23.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 142/33

1)

Може ли — в случай че са въведени „нови ограничения“ за събиране на семейството по отношение на съпрузи, които ограничения prima facie нарушават клаузата „standstill“ по член 13 от Решение № 1/80 (Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането, във връзка със Споразумението за асоцииране от 12 септември 1963 година между Европейската икономическа общност и Турция) и са обосновани със съображения за „успешна интеграция“, признати от Съда на ЕС в решение от 12 април 2016 г. по дело C-561/14, Genc  (1), вж. също решение от 10 юли 2014 г. по дело C-138/13, Dogan  (2), EU:C:2014:2066 — правило като това по член 9, параграф 7 от датския Закон за чужденците (Udlændingeloven) — което inter alia налага като общо условие, за да се допусне събиране на семейството на лице, гражданин на трета държава с разрешение за пребиваване в Дания, и съпруга/ата му, двойката да има по-голяма връзка с Дания, отколкото с Турция — да се счита за „обосновано от императивно съображение от общ интерес, подходящо […] да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и [ненадхвърлящо] необходимото за нейното постигане“?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и с оглед на това се приеме, че изискването за връзка по принцип е подходящо да гарантира постигането на целта за интеграция, може ли, без да се засягат проверката относно ограничението и изискването за пропорционалност: