1

На 20 август 2010 г. жалбоподателят, Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG, подава заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).

2

Промишленият дизайн на Общността, чиято регистрация се иска (наричан по-нататък „оспорваният дизайн“ или „дизайнът на серия 991 на автомобил Porsche 911“), е изобразен по следния начин:

3

Продуктите, към които оспорваният дизайн е предназначен да се прилага, спадат към клас 12.08 по смисъла на изменената Локарнска спогодба, учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, от 8 октомври 1968 г. и съответстват на следното описание: „Моторни превозни средства“.

4

Оспорваният дизайн е публикуван в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 2010/200 от 6 септември 2010 г. с дата на приоритет 27 април 2010 г., а изгледите на посочения дизайн са публикувани в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 2012/172 от 7 септември 2012 г.

5

На 8 юли 2014 г. встъпилата страна, Autec AG, подава пред EUIPO искане за обявяване на недействителност на оспорвания дизайн. Това искане е подадено на основание член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с член 4, параграф 1 и членове 5 и 6 от същия регламент.

6

По същество встъпилата страна счита, че дизайнът на серия 991 на автомобил Porsche 911 не е нито нов, нито оригинален, което било пречка за закрилата му. В подкрепа на искането си тя изтъква главно, че оспорваният дизайн не се различава съществено от останалите дизайни на автомобил Porsche 911, пуснати на пазара след оригиналната версия от 1963 г.

7

В това отношение встъпилата страна се позовава по-конкретно на следните промишлени дизайни на Общността:

–	промишлен дизайн на Общността № 735428‑0001 (наричан по-нататък „предходният дизайн“ или „дизайнът на серия 997 на автомобил Porsche 911“), регистриран за „моторни превозни средства“ и публикуван на 23 юни 2008 г., който е изобразен по следния начин:

–	промишлен дизайн на Общността № 633748‑0001, регистриран за „автомобили“ и публикуван на 9 януари 2007 г., който е изобразен по следния начин:

8

Встъпилата страна прилага към искането си за обявяване на недействителност и различни статии от пресата относно дизайна на автомобила Porsche 911.

9

С решение от 10 май 2016 г. отделът по отмяна на EUIPO уважава искането за обявяване на недействителност и обявява оспорвания дизайн за недействителен поради липсата на оригиналност.

10

На 23 май 2016 г. на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002 жалбоподателят подава до EUIPO жалба срещу решението на отдела по отмяна.

11

С решение от 19 януари 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата поради липсата на оригиналност по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002.

12

Най-напред апелативният състав приема, че в случая на автомобилите свободата на автора е ограничена от техническите характеристики на разглеждания продукт като наличието на каросерия и колела, както и от законовите разпоредби, по-специално тези относно пътната безопасност като наличието на фарове, огледала за обратно виждане и задни светлини.

13

По-нататък този състав приема, че по отношение на проектирането на такива характеристики, наложени от техническата функция или от законовите разпоредби, свободата на автора сама по себе си обаче не подлежи на никакви ограничения. Той уточнява също, че потребителят на разглежданите продукти е информиран потребител на автомобилите като цяло, а именно лице, което управлява, използва и познава дизайните на предлаганите на пазара автомобили.

14

В този контекст апелативният състав приема, че конфликтните дизайни в крайна сметка съвпадат по отношение на основните си характеристики като формата или силуета на каросерията, на вратите и на стъклата.

15

Ето защо апелативният състав стига до заключението, че съществуването на дизайна на серия 997 на автомобил Porsche 911 само по себе си е пречка дизайнът на серията 991 на същия този автомобил да се приеме за оригинален и поради това не е необходимо да се разглежда промишлен дизайн на Общността № 633748‑0001, на който се позовава встъпилата страна, нито да се преценява новостта на оспорвания дизайн.

16

Жалбоподателят иска от Общия съд:

17

EUIPO и встъпилата страна искат от Общия съд:

18

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество едно-единствено основание — нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с членове 5 и 6 от същия регламент.

19

В този контекст той изтъква главно, че цялостното впечатление, което оспорваният дизайн създава у информирания потребител на този тип автомобили, е различно от създаваното от предходния дизайн, на който се позовава встъпилата страна в подкрепа на искането си за обявяване на недействителност. Всъщност двата конфликтни дизайна се различавали „значително“ и „толкова очевидно“ по „външния си вид“, че апелативният състав не можел да приеме, че оспорваният дизайн е лишен от оригиналност, без да допусне грешка в преценката.

20

След обобщението на това основание следва да се припомни, че съгласно член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 промишлен дизайн на Общността се обявява за недействителен, ако не отговоря на условията, установени в членове 4—9 от същия регламент.

21

В това отношение член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002 уточнява, че закрилата на промишления дизайн на Общността се осигурява само доколкото той е нов и оригинален.

22

От текста на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 следва, че оригиналността на регистриран промишлен дизайн трябва да се прецени най-напред с оглед на цялостното впечатление, което той създава у съответния информиран потребител (вж. решение от 25 октомври 2013 г., Merlin и др./СХВП — Dusyma (Игри), T‑231/10, непубликувано, EU:T:2013:560, т. 28 и цитираната съдебна практика). Това общо впечатление трябва освен това да е различно от създаваното от който и да било промишлен дизайн, разгласен публично преди датата на подаване на заявката за регистрация или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета.

23

Член 6, параграф 2 от Регламент № 6/2002 уточнява освен това, че при преценката на оригиналността на разглеждания дизайн следва да се има предвид степента на свобода на автора при разработването на съответния промишлен дизайн.

24

След припомнянето на тези законови изисквания следва да се отбележи, че релевантната съдебна практика по този въпрос уточнява, че промишленият дизайн е оригинален, когато общото впечатление на информирания потребител е за нещо различно, а не за „дежавю“ при съпоставяне с всички предходни промишлени дизайни. От тази гледна точка не се отчитат разликите, които не са достатъчно изразени, за да повлияят на посоченото общо впечатление, а само разликите, които са достатъчно изразени, за да създадат различни общи впечатления (вж. решение от 7 ноември 2013 г., Budziewska/СХВП — Puma (Скачаща хищна котка), T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584, т. 29 и цитираната съдебна практика).

25

С оглед на изложените по-горе критерии следва да се разгледа дали от гледна точка на информирания потребител и с оглед на степента на свобода, с която може да разполага авторът на дизайна в настоящия случай, цялостното впечатление, създавано от оспорвания дизайн, се различава от създаваното от по-ранния дизайн.

26

Що се отнася до тълкуването на понятието за информиран потребител, първо следва да се приеме, че качеството „информиран потребител“ предполага, че съответното лице използва продукта, в който е включен промишленият дизайн, в съответствие с предназначението този продукт. Определението „информиран“ освен това подсказва, че без да бъде технически експерт, въпросният потребител познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познания относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени дизайни, и поради своя интерес към съответните продукти проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва (решения от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 59 и от 28 септември 2017 г., Rühland/EUIPO — 8 seasons design (Лампа в звездообразна форма), T‑779/16, непубликувано, EU:T:2017:674, т. 19).

27

Понятието за информиран потребител следва да се разбира като междинно понятие между приложимото в правото на марките понятие за среден потребител, от когото не се изискват никакви специални познания и който по принцип не извършва пряко сравнение между конфликтните марки, и това за вещо лице, т.е. експерт с известни технически умения. В този смисъл понятието за информиран потребител може да се разбира като обозначаващо потребител, който не е със средна степен на внимание по отношение на съответните продукти, а е особено бдителен било поради личния му опит, било поради по-широките му познания в съответната област (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 53).

28

В настоящия случай в точки 19—21 от обжалваното решение апелативният състав е приел, че информираният потребител на продуктите, за които се отнасят конфликтните дизайни, не е потребителят на автомобил Porsche 911, а потребителят на автомобилите като цяло, който е запознат с предлаганите на пазара дизайни и проявява засилено внимание и интерес. Освен това познанията за пазара на такъв информиран потребител му давали възможност да знае по принцип, че производителите на автомобили не проектират постоянно нови дизайни, а с оглед на високите разходи за проектиране поне на първо време се задоволяват да модернизират съществуващите дизайни.

29

За да оспори преценката на апелативния състав, жалбоподателят както в жалбата, така и в съдебното заседание обаче поддържа, че в настоящия случай информираният потребител проявявал по-висока степен на внимание от възприетата от апелативния състав, а познанията му били над средните, което го карало да бъде особено внимателен по отношение на различните варианти и дизайни на автомобил Porsche 911.

30

Това се дължало на обстоятелството, че интересът на потребителя към автомобилите, към които конфликтните дизайни са предназначени да се прилагат, и познанията, с които разполагал за съответния търговски сектор, били значителни, тъй като ставало въпрос за „лимузини“ или „скъпи спортни автомобили“, какъвто бил именно настоящият случай с дизайна на автомобил Porsche 911, който присъства на пазара от десетилетия. Следователно, противно на приетото от апелативния състав, информираният потребител не бил „нереално лице“ или неопределен субект, а трябвало да бъде идентифициран „по емпиричен път с оглед на конкретно разглеждания продукт“.

31

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

32

След така направеното обобщение на изложените от жалбоподателя оплаквания на първо място следва да се посочи, че жалбоподателят неколкократно е изтъквал, че продуктите, за които се отнасят конфликтните дизайни, се свеждали само до „лимузини“ или „скъпи спортни автомобили“, дори само до автомобил Porsche 911, а не до „автомобилите“ по принцип или до „моторните превозни средства“, както е приел апелативният състав.

33

В това отношение следва най-напред да се припомни, че за да се определят продуктите, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишлен дизайн, следва, на първо място, да се вземат предвид релевантните указания, съдържащи се в заявката за регистрация (решение от 18 юли 2017 г., Chanel/EUIPO — Jing Zhou и Golden Rose 999 (Украса), T‑57/16, EU:T:2017:517, т. 41).

34

На второ място, при необходимост следва да се вземе предвид и самият промишлен дизайн, доколкото той позволява да се уточни естеството на продукта, неговото предназначение или функция. Действително такова вземане предвид може да позволи съответният продукт да бъде индивидуализиран сред по-широка категория продукти като указаната при регистрацията (вж. в този смисъл решение от 18 март 2010 г., Grupo Promer Mon Graphic/СХВП — PepsiCo (Изображение на кръгъл рекламен предмет), T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 56).

35

Макар страните да не спорят, че оспорваният дизайн следва да се прилага към моторни превозни средства, самата направена от жалбоподателя квалификация като „спортен автомобил“ или „лимузина“ на продуктите, към които оспорваният дизайн е предназначен да се прилага, не е достатъчна, при липсата на уточнения в този смисъл, за да се установи, че дизайн като изобразяващия серията 991 на автомобил Porsche 911 би позволил да се индивидуализира конкретна категория автомобили, доколкото такива автомобили по принцип се различават по тяхното естество, предназначение или функция.

36

Всъщност, от една страна, такава конкретна категория не съществува в понастоящем действащата международна класификация на промишлените дизайни (вж. т. 3 по-горе) и от друга страна, самият жалбоподател е заявил и получил регистрацията на оспорвания дизайн за продуктите от клас 12.08, съответстващ на следното описание: „Автомобили, автобуси и камиони“.

37

При тези обстоятелства жалбоподателят също така няма основание да упреква апелативния състав, че е приел, че понятието за информиран потребител препраща към „нереално лице“, тъй като такова правно понятие, създадено именно за нуждите на проверката на оригиналността на промишлен дизайн на основание член 6 от Регламент № 6/2002, може да бъде определено само общо, като препращане към лице, което има обичайни качества, а не за всеки отделен случай спрямо един или друг дизайн (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2013 г., Скачаща хищна котка, T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584, т. 32).

38

В това отношение, за да отхвърли доводите на жалбоподателя, изведени от липсата на конкретен анализ на понятието за информиран потребител (вж. т. 30 по-горе), апелативният състав несъмнено се е ограничил до определението, установено в припомнената по-горе съдебна практика, без следователно да обясни защо фактът, че някои дизайни, предлагани на пазара от десетки години, не дава основание да се приеме, че потребителят на тези дизайни, както в случая на автомобил Porsche 911, би проявил особено внимание и както подчертава жалбоподателят, би имал познания над средните.

39

Такова обстоятелство обаче не води до незаконосъобразност на обжалваното решение поради непълнота на мотивите, тъй като в точка 20 от обжалваното решение апелативният състав е посочил именно че съгласно вече посочената съдебна практика в настоящия случай трябва да се разгледа категорията продукти, а не конкретният продукт, така че не следва да се вземе предвид информираният потребител на автомобил Porsche 911, а потребителя на автомобили като цяло.

40

Дори обаче жалбоподателят да не споделя този анализ, това не променя факта, че в това отношение съображенията на апелативния състав са представени по ясен и недвусмислен начин, така че да позволят на жалбоподателя да се запознае в достатъчна степен с основанията на взетата мярка.

41

Следователно при преценката на понятието за информиран потребител на продуктите, към които конфликтните дизайни са предназначени да се прилагат, апелативният състав може, без да допусне грешка при прилагане на правото или нарушение на административнопроизводствени правила, да не вземе предвид проучванията на общественото мнение за спортните автомобили, доколкото жалбоподателят действително е възнамерявал да се позове на такива проучвания в подкрепа на доводите си. Във всички случаи, дори да се приеме, че жалбоподателят е възнамерявал да упрекне апелативния състав, че не е извършил такива проучвания, такова оплакване не е релевантно, тъй като вниманието на определения общо средностатистически потребител не може да се провери по емпиричен път.

42

Освен това, дори да се предположи, че жалбоподателят е смятал да се позове и на нарушение на правото му на защита, тъй като не е могъл да „представи доказателства за противното“, простото позоваване в жалбата на „проучвания на общественото мнение“ и на статии от вестниците, отнасящи се до модела „GOLF VIII“, очевидно не е достатъчно, за да се докажат твърденията на жалбоподателя, че степента на внимание и познания на информирания потребител на спортни автомобили била по-висока от проявяваната от потребител на автомобили като цяло, тъй като в това отношение жалбоподателят само заявява, че автомобилът Porsche 911 „естествено“ бил обект на „значително по-голямо“ внимание, отколкото „обикновените превозни средства“, които нямали особени характеристики и били „повече или по-малко взаимозаменяеми“.

43

По изложените съображения оплакването, че апелативният състав допуснал грешки при определянето на понятието за информиран потребител, трябва да бъде отхвърлено.

44

От приложимата съдебна практика следва, че степента на свобода на автора се определя по-конкретно, като се изхожда от изискванията, свързани с наложените от техническата функция на съответния продукт характеристики, или от приложимите към продукта законови разпоредби. Тези изисквания действително водят до или дори налагат един вид стандартизиране на някои компоненти на разглежданите продукти, които така стават общи, дори неизбежни, за различни промишлени дизайни, приложени към съответния продукт (решение от 10 септември 2015 г., H&M Hennes & Mauritz/СХВП — Yves Saint Laurent (Ръчни чанти), T‑525/13, EU:T:2015:617, т. 28; вж. също решение от 15 октомври 2015 г., Promarc Technics/СХВП — PIS (Част за врата), T‑251/14, непубликувано, EU:T:2015:780, т. 51 и цитираната съдебна практика).

45

Ето защо колкото по-голяма е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, толкова по-недостатъчни ще бъдат минималните разлики между конфликтните промишлени дизайни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Обратно, колкото по-ограничена е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, по-специално поради горепосочените изисквания, в толкова по-голяма степен минималните разлики между конфликтните промишлени дизайни ще бъдат достатъчни за създаването на различно цялостно впечатление у тази категория потребители.

46

Така високата степен на свобода на автора при разработването на даден промишлен дизайн подсилва извода, че промишлените дизайни, между които няма съществени различия, създават у информирания потребител еднакво цялостно впечатление (вж. решение от 15 октомври 2015 г., Част за врата, T‑251/14, непубликувано, EU:T:2015:780, т. 52 и цитираната съдебна практика).

47

Следва обаче да се припомни, че факторът във връзка със свободата на автора не може сам по себе си да обуслови преценката на оригиналността на промишления дизайн, при положение че представлява елемент, който трябва да се отчита при тази преценка.

48

В този контекст свободата на автора е фактор, който по-скоро позволява да се нюансира преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн, а не самостоятелен фактор, определящ изискуемата дистанция между два промишлени дизайна, за да може единият от тях да претендира, че е оригинален. С други думи, факторът относно степента на свобода на автора може да подсили или, a contrario, да нюансира извода относно цялостното впечатление, създавано от всеки от разглежданите промишлени дизайни (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2015 г., H&M Hennes & Mauritz/СХВП — Yves Saint Laurent (Ръчни чанти), T‑526/13, непубликувано, EU:T:2015:614, т. 33 и 35).

49

В крайна сметка промишленият дизайн сам по себе си не трябва да се счита за репродукция на предходен промишлен дизайн или за обикновено разработване на изображение на оригиналната идея, която е била развита за първи път в него (вж. решение от 18 юли 2017 г., Украса, T‑57/16, EU:T:2017:517, т. 32 и цитираната съдебна практика).

50

В настоящия случай апелативният състав е приел, че що се отнася до автомобилите, свободата на автора е ограничена от техническата функция на тези автомобили за превоз на хора и товари, която по необходимост предполага наличието например на колела или каросерия. Той е приел и че свободата на автора е ограничена от законовите разпоредби, по-специално относно пътната безопасност, като например задължителното оборудване с фарове, задни светлини или странични огледала за обратно виждане. Апелативният състав обаче е приел, че по отношение на проектирането на тези компоненти, наложени от предназначението на тези превозни средства и от задължителните законови разпоредби за безопасност, свободата на автора не подлежи на никакви ограничения.

51

За да оспори тази преценка, жалбоподателят обаче поддържа, че свободата на автора в настоящия случай била ограничена от очакванията на пазара, тъй като потребителите очаквали „творческата идея“ или оригиналната форма на автомобил Porsche 911, възприемана като емблематична, да бъде запазена в следващите дизайни и следователно да бъде развивана само в определени граници. Ето защо в правния си анализ апелативният състав трябвало да „признае и да претегли“ съществуващите малки разлики между последователните серии на автомобила Porsche 911.

52

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

53

В това отношение най-напред следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя се основават на схващането, че при определянето на степента на свобода на автора за преценка на оригиналността на оспорвания дизайн трябва да се вземат предвид присъщите на самия този дизайн характеристики, а не характеристиките на продуктите, към които е предназначен да се прилага.

54

Както обаче е посочено в точка 34 по-горе, това може да е така само доколкото оспорваният дизайн уточнява естеството, предназначението или функцията на продукта, към който такъв дизайн е предназначен да се прилага, което в случая не е така по-конкретно поради припомнените в точка 35 по-горе основания. Следователно с оглед на цитираната в точки 45 и 46 по-горе съдебна практика в настоящия случай не става въпрос да се прецени степента на свобода на автора на серията 991 на автомобила Porsche 911, а тази на автора на дизайни на автомобили като цяло.

55

Ето защо апелативният състав може с основание да приеме, че доводът на жалбоподателя е ирелевантен и следователно да не го вземе предвид за целите на преценката на степента на свобода на автора при разглеждането на оригиналността на оспорвания дизайн.

56

Във всички случаи съгласно припомнената в точка 44 по-горе съдебна практика степента на свобода на автора по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 се определя от изисквания, които могат да доведат до стандартизиране на някои компоненти, към които съответният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, а именно изисквания от предимно нормативно естество, които се налагат обективно и ex lege по отношение на всички автори на промишлени дизайни, предназначени да се прилагат към съответните продукти.

57

Очакванията на потребителите, на които се позовава жалбоподателят, а именно да открият „творческата идея“ или оригиналната форма на автомобил Porsche 911 в следващите серии, не може да бъде нормативно изискване, което по необходимост ограничава свободата на автора на автомобилен дизайн, доколкото те не са свързани нито с естеството, нито с предназначението на такъв продукт, в който е включен оспорваният дизайн, нито пък с промишления сектор, към който принадлежи този продукт.

58

Напротив, съгласно посоченото от самия жалбоподател, тези очаквания са свързани единствено с „емблематичния“ характер на дизайна на автомобила Porsche 911, т.е. с предполагаемото желание на потребителя да му остане верен с течение на времето, без авторът му, независимо от определени естетически или търговски съображения, да е непременно задължен да се съобрази с тях, за да гарантира функционирането на продукта, към който разглежданият дизайн е предназначен да се прилага.

59

В този смисъл е било възможно да се приеме, че обща тенденция в дизайна, която може да отговори на очакванията на заинтересованите потребители, не може да се разглежда като фактор за ограничаване на свободата на автора (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2017 г., Ciarko/EUIPO — Maan (Кухненски аспиратор), T‑684/16, непубликувано, EU:T:2017:819, т. 29 и 30 и цитираната съдебна практика), при положение че именно тази свобода на автора му позволява да открива нови форми, нови тенденции или също да прави нововъведения в рамките на съществуваща тенденция (решение от 13 ноември 2012 г., Antrax It/СХВП — THC (Радиатори за отопление), T‑83/11 и T‑84/11, EU:T:2012:592, т. 95).

60

В това отношение, противно на поддържаното от жалбоподателя, апелативният състав може с основание да се позове на такава съдебна практика, за да отхвърли оплакването му, а при анализа на свободата на автора при разработването на оспорвания дизайн да не вземе предвид особеностите на автомобил Porsche 911.

61

Ето защо при това положение апелативният състав правилно е приел, че потенциалните очаквания на пазара не следва да се вземат предвид при определянето на степента на свобода на автора в настоящия случай.

62

Освен това жалбоподателят не може да обори това заключение, като се позовава на практиката на Oberlandesgericht Stuttgart (Върховен областен съд Щутгарт, Германия). Всъщност законосъобразността на решенията на апелативните състави следва да се преценява единствено въз основа на Регламент № 6/2002, както е тълкуван от Съда на Съюза, а не въз основа на националната съдебна практика, впрочем дори и в случай че тя се основава на разпоредби, сходни с тези на посочения регламент (вж. в този смисъл решение от 4 юли 2017 г., Murphy/EUIPO — Nike Innovate (Верижка на електронен часовник), T‑90/16, непубликувано, EU:T:2017:464, т. 72 и цитираната съдебна практика).

63

По същата причина жалбоподателят не може да наложи на EUIPO и съображенията, съдържащи се в Зелената книга на Комисията относно правната защита на промишлените дизайни, дори да се предположи, че такъв документ може да има задължителна правна сила.

64

Апелативният състав е приел, че оспорваният дизайн не създава в съзнанието на информирания потребител цялостно впечатление, различно от създаваното от предходния дизайн. Той всъщност е приел, че изгледите на тези два дизайна съвпадат по формата и силуета на каросерията им, по-специално по отношение на размерите и пропорциите, формата и разположението на стъклата и вратите им, формата на задния капак, на задния спойлер, както и формата и разположението на предните им фарове. Той стига до заключението, че малките разлики, които личат на изгледите отпред и отзад на двата дизайна, по-специално изпъкналостта на предния капак, формата на страничните огледала за обратно виждане, формата и разположението на задните светлини или пък изработката на задната броня или формата на ауспуха, не могат да се считат за достатъчно изразени характеристики, които да се отразят значително на цялостното впечатление, създадено у информирания потребител.

65

За да оспори посочената преценка на апелативния състав, жалбоподателят от своя страна поддържа най-напред, че при разглеждането на оригиналността на оспорвания дизайн този състав е допуснал различни грешки при прилагане на правото или нарушения на административнопроизводствените правила.

66

Така, апелативният състав трябвало да вземе предвид представянето на продукта в рекламите и приложените към преписката фотографски изображения, които онагледявали конкретни ситуации на употреба на този продукт, а не само изображенията, представени в подкрепа на заявлението за регистрация и искането за обявяване на недействителност. Такива елементи всъщност позволявали да се представи употребата на продукта в съответствие с предназначението му, като апелативният състав е трябвало да вземе предвид това в рамките на пряко сравнение на конфликтните дизайни.

67

По-нататък жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е взел предвид особеностите на търговското поведение на информирания потребител, и по-специално факта, че като потенциален купувач този потребител непременно ще обърне внимание дори и на минималните разлики между сериите на един и същ дизайн, доколкото е информиран от рекламите и медиите за предлагането на пазара и за модните тенденции, а следователно и за това какво отличава дизайна на току-що пуснат на пазара автомобил от предходните дизайни. Ето защо, тъй като в настоящия случай става въпрос за сравнение на два сходни продукта, оригиналността на оспорвания дизайн следвало да се прецени, като се вземат предвид изискванията на пазара.

68

Освен това апелативният състав допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като за признаването на оригиналността на промишления дизайн е приложил „значително по-високи изисквания“ от наложените в съдебната практика при определянето на новостта на такъв промишлен дизайн. Такава новост всъщност се признавала дори когато разликите между оспорвания и предходния дизайн, без да са незначителни, могат да се разглеждат като малки.

69

Накрая, апелативният състав не извършил цялостен анализ а възприел по-скоро „техническа и фрагментарна“ гледна точка, като се ограничил да установи съответствията и разликите между конфликтните дизайни, без в крайна сметка да направи сравнение на цялостното впечатление, произтичащо от тях.

70

EUIPO и встъпилата страна оспорват всички тези доводи.

71

В това отношение най-напред трябва да се припомни, че от приложимата в тази област съдебна практика следва, че сравняването на цялостното впечатление, създавано от промишлени дизайни, трябва да бъде синтезирано и не може да се свежда до аналитично сравняване на изброени прилики и разлики (решение от 29 октомври 2015 г., Roca Sanitario/СХВП — Villeroy & Boch (Едноръкохватков смесител за умивалник), T‑334/14, непубликувано, EU:T:2015:817, т. 58).

72

Ето защо за проверката за наличие на оригиналност е необходимо да се направи сравнение между, от една страна, цялостното впечатление, създадено от оспорвания промишлен дизайн на Общността, и от друга страна, цялостното впечатление, създадено от всеки от предходните промишлени дизайни, основателно посочени от лицето, което иска обявяване на недействителност (решение от 22 юни 2010 г., Shenzhen Taiden/СХВП — Bosch Security Systems (Комуникационно оборудване), T‑153/08, EU:T:2010:248, т. 24).

73

Освен това посоченото сравнение трябва да се отнася само до действително защитените елементи, без да се вземат предвид характеристиките, които не са обхванати от закрилата. Ето защо това сравнение трябва да се отнася до регистрираните промишлени дизайни, без от лицето, което иска обявяване на недействителност, да може да се изисква графично изображение на посочения промишлен дизайн, което да е сравнимо с изображение, съдържащо се в заявката за регистрация на оспорвания промишлен дизайн (вж. решение от 7 ноември 2013 г., Скачаща хищна котка, T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584, т. 30 и цитираната съдебна практика).

74

Задължението да се направи сравнение между цялостното впечатление, създадено от разглежданите промишлени дизайни, обаче не е пречка да се вземат предвид данни, които са станали общодостъпни по различни начини, по специално чрез представянето на продукт, включващ регистрирания промишлен дизайн.

75

Всъщност регистрацията на промишлен дизайн има за цел придобиването на изключително право по-специално върху производството и търгуването с продукта, в който се включва този дизайн, което предполага, че изображенията в заявката за регистрация са по правило тясно свързани с външния вид на продукта, пуснат на пазара (решение от 22 юни 2010 г., Комуникационно оборудване, T‑153/08, EU:T:2010:248, т. 25).

76

В този контекст обаче вземането предвид на продуктите, които действително са пуснати в продажба, дори само като пример при посоченото сравнение, е валидно само доколкото тези продукти съответстват на регистрираните промишлени дизайни (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 73 и 74).

77

След припомнянето на тези съдебни прецеденти следва да се отбележи, първо, че както следва от точка 30 от обжалваното решение, апелативният състав е приел, че цялостното впечатление, създадено от оспорвания дизайн, представен в специализираната преса, на което се позовава жалбоподателят, не е потвърдено, като се имат предвид приложените към преписката изображения на този дизайн.

78

Също така, противно на твърдяното от жалбоподателя, апелативният състав е направил пряко сравнение между цялостното впечатление, създадено от оспорвания дизайн, и създаденото от предходния дизайн, както е видно от точка 23 от обжалваното решение. В това отношение не може също така да се поддържа, че това сравнение е направено, без да се вземе предвид употребата на разглеждания продукт в съответствие с предназначението му, тъй като в точка 21 от обжалваното решение апелативният състав изрично е посочил, че информираният потребител е управляващият и използващият автомобили.

79

Жалбоподателят също няма основание да твърди, че апелативният състав не е взел предвид обстоятелствата, присъщи на съответния пазар. В действителност в същата точка 21 от обжалваното решение този състав посочва също, че трябва да се приеме, че такъв потребител не може да не знае, че поради високите им разходи производителите не проектират постоянно нови дизайни, а предпочитат да модернизират редовно съществуващите дизайни, по-специално когато те са били оценени на съответния пазар от информираните потребители, като това управление на дизайните позволява едновременно да се следват общите модни тенденции, без при това да се изоставят типичните характеристики на всеки един дизайн на съответния автомобил.

80

По-нататък, що се отнася до грешката при прилагане на правото, която апелативният състав допуснал, като по отношение на признаването на оригиналността на оспорвания дизайн е приложил „значително по-високи изисквания“ от необходимите за признаването на „новостта“ му, следва да се отбележи, че макар условието за новост, предвидено в член 5 от Регламент № 6/2002, и това за оригиналност, определено в член 6 от същия регламент, да могат в известна степен да се припокриват, както жалбоподателят с основание подчертава в съдебното заседание, но от правна гледна точка тези две условия не могат да се смесват, тъй като спазването им намира приложение в рамките на две отделни основания за недействителност, които следователно отговарят на различни правни критерии.

81

От член 5, параграф 2 от Регламент № 6/2002 действително следва, че два промишлени дизайна се считат за идентични, когато техните характеристики се различават само в несъществени детайли, т.е. детайли, които не водят до различия, дори и малки, между посочените промишлени дизайни. Обратно, за да се прецени новостта на даден промишлен дизайн, следва да се провери дали съществуват разлики между новите и старите промишлени дизайни, които, макар да са малки, не са несъществени (решение от 6 юни 2013 г., Kastenholz/СХВП — Qwatchme (Циферблат на ръчен часовник), T‑68/11, EU:T:2013:298, т. 37).

82

Ето защо текстът и обхватът на припомнения в точка 22 по-горе член 6 не съответстват на тези на член 5 от Регламент № 6/2002, както обаче твърди жалбоподателят, който впрочем тълкува неправилно решението от 6 юни 2013 г., Циферблат на ръчен часовник (T‑68/11, EU:T:2013:298). Следователно промишлен дизайн може да се приеме за нов по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002, без същевременно да е оригинален по смисъла на член 6 от посочения регламент (вж. в този смисъл решение от 14 март 2018 г., Gifi Diffusion/EUIPO — Crocs (Обувки), T‑424/16, непубликувано, EU:T:2018:136, т. 48).

83

От изложеното следва, че фактът, че апелативният състав е отхвърлил като „недостатъчни“ разлики, които, дори да се приемат за малки, не могат да се разглеждат като незначителни, не може да се оспорва като грешка при прилагане на правото.

84

Също така, тъй като жалбоподателят не е уточнил в какво се състоят „значително по-високите изисквания“, които според него апелативният състав приложил, въпросното оплакване не може да се приеме.

85

В крайна сметка, противно на поддържаното от жалбоподателя, апелативният състав всъщност надлежно е разгледал всички разлики и сходства между конфликтните дизайни при сравнението между цялостното впечатление, създадено от оспорвания дизайн, и създаденото от предходния промишлен дизайн у информирания потребител.

86

Впрочем апелативният състав не само е анализирал изгледите отпред и отзад на двата конфликтни дизайна, „взети поотделно“, но както следва от точка 29 от обжалваното решение, ги е анализирал и „заедно“, за да стигне до заключението, че разликите, които личат на тези изгледи, не са от естество да повлияят значително на цялостното впечатление, създадено у информирания потребител. Следователно въпросното оплакване е необосновано от фактическа страна.

87

Освен това сравнението на страничните изгледи на оспорвания дизайн, както са регистрирани и представени в подкрепа на искането за обявяване на недействителност, също не дава възможност да се потвърди отстояваното от жалбоподателя становище, че основните фарове на оспорвания дизайн били „изпъкнали навън“ и „ясно“ се различавали от основните фарове на предходния дизайн, нито че дръжките на вратите били „напълно преоформени“. Всъщност страничните изгледи, които изобразяват цялостния силует на дизайна, не дават възможност за точно, нито за „ясно“ възприемане на конфликтните дизайни в такива подробности.

88

Дори да се предположи, че такива разлики могат да бъдат забелязани от информирания потребител, те във всички случаи не са достатъчно изразени, за да поставят сами по себе си под съмнение преценката на апелативния състав. Всъщност според този състав всички изгледи на разглежданите дизайни, а не само страничните показват, че тези дизайни съвпадат по формата и силуета на каросерията си както по отношение на размерите и пропорциите, така и на формата и разположението на стъклата и вратите.

89

Това се отнася и за довода, че и фаровете за мъгла на двата дизайна се различавали или че в оспорвания дизайн огледалото за обратно виждане било преместено назад и вече било монтирано направо на вратите. Освен това, обратно на поддържаното от жалбоподателя, колелата на оспорвания дизайн не са дотолкова по-големи, че да променят страничния изглед на конфликтните дизайни. Накрая, формата и разположението на мигачите са много сходни в двата дизайна.

90

Освен това, що се отнася, от една страна, до сравнението на изгледите отзад, вярно е, както признава EUIPO в съдебното заседание и както подчертава апелативният състав в точка 28 от обжалваното решение, че на тях личат някои разлики, по-специално във формата и разположението на задните светлини, бронята, ауспуха или, както с основание отбелязва жалбоподателят, на спойлера или задния капак.

91

От друга страна, що се отнася до сравнението на изгледите отпред, несъмнено е вярно и че изпъкналостта на предния капак е по-изразена при дизайна на серия 991, отколкото на серия 997 на автомобил Porsche 911, „така че предната част изглежда по-плоска и по широка като цяло“, както впрочем отбелязва апелативният състав в точка 27 от обжалваното решение.

92

Макар всички тези, както и други изтъкнати от жалбоподателя разлики да засилват впечатлението за обновяване в детайлите, те все пак не изглеждат достатъчно изразени, за да поставят под въпрос впечатлението за съществуващо цялостно сходство между тези дизайни по-специално с оглед на много сходната обща структура на конфликтните дизайни, които в голяма степен съвпадат по отношение на формата и съответния силует.

93

Накрая, поради вече изложените в точки 62 и 63 по-горе съображения жалбоподателят не може основателно да се позовава в подкрепа на доводите си на практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) или на Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) или на Зелената книга на Комисията относно правната закрила на промишлените дизайни.

94

При това положение и тъй като противно на твърдяното от жалбоподателя апелативният състав обективно е взел предвид всички разлики между конфликтните дизайни, както следва от точки 26—28 от обжалваното решение, този състав не е допуснал грешка в преценката, като в точка 29 от обжалваното решение е стигнал до заключението, че независимо дали са взети поотделно или заедно, всички съществуващи различия в многобройните изображения на конфликтните дизайни са твърде малки, за да повлияят значително на цялостното впечатление, създадено у информирания потребител, тъй като това впечатление е доминирано от основните характеристики на споменатите дизайни като формата на каросерията, вратите или прозорците.

95

В това отношение жалбоподателят не може основателно да се позовава на статии от специализираната преса или на становището на журита в областта на дизайна, за да обори това заключение, тъй като става въпрос да се направи преценка на цялостното впечатление от гледна точка на информирания потребител, който, макар да познава различните дизайни в съответния търговски сектор и да притежава известни познания, които му позволяват да прояви сравнително висока степен на внимание, не е нито технически експерт, нито специалист по дизайн.

96

Ето защо по-специално обстоятелството, че журито на „red dot award: product design 2012“ е посочило, че формата на оспорвания дизайн е „напълно нова“ или че „пропорциите са [били] значително променени“, не може да се изтъкне основателно, за да се оспори преценката на апелативния състав относно оригиналността на посочения промишлен дизайн с оглед на разпоредбите на член 6 от Регламент № 6/2002. Впрочем встъпилата страна е посочила статии от пресата, в които е направен извод, обратен на този, на който се позовава жалбоподателят, и съгласно които по-специално председателят на управителния съвет на жалбоподателя отбелязал, че жалбоподателят възнамерява да оползотвори „силуета, който остава същият, като го приспособи към съвременните тенденции“.

97

С оглед на изложените съображения първата част от единственото основание трябва да се отхвърли.

98

Жалбоподателят поддържа, че оспорваният промишлен дизайн трябва да бъде признат за нов по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002.

99

Следва обаче да се отбележи, че този довод при всяко положение е неотносим в настоящия спор, тъй като апелативният състав не е приложил такава разпоредба, доколкото с основание приема, че разглеждането на новостта на оспорвания дизайн не е необходимо, доколкото липсата на оригиналност сама по себе си е пречка за защитата му съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002.

100

По изложените съображения втората част на единственото основание трябва да се отхвърли, а поради това и жалбата в нейната цялост.

101

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

102

Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането, направено от EUIPO и от встъпилата страна.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши: