1

Европейската комисия провежда проучването, от което води началото си настоящият спор, между 23 и 27 ноември 2015 г. Заведено под номер RD 2/2015/023/CZ, същото обхваща прилагането, от страна на Чешката република, на програмата за развитие на селските райони, ЕЗФРСР, ос 2 (2007—2013 г., мерки, свързани с площ), в частта относно системата за администриране и контрол, използвана в Чешката република в рамките на агро-екологични мерки за развитие на селските райони или на мерки, насочени към смекчаване на неблагоприятните природни условия. То е продължение на предходно проучване на Комисията, проведено в Чешката република през 2011 г. и заведено под номер RD 2/2011/013/CZ.

2

В приложение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549 и поправки в ОВ L 130, 2016 г., стр. 7 и ОВ L 327, 2017 г., стр. 83) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент № 1306/2013 по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227, 2014 г., стр. 69), изменен, Комисията представя на Чешката република своите наблюдения във връзка с проучването, проведено през 2015 г., с писмо от 16 февруари 2016 г., в което Комисията подчертава по-специално, че проверките на място, осъществени от различни служби на държавата членка при един и същ бенефициер, трябва да се съгласуват, така че интервалът от време между различните посещения на място при един и същ бенефициер да се съкрати и при всички положения да не надхвърля максимум 14 дни, като посоченият срок се съкращава до 48 часа специално при проверките на място по заявления за помощ „за животновъдство“ или по искания за плащане по мерки за подпомагане, свързани с животни (наричани по-нататък „заявления за помощи за животновъдство“), както е предвидено в член 4, параграф 7 от действащия към този момент Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 25, 2011 г., стр. 8). Чешката република отговаря на писмото на 14 април 2016 г., след което, на 18 май 2016 г., Комисията отново изпраща бележки на Чешката република.

3

На 21 юни 2016 г. се провежда двустранна среща, протоколът от която Комисията изпраща на Чешката република на 22 юли 2016 г. Последната представя забележки във връзка с него, предадени на Комисията на 22 септември 2016 г., с които по-специално я информира, че въпреки несъгласието помежду им, считано от 8 август 2016 г., е приела нови методологични указания, които са в съответствие с исканията на Комисията.

4

Впоследствие между Комисията и Чешката република се извършва изобилна размяна на кореспонденция, в резултат от която Комисията решава да извърши допълнително проучване (наричано по-нататък „допълнителното проучване“), за което уведомява Чешката република на 13 октомври 2017 г. Допълнителното проучване се извършва от 30 октомври до 3 ноември 2017 г.

5

В резултат от допълнителното проучване с писмо от 14 март 2018 г. Комисията изпраща на Чешката република официалното съобщение, предвидено в член 34, параграф 3, трета алинея и в член 40, параграф 1 от нейния Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент № 1306/2013 по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (ОВ L 255, 2014 г., стр. 59 и поправки в ОВ L 114, 2015 г., стр. 25 и ОВ L 330, 2015 г., стр. 55) (наричано по-нататък „официалното съобщение“). В него потвърждава изразената по-рано позиция, че когато чешките органи осъществяват няколко проверки на място при един и същ бенефициер, първоначалната проверка трябва да се счита за „имплицитно обявяване“ на следващите проверки, поради което те трябва да се извършат най-късно в срок от 14 дни или дори в рамките на 48 часа, що се отнася до заявленията за помощи за животновъдство, както предвиждат член 4, параграф 7 от Регламент № 65/2011 и член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014. Неспазването на това правило представлявало слабост в рамките на основен механизъм за проверка. Комисията обаче не предлага финансова корекция за 2014 г. и 2015 г., тъй като през посочения период чешките власти са можели да имат оправдани правни очаквания относно съответствието на националния режим с правото на Европейския съюз. За сметка на това, що се отнася до 2016 г., тя изчислява риск за средствата на Съюза в размер на 151116,65 EUR, прилагайки фиксирана финансова корекция от 5 %, поради пропуск в основен механизъм за проверка (вж. стр. 2 от официалното съобщение).

6

На 24 април 2018 г. Чешката република отправя искане за помирение, отхвърлено като недопустимо от помирителния орган, тъй като спорната сума не надхвърля един милион евро и Чешката република не е доказала, че е налице принципен въпрос, свързан с прилагането на правилата на Съюза.

7

На 13 юни 2018 г. Европейската комисия приема Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 152, 2018 г., стр. 29, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

8

С обжалваното решение Комисията по-специално изключва от финансиране от страна на Съюза, що се отнася до Чешката република, обща сума в размер на 151116,65 EUR във връзка с мерките, в рамките на програмата за развитие на селските райони, ЕЗФРСР (2014—2020 г.), за които се отнася интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и по които са извършени плащания през финансовите 2017 г. и 2018 г.

9

На 24 август 2018 г. Чешката република внася настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

10

Писмената защита е подадена в секретариата на Общия съд на 29 ноември 2018 г. В нея е внесена корекция на 23 януари 2019 г.

11

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 3 октомври 2019 г.

12

Чешката република иска Общият съд:

13

Комисията иска Общият съд:

14

В подкрепа на жалбата си Чешката република излага три основания, с които твърди нарушение, първо, на член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, второ, на принципа на закрила на оправданите правни очаквания и трето, на член 52, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1306/2013, що се отнася до определения от Комисията размер на финансовата корекция.

15

Във връзка с първото основание Чешката република припомня, че съгласно член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 Комисията може да изключва суми от финансиране от страна на Съюза само при условие че съответните разходи не са били направени в съответствие с неговото право. По същество тя счита, че Комисията неправилно отбелязва, че първоначалната проверка на място е равносилна на „имплицитно обявяване“ на последващите проверки и следователно те винаги трябва да се правят в сроковете за обявяване, предвидени в член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, а именно 14 дни или 48 часа, според случая.

16

Комисията иска основанието да бъде отхвърлено.

17

Най-напред следва да се отбележи, както припомня Комисията в писмената защита и е отбелязала в официалното съобщение, че Регламент № 65/2011 е отменен, считано от 1 януари 2015 г. Следователно, считано от референтната 2015 г., се прилага Регламент за изпълнение № 809/2014. В тази връзка следва да се уточни, че в случая спорна е само референтната 2016 г., тъй като за референтните 2014 г. и 2015 г. Комисията не е извършила финансови корекции (вж. т. 5 по-горе). Поради това настоящият спор следва да се разгледа в светлината на приложимите разпоредби от Регламент № 809/2014.

18

Следва да се припомни освен това, че решенията във връзка с уравняването на сметките по земеделските фондове се вземат въз основа на обобщен доклад, както и на кореспонденцията между Комисията и съответната държава членка. При тези условия мотивите на такива решения трябва да се считат за достатъчни, след като държавата адресат е била тясно приобщена към процеса по изготвяне на тези решения и е била запозната с причините, поради които Комисията счита, че не трябва да отнася спорната сума в тежест на средствата на Съюза (вж. решения от 21 март 2002 г., Испания/Комисия, C‑130/99, EU:C:2002:192, т. 126 и цитираната съдебна практика и от 14 април 2005 г., Португалия/Комисия, C‑335/03, EU:C:2005:231, т. 84). Следователно законосъобразността на обжалваното решение трябва да се провери с оглед на съдържанието по-специално на официалното съобщение.

19

В случая от него е видно, че според Комисията разходите по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за референтната 2016 г. в Чешката република не са били извършени в съответствие с член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, поради което на основание член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 Комисията налага фиксираната финансова корекция, предмет на настоящия спор.

20

В това отношение следва да се припомни, че член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 предвижда по-специално, че когато разходите по ЕЗФРСР не са били направени в съответствие с правото на Съюза, Комисията приема актове за изпълнение, с които определя сумите, подлежащи на изключване от финансиране от страна на Съюза.

21

Озаглавен „Обявяване на проверките на място“, член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, в чието нарушаване чешките власти са упрекнати в случая, от своя страна гласи, че „[п]роверките на място може да се обявяват, при условие че това не е в разрез с тяхната цел или ефективност“, и че освен в надлежно обосновани случаи, „[о]бявяването е строго ограничено до минималния необходим период от време и не надвишава 14 дни“ или 48 часа, що се отнася до обявяването на проверки на място във връзка със заявления за помощи за животновъдство.

22

Графикът на проверките на място пък се урежда от член 26 от Регламент за изпълнение № 809/2014, който в параграф 2 уточнява, че „[з]а целите на мерките за развитие на селските райони в обхвата на интегрираната система, проверките на място се разпределят в рамките на годината въз основа на анализ на рисковете, свързани с различните ангажименти по всяка мярка“. Според параграф 4 от същия член, когато някои критерии, ангажименти и други задължения могат да бъдат проверени единствено през конкретен период от време, проверките на място може да изискват допълнителни посещения на по-късна дата. В такъв случай проверките на място се координират по такъв начин, че броят и продължителността на такива посещения при един бенефициер да са ограничени до необходимия минимум. Последната алинея от същия параграф уточнява, че „[к]огато са необходими допълнителни посещения, член 25 се прилага по отношение на всяко допълнително посещение“.

23

В случая, първо, не се оспорва, че всички извършени от чешките органи проверки, разгледани поотделно, са проведени без обявяване или с обявяване, направено в сроковете, предвидени в член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014.

24

Второ, от преписката следва, че Чешката република решава да въведе система за „хоризонтален“ контрол, позволяваща няколко контролни органа едновременно да проверяват няколко вида помощи и условия за допустимост или кръстосано съответствие, вместо „вертикалния“ контрол само по една мярка. Комисията не оспорва съответствието на такава система за контрол с правото на Съюза и приема следователно, потвърждавайки това в заседанието, че възлагането на контролни задачи на няколко органа не е в разрез с правото на Съюза.

25

Трето, следователно Комисията не оспорва и факта, че при такава система за контрол един и същ бенефициер може да бъде подложен на няколко проверки от страна на различни национални органи.

26

При все това според Комисията при такава система за контрол първоначалното посещение трябва да се счита за равносилно на „имплицитно обявяване“ на последващите посещения при същия бенефициер, поради което всички последващи посещения трябва да се осъществят в сроковете за обявяване, предвидени в член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014. Действително, както посочва в заседанието, Комисията счита, че първоначалното посещение „има същите последици“ като обявяването по смисъла на този член, поради което предвидените в него срокове трябва да се считат за приложимите максимални срокове, включително при липса на обявяване. Поради това според Комисията член 25 от този регламент е приложим по аналогия в отсъствието на обявяване, както тя посочила в отговор на поставен от Общия съд въпрос. Следователно според Комисията при множество проверки, като не е извършила всичките в сроковете за обявяване, предвидени в член 25 от споменатия регламент, тоест позволявайки периодът от време между първоначалната и последната проверка да надвиши 14 дни или 48 часа при проверките на място във връзка със заявленията за помощи за животновъдство, Чешката република не изпълнила тази разпоредба.

27

В тази връзка Общият съд припомня, че съгласно постоянната съдебната практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от9 март 2017 г., Полша/Комисия, C‑105/16 P, непубликувано, EU:C:2017:191, т. 38, от 7 август 2018 г., Ministru kabinets, C‑120/17, EU:C:2018:638, т. 35 и от 15 май 2019 г., Гърция/Комисия, C‑341/17 P, EU:C:2019:409, т. 46).

28

На първо място, във връзка с текста на член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014 следва да се констатира, че тази разпоредба не предвижда, че първоначалната проверка на място трябва да се разглежда като „обявяване“ на последващите проверки. Тя също не предвижда, че при множество проверки те трябва да бъдат осъществени в рамките на 14 дни, считано от първоначалната проверка, или евентуално на 48 часа, що се отнася до заявленията за помощи за животновъдство. Никоя друга разпоредба от Регламент за изпълнение № 809/2014 не съдържа такова правило, както основателно посочва Чешката република.

29

Във връзка с довода на Комисията, че може да се прибегне до прилагане по аналогия на член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, трябва да се отбележи, че този член урежда възможността да се направи „обявяване“ преди извършването на проверка на място. Както сочи Чешката република, понятието „обявяване“ означава, че бенефициерът, който ще бъде проверяван, се известява предварително за проверката. Обявяването следователно се извършва преди конкретната дата на проверката, както личи ясно от текста на тази разпоредба, в съответствие с който „[п]роверките на място може да се обявяват“. Освен това обявяването обикновено трябва да указва на бенефициера датата на проверката и обстоятелствата, които са неин предмет, за да се осигури предварителното съдействие на този бенефициер, когато то е необходимо за гарантиране на нейната ефикасност (вж. също т. 37 и 38 по-долу). Самият факт обаче, че е бил подложен на първоначална проверка, сам по себе си не информира бенефициера, че непременно ще бъде подложен на допълнителни проверки, тъй като в зависимост от случая една-единствена проверка може да е достатъчна, нито пък го информира за точната дата на последващите проверки или за подлежащите на проверка обстоятелства при тяхното извършване. Следователно, дори да се допусне, че обявяването може да е „имплицитно“, първоначалната проверка не би могла автоматично да се приравнява на „имплицитно обявяване“, от което да могат да текат сроковете, предвидени в същия член 25.

30

Освен това прилагането по аналогия, както изисква Комисията, на член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, в смисъл че всички последващи проверки трябва да се осъществят в рамките на 14 дни или на 48 часа, що се отнася до заявленията за помощи за животновъдство, изрично се опровергава от член 26, параграф 4, in fine от този регламент, съгласно който, когато са необходими допълнителни посещения, член 25 „се прилага по отношение на всяко допълнително посещение“. Следователно, дори да се допусне, че първоначалната проверка на място е равносилна на „имплицитно обявяване“, такова обявяване, включително приложимият във връзка с него срок, би се отнасяло само за всяко допълнително посещение, а не, както твърди Комисията, за всички посещения от този вид, поради което всички проверки трябвало да се осъществят в сроковете, предвидени в член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014. Следователно липсва основание за прилагането по аналогия на този член, за което се застъпва Комисията.

31

На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, и до систематиката на същия регламент, трябва да се отбележи, че разпоредбата, уреждаща графика на проверките на място, е член 26 от Регламент за изпълнение № 809/2014, който в параграф 2 уточнява, че за целите на мерките за развитие на селските райони в обхвата на интегрираната система, проверките на място се разпределят в рамките на годината въз основа на анализ на рисковете, свързани с различните ангажименти по всяка мярка. В този смисъл националните контролни органи имат право да определят момента или моментите през годината, които позволяват посочените проверки да се извършат най-добре и осигуряват ефикасността им. В действителност в зависимост от естеството на проверяваните обстоятелства или съответния селскостопански цикъл би могло посещението на място да е възможно или ефикасно само през определен период от годината. Именно поради тази причина член 26, параграф 4 от споменатия регламент разрешава изрично допълнителни посещения на по-късна дата.

32

В тази връзка следва да се отбележи, че Чешката република представя като приложение А 9 към жалбата подробна таблица, обобщаваща оптималните периоди за проверки на място в зависимост от естеството на проверяваните обстоятелства и съответния селскостопански цикъл, от която се установява, че действително ефикасността на редица проверки може да се гарантира само при осъществяването им през конкретен период от годината, понякога отдалечен с няколко месеца от оптималния период за проверка на друго обстоятелство, което може да бъде предмет на проверка при същия бенефициер. Запитана по въпроса в заседанието, Комисията потвърди, че не оспорва точността на тези данни.

33

Въз основа на това следва да се направи извод, че тезата на Комисията, в съответствие с която всичките различни проверки трябва да се осъществяват в сроковете за обявяване, предвидени в член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, а именно съответно 14 дни и 48 часа, като първоначалната проверка е „имплицитно обявяване“ на последващите, е в разрез и с контекста, в който се вписва споменатият член 25, и със систематиката на този регламент.

34

На трето място, целта в основата на член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014 потвърждава този извод. Действително в това отношение следва да се подчертае, че в съответствие с член 24, параграф 1 от същия регламент проверките на място трябва да се извършват по такъв начин, че да гарантират ефективна проверка на обстоятелствата, които са предмет на проверката. В този смисъл обявяване следва да се прави само ако няма опасност то да застраши проверките на място (съображение 27 от споменатия регламент) и „при условие че това не е в разрез с […] цел[та и] ефективност[та на проверките]“ (член 25, първа алинея от споменатия регламент). Следователно посочените разпоредби имат за цел да осигурят ефикасността на проверките, като отдават предпочитание на ефекта на изненадата посредством извършването на внезапни проверки (без обявяване), или, когато това е необходимо, с обявяване, което обаче е относително кратко (14 дни или 48 часа за заявленията за помощи за животновъдство).

35

Трябва да се отбележи обаче, подобно на Чешката република, че самият факт, че един и същ бенефициер е подложен на няколко проверки от различни органи в различни моменти от годината и следователно без всичките проверки да попадат в сроковете за обявяване, предвидени в член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, сам по себе си не може да постави под съмнение ефикасността на проверките.

36

Действително, от една страна, бенефициерът, който е бил подложен на първоначална проверка, не може в отсъствието на изрично обявяване да бъде сигурен, че непременно ще бъде подложен на други проверки от страна на съответните органи, а още по-малко пък да знае точно на коя дата какви обстоятелства ще бъдат проверявани впоследствие. Следователно тази първоначална проверка не премахва непременно ефекта на изненада, към който се стремят цитираните в точка 34 по-горе разпоредби. Както подчертава Чешката република, застъпваното от Комисията тълкуване всъщност би могло да доведе до противоположен на очаквания ефект, премахвайки изцяло ефекта на изненада от предстоящите проверки, тъй като, ако във всички случаи първоначалната проверка трябва да се разглежда като имплицитно обявяване, бенефициерът би бил сигурен, че в следващите 14 дни (или, в зависимост от случая, 48 часа) ще има допълнителни посещения, което ще му позволи да се подготви за тях.

37

От друга страна, застъпваното от Комисията тълкуване също не е в състояние да гарантира полезния ефект на обявяването, предвидено в член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014. В това отношение страните не спорят относно факта, че обявяването може да е необходимо по-специално когато предварителното съдействие на бенефициера е нужно за ефикасното протичане на проверките (например като събере животните преди посещението на място). При положение обаче че първоначалната проверка е равносилна на „имплицитно обявяване“, както поддържа Комисията, това не би осигурило предварителното съдействие на бенефициера, след като при такова „имплицитно“ предполагаемо „обявяване“ бенефициерът не би знаел точно на коя дата и за кои обстоятелства все още предстои да бъде проверяван, за да може евентуално да предостави предварително съдействие на компетентните власти.

38

Наистина не би могло да се изключи, че в зависимост от натрупания опит бенефициерът ще може да предвиди, след извършването на първоначалната проверка, дали, кога и за какво все още би могъл да очаква да бъде проверен. При все това в случая Комисията не упреква Чешката република, че е извършила проверки на място в някои конкретни случаи по такъв начин, че да позволи на бенефициерите със сигурност да предвидят графика и обхвата на последващите проверки и да се подготвят за тях, увреждайки с това ефикасността на проверките, а още по-малко пък привежда каквито и да било доказателства в тази връзка. Всъщност единственото несъответствие с правото на Съюза по смисъла на член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, заради което е наложена фиксираната корекция, оспорена по настоящото дело, съгласно официалното съобщение и както Комисията потвърди в заседанието, се изразява в това, че Чешката република не е осъществила всички проверки в периода от време в рамките на сроковете за обявяване, предвидени в член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014.

39

По-общо, съгласно уточненото в точка 31 по-горе и както впрочем признава Комисията, е възможно да не могат всички необходими проверки да се осъществят едновременно или в кратък срок, тъй като определени проверки могат да се осъществят само през определен период от годината в зависимост от естеството на проверяваните обстоятелствата или съответния селскостопански цикъл в съответствие с член 26, параграфи 2 и 4 от Регламент за изпълнение № 809/2014. Задължителното извършване на такива проверки в сроковете за обявяване, предвидени в член 25 от посочения регламент, както изисква Комисията, би създало опасност да се навреди на тяхната ефикасност, тъй като така определеният период за контрол би могъл да не е благоприятен за осъществяването на такива проверки.

40

На четвърто място, трябва да се подчертае, че всяко задължение, наложено на държавите членки, което може да има финансови последици за тях, трябва да е достатъчно ясно и точно, за да им позволи да разберат неговия обхват и да го изпълнят. Действително съгласно постоянната съдебна практика принципът на правна сигурност, който е един от основните принципи на правото на Съюза, изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза (вж. решение от 5 май 2015 г., Испания/Комисия, C‑147/13, EU:C:2015:299, т. 79 и цитираната съдебна практика).

41

В случая обаче задължението, което Комисията възнамерява да наложи на държавите членки, а именно да осъществят всички релевантни проверки в сроковете за обявяване, предвидени в член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, не произтича от приложимата правна уредба с необходимите с оглед на принципа на правна сигурност яснота, точност и предвидимост, така че да позволи на държавите членки да разберат неговия обхват и да го изпълнят. Това важи в още по-голяма степен по отношение на разпоредба, установяваща срокове, тъй като по дефиниция те трябва предварително да бъдат ясно определени, така че както държавите членки, така и бенефициерите на земеделските фондове да могат да установят недвусмислено обхвата на споменатата разпоредба.

42

Следователно тезата на Комисията, че първоначалната проверка е равносилна на „имплицитно обявяване“ и следователно всички последващи проверки трябва да се осъществят в рамките на 14 дни или на 48 часа, що се отнася до заявленията за помощи за животновъдство, е в разрез както с текста и целта на член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, така и с контекста, в който се вписва тази разпоредба, със систематиката на регламента и с принципа на правна сигурност.

43

От това следва, че не е налице нарушение на член 25 от Регламент за изпълнение № 809/2014, което е единственото несъответствие с правото на Съюза по смисъла на член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, посочено от Комисията като основание за финансовата корекция за референтната 2016 г., предмет на настоящия спор.

44

Следователно, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание, следва първото основание да бъде уважено и съответно обжалваното решение да се отмени в частта, в която Комисията изключва плащанията, направени от Чешката република по линия на ЕЗФРСР в размер на 151116,65 EUR.

45

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

46

След като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Чешката република.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши: