–

за E. D. Altiner и I. H. Ravn, от E. O. R. Khawaja, advokat,

–

за датското правителство, от M. S. Wolff, J. Nymann-Lindegren и C. Thorning, в качеството на представители, подпомагани от R. Holdgaard, advokat,

–

за белгийското правителство, от C. Pochet, L. Van den Broeck и M. Jacobs, в качеството на представители,

–

за Ирландия, от A. Joyce и L. Williams, в качеството на представители,

–

за норвежкото правителство, от I. S. Jansen, в качеството на представител, подпомагана от K. B. Moen, advokat,

–

за Европейската комисия, от E. Montaguti и M. Wilderspin, в качеството на представители, подпомагани от H. Peytz, advokat,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 21 ДФЕС и на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, E. D. Altiner и I. H. Ravn, и от друга, Udlændingestyrelsen (Имиграционна служба, Дания) относно решението на последната от 3 юни 2016 г. (наричано по-нататък „решението от 3 юни 2016 г.“), с което се потвърждава предходното решение на Statsforvaltningen (Областна държавна администрация, Дания) за отхвърляне на молбата на E. D. Altiner да му бъде издадено разрешение за пребиваване в Дания в качеството му на член на семейството на I. H. Ravn, гражданка на Съюза.

3

Член 1 от Директива 2004/38 е озаглавен „Предмет“ и предвижда:

„Настоящата директива определя:

[…]“.

4

Член 2 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящата директива:

5

Член 3 от същата директива е озаглавен „Бенефициенти“ и параграф 1 от него предвижда:

„Настоящата директива се прилага за всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства (така, както са определени в член 2, точка 2, които ги придружават или се присъединяват към тях“.

6

Член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 гласи следното:

„1.   Всички граждани на Съюза имат право да пребивават на територията на друга държава членка за срок, по-дълъг от три месеца, ако те:

2.   Правото на пребиваване, предвидено в параграф 1, обхваща и членове на семейството, които не са граждани на държава членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза в приемащата държава членка, при условие че този гражданин на Съюза отговаря на условията, посочени в параграф 1, букви а), б) или в)“.

7

Съгласно член 13 от bekendtgørelse nr. 474 om ophold i Danmark for udlændinge, der er omfattet af Den Europæiske Unions regler (Правилник № 474 за пребиваването в Дания на чужди граждани, за които се прилагат правилата на Европейския съюз) от 12 май 2011 г.:

„Доколкото това е предвидено в правото на ЕС, членовете на семейството на датски гражданин имат право на пребиваване в Дания извън допустимия тримесечен срок по член 2, параграфи 1 и 2 от Закона за чужденците“.

8

Имиграционната служба приема EU-orientering nr. 1/14, Orientering til Statsforvaltningen om behandling af ansøgninger om familiesammenføring efter EU-retten, hvor referencen er dansk statsborger (Насоки № 1/14 за държавната администрация относно разглеждането на заявления за събиране на семейството съгласно правото на ЕС в случаите, когато референтното лице е датски гражданин) от 10 декември 2014 г. (наричани по-нататък „Насоки № 1/14“).

9

В точка 4.1.5 от тези насоки, озаглавена „Времева връзка между завръщането на датския гражданин в Дания и подаването на заявлението за събиране на семейството съгласно правото на ЕС“, се предвижда:

„Няма изискване членът на семейството, който е гражданин на друга страна, да е влязъл в Дания едновременно с датския гражданин.

Ако членът на семейството на датския гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение в друга държава от ЕС, кандидатства за събиране на семейството съгласно правилата на ЕС едва след датата на завръщането на датския гражданин в Дания, се прави конкретна преценка дали подаването на заявлението от члена на семейството се явява естествено продължение на завръщането на датския гражданин в Дания.

При преценката се обръща особено внимание на причините за изминалото време между завръщането на датския гражданин и подаването на заявлението, и по-специално на това дали членът на семейството е отложил подаването на заявлението по причини, свързани с работа или образование, както и продължителността на изминалия период от време. Причина за по-късното подаване на заявлението може да бъде например завършването на обучение, започнато преди това от кандидата, като това може да се докаже по-специално с представянето на дипломи и др. Евентуалното забавяне може да се дължи и на здравословни проблеми, като сериозно заболяване на кандидата или на член на семейството му.

От друга страна, желанието за продължаване на работата или за оставане със семейството по принцип не може да обоснове забавяне от няколко месеца.

За сметка на това, когато са налице конкретни съображения във връзка с трудовата заетост, включително изпълнението на договорни задължения, поради които подаването на заявлението е отложено с няколко месеца, по принцип заявлението ще се счита за подадено като естествено продължение на завръщането на датския гражданин. Това може да се докаже с трудов договор, в който се посочва например че въпросното лице участва в определен строителен проект.

[…]

В случаите, в които членът на семейството е влязъл в Дания едновременно с датския гражданин или влизането му се явява естествено продължение на завръщането на последния в Дания, но подаде заявление за събиране на семейството съгласно правилата на ЕС едва на по-късен етап, не се изисква заявлението да е подадено като естествено продължение на завръщането на датския гражданин, ако лицето иначе отговаря на предвидените в разпоредбите на ЕС условия за събиране на семейството с датския гражданин.

Като условие се предвижда членът на семейството да е влязъл в Дания, за да води семеен живот с датския гражданин, и на члена на семейството да бъде разрешено събиране на семейството с датския гражданин съгласно правилата на ЕС, ако въпросното лице е подало заявлението към момента на влизане [на територията]. Освен това кандидатът трябва да е отговарял на тези условия през целия период, предхождащ подаването на заявлението.

От решаващо значение при преценката в такива случаи е членът на семейството да е отговарял на условията за събиране на семейството с датския гражданин съгласно правилата на ЕС през целия период, но просто да не е подал заявление. Тогава членът на семейството има право на пребиваване в Дания съгласно правилата на ЕС, независимо дали кандидатства за съответното разрешение за пребиваване едва впоследствие.

Когато заявлението не е подадено във връзка с влизането в Дания, кандидатът трябва да докаже, че е влязъл на територията по същото време или влизането се явява естествено продължение на завръщането на датския гражданин в Дания и че е отговарял на условията за събиране на семейството с датския гражданин съгласно правилата на ЕС през целия период, включително че е живял заедно с датския гражданин в Дания. Това може да се докаже например с карта за транспорт, документи, от които е видна промяна в адресната регистрация, разписки за наем и др.“.

10

E. D. Altiner е роден в Турция на 2 септември 2004 г. и е турски гражданин. Баща му, M. Altiner, който пристига в Дания на 17 юли 2008 г., се развежда с майка му и на 26 октомври 2010 г. сключва втори брак с I. H. Ravn, която е датска гражданка и към онзи момент пребивава в Дания. Съгласно съдебното решение за развод между M. Altiner и майката на E. D. Altiner правото да упражнява родителски права върху последния е предоставено на майката, турска гражданка, и E. D. Altiner живее с нея в Турция.

11

От 1 декември 2012 г. до 24 октомври 2014 г. I. H. Ravn и M. Altiner пребивават в Швеция. В периодите от 1 август 2013 г. до 9 септември 2013 г. и от 8 юли 2014 г. до 2 септември 2014 г. E. D. Altiner пребивава при тях в Швеция, като влиза на територията на тази държава с валидна в Шенгенското пространство виза.

12

На 24 октомври 2014 г. I. H. Ravn и M. Altiner се завръщат в Дания, където пребивават оттогава. На 25 юни 2015 г. E. D. Altiner влиза в Дания с виза, валидна в Шенгенското пространство до 30 септември 2015 г.

13

На 15 юли 2015 г. E. D. Altiner получава писмено съгласие от майка си и два дни по-късно подава пред датската държавна администрация заявление за издаване на разрешение за пребиваване в Съюза като член на семейството на съпругата на баща си, I. H. Ravn.

14

С решение от 9 март 2016 г. датската областна държавна администрация отхвърля това заявление с мотива, че то не се явява естествено продължение на завръщането на I. H. Ravn в Дания. Видно от предоставената на Съда преписка, в отказа си посочената администрация уточнява, че не се произнася по въпроса дали престоите на E. D. Altiner в Швеция са му позволили да създаде или да укрепи семеен живот с I. H. Ravn в тази държава членка. Този отказ е обжалван пред Имиграционната служба, но тя отхвърля жалбата с решението от 3 юни 2016 г.

15

В това решение Имиграционната служба посочва, че E. D. Altiner не е влязъл на територията на Дания едновременно с I. H. Ravn и че не е подал заявление за разрешение за пребиваване като естествено продължение на завръщането на I. H. Ravn в Дания. Според тази служба производното право на пребиваване в Дания на гражданин на трета държава, член на семейството на датски гражданин, който се завръща в Дания, след като е пребивавал в друга държава членка, се погасява, ако влизането на члена на семейството на територията на Дания или подаването от него на заявление за разрешение за пребиваване в Дания не се явява естествено продължение на завръщането на датския гражданин.

16

На 15 юни 2016 г. E. D. Altiner и I. H. Ravn обжалват решението от 3 юни 2016 г. пред Københavns byret (Копенхагенски градски съд, Дания), който с решение от 18 октомври 2016 г. препраща делото на запитващата юрисдикция.

17

Тази юрисдикция отбелязва, че между страните съществува спор относно съвместимостта с правото на Съюза на предвиденото в датската правна уредба условие, съгласно което правото на пребиваване на гражданин на трета държава, член на семейството на датски гражданин, който се завръща в Дания, след като е упражнил правото си на свободно движение, е обусловено от това влизането на члена на семейството на територията на Дания или подаването от него на заявление за разрешение за пребиваване да се явява „естествено продължение“ на завръщането на датския гражданин. Жалбоподателите в главното производство считат, че подобно условие противоречи на правото на Съюза, и по-специално на член 21 ДФЕС.

18

При това положение Østre Landsret (Източен областен съд, Дания) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Недопустимо ли е съгласно член 21 ДФЕС — във връзка и по аналогия с Директива 2004/38 — държава членка да откаже да предостави производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и се е завърнал в нея, след като е упражнил правото си на свободно движение, когато влизането на члена на семейството на територията на държавата членка или подаването на заявление за право на пребиваване не е естествено продължение на завръщането на гражданина на Съюза?“.

19

В самото начало следва да се отбележи, че в становищата, представените от тях пред Съда, белгийското и норвежкото правителство, изтъквайки относително кратката продължителност на двата престоя на E. D. Altiner в Швеция, изразяват съмнения дали може да се приеме, че той реално е пребивавал в тази държава членка, така че да създаде или укрепи семеен живот със съответния гражданин на Съюза, в случая I. H. Ravn, което би позволило да му се признае производно право на пребиваване в Дания въз основа на правото на Съюза. Според норвежкото правителство при това положение преюдициалният въпрос би могъл да се счита за хипотетичен.

20

Вярно е, че реалното пребиваване на гражданина на Съюза и на члена на семейството му, гражданин на трета държава, в приемащата държава членка позволява при завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, съгласно член 21, параграф 1 ДФЕС да се признае производно право на пребиваване на гражданина на трета държава, с който гражданинът на Съюза е водил семеен живот в приемащата държава членка.

21

В случая е видно от предоставените от запитващата юрисдикция сведения, обобщени в точки 13—15 от настоящото решение, че заявлението за разрешение за пребиваване, подадено от E. D. Altiner на основание правото на Съюза, последно е отхвърлено от Имиграционната служба не с мотива, че престоите на E. D. Altiner в Швеция не са му позволили да създаде или укрепи семеен живот с M. Altiner и I. H. Ravn, а че не е влязъл на територията на Дания и подал заявление за разрешение за пребиваване едновременно със завръщането на I. H. Ravn или че тези действия не са извършени като естествено продължение на завръщането, както се изисква в Насоки № 1/14.

22

Съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin, C‑182/15, EU:C:2016:630, т. 19 и 20).

23

При това положение и без да се накърнява възможността запитващата юрисдикция при необходимост да провери фактическите предпоставки, на които се основава обжалваният пред нея административен акт, не би могло да се приеме, че преюдициалният въпрос, отнасящ се по същество до съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба като Насоки № 1/14, няма връзка с предмета на спора в главното производство или се отнася до проблем от хипотетично естество.

24

Поради това преюдициалното запитване е допустимо.

25

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 21 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която не се предоставя производно право на пребиваване на основание на правото на Съюза на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и се е завърнал в нея, след като по силата и при спазване на правото на Съюза е пребивавал в друга държава членка, когато влизането на члена на семейството на въпросния гражданин на Съюза на територията на държавата членка и подаването в нея на заявление за разрешение за пребиваване не е „естествено продължение“ на завръщането на гражданина на Съюза в нея.

26

В това отношение следва в самото начало да се припомни, че Съдът вече е постановил, че когато по време на реално пребиваване на гражданина на Съюза в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, по силата и при спазване на условията по член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38, в тази държава членка е създаден или укрепен семеен живот, полезното действие на правата, които въпросният гражданин на Съюза черпи от член 21, параграф 1 ДФЕС, налага семейният живот, който този гражданин е водил в тази държава членка, да може да бъде продължен при завръщането му в държавата членка, на която е гражданин, посредством предоставянето на производно право на пребиваване на члена на това семейство, гражданин на трета страна. Всъщност при липсата на подобно производно право на пребиваване този гражданин на Съюза може да бъде разубеден да напусне държавата членка, на която е гражданин, за да упражни своето право на пребиваване по силата на член 21, параграф 1 ДФЕС в друга държава членка, поради несигурността дали ще може след завръщането си в държавата членка по произход да продължи семейния живот, който е създал или укрепил в приемащата държава членка (решения от 12 март 2014 г., O. и B., C‑456/12, EU:C:2014:135, т. 54 и от 5 юни 2018 г., Coman и др., C‑673/16, EU:C:2018:385, т. 24).

27

Освен това от практиката на Съда е видно, че условията за предоставяне при завръщането на гражданин на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, на производно право на пребиваване съгласно член 21, параграф 1 ДФЕС на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданина на Съюза, с който последният е пребивавал, единствено в качеството си на гражданин на Съюза, в приемащата държава членка, по принцип не би трябвало да са по-строги от предвидените в Директива 2004/38 за предоставянето на подобно право на пребиваване на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил в държава членка, различна от тази, на която е гражданин. Всъщност, макар Директива 2004/38 да не предвижда подобен случай на завръщане, тя трябва да се приложи по аналогия, що се отнася до условията за пребиваване на гражданин на Съюза в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, като се има предвид, че в двата случая гражданинът на Съюза е референтното лице, за да може на гражданина на трета държава, член на семейството на гражданина на Съюза, да се предостави производно право на пребиваване (решение от 12 март 2014 г., O. и B., C‑456/12, EU:C:2014:135, т. 50).

28

Следва да се припомни обаче, че производното право на пребиваване, признато по силата на член 7, параграф 2 от Директива 2004/38 на членовете на семейството на гражданин на Съюза, който се е установил на територията на държава членка, различна от тази, на която е гражданин, не е обусловено с това членовете на семейството да влизат на територията на тази държава членка в определен срок след влизането на гражданина на Съюза на нейна територия.

29

Всъщност съгласно тази разпоредба в подобно положение производното право на пребиваване се признава на членовете на семейството на гражданин на Съюза не само когато „придружават“ последния в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, но и когато „се присъединяват“ към него в тази държава членка.

30

Въпреки това следва да се припомни, че евентуалното право на гражданина на трета държава да пребивава в държава — членка на Съюза, произтича от това, че гражданин на Съюза е упражнил правото си на свободно движение (вж. в този смисъл решение от 12 март 2014 г., O. и B., C‑456/12, EU:C:2014:135, т. 36 и цитираната съдебна практика).

31

Производното право на пребиваване по член 21, параграф 1 ДФЕС се предоставя с цел да се позволи на гражданина на Съюза да продължи в държавата членка, на която е гражданин, създадения или укрепен в приемащата държава членка семеен живот с члена на семейството му, гражданин на трета държава, поради което компетентните органи на държавата членка, чието гражданство има гражданинът на Съюза, имат право да проверят, преди да предоставят такова право на пребиваване, дали семейният живот на гражданина на Съюза с гражданина на трета държава, член на неговото семейство, не е бил прекъснат преди влизането на последния на територията на държавата членка, чието гражданство има гражданинът на Съюза.

32

За целите на тази проверка съответната държава членка може да вземе предвид просто като един показател това, че членът на семейството на неин гражданин, който е гражданин на трета държава, е влязъл на територията ѝ, след като е изтекъл значителен период от време от завръщането на нейния гражданин на територията ѝ.

33

Не би могло да се изключи обаче семейният живот на гражданина на Съюза с члена на семейството му, гражданин на трета държава, който те са създали или укрепили, докато по силата и при спазване на правото на Съюза са пребивавали в приемащата държава членка, да продължи въпреки обстоятелството, че гражданинът на Съюза се завръща в държавата членка, на която е гражданин, без да е придружен от съответния член на семейство, който е принуден, по-специално по лични или професионални причини или по такива, свързани с образованието, да отложи пристигането си в държавата членка по произход на въпросния гражданин на Съюза.

34

Следователно фактът, че заявлението за разрешение за пребиваване не е подадено като „естествено продължение“ на завръщането на гражданина на Съюза, е релевантен и, без сам по себе си да е решаващ, може в рамките на общата преценка да доведе до това държавата членка по произход на съответния гражданин на Съюза да заключи, че няма връзка между това заявление и предходното упражняване от последния гражданин на свободата му на движение, а оттам и да откаже да издаде такова разрешение за пребиваване.

35

Предвид всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която не се предоставя производно право на пребиваване на основание на правото на Съюза на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и се е завърнал в нея, след като по силата и при спазване на правото на Съюза е пребивавал в друга държава членка, когато влизането на члена на семейството на въпросния гражданин на Съюза на територията на държавата членка по произход на последния и подаването в нея на заявление за разрешение за пребиваване не е „естествено продължение“ на завръщането на гражданина на Съюза в нея, стига правната уредба да изисква в рамките на общата преценка да се вземат предвид и други релевантни фактори, по-специално такива, които могат да укажат, че въпреки периода от време, изтекъл между завръщането на гражданина на Съюза в посочената държава членка и влизането на територията ѝ на члена на семейството му, гражданин на трета държава, не е бил прекъснат създаденият и укрепен в приемащата държава членка семеен живот, поради което е обосновано на съответния член на семейството да бъде предоставено производно право на пребиваване, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

36

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която не се предоставя производно право на пребиваване на основание на правото на Съюза на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и се е завърнал в нея, след като по силата и при спазване на правото на Съюза е пребивавал в друга държава членка, когато влизането на члена на семейството на въпросния гражданин на Съюза на територията на държавата членка по произход на последния и подаването в нея на заявление за разрешение за пребиваване не е „естествено продължение“ на завръщането на гражданина на Съюза в нея, стига правната уредба да изисква в рамките на общата преценка да се вземат предвид и други релевантни фактори, по-специално такива, които могат да укажат, че въпреки периода от време, изтекъл между завръщането на гражданина на Съюза в посочената държава членка и влизането на територията ѝ на члена на семейството му, гражданин на трета държава, не е бил прекъснат създаденият и укрепен в приемащата държава членка семеен живот, поради което е обосновано на съответния член на семейството да бъде предоставено производно право на пребиваване, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.