1. 

С настоящото преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд (България), се иска от Съда да даде насоки за тълкуването на няколко разпоредби от правото на Съюза относно конфискацията на облаги от престъпления, средства, чрез които са извършени престъпления („средства на престъпления“) ( 2 ), и имущество от престъпления. Контекстът е висящо пред граждански съд производство за конфискация съгласно националното право, което не е свързано с наличието на осъдителна присъда, и дали такова производство е в съответствие с правото на Съюза. Отговорите на въпросите на запитващата юрисдикция изискват от Съда да разгледа приложимостта ratione materiae и ratione temporis на два акта на Съюза относно конфискацията, а именно Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС, както и връзката между тях.

2.

Член 31, параграф 1, буква в) от Договора за Европейския съюз, в редакцията му, приложима към момента на приемане на Рамковото решение, предвижда, че съвместното действие за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси включва „осигуряване на съвместимост на нормите, прилагани в държавите членки, доколкото това е необходимо за подобряване на това сътрудничество“. Член 34, параграф 2, буква б) от него предоставя на Съвета, действащ с единодушие по инициатива на която и да било държава членка или на Комисията, компетентността да приема рамкови решения „за целите на сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки. Рамковите решения са обвързващи за държавите членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставят на националните власти избора на формата и средствата. Тези решения нямат пряко действие“.

3.

Протокол № 36 организира прехода от институционалните разпоредби на договорите, приложими преди влизането в сила на Договора от Лисабон, към разпоредбите, съдържащи се в този договор ( 3 ). Член 9 от него предвижда следното: „Правните последици от актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, приети въз основа на Договора за Европейския съюз преди влизането в сила на Договора от Лисабон, се запазват дотогава, докато тези актове не бъдат отменени, обявени за нищожни или изменени в приложение на Договорите“.

4.

В член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) ( 4 ) е посочено, че „[в]секи обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона“.

5.

Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби „се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза […], както и за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза“.

6.

Изложеното по-долу е посочено в съображенията от Рамково решение 2005/212/ПВР. Основният мотив за презграничната организирана престъпност е финансовата печалба. Поради това акцентът в една ефективна превенция и борба с организираната престъпност трябва да бъде поставен върху проследяването, замразяването, запорирането и конфискацията на облагите от престъпленията. Това обаче се утежнява от различия в законодателството на държавите членки в тази област ( 5 ). В изводите от Европейския съвет от Виена през декември 1998 г. ( 6 ) Европейският съвет призова за укрепване на усилията на ЕС в борбата с международната организирана престъпност в съответствие с Плана за действие с цел възможно най-добро прилагане разпоредбите на Договора от Амстердам за създаване зона на свобода, сигурност и правосъдие ( 7 ). Въпреки това на основата на съществуващите правни актове в тази област не бе възможно постигане на достатъчно добро презгранично сътрудничество по отношение конфискацията, тъй като редица държави членки все още не могат да конфискуват облагите от всички престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от една година ( 8 ). Така целта на Рамковото решение е да гарантира, че всички държави членки разполагат с достатъчно ефективни норми относно конфискацията на облагите от престъпление, също и по отношение на доказателствената тежест относно произхода на имуществото на лице, което е осъдено за престъпление, което е свързано с организираната престъпност ( 9 ).

7.

Член 1, трето тире определя понятието „средства на престъплението“ като „всички предмети, които по някакъв начин изцяло или частично са използвани или следва да бъдат използвани за извършване на едно или няколко престъпления“. Четвъртото тире от тази разпоредба определя понятието „конфискация“ като „наказание или мярка, които са постановени от съд след производство, което се отнася за едно или няколко престъпления, или които водят до окончателно отнемане на имущество“.

8.

Член 2, параграф 1 предвижда, че „[в]сяка държава членка взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на престъплението и облаги от престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги“. Член 2, параграф 2 предвижда конкретна дерогация във връзка с „данъчни престъпления“ (понятие, което не е определено): във връзка с тях държавите членки „могат да прилагат процедури, които са различни от наказателното производство, за да отнемат от извършителите облагите от престъплението“.

9.

Съгласно член 4 „[в]сяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че заинтересованите страни, които са засегнати от мерките по членове 2 и 3, разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си“.

10.

Член 5 предвижда, че Рамковото решение „няма действие за промяна на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, включително по-специално презумпцията за невиновност, които са заложени в член 6 от Договора за Европейския съюз“.

11.

Член 7 изисква държавите членки да предприемат необходимите мерки за изпълнението на Рамковото решение преди 15 март 2007 г.

12.

Съображение 5 от Директива 2014/42 гласи, че „[п]риемането на минимални правила ще доведе до сближаване на режимите на държавите членки в областта на обезпечаването и конфискацията и по този начин ще подпомогне взаимното доверие и ефективното трансгранично сътрудничество“. Съображение 9 посочва, че Директивата цели „да измени и разшири разпоредбите на рамкови решения 2001/500/ПВР и 2005/212/ПВР. Тези рамкови решения следва да бъдат частично заменени по отношение на държавите членки, обвързани от настоящата директива“ ( 10 ).

13.

Съгласно член 1, параграф 1 с Директивата „се установяват минималните правила за обезпечаването на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация и за конфискацията на имущество при наказателни дела“.

14.

Член 2, точка 3 определя понятието „средства на престъплението“ по същия начин като член 1, трето тире от Рамково решение 2005/212/ПВР. Точка 4 определя понятието „конфискация“ като „окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление“.

15.

Член 3 определя приложното поле на Директивата ( 11 ):

„Настоящата директива се прилага за престъпления, попадащи в обхвата на:

както и всички други правни инструменти, ако в тези инструменти изрично се предвижда настоящата директива да се прилага към престъпления, хармонизирани с тях“.

16.

Съгласно член 4, параграф 1 „[д]ържавите членки предприемат необходимите мерки, за да може да се извърши конфискацията, изцяло или частично, на средства на престъпление и на облаги или на имущество, чиято стойност съответства на тези средства на престъпление или облаги, при условие че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, включително в резултат на неприсъствено производство“. Член 4, параграф 2 предвижда, че „[к]огато въз основа на параграф 1 не е възможна конфискация, най-малкото в случаите, когато тази невъзможност се дължи на заболяване или бягство на заподозряно лице или обвиняем, държавите членки вземат необходимите мерки, за да може да се извърши конфискация на облаги и на средства на престъплението в случаите, когато наказателното производство е образувано за престъпление, което води пряко или косвено до икономически ползи, и производството би могло да приключи с осъдителна присъда, ако заподозряното лице или обвиняемият бяха присъствали на производството“.

17.

Член 5 се отнася до разширена конфискация на имущество, принадлежащо на лице, осъдено за престъпление, което може да доведе пряко или косвено до икономическа полза, когато съдът е убеден, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение“. Той включва неизчерпателен списък на „престъпления“, „най-малко“ за които трябва да се прилага.

18.

Член 6, параграф 1 предвижда конфискация на облаги или на друго имущество, чиято стойност съответства на облагите, прехвърлени от заподозряно лице или обвиняем на трети лица, или които трети лица са придобили от заподозряно лице или обвиняем, най-малко в случаите когато тези лица са знаели или е трябвало да знаят, че целта на прехвърлянето или придобиването е да се избегне конфискация.

19.

Член 8, параграф 1 предвижда, че „[д]ържавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, засегнати от предвидените в настоящата директива мерки, имат право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да защитават правата си“.

20.

Съгласно член 12 срокът за транспониране на Директивата изтича на 4 октомври 2016 г.

21.

Член 14, параграф 1 предвижда, че „първите четири тирета от член 1, както и член 3 от Рамково решение 2005/212/ПВР се заменят с настоящата директива по отношение на държавите членки, обвързани с настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави членки, свързани с крайния срок за транспониране на рамковите решения в националното право“. Член 14, параграф 2 пояснява, че „[п]о отношение на държавите членки, обвързани с настоящата директива, позоваванията […] на разпоредбите на рамкови решения 2001/500/ПВР и 2005/212/ПВР, посочени в параграф 1, се считат за позовавания на настоящата директива“.

22.

Член 15 предвижда, че Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности (29 април 2014 г.) ( 12 ).

23.

През 2012 г. България приема Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (наричан по-нататък „Законът от 2012 г.“), който влиза в сила на 19 ноември 2012 г. Този закон е отменен със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обнародван на 19 януари 2018 г. Съгласно параграф 5, алинея 1 от преходните и заключителните разпоредби на последния проверките и производствата, образувани съгласно Закона от 2012 г., се довършват от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (наричана по-нататък „Комисията за противодействие на корупцията“) в съответствие с разпоредбите на Закона от 2012 г.

24.

В член 1, алинея 1 се уточнява, че с този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Съгласно член 1, алинея 2 за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.

25.

С член 5, алинея 1 се създава Комисията за противодействие на корупцията като независим, специализиран постояннодействащ национален орган.

26.

Член 2 предвижда, че „производството по този закон се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица“.

27.

Съгласно член 21, алинея 1 Комисията за противодействие на корупцията образува производство, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Член 21, алинея 2 предвижда, че обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Член 22, алинея 1 уточнява освен това, че „проверката по чл. 21, ал. 2 започва […], когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по: […] членове 201—203 […] от Наказателния кодекс“.

28.

Член 66, алинеи 1 и 2 се отнася до имуществото, прехвърлено на или контролирано от юридически лица. Той предвижда, че „на отнемане подлежи имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобито“; и „на отнемане подлежи и незаконно придобито имущество от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица“.

29.

Член 203, алинея 1 от Наказателния кодекс определя длъжностното присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

30.

На 28 юли 2014 г. Софийска градска прокуратура уведомява Комисията за противодействие на корупцията, че господин BP е привлечен като обвиняем по досъдебно производство за това, че в периода от декември 2011 г. до 19 юни 2014 г. в качеството си на длъжностно лице (председател на Надзорния съвет на „Корпоративна търговска банка“ АД, наричана по-нататък „Банката“), в съучастие с други лица, е склонил други лица да присвоят пари, които са собственост на Банката и които са им връчени или поверени да ги пазят или управляват. Сумите възлизат на над 205 милиона лева (около 105 милиона евро). Така обстоятелствата предполагат, че е извършено длъжностно присвояване по смисъла на член 203, алинея 1 от Наказателния кодекс.

31.

На 5 август 2014 г. Комисията за противодействие на корупцията образува проверка, обхващаща периода от 4 август 2004 г. до 4 август 2010 г., която установява значително несъответствие в имуществото на лицето BP. В хода на проверката Комисията за противодействие на корупцията прави анализ на финансовото състояние и сделките, извършени от търговските дружества ответници, за които се твърди да са свързани с лицето BP или контролирани от него. Анализът стига до извода, че част от сделките са извършвани с незаконно придобити средства, друга част от сделките не са реално извършени, а целта им е била прикриването на имущество или средства с незаконен произход, както и че паричните средства са от необезпечени кредити, получени от Банката, в резултат на което Банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност.

32.

На 14 май 2015 г. Комисията за противодействие на корупцията образува пред запитващата юрисдикция производство за налагане на обезпечителни мерки върху незаконно придобито имущество от господин BP и други физически и юридически лица, за които се счита, че са свързани или контролирани от него (наричано по-нататък „искането за обезпечаване“). На 20 и 28 май 2015 г. запитващата юрисдикция налага обезпечителни мерки по отношение на имуществото, чието отнемане е поискано.

33.

Настоящото производство пред запитващата юрисдикция за отнемане на имуществото, което се счита, че е незаконно придобито, е образувано на 22 март 2016 г.

34.

Наказателното производство срещу BP и други лица започва пред Специализирания наказателен съд (България) през 2017 г. и към датата на отправяне на преюдициалното запитване е все още висящо.

35.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно националната правна уредба, приложима към момента на настъпване на фактите по главното производство, гражданско производство за отнемане на имущество като висящото пред нея се развива независимо от обстоятелството дали проверяваното лице е осъдено с влязла в сила присъда. Тя изразява съмнения относно съответствието на този закон с минималните стандарти за конфискация на имущество, съдържащи се в Директива 2014/42, в която се предвижда, че конфискация може да се извърши по отношение на имущество, придобито чрез престъпление, за което извършителят е бил осъден с влязла в сила присъда.

36.

Поради това запитващата юрисдикция отправя следните преюдициални въпроси:

37.

Писмени становища са представени от Комисията за противодействие на корупцията, от BP, AB, PB и „Тръст В“ ООД, действащи заедно, от „Дунарит“ АД, „АГРО ИН 2001“ ЕООД и Банката, от българското, чешкото и ирландското правителство, както и от Европейската комисия. В съдебното заседание на 5 юни 2019 г. устни становища представят Комисията за противодействие на корупцията, BP, AB, Pb и „Тръст В“ ООД, „Дунарит“ АД, Банката, българското и ирландското правителство, както и Комисията.

38.

Настоящото дело разкрива някои особености, които налагат Съдът да се отклони от действително отправените до него въпроси, за да предостави на запитващата юрисдикция полезни насоки във връзка с възникналите проблеми.

39.

Поставените въпроси изхождат от презумпцията, че в настоящия случай се прилага Директива 2014/42. Струва ми се обаче, че е необходимо да се направи допълнителен анализ, за да се установи правото на Съюза, което е приложимо ratione temporis и ratione materiae. Връзката между разпоредбите на тази директива и разпоредбите на Рамково решение 2005/212/ПВР също трябва да бъде изследвана.

40.

След като разгледам тези аспекти, ще се спра на същността на преюдициалните въпроси и ще се съсредоточа (както Съдът е изискал) върху тълкуването на членове 2 и 5 от Рамково решение 2005/212/ПВР.

41.

Националният съд е този, който трябва да определи точното естество на нарушенията, за които Софийска градска прокуратура е уведомила Комисията за противодействие на корупцията и които са в основата на настоящото производство. Въпреки това ми се струва, че присвояване като описаното в акта за преюдициално запитване не е сред престъпленията, попадащи в обхвата на инструментите, изброени в член 3 от Директива 2014/42. От това следва, както твърдят българското и чешкото правителство, че предметът на националното производство попада извън материалния обхват на Директива 2014/42.

42.

За разлика от това обаче Рамково решение 2005/212/ПВР се прилага за конфискацията на средствата на и облагите от престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година. От това следва, че престъпления като тези по настоящото дело, които са наказуеми с лишаване от свобода от 10 до 20 години, попадат в приложното поле на Рамковото решение. Този извод няма отношение към въпроса дали производството в случая съответства на понятието „конфискация“ по смисъла на член 1, четвърто тире от посоченото рамково решение.

43.

В настоящия случай са налице две паралелни национални производства. От една страна, е налице наказателно производство за присвояване, което е образувано пред Специализирания наказателен съд през 2017 г. и е висящо към датата на отправяне на преюдициалното запитване. От друга страна, е налице производство, което съгласно националното право се определя като гражданско и е започнало на 14 май 2015 г. с искането за обезпечаване и последващото налагане на обезпечителни мерки от запитващата юрисдикция на 20 и 28 май 2015 г. по отношение на имуществото, за което се твърди, че е незаконно придобито. Това производство продължава с предявените от Комисията за противодействие на корупцията на 22 март 2016 г. искове за конфискация на това имущество и понастоящем е висящо.

44.

Запитващата юрисдикция следва да провери съответните дати, но ми се струва, че определеният за транспониране на Директива 2014/42 срок изтича на 4 октомври 2016 г. Релевантна ли е тази директива ratione temporis за настоящото производство? Макар тази директива да не се прилага ratione materiae, този въпрос е важен, тъй като Директивата заменя някои разпоредби на Рамковото решение.

45.

Съгласно постоянната съдебна практика една директива би могла да има непосредствено действие едва след изтичането на определения срок за транспонирането ѝ в националния правен ред ( 13 ). Следователно не е възможно позоваване на Директива 2014/42 пред националния съд във връзка с производство, образувано на 22 март 2016 г., преди да изтече предвиденият за нейното транспониране срок. През този период обаче държавите членки са длъжни да се въздържат от приемане на разпоредби, които могат да застрашат сериозно постигането на предписания резултат ( 14 ).

46.

От това следва, че актът на Съюза, който е от значение за конфискацията на имущество от престъпления и е приложим към момента на настъпване на фактите по главното производство, е Рамково решение 2005/212/ПВР.

47.

Както предвижда член 9, параграф 1 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, Директива 2014/42 изменя Рамково решение 2005/212/ПВР, считано от датата на влизане в сила на Директивата (20 дни след публикуването ѝ в Официален вестник на 29 април 2014 г.).

48.

Приложното поле на Директивата е ограничено до областите на престъпност, изброени в член 83, параграф 1 ДФЕС. Това означава, че съществуващите разпоредби на Съюза в областта на конфискацията остават в сила, за да се запази определена степен на хармонизация по отношение на престъпните деяния, които са извън приложното поле на Директива 2014/42. Така членове 2, 4 и 5 от Рамково решение 2005/212/ПВР остават в сила ( 15 ).

49.

По-конкретно член 14, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/42 предвижда, че Директивата заменя първите четири тирета от член 1, както и член 3 от Рамково решение 2005/212/ПВР по отношение на държавите членки, които тя обвързва, и че позоваванията на заменените разпоредби на Рамковото решение „се считат за позовавания на настоящата директива“.

50.

Тогава възниква въпросът: как следва да се тълкуват тези разпоредби — като част от Директивата или като част от Рамковото решение?

51.

Според мен, доколкото тези разпоредби произтичат от Директивата, тяхното тълкуване следва да се ръководи от целите и структурата на Директивата, а не на Рамковото решение. Този извод е в съответствие с ясния текст на член 14, параграф 2 от Директивата. Той също така зачита необходимостта от еднакво тълкуване на правото на Съюза: едни и същи разпоредби не могат да бъдат тълкувани различно в зависимост от това дали се разглеждат в контекста на Директивата или в контекста на Рамковото решение.

52.

Доколкото дадено рамково решение не е било „отменен[о], обявен[о] за нищожн[о] или изменен[о]“ в съответствие с член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, то запазва правния си характер. Когато отделна разпоредба е изменена (или в случая — заменена) с директива, изменя се единствено отделният правен характер на тази разпоредба. Изменението на отделна разпоредба обаче не може да промени правното естество на целия правен акт, в който се съдържа тази разпоредба. По-скоро в конкретния случай първоначалното рамково решение се превръща в смесен правен акт, съдържащ елементи както от Рамковото решение, така и от Директивата ( 16 ).

53.

Особеното по настоящото дело е, че националното производство за конфискация е започнало след влизането в сила на Директивата (и следователно след изменението на текста на Рамковото решение), но преди изтичането на срока, предвиден за нейното транспониране в националния правен ред.

54.

Следователно преди 4 октомври 2016 г. не е възможно позоваване пред националния съд на разпоредбите от Директивата, които са заменили първите четири тирета от член 1 и член 3 от Рамково решение 2005/212/ПВР. Така за целите на настоящото дело Рамковото решение продължава да се прилага в непроменената му редакция. Въпреки това през периода, определен за транспониране в националното законодателство, държавите членки са длъжни да се въздържат от приемане на мерки, които могат да застрашат сериозно постигането на резултата, предписан от разпоредбите на Директивата, изменящи Рамковото решение ( 17 ). Тук напомням, че съдебната практика, установена с решение Pupino, която изисква националните съдилища да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на рамковите решения, за да се постигне преследвания резултат, остава от първостепенно значение ( 18 ).

55.

С въпросите си от първи до четвърти запитващата юрисдикция иска да се установи дали национално производство за конфискация като разглежданото по настоящото дело (което се образува след започване на наказателно производство, но в което се извършва конфискация, преди да е постановена осъдителна присъда) е в съответствие с различни разпоредби на Директива 2014/42.

56.

С шестия си въпрос запитващата юрисдикция излага съмнения във връзка с прилагането на презумпцията за невиновност, доколкото член 8, параграф 1 от Директива 2014/42 не допуска конфискация, която не се основава на осъдителна присъда.

57.

Ще разгледам поставените от запитващата юрисдикция въпроси от гледна точка на правото на Съюза, което е приложимо ratione materiae и ratione temporis, т.е. от гледна точка на Рамково решение 2005/212/ПВР, и по-специално на членове 2 и 5 от него (съгласно искането на Съда). Няма да разглеждам петия въпрос на запитващата юрисдикция, тъй като той е релевантен само в контекста на член 6, параграф 1 от Директива 2014/42, който не е приложим в конкретния случай.

58.

Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР въвежда задължението за държавите членки да вземат необходимите мерки, за да направят възможно конфискуването на средства на и облаги от престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над една година. Понятието „конфискация“ е определено в член 1, четвърто тире от Рамковото решение като „наказание или мярка, които са постановени от съд след производство, което се отнася за едно или няколко престъпления, или които водят до окончателно отнемане на имущество“ ( 19 ).

59.

Може ли тези разпоредби на Рамково решение 2005/212/ПВР в редакцията му преди влизането в сила на изменението му с Директива 2014/42 да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността държавите членки да прилагат режим на конфискация като разглеждания в настоящото дело, където конфискацията не зависи от наличието на влязла в сила осъдителна присъда?

60.

Според мен отговорът е отрицателен.

61.

Правното основание за приемането на Рамково решение 2005/212/ПВР е дял VI от Договора за Европейския съюз относно полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, и по-специално член 29, член 31, параграф 1, буква в) и член 34, параграф 2, буква б). Така целта на Рамковото решение е да осигури съвместимостта на приложимите в държавите членки норми, доколкото това е необходимо за подобряване на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, чрез сближаване на техните законови и подзаконови актове и да гарантира, че всички те разполагат с ефективни норми относно конфискацията на облагите от престъпление ( 20 ). Рамково решение 2005/212/ПВР е свързано с приемането на Рамково решение 2006/783/ПВР за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация, чиято цел е въвеждане на правила за признаването и изпълнението от държава членка на нейна територия на решение за конфискация, издадено от съд на друга държава членка, компетентен по наказателни дела ( 21 ).

62.

Обяснителната бележка към инициативата на Кралство Дания за проект на рамково решение относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления представя предложеното рамково решение като „хоризонтален акт“, целящ да се определят недвусмислено задълженията на държавите членки по отношение на конфискацията ( 22 ).

63.

От правното основание за приемане на Рамковото решение, от неговата цел и от контекста, в който Рамковото решение е прието, следва, че то представлява акт, който i) се отнася единствено до наказателни дела, ii) има за цел да осигури съвместимостта на законодателствата на държавите членки, доколкото е необходимо за сътрудничеството помежду им, iii) въвежда задължение за държавите членки да вземат необходимите мерки за конфискация на средствата на престъпления и на облагите от престъпления, iv) сближава законодателствата на държавите членки по отношение на обхванатите въпроси с оглед на улесняване на взаимното признаване на решенията за конфискация. Целта е да се осигури минимално ниво на сближаване на законодателствата („доколкото е необходимо за сътрудничеството“).

64.

Съгласно Рамково решение 2005/212/ПВР средствата на престъплението и облагите от престъпление подлежат на конфискация (член 2, параграф 1), постановена от съд след производство, „което се отнася за едно или няколко престъпления“ (член 1, четвърто тире). Това определение съответства на определението в член 1, буква г) от Конвенцията на Съвета на Европа от 8 ноември 1990 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление ( 23 ). Тук е полезно да се припомни, че обхватът на тази конвенция е ограничен до престъпна дейност или деяния, свързани с престъпна дейност ( 24 ). Правното основание, контекстът и текстът на Рамковото решение показват, че към него трябва да се подходи по сходен начин.

65.

Наказателното производство е производство, което се образува, когато съответното лице бъде уведомено, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, и продължава до окончателното решаване на въпроса дали това лице е извършило престъплението, като включва, когато е приложимо, определянето на наказание и решението, постановено при обжалване ( 25 ).

66.

Очевидно е, че производството пред националната юрисдикция не представлява „наказателно производство“. Въз основа на представените на Съда материали по делото стигам до извода, че това производство също така не представлява и производство, „което се отнася за едно или няколко престъпления“, по смисъла на член 1, четвърто тире от Рамковото решение.

67.

Макар че това е въпрос, който националната юрисдикция следва да провери, това производство се описва пред Съда като гражданско производство (което съществува наред с наказателноправна система за конфискация). То има само една допирна точка с наказателното производство: образува се от националния независим орган, когато бъде уведомен, че дадено лице е обвинено в извършването на престъпление. След образуването му гражданското производство се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице (вж. член 2 от Закона от 2012 г.). Гражданското производство се съсредоточава върху имуществото (а не върху проверяваното лице). Проверяват се произходът и начинът на придобиване на имуществото с цел да се определи дали по отношение на това имущество следва да бъдат наложени обезпечителни мерки и/или имуществото да бъде конфискувано своевременно. Конфискацията няма връзка с резултата от наказателното производство. Тя не е свързана с въпроса дали е доказано, че проверяваното лице е извършило престъпление.

68.

Ето защо съм съгласна с позицията на Комисията в съдебното заседание, че такава система за конфискация е извън приложното поле на Рамковото решение. Бих стигнала до същото заключение въз основа на текста на член 1, четвърто тире от Рамковото решение в изменената му с Директива 2014/42 редакция. Макар че определението на понятието „конфискация“ е изменено ( 26 ), това не засяга израза, който е от значение — „във връзка с престъпление“.

69.

Не смятам, че обстоятелството, че член 2, параграф 2 от Рамковото решение предвижда, че държавите членки могат да прилагат процедури, които са различни от наказателното производство, за да отнемат от извършителите на данъчни престъпления облагите от престъплението, променя този извод ( 27 ). Текстът на тази разпоредба запазва ясна връзка с наказателното производство (понятията „извършител“ и „облагите от престъплението“). Тя не може да се тълкува в смисъл, че разширява приложното поле на Рамковото решение и по отношение на конфискация, което не е свързана с наказателно производство.

70.

По съображения за изчерпателност само ще добавя, че ако се приеме, че главното производство има връзка с наказателно производство и следователно попада в приложното поле на Рамковото решение, в посоченото рамково решение (за разлика от Директива 2014/42) няма нищо, което да поставя конфискацията в зависимост от наличието на влязла в сила осъдителна присъда. Член 1, четвърто тире от Рамковото решение определя понятието „конфискация“ като „наказание или мярка, които са постановени от съд след производство, което се отнася за едно или няколко престъпления, или които водят до окончателно отнемане на имущество“. Рамковото решение не споменава нищо по въпроса за резултата от наказателното производство. Напълно вярно е, че конфискацията в контекста на Директивата е „при условие че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление“ (член 4, параграф 1) ( 28 ). Този член обаче не е от онези, които са заменили разпоредби от Рамковото решение.

71.

С оглед на това стигам до извода, че Рамково решение 2005/212/ПВР допуска производство за конфискация като висящото пред националната юрисдикция, когато това производство не „се отнася за престъпление“ и изходът му не зависи от наличието на осъдителна присъда.

72.

Член 5 от Рамково решение 2005/212/ПВР възпроизвежда задължението за спазване на презумпцията за невиновност. Презумпцията за невиновност е призната в член 48, параграф 1 от Хартата.

73.

Съгласно постоянната съдебна практика основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи ( 29 ).

74.

Поради изложените по-горе съображения не може да се приеме, че производство за конфискация като висящото пред запитващата юрисдикция „се отнася за престъпление“ в приложното поле на Рамковото решение. Следователно член 5 от Рамковото решение и член 48, параграф 1 от Хартата са неприложими в настоящия случай.

75.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Софийски градски съд въпроси, както следва:

„Рамково решение 2005/212/ПВР от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления допуска производство за конфискация като висящото пред националната юрисдикция, когато това производство не „се отнася за престъпление“ и изходът му не зависи от наличието на осъдителна присъда“.