринесло за реинтеграцията на касатора в обществото. Положението му в това отношение би било съвсем същото, както ако разглежданото съдебно решение не беше признато, тъй като от делото не следва, че то би ограничило по някакъв начин възможността му да напусне Латвия.

79.

Разширителното тълкуване на РР 2008/947 също така не изглежда да допринася за третата цел, отнасяща се до това „да улесни приложението на съответните пробационни мерки и алтернативни санкции“, тъй като такива мерки не са били наложени в настоящото дело. Ако следваше една обикновена присъда с отложено изпълнение да се счита за „пробационна мярка“, не виждам защо един съдия ще е в по-голяма степен насърчен да наложи обикновена присъда с отложено изпълнение, вместо присъда лишаване от свобода при положение, при което той или тя така или иначе не е имал(а) намерението да налага каквито и да било допълнителни ограничения по отношение на поведението на осъденото лице под формата на конкретни пробационни мерки.

80.

Положението може би е малко по-неясно, що се отнася до втората цел, свързана с това „да подобри защитата на жертвите и на обществеността“. Действително би могло да се твърди, че признаването на разглежданото съдебно решение би направило възможно естонските органи да отменят отлагането на изпълнението, наложено с разглежданото съдебно решение, в случай че касаторът извърши ново престъпление, след което незабавно да присъединят предишното наказание към това, което следва да се наложи за новото престъпление. Това вероятно би могло да се разглежда като мярка, защитаваща жертвите и обществеността, тъй като касаторът би бил лишен от свобода, и то по всяка вероятност за по-дълго време, отколкото ако присъединяването на наказание не беше възможно.

81.

Разбира се, съществуват различни становища относно ролята на наказателноправната санкция в обществото и как обществото като цяло може да бъде най-добре защитено от престъпна дейност. При все това идеята за просто налагане на по-строги санкции, без да се взема предвид интересът от по-тясно приобщаване на съответното лице към обществото, ясно акцентира върху аспекта на възмездие, водещ до непосредствени последици за осъденото лице, както и до непосредствена (и все пак до известна степен краткосрочна) защита на обществото, за сметка на социалната реинтеграция, отдаваща предпочитание на дългосрочните последици както за осъденото лице, така и за останалите членове на обществото ( 27 ).

82.

Изглежда, че Комисията тълкува член 14, параграф 1 от РР 2008/947 по тази логика, като отдава предпочитание на изпълнението, посочвайки, че би било неприемливо фактът на извършване на ново престъпление да не води до отмяна на отлагането на изпълнението.

83.

Признавам, че на пръв поглед механизмът в член 14, предоставящ компетентност на изпълняващата държава, изглежда, може да се пригоди към разглежданото положение. С други думи, ако следва да се направи изводът, че задължението да не се извършва ново престъпление представлява пробационна мярка, механизмът в член 14 предоставя на органите на изпълняващата държава необходимия инструмент за отговор, в случай че това задължение бъде нарушено.

84.

Този довод обаче е специфичен пример за недоразвити мотиви, нарушаващи равновесието на общата цел и логика на РР 2008/947.

85.

Първо, може да се отбележи, че подобни мотиви произтичат от евентуални негативни последици, които все още не са възникнали в настоящото дело: ако осъденото лице извърши ново престъпление. По делото няма доказателства, че касаторът е извършил ново престъпление. Освен това по принцип целият довод се основава на презумпцията, че веднъж осъдени, такива лица има вероятност да станат рецидивисти. Ще оставя настрана степента на моралното насърчаване и подкрепа, които подобен довод предоставя на лицата с присъди с отложено изпълнение или с условни присъди, и вместо това ще отбележа, че по същия начин не се изразява особено доверие в годността на разглежданите актове на Съюза действително да допринесат за целта за социална рехабилитация и реинтеграция.

86.

Второ, приложното поле на акт на Съюза обикновено следва да се установи от съответната разпоредба, определяща това приложно поле, а не от факта, че част от създадения с този акт механизъм би могла да се използва и за нещо друго.

87.

Трето, извършването на ново престъпление има вероятност да породи последици за лицата на изпитателен срок, дори и да не е била нарушена конкретна пробационна мярка, като да не се употребява алкохол. Осъдените лица, намиращи се в изпитателен срок, на които е била наложена конкретна пробационна мярка, вероятно са задължени да не извършват ново престъпление нито в съответната държава членка, нито в чужбина. Ако направят това, периодът на отлагане на изпълнението може да бъде отменен, в зависимост от съответната правна система и конкретните обстоятелства по делото.

88.

Четвърто, предлаганото от Комисията разширително тълкуване на РР 2008/947 би могло да подпомогне целта на наказателноправната санкция за „възмездяване“. Така обаче не се вземат под внимание другите аспекти, които са конкретно претеглени един спрямо друг чрез тройната цел на РР 2008/947, изложена в член 1, параграф 1 и в точка 73 от настоящото заключение. Рамковото решение е предназначено да насърчава прилагането на пробационни мерки или алтернативни санкции, тъй като те спомагат да се избегне налагането на наказания лишаване от свобода, увеличавайки по този начин шансовете на осъдените лица да се реинтегрират в обществото.

89.

Следователно трите цели, преследвани с РР 2008/947, така както са изложени в член 1, параграф 1, вървят ръка за ръка. РР 2008/947 е предназначено да установи баланс между тях. Не намирам никаква убедителна причина да се придава повече тежест само на една от тези цели или пък само на един аспект на някоя от тях, за да се стигне до широко тълкуване на акт от правото на Съюза, преследващ и трите.

90.

В обобщение, не намирам причина да предложа недължимо разширително тълкуване на приложното поле на РР 2008/947, което противоречи на ясния текст, логика и система на този акт, за да се изтъкне само един много конкретен аспект на една от неговите цели, за сметка (или дори в ущърб) на останалите му цели.

91.

В заключение, многократно се опитах да предложа виждането, че дори в правото на Съюза, в което разглежданият текст е ясен, няма голяма необходимост да се извършва анализ на целите на разглеждания акт ( 28 ). Бих могъл само да добавя, че същото следва да важи, a fortiori, по наказателните дела в широк смисъл, при които разширителното или стеснително тълкуване на съответния акт ще има наказателноправни последици по отношение на положението на засегнатите лица.

92.

В този контекст не се отрича, че разширителното тълкуване на приложното поле на РР 2008/947 вероятно ще влоши положението на осъденото лице (което не е извършило ново престъпление) по настоящото дело. Надлежно вземам предвид полезното пояснение на запитващата юрисдикция във връзка с проблема за пропорционалността на санкциите, уреден в правото на ЕС в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Съгласно разясненията, дадени в акта за преюдициално запитване, признаването на разглежданото съдебно решение би направило възможно присъединяването на наложената преди това санкция към каквато и да е нова. Обратно, без признаване присъединяването не е възможно. Наясно съм, че засегнатото осъдено лице в този случай ще трябва да изтърпи последователно две наказания: едното за хипотетично извършеното в Естония ново престъпление, а другото — наложено преди това в Латвия.

93.

Проблемът с този довод, както и с изложения от Комисията ( 29 ), е хипотетичното му естество в контекста на настоящото дело. Отново ще отбележа, че касаторът не е извършил ново престъпление. Заслужаващото похвала желание да се предотврати налагането на нещо, което съответната държава би счела за прекомерно, според мен не може да промени и разшири приложното поле на РР 2008/947, чиито цели не се отнасят до въпроса за постановяването на наказания в случаи на рецидивизъм.

94.

Затова не може да се приеме, че положението на лице, което не е извършило ново престъпление, следва да бъде изменено поради факта, че лице, което е извършило ново престъпление, вероятно би било в по-благоприятно положение, ако член 14 от РР 2008/947 се прилагаше към неговия случай. В този случай може да се каже, че осъденото лице, което не е извършило ново престъпление, би било в по-неблагоприятно положение поради самия факт на признаването на присъдата с отложено изпълнение в Естония, с което то попада под действието на режим, който в нормалния случай не би бил приложим спрямо него. Така на това лице би могло да бъде наложено всяко приложимо в тази държава задължение и то би имало криминално досие в нея, което в противен случай не би станало. Приемам, че именно поради тази причина касаторът в настоящото дело е обжалвал пред три инстанции на естонските съдилища включването на наложеното му просто наказание с отложено изпълнение в приложното поле на механизма на РР 2008/947.

95.

След като този аспект бе изяснен, може само да се припомни, че тълкуването на наказателноправните мерки следва да се ръководи от принципа на законосъобразност, закрепен в правото на Съюза в член 49, параграф 1 от Хартата. С това нямам предвид стеснителното понятие за законосъобразност на наказателноправните санкции (nullum crimen, nulla poena sine lege), а по-широкия въпрос за сигурността и предвидимостта на последиците, произтичащи от присъдата по наказателно дело ( 30 ). С други думи, изглежда, че ако разглежданото съдебно решение бъде признато като попадащо в приложното поле на РР 2008/947, обхватът на наказателното право ще бъде разширен в ущърб на осъденото лице. Това само по себе си е още един довод срещу разширителното тълкуване на РР 2008/947.

96.

Ще заключа, че извършеният по-горе анализ с оглед на контекста и на целите не оказва влияние върху извода, до който вече стигнах въз основа на разглеждането на текста, логиката и системата на РР 2008/947. Този акт не се прилага по отношение на съдебно решение, с което се налага обикновено наказание с отложено изпълнение, без да се определя каквато и да било пробационна мярка по смисъла на РР 2008/947, и при което единственото задължение на съответното осъдено лице е да се въздържа от извършването на ново престъпление по време на изпитателния срок.

97.

Предлагам на Съда да отговори на поставения от Riigikohus (Върховен съд, Естония) преюдициален въпрос по следния начин:

„Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции не се прилага по отношение на съдебно решение, с което се налага наказание с отложено изпълнение, без да се определя каквато и да било пробационна мярка по смисъла на това рамково решение, и при което единственото задължение на осъденото лице е да се въздържа от извършването на ново престъпление по време на изпитателния срок“.