1

С жалбата си Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi (Фондация за защита на традиционното кипърско сирене, наречено „Halloumi“) иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 25 септември 2018 г., Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO — Ем Джей Дериз ЕООД (BBQLOUMI) (T‑328/17, EU:T:2018:594, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което този съд е отхвърлил жалбата му срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 16 март 2017 г. (преписка R 497/2016‑4), относно производство по възражение (по-нататък наричано „спорното решение“).

2

Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), с който е отменен и заменен Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21), влязъл в сила на 23 март 2016 г. Впоследствие той е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1). Като се вземе предвид моментът на настъпване на фактите в основата на спора обаче, тази жалба трябва да се разгледа с оглед на Регламент № 207/2009 в неговата първоначална редакция.

3

Член 7 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Абсолютни основания за отказ“, гласи:

„1.   Отказва се регистрацията на:

[…]

[…]

3.   Параграф 1, букви б), в) и г) не се прилагат ако в резултат на използването ѝ марката е придобила отличителен характер за стоките или услугите, за които се иска регистрация“.

4

Съгласно член 8 от този регламент, озаглавен „Относителни основания за отказ“:

„1.   При възражение на притежателя на по-ранна марка, се отказва регистрация на заявената марка:

[…]

[…]

5.   При възражение на притежателя на по-ранна марка […] се отказва регистрация на марката, за която е била подадена заявката, когато тя е идентична или сходна на по-ранна марка и тя трябва да бъде регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни на тези, за които е регистрирана по-ранната марка, когато, в случай на по-ранна марка на [Европейския съюз], тя се ползва с репутация в [Европейския съюз], а в случай на по-ранна национална марка, тя се ползва с репутация в съответната държава членка, и когато използването без основателна причина на марка, за която е била подадена заявка, извлича неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или би я увредило“.

5

Член 65 от посочения регламент гласи:

„1.   Жалби срещу решенията на апелативните състави могат да се подават пред Съда.

2.   Основанията за обжалване могат да бъдат липса на компетентност, нарушение на съществени процедурни изисквания, нарушение на Договора, на настоящия регламент или на всяка правна норма, отнасяща се до тяхното прилагане, или злоупотреба с власт.

3.   Съдът може както да отмени, така и да измени обжалваното решение.

[…]“.

6

Член 66 от Регламент № 207/2009, който, както членове 67—74 от същия регламент, е част от дял VIII от него, озаглавен „Колективни марки на [Европейския съюз]“, гласи:

„1.   Могат да представляват колективни марки на [Европейския съюз] марките на [Европейския съюз], посочени за такива при подаване на заявката и годни да отличат стоките или услугите на членовете на сдружението, което е притежател на марката, от тези на другите предприятия. Сдруженията на фабриканти, производители, доставчици на услуги или на търговци, които по смисъла на приложимото за тях законодателство, са правоспособни от тяхно собствено име да бъдат титуляри на права и задължения от всякакво естество, да сключват договори или да извършват други правни действия и да участват като страна в съдебни производства, както юридическите лица по публичното право, могат да подават заявки за колективни марки на [Европейския съюз].

2.   Чрез дерогация от член 7, параграф 1, буква в) знаци или указания, които могат да служат в търговията за означаване на географския произход на стоките или на услугите, могат да представляват колективни марки на [Европейския съюз] по смисъла на параграф 1. Колективната марка не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговията тези знаци или означения, доколкото това използване става в съответствие с почтените практики в областта на производството или търговията, и по-специално една такава марка не може да бъде противопоставена на трето лице, имащо право да използва географско означение.

3.   Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат за колективните марки на [Европейския съюз] освен ако в членове 67—74 не е предвидено друго“.

7

Текстът на член 7, параграф 1, букви б)—г), на член 7, параграф 3, на член 8, параграфи 1 и 5, както и на членове 65 и 66 от Регламент № 207/2009 отговаря съответно на текста на член 7, параграф 1, букви б)—г), на член 7, параграф 3, на член 8, параграфи 1 и 5, както и на членове 63 и 64 от Регламент № 40/94 и е възпроизведен без съществени изменения съответно в член 7, параграф 1, букви б)—г), в член 7, параграф 3, в член 8, параграфи 1 и 5, както и в членове 72 и 74 от Регламент 2017/1001.

8

На 9 юли 2014 г.„Ем Джей Дериз“ ЕООД, дружество, установено в България, подава до EUIPO заявка за регистрация на изобразения по-долу вербален и фигуративен знак като марка на Европейския съюз (по-нататък наричана „заявената марка“ или „заявената марка BBQLOUMI“):

9

Стоките и услугите, за които е поискана регистрацията, спадат към класове 29, 30 и 43 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година (по-нататък наричана „Ницската спогодба“ и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:

и

10

Заявката за регистрация на марка е публикувана в Бюлетин на марките на Европейския съюз от 12 август 2014 г.

11

На 12 ноември 2014 г. жалбоподателят подава възражение срещу регистрацията на заявената марка „BBQLOUMI“ за всички стоки и услуги, посочени в точка 9 от настоящото решение.

12

Възражението на жалбоподателя се основава на неговата колективна марка на Европейския съюз „HALLOUMI“, регистрирана на 14 юли 2000 г. за стоки от клас 29, отговарящи на следното описание: „Сирене и кашкавал“.

13

В подкрепа на възражението са посочени основанията по член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 207/2009.

14

С решение от 15 януари 2016 г. отделът по споровете на EUIPO отхвърля възражението.

15

Жалбата, подадена срещу това решение от жалбоподателя, е отхвърлена със спорното решение на четвърти апелативен състав на EUIPO (по-нататък наричан „апелативният състав“).

16

За да мотивира отхвърлянето, апелативният състав в началото посочва, че в процедурите по възражение подходът към по-ранните колективни марки трябва да бъде еднакъв с този към по-ранните индивидуални марки. Всъщност спорната по-ранна марка имала слаб отличителен характер, тъй като терминът „halloumi“ означава просто вид сирене. Този термин се използвал само като родово наименование на вид продукт. Дори относно Кипър и Гърция жалбоподателят не представил доказателства, годни да установят, че широката общественост възприема марката „HALLOUMI“ по друг начин освен като описание на вид сирене.

17

След това апелативният състав преценява, че по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 няма никаква вероятност от объркване на по-ранната марка и заявената марка „BBQLOUMI“.

18

Несъмнено, що се отнася до клас 29 от Ницската спогодба, повечето от стоките, обхванати от конфликтните марки, били идентични или сходни. Съществувало обаче само малко визуално сходство между тези марки. Освен това при фонетичния и концептуалния аспект нямало сходство.

19

Накрая апелативният състав отбелязва, че жалбоподателят се е отказал да поддържа възражението на основание член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

20

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 май 2017 г., жалбоподателят иска да бъде отменено спорното решение.

21

В подкрепа на жалбата си той излага едно-единствено основание — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, разделено на четири части.

22

Първо, жалбоподателят упреква апелативния състав за неправилно характеризиране на обхвата и действието на колективните марки на Европейския съюз, като възприема доводите, също неправилни, съдържащи се в решение от 13 юни 2012 г., Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias/СХВП — Garmo (HELLIM) (T‑534/10, EU:T:2012:292).

23

Второ, той изтъква, че апелативният състав не е спазил член 66 и сл. от Регламент № 207/2009, тъй като не е взел предвид факта, че колективните марки не позволяват да се посочи един-единствен търговски произход, а могат да указват географски произход.

24

Трето, апелативният състав неправилно квалифицира по-ранната марка като родова и по този начин отрича отличителния характер на тази марка.

25

Четвърто, апелативният състав неправилно приема, че разликите между конфликтните марки позволяват да се избегне всяка вероятност от объркване.

26

Жалбата е отхвърлена, тъй като нито една от частите на единственото основание не е уважена.

27

С определение от 17 септември 2019 г. Общият съд поправя точка 71 от обжалваното съдебно решение в текста на езика на производството. Според поправения по този начин текст Общият съд приема, че макар част от означените с конфликтните марки стоки да са идентични, а друга част — до известна степен сходни, не може да съществува вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители, тъй като в хипотезата на по-ранна марка с описателно значение и поради това със слаб отличителен характер наличието на ниска степен на сходство във визуален, фонетичен и концептуален аспект не е достатъчно, за да се приеме, че има вероятност от объркване.

28

В точка 71 от обжалваното съдебно решение, в текста на езика на производството, първоначално съобщен на страните и огласен, Общият съд приема, че в хипотезата на по-ранна описателна марка със слаб отличителен характер, макар част от означените с конфликтните марки стоки да са идентични, а друга част — до известна степен сходни, не би могло да има вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители, тъй като наличието на сходство във визуален, фонетичен и концептуален аспект не е достатъчно, за да се приеме, че има презумпция за вероятност от объркване.

29

Жалбоподателят иска от Съда:

30

EUIPO иска от Съда:

31

Ем Джей Дериз иска от Съда:

32

След представянето на заключението на генералния адвокат, на 30 октомври 2019 г. жалбоподателят подава в секретариата на Съда искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.

33

Съгласно тази разпоредба във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден.

34

В подкрепа на искането си жалбоподателят изтъква, че заключението на генералния адвокат се основава на неправилен прочит на основанията и доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Този неправилен прочит бил нов факт и освен това могъл да създаде опасност делото да бъде решено въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните.

35

Следва обаче да се припомни, че съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от тези заключения, нито от мотивите, въз основа на които генералният адвокат е достигнал до тях (решения от 22 юни 2017 г., Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., C‑126/16, EU:C:2017:489, т. 31 и от 13 ноември 2019 г., College Pension Plan of British Columbia, C‑641/17, EU:C:2019 г.:960, т. 39).

36

Следва също да се припомни, че Статутът на Съда на Европейския съюз и неговият процедурен правилник не предвиждат възможност за представяне на становище в отговор на представеното от генералния адвокат заключение. Поради това само по себе си несъгласието със заключението на генералния адвокат не може да обоснове възобновяването на устната фаза (решения от 25 октомври 2017 г., Polbud — Wykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 23 и 24 и от 13 ноември 2019 г., College Pension Plan of British Columbia, C‑641/17, EU:C:2019:960, т. 40).

37

В случая, тъй като изложените в подкрепа на жалбата основания и доводи са обсъдени в писмената и устната фаза на производството и Съдът не е обвързан от описанието на тези основания и доводи в заключението на генералния адвокат, няма опасност, обратно на твърдяното от жалбоподателя, делото да бъде решено въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните.

38

От друга страна, направените в това заключение изводи, включително тези относно обхвата на изложените в подкрепа на жалбата основания и доводи, изобщо не са нов факт, изложен от една от страните след закриване на устната фаза на производството, по смисъла на член 83 от Процедурния правилник.

39

След като изслуша генералния адвокат, Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да може да се произнесе по жалбата.

40

С оглед на изложените по-горе съображения не следва да се постановява възобновяване на устната фаза на производството.

41

Жалбоподателят повдига четири основания в подкрепа на жалбата си.

42

В подкрепа на първото си основание, нарушение на член 66 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 74 от Регламент 2017/1001), жалбоподателят твърди, че от тази разпоредба следва, че що се отнася до отличителния характер на колективните марки, те не могат да се преценяват по същия начин, както индивидуалните марки. В това отношение жалбоподателят подчертава, че от параграф 1 от посочената разпоредба следва, че основната функция, указваща произхода на колективните марки, е да се отличат стоките или услугите, произхождащи от един или няколко членове на сдружение, от тези на други предприятия и че от параграф 2 от същата разпоредба следва, че чрез дерогация от член 7, параграф 1, буква в) от посочения регламент такива марки могат да означават географския произход на съответните стоки или услуги.

43

Като потвърждава подхода на апелативния състав, изразяващ се в подценяване на отличителния характер на марката „HALLOUMI“ въз основа на факта, че думата „halloumi“ обозначава вид сирене, произведено по специална рецепта на основата на кипърско мляко, Общият съд не се е съобразил с изложените в член 66, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 характерни особености на колективната марка.

44

От друга страна, като изисква в рамките на процедура по възражение притежателят на колективна марка да докаже степента на отличителност на тази марка, Общият съд въвежда неподходяща доказателствена тежест. По същество той се основава на презумпция за слаб отличителен характер и изисква жалбоподателят да обори тази презумпция.

45

С второто си основание — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, във връзка с член 66 от него, жалбоподателят по същество повтаря същите доводи като изложените във връзка с първото основание и въз основа на тях прави извода, че в преценката на критерия за „вероятност от объркване в съзнанието на хората“ по член 8, параграф 1, буква б) Общият съд пропуска да вземе предвид характерните особености на колективната марка, посочени в член 66.

46

С третото си основание жалбоподателят изтъква, че при прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 Общият съд не се е съобразил с практиката на Съда във връзка с тази разпоредба.

47

На първо място, жалбоподателят подчертава, че решение от 13 юни 2012 г., Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias/СХВП — Garmo (HELLIM) (T‑534/10, EU:T:2012:292), на което се позовава Общият съд, не е потвърдено от Съда. Наистина, подадената срещу това решение жалба била отхвърлена с определение от 21 март 2013 г., Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/СХВП (C 393/12 P, непубликувано, EU:C:2013:207). В това определение обаче Съдът само отбелязва, че жалбоподателят прави грешен прочит на посоченото решение, без да отговори на въпроса дали Общият съд е приложил правилно релевантните принципи.

48

Що се отнася до решение от 20 септември 2017 г., The Tea Board/EUIPO (C‑673/15 P—C‑676/15 P, EU:C:2017:702), също споменато от Общия съд в обжалваното съдебно решение, жалбоподателят отбелязва, че в него Съдът само уточнява, че вероятността от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се преценява, като се държи сметка за факта, че основната функция на колективна марка, както тази на индивидуалните марки, е да указва търговския произход на съответните стоки или услуги.

49

Колкото до решение от 24 май 2012 г., Formula One LiЕОnsing/СХВП (C‑196/11 P, EU:C:2012:314), на което също се позовава Общият съд, жалбоподателят изтъква, че в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд греши, като от посоченото решение прави извода, че на колективна марка на Европейския съюз е възможно да се признае само известна степен на отличителност, когато притежателят на тази марка представи доказателства във връзка с това.

50

Общият съд, от друга страна, не се съобразил с основните правила, посочени в практиката на Съда по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, що се отнася до цялостната преценка на вероятността от объркване. Във връзка с това жалбоподателят се позовава на решение от 8 ноември 2016 г., BSH/EUIPO (C‑43/15 P, EU:C:2016:837), по-конкретно на точки 61—64 него, където Съдът повтаря тези правила, като подчертава именно че дори при по-ранна марка със слаб отличителен характер може да има вероятност от объркване поради сходство на конфликтните марки и на съответните стоки или услуги.

51

Жалбоподателят изтъква, че точка 71 от обжалваното съдебно решение е явно несъвместима с тази съдебна практика, тъй като в нея Общият съд изключва съществуването на вероятност от объркване, без да направи надлежно цялостна преценка на тази вероятност, като вземе предвид всички относими фактори и взаимозависимостта между тях.

52

С четвъртото си основание — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и на член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009, жалбоподателят упреква Общия съд за това, че не е върнал преписката на EUIPO, въпреки че установил, че апелативният състав е допуснал грешки.

53

Според EUIPO и Ем Джей Дериз апелативният състав и Общият съд не допускат грешка при прилагане на правото, когато при изследването на вероятността от объркване по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 правят извода, че отличителният характер на марката „HALLOUMI“ трябва да се определи като слаб.

54

Те припомнят, че както основната функция на индивидуална марка, тази на колективна марка е да указва търговския произход на обозначените с нея стоки и услуги. Следователно отличителният характер на такава колективна марка не трябва да се преценява според критерии, различни от тези, които се прилагат, когато по-ранната марка е индивидуална марка.

55

Поради това първото и второто основание следвало да се отхвърлят.

56

Третото основание също било неотносимо. Във връзка с това EUIPO и Ем Джей Дериз отбелязват, че Общият съд заключава, че няма вероятност от объркване, като се основава не само на слабия отличителен характер на по-ранната марка, но също и на други относими фактори, по-конкретно на слабата степен на сходство между конфликтните марки. При това положение обжалваното съдебно решение, включително точка 71 от него, били съвместими с практиката на Съда по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

57

Що се отнася до четвъртото основание EUIPO и Ем Джей Дериз считат, че Общият съд е имал основание да приеме, че няма вероятност от объркване независимо от допуснатите от апелативния състав грешки при фонетичното и концептуалното сравняване на конфликтните знаци.

58

Макар повдигнато от жалбоподателя възражение срещу заявената марка „BBQLOUMI“ да се основава едновременно на член 8, параграф 1, буква б) и на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, безспорно е, че това възражение с оглед на по-късно представените основания и доводи е могло да се разгледа от апелативния състав и от Общия съд само от гледна точка на член 8, параграф 1, буква б).

59

Според последната посочена разпоредба, която при липсата на разпоредба в обратен смисъл, предвидена в членове 67—74 от Регламент № 207/2009, по силата на член 66, параграф 3 от този регламент е приложима по отношение на колективните марки на Европейския съюз (решение от 20 септември 2017 г., The Tea Board/EUIPO, C‑673/15 P—C‑676/15 P, EU:C:2017:702, т. 46), на заявената марка се отказва регистрация, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които заявената и по-ранната марка обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, в която е защитена по-ранната марка.

60

В случая по-ранната марка е колективната марка на Европейския съюз „HALLOUMI“, регистрирана от жалбоподателя за сирена. Направената от апелативния състав и потвърдена от Общия съд преценка, че съответните потребители, поради факта че визираните продукти са за текущо потребление, са всички потребители в Съюза като цяло, не е оспорена.

61

С първото и третото основание на жалбата си обаче жалбоподателят твърди, че Общият съд не се е съобразил с критериите, с оглед на които трябва да се преценява наличието на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Тези основания са относно правните принципи, приложими при преценката на вероятността от объркване между конфликтните марки, което е правен въпрос, който може да бъде повдигнат пред Съда в производство по обжалване (решение от 8 ноември 2016 г., BSH/EUIPO, C‑43/15 P, EU:C:2016:837, т. 52 и цитираната съдебна практика).

62

Тези три основания следва да се разгледат едновременно, за да се разгледа първо въпросът какви критерии се прилагат, а след това — дали Общият съд е спазил тези критерии.

63

Сезиран с дела относно възражения, основаващи се на по-ранни индивидуални марки, Съдът винаги постановява, че вероятността от объркване представлява рискът потребителите да повярват, че стоките или услугите, обозначени с по-ранната марка, и тези, обозначени със заявената марка, произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия (решения от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 33, от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 19 и от 12 юни 2019 г., Hansson, C‑705/17, EU:C:2019 г.:481, т. 40).

64

Все пак в случай като разглеждания, когато по-ранната марка е колективна марка, чиято основна функция съгласно член 66, параграф 1 от Регламент № 207/2009 е да отличи стоките или услугите на членовете на сдружението, което е притежател на марката, от тези на други предприятия (решения от 20 септември 2017 г., The Tea Board/EUIPO, C‑673/15 P—C‑676/15 P, EU:C:2017:702, т. 63 и от 12 декември 2019 г., Der Grüne Punkt/EUIPO, C‑143/19 P, EU:C:2019 г.:1076, т. 52), вероятността от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се разбира като вероятност потребителите да повярват, че стоките или услугите, обозначени с по-ранната марка, и тези, обозначени със заявената марка, произхождат всички от членовете на сдружението, което е притежател на по-ранната марка, или евентуално от предприятия, икономически свързани с тези членове или с това сдружение.

65

Mакар в случай на възражение, подадено от притежателя на колективна марка, да трябва да се държи сметка за основната функция на този вид марки, както е посочена в член 66, параграф 1 от Регламент № 207/2009, за да се установи какво трябва да се разбира под „вероятност от объркване“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от този регламент, по делата относно по-ранна колективна марка е приложима съдебната практика, установяваща критериите, от гледна точка на които трябва да се преценява конкретно дали съществува такава вероятност.

66

Наистина, нито една от характерните особености на колективните марки на Европейския съюз не обосновава в случай на възражение, основаващо се на такава марка, да се направи дерогация от критериите за преценка на вероятността от объркване, изведени от тази съдебна практика.

67

Според тази съдебна практика съществуването на вероятност от объркване в съзнанието на потребителите следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (решения от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 34, от 2 септември 2010 г., Calvin Klein Trademark Trust/СХВП, C‑254/09 P, EU:C:2010:488, т. 44 и от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 20).

68

Що се отнася до визуалното, звуковото или концептуалното сходство между конфликтните марки, тази преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление у съответните потребители (решения от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 35, от 2 септември 2010 г., Calvin Klein Trademark Trust/СХВП, C‑254/09 P, EU:C:2010:488, т. 45 и от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 21).

69

Тази цялостна преценка на вероятността от объркване предполага, от друга страна, известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално между сходството на марките и това на обозначените стоки или услуги. Така ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира от висока степен на сходство между марките и обратно (решения от 18 декември 2008 т.,Les Éditions Albert René/СХВП, C‑16/06 P, EU:C:2008:739, т. 46 и от 12 юни 2019 г., Hansson, C‑705/17, EU:C:2019 г.:481, т. 43).

70

Също според постоянната съдебна практика степента на отличителност на по-ранната марка, която определя обхвата на нейната защита, е един от тези относими фактори в конкретния случай. Когато отличителният характер на по-ранната марка е силен, това е обстоятелство, което може да доведе до по-голяма вероятност от объркване. При все това наличието на вероятност от объркване не е изключено, когато отличителният характер на по-ранната марка е слаб (вж. в този смисъл решения от 8 ноември 2016 г., BSH/EUIPO, C‑43/15 P, EU:C:2016:837, т. 61 и 62 и от 12 юни 2019 г., Hansson, C‑705/17, EU:C:2019 г.:481, т. 42 и 44).

71

Становището на жалбоподателя, че с оглед по-конкретно на член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 отличителният характер на по-ранната марка трябва да се преценява по-друг начин, когато по-ранната марка е колективна марка на Европейския, не може да се възприеме.

72

Във връзка с това следва да се отбележи, че при липсата на предвидена в членове 67—74 от Регламент № 207/2009 разпоредба в обратен смисъл, член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 3 от този регламент се прилагат по отношение на колективните марки на Европейския съюз. Поради това при всяко положение те трябва да имат отличителен характер независимо дали вътрешно присъщ, или в резултат на използването.

73

Член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 не прави изключение от това изискване за отличителен характер. Макар тази разпоредба чрез дерогация от член 7, параграф 1, буква в) от този регламент да допуска регистрацията като колективни марки на Европейския съюз на знаци, които могат да служат за означаване на географския произход на стоките или услугите, тя не позволява така регистрирани знаци да бъдат лишени от отличителен характер. Когато сдружение иска регистрацията като колективна марка на Европейския съюз на знак, който може да означава географски произход, то трябва да се увери, че този знак има елементи, които позволяват на потребителя да отличи стоките или услугите на неговите членове от тези на други предприятия.

74

При това положение, дори да се предположи, че колективната марка на Европейския съюз „HALLOUMI“, както твърди жалбоподателят, имплицитно препраща към кипърския географски произход на означените продукти, тази марка трябва не по-малко да изпълнява основната си функция, а именно да отличава стоките или услугите на членовете на сдружението, на което принадлежи, от тези на други предприятия и степента на отличителност на тази марка съгласно припомнената в точка 70 от настоящото решение съдебна практика е релевантен фактор за целите на преценката за съществуването на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 между тази марка и заявената марка „BBQLOUMI“.

75

От това следва, че Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като прави преценка на степента на отличителност на по-ранната марка „HALLOUMI“ и като включва този фактор в преценката си за съществуването на вероятност от объркване.

76

От друга страна, обратно на това, което изтъква жалбоподателят, не се установява при преценката си Общият съд да е „подценил“ отличителния характер на по-ранната марка „HALLOUMI“ или да се е основал на презумпция за слаб отличителен характер, която жалбоподателят трябвало да обори. Напротив, от точки 42 и 70 от обжалваното съдебно решение се установява, че както апелативният състав, след като прави анализ на представените от жалбоподателя доказателства, Общият съд обективно установява, че думата „halloumi“, единственият елемент, от който се състои тази по-ранна марка, обозначава особен вид сирене, произведено по специална рецепта, и че отличителният характер на такава марка, който се свежда до посочване на вид продукт, е слаб. Тази оценка на степента на отличителност на по-ранната марка при липсата на конкретно твърдение за нарушение, изведено от явно изопачаване на доказателствата, не може да се оспорва пред Съда (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., The Tea Board/EUIPO, C‑673/15 P—C‑676/15 P, EU:C:2017:702, т. 41).

77

Общият съд не е пропуснал да се съобрази и със значението на решение от 24 май 2012 г., Formula One Licensing/СХВП (C‑196/11 P, EU:C:2012:314). В точки 41—47 от това решение Съдът уточнява, че при разглеждането на възражение, основано на национална марка, трябва да ѝ се признае „известна степен на отличителност“. Независимо дали тази съдебна практика е приложима в настоящия случай, при всяко положение от обжалваното съдебно решение се установява, че като приема, че марката „HALLOUMI“ има слаб отличителен характер, Общият съд признава „известна степен на отличителност“ на тази марка и следователно не е пропуснал да се съобрази с посоченото решение на Съда.

78

Макар от всички изложени по-горе съображения да се установява, че първото и второто основание на жалбата са неотносими, а изложените във връзка с третото основание на същата доводи са изведени от несъобразяване с обхвата на решения от 24 май 2012 г., Formula One Licensing/СХВП (C‑196/11 P, EU:C:2012:314) и от 20 септември 2017 г., The Tea Board/EUIPO (C‑673/15 P—C‑676/15 P, EU:C:2017:702) и трябва също да се отхвърлят, остава все пак да се разгледа доводът, изложен също в подкрепа на третото основание — пропускът на Общия съд да направи цялостна преценка на вероятността от объркване, която в съответствие с практиката на Съда да отчита всички относими фактори и взаимозависимостта между тях.

79

Във връзка с това следва да се посочи, че в точки 62—69 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че апелативният състав греши, като приема, че липсва сходство между конфликтните марки във фонетичен и концептуален аспект. Общият съд счита, че напротив, тези марки, наистина в малка степен, са сходни както във визуален, така и във фонетичен и концептуален аспект.

80

В точка 70 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява също, че по-ранната марка „HALLOUMI“ има слаб отличителен характер, а в точка 71 от това решение, че част от стоките, обозначени с конфликтните марки, са идентични, а част от тях са сходни в известна степен.

81

След като тези различни фактори са преценени по този начин от Общия съд, трябвало е в съответствие с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, както е тълкуван в припомнената в точки 67—70 от настоящото решение съдебна практика, той да ги включи в цялостна преценка с оглед на съществуващата взаимозависимост между тези фактори, по-специално между сходството между марките и сходството между обозначените стоки или услуги, тъй като ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира от висока степен на сходството между марките и обратно.

82

От това следва, че Общият съд е трябвало да провери поне дали фактът, че марката „HALLOUMI“ и заявената марка „BBQLOUMI“ според неговата преценка имат само слабо сходство във визуален, фонетичен и концептуален аспект, се компенсира по-специално от идентичността на стоките, означени с всяка от тези марки, а именно сирената. В съответствие с принципите, изложени в тази съдебна практика, изискваща преценка, която отчита взаимозависимостта между относимите фактори, такава проверка е била необходима, за да се провери дали има вероятност всички потребители да сгрешат, като повярват, че предлаганите с марката „BBQLOUMI“ стоки или услуги произхождат от предприятие, член на сдружението, притежател на марката „HALLOUMI“.

83

След като припомня тези принципи в точка 56 от обжалваното съдебно решение и заявява в точка 69 от това решение, че в останалата част от него ще направи цялостна преценка на вероятността от объркване, в точки 70 и 71 от същото решение Общият съд само излага констатациите си относно степента на отличителност на по-ранната марка и степента на сходство както на конфликтните марки, така и на обозначените с тях стоки и абстрактно приема, че не би могло да съществува вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители, след като съществуването между конфликтните марки на ниска в случая степен на сходство във визуален, фонетичен и концептуален аспект в хипотезата на по-ранна марка със слаб отличителен характер не е достатъчно, за да се приеме наличие на вероятност от объркване. Само на това основание в точка 72 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че независимо от грешките, допуснати от апелативния състав, установени в точки 62—69 от това решение, той с основание приема, че няма вероятност от объркване.

84

Така от мотивите на обжалваното съдебно решение изобщо не се установява Общият съд да е разгледал надлежно взаимозависимостта между относимите фактори. Дори да се предположи, че той е проверил дали ниската степен на сходство между конфликтните марки може да се компенсира от очевидно по-голямата степен на сходството между обозначените с тези марки стоки, налага се изводът, че в обжалваното съдебно решение Общият съд не излага причините, поради които счита, че това не е така.

85

От точка 71 от обжалваното съдебно решение по-скоро се установява, че Общият съд се основава на предпоставката, че при слаб отличителен характер на по-ранната марка трябва да се изключи наличието на вероятност от объркване, щом се установи, че сходството между конфликтните марки само по себе си не позволява да се установи такава вероятност.

86

Както следва от припомнената в точки 69 и 70 от настоящото решение съдебна практика, такава предпоставка е неправилна, тъй като обстоятелството, че отличителният характер на по-ранна марка е слаб, не изключва наличието на вероятност от объркване. За да се провери дали съществува такава вероятност с оглед на критерия за взаимозависимостта, посочен в тази съдебна практика, е необходимо да се провери дали ниската степен на сходство на конфликтните марки се компенсира от по-високата степен на сходство, дори идентичността, на стоките, обозначени с тези марки. В направената от Общия съд преценка обаче няма никаква конкретна проверка в това отношение.

87

Този прочит на обжалваното съдебно решение се налага, независимо дали ще се вземе предвид първоначалната редакция на това решение, или тази, поправена с определението за поправка от 17 септември 2019 г. Тъй като направената от Общия съд поправка не се отразява на разглеждането на жалбата, предмет на настоящото производство, не следва да се разглежда разискваният от страните в съдебното заседание пред Съда въпрос дали такава поправка, съобщена на страните от Общия съд малко преди това съдебно заседание пред Съда, е съвместима с приложимите процесуални норми.

88

След като по изложените в точки 82—87 от настоящото решение причини направената от Общия съд преценка не отговаря на изискването за цялостна преценка, която да отчита взаимозависимостта между относимите фактори, трябва да се приеме, че Общият съд не се е съобразил с критериите, с оглед на които трябва да се преценява наличието на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, и по този начин е допуснал грешка при прилагане на правото.

89

От това следва, че обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, без да се разглежда четвъртото основание на жалбата.

90

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

91

В случая Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е пропуснал да направи цялостна преценка в съответствие с критериите, установени в съдебната практика по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

92

При тези обстоятелства делото трябва да се върне на Общия съд, за да може той да направи такава преценка и отново да провери дали съществува вероятност от объркване.

93

Тъй като делото се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: