1.

Преюдициалното запитване е отправено от Obvodní soud pro Prahu 8 (Окръжен съд Прага 8, Чешка република) в рамките на иск за обезщетение, предявен на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 ( 2 ) от пътничка с местоживеене в района на тази юрисдикция срещу авиокомпания със седалище в Дания, за голямо закъснение на полет, изпълнен от последната, но продаден на пътничката в комбинация с настаняване от чешка туристическа агенция.

2.

По същество от Съда се иска да установи, на първо място, дали правилата за компетентност до дела, свързани с договор, предвидени в член 5, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 ( 3 ), са приложими към подобен иск, макар ищецът да не е сключил договор с ответника и съответният полет да е част от пакет от услуги, закупени от трето лице. По съображенията, изложени в настоящото заключение, считам, че на този въпрос трябва да се даде утвърдителен отговор.

3.

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали разпоредбите на глава II, раздел 4 от Регламент № 44/2001, където се съдържат членове 15—17, трябва да се тълкуват в смисъл, че включените в посочения раздел правила за компетентност при потребителски договори обхващат иск като разглеждания в главното производство. Според мен на този въпрос следва да се даде отрицателен отговор.

4.

На трето място, Съдът ще трябва да определи дали, когато даден полет е засегнат от голямо закъснение, пътник, закупил този полет от туристическа агенция като част от туристически пакет по смисъла на Директива 90/314/ЕИО ( 4 ), може да предяви претенции, изведени от членове 6 и 7 от Регламент № 261/2004, към опериращия въздушен превозвач. Считам, че на този въпрос трябва да се отговори утвърдително.

5.

Член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, който се съдържа в глава II, раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“, има следния текст:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

6.

Член 15 от Регламент № 44/2001, който се съдържа в глава II, раздел 4, озаглавен „Компетентност при потребителски договори“, гласи:

„1.   По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел, без да се засяга разпоредбата на член 4 и член 5, точка 5, ако:

[…]

3.   Настоящият раздел няма да се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договора, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване“.

7.

В член 16, параграф 1, който се съдържа в посочения раздел 4, е предвидено, че „[п]отребител може да заведе дело срещу другата страна по договора или в съдилищата на държава членка, в която тази страна има местоживеене, или в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят“.

8.

Член 17, който е последният в раздел 4, определя условията за дерогиране от неговите разпоредби посредством споразумения за избор на съд, сключени с даден потребител.

9.

Регламент № 44/2001 е приложим към конкретния случай ratione temporis, макар да е отменен с Регламент (ЕС) № 1215/2012 ( 5 ), тъй като съгласно член 66, параграф 1 от последния инструмент същият се прилага само по отношение на искове, предявени след 10 януари 2015 г., а искът в главното производство е предявен преди тази дата ( 6 ).

10.

Освен това Регламент № 44/2001 е приложим към случая ratione loci с уточнението, че първоначално разпоредбите му не са обвързвали Кралство Дания, но от 1 юли 2007 г. вече уреждат отношенията между Съюза и тази държава членка по силата на сключено с тази цел споразумение ( 7 ).

11.

Член 1, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 гласи, че с него „се признават, при посочени в него условия, минимални права за пътниците, [по-специално] когато техният полет е закъснял“.

12.

В член 2, буква б) от този регламент понятието „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на този член се определя като „въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник“.

13.

Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Приложно поле“, гласи в параграфи 5 и 6:

„5.   Настоящият регламент се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.

6.   Настоящият регламент не засяга правата на пътниците съгласно Директива [90/314]. Настоящият регламент не се прилага в случаите, когато пакетна екскурзия се отменя по причини, различни от отмяната на полета“.

14.

Във връзка с позоваването на Директива 90/314, което се съдържа в последната разпоредба, следва да се уточни, че на 1 юли 2018 г. посочената директива е отменена с Директива (ЕС) 2015/2302 ( 8 ) съгласно член 29 от последната. Приложим към случая обаче е първият от тези инструменти предвид датата на настъпване на фактите по спора в главното производство.

15.

Членове 6 и 7 от Регламент № 261/2004 предвиждат съответно правото на помощ от опериращия въздушен превозвач при голямо закъснение на полет и правото на обезщетение с фиксиран размер при посочените в тези членове условия.

16.

Г‑жа Libuše Králová, живуща в Прага (Чешка република), сключва с дружеството FIRO-tour a.s., туристическа агенция, установена в Чешката република, договор, включващ предоставянето на полет между Прага и Кефлавик (Исландия), планиран за 12,40 ч. на 25 април 2013 г., както и настаняване. Въздушният превоз е изпълнен от Primera Air Scandinavia, дружество със седалище в Дания. Този полет закъснява с 4 часа спрямо планирания час на излитане.

17.

На 24 юли 2013 г. г‑жа Králová иска от Primera Air Scandinavia да поправи вредата, претърпяна от нея поради закъснението на полета. Въздушният превозвач отхвърля искането, като заявява, че това закъснение се дължи на извънредни обстоятелства с непредвидим характер.

18.

На 10 октомври 2013 г. г‑жа Králová сезира Obvodní soud pro Prahu 8 (Окръжен съд Прага 8) с искане Primera Air Scandinavia да бъде осъдено да ѝ изплати фиксирано обезщетение в размер на 400 EUR. В подкрепа на претенциите си тя се позовава относно подсъдността на член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001, а по съществото на спора — на член 6, параграф 1 и член 7 от Регламент № 261/2004, тълкувани от Съда в решение Sturgeon и др. ( 9 ).

19.

С определение от 1 април 2014 г. този съд приема, че не е компетентен по-специално с мотива, че Primera Air Scandinavia е установено на територията на Кралство Дания, към което Регламент № 44/2001 не се прилага, и че разпоредбите на този инструмент така или иначе не позволяват да се установи международната компетентност на чешките съдилища, при положение че страните в производството изглежда не са обвързани нито от договорно правоотношение, нито във всеки случай от договор, предлагащ комбинация от пътуване и настаняване, съгласно член 15, параграф 3 от този регламент.

20.

С определение от 4 август 2014 г. Městský soud v Praze (Общински съд Прага, Чешка република) отхвърля подадената от г‑жа Králová въззивна жалба, приемайки, че Регламент № 44/2001 трябва да се приложи към конкретния случай, тъй като от 1 юли 2007 г. е правнообвързващ по отношение на Кралство Дания ( 10 ), но не позволява да се установи компетентността на чешките съдилища.

21.

На 15 септември 2015 г. Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република), пред който г‑жа Králová подава касационна жалба, отменя определенията, постановени в първоинстанционното и въззивното производство, и след това връща делото на Obvodní soud pro Prahu 8 (Окръжен съд Прага 8), като го приканва по-специално да определи дали срещу Primera Air Scandinavia може да бъде предявен иск пред чешките съдилища съгласно член 5, точка 1 и членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001, включително ако е необходимо, като отправи преюдициално запитване до Съда ( 11 ).

22.

В този контекст с акт от 25 януари 2018 г., получен в секретариата на Съда на 26 март 2018 г., Obvodní soud pro Prahu 8 (Окръжен съд Прага 8) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23.

Писмени становища пред Съда представят чешкото правителство и Европейската комисия. Не е провеждано съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

24.

По същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали при обстоятелства като разглежданите в спора по главното производство, а именно когато искът за обезщетение, предявен от пътник на основание Регламент № 261/2004 ( 12 ), се отнася до полет, който е договорен като част от продаден от трето лице пакет от услуги, следва да се приложи правилото за компетентност, основано на мястото на изпълнение на договорното задължение, което е предвидено в член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 (A), или благоприятното за потребителя правило по член 16, параграф 1 от този регламент (Б) ( 13 ). Освен това, ако собствената ѝ международна компетентност би могла действително да се установи съгласно някоя от посочените разпоредби, тази юрисдикция иска да се установи дали подобен пътник може да предяви иск по претенциите, произтичащи от Регламент № 261/2004, срещу опериращия въздушен превозвач, който е бил отговорен за удовлетворяването на тези претенции ( 14 ), дори когато спорният полет е бил продаден през туристическа агенция и като част от туристически пакет по смисъла на Директива 90/314 ( 15 ) (В) ( 16 ).

25.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да тълкува член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, за да се определи дали съдържащите се в тази разпоредба правила за специална компетентност „по дела, свързани с договор“ ( 17 ), се прилагат към иск за обезщетение като разглеждания в главното производство, предявен на основание Регламент № 261/2004 от пътничка срещу опериращия въздушен превозвач ( 18 ), макар между този ищец и този ответник да няма сключен договор и разглежданият полет да е част от пакет от услуги, предоставяни по договор между ищеца и туристическа агенция.

26.

Чешкото правителство и Комисията единодушно предлагат да се даде утвърдителен отговор на този въпрос, което е и моето становище по следните причини.

27.

В това отношение припомням, че член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 гласи, че „по дела, свързани с договор“, срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка в „съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение“. Съгласно член 5, точка 1, буква б), второ тире при „предоставяне на услуги“, освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на задължението, стоящо в основата на иска, е „мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени“. Съгласно посочения член 5, точка 1, буква в) критерият на привързване по подразбиране, който е предвиден в посочения член 5, точка 1, буква а), се прилага, когато разглежданото договорно правоотношение не представлява „предоставяне на услуги“ по смисъла на посочения член 5, точка 1, буква б) ( 19 ).

28.

В конкретния случай от мотивите на акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция иска по-конкретно да се установи дали собствената ѝ компетентност да разреши спора по главното производство, може да се изведе от специалния критерий на привързване, съдържащ се в член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 — критерий, който вече е обявен за приложим по отношение на искане за обезщетение, подадено от пътник срещу авиокомпания на основание както сключения между тях договор, така и Регламент № 261/2004 ( 20 ). В настоящото дело Съдът трябва да установи дали този подход важи и при обстоятелства като разглежданите в случая, при които страна по договора със засегнатата пътничка е не опериращият въздушен превозвач, а туристическа агенция, която ѝ е продала спорния полет в комбинация с настаняване.

29.

Подобно на чешкото правителство и Комисията, ще отбележа, че в съединените дела, по които е постановено решение flightright и др. ( 21 ), Съдът вече се е произнесъл по положение, сходно на положението по настоящото дело. Всъщност и по тези дела е ставало въпрос за искове за обезщетение на основание Регламент № 261/2004 поради голямо закъснение на полети, изпълнени от опериращ въздушен превозвач, който няма сключен договор със засегнатите пътници, тъй като те са закупили самолетните си билети съответно от други авиокомпании, преди да предявят иск срещу превозвача, изпълнил съдържащата спорното закъснение отсечка от свързващия полет ( 22 ).

30.

В този контекст Съдът постановява, от една страна, че понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 обхваща искове за обезщетение поради голямо закъснение на свързващ полет, предявени от пътници на основание Регламент № 261/2004 срещу опериращ въздушен превозвач, с когото засегнатите пътници нямат сключен договор, като изтъква следните мотиви ( 23 ).

31.

Най-напред, Съдът припомня, че понятието „дела, свързани с договор“, трябва да се тълкува не чрез позоваване на националното право, а самостоятелно, и че това понятие обхваща всички задължения, произтичащи от договора, чието неизпълнение се посочва в подкрепа на иска на ищеца. По-нататък, той потвърждава, че прилагането на правилото за компетентност, предвидено в посочения член 5, точка 1, буква а), не изисква сключването на договор между страните в производството, но все пак предполага наличието на правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца, така че това правило за компетентност почива на основанието на иска, а не на идентичността на страните ( 24 ). Накрая, той подчертава, че опериращ въздушен превозвач като посочения в член 3, параграф 5, второ изречение от Регламент № 261/2004 — а именно превозвач, който няма никакъв договор с пътника, но изпълнява задължения съгласно този инструмент и следователно се счита, че върши това от името на лицето, сключило договора за превоз с този пътник, — трябва да се счита за изпълнител на доброволно поети задължения по отношение на страната, с която пътникът има договор, произтичащи от сключения с него договор за въздушен превоз.

32.

От друга страна, в същото решение flightright и др. Съдът тълкува член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001, който се отнася до установяването на мястото на изпълнение на услугите за въздушен превоз в случай като разглеждания в споровете по главните производства, а именно закъснение на свързващ полет, изпълняван от две авиокомпании, едната от които не е страна по договора със засегнатите пътници ( 25 ). Във връзка с това той излага съображения от общ характер, които ми се струват релевантни и в настоящия случай.

33.

Така Съдът припомня значението на наличието на достатъчно тясна връзка между съда и материалните елементи на всеки спор, попадащ в обхвата на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, като се има предвид, че тази връзка се изисква съгласно всички правила за специална компетентност, предвидени в тази разпоредба, и че подобна цел за близост намира потвърждение в съображение 12 от този регламент ( 26 ). Той проверява и дали възприетото тълкуване действително отговаря на принципа на предвидимост, прогласен в съображение 11 от посочения регламент, принцип, който тези правила за компетентност целят да гарантират, за да се позволи както на ищеца, така и на ответника лесно да определи компетентния съд. Освен това той подчертава, че при търговски споразумения, поети доброволно между въздушни превозвачи като разглежданите, се счита, че опериращият въздушен превозвач, който не е сключил договор с пътника, действа от името на въздушния превозвач, с когото е сключен договорът със засегнатия пътник.

34.

Считам, че така възприетите съображения и тълкувания са приложими mutatis mutandis към настоящото дело ( 27 ), така че иск като предявения от ищцата в главното производство попада в приложното поле на посочения член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001.

35.

Всъщност в делото, по което е постановено решение flightright и др., както и в настоящия случай, искът за обезщетение поради голямо закъснение на полет се основава на задължения, произтичащи от първоначалния договор, сключен от засегнатия пътник и чието неточно изпълнение той изтъква в подкрепа на искането си. И тук ответникът е опериращ въздушен превозвач, който е различен от лицето, сключило спорния договор с този пътник, а именно туристическата агенция, но доброволно е приел пред това лице да изпълни полета и следователно да поеме произтичащите от Регламент № 261/2004 задължения от негово име ( 28 ) — задължения, на които се основава посоченият иск. Считам, че в това отношение е без значение дали спорният полет е продаден в комбинация с настаняване, тоест като част от „пакетно туристическо пътуване“ по смисъла на Директива 90/314 ( 29 ), тъй като тази особеност не променя по никакъв начин нито договорния характер на правните задължения, на които се позовава ищецът, нито основанието на иска му. Ето защо понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 според мен обхваща иск като разглеждания в главното производство ( 30 ).

36.

По-специално към иск от подобен вид според мен се прилага присъщият за случаите на предоставяне на услуги критерий на привързване, който се съдържа в посочения член 5, точка 1, буква б), второ тире, а именно мястото на предоставяне на разглежданата услуга за въздушен превоз. С оглед на практиката на Съда относно тълкуването на тази разпоредба в контекста на искания за обезщетение, подадени от пътници на основание Регламент № 261/2004 ( 31 ), считам, че компетентност да разгледа иск като този в главното производство има съдът, в чийто район се намира мястото на изпълнение на закъснелия полет, схващано, по избор на ищеца, като мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, които са предвидени в договора между засегнатия пътник и туристическата агенция ( 32 ), като следва да се отбележи, че едното или другото място на практика често съвпада с мястото, където пътникът има местоживеене.

37.

Както Съдът подчертава в решение flightright и др., считам, че независимо от обстоятелството, че опериращият въздушен превозвач не е страна по договора с пътника, предложеното в случая тълкуване е в съответствие с целите за предвидимост и за близост, визирани от всички правила за специална компетентност по член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, доколкото този превозвач е приел да изпълни задълженията, произтичащи от Регламент № 261/2004, от името на посочената страна по договора с пътника. Така в конкретния случай, при положение че въздушен превозвач, установен в Дания, доброволно е приел да изпълни полета, продаден от чешката туристическа агенция, той не може да не е бил запознат както с мястото на излитане (в Чешката република), така и с мястото на пристигане (в Исландия) на самолета и поради това е трябвало разумно да очаква, подобно на чешката пътничка, с евентуален спор да бъде сезиран чешки съд, който освен това, географски погледнато, е в добра позиция да го разреши.

38.

Ето защо според мен на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща иск за обезщетение, предявен от пътник срещу опериращия въздушен превозвач, дори когато между тези страни не е бил сключен договор, а този полет е бил част от пакет от услуги, предоставяни по договор между ищеца и трета страна.

39.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали при обстоятелства като разглежданите в случая правоотношението между пътник и опериращия въздушен превозвач попада в приложното поле на глава II, раздел 4 от Регламент № 44/2001, който съдържа членове 15—17, предвиждащи правила за специална компетентност „при потребителски договори“.

40.

Чешкото правителство предлага на поставения въпрос да се отговори, че разглежданото в главното производство правоотношение не може да се квалифицира като потребителски договор по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001. Комисията обаче е на мнение, че разпоредбите на глава II, раздел 4 от този регламент следва да се приложат в този контекст. Аз считам, напротив, че правилата за компетентност, съдържащи се в посочения раздел 4, не са приложими към иск като висящия пред запитващата юрисдикция.

41.

Отбелязвам, най-напред, че запитващата юрисдикция иска да се установи по-специално дали собствената ѝ компетентност да разреши спора по главното производство може да се изведе от член 16, параграф 1 от посочения регламент, който позволява на потребител да предяви иск срещу другата страна по договора било в съда по мястото, където самият той има местоживеене, било пред съдилищата на държавата членка по местоживеене на ответника.

42.

От практиката на Съда обаче следва, че компетентността на съда по местоживеенето на потребителя, предвидена в член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001, зависи от изпълнението на трите условия за прилагане по член 15, параграф 1 от този регламент. Тези кумулативни условия са, на първо място, едната страна по договора да има качеството на потребител, действал за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, на второ място, договорът между такъв потребител и търговец да е действително сключен и на трето място, такъв договор да попада в една от категориите, посочени в параграф 1, букви a)—в) от посочения член 15 ( 33 ).

43.

В конкретния случай изразените от запитващата юрисдикция съмнения не се отнасят пряко до тези три условия, по чието изпълнение в случая очевидно не се спори, поне що се отнася до договора, сключен между ищцата в главното производство и туристическата агенция ( 34 ). Несигурността на тази юрисдикция обаче следва от обстоятелството, че търговецът, срещу когото е предявен искът в главното производство, не е този, с когото засегнатият потребител е сключил договора, от който произтичат правните задължения, съставляващи предмета на това производство.

44.

По-нататък, припомням, че съгласно член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001 раздел 4 на глава II от този регламент не се прилага по отношение на договор за транспорт, с изключение на „договора, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване“, с уточнението, че този израз трябва да се тълкува във връзка с понятието „пакетно туристическо пътуване“ по смисъла на Директива 90/314 ( 35 ). Следователно пътник във въздушния транспорт, който е закупил обикновен самолетен билет, не може да се позове на правилата за специална компетентност относно потребителските договори, включени в този раздел 4, за разлика от пътник, който е закупил самолетен билет като част от пакетно туристическо пътуване ( 36 ).

45.

В случая закъснелият полет, довел до предявения от засегнатата пътничка иск за обезщетение, е закупен в комбинация с настаняване, от което ясно следва, че ако подобен иск беше насочен срещу туристическата агенция, продала самолетния билет за този полет, разпоредбите на посочения раздел 4 биха били приложими. Не е съвсем ясно обаче дали това би трябвало да важи и за иск, който, подобно на иска в главното производство, е насочен единствено срещу третото лице, какъвто е опериращият въздушен превозвач.

46.

В този контекст запитващата юрисдикция според мен иска по същество да се установи дали съдебната компетентност, която можеше да произтече от договора за пакетно туристическо пътуване, сключен между потребителя и туристическата агенция, в случай че искът беше подаден срещу последната, би могла да се разшири до опериращия въздушен превозвач ( 37 ), така че той, подобно на агенцията, за която същият е приел да изпълни спорния полет, да може да бъде призован пред съда по местоживеенето на потребителя ( 38 ).

47.

Комисията е съгласна с подобен разширителен подход, подкрепен и от г‑жа Králová в делото по главното производство. Според Комисията изключението, предвидено в член 15, параграф 3 in fine от Регламент № 44/2001, и следователно глава II, раздел 4 от него трябва да се приложат към делото по главното производство, тъй като задълженията, съществуващи, от една страна, между потребителя и туристическата агенция по силата на договора им, предлагащ комбинация от пътуване и настаняване, и от друга страна, между тази агенция и въздушния превозвач по силата на търговското им споразумение, са неразривно свързани, макар тези задължения да предполагат различни съдоговорители. Не споделям това становище по следните съображения.

48.

На първо място, текстът на всички разпоредби, съдържащи се в глава II, раздел 4 от Регламент № 44/2001, озаглавен „Компетентност при потребителски договори“, ме кара да избера, подобно на чешкото правителство, обратната на поддържаната от Комисията теза. Всъщност в тези разпоредби става дума за „договор, сключен от […] потребител“, „потребител сключи[л] договор със страна“, „другата страна по договора“, сключен от потребителя, или още за споразумения за подсъдност, сключени „между потребителя и другата страна по договора“ ( 39 ), формулировки, които ме карат да считам, че определящи за прилагането на съдържащите се в посочения раздел правила за компетентност са както действителното сключване на потребителски договор ( 40 ), така и идентичността на страните в производството ( 41 ), което не важи за член 5, точка 1 от този регламент относно специалната компетентност „по дела, свързани с договор“ ( 42 ). В същия смисъл Съдът вече е постановил, че „установените с член 16, параграф 1 от [Регламент № 44/2001] правила за компетентност при делата по потребителски договори се прилагат, съгласно текста на тази разпоредба, единствено за делото, заведено от потребителя срещу другата страна по договора — нещо, което обезателно предполага потребителят да е сключил договор с ответника, действащ в рамките на търговската или професионалната си дейност“ ( 43 ).

49.

При обстоятелства като разглежданите в главното производство обаче не може да се приеме, за целите на прилагането на глава II, раздел 4 от Регламент № 44/2001, че ответникът, а именно опериращият въздушен превозвач, е търговецът, с когото потребителят е сключил съответния договор. Чешкото правителство според мен с основание подчертава, че дори искът, предявен от пътник срещу превозвача при подобни обстоятелства, да трябва да се разглежда като спадащ към „дела[та], свързани с договор“, по смисъла на член 5, точка 1 от този регламент ( 44 ), това само по себе си изобщо не означава, че между тези страни съществува правоотношение с договорен характер по смисъла на глава II, раздел 4. Това разминаване произтича от обстоятелството, че предвидените в посочения член 5, точка 1 приложно поле и условията за прилагане на правилата за компетентност се различават от приложното поле и условията за прилагане на правилата за компетентност, предвидени в посочения раздел 4, с уточнението, че последните представляват дерогация от първите ( 45 ).

50.

На второ място, ще отбележа, че независимо от това ищцата в главното производство е изтъкнала пред запитващата юрисдикция, че в решение Maletic Съдът тълкува понятието „другата страна по договора“, съдържащо се в член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001, в смисъл, че „при обстоятелства като разглежданите в главното производство то означава и установеният на територията на държавата членка по местоживеенето на потребителя договорен партньор на стопанския субект, с който потребителят е сключил договора“ ( 46 ). Комисията също използва — но според мен погрешно — това решение в подкрепа на тълкуването, което предлага по настоящото дело.

51.

Подобно на запитващата юрисдикция и чешкото правителство отбелязвам, че обстоятелствата по делото, по което е постановено решение Maletic, в много отношения са различни от разглежданите в настоящия случай ( 47 ). Впрочем във връзка с последващо решение ( 48 ) Съдът подчертава, че тълкуването в решение Maletic „е направено по повод на особени обстоятелства, при които между потребителя и двама съдоговорители изначално е съществувала договорна връзка, която е нямало как да бъде прекъсната“ ( 49 ), и взема предвид обстоятелството, че „изключването на установения в държавата членка на потребителя съдоговорител от приложното поле на член 16 е щяло да доведе до това, че съдът, който разглежда иска за солидарно осъждане на двамата съдоговорители, би бил компетентен само спрямо стопанския субект, установен в друга държава членка“ ( 50 ). Съдът добавя, че „[т]акова тълкуване обаче не би могло да важи при обстоятелствата по случая в главното производство, при които изобщо липсва договор, сключен с ответника, действащ в рамките на търговската или професионалната си дейност“ ( 51 ).

52.

Това отрицателно заключение според мен се налага и в настоящото дело, тъй като, от една страна, между засегнатата в случая потребителка и двама съдоговорители изначално не е съществувала договорна връзка, която е нямало как да бъде прекъсната, а е налице само сключен договор с туристическа агенция, и от друга страна, с иска в главното производство не се цели солидарно осъждане на подобни съдоговорители, а само осъждане на търговец, който няма сключен договор с тази потребителка и който освен това е установен в друга държава членка.

53.

На трето място, подчертавам, че тълкуването, което предлагам, не противоречи на изтъкнатите от Комисията цели на Регламент № 44/2001.

54.

Що се отнася до риска от едновременни производства и следователно от противоречащи си съдебни решения ( 52 ), който Регламент № 44/2001 има за основна цел да предотврати, както се посочва в съображение 15 от него и както Съдът припомня по-специално в решение Maletic, ще констатирам само, че при иск като разглеждания в главното производство този риск не съществува и че във всички случаи предотвратяването му не е основното предназначение на глава II, раздел 4 от посочения регламент.

55.

Относно защитата на потребителите, която глава II, раздел 4 от Регламент № 44/2001 има за специфична цел да осигури, като предвижда правила за компетентност, благоприятни за интересите на тази по-слаба страна, както е посочено в съображение 13 от този регламент ( 53 ), отбелязвам, че Комисията изрично се позовава на тази цел в подкрепа на тезата, която според мен неправилно застъпва ( 54 ).

56.

Всъщност Съдът многократно е припомнял, че разпоредбите, съдържащи се в този раздел 4, следва да бъдат тълкувани стеснително и следователно няма как да доведат до тълкуване, което излиза извън изрично предвидените в същия регламент хипотези, като се има предвид, че тези разпоредби представляват отклонение ( 55 ), и то не само от общото правило за компетентност по член 2, параграф 1 от посочения регламент ( 56 ), но и от правилата за специална компетентност по дела, свързани с договор, по член 5, точка 1 от същия регламент ( 57 ).

57.

Освен това Съдът е постановил по повод член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001, че „условието за наличие на договор, сключен между потребителя и ответника, който действа в рамките на търговската или професионалната си дейност, позволява да се гарантира предвидимостта при определянето на компетентността, което е една от целите на [този регламент], видно от съображение 11 от него“ ( 58 ). Така обстоятелството, че срещу търговеца може на основание този член 16, параграф 1 да бъде предявен иск пред съда, в чийто район е местоживеенето на по-слабата страна, каквато е потребителят, се уравновесява с изискването между тях да е сключен договор, от който да произтича посочената предвидимост.

58.

Според мен от това следва, че защитните правила за компетентност, предвидени в глава II, раздел 4 от посочения регламент, и по-специално в член 16, параграф 1 от него, не трябва да се прилагат при обстоятелства като разглежданите в иска, с който е сезирана запитващата юрисдикция, а именно когато засегнатият потребител не е сключил договор с търговеца, който е призован да отговаря по иск за обезщетение.

59.

Ето защо предлагам на втория преюдициален въпрос да се отговори, че разпоредбите на глава II, раздел 4 от Регламент № 44/2001, съдържащ членове 15—17, трябва да се тълкуват в смисъл, че не са приложими към такъв съдебен иск.

60.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали опериращ въздушен превозвач е процесуално легитимиран да отговаря по иск за обезщетение, предявен от пътник по претенции, произтичащи от Регламент № 261/2004, дори когато между тези страни не е бил сключен договор и разглежданият полет е бил закупен от туристическа агенция като част от пакетно туристическо пътуване, попадащо в приложното поле на Директива 90/314.

61.

Макар и с различни аргументи и на различни основания и чешкото правителство ( 59 ), и Комисията ( 60 ) предлагат на поставения въпрос да се даде утвърдителен отговор. Аз също съм на мнение, че отговорът следва да е утвърдителен по следните съображения.

62.

Най-напред, бих искал да отбележа, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси по същество се отнасят до две проблематики.

63.

Едната се състои в това да се определи дали задълженията, произтичащи от Регламент № 261/2004, се носят от опериращият въздушен превозвач, изпълнил спорния полет от името на лицето, сключило договор с пътника ( 61 ), дори когато, както в случая, това лице е продало на последния пакет от туристически услуги, а не обикновен въздушен превоз. В това отношение ще се огранича да посоча, че случаят според мен е точно такъв, и да препратя в този смисъл към съображенията относно изводите, които следва да се изведат от решение flightright и др. и които изложих във връзка с първия преюдициален въпрос ( 62 ). Като се основава на това решение ( 63 ), Комисията също счита, че в този контекст пътникът може да предяви иск срещу превозвача, който изпълнява задължения, доброволно поети към туристическата агенция, продала полета като част от пакетно туристическо пътуване.

64.

Другата повдигната от запитващата юрисдикция проблематика, която според мен поставя повече трудности, се отнася до съотношението между правата, произтичащи от Регламент № 261/2004, и правата, произтичащи от Директива 90/314 ( 64 ), при обстоятелства като разглежданите в спора по главното производство.

65.

Подобно искане наскоро беше предмет на делото, по което е постановено решение Aegean Airlines ( 65 ), отнасящо се по-конкретно до правото на възстановяване на стойността на самолетен билет от опериращия въздушен превозвач при отмяна на полет по-специално когато туроператорът ( 66 ) е в несъстоятелност. В това решение Съдът тълкува „член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004[ ( 67 )] […] в смисъл, че след като даден пътник има право да поиска от туроператора си да му възстанови стойността на билета въз основа на Директива 90/314, той не може да иска възстановяване на стойността на този билет от въздушния превозвач въз основа на посочения регламент, включително когато туроператорът е във финансова невъзможност да възстанови стойността на билета и не е предприел никакви мерки, за да гарантира възстановяването“ ( 68 ). Това тълкуване според мен се налага по причините, които изложих в заключението ми по това дело ( 69 ).

66.

Подчертавам, че в настоящото дело, макар поставеният въпрос да се отнася до всички права, предоставени на пътниците с Регламент № 261/2004, от акта за преюдициално запитване е видно ( 70 ), че предявеният в главното производство иск се основава конкретно на членове 6 и 7 от него, предвиждащи съответно условията, при които при голямо закъснение на полет опериращият въздушен превозвач трябва да предостави на пътника помощ по реда на членове 8 и 9 от този регламент, както и обезщетение с фиксиран размер съгласно тълкуването в решение Sturgeon и др., в което вредата, причинена от закъснял с минимум три часа полет, както е в случая, се приравнява на вредата, причинена от отменен полет. Ето защо в настоящото заключение ще се произнеса основно по тълкуването на посочените членове 6 и 7 при подобни обстоятелства, но все пак с оглед и на допълнителни разпоредби.

67.

Относно текста и структурата на релевантните разпоредби на Регламент № 261/2004 ще отбележа, че последният съдържа разпоредби, които се отнасят общо до съотношението между този инструмент и Директива 90/314. Така в съображение 5 от този регламент се посочва, че гарантираната от него защита следва да се прилага дори спрямо пътниците на полети, които са част от обхванати от посочената директива пакетни екскурзии. Освен това член 3, параграф 6 от посочения регламент гласи, че той не засяга правата на пътниците съгласно Директива 90/314 ( 71 ).

68.

Що се отнася до тълкувания в решение Aegean Airlines член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004, той изрично предвижда, че правото на възстановяване на стойността на самолетния билет, предвидено в параграф 1, буква а) от този член ( 72 ), се прилага и за пътници, чийто полет е част от пакет, освен когато такова право възниква — макар и потенциално — съгласно Директива 90/314 ( 73 ). В посоченото решение, след като се позовава на подготвителните работи по приемането на Регламент № 261/2004 ( 74 ) и припомня съдържанието на член 3, параграф 6 от него, Съдът постановява, че този член 8, параграф 2 предполага, че правото на възстановяване на стойността на билета въз основа на този регламент не може да се кумулира с правото на възстановяване на стойността на билета въз основа на Директива 90/314 ( 75 ), тъй като това кумулиране може да доведе до неоправдана свръхзащита на съответния пътник в ущърб на опериращия въздушен превозвач, който в този случай може да се окаже длъжен да поеме частично отговорността, която туроператорът носи по отношение на своите клиенти съгласно сключения с тях договор ( 76 ).

69.

За сметка на това членове 6 и 7 от Регламент № 261/2004, които трябва да бъдат тълкувани в настоящото дело като приложими към искане за обезщетение с фиксиран размер поради голямо закъснение на полет, каквото е искането в главното производство, не съдържат изрична уговорка относно разпоредбите на Директива 90/314, равностойна на ограничената до исканията за възстановяване на стойността на самолетния билет уговорка в член 8, параграф 2 in fine от този регламент ( 77 ).

70.

Според мен от тази разлика във формулировките ясно личи, че правото на обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, което обхваща както отменените полети, така и полетите със закъснение от минимум три часа ( 78 ), действително се прилага за пътник, чийто полет е част от пакетно туристическо пътуване, независимо от правото на възстановяване или правото на обезщетение, предоставени с Директива 90/314 при неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, съставляващи предмета на посочената пакетна услуга ( 79 ). С други думи, според мен подобен пътник може да претендира пред опериращия въздушен превозвач стандартизирано обезщетение на основание Регламент № 261/2004 ( 80 ) и пред лицето, продало му пакетното туристическо пътуване — индивидуално обезщетение на основание Директива 90/314 до размер, съответстващ на разликата в стойността между услугите, предложени в договора за пътуване, и действително предоставените такива.

71.

В случая вредата, причинена от голямото закъснение на полет, като изтъкнатата от ищцата в главното производство, според мен сама по себе си не може да спада към последния вид обезщетение, въпреки че разписанието на съответния полет вероятно е било включено в договора между пътника и туристическата агенция. Считам обаче, че задължението за обезщетение, тежащо върху туроператора съгласно Директива 90/314, би могло да бъде последица от такова закъснение, ако се установи, че последното е довело до неточно изпълнение на други услуги, които са част от посочения туристически пакет. Въпреки това, както изтъкнах в контекста на дело Aegean Airlines ( 81 ), следва да се следи съвместното прилагане на правата на поправяне, предоставени с Регламент № 261/2004 и с Директива 90/314, да не доведе до свръхобезщетяване, поради което според мен дължимите съгласно този регламент суми трябва евентуално да се приспадат от сумите, дължими съгласно тази директива ( 82 ).

72.

Що се отнася до историческия контекст, в който се вписват релевантните в случая разпоредби, подобно на отбелязаното от Съда в решение Aegean Airlines и в съответствие със съображенията, които развих в заключението си по посоченото дело ( 83 ), подчертавам, че от подготвителните работи по Регламент № 261/2004 е видно, че законодателят на Съюза е имал намерение не да изключи от приложното поле на този регламент пътниците, чийто полет е част от туристически пакет, а да им даде възможност да се ползват от предоставените с него права, като същевременно запази осигуряващата достатъчна закрила система, въведена по-рано в полза на тези пътници с Директива 90/314. В частност правото на стандартизирано обезщетение, което произтича от член 7 от Регламент № 261/2004, очевидно е сред основните права, предоставени с този инструмент на пътниците във въздушния транспорт в тежест на опериращия въздушен превозвач ( 84 ), и според мен няма еквивалент в системата, въведeна с Директива 90/314, в тежест на туроператора.

73.

Отново с оглед на тази времева перспектива според мен следва да се вземе предвид съдържанието на Директива 2015/2302, която замени Директива 90/314 ( 85 ), предвид факта, че тази нова директива относно пакетните туристически пътувания съдържа разпоредби, указващи точно подходящия начин, по който тя се съчетава с Регламент № 261/2004, що се отнася до предвидените от нея право на обезщетение или право на намаление на цената ( 86 ). От това следва по-специално че сумите, предоставени съгласно Директива 2015/2302 при неточно изпълнение на туристическите услуги, и тези, които са предоставени съгласно другите цитирани актове от правото на Съюза, сред които и Регламент № 261/2004, трябва да се приспадат едно от друго, за да се избегне свръхкомпeнсиране. Подобни съображения се съдържат в отнасящо се до Регламент № 261/2004 известие на Комисията, което е публикувано след приемането на Директива 2015/2302 ( 87 ). Според мен това показва, че законодателят на Съюза вече изрично признава, че правото на обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004 може да се прилага за пътниците, чийто полет е част от пакетно туристическо пътуване.

74.

Що се отнася до целите на релевантните разпоредби ( 88 ), от съображение 1 от Регламент № 261/2004 следва, че той цели основно да се гарантира високо равнище на защита на пътниците, макар този инструмент да се стреми също така да осигури баланс между интересите на защитените пътниците и тези на въздушните превозвачи.

75.

Впрочем да се даде възможност на всички категории пътници във въздушния транспорт, включително тези, чийто полет е част от пакетно туристическо пътуване, да се ползват от правото на обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, отговаря напълно на неговата основна цел ( 89 ), без при това да засяга второстепенната му цел, като се има предвид, че съгласно член 13 от посочения регламент опериращият въздушен превозвач, който е платил обезщетение на пътник съгласно този инструмент, може да търси в съответствие с приложимото национално право обезщетение от всяко лице, чието поведение е станало причина той да не изпълни задълженията си ( 90 ).

76.

Освен това от практическа гледна точка бих искал да отбележа, че за разлика от трудностите, предизвикани от искане за възстановяване на стойността на самолетен билет на основание член 8 от Регламент № 261/2004, при което опериращият въздушен превозвач може да се затрудни да определи покупната цена на полета, когато той е част от пакетно туристическо пътуване, продадено от трето лице ( 91 ), искане за обезщетение на основание член 7 от този регламент при същите условия на продажба не поражда подобни проблеми с изчисляването, тъй като в този случай сумата, дължима на пътника, е с фиксиран размер и се основава на съдържащите се в последния член единни критерии ( 92 ).

77.

Накрая, уточнявам, че не споделям становището на чешкото правителство, че утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос би трябвало да се ограничи до случаите, в които закъснението е по вина на опериращия въздушен превозвач ( 93 ), с мотива, че той трябва да може да се освободи от отговорност, ако докаже наличието на обстоятелства, независещи от неговата воля ( 94 ). Считам, че смисълът на този въпрос е да се определи дали срещу такъв превозвач може да бъде предявен иск за обезщетение от пътници, а не да се установят условията, при които той може да се освободи от задължението да обезщети пътника, което по принцип пада върху него съгласно Регламент № 261/2004.

78.

Ето защо считам, че на третия въпрос следва да се отговори, че членове 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътник на полет, закъснял с три часа или повече, може да поиска обезщетение от опериращия въздушен превозвач на основание този регламент дори когато между тези страни не е бил сключен договор, а този полет е бил част от пакетни туристически услуги по Директива 90/314, които е трябвало да бъдат предоставени по договор между този пътник и туроператор.

79.

Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Obvodní soud pro Prahu 8 (Окръжен съд Прага 8, Чешка република), по следния начин: