1.

С настоящото преюдициално запитване Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) моли Съда за насоки за тълкуването на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите ( 2 ). Той иска да се установи значението на думата „излизане“ във връзка със задължението на компетентните органи на държавите членки да поставят печат за излизане върху пътните документи на граждани на трети страни при преминаване на външната граница и напускане на шенгенското пространство.

2.

Всички граждани на трети страни в главното производство работят като моряци. В шенгенското пространство пристигат с въздушен транспорт, след което се качват на борда на кораби, на които вече са били зачислени като екипаж. Плавателните съдове са дълготрайно акостирали в пристанище преди пристигането на моряците. Въпросът, който следва да се разгледа, е дали моряците излизат от шенгенското пространство към момента, в който се качват на кораба като екипаж, или дали излизат от него само ако работят на борда на плавателния съд, когато той отплава от пристанището.

3.

Член 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (наричана по-нататък „UNCLOS“) гласи:

„1.   Суверенитетът на крайбрежната държава се разпростира отвъд нейната сухоземна територия и вътрешните ѝ води, а за архипелажните държави и архипелажните им води — върху прилежаща морска ивица, наречена териториално море.

2.   Този суверенитет се разпростира върху въздушното пространство над териториалното море, както и върху морското дъно и неговите недра.

3.   Суверенитетът над териториалното море се осъществява, като се спазват разпоредбите на [Конвенцията] и другите норми на международното право“.

4.

Съгласно член 3 всяка държава може да установи ширината на своето териториално море до граница, разстоянието до която не надхвърля 12 морски мили от линията на най-големия отлив, измерена покрай брега.

5.

Ключови елементи от Шенгенската система са: премахването на вътрешния граничен контрол между участващите държави ( 3 ); свобода на пътуване между тези държави за всички законно пребиваващи в тях или посещаващи ги лица; и обща политика за краткосрочни визи. Правилата за Шенгенската системата първоначално са установени в Шенгенското споразумение и подробните мерки за неговото прилагане ( 4 ). Прилагането на Кодекса на шенгенските граници се допълва от Шенгенската информационна система (наричана по-нататък „ШИС“) — система за издаване на сигнали за отказ за влизане на граждани на трети страни, на които по принцип следва да бъде отказано влизането ( 5 ). Европейският съюз е приел и Регламент (ЕС) 2017/2226 ( 6 ) за създаване по-специално на система от данни относно влизането и излизането, регистрираща преминаването на всички граждани на трети страни през външните шенгенски граници, за да се определи дали те са надвишили разрешения срок на посещението си.

6.

Шенгенската конвенция (глава 3, членове 9—18) първоначално е съдържа уредба на визите ( 7 ). Системата за издаване на визи се подпомага от Визовата информационна система (наричана по-нататък „ВИС“), въведена с Регламент (ЕО) № 767/2008 ( 8 ). В Регламент (ЕО) № 539/2001 ( 9 ) се изброяват държавите, за чиито граждани се изисква или не се изисква притежаването на виза, за да влязат на територията на шенгенското пространство.

7.

Релевантни са следните изявления в съображенията към Кодекса на шенгенските граници:

8.

Съгласно член 1 Кодексът на шенгенските граници установява правила за премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите — членки на Съюза, и за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на шенгенското пространство.

9.

В член 2 са предвидени следните определения:

„2.   „външни граници“ означава сухопътните граници на държавите членки, включително границите по реки и езера, морски граници и техните летища, речни пристанища, морски пристанища и езерни пристанища, доколкото те не представляват вътрешни граници;

[…]

6.   „гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС и което не попада в обхвата на приложение на точка 5 от [член 2][ ( 15 )];

[…]

8.   „гранично-пропускателен пункт“ означава всеки пропускателен пункт, който е определен от компетентните органи за преминаване на външните граници;

[…]

10.   „граничен контрол“ означава дейност, извършвана на границата, в съответствие със и за целите на [Кодекса на шенгенските граници] в отговор изключително на намерение за преминаване на границата или акта на преминаване на тази граница независимо от какви съображения, и се състои в гранични проверки и наблюдение на границата;

11.   „гранични проверки“ означава проверките, извършвани на гранично-пропускателните пунктове, за да гарантират, че лицата, включително превозните им средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане на територията на държавите членки или за излизане“.

10.

Член 3 гласи, че Кодексът на шенгенските граници се прилага за всяко лице, което пресича вътрешна или външна граница на държавите членки ( 16 ).

11.

Дял II е озаглавен „Външни граници“. В глава I от този дял („Преминаване на външни граници и условия за влизане“) член 5, параграф 1 предвижда, че външните граници могат да се преминават единствено на гранично-пропускателни пунктове, и то в рамките на определеното работно време. Някои изключения от това задължение са предвидени в член 5, параграф 2, буква в) за конкретни видове граници (например морски граници) и определени категории лица (включително моряци) ( 17 ).

12.

За гражданите на трети страни се прилагат условията за влизане по член 6. Сред тях са притежаването на валиден пътен документ; (когато се изисква) валидна виза; обосноваване на целта и условията на планирания престой; обстоятелството, че не са регистрирани в ШИС като лица, за които има сигнал за отказ за влизане; и че не се смятат за лица, които могат да бъдат заплаха за обществения ред, националната сигурност, здравеопазването или международните отношения на някоя от държавите членки ( 18 ).

13.

Член 8, параграф 1 гласи, че при преминаване на външни граници се извършват проверки от граничните служители, като това става в съответствие с глава II („Контрол на външни граници и отказ за влизане“) от Кодекса на шенгенските граници. Съгласно член 8, параграф 3 всички граждани на трети страни подлежат на цялостни проверки при влизане и излизане от шенгенското пространство. Обстойната проверка включва проверка дали съответното лице притежава валиден документ за преминаване на границата; дали има автентични пътни документи; и (когато е възможно) дали не се смята за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или международните отношения на някоя от държавите членки. Допълнителните обстойни проверки при излизане може да включват проверка дали лицето притежава валидна виза и дали не е надвишило срока на разрешен престой в шенгенското пространство, както и справка в съответните системи за сигнали ( 19 ).

14.

Член 11, част от глава II, предвижда:

„1.   Пътните документи на граждани на трети страни редовно се подпечатват при влизане и излизане. По-специално печат при влизане и излизане се поставя на:

[…]

3.   Не се поставя печат при влизане и излизане на:

[…]

[…]“.

15.

Съгласно член 19 (част от глава IV, „Специфични правила за гранични проверки“) по отношение на проверките се прилагат специфични правила за морските граници, както е предвидено в точка 3 от приложение VI. Общите процедури за проверка гласят: „[п]роверки на кораби се извършват на пристанищата на пристигане или заминаване или в зона, определена за тази цел, разположена в непосредствена близост до плавателния съд, или на борда на корабите в териториални води по смисъла на [UNCLOS]. Държавите членки могат да сключват споразумения, съгласно които проверки могат да се извършват и по време на преминаването или при пристигането или заминаването на кораба на територията на трета страна […] [по-специално капитанът на кораба] съставя списък на екипажа и на всички пътници, съдържащ информацията, необходима съгласно формуляр 5 (списък на екипажа) и формуляр 6 (списък на пътниците) към Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване[ ( 20 )], както и — ако е приложимо — номерата на визите или разрешенията за пребиваване. […]“ ( 21 ).

16.

Съгласно член 20 и точка 3 от приложение VII по отношение на моряците се прилагат специфични правила, както следва: „[ч]рез дерогация от членове 5 и 8 държавите членки могат да разрешават на моряци, които притежават документ за самоличност на [моряк], издаден в съответствие с [международното право ( 22 )] и съответното национално право, да влизат на територията на държавите членки, като слизат на брега за престой в зоната на пристанището, където са акостирали корабите им, или в съседни общини, или да излизат от територията на държавите членки, като се връщат на корабите си, без да се явяват на гранично-пропускателен пункт, при условие че имената им са включени в списъка на екипажа за кораба, на който са членове, и който предварително е бил предаден за проверка на компетентните органи“.

17.

В член 1, параграф 1 от Регламент (EО) № 810/2009 за създаване на Визов кодекс на Общността ( 23 ) се посочва, че Визовият кодекс определя условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държави членки с продължителност, която не превишава 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период ( 24 ).

18.

Член 2, параграф 2, буква а) определя „визата“ като „разрешение, издадено от държава членка с цел […] транзитно преминаване или планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период“.

19.

Съгласно член 35 визи могат да бъдат издавани на гранични контролно-пропускателни пунктове в изключителни случаи.

20.

Съгласно предвиденото в член 36 на моряк, за когото има изискването да притежава виза при транзитно преминаване на външните граници на шенгенското пространство, може да бъде издадена виза на границата, ако изпълнява условията, предвидени в член 35, параграф 1, и преминава въпросната граница с цел качване, повторно качване или дебаркиране от кораб, на който той ще работи или работи като моряк. При издаването на виза компетентните органи трябва да спазват правилата, предвидени в приложение IX към Визовия кодекс ( 25 ).

21.

Директива 2010/65/ЕС относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки ( 26 ), има за цел да опрости, хармонизира и рационализира административните процедури и формалностите за даване на сведения, прилагани по отношение на морския транспорт, като стандартизира електронното предаване на информация за кораби, пристигащи във или напускащи пристанищата на държавите членки.

22.

Съгласно член 7 държавите членки трябва да приемат информацията, предоставяна чрез формулярите FAL в изпълнение на формалностите за даване на сведения. Приложението към директивата установява информацията, която трябва да бъде включена във формуляра FAL, за да бъдат изпълнени тези формалности. Тази информация включва уведомление за кораби, пристигащи във или напускащи пристанищата на държавите членки (част A, точка 1); гранични проверки на лица, както е предвидено в член 8 от Кодекса на шенгенските граници (част A, точка 2), и списъка на екипажа (част Б, точка 5).

23.

На различни дати през януари, февруари и март 2016 г. няколко граждани на трети страни влизат в Нидерландия през летище Шипхол и пътуват до пристанището на Ротердам. Всички въпросни лица са ангажирани като екипаж на кораб и наети да работят на плавателни съдове, вече пристигнали в Ротердам. Пътуват от летище Шипхол до пристанището, където се качват на плавателния съд като членове на екипажа на същия ден, в който пристигат в Нидерландия. Съответните плавателни съдове са предназначени да плават в открито море и са щели да напуснат териториалните води на Нидерландия в момент, неизвестен към датата на пристигане на моряците в Нидерландия.

24.

Някои от моряците са прекарали целия срок на договора си, като са работили на борда на плавателните съдове, останали акостирали в Ротердам. В края на периода си на служба на борда са напуснали Нидерландия (и следователно шенгенското пространство) със самолет през летище Шипхол. Други, след като прекарват време, като работят на борда на акостирал в Ротердам плавателен съд, са останали на борда и са напуснали териториалните води на Нидерландия като членове на екипажа на този съд.

25.

Моряците са строителни специалисти, чиято работа е включвала по-специално издигането на нефтени платформи (съоръжения) и тръбопроводи в морето. Работата им е обхващала и подготвянето на закотвен плавателен съд за ново плаване. Продължителността на работата и времето, през което плавателният съд е акостирал, са зависели от мащаба на работата и съответния съд. Практиката по полагането на труд и наемането на работа не е била нова. Моряците са отправяли искания пред Zeehavenpolitie Rotterdam (гранична полиция на пристанището в Ротердам (наричана по-нататък „ZHP“) да поставя печати при излизане върху пътните им документи. До началото на 2016 г. моряците винаги са получавали изходен печат върху своите пътни документи в момента, в който са се качвали на кораба като членове на екипажа в Ротердам (наричана по-нататък „старата практика“).

26.

След тази дата ZHP дава отказ на всички такива искания на основание, че не е възможно да се установи кога съответният плавателен съд ще напусне пристанището (наричана по-нататък „новата практика“).

27.

Като граждани на трети страни моряците са можели да остават в шенгенското пространство за най-много 90 дни в рамките на период от 180 дни съгласно Кодекса на шенгенските граници ( 27 ). Моряците заявяват, че в резултат на новата практика се намалява периодът на разрешения им престой в сравнение със старата практика, тъй като времето, прекарано в работа на борда на плавателен съд като член на екипажа, вече се смята във връзка с този 90-дневен период. Съгласно старата практика времето, прекарано в работа на борда, не е било вземано предвид и следователно не е било приспадано от 90-дневния период. Освен това, тъй като трябвало да чакат изтичането на период от 180 дни, преди да се завърнат в шенгенското пространство, те щели да работят по-малко и съответно да получават по-малко доходи ( 28 ).

28.

През юли 2016 г. Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (държавен секретар по сигурността и правосъдието, Нидерландия, наричан по-нататък „Staatssecretaris“) отхвърля като недопустими жалбите по административен ред, подадени от различни оператори на кораби (C. и H. и др., наричани по-нататък „операторите“), срещу решението на ZHP за отказ на исканията за поставяне на изходни печати. Staatssecretaris отхвърля като неоснователни и жалбите по административен ред, подадени от самите моряци (J. и др.).

29.

С четири решения от 17 май 2017 г. Rechtbank Den Haag (Районен съд Хага, Нидерландия) отхвърля като неоснователни жалбите на операторите срещу решението на Staatssecretaris. Този съд при все това приема за основателни жалбите на моряците. Staatssecretaris впоследствие обжалва тези съдебни решения, а операторите подават насрещна жалба пред запитващата юрисдикция.

30.

В акта за преюдициално запитване е посочено, че пристанището на Ротердам е част от външната граница на шенгенското пространство за целите на Кодекса на шенгенските граници и че средно 160 плавателни съда годишно акостират за дълги периоди в това пристанище. В него се сочи, че Koninklijke Vereniging van Nederlandse Reders (Кралската асоциация на нидерландските корабособственици) отбелязва факта, че в други европейски пристанища се поставя изходен печат на пътните документи на моряците в момента на качване на членовете на екипажа. Запитващата юрисдикция изрично отхвърля твърдението на Staatssecretaris, че съответстващите на ZHP органи в други държави членки не поставят непременно изходен печат при качването на членовете на екипажа.

31.

Тази юрисдикция изразява становището, че ако моментът, в който моряците напускат шенгенското пространство за целите на Кодекса на шенгенските граници, се установява различно в пристанищата на отделните държави членки, това би довело до нарушения на конкуренцията в офшорната индустрия на Съюза.

32.

Така запитващата юрисдикция счита, че за да реши спора в главното производство, е необходимо да поиска насоки от Съда относно тълкуването на член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници, по-специално относно смисъла на думата „излизане“ в тази разпоредба. Ето защо тя поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 11, параграф 1 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, който вече е влязъл в шенгенското пространство, например през международно летище, излиза [от шенгенското пространство] по смисъла на Кодекса на шенгенските граници, когато се качи като моряк на плавателен съд, намиращ се вече в морско пристанище като външна граница, независимо дали и евентуално кога морякът ще напусне пристанището с този плавателен съд? Или, за да е налице излизане, първо трябва да е установено, че морякът ще напусне пристанището с въпросния плавателен съд, и ако това е така, има ли максимален срок, в който плавателният съд трябва да отплава, и кога в този случай трябва да бъде поставен изходният печат? Или за „излизане“ се приема друг момент, евентуално при други условия?“.

33.

Писмени становища представят J и др. и С. и Н. и др. (моряците и операторите на кораби), германското, гръцкото и нидерландското правителство, както и Европейската комисия. Същите страни участват в съдебното заседание на 6 юни 2019 г. и представят устни становища.

34.

При конкретните обстоятелства по главното производство, в кой момент следва да бъде поставен изходен печат на пътните документи на моряците съгласно член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници? Макар в акта за преюдициално запитване на запитващата юрисдикция да не се посочва гражданството на отделните засегнати моряци, от описанието на фактите личи, че всички те са граждани на трети страни, попадащи в обхвата на член 1, параграф 1 от приложение I към Регламент № 539/2001. Следователно те се явяват лица, за които се изисква да притежават виза, когато преминават външната граница на държавите членки ( 29 ). Всяка такава виза трябва да бъде представена за проверка и подпечатана при влизане и излизане от шенгенското пространство ( 30 ).

35.

Член 11, параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници предвижда някои специфични изключения от тези правила. Съгласно член 11, параграф 3, буква в) не следва да се поставя печат при влизане и излизане на пътните документи на моряци, които се намират на територията на дадена държава членка единствено когато корабът им влиза в пристанище и (които остават) в зоната на това пристанище. Няма спор, че това изключение не е приложимо в случая.

36.

Споделям това становище.

37.

Струва ми се, че изключението по член 11, параграф 3, буква в) се прилага по отношение на моряци, когато те пристигат на борда на плавателен съд, акостиращ в пристанище в шенгенското пространство. Тогава те могат да поискат и получат разрешение за слизане на брега. Този персонал действително попада в обхвата на изключението по член 11, параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници и дерогацията по член 20 от Кодекса на шенгенските граници и точка 3 от приложение VII към този кодекс. При все това фактите и обстоятелствата във връзка с моряците в главното производство, както са описани в акта за преюдициално запитване, не попадат в обхвата на тези разпоредби. Те не са плавали до пристанището на Ротердам на борда на кораб. Пристигнали са в Нидерландия по въздух през летище Шипхол.

38.

Следователно моряците в това производство не се опитват да се позоват на специалните разпоредби за слизане на брега съгласно Кодекса на шенгенските граници. Те преминават външната граница на пристанището на Ротердам, за да се качат на плавателния съд с цел работа като екипаж. Не разполагат с временно прекъсване на службата си на борда на кораба чрез вземането на отпуск, за да се ползват от удобствата на пристанищната зона.

39.

Също така ми се струва правилно становището на запитващата юрисдикция, че членове 35 и 36 от Визовия кодекс (уреждащи издаването на визи на външните граници) не са релевантни за тълкуването на член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници с цел решаване на разглеждания в случая въпрос. Съгласно член 35 от Визовия кодекс в изключителни случаи компетентните органи могат да издават визи на външната граница. Член 36 от Визовия кодекс и приложение IX към този кодекс съдържат специфични разпоредби за издаване на такива визи на моряци при транзитно преминаване на външната граница. Главното производство обаче не се отнася до издаването на визи за транзитно преминаване. Въпросът е по-скоро дали е следвало да бъде поставен изходен печат на пътните им документи, когато се качват на плавателния съд като екипаж. Тези обстоятелства са напълно ирелевантни за това дали моряците са имали транзитно преминаване в Нидерландия.

40.

При анализа ми на значението на думата „излизане“ в член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници следователно няма да се позовавам повече на специалния режим за слизане на брега за моряците или на режима за издаване на визи на външната граница за транзитно преминаващите моряци.

41.

Какво означава „излизане“ за целите на член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници?

42.

Този въпрос възниква в специфичния контекст на моряци, пристигащи в дадена държава членка по въздух. Те пътуват до своя кораб, който вече е акостирал в пристанище, което е част от външната шенгенска граница. Качват се, за да работят за определен период като екипаж на борда на акостирал плавателен съд. Някои от тях се завръщат в трета страна по въздух. Други продължават като екипаж на плавателния съд, когато той напуска пристанището (и скоро след това нидерландските териториални води). Запитващата юрисдикция иска и насоки за това как следва да се приложи Кодексът на шенгенските граници, ако се счита, че моряците излизат от шенгенското пространство едва когато е известна датата на отплаване от пристанището на плавателния съд, на който работят.

43.

Гражданите на трети страни и операторите твърдят, че при такива обстоятелства моряците „излизат“ от шенгенското пространство, когато се явят на гранично-пропускателен пункт и се качат като екипаж на плавателен съд, акостирал на морско пристанище като Ротердам. Гръцкото правителство подкрепя това твърдение.

44.

Германия, Нидерландия и Комисията не са съгласни с това становище.

45.

Германското правителство твърди, че моряците „излизат“ от шенгенското пространство едва когато плавателният съд, на който са се качили, действително напусне пристанището. Така изходен печат следвало да се постави на пътните документи на моряка едва когато е известна датата на отпътуване. По подобен начин нидерландското правителство поддържа, че качването като екипаж и напускането на сухоземната зона на пристанището с цел работа на борда на плавателния съд не представлява „излизане“ от шенгенското пространство по смисъла на член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници. За да излезе от това пространство, гражданинът на трета страна трябва да премине външната географска граница на някоя от шенгенските държави. Външната морска граница се установява чрез позоваване на UNCLOS и се намира на 12 морски мили от крайбрежната линия ( 31 ). За да получи изходен печат, морякът трябва да докаже, че ще напусне шенгенското пространство на борда на въпросния плавателен съд и че след поставянето на изходния печат този съд ще отплава (или вдигне котва) ( 32 ) малко след това.

46.

Комисията твърди, че морякът не излиза от шенгенското пространство по смисъла на член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници, когато се качи на плавателния съд като екипаж. Първо трябва да се установи, че въпросният моряк ще напусне пристанището на борда на плавателния съд, а съответният печат следва да се постави на пътните му документи едва когато отплаването (или вдигането на котва) е непосредствено предстоящо.

47.

Информацията в акта за преюдициално запитване и становището на моряците и операторите на кораби в съдебното заседание в отговор на въпросите на Съда указват, че моряците обикновено са пътували до пристанището на Ротердам на същия ден, през който пристигат в Нидерландия по въздух, и са получавали входен печат при пристигането си. Съгласно старата практика са се качвали като екипаж, получавали са изходен печат от ZHP и са оставали на борда на плавателния съд, който е бил на дългосрочно акостиране, всичко това в един и същи ден. Така прекараното време в Нидерландия, което се отчита за целите на Кодекса на шенгенските граници и Визовия кодекс, следователно никога не е било повече от един ден. Съгласно новата практика моментът на входния печат оставал същият (при пристигане), докато изходният печат се поставял едва при приключване на периода на служба на моряка на борда или когато плавателният съд, на който е работел, предстояло да отплава. За моряците резултатът бил, че те изчерпвали значителна част от 90-те дни в рамките на всеки 180-дневен период, позволени съгласно Визовия кодекс ( 33 ). Поради това те можели да преминат по-малко периоди на служба, а доходът им е бивал съответно намален.

48.

Член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници гласи, че пътните документи на граждани на трети страни редовно се подпечатват при влизане (във) и излизане (от) шенгенското пространство. Думите „влизане“ и „излизане“ не са дефинирани в този регламент.

49.

Запитващата юрисдикция започва преценката си на член 11, параграф 1, като сравнява текста на различните езици. Тя заключава, че от разглеждането на текстовете на английски, френски, немски и нидерландски език не могат да се направят изводи за значението на думата „излизане“. Тъй като между текстовете на разпоредбата на отделните езици, които разгледах ( 34 ), не е налице очевидно различие, няма да продължавам този аспект на анализа.

50.

Както съдът последователно е приемал, тълкуването на законодателен термин следва да се осъществява в съответствие с обичайното му значение в общоупотребимия език, като същевременно се държи сметка за контекста, в който се използва, и за целите, преследвани от правната уредба, от която е част. Обичайното значение на „излизане“ е „напускане“ на дадено място. Думата „излизане“ се разбира и в смисъл на „разрешение“ или „позволение за напускане на страна“ ( 35 ).

51.

Две противоречащи си становища са изложени по отношение на значението на „излизане“ в член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници. Германия, Нидерландия и Комисията смятат, че качването като екипаж на борда на кораб на гранично-пропускателен пункт не представлява излизане от шенгенското пространство. Германия и Нидерландия твърдят още, че за да е налице излизане, моряците трябва физически да преминат на съответния плавателен съд географската външна морска граница (наричана по-нататък „опция 1“).

52.

Касаторите в главното производство (както моряци, така и оператори), подкрепяни от Гърция, твърдят, че с качването си на плавателния съд моряците действително излизат от шенгенското пространство. Затова следва към този момент да се поставя съответният печат на пътните им документи (наричана по-нататък „опция 2“). Струва ми се възможно и двете опции да попадат в обхвата на общоприетото значение на думата „излизане“. Така контекстът и законодателната структура на Кодекса на шенгенските граници ще бъдат определящите фактори при произнасянето относно тълкуването.

53.

Ще започна с разглеждането на опция 1.

54.

Очевидната привлекателност на опция 1 е, че тя обвързва излизането от шенгенското пространство с физическото местоположение на съответното лице. Съгласно тази логика, доколкото морякът физически се намира на пристанището на Ротердам — независимо дали се придвижва по кея, на борда на акостирал на този кей кораб или работи на кораб, закотвен във води с дълбочина 50 метра — той все още не е „напуснал“ Нидерландия. Следователно няма право да му бъде поставен изходен печат на визата, тъй като продължава да я използва за посещение на държава — членка на ЕС.

55.

При по-задълбочено разглеждане обаче този обикновен подход на „физическо присъствие“ спрямо даден правен въпрос поражда затруднения.

56.

Първо, ще припомня, че съгласно постановеното от Съда „[…] дори при пълно съответствие между текстовете на различните езици […] право[то на Съюза] използва терминология, която е специфична за него. В допълнение следва да бъде подчертано, че правните понятия нямат непременно едно и също съдържание в […] право[то на Съюза] и в различните национални правни системи“ ( 36 ). Така думата „излизане“ в член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници има самостоятелно значение в правото на ЕС и следва да се тълкува еднакво във всички държавите членки. Тя няма непременно същото значение в националното право. Освен това не следва задължително, че „излизане“ в правото на ЕС трябва да е синоним на преминаване на географската външна граница на държава членка, както е установена съгласно UNCLOS ( 37 ). Следователно е ирелевантно дали външната шенгенска граница и географската външна граница съвпадат.

57.

Поради това не приемам твърдението на Германия и Нидерландия, че видно от Кодекса на шенгенските граници, за да излезе от шенгенското пространство по смисъла на член 11, параграф 1 от този кодекс, гражданинът на трета страна трябва да премине външната географска граница на някоя от държавите членки.

58.

Второ, както генералният адвокат Fennelly заявява в своето заключение по дело Комисия/Съвет ( 38 ), когато лице преминава граница, следва да бъдат разграничени два аспекта. Първият аспект се състои в излизането от територията на държава членка във физическия смисъл, без непременно да я е преминал през гранично-пропускателен пункт. Вторият аспект се състои в излизането от шенгенското пространство в правен смисъл, когато съответното лице преминава през гранично-пропускателен пункт и подлежи на необходимите проверки ( 39 ). Всички тези процедури ще укажат, че съответното лице преминава и физически външната граница на шенгенското пространство.

59.

В случая запитващата юрисдикция иска конкретни насоки за това дали е необходимо да се установява, че въпросните моряци преминават външната граница както във физическия, така и в правния смисъл (в един и същ момент), за да бъде поставен изходен печат на пътните им документи.

60.

Гражданите на трети страни подлежат на обстойни проверки при излизане, както е предвидено в член 8, параграф 3, буква ж) от Кодекса на шенгенските граници. Сред тях е проверката дали съответното лице притежава валидна виза (член 8, параграф 3, буква з), подточка i). В тези проверки се съдържа част от втория аспект: потвърждаване, че лицето напуска шенгенското пространство в правен смисъл. Както Съдът пояснява в решение Комисия/Съвет ( 40 ), визата разрешава на титуляря си да премине граничния контрол при влизане, а не само да пресече географските граници на държава членка. Когато гражданин на трета страна излезе от държава членка, процесът по поставяне на печат на пътните документи потвърждава, че напускащото лице е същото като влязлото в шенгенското пространство, и указва, че срокът, за който е издадена визата, е спазен. Така визата е правен документ, който разрешава и потвърждава преминаването през гранично-пропускателен пункт на външната граница.

61.

Настоящото дело поражда един трети (потенциален) аспект за разглеждане. Необходимо ли е също така да се установи, че лицето е напуснало географската територия на държавата членка, както е определена съгласно международното право?

62.

Този трети аспект ми се струва, че попада извън обхвата на Кодекса на шенгенските граници, определящ външната граница за целите на този кодекс в член 2, параграф 2. Целта е да се извършва контрол на преминаването на външните шенгенски граници, а не на географската граница като такава (когато двете не съвпадат).

63.

Струва ми се, че при опция 1 се поставя твърде голям акцент върху физическото местоположение на гражданина на трета страна в рамките на географската зона на съответната държава членка, вместо да се оценява положението на това лице с оглед на целите на граничния контрол и визовата политика, залегнали в основата на Кодекса на шенгенските граници във връзка с контрола на движението на гражданите на трети страни, излизащи от шенгенското пространство. Следователно не съм убедена, че фокусирането върху физическото местоположение на моряците за сметка на придаването на тежест на правния смисъл на излизането през външната граница, което това законодателство цели да регулира, е правилният подход.

64.

В този контекст е важно да се има предвид, че щом се качи като екипаж на борда на плавателен съд, морякът не е господар на себе си. Той няма контрол над това кога работи на смяна, кога почива или дали (и ако да, кога и за колко време) може да слезе на брега. Той не може да решава дали по време на периода на служба плавателният съд остава на мястото, на което се намира (акостирал на кей или на котва), мести се на различна стоянка или напуска пристанището. С други думи, морякът престава да е в състояние да взема решения относно физическото си местоположение. Като част от работния екипаж той е подчинен на разпорежданията на капитана на плавателния съд.

65.

Една несъвършена аналогия вероятно може да е от полза в случая. Да си представим пътник във въздушния транспорт (гражданин на трета страна), който е преминал контрола за сигурност и паспортния контрол и се е качил на борда за полет до своята дестинация. Тъй като е преминал паспортния контрол, на шенгенската му виза е поставен изходен печат. Щом се качи на борда на самолета, пътникът престава да контролира физическото си местоположение. Капитанът ще реши дали и кога излита самолетът. Ако има закъснение в контрола на въздушния трафик, капитанът ще реши дали пътниците ще чакат търпеливо на борда на самолета, или дали (ако закъснението е голямо) те ще слязат и по-късно отново ще се качат на борда. В последния случай след слизането от борда пътникът пак ще бъде в рамките на сградата на терминала, макар и в „зоната за излитане и кацане“. Той ще бъде свободен, ако избере това, да премине отново през паспортния контрол и да влезе повторно на територията на държавата членка (в този момент на шенгенската му виза ще бъде поставен нов входен печат). Щом обаче остава в „зоната за излитане и кацане“, ясно е, че той е излязъл — при това без оглед на факта, че вече не е на борда на самолета, а пие кафе и хапва лека закуска в сградата на терминала.

66.

Трето, опция 1 се основава на обвързването на момента, в който морякът излиза от шенгенското пространство, с датата на отпътуване на плавателния съд, на който работи. На практическо равнище това води до несигурност. Възможно е да се установи планираната дата на отпътуване на плавателния съд, но няма гаранция, че той фактически ще отплава на тази дата. Фактори като метеорологичните условия и напредъка в работата на борда може да наложат промяна в планираната дата на отплаване.

67.

Така опция 1 не е съгласувана със задължението по член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници изходни печати да се поставят редовно на пътните документи. Ако се въведе критерий като „малко преди отпътуване“ (както предлага Комисията), тези думи могат също така съвсем лесно да бъдат тълкувани различно в отделните държави членки и всъщност от органите в различни пристанища на една и съща държава. Така подобно условие би било несъвместимо с установяването на еднакво тълкуване на член 11, параграф 1.

68.

Ще припомня, че съгласно фактите в случая съществуват две категории моряци. Едни пристигат по въздух, приключват периода си на служба на борда и отпътуват по въздух. Други пристигат по въздух, започват периода си на служба на борда и преди той да приключи, отпътуват по море. Опция 1 води до разлика в третирането между двете категории моряци. Изглежда, че такова разграничение не е съществувало при предишната система, тъй като и двете категории са получавали изходни печати на граничния контролен пункт при качването си на плавателния съд като екипаж.

69.

Освен това, както моряците и операторите на кораби изтъкват в съдебното заседание, при опция 1 обстоятелството дали се поставя изходен печат, зависи от това дали може да се докаже, че съответният плавателен съд действително напуска шенгенското пространство. Така гражданите на трети страни, работещи на борда на плавателен съд, напускащ Ротердам за Лас Палмас (Канарски острови — следователно част от Испания), не биха получили изходен печат, тъй като остават в шенгенското пространство. При все това гражданите на трети страни, работещи на борда на плавателен съд, напускащ Ротердам за Кайро (Египет), биха получили изходен печат (по всяка вероятност) въз основа на обявеното направление на плавателния съд). В случая ще обърна внимание на подготвителните работи по Кодекса на шенгенските граници, съгласно които „предвид определението за вътрешни и външни морски граници […] пристанищата по правило винаги се третират като външни граници; следователно всеки плавателен съд трябва да преминава проверка при всяко влизане и излизане, тъй като е невъзможно да се установи какво се случва извън пристанището, било то в териториални, или в международни води (качване/слизане на лица или разтоварване на стоки). […]“ ( 41 ).

70.

Следователно при по-задълбочено разглеждане предлаганото при опция 1 тълкуване не е напълно съвместимо със задълженията, предвидени в член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници. Преминаването на външната граница с цел излизане от шенгенското пространство не следва да е равнозначно на преминаване на географските граници на държава членка.

71.

Съгласно опция 2 гражданите на трети страни излизат от шенгенското пространство, когато преминат граничния контролен пункт на пристанището и се качат като екипаж на плавателния съд, на който са зачислени.

72.

Член 11, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници следва да се разглежда в контекста на член 2, параграф 2 от него, съгласно който външните граници включват „морски[те] пристанища“. Не се спори, че пристанището на Ротердам попада в обхвата на това определение.

73.

Съгласно член 3 Кодексът на шенгенските граници се прилага за всяко лице, което пресича (вътрешната и) външната граница на държавите членки. Общият принцип е, че границите следва да се пресичат единствено на разрешени гранично-пропускателни пунктове през определеното работно време. При влизане и излизане гражданите на трети страни подлежат на обстойни проверки, както е предвидено в член 8 от Кодекса на шенгенските граници. По-широкият законодателен контекст включва правилата за визите, определящи условията за влизане и излизане от шенгенското пространство. Тези правила се допълват от системите ВИС и ШИС, тъй като те дават възможност на държавите членки да извършват проверки, за да се гарантира, че съответните лица не представляват заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност и здравеопазването на държавите членки (съображение 6). Такива проверки се извършват на гранично-пропускателния пункт ( 42 ).

74.

Освен това съгласно член 5, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници външните граници могат да се преминават единствено на гранично-пропускателни пунктове. Нищо не указва, че разглежданите в главното производство обстоятелства обосновават някоя от дерогациите по член 5, параграф 2, включително онези, които се отнасят конкретно до моряците (член 5, параграф 2, буква в) ( 43 ).

75.

Следователно опция 2 не засяга целите на Кодекса на шенгенските граници. Моряците приемат, че са подчинени на обичайните правила: трябва да имат визи и валидни пътни документи; трябва да преминат през гранично-пропускателен пункт и да подлежат на гранични проверки при влизане и излизане; и документите им трябва да са подпечатани в съответствие с Кодекса на шенгенските граници. Поради това не става въпрос за незаконна имиграция. Съответните моряци продължават да са отчитани и да са в системата по всяко време ( 44 ). Единственият въпрос е за момента и мястото на провеждане на граничните проверки. В икономически аспект обаче този въпрос е много важен както за моряците, така и за операторите.

76.

Според мен опция 2 е за предпочитане пред опция 1.

77.

Първо, опция 2 е в съзвучие с текста, структурата и целите на Кодекса на шенгенските граници; тя по-специално отчита определението по член 2, параграф 2, съгласно което морско пристанище може да е външна граница на държава членка, и правилото, че външните граници следва да се преминават единствено на гранично-пропускателни пунктове; пристанището на Ротердам е такъв пункт. Опция 1 не отговаря на този критерий.

78.

Второ, опция 2 води както до еднакво тълкуване, така и до еднакво прилагане на Кодекса на шенгенските граници във всички държави членки. Проверки могат да се извършват на гранично-пропускателния пункт (в случаи като този — на пристанището), където съответните граждани на трети страни се качват като екипаж и остават на борда на плавателния съд. Към този момент печати могат да се поставят редовно в съответствие с член 11, параграф 1.

79.

Трето, опция 2 поражда по-малко аномалии от опция 1, тъй като моментът и мястото на поставяне на печатите на пътните документи са известни.

80.

Четвърто, налице е практическото предимство всички моряци да бъдат третирани еднакво. Не се прави разграничение между напускащите по въздух след приключване на работата им и онези, които плават с кораба, когато той напусне пристанището.

81.

На последно място, ще припомня, че съгласно посоченото от запитващата юрисдикция пристанищните органи на Ротердам преди това са поставяли изходни печати на пътните документи на моряци като касаторите в главното производство към момента, в който се качват като екипаж на борда; тази практика обаче се е променила в началото на 2016 г. Не е ясно какво е наложило промяната. Няма данни тя да е основана на причини, свързани с прилагането на правото на ЕС. Запитващата юрисдикция посочва, че тази нова практика противоречи на практиката на други морски пристанища в Нидерландия, които са част от външната граница, както и на други такива пристанища в други държави членки. Следователно новата практика изглежда би довела до нарушения, потенциално противоречащи на целите, изложени в съображение 17 от Кодекса на шенгенските граници (за избягване на сериозни пречки, по-специално за търговията).

82.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) въпрос по следния начин:

„При обстоятелства, при които моряк — гражданин на трета страна, пристигне в държава членка по въздух, а впоследствие се качи като екипаж на борда на плавателен съд, вече акостирал в пристанище, което представлява външна граница по смисъла на член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите, член 11, параграф 1 от този регламент следва да се тълкува в смисъл, че съответното лице излиза от шенгенското пространство, когато се качва като екипаж на борда, дори и моментът, в който въпросният плавателен съд ще напусне пристанището, да не може да бъде установен“.