EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62017CJ0664
Judgment of the Court (Third Chamber) of 13 June 2019.#Ellinika Nafpigeia AE v Panagiotis Anagnostopoulos and Others.#Request for a preliminary ruling from the Areios Pagos.#Reference for a preliminary ruling — Social policy — Directive 2001/23/EC — Scope — Transfer of part of an undertaking — Safeguarding of employees’ rights — Concept of ‘transfer’ — Concept of ‘economic entity’ — Transfer of part of the economic activity of a parent company to a newly created subsidiary — Identity — Autonomy — Pursuit of an economic activity — Criterion requiring stability of the pursuit of an economic activity — Recourse to factors of production of third parties — Intention to liquidate the entity transferred.#Case C-664/17.
Решение на Съда (трети състав) от 13 юни 2019 г.
Ellinika Nafpigeia AE срещу Panagiotis Anagnostopoulos и др.
Преюдициално запитване, отправено от Areios Pagos.
Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2001/23/ЕО — Приложно поле — Прехвърляне на част от предприятие — Гарантиране на правата на работниците и служителите — Понятие „прехвърляне“ — Понятие „стопански субект“ — Прехвърляне на част от стопанската дейност на дружество майка на новосъздадено дъщерно дружество — Идентичност — Самостоятелност — Продължаване на извършвана стопанска дейност — Критерий за устойчивост на продължавана да бъде извършвана стопанска дейност — Използване на производствени фактори на трети лица — Намерение за ликвидация на прехвърления субект.
Дело C-664/17.
Решение на Съда (трети състав) от 13 юни 2019 г.
Ellinika Nafpigeia AE срещу Panagiotis Anagnostopoulos и др.
Преюдициално запитване, отправено от Areios Pagos.
Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2001/23/ЕО — Приложно поле — Прехвърляне на част от предприятие — Гарантиране на правата на работниците и служителите — Понятие „прехвърляне“ — Понятие „стопански субект“ — Прехвърляне на част от стопанската дейност на дружество майка на новосъздадено дъщерно дружество — Идентичност — Самостоятелност — Продължаване на извършвана стопанска дейност — Критерий за устойчивост на продължавана да бъде извършвана стопанска дейност — Използване на производствени фактори на трети лица — Намерение за ликвидация на прехвърления субект.
Дело C-664/17.
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2019:496
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
13 юни 2019 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2001/23/ЕО — Приложно поле — Прехвърляне на част от предприятие — Гарантиране на правата на работниците и служителите — Понятие „прехвърляне“ — Понятие „стопански субект“ — Прехвърляне на част от стопанската дейност на дружество майка на новосъздадено дъщерно дружество — Идентичност — Самостоятелност — Продължаване на извършвана стопанска дейност — Критерий за устойчивост на продължавана да бъде извършвана стопанска дейност — Използване на производствени фактори на трети лица — Намерение за ликвидация на прехвърления субект“
По дело C‑664/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Areios Pagos (Касационен съд, Гърция) с акт от 8 ноември 2017 г., постъпил в Съда на 27 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело
Ellinika Nafpigeia AE
срещу
Panagiotis Anagnostopoulos и др.,
в присъствието на:
Syllogos Ergazomenon Nafpigeion Skaramagka, I TRIAINA,
Panellinia Omospondia Ergatoypallilon Metallou (POEM) и
Geniki Synomospondia Ergaton Ellados (GSEE),
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, F. Biltgen, J. Malenovský (докладчик), C. G. Fernlund и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 ноември 2018 г.,
като има предвид становищата, представени:
– |
за Ellinika Nafpigeia AE, от S. Andriopoulos и D. Zerdelis, dikigoroi, |
– |
за г‑н P. Anagnostopoulos и 89 други служители, Syllogos Ergazomenon Nafpigeion Skaramagka, I TRIAINA и Panellinia Omospondia Ergatoÿpallilon Metallou (POEM), от V. Pittas, dikigoros, |
– |
за г‑н D. Karampinis, от M. Michalopoulos, dikigoros, |
– |
за г‑н K. Priovolos и г‑н K. Kostopoulos, от A. Tzellis, dikigoros, |
– |
за Geniki Synomospondia Ergaton Ellados (GSEE), от S. Kazakou, dikigoros, |
– |
за гръцкото правителство, от S. Charitaki, S. Papaioannou и E.‑M. Mamouna, в качеството на представители, |
– |
за Европейската комисия, от M. Konstantinidis и M. Kellerbauer, в качеството на представители, |
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 февруари 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
1 |
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (OВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20). |
2 |
Запитването е отправено в рамките на спор между Ellinika Nafpigeia AE, от една страна, и г‑н Panagiotis Anagnostopoulos и 89 други работници и служители (наричани по-нататък „засегнатите работници и служители“), от друга, във връзка с изпълнението на трудовите договори, първоначално сключени между тези страни. |
Правна уредба
Правото на Съюза
3 |
Директива 2001/23 кодифицира, считано от 11 април 2001 г., Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 61, 1977 г., стр. 26), изменена с Директива 98/50/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 г. (ОВ L 201, 1998 г., стр. 88). Тъй като всички релевантни събития, свързани с разглежданото по главното производство прехвърляне, са след 11 април 2001 г., Директива 2001/23 е приложима ratione temporis към спора по главното производство. |
4 |
Съображения 3 и 8 от Директива 2001/23 гласят:
[…]
|
5 |
Член 1, параграф 1, букви а) и б) от тази директива предвижда:
|
6 |
Член 2, параграф 1, букви а) и б) от посочената директива има следния текст: „По смисъла на настоящата директива:
|
7 |
Съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23: „Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка“. |
8 |
Член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива предвижда: „1. Прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност само по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя. Тази разпоредба не засяга уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила. […] 2. Ако трудовият договор или трудовото правоотношение се прекратява поради това че прехвърлянето предполага съществени промени в условията на труд в ущърб на работника, работодателят се счита за отговорен за прекратяването на трудовия договор или трудовото правоотношение“. |
9 |
Член 5, параграф 1 от посочената директива гласи: „Освен ако държавите членки не предвидят друго, членове 3 и 4 не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган)“. |
Гръцкото право
10 |
Съгласно член 2, параграф 1, букви a) и c) от Métra schetiká me tin prostasía ton dikaiomáton ton ergazoménon se períptosi metavívasis epicheiríseon, enkatastáseon í tmimáton enkatastáseon í epicheiríseon, se symmórfosi pros tin Odigía 98/50/EK tou Symvoulíou (Президентски декрет 178/2002 относно мерките за защита на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности в съответствие с Директива 98/50/ЕО) (FEK A’ 162/12.7.2002, наричан по-нататък „Президентски декрет 178/2002“) разпоредбите на този декрет се прилагат за всяко извършено с договор или по силата на закона прехвърляне или сливане на предприятия, на стопански дейности или на части от стопански дейности, което води до промяна на работодателя и може да се отнася до публични или частни образувания, осъществяващи стопанска дейност или дейност с нестопанска цел. |
11 |
Член 2, параграф 1, буква b) от този декрет определя „прехвърлянето“ като прехвърляне на стопански субект, който запазва своята идентичност, което означава организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо дали дейността е основна или спомагателна. |
12 |
Член 3, параграф 1, букви a) и b) от въпросния декрет определя понятията „прехвърлител“ и „приобретател“ съответно, първото — като всяко физическо или юридическо лице, което поради прехвърляне в посочения по-горе смисъл губи качеството на работодател по отношение на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност, а второто — като всяко физическо или юридическо лице, което поради такова прехвърляне придобива качеството работодател по отношение на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност. |
13 |
В приложение на член 4, параграф 1, първа алинея от Президентски декрет 178/2002 всички права и задължения на прехвърлителя, съществуващи по силата на трудов договор или трудово правоотношение, се прехвърлят на приобретателя, считано от датата на прехвърлянето. |
14 |
Член 4, параграф 1, втора алинея от този декрет предвижда, че след прехвърлянето прехвърлителят продължава да отговаря изцяло и солидарно с приобретателя за задълженията, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, до датата, на която приобретателят започне да изпълнява функциите си. |
