–

за Walbusch Walter Busch GmbH & Co. KG, от R. Becker, Rechtsanwalt,

–

за Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main eV, от C. Rohnke, Rechtsanwalt,

–

за германското правителство, от T. Henze, M. Hellmann, E. Lankenau и J. Techert, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от M. Kellerbauer и N. Ruiz García, в качеството на представители,

1

Преюдициалното записване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1, буква з) и член 8, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).

2

Запитването е представено в рамките на спор между Walbusch Walter Busch GmbH & Co. KG, дружество, учредено по германското право, и Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main eV, сдружение за борба срещу нелоялната конкуренция (наричано по-нататък „Zentrale“), във връзка с информацията относно правото на отказ на потребителя, съдържаща се в рекламата на това дружество под формата на рекламен проспект, разпространяван като притурка към различни вестници и списания.

3

Член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), озаглавен „Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация“, гласи в параграф 1:

„Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите“.

4

Съгласно текста на член 16 от Хартата, озаглавен „Свобода на стопанската инициатива“:

„Свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики“.

5

Член 38 от Хартата, озаглавен „Защита на потребителите“, гласи:

„В политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на потребителите“.

6

Съображения 3—5, 7, 34, 36 и 44 от Директива 2011/83 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

7

Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“, гласи:

„Целта на настоящата директива е чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно договорите, сключени между потребители и търговци“.

8

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Определения“, гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

[…]“.

9

Член 6 от същата директива, озаглавен „Изисквания за предоставяне на информация при договорите от разстояние и договорите извън търговския обект“, гласи:

„1.   Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:

[…]

[…]

4.   Информацията, посочена в [параграф 1, буква з)], може да бъде предоставена посредством стандартните указания за отказ, предвидени в приложение I, част А. Ако търговецът е предоставил тези указания, надлежно попълнени, на потребителя, той е изпълнил изискванията за предоставяне на информация, предвидени в [параграф 1, буква з)].

5.   Информацията, посочена в параграф 1, представлява неразделна част от договора от разстояние или договора извън търговския обект и не може да бъде променяна, освен ако страните по договора изрично не се договорят за друго.

[…]“.

10

Член 8 от Директива 2011/83, озаглавен „Изисквания относно формата на договорите от разстояние“, има следния текст:

„1.   По отношение на договорите от разстояние търговецът предоставя информацията, предвидена в член 6, параграф 1, или предоставя тази информация на разположение на потребителя по начин, съобразен с използваното средство за комуникация от разстояние, на ясен и разбираем език. Доколкото въпросната информация се предоставя на траен носител, тя трябва да бъде четливо написана.

[…]

4.   Ако договорът е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията, търговецът предоставя върху конкретното средство преди сключването на договора най-малко преддоговорната информация относно основните характеристики на стоките или услугите, самоличността на търговеца, крайната цена, правото на отказ, срока на договора и ако договорът е безсрочен — условията за прекратяването му, както е посочено в член 6, параграф 1, букви а), б), д), з) и о). Търговецът предоставя на потребителя останалата информация, посочена в член 6, параграф 1, по подходящ начин в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

[…]

7.   Търговецът предоставя на потребителя потвърждение за сключването на договора върху траен носител в рамките на разумен срок след сключването на договора от разстояние или най-късно в момента на доставка на стоките, или преди започване на изпълнението на услугата. Това потвърждение включва:

[…]“.

11

Член 9 от тази директива, озаглавен „Право на отказ“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Освен когато са приложими изключенията, предвидени в член 16, потребителят разполага със срок от 14 дни за отказ от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, без да посочва причини за това и без да заплаща никакви разходи, с изключение на разходите, предвидени в член 13, параграф 2 и член 14.

2.   Без да се засяга член 10, срокът за отказ, посочен в параграф 1 от настоящия член, изтича 14 дни, считано от:

[…]“.

12

Съгласно член 11 от посочената директива, озаглавен „Упражняване на правото на отказ“:

„1.   Потребителят информира търговеца преди изтичането на срока за отказ за решението си да се откаже от договора. За тази цел потребителят може:

Държавите членки не могат да предвиждат никакви изисквания за формата на стандартния формуляр за отказ освен предвидените в приложение I, част Б.

[…]

3.   В допълнение към възможностите, посочени в параграф 1, търговецът може да предостави на потребителя избор да попълни и подаде по електронен път на уебсайта на търговеца или стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б, или друго недвусмислено заявление. В тези случаи търговецът изпраща незабавно на потребителя потвърждение за получаването на отказа на траен носител.

[…]“.

13

Член 12 от същата директива, озаглавен „Действие на отказа“, предвижда:

„Упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на страните:

14

Приложение I към Директива 2011/83, което се отнася до „Информация относно упражняването на правото на отказ“, съдържа част A, озаглавена „Стандартни указания за отказ“, и част Б, озаглавена „Стандартен формуляр за отказ“.

15

Член 355 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“), озаглавен „Право на отказ при потребителските договори“, гласи в параграф 1:

„В случаите, в които на потребителя със закон е предоставено право на отказ съгласно тази разпоредба, потребителят и търговецът престават да бъдат обвързани от волеизявленията си за сключване на договора, ако в съответния срок потребителят се откаже от своето волеизявление. Отказът се извършва чрез изявление до търговеца. Изявлението трябва недвусмислено да отразява решението на потребителя да се откаже от договора. За отказа не трябва да се посочват причини. Своевременното изпращане на отказа е достатъчно за спазване на срока“.

16

Член 312g от BGB, озаглавен „Право на отказ“, предвижда в параграф 1:

„При договори извън търговския обект и при договори от разстояние потребителят има право на отказ съгласно член 355 [от BGB]“.

17

Член 246а от Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuch (Закон за преходните и заключителните разпоредби към Гражданския кодекс), озаглавен „Изисквания за предоставяне на информация за договори извън търговския обект и договори от разстояние, различни от договори за финансови услуги“, гласи в параграф 1:

„[…]

2)   Ако потребителят има право на отказ съгласно член 312g, параграф 1 от BGB, търговецът е длъжен да му предостави информация:

[…]“.

18

През 2014 г. Walbusch Walter Busch разпространява като притурка към различни списания и вестници рекламен проспект от шест страници с формат 19 × 23,7 cm. Проспектът съдържа отделящ се талон за поръчка по пощата. И на лицевата, и на обратната страна на талона за поръчка по пощата се посочва правото на отказ, като на талона са упоменати и телефонният номер, номерът на факса, адресът в интернет и пощенският адрес на Walbusch Walter Busch. На посочения сайт в интернет, а именно www.klepper.net, през линка „AGB“ (Allgemeine Geschäftsbedingungen, „Общи условия за продажба“) се намират указанията за отказ и стандартният формуляр за отказ.

19

Zentrale намира проспекта за некоректен, с мотива че той не съдържа надлежно информация относно правото за отказ на потребителя, тъй като стандартният формуляр за отказ не бил приложен към проспекта.

20

Вследствие на това Zentrale предявява пред Landgericht Wuppertal (Областен съд Вупертал, Германия) иск за спиране на разпространението на посочения проспект, както и иск за възстановяване на направените от нея разноски в досъдебното производство.

21

Искът е уважен от Landgericht Wuppertal (Областен съд Вупертал), но впоследствие постановеното от тази юрисдикция решение е изменено частично от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия).

22

Walbusch Walter Busch подава ревизионна жалба срещу решението на Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

23

Според запитващата юрисдикция, въпреки че талонът за поръчка по пощата, който е част от проспекта, на лицевата и на обратната си страна посочва законното право на отказ, този проспект не съдържа никакво указание за условията, срока и начина на упражняване на това право, и не съдържа стандартен формуляр за отказ.

24

В това отношение според запитващата юрисдикция при тълкуването на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 могат да се възприемат два различни подхода по отношение на обхвата на задължението за информиране на потребителя, когато се използва средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията.

25

Съгласно първия подход тази разпоредба следвало да се прилага, когато средството за комуникация поради своето естество предоставя ограничено пространство или време. В този случай в каталозите и брошурите винаги трябвало да се включват всички указания за правото на отказ, докато при реклами във вестник или флаери във формат на пощенска картичка, които дават възможност за поръчка, било достатъчно само да се помести указание, че правото на отказ съществува.

26

Според втория подход решаващо било конкретното оформление на средството за комуникация от разстояние от търговеца, по-конкретно неговото решение във връзка с дизайна, текстовото и графичното оформление или с размера на рекламния носител. Изключението, предвидено в член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, можело да се прилага, когато съществува риск представянето на изчерпателна информация относно правото на отказ и формите на упражняването му да заемат голяма част от рекламния носител, например над 10 % от неговия размер.

27

От друга страна, запитващата юрисдикция посочва, че тълкуването на посочената разпоредба от Директива 2011/83 следва да отчита правото на свободна стопанска инициатива, признато в член 16 от Хартата. По-конкретно, видно от решение на Съда от 17 декември 2015 г., Neptune Distribution (C‑157/14, EU:C:2015:823, т. 67), тази свобода включва свободата на рекламата, като изборът на търговеца по отношение на средствата, използвани за целта, не трябва да бъде ограничаван непропорционално съгласно член 52, параграф 1 от Хартата.

28

От една страна, задължението в рекламата да се включи цялата необходима информация относно правото на отказ можело да засегне негативно ползата за търговеца от някои форми на реклами, тъй като тази информация евентуално можело да преобладава в тези рекламни съобщения. От друга страна, в такъв случай потребителят щял да бъде изложен на голям обем информация, с която той не би могъл надлежно да се запознае.

29

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

30

С поставените от нея въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество по какви критерии следва да се преценява в кои случаи може да се приеме, че даден договор е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, и евентуално какъв е обхватът на задължението за предоставяне на информация относно правото на отказ, предвидено в член 6, параграф 1, буква з) от тази директива.

31

Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1, от Директива 2011/83, преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин определена информация относно този договор или това предложение. По-конкретно, когато съществува право на отказ, член 6, параграф 1, буква з) от тази директива налага задължение на търговеца да запознае потребителя с условията, срока и начина за упражняване на това право в съответствие с член 11, параграф 1 от посочената директива и да му предостави стандартния формуляр за отказ, предвиден в част Б от приложение I към същата директива.

32

Член 11, параграф 1 от Директива 2011/83 предвижда, че потребителят, който възнамерява да упражни правото си на отказ, информира търговеца, като използва стандартния формуляр за отказ, предвиден в част Б от приложение I към тази директива, или като заяви по друг начин недвусмислено решението си да се откаже от договора. Освен това член 11, параграф 3 от посочената директива гласи, че в допълнение към възможностите, посочени в член 11, параграф 1, търговецът може да предостави на потребителя избор да попълни и подаде по електронен път на уебсайта на търговеца или стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б от същата директива, или друго недвусмислено заявление.

33

В случая, в който договорът е сключен с помощта за средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията, член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 налага само задължение на търговеца да предостави на потребителя на същото техническо средство и преди сключването на договора, част от преддоговорната информация, посочена в член 6, параграф 1 от тази директива, сред която е информацията относно правото на отказ, така както то е посочено в член 6, параграф 1, буква з) от посочената директива. В такъв случай другата преддоговорна информация трябва да бъде предоставена на потребителя под форма, подходяща за използваното средство за комуникация от разстояние, по ясен и разбираем начин.

34

В това отношение, както е видно от член 1 от Директива 2011/83, в светлината на съображения 4, 5 и 7 от нея, посочената директива има за цел постигането на високо равнище на защита на потребителите да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като гарантира тяхната информираност и сигурност в сделките с търговците. Освен това защитата на потребителите в политиките на Съюза е прогласена в член 169 ДФЕС, както и в член 38 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 2 март 2017 г., Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, C‑568/15, EU:C:2017:154, т. 28).

35

Директива 2011/83 има за цел да даде възможност на потребителите да се ползват с разширена защита, като им предоставя определени права в областта на договорите, сключвани от разстояние. Целта на законодателя на Съюза е да не се допусне използването на средства за комуникация от разстояние да доведе до намаляване на информацията, предоставяна на потребителя (вж. по аналогия решение от 5 юли 2012 г., Content Services, C‑49/11, EU:C:2012:419, т. 36).

36

Информацията, предоставяна преди сключването на даден договор, относно договорните условия и последиците от сключването му, обаче е от основно значение за потребителя (решение от 13 септември 2018 г., Wind Tre и Vodafone Italia, C‑54/17 и C‑55/17, EU:C:2018:710, т. 46). Именно въз основа на тази информация последният решава дали желае да се обвърже с договор с даден търговец.

37

Както е указано в съображение 36 от Директива 2011/83, при договорите от разстояние изискванията за предоставяне на информация следва да бъдат адаптирани с цел да бъдат взети предвид техническите ограничения, свързани с някои носители, като например броят на знаците върху някои екрани на мобилни телефони или ограничението във времето при телевизионните клипове за продажби по телевизията. В тези случаи търговецът следва да спазва минимален набор от изисквания за предоставяне на информация и да препрати потребителя към друг източник на информация, например като осигури безплатен телефонен номер или връзка към интернет страницата на търговеца, където полезната информация е предоставена на разположение и е леснодостъпна.

38

Така че когато, за да сключи договор с потребителя, търговецът е използвал средство за комуникация от разстояние, той може да се окаже в невъзможност да предостави на потребителя в рамките на това средство за комуникация цялата информация, посочена в член 6, параграф 1 от Директива 2011/83. Такова положение се създава в случая, в който избраното от търговеца техническо средство предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията, ограничения, които произтичат или от характеристиките, присъщи на съответното техническо средство, или ограничения, произтичащи от икономическия избор на търговеца относно по-конкретно продължителността и пространството на търговското средство за комуникация.

39

Преценката на това дали в даден случай средството за комуникация предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, трябва да се извърши, като се държи сметка за съвкупността на техническите характеристики на търговските съобщения на търговеца. В това отношение следва да се провери дали, с оглед на пространството и на времето, което заема съобщението, и на минималния размер на печатарския шрифт, който е подходящ за средния потребител, за когото е предназначено съобщението, е възможно цялата информация, посочена в член 6, параграф 1 от тази директива, да бъде обективно представена в рамките на посоченото съобщение. И обратно, изборът на съответния търговец по отношение на оформлението и на начина, по който ще използва пространството и времето, с което разполага с оглед на предпочетеното от него средство за комуникация, не е относим за целите на тази преценка.

40

В случай че се установи, че средството за комуникация от разстояние предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията, тогава следва да се провери дали търговецът, в съответствие с член 8, параграфи 1 и 4 от Директива 2011/83, е предоставил на потребителя другата информация, посочена в член 6, параграф 1 от тази директива с помощта на друг източник по ясен и разбираем начин.

41

В това отношение следва да се направи констатацията, че решението, възприето в член 8, параграфи 1 и 4 от Директива 2011/83, така както то е представено в точки 37—40 от настоящото съдебно решение, има за цел да осигури справедлив баланс между високото равнище на защита на потребителите и конкурентоспособността на предприятията, както е прогласено в съображение 4 от тази директива.

42

Всъщност задължението за предоставяне на информация, предвидено в член 8, параграфи 1 и 4 от Директива 2011/83, позволява на потребителя да получи в подходяща форма преди сключването на договора от разстояние необходимата информация, която му позволява да реши дали да сключи или не договора, като по този начин отговори на легитимната цел от общ интерес за защита на потребителите, в съответствие с член 169 ДФЕС, припомнена в съображение 3 от тази директива, без обаче да засяга същественото съдържание на свободата на изразяване и на информация, както и свободната стопанската инициатива на предприемача, така както те са прогласени в членове 11 и 16 от Хартата.

43

В това отношение, от една страна, далеч без да забранява използването на някои средства за комуникация, член 8, параграфи 1 и 4 от Директива 2011/83 се ограничава в една ясно определена област да уреди съдържанието на търговските съобщения, предназначени за сключването на договор от разстояние с потребителя. От друга страна, задължението при всички обстоятелства да се предоставя информацията, посочена в член 8, параграф 4, първо изречение от тази директива, се отнася само до информацията, която е задължително да бъде предоставена на потребителя преди сключването на договора от разстояние, съгласно член 6, параграф 1 от посочената директива. Всъщност, както беше припомнено в точка 40 от настоящото съдебно решение, в хипотезата на член 8, параграф 4 от същата директива останалата част от информацията трябва да бъде предоставяна с помощта друг източник на ясен и разбираем език.

44

Сред посочените видове информация, които трябва да бъдат предоставени на потребителя при всички обстоятелства, е и информацията относно правото на отказ, така както то е прогласено в член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83.

45

Всъщност целта на правото на отказ е да защити потребителя в особеното положение на продажба от разстояние, при което той не е в състояние действително да види стоката или да се увери в характера на предоставената услуга преди сключването на договора. Ето защо с правото на отказ трябва да се компенсира неблагоприятното положение на потребителя, резултат от договора от разстояние, като му се предостави подходящ срок за размисъл, през който той има възможност да прегледа и да изпита придобитата стока (вж. по аналогия решение от 3 септември 2009 г., Messner, C‑489/07, EU:C:2009:502, т. 20).

46

С оглед на значението на правото на отказ за защитата на потребителя, преддоговорната информация относно това право придобива за потребителя основно значение и му позволява да вземе информирано решение да сключи или не договора от разстояние с търговеца. За да може да се възползва пълноценно от тази информация, потребителят трябва да познава предварително условията, срока и начина на упражняване на правото на отказ. Когато договорът е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията, търговецът не е длъжен да предостави на потребителя едновременно с използването на това техническо средство стандартния формуляр за отказ, съдържащ се в част Б от приложение I към тази директива. Всъщност, от една страна, обстоятелството дали разполага преди сключването на договора с такъв стандартен формуляр, съдържащ се в това средство, не е от естество да повлияе на решението на потребителя да сключи или не договор от разстояние, и от друга страна, евентуалното задължение за предоставяне на потребителя при всички обстоятелства на този стандартен формуляр би могло да възложи на търговеца несъразмерна, дори в някои случаи, като например при сключваните по телефона договори, непоносима тежест. В това отношение е достатъчно посоченият стандартен формуляр да се предостави с помощта на друг източник на ясен и разбираем език.

47

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се отговори на поставените въпроси, че:

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Преценката на въпроса дали в даден случай средството за комуникация предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, трябва да се извършва с оглед на всички технически характеристики на търговските съобщения на търговеца. В това отношение задача на запитващата юрисдикция е да провери дали, с оглед на пространството и на времето, което заема съобщението, и на минималния размер на печатарския шрифт, подходящ за средния потребител, за когото е предназначено това съобщение, е възможно цялата информация, посочена в член 6, параграф 1 от тази директива, да бъде обективно представена в рамките на посоченото съобщение.

Член 6, параграф 1, буква з) и член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато договорът е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията и когато съществува право на отказ, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в съответното техническо средство, но преди сключването на договора, информацията за условията, срока и начина за упражняването на това право. В този случай търговецът трябва да предостави на потребителя стандартния формуляр за отказ, съдържащ се в част Б от приложение I към тази директива, с помощта на друг източник на ясен и разбираем език.