15 |
От член 4, параграф 2 от цитирания декрет следва, че след прехвърлянето приобретателят оставя в сила условията на труд, които вече са предвидени в колективен трудов договор, в арбитражно решение, в правилник или в индивидуален трудов договор. |
16 |
Член 5, параграф 1, първа алинея от Президентски декрет 178/2002 предвижда, че прехвърлянето на предприятие, стопанска дейност или на част от предприятие само по себе си не представлява основание за уволнение на работниците и служителите. Член 5, параграф 1, втора алинея от този декрет обаче предвижда, че са разрешени уволненията, необходими по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в персонала, при условие че са спазени разпоредбите относно уволненията. Съгласно член 5, параграф 2 от посочения декрет обаче, ако трудовият договор или трудовото правоотношение се прекратява, поради това че прехвърлянето води до съществени промени в условията на труд в ущърб на работниците и служителите, работодателят се счита за отговорен за прекратяването на трудовия договор или трудовото правоотношение. |
17 |
Съгласно член 6, параграф 1 от Президентски декрет 178/2002 последиците от прехвърлянето, предвидени в членове 4 и 5 от същия декрет, не се прилагат, ако прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или подобно производство. |
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
18 |
Засегнатите работници и служители са били наети на работа от Ellinika Nafpigeia преди около 30 години с договори за неопределено време, за да работят в заводите на това дружество в Скарамангас (Гърция). |
19 |
Споменатото дружество е предприятие от публичния сектор от 1985 г., което е приватизирано през 2002 г. и спрямо него е наложена забрана за намаляване на персонала му до 30 септември 2008 г. |
20 |
Към момента на приватизацията си Ellinika Nafpigeia осъществява четири вида дейности, а именно производство на военни и търговски кораби, ремонт на кораби, производство и ремонт на подводници и производство и ремонт на железопътни превозни средства. Тези видове дейности са организирани съответно в четири „направления“, а именно, направление „Надводни плавателни съдове“, направление „Ремонти“, направление „Подводници“ и направление „Подвижен състав“. Наред с тях организационната структура на Ellinika Nafpigeia включва и четири производствени „цеха“, а именно цех за валцуване, цех за производство на тръби, дърводелски цех и работилница. Участието на тези производствени „цехове“ е абсолютно необходимо за извършването на предприетата работа в рамките на всяка от горепосочените дейности, организирани в направления. |
21 |
Малко след приватизацията си Ellinika Nafpigeia учредява дъщерно дружество в сектора на подвижния състав, а именно Etaireia Trochaiou Ylikou Ellados ΑΕ (наричано по-нататък „ΕΤΥΕ“), за да прехвърли на това дружество програмните споразумения в процес на изпълнение, свързани с производството и доставката на различни видове железопътни превозни средства. Видно от текста на акта за преюдициално запитване, на 28 септември 2006 г. Ellinika Nafpigeia и ETYE сключват няколко договора, за да е възможно, считано от 1 октомври 2006 г., направление „Подвижен състав“ на Ellinika Nafpigeia да функционира в рамките на самостоятелно дружество, наречено ETYE. |
22 |
Предмет на тези договори е по-конкретно отдаването на терен на Ellinika Nafpigeia под наем с търговска цел, продажбата и доставката от Ellinika Nafpigeia на ETYE на движими вещи, доставянето от Ellinika Nafpigeia на ETYE на административни услуги, както и възлагането от Ellinika Nafpigeia на ETYE да извърши неприключени работи съгласно три програмни споразумения. |
23 |
През 2007 г. Ellinika Nafpigeia и ETYE сключват други договори, предмет на които по-специално е заемането на персонал от ETYE на Ellinika Nafpigeia, възлагането от Ellinika Nafpigeia на ETYE да извърши неприключени работи съгласно програмно споразумение, както и предоставянето от ETYE на услуги на Ellinika Nafpigeia. |
24 |
На 28 септември 2007 г. Ellinika Nafpigeia и ETYE сключват рамково споразумение, което предвижда ликвидацията на последното дружество към 30 септември 2008 г. Също така е договорено Ellinika Nafpigeia да покрие разходите по ликвидацията в размер, съответстващ на прогнозната стойност на разходите за уволнението на 160‑те работници и служители на ETYE. Планираната за тази дата ликвидация обаче е отложена поради промяна на посоченото рамково споразумение, направена на 10 септември 2008 г. |
25 |
На 1 октомври 2007 г. всички акции на ETYE стават собственост на ΙΝΤΕΙ Industriebeteiligungsgesellschaft mbH (ΙΝΤΕΙ) и на Industriegesellschaft Waggonbau Ammendorf mbH (ΙGWA), група германски дружества с ограничена отговорност. |
26 |
Със съобщение от 8 октомври 2007 г. засегнатите работници и служители са уведомени за прехвърлянето на ΕΤΥΕ на тази група дружества. На 13 май 2008 г. е сключен колективен трудов договор на предприятието, в който се определят възнагражденията и условията на труд на всички работници и служители на ETYE. |
27 |
През 2010 г. Polymeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, Гърция) обявява ETYE в несъстоятелност. |
28 |
На 1 юни 2009 г. засегнатите работници и служители предявяват иск срещу Ellinika Nafpigeia пред Monomeles Protodikeio Athinon (едноличен състав на Първоинстанционен съд Атина, Гърция), с който молят съда да установи, че те продължават да са в трудово правоотношение с Ellinika Nafpigeia въз основа на трудови договори за неопределено време, че Ellinika Nafpigeia е длъжно да им изплати определените в закона възнаграждения за целия период, през който трудовите им договори остават в сила, и че ако трудовите договори бъдат прекратени, ENAE ще трябва да изплати на всеки работник и служител предвидените в закона обезщетения при уволнение. |
29 |
След като този съд уважава иска, Ellinika Nafpigeia подава въззивна жалба пред Efeteio Athinon (апелативен съд Атина, Гърция). Тази юрисдикция потвърждава първоинстанционното решение, като приема по-специално, че ETYE никога не е било самостоятелно организирана единица. Тя приема, първо, че ETYE не е било самостоятелна производствена единица, тъй като участието на четирите производствени цеха на Ellinika Nafpigeia е било абсолютно необходимо за производството и ремонта на подвижния състав, и ако Ellinika Nafpigeia преустанови дейността си, ETYE няма да е в състояние да произвежда и ремонтира железопътния състав. Второ, ETYE не е имало собствено административно обслужване, защото такова му е било предоставяно от Ellinika Nafpigeia, и трето, ETYE не е имало финансова самостоятелност, понеже финансовото му управление е трябвало да се осъществява от Ellinika Nafpigeia. Оттук Efeteio Athinon (апелативен съд, Атина) стига до извода, че не е налице прехвърляне на предприятие или на стопанска дейност или на части от стопанска дейност и следователно Ellinika Nafpigeia продължава да бъде работодател на засегнатите работници и служители. |
30 |
На 29 август 2013 г. Ellinika Nafpigeia подава касационна жалба срещу това решение пред Areios Pagos (Касационен съд, Гърция). Между членовете на съдебния състав на тази юрисдикция, на който е разпределено делото, възникват разногласия какъв е обхватът на понятието „стопански субект“ по член 1 от Директива 2001/23. |
31 |
Всъщност според трима от членовете на този състав ETYE не е можело да продължи да осъществява възложената му дейност, тъй като преди въпросното прехвърляне не е разполагало с необходимата материална или техническа инфраструктура и направление „Подвижен състав“, което, изглежда, му е било прехвърлено, не е можело да работи без подкрепата на производствените цехове на Ellinika Nafpigeia, нито без предоставяните от него административни и финансови услуги. Според тях тази преценка се потвърждава от ограничения обем на извършваната от ETYE работа, довел до обявяването му в несъстоятелност. Те смятат, че предходното също така подкрепя тезата на засегнатите работници и служители, че целта на въпросното прехвърляне е да се преустанови дейността на Ellinika Nafpigeia по производство и ремонт на железопътни превозни средства и да се съкратят свързаните с нея работни места без никакви отрицателни икономически последици за Ellinika Nafpigeia. |
32 |
Двама от членовете на съдебния състав, на който е разпределено делото, пък считат, че прехвърлената единица е имала достатъчна самостоятелност както преди, така и след въпросното прехвърляне, за да осъществява стопанската си дейност. Според тях всъщност при прехвърляне на по-малка единица елементите, които формират понятието „стопански субект“, могат да се тълкуват не толкова стриктно, колкото при прехвърляне на цяло предприятие или на основна дейност. По тяхно мнение фактът, че в качеството си на дъщерно дружество приобретателят е бил подпомаган от прехвърлителя при осъществяването на придобитата дейност, не изключва наличието на прехвърляне, тъй като за тълкуването на понятието „прехвърляне“ следва да се имат предвид съвременните форми на „стопанска инициатива“, по-специално чрез използване на стоки и услуги на трети лица. На последно място, те считат, че намерението на прехвърлителя и на приобретателя да ликвидират предприятието не е признак, който изключва наличието на прехвърляне, а може евентуално да бъде основание за извод съгласно правилата на националното право, че условията на договора са били едностранно изменени и че работодателят прехвърлител го е прекратил. |
33 |
Поради това Areios Pagos (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
|
По преюдициалните въпроси
34 |
С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2001/23, и по-конкретно член 1, параграф 1, букви а) и б) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че тя се прилага спрямо прехвърлянето на производствена единица, когато, от една страна, прехвърлителят, приобретателят или тези две лица заедно действат с цел приобретателят да продължи извършваната от прехвърлителя стопанска дейност, но и с цел впоследствие самият приобретател да престане да съществува в рамките на ликвидация, и от друга страна, посочената единица, която не е в състояние да постигне стопанската си цел, без да използва производствените фактори на трети лица, не е напълно самостоятелна. |
35 |
Като начало следва да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2001/23 същата се прилага се прилага към всички прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или стопански дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или сливане. |
36 |
Наред с горепосочените условия, прехвърлянето трябва да отговаря и на условията, определени в член 1, параграф 1, буква б) от тази директива, а именно да се отнася за стопански субект, който запазва своята идентичност, което означава организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо дали дейността е основна или спомагателна. |
37 |
За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция е необходимо като начало да се отговори на въпроса дали Директива 2001/23, и по-специално член 1, параграф 1, буква б) от нея, може да се приложи, когато прехвърлителят, приобретателят или тези две лица заедно планират не само продължаването от приобретателя на дейността на прехвърления субект, но и бъдещата ликвидация на самия приобретател. Всъщност само при положителен отговор на следващ етап ще следва да се отговори на въпроса дали прехвърлен субект на разглеждания по главното производство може да попада в обхвата на член 1, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2001/23. |
38 |
Най-напред, член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23 предвижда, че прехвърлянето трябва бъде „с цел извършване на стопанска дейност“, но от тази формулировка не следва нито че такова извършване на дейността трябва да бъде неограничено във времето, нито че прехвърлителят, приобретателят или тези две лица заедно не могат да имат и намерението впоследствие, след като съответната дейност престане да бъде извършвана, да прекратят съществуването на самия приобретател. |
39 |
Ето защо няма разпоредба от Директива 2001/23, от която да следва, че законодателят на Съюза е искал да обуслови приложимостта на цитираната директива от продължаването на приобретателя да съществува след определен период. |
40 |
По-нататък следва да се подчертае, че тълкуването, което би довело до изключване от приложното поле на Директива 2001/23 на прехвърляне като разглежданото по главното производство, би било в разрез с първостепенната цел на тази директива. |
41 |
Всъщност Директива 2001/23 цели да осигури непрекъснатостта на съществуващите в рамките на един стопански субект трудови правоотношения, независимо от промяната на собственика (решение от 6 март 2014 г., Amatori и др., C‑458/12, EU:C:2014:124, т. 51 и цитираната съдебна практика). |
42 |
Разглежданото по главното производство прехвърляне изглежда е извършено именно с оглед новият оператор да продължи извършването на стопанската дейност, така че в настоящия случай продължаването на трудовите правоотношения, гарантирано с Директива 2001/23, трябва да бъде осигурено. |
43 |
На последно място, това тълкуване се потвърждава от член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, който е част от контекста на член 1, параграф 1, буква б) от тази директива. |
44 |
Всъщност съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, членове 3 и 4 от нея по принцип не се прилагат, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или в сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя. |
45 |
Следователно осигурената с членове 3 и 4 от Директива 2001/23 закрила на работниците и служителите може да бъде преустановена само ако към датата на прехвърлянето прехвърлителят е в такова производство. |
46 |
В главното дело обаче е безспорно, от една страна, че прехвърлителят не е в такова производство и от друга, че прекратяването на прехвърлената стопанска дейност е планирано само за в бъдеще, в контекста на ликвидацията на приобретателя. |
47 |
Оттук следва, че при обстоятелства като тези по главното производство засегнатите от прехвърлянето работници и служители няма как да бъдат лишени от закрилата, предоставена им с членове 3 и 4 от Директива 2001/23. |
48 |
От предходното следва, че Директива 2001/23, и по-специално член 1, параграф 1, буква б) от нея, по принцип може да се приложи, когато прехвърлителят, приобретателят или тези две лица заедно планират не само продължаването от приобретателя на дейността на прехвърления субект, но и бъдещата ликвидация на самия приобретател. |
49 |
Както се вижда от точка 31 от настоящото решение, запитващата юрисдикция обаче, изглежда, има съмнения дали по висящото пред нея дело прехвърлянето не е извършено с цел злоупотреба от прехвърлителя, приобретателя или тези две лица заедно, за да се прикрие истинското им намерение да се улесни ликвидацията на прехвърления субект, без да се налага поемането на финансовите последици от това. |
50 |
В тази насока следва да се припомни общият принцип на правото на Съюза, съгласно който правната уредба на Съюза не може да се прилага дотолкова широко, че да обхване сделките, които се извършват с цел да се ползват чрез измама или злоупотреба предимствата, предвидени в правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2019 г., N Luxembourg 1 и др., C‑115/16, C‑118/16, C‑119/16 и C‑299/16, EU:C:2019:134, т. 96 и 97 и цитираната съдебна практика). |
51 |
Ето защо предоставянето на предимствата, произтичащи от разпоредбите на правото на Съюза, трябва да бъде отказвано, когато тези разпоредби са изтъкнати не с оглед на постигането на техните цели, а за да се ползва предвидено в правото на Съюза предимство, въпреки че условията за това са само формално изпълнени (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2019 г., N Luxembourg 1 и др., C‑115/16, C‑118/16, C‑119/16 и C‑299/16, EU:C:2019:134, т. 98). |
52 |
Съдът трябва да даде на запитващата юрисдикция полезни насоки, за да може тя да провери дали прехвърлителят и приобретателят спазват принципа, припомнен в точка 50 от настоящото решение. |
53 |
В тази насока член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23 действително поставя като условие за приложимост стопанската дейност на прехвърления субект да бъде извършвана и след прехвърлянето, но само по себе си продължаването на тази дейност няма как да доведе до констатацията, че споменатото условие е изпълнено. |
54 |
Всъщност Съдът е постановил, че за да попада в обхвата на Директива 2001/23, прехвърлянето трябва да позволява на приобретателя устойчиво да продължава да извършва дейностите или някои дейности на прехвърлителя (вж. в този смисъл решение от 2 декември 1999 г., Allen и др., C‑234/98, EU:C:1999:594, т. 37 и цитираната съдебна практика). |
55 |
Изискването за устойчивост, определено от Съда, трябва да се разбира в смисъл, че се свързва със съгласувано цяло от различни производствени фактори, и по-специално материални или нематериални активи, както и необходимия персонал, които дават възможност на прехвърления субект да продължи да извършва стопанска дейност (вж. в този смисъл решение от 19 септември 1995 г., Rygaard, C‑48/94, EU:C:1995:290, т. 21). |
56 |
Съвкупност от производствени фактори, която от момента на прехвърлянето има тенденцията да създава дисбаланс между това, което е на входа на производствения процес, и това, което е на изхода на този процес, като така създава опасност да задуши споменатия процес и постепенно, но неизбежно да доведе до преустановяването на прехвърлената дейност, не само няма как да се счита за отговаряща на изискването за устойчивост, но и може по-специално да е израз на намерение на съответните икономически оператори чрез злоупотреба да избегнат неблагоприятните икономически последици, свързани с бъдещата ликвидация на прехвърления субект, които обикновено би трябвало да бъдат понесени от прехвърлителя и които приобретателят не е в състояние да поеме. |
57 |
Такъв би могъл да е случаят и ако дейността на прехвърления субект се свежда до завършването на някои определени договори или програми, без в рамките на предприятието на приобретателя да се създаде организирано цяло от фактори като споменатите в точка 55 от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 19 септември 1995 г., Rygaard, C‑48/94, EU:C:1995:290, т. 20—22). |
58 |
Запитващата юрисдикция следва да провери през призмата на предходните критерии дали в случай като разглеждания по главното производство прехвърлителят и приобретателят в това производство спазват общия принцип на правото на Съюза, прогласен в точка 50 от настоящото решение, и следователно могат да се ползват от предимствата, които Директива 2001/23 предвижда при прехвърляне на предприятие. |
59 |
На следващо място, както бе посочено в точка 37 от настоящото решение, следва да се провери дали член 1, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2001/23 може да се приложи спрямо прехвърлянето на субект като разглеждания по главното производство. |
60 |
За да попада в приложното поле на цитираната директива, прехвърлянето трябва да се отнася до част от предприятието прехвърлител, която представлява стопански субект, в смисъл на организирано групиране на хора и активи, което позволява извършването на стопанска дейност с определена цел и което е достатъчно структурирано и самостоятелно (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2007 г., Jouini и др., C‑458/05, EU:C:2007:512, т. 31 и цитираната съдебна практика). |
61 |
За същите цели, съответният субект трябва и след прехвърлянето да запазва своята идентичност (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2009 г., Klarenberg, C‑466/07, EU:C:2009:85, т. 39). |
62 |
Ето защо, след като идентичността на стопанския субект се състои от няколко неразделими фактора като неговия персонал, ръководния му състав, организацията на неговата работа, методите му на работа или евентуално оперативните ресурси, с които той разполага (решение от 20 юли 2017 г., Piscarreta Ricardo, C‑416/16, EU:C:2017:574, т. 43 и цитираната съдебна практика), тази идентичност задължително включва, наред с останалите фактори, и функционална самостоятелност. |
63 |
При това положение, след като е неразривно свързана с идентичността на този субект, функционалната му самостоятелност трябва — както изисква член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23 — да продължи да съществува след прехвърлянето. |
64 |
В допълнение, не е необходимо посочената самостоятелност да е пълна. Всъщност от текста на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 изрично следва, че същата е приложима не само към прехвърлянето на предприятие, но и когато се прехвърля част от предприятие. |
65 |
Следователно производствена единица на предприятие като разглежданата по главното производство, чиято дейност преди прехвърлянето се е извършвала в рамките на това предприятие и чиято самостоятелност в рамките на това предприятие е била ограничена поради този факт, не може да бъде изначално изключена от приложното поле на Директива 2001/23. |
66 |
В настоящия случай от акта за преюдициално запитване личи, че прехвърлената производствена единица може и да не е в състояние да функционира, за да постигне стопанската си цел, ако не използва производствените фактори на трето лице. |
67 |
Всъщност частите на едно и също предприятие се ползват от цялостната самостоятелност на това предприятие, но е напълно възможно самостоятелността, от която се нуждаят тези части в собствените им отношения с външни лица, да не е налице. |
68 |
В сходен случай Съдът е постановил по-специално, че тълкуване на член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23, което изключва от приложното поле на тази директива положение, при което материалните активи, абсолютно необходими за осъществяването на прехвърлената дейност, никога не са преставали да принадлежат на прехвърлителя, би лишило посочената директива от част от нейния полезен ефект (вж. решение от 7 август 2018 г., Colino Sigüenza, C‑472/16, EU:C:2018:646, т. 39 и цитираната съдебна практика). |
69 |
Като се има предвид обаче — видно от точка 21 от настоящото решение — че производствена единица като разглежданата по главното производство, състояща се от направление „Подвижен състав“ на Ellinika Nafpigeia, е била прехвърлена на ETYE, дъщерно на първото дружество, за тази единица вече не може да се счита, че има самостоятелността на дружеството майка. Следователно запазването на самостоятелността на отделена единица като разглежданата по главното производство предполага след прехвърлянето тя да разполага с достатъчни гаранции, които да ѝ осигуряват достъпа до производствените фактори на съответното трето лице, за да не зависи от едностранните икономически избори, направени от това лице. |
70 |
Посочените гаранции могат да бъдат по-специално под формата на споразумения или договори между прехвърлената единица и съответното трето лице, определящи конкретните императивни условия, при които ще бъде осигурен достъпът до производствените фактори на това лице. |
71 |
В крайна сметка запитващата юрисдикция ще трябва да провери през призмата на елементите, изложени в точки 69 и 70 от настоящото решение, и като отчете всички фактически обстоятелства, характеризиращи разглежданата операция, дали прехвърлената производствена единица има достатъчни гаранции, които ѝ осигуряват достъпа до производствените фактори на трети лица. |
72 |
При това положение на поставените въпроси следва да се отговори, че Директива 2001/23, и по-конкретно член 1, параграф 1, букви а) и б) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че тя се прилага спрямо прехвърлянето на производствена единица, когато, от една страна, прехвърлителят, приобретателят или тези две лица заедно действат с цел приобретателят да продължи извършваната от прехвърлителя стопанска дейност, но и с цел впоследствие самият приобретател да престане да съществува в рамките на ликвидация, и от друга страна, посочената единица, която не е в състояние да постигне стопанската си цел, без да използва производствените фактори на трети лица, не е напълно самостоятелна, при условие че — което трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — първо, е спазен общият принцип на правото на Съюза, който изисква прехвърлителят и приобретателят да не се опитват чрез измама и злоупотреба да се възползват от предимствата, които могат да черпят от Директива 2001/23, и второ, съответната производствена единица има достатъчни гаранции, които ѝ осигуряват достъпа до производствените фактори на трето лице, за да не зависи от едностранните икономически избори, направени от това лице. |
По съдебните разноски
73 |
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване. |
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: |
Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, и по-конкретно член 1, параграф 1, букви а) и б) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че тя се прилага спрямо прехвърлянето на производствена единица, когато, от една страна, прехвърлителят, приобретателят или тези две лица заедно действат с цел приобретателят да продължи извършваната от прехвърлителя стопанска дейност, но и с цел впоследствие самият приобретател да престане да съществува в рамките на ликвидация, и от друга страна, посочената единица, която не е в състояние да постигне стопанската си цел, без да използва производствените фактори на трети лица, не е напълно самостоятелна, при условие че — което трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — първо, е спазен общият принцип на правото на Съюза, който изисква прехвърлителят и приобретателят да не се опитват чрез измама и злоупотреба да се възползват от предимствата, които могат да черпят от Директива 2001/23, и второ, съответната производствена единица има достатъчни гаранции, които ѝ осигуряват достъпа до производствените фактори на трето лице, за да не зависи от едностранните икономически избори, направени от това лице. |
Подписи |
( *1 ) Език на производството: гръцки.