Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62017CC0658

Заключение на генералния адвокат Y. Bot, представено на 28 февруари 2019 г.
WB срещу Notariusz Przemysława Bac.
Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim.
Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Член 3, параграф 1, букви ж) и и) — Понятието „решение“ в областта на наследяването — Понятието „автентичен акт“ в областта на наследяването — Правна квалификация на националния акт за удостоверяване на наследствени права — Член 3, параграф 2 — Понятието „съд“ — Липса на уведомление до Европейската комисия от държавата членка за това, че нотариусите са извънсъдебни органи, упражняващи съдебни функции като съдилища.
Дело C-658/17.

Digital reports (Court Reports - general - 'Information on unpublished decisions' section)

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2019:166

  The HTML format is unavailable in your User interface language.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Y. BOT

представено на 28 февруари 2019 година ( 1 )

Дело C‑658/17

WB

в присъствието на

Notariusz Przemysława Bac

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожов Велкополски, Полша)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Член 3, параграф 1, букви ж) и и) — Понятията „решение“ и „автентичен акт“ в областта на наследяването — Член 3, параграф 2 — Понятието „съд“ в областта на наследяването — Липса на уведомление от съответната държава членка за нотариусите като съд — Понятие „съдебни функции“ — Правна квалификация на националния акт за удостоверяване на наследствени права — Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 — Формуляр и свидетелство“

I. Въведение

1.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, букви ж) и и) и параграф 2, както и на член 39, параграф 2, на член 46, параграф 3, буква б) и на член 79 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство ( 2 ), както и до тълкуването на приложения 1 и 2 към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент № 650/2012 ( 3 ).

2.

Запитването е отправено в рамките на спор между WB и полски нотариус, който, с оглед признаването на препис от акта за удостоверяване на наследствени права върху наследството на баща ѝ, на когото тя е наследник, е отказал да ѝ издаде едно от свидетелствата, предвидени в Регламент № 650/2012, потвърждаващо, че този акт е решение или автентичен акт в областта на наследяването.

3.

Съгласно националното право актът за удостоверяване на наследствени права съдържа списък на наследниците или заветниците, както и полезни уточнения относно обхвата на техните наследствени права ( 4 ) и поради това той е основен документ при уреждането на наследствените въпроси.

4.

Това дело дава на Съда възможност да внесе полезни уточнения относно обхвата на понятията „решение“ и „съд“ по смисъла на Регламент № 650/2012, като се произнесе по-специално по въпроса дали нотариус, на когото националното право предоставя компетентност за издаване на актове за удостоверяване на наследствени права, упражнява „съдебни функции“.

5.

В края на анализа ще предложа на Съда да отговори на Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожов Велкополски, Полша), че полският нотариус, компетентен да издава актове за удостоверяване на наследствени права, не упражнява съдебни функции. Според мен актът, който той съставя, е автентичен акт, издаването на препис от който може да се придружава от формуляра, посочен в член 59, параграф 1 от Регламент № 650/2012, по образеца в приложение 2 към Регламент за изпълнение № 1329/2014 по искане на всяко лице, заинтересовано от използването на този акт в друга държава членка.

II. Правна уредба

А.   Правото на Съюза

1. Регламент № 650/2012

6.

Съображения 7, 20—22, 62, 67, 69 и 76 от Регламент № 650/2012 гласят:

„(7)

Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството.

[…]

(20)

Настоящият регламент следва да зачита различните системи за уреждане на въпросите, свързани с наследяването, които се прилагат в държавите членки. За целите на настоящия регламент понятието „съд“ следва да бъде разширено, така че да обхваща не само съдилищата в стриктния смисъл на думата, които упражняват съдебни функции, но и нотариусите или службите по вписване в някои държави членки, които в определени области на наследяването упражняват съдебни функции като съдилища, както и нотариусите и правните специалисти, които в някои държави членки упражняват съдебни функции по дадено наследство чрез делегиране на правомощия от съда. Всички съдилища, определени в настоящия регламент, следва да бъдат обвързани от правилата относно компетентността, изложени в настоящия регламент. От друга страна, понятието „съд“ не следва да обхваща извънсъдебните органи на държавите членки, които по силата на националното право са оправомощени да се занимават с въпросите на наследяването, като например нотариусите в повечето държави членки, когато те, както е обичайният случай, не упражняват съдебни функции.

(21)

С настоящия регламент следва да се даде възможност на всички нотариуси, които имат компетентност в областта на наследяването в държавите членки, да упражняват тази компетентност. Дали нотариусите в дадена държава членка са обвързани от правилата относно компетентността, предвидени в настоящия регламент, следва да зависи от това дали те попадат в рамките на определението за „съд“ за целите на настоящия регламент.

(22)

Актове, издавани от нотариуси в областта на наследяването в държавите членки, следва да се разпространяват съгласно настоящия регламент. Когато нотариусите упражняват съдебни функции, те са обвързани от правилата относно компетентността, а решенията, които вземат, следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите за признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения. Когато нотариусите не упражняват съдебни функции, те не са обвързани от правилата относно компетентността, а издаваните от тях автентични актове следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите относно автентичните актове.

[…]

(62)

„Автентичността“ на автентичния акт следва да бъде автономно понятие, което обхваща такива елементи като истинността на акта, формалните предпоставки за него, правомощията на органа, изготвил акта, и процедурата за изготвянето му. То следва да обхваща и фактическите елементи, описани в автентичния акт от съответния орган, като факта, че посочените страни са се явили пред този орган на указаната дата и че са направили посочените изявления. Страна, която желае да оспори автентичността на автентичен акт, следва да направи това пред компетентния съд в държавата членка по произход на автентичния акт съгласно правото на тази държава членка.

[…]

(67)

С цел бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на Съюза наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество следва да могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си в друга държава членка, например в държава членка, в която се намира наследствено имущество. За да им се даде възможност да направят това, в настоящия регламент следва да се предвиди създаването на еднотипно удостоверение — европейско удостоверение за наследство […], което да бъде издавано с цел да се ползва в друга държава членка. В съответствие с принципа на субсидиарност удостоверението не следва да заменя националните документи, които се използват за сходни цели в държавите членки.

[…]

(69)

Използването на [европейското удостоверение за наследство] не следва да бъде задължително. Това означава, че лицата, които имат право да подадат заявление за издаване на удостоверение, не следва да са задължени да го правят, а следва да имат свободата да използват другите инструменти, които са на тяхно разположение съгласно настоящия регламент (решения, автентични актове и съдебни спогодби). Същевременно никой орган или лице, пред което е представено [европейско удостоверение за наследство], издадено в друга държава членка, не следва да има право да изисква вместо него да бъде представено решение, автентичен акт или съдебна спогодба.

[…]

(76)

По същия начин, за да се улесни прилагането на настоящия регламент и да се даде възможност за използване на съвременни комуникационни технологии, следва да се предвидят стандартни формуляри за свидетелства, които да бъдат предоставяни във връзка със заявление за декларация за изпълняемост на решение, автентичен акт или съдебна спогодба и за прилагане на европейското удостоверение за наследство, както и за самото удостоверение“.

7.

Съгласно член 3 от този регламент:

„1.   За целите на настоящия регламент:

[…]

ж)

„решение“ означава всяко решение в областта на наследяването, постановено от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително решение относно определянето на разходите или разноските от служител на съда;

[…]

и)

„автентичен акт“ означава документ в областта на наследяването, който е формално съставен или вписан като автентичен акт в държава членка и чиято автентичност:

i)

е свързана с подписването и съдържанието на автентичния акт; както и

ii)

е установена от публичен орган или всеки друг орган, овластен за това от държавата членка по произход,

2.   За целите на настоящия регламент понятието „съд“ означава всеки съдебен орган и всички други органи и правни специалисти, притежаващи компетентност в областта на наследяването, които упражняват съдебни функции или действат чрез делегиране на правомощия от страна на съдебен орган, или действат под контрола на съдебен орган, при условие че тези други органи и правни специалисти предоставят гаранции за своята безпристрастност и за правото на всички страни да бъдат изслушвани и при условие че решенията, които постановяват съгласно правото на държавата членка, в която действат:

а)

могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган; както и

б)

имат подобна сила и действие на тези на решение на съдебен орган по същия въпрос.

Държавите членки изпращат уведомление до Комисията относно другите органи и правни специалисти, посочени в първа алинея, в съответствие с член 79“.

8.

Глава IV от посочения регламент, озаглавена „Признаване, изпълнителна сила и изпълнение на решения“, включва член 39, параграфи 1 и 2 от който предвиждат:

„1.   Решенията, постановени в държава членка, се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура.

2.   В случай на оспорване заинтересованата страна, която посочва като основен елемент от иска признаването на дадено решение, може да поиска констативни действия съгласно процедурата, предвидена в членове 45—58, с които да се признае решението“.

9.

Съгласно член 43 от същия регламент:

„Решения, постановени в държава членка, които подлежат на изпълнение в тази държава членка, имат изпълнителна сила в друга държава членка, когато по искане на заинтересована страна те са били обявени за подлежащи на изпълнение в другата държава членка в съответствие с процедурата, предвидена в членове 45—58“.

10.

Член 46, параграф 3 от Регламент № 650/2012 предвижда:

„Заявлението [за декларация за изпълняемост] се придружава от следните документи:

a)

препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата достоверност;

б)

свидетелство, издадено от съда или компетентния орган на държавата членка по произход, като се използва формулярът, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2, без да се засягат разпоредбите на член 47“.

11.

Член 59, параграф 1 от този регламент гласи:

„Автентичните актове, съставени в дадена държава членка, имат същата доказателствена сила в друга държава членка, както в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие, при условие че това не противоречи явно на обществения ред (ordre public) в засегнатата държава членка.

Лице, което желае да използва автентичен акт в друга държава членка, може да поиска от органа, съставящ автентичния акт в държавата членка по произход, да попълни формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2, в който е описано каква доказателствена сила има автентичният акт в държавата членка по произход“.

12.

Съгласно член 60, параграфи 1 и 2 от посочения регламент:

„1.   Автентичен акт, който подлежи на изпълнение в държавата членка по произход, има изпълнителна сила в друга държава членка по искане на заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 45—58.

2.   За целите на член 46, параграф 3, буква б) органът, който е съставил автентичния акт, издава по искане на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2“.

13.

Член 62 от същия регламент предвижда:

„1.   С настоящия регламент се създава европейско удостоверение за наследство […], което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69.

2.   Използването на [европейското удостоверение за наследство] не е задължително.

3.   [Европейското удостоверение за наследство] не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. Същевременно, след като бъде издадено за ползване в друга държава членка, удостоверението поражда правните последици, изброени в член 69, и в държавата членка, чиито органи са го издали в съответствие с настоящата глава“.

14.

Член 79, параграфи 1 и 2 от Регламент № 650/2012 гласи:

„1.   Въз основа на изпратените от държавите членки уведомления Комисията изготвя списък на другите органи и правните специалисти, посочени в член 3, параграф 2.

2.   Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в информацията, която се съдържа в този списък. Комисията съответно изменя списъка“.

15.

Комисията не е получила информация от Република Полша относно упражняването на съдебни функции от нотариусите ( 5 ).

2. Регламент за изпълнение № 1329/2014

16.

Член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент за изпълнение № 1329/2014 гласи:

„1.   Формулярът по член 46, параграф 3, буква б) от Регламент […] № 650/2012, който следва да се използва за свидетелството относно решение в областта на наследяването, е формуляр I, установен в приложение 1.

2.   Формулярът по член 59, параграф 1 и по член 60, параграф 2 от Регламент […] № 650/2012, който следва да се използва за свидетелството относно автентичен акт в областта на наследяването, е формуляр II, установен в приложение 2“.

Б.   Полското право

1. Законът за нотариата

17.

Издаването на актове за удостоверяване на наследствени права от нотариусите в Полша е уредено в членове 95a—95p от prawo o notariacie (Закон за нотариата) ( 6 ) от 14 февруари 1991 г., в редакцията му след изменението със Закона от 13 декември 2013 г. ( 7 ) (наричан по-нататък „Закон за нотариата“).

18.

Съгласно член 95b от Закона за нотариата:

„Преди да състави акта за удостоверяване на наследствени права, нотариусът изготвя наследствен протокол с участието на всички заинтересовани лица, като взема предвид член 95ca“.

19.

Член 95с, параграфи 1 и 2 от Закона за нотариата гласи:

„1.   Преди да изготви наследствения протокол, нотариусът уведомява лицата, участващи в изготвянето на протокола, за задължението им да разкрият всички обстоятелства, които ще бъдат включени в протокола, и за наказателната отговорност, която носят за даване на невярна информация.

2.   В наследствения протокол по-специално се отбелязва:

1)

общото искане за удостоверяване на наследствените права, направено от лицата, участващи в изготвянето на протокола; […]

[…]“.

20.

Член 95са, параграфи 1 и 3 от Закона за нотариата предвижда:

1.   По искане на заинтересованото лице и с негово участие нотариусът съставя проект на наследствен протокол.

[…]

3.   В изявлението, направено пред съставилия проекта на наследствения протокол нотариус или пред друг нотариус, заинтересованото лице може да потвърди данните, включени в проекта на наследствен протокол, и да даде съгласие за изготвянето на наследствен протокол съгласно проекта за него“.

21.

Съгласно член 95е от Закона за нотариата:

1.   След изготвянето на наследствения протокол нотариусът съставя акта за удостоверяване на наследствени права, ако няма съмнения относно наличието на компетентност на националните съдилища, съдържанието на приложимото чуждестранно право, самоличността на наследниците, размера на наследствените дялове, а ако наследодателят е направил виндикационен завет — и относно лицето, в полза на което наследодателят е направил виндикационен завет, и предмета на завета.

2.   Нотариусът отказва да състави акт за удостоверяване на наследствени права:

1)

ако за същото наследство вече има акт за удостоверяване на наследствени права или определение, с което се констатира придобиването на наследствени права;

2)

ако в хода на изготвянето на наследствения протокол се разкрият обстоятелства, сочещи, че при изготвянето му не са присъствали всички лица, които са призовани да наследят по закон или по завещание, или лица, в чиято полза наследодателят е направил виндикационен завет, или че съществуват или са съществували завещания, които не са били отворени или обявени;

[…]

4)

ако в случая липсва компетентност на националните съдилища[ ( 8 )].

3.   Ако наследството се получава от общината или полската държава [Skarbowi Państwa] в качеството им на наследници по закон, а представените от заинтересованото лице доказателства не са достатъчни за изготвянето на акта за удостоверяване на наследствени права, нотариусът може да състави този акт само след призоваване на наследниците чрез обявление за сметка на заинтересованото лице. Разпоредбите на членове 673 и 674 от Гражданския процесуален кодекс [kodeks postępowania cywilnego] се прилагат съответно“.

22.

Съгласно член 95j от Закона за нотариата:

„Вписаният акт за удостоверяване на наследствени права поражда същите последици като влязлото в сила определение, с което се констатира придобиването на наследствени права“.

23.

Член 95p от Закона за нотариата гласи:

„Всяко посочване в разпоредба на определението, с което се констатира придобиването на наследствени права, се отнася и до вписания акт за удостоверяване на наследствени права. Ако началото или краят на законоустановен срок се определя според деня на влизането в сила на определението на съда, с което се констатира придобиването на наследствени права, същото значение има и денят на вписване на акта за удостоверяване на наследствени права“.

2. Гражданският кодекс

24.

Член 1025, параграф 2 от kodeks cywilny (Граждански кодекс) предвижда:

„Лицето, в полза на което е констатирано придобиването на наследствени права или е издаден акт за удостоверяване на наследствени права, се счита за наследник“.

25.

Съгласно член 1027 от Гражданския кодекс:

„По отношение на трети лица, които не предявяват претенции към наследството, наследникът доказва наследствените си права само с определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, или с вписан акт за удостоверяване на наследствени права“.

26.

Член 1028 от Гражданския кодекс гласи:

„Ако лицето, в полза на което е констатирано придобиването на наследствени права или или е издаден акт за удостоверяване на наследствени права, макар да не е наследник, се разпореди с право от наследствената маса в полза на трето лице, лицето, в полза на което е извършено разпореждането, придобива правото или се освобождава от задължението, освен ако е действало недобросъвестно“.

3. Гражданският процесуален кодекс

27.

Член 6691 от Гражданския процесуален кодекс предвижда:

„1.   Съдът, компетентен по наследствените въпроси, отменя вписания акт за удостоверяване на наследствени права, ако за същото наследство вече е било постановено определение, с което се констатира придобиването на наследствени права.

2.   Ако за същото наследство са вписани два или повече акта за удостоверяване на наследствени права, по искане на заинтересованото лице съдът, компетентен по наследствените въпроси, отменя всички актове за удостоверяване на наследствени права и постановява определение, с което се констатира придобиването на наследствени права.

3.   Освен при обстоятелствата, посочени в параграфи 1 и 2, отмяна на вписания акт за удостоверяване на наследствени права се допуска само в предвидените в закона случаи“.

28.

Съгласно член 679 от този кодекс:

„1.   Доказване, че лицето, в полза на което е постановено определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, не е наследник или че наследственият му дял е различен от определения, се допуска само в производство за отмяна или изменение на посоченото определение по реда на този раздел. Лицето, което е участвало в производството по констатиране на придобиването на наследствени права, може да поиска изменение на определението, с което се констатира придобиването на наследствени права, само ако основе искането на обстоятелства, които не е могло да посочи в това производство, и го подаде в срок от една година от момента, в който е получило тази възможност.

2.   Всяко заинтересовано лице може да поиска образуването на такова производство.

3.   Ако се докаже, че цялото наследство или част от него е придобито от лице, което не е посочено във влязлото в сила определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, компетентният по наследствените въпроси съд изменя това определение и се произнася по придобиването на наследствени права в съответствие с действителното правно положение.

4.   Разпоредбите на параграфи 1—3 се прилагат съответно за вписания акт за удостоверяване на наследствени права и за определението, с което се констатира придобиването на предмета на виндикационния завет“.

III. Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси

29.

Жалбоподателката, WB, е един от участниците в производството относно наследството на баща ѝ — полски гражданин, починал на 6 август 2016 г., чието последно обичайно местопребиваване е било в Полша — което има за цел издаването на акт за удостоверяване на наследствени права. Този акт е съставен на 21 октомври 2016 г. от полски нотариус в съответствие с полското право.

30.

Тъй като починалият е бил предприемач, извършващ търговска дейност в граничната зона между Полша и Германия, жалбоподателката иска да установи дали са били държани капитали в една или няколко германски банки и ако е така — какъв е техният размер, който да се включи в наследствената маса.

31.

За тази цел на 7 юни 2017 г. WB иска да ѝ бъде издаден препис от акта за удостоверяване на наследствени права, изготвен от нотариуса, заедно със свидетелство, че въпросният акт представлява решение в областта на наследяването по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012, по формуляра, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главното искане, жалбоподателката иска да ѝ се издаде препис от акта, заедно със свидетелство по формуляр II, установен в приложение 2 към този регламент, че въпросният акт представлява автентичен акт в областта на наследяването по смисъла на член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012.

32.

С протокол от 7 юни 2017 г. помощник-нотариусът отказва да издаде препис от акта за удостоверяване на наследствени права заедно с едно от поисканите свидетелства. В подкрепа на този отказ той посочва в писмени мотиви от 12 юни 2017 г., че актът за удостоверяване е „решение“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 и че Република Полша не е уведомила Комисията в съответствие с член 3, параграф 2 от този регламент, че нотариусите, издаващи актове за удостоверяване на наследствени права, изпълняват съдебни функции, поради което не е възможно да се издаде свидетелство по формуляра, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014. Що се отнася до направеното при условията на евентуалност искане на жалбоподателката, помощник-нотариусът посочва, че квалифицирането на акта за удостоверяване на наследствени права като „решение“ изключва квалифицирането му като „автентичен акт“, поради което, макар да са изпълнени условията по член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012, не е възможно издаването на съответното свидетелство по формуляра, установен в приложение 2 към Регламент за изпълнение № 1329/2014.

33.

В подкрепа на жалбата си пред Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожов Велкополски) WB изтъква, че актът за удостоверяване на наследствени права отговаря на условията, за да бъде признат за „решение“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012.

34.

WB твърди, първо, че актът за удостоверяване на наследствени права поражда същите последици като влязлото в сила определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, служещо за удостоверяването на качеството на наследник. Тя посочва по-нататък, че квалифицирането на този акт като „автентичен акт“ я излага на риска признаването да ѝ бъде отказано на повече основания, при положение че издаването на акта е пречка за последващо постановяване на определение, с което се констатира придобиването на наследствени права. Накрая, тя излага становището, че пропускът на Република Полша да уведоми Комисията, че нотариусите, съставящи актове за удостоверяване на наследствени права, са правни специалисти, които попадат в обхвата на понятието „съд“ по смисъла на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент № 650/2012 във връзка с член 79 от този регламент, не предопределя правното естество на тези актове.

35.

Запитващата юрисдикция счита, че за да се произнесе по жалбата на WB, трябва преди това да получи потвърждение, че е допустимо свидетелството по приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014 да бъде издадено по отношение на решения, които не се ползват с изпълнителна сила.

36.

В подкрепа на този първи въпрос запитващата юрисдикция посочва по същество, че тълкуването на член 46, параграф 3, буква б) от Регламент № 650/2012 във връзка с член 39, параграф 2 от него е в подкрепа на тезата, че използването на свидетелството е допустимо за всяко решение, включително и за решенията, които не се ползват или се ползват само частично с изпълнителна сила. Това тълкуване се потвърждава от точка 5.1 от формуляр I, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1349/2014.

37.

Що се отнася до втория преюдициален въпрос, запитващата юрисдикция посочва, че е необходимо уточнение на определението на понятията „решение“ и „съд“ по смисъла на Регламент № 650/2012. Тя счита, от една страна, че полските нотариуси, които издават актове за удостоверяване на наследствени права, упражняват съдебни функции по смисъла на съображение 20 от Регламент № 650/2012, като това понятие в случай на „легитимиране на наследниците“ следва да се тълкува самостоятелно в рамките на този регламент. В това отношение тя подчертава, че проверката на качеството на наследник е същността на производството в областта на наследяването.

38.

От друга страна, запитващата юрисдикция иска да се установи дали понятието „решение“ в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 предполага актът да бъде постановен от орган, който има компетентност да разрешава случай, в който е възможно да има спор. Тя счита, че този въпрос е от решаващо значение с оглед на направения от помощник-нотариуса анализ на ролята му и на действието на извършваното от него удостоверяване. В това отношение тя счита, че именно правните последици на производството за удостоверяване на качеството на наследник трябва да обосноват правната квалификация, а не дали издаващият орган е обвързан от исканията на участниците в производството или дали това искане трябва да бъде направено по взаимно съгласие.

39.

Що се отнася до третия преюдициален въпрос, свързан с липсата на уведомление от държавите членки в съответствие с член 79 от Регламент № 650/2012, запитващата юрисдикция счита, че текстът на тази разпоредба не позволява да се даде ясен отговор на въпроса дали уведомяването има конститутивно или само информативно значение. Тя подчертава, че тази квалификация не следва да зависи от решението на държавата членка.

40.

Що се отнася до четвъртия и петия въпрос, поставени пред Съда, запитващата юрисдикция посочва по същество, че ако актът за удостоверяване на наследствени права, издаван от полски нотариус, не следва да се счита за „решение“, безспорно е, че той отговаря на условията да бъде признат за „автентичен акт“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012.

41.

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожов Велкополски) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Трябва ли член 46, параграф 3, буква б) във връзка с член 39, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че „свидетелство относно решение в областта на наследяването“ по формуляра, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014, може да се издава и за решенията, които потвърждават качеството на наследник, но не подлежат (дори и частично) на изпълнение?

2)

Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство и пораждащ правните последици на влязло в сила съдебно определение, с което се констатира придобиването на наследствени права — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява решение по смисъла на тази разпоредба?

и съответно,

трябва ли член 3, параграф 2, [първа алинея] от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че нотариусът, съставящ този вид акт за удостоверяване на наследствени права, следва да се счита за съд по смисъла на последната разпоредба?

3)

Трябва ли член 3, параграф 2, [втора алинея] от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че уведомяването, извършено от държава членка по реда на член 79 от Регламента, има информативно значение и не е условие за признаването на правен специалист, компетентен по наследствени въпроси и изпълняващ съдебни функции, за съд по смисъла на член 3, параграф 2, [първа алинея] от този регламент, ако той отговаря на условията, произтичащи от последната разпоредба?

4)

При отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос:

Трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че признаването на националния правен инструмент, удостоверяващ качеството на наследник — какъвто е полският акт за удостоверяване на наследствени права — за решение по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 изключва признаването му за автентичен акт?

5)

При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:

Трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява автентичен акт по смисъла на тази разпоредба?“.

IV. Анализ

42.

Спорът касае издаването на едно от свидетелствата, предвидени в Регламент № 650/2012, отнасящо се или до решение, или до автентичен акт в областта на наследяването.

43.

Струва ми се важно да подчертая, че използването на такива свидетелства е предвидено или за решенията, за целите на признаване или издаване на декларация за изпълняемост на същите (член 39, параграф 2, член 43 и член 46, параграф 3, буква б) от този регламент), или за автентичните актове, за нуждите на използването им в друга държава членка (член 59, параграф 1 от посочения регламент), или за целите на издаване на декларация за изпълняемост на тези актове (член 60, параграф 2 от същия регламент).

44.

Видно от обстоятелствата по делото, WB е подала заявление за издаване на свидетелство с цел признаване в Германия на доказателството за качеството ѝ на наследник, каквото е актът за удостоверяване на наследствени права, издаден от полски нотариус ( 9 ).

45.

При все това, макар член 59, параграф 1, втора алинея от Регламент № 650/2012 да предвижда, че свидетелството може да бъде приложено към автентичен акт, за да бъде той използван в друга държава членка, това не се отнася до постановените в държавата членка решения. В съответствие с член 39, параграф 2 и член 46, параграф 3, буква б) от този регламент необходимостта от свидетелство в подкрепа на заявление за признаване възниква едва след оспорване, което може да бъде направено с главен или инцидентен иск от всяка заинтересована страна.

46.

В това отношение може да се отбележи, че запитващата юрисдикция не посочва какъвто и да било даден на WB отказ за признаване от страна на германските банки, в които починалият ѝ баща евентуално е открил сметки, обосноваващ заявлението ѝ за свидетелство, предвид обстоятелството, че тя поддържа главно, че актът за удостоверяване на наследствени права може да се квалифицира като „решение“ по смисъла на Регламент № 650/2012.

47.

Поради това могат да се изложат няколко съображения, що се отнася до допустимостта на преюдициалното запитване.

А.   По допустимостта на преюдициалното запитване

48.

На първо място, както Съдът припомня в решение Oberle, Регламент № 650/2012 се прилага за наследяване с трансгранични последици ( 10 ). Той постановява също, че националните удостоверения попадат в приложното поле на този регламент ( 11 ). При все това, за да се подаде заявление за издаване на свидетелство с цел признаването на решение или използването на автентичен акт, не е необходимо да се установява, че имуществата се намират в друга държава членка. Настоящият случай показва именно че може да е необходимо лицето да удостовери качеството си на наследник, за да извърши съответната проверка за наличието на имущество в друга държава членка ( 12 ).

49.

Второ, заявлението за издаване на свидетелство не е обусловено от представянето на доказателства, че се предприемат действия за признаването на решение в друга държава членка.

50.

Трето, както подчертава запитващата юрисдикция в четвъртия си въпрос, квалифицирането на акта за удостоверяване на наследствени права като „автентичен акт“ или като „решение“ по смисъла на Регламент № 650/2012 са две взаимно изключващи се възможности.

51.

При това положение според мен може да бъде отхвърлено всяко съмнение за чисто хипотетичния характер на въпросите, а оттам и за тяхната допустимост.

Б.   По същество

52.

Според мен най-напред следва да се разгледат заедно вторият и третият преюдициален въпрос, тъй като с тях се иска Съдът да уточни дали издаваният от полски нотариус акт за удостоверяване на наследствени права може да се квалифицира като „решение“, издадено от „съд“ по смисъла на Регламент № 650/2012, а и защото отговорът на първия въпрос, както и този на четвъртия и петия въпрос зависят непосредствено от тази квалификация.

1. Понятията „решение“ и „съд“

53.

Следва да се припомни, че съгласно определението в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/212 „решение“ означава всяко решение в областта на наследяването, постановено от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително решение относно определянето на разходите или разноските от служител на съда.

54.

Поради това, от една страна, следва да се подчертае, че за разлика от посоченото в този член решение на служителя на съда относно определянето на разходите или разноските, което може да се наложи да бъде изпълнено в друга държава членка ( 13 ), за удостоверяването на качеството на наследник не е направено никакво уточнение, а то е в основата на действията по наследяването. От това следва, противно на поддържаното от запитващата юрисдикция и помощник-нотариуса, че не е необходимо да се вземе предвид естеството на решението или неговото значение.

55.

От друга страна, следва да се приеме, че законодателят на Съюза е установил два критерия: единия — материален, а другия — относно органа.

56.

Разглеждането на първия от тези критерии не създава никаква трудност, тъй като Съдът е постановил в решение Oberle, че националните удостоверения попадат в приложното поле на Регламент № 650/2012 поради техния предмет ( 14 ).

57.

Следователно остава да се разгледа вторият критерий, посочен в член 3, параграф 1, буква ж) от този регламент, а именно критерият, съгласно който издаващият решението орган трябва да е съд.

58.

Член 3, параграф 2, първа алинея от посочения регламент предвижда, че „понятието „съд“ означава всеки съдебен орган и всички други органи и правни специалисти, притежаващи компетентност в областта на наследяването, които упражняват съдебни функции или действат чрез делегиране на правомощия от страна на съдебен орган, или действат под контрола на съдебен орган […]“.

59.

Следователно става въпрос не само за органите, чийто статут им гарантира независимост по отношение на останалите органи на държавата, но и за тези, за които се прилагат равностойни изисквания поради изпълняваните от тях функции или намесата на съдебен орган.

60.

От това следва, че понятията „решение“ и „съдебни функции“ са тясно свързани, което се подкрепя и от текста на съображение 22 от Регламент № 650/2012. Там се посочва, че „[к]огато нотариусите упражняват съдебни функции, те са обвързани от правилата относно компетентността[ ( 15 )], а решенията, които вземат, следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите за признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения“ ( 16 ), а след това, за да се избегне всяко двусмислие, че „[к]огато нотариусите не упражняват съдебни функции, те не са обвързани от правилата относно компетентността, а издаваните от тях автентични актове следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите относно автентичните актове“ ( 17 ).

61.

Освен това член 3, параграф 2, втора алинея от този регламент предвижда, че държавите членки посочват на Комисията кои несъдебни органи упражняват съдебни функции на същото основание като съдилищата.

62.

В случая следва да се констатира, че полските власти не са посочили нотариусите като упражняващи съдебни функции ( 18 ).

63.

Следователно е необходимо да се дадат насоки на запитващата юрисдикция относно последиците от такава липса на уведомление, до които се отнася третият преюдициален въпрос, а това ще определи нуждата от произнасяне по понятието „съдебни функции“, до което се отнася вторият преюдициален въпрос.

2. Последиците от липсата на уведомление по член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент № 650/2012

64.

Съдът все още не е имал повод да се произнесе по въпроса за значението на уведомленията, които държавите членки правят в съответствие с разпоредбите на Регламент № 650/2012. Все пак аналогична проблематика е разгледана в областта на социалната сигурност. Тази проблематика се отнася по-специално до тълкуването на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност ( 19 ), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. ( 20 ), в който се предвижда, че държавите членки уведомяват Комисията за декларациите за национални обезщетения и за липсата на осигурителна система съгласно различни разпоредби на Регламент № 883/2004. Струва ми се, че практиката на Съда в тази област може да се приложи към предвидените в Регламент № 650/2012 уведомления, независимо от разликите, свързани с предмета на приложимите инструменти, тъй като тя показва трайни основи за анализ, почиващи на основополагащи елементи, от които не изглежда възможно отклоняване ( 21 ).

65.

В този смисъл, видно от постановените неотдавна решения, а именно от решения от 3 март 2016 г., Комисия/Малта ( 22 ), и от 30 май 2018 г., Czerwiński ( 23 ), Съдът е приел, че посочените декларации на държавите членки установяват презумпцията, че декларираните национални законодателства попадат в материалния обхват на Регламент № 883/2004, но че обратно, обстоятелството, че държава членка се е въздържала да уведоми за акт от националното законодателство на основание на този регламент, само по себе си не позволява да се приеме, че този закон не попада в приложното поле на посочения регламент ( 24 ).Докато направените от съответната държава членка декларации не бъдат изменени или оттеглени, останалите държави членки трябва да се съобразяват с тях ( 25 ).

66.

Съдът добавя, че когато съществуват съмнения относно истинността на декларацията на друга държава членка, и по-специално по отношение на квалификацията, която може да е направила тази държава членка ( 26 ), „националният съд, сезиран със спор относно националното законодателство, винаги може да се окаже изправен пред необходимостта да [направи тази квалификация] по отнесеното до него дело, и евентуално да отправи преюдициално запитване до Съда по този въпрос“ ( 27 ).

67.

Освен това, макар съответният национален съд да трябва да направи самостоятелно квалификацията, декларацията на компетентния национален орган не обвързва този съд ( 28 ). Според мен същото се отнася и за случай на липса на декларация.

68.

С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да постанови в отговор на третия преюдициален въпрос, че липсата на уведомление от страна на Република Полша по член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент № 650/2012 за това, че нотариусите упражняват съдебни функции, няма окончателен характер.

69.

Поради това следва да се разгледа вторият въпрос на запитващата юрисдикция, с който тя по същество иска да установи дали Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Полша упражняват съдебни функции, когато действат в рамките на правомощията, възложени им съгласно националното право в производството за изготвяне на акт за удостоверяване на наследствени права.

3. Понятието „съдебни функции“

70.

Испанското и унгарското правителство считат, че използваното в Регламент № 650/2012 понятие „съд“ обхваща не само съдилищата в тесен смисъл, както се посочва в съображение 20 от този регламент, но най-общо и всеки орган, когато той упражнява функция при подобни условия, както било в случая с нотариуса, издаващ акт за удостоверяване на наследствени права по полското право. От своя страна Комисията, подобно на Република Полша, поддържа обратното становище, като същевременно уточнява в съдебното заседание, предвид мотивите на решение Oberle, че що се отнася до несъдебните органи, това понятие обхваща единствено спорните производства.

71.

В съответствие с постоянната практика на Съда понятието „съдебни функции“, при липсата на изрично препращане към правото на държавите членки за определянето на смисъла и обхвата му, трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване, което да отчита не само текста на член 3 от Регламент № 650/2012, но и системата и целта на този регламент ( 29 ).

а) Текстът

72.

На първо място, следва да се подчертае особеният характер на понятието „съд“ съгласно Регламент № 650/2012. Всъщност, както е видно от точка 4.1, член 2 от обяснителния меморандум към предложението на Комисията ( 30 ), „[п]онятието за юрисдикцията в настоящия регламент следва да се разбира в широк смисъл и включва и други органи, когато упражняват правораздавателни функции по делегиране, а именно нотариусите и съдебните секретари (деловодители)“.

73.

В този смисъл, обратно например на Регламент № 805/2004 и Регламент № 1215/2012, които не съдържат никаква обща разпоредба в това отношение ( 31 ), в член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012 се уточнява, че понятието „съд“ ( 32 ) обхваща не само съдилищата, но и всеки друг орган, компетентен в областта на наследяването, който упражнява съдебни функции и отговаря на определени условия, изброени в същата разпоредба ( 33 ).

74.

Това условие за функциите, изпълнявани от несъдебни органи, следва да се сравни с постоянната практика на Съда, съгласно която, „що се отнася до функциите на нотариусите, [са налице] значителни различия между съдебните и нотариалните функции“ ( 34 ).

75.

Критериите за квалифициране на упражняваните функции са изброени в член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012, а именно „тези други органи и правни специалисти [трябва да] предоставят гаранции за своята безпристрастност и за правото на всички страни да бъдат изслушвани и […] решенията, които постановяват съгласно правото на държавата членка, в която действат:

a)

[трябва да] могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган; както и

б)

[трябва да] имат подобна сила и действие на тези на решение на съдебен орган по същия въпрос“.

б) Системата и целта на Регламент № 650/2012

76.

Посочените в член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012 условия гарантират спазването на принципа на взаимно доверие в правораздаването в държавите — членки на Съюза, който стои в основата на прилагането на разпоредбите на този регламент, отнасящи се до признаването и изпълнението на съдебни решения в друга държава членка, по примера на Регламент (ЕО) № 44/2001 ( 35 ).

77.

Тези условия са в основата на разликата в правния режим на свободното движение на „решенията“ и на „актовете“ в държавите членки, която е изяснена по-специално в член 59 от Регламент № 650/2012 ( 36 ).

78.

Следователно, освен условието за безпристрастност, според мен функционалният критерий, който трябва да се съобрази, е дали на компетентния орган са възложени правомощия да реши евентуален спор ( 37 ), или да се произнесе по силата на собствените си правомощия и въз основа на собствената си преценка, което обосновава спазването на основните процесуални принципи, включително на принципа на състезателност, както и наличието на средства за правна защита, които гарантират свободното движение на съдебни решения, съгласно постоянната практика на Съда ( 38 ). Поради това считам, че няма основание за отклонение от това тълкуване в областта на наследяването, което трябва да се прилага към решенията при исково или охранително производство ( 39 ).

79.

Следователно, що се отнася до несъдебните органи, посочени в Регламент № 650/2012, единственият полезен критерий е дали се упражняват правомощия по вземане на решения ( 40 ). С други думи, компетентността на съответния несъдебен орган не трябва да зависи само от волята на страните. Всъщност в такъв случай, макар този орган да следва да извършва проверки, неговата роля е да регистрира споразумението на страните и да ги изпрати пред съдебен орган в случай на трудности ( 41 ).

80.

Констатацията, че в основата на производството стои споразумение между страните, и свързаната с това липса на способи за защита води до извода, че трябва да се отхвърли всяка дискусия относно еквивалентността на последиците на издавания акт с тези на решение на съдебен орган по смисъла на член 3, параграф 2, първа алинея, буква б) от Регламент № 650/2012, тъй като посочените в член 3, параграф 2, първа алинея от този регламент критерии за квалификация са кумулативни.

81.

По тези съображения предлагам тълкуване, което може да се сравни с това в решение Oberle, постановено неотдавна от Съда. То обаче изисква някои терминологични уточнения.

82.

В това дело, отнасящо се до компетентността на германски съд за издаване на удостоверение за наследство само за частта от наследственото имущество, което се намира в Германия, Съдът не отдава предпочитание на естеството или значението на констатациите по отношение на качеството на наследник за извършването на последващи действия по наследяването, а на централизацията в една държава членка на производствата, които са били образувани пред съд в тесния смисъл на думата, „независимо от исковия или охранителен характер на тези производства“ ( 42 ).

83.

Съдът постановява, че „установеното в член 4 [от Регламент № 650/2012] правило за [международната компетентност на съдилищата на държавите членки по отношение на производствата за мерки във връзка с наследяването като цяло ( 43 )] се отнася и до производства, които не водят до приемане на съдебно решение“ ( 44 ). Съдът се произнася в този смисъл от гледна точка на целта, преследвана с Регламент № 650/2012, а именно да се избегне раздробяването на наследството ( 45 ).

84.

От това произтичат два извода. От една страна, Съдът е отдал предимство на критерия относно органа, тоест относно качеството на компетентния орган, който е издал удостоверението за наследство, а не на функционалния критерий, свързан с естеството на производството, тъй като става въпрос за съд, който би бил компетентен в случай на спор в областта на наследяването ( 46 ). От това следва, че определящият критерий за анализ на функциите на несъдебния орган остава упражняването на правомощия за вземане на решения, независимо дали по естеството си производството е исково или охранително.

85.

От друга страна, както се потвърждава и от устните състезания в хода на съдебното заседание, предвид тази двойственост на посочените в Регламент № 650/2012 производства следва да се внимава за условията за използване на израза „съдебни функции“. Всъщност в точка 38 от решение Oberle Съдът е избрал този израз, за да направи разграничение с националното производство с охранителен характер. В точка 40 от това решение в същия контекст Съдът използва израза „само решение, постановено в състезателно производство пред съд“. Освен това в точка 42 от посоченото решение, след като споменава получените от съдилищата изявления във връзка с наследяването, Съдът приема, че „установеното в член 4 правило за компетентност се отнася и до производства, които не водят до приемане на съдебно решение“ ( 47 ) — понятие, което обикновено се разбира като предполагащо наличието на спор, по-специално при разглеждане на допустимостта на преюдициално запитване ( 48 ).

86.

Поради това препоръчвам, в духа на предходните ми съображения, да се приеме, че изразът „съдебни функции“ се отнася както до искови, така и до охранителни производства, при условие че те не се основават единствено на волята на участниците в производството.

87.

Във всеки случай значението на решение Oberle трябва да се ограничи до въпроса за международната компетентност на съдилищата, който това решение разрешава, като отдава пълно значение на основната полза от Регламент № 650/2012, а именно да се сложи край на различните основания за компетентност в областта на наследяването. Всъщност, макар това решение да не се отнася само до съдилищата, мотивите на решение Oberle не позволяват все пак да се приеме, че Съдът е възнамерявал да измени понятието „съдебни функции“, като разшири обхвата му по отношение на актове, имащи за цел да се удостовери извършването на частни волеизявления.

88.

С други думи, това съдебно решение не предопределя едно по-широко разбиране на понятието „решение“, евентуално свързано с понятието „съд“, което да е специално в областта на наследяването.

89.

Следователно от посоченото съдебно решение, което се отнася до производство, което не е исково, не може да се направи извод, че всеки несъдебен орган, който издава удостоверения за наследство при липсата на оспорване, приема решения като съд по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012.

90.

Също така не може да се изведе довод, както предлага полският помощник-нотариус, от обстоятелството, че в член 72 от Регламент № 650/2012, отнасящ се до обжалването на издадено европейско удостоверение за наследство, е използвано понятието „решение“, тъй като това удостоверение има самостоятелен правен режим, както е постановил Съдът в решение Oberle ( 49 ), и това понятие се използва независимо от издаващия орган, посочен в член 67 от този регламент, който трябва да се тълкува във връзка с член 64 от същия.

91.

Именно с оглед на тези разяснения следва по-нататък да се квалифицират функциите, упражнявани от полския нотариус при съставянето на акта за удостоверяване на наследствени права.

4. Преглед на функциите на полския нотариус с оглед на изведените критерии

92.

Както показва направеното от мен изследване, съгласно член 4 и член 5, параграф 1 от Закона за нотариата нотариусите управляват кантора ( 50 ) за своя собствена сметка и упражняват основната си дейност срещу възнаграждение въз основа на споразумение с участниците в производството в рамките на установена тарифа.

93.

Що се отнася до нотариалната дейност в областта на наследяването, следва предварително да се припомни, че съгласно член 1027 от Гражданския кодекс наследствените права на наследниците по отношение на трети лица, които не са наследници, се доказват с определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, или с акт за удостоверяване на наследствени права. Запитващата юрисдикция посочва ( 51 ), че тази алтернатива е създадена през 2009 г. за наследствата, по които няма спор.

94.

В този смисъл нотариусът може да бъде сезиран с производство за удостоверяване на качеството на наследник само при съгласие на всички участници в това производство ( 52 ) и при липсата на съмнение ( 53 ) относно наличието на компетентност на националните съдилища, съдържанието на приложимото чуждестранно право, самоличността на наследниците и наследствените права. Той трябва да откаже издаването на акта за удостоверяване на наследствени права по-специално ако при изготвянето на наследствения протокол не са присъствали всички наследници ( 54 ). Ако са били издадени няколко акта за удостоверяване на наследствени права, съдът, компетентен по наследствените въпроси, ги отменя и постановява определение, с което констатира придобиването на наследствени права ( 55 ). По силата на член 6691, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс наличието на определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, е основание за отмяна на вече вписания акт за удостоверяване на наследствени права. Освен това, макар актът за удостоверяване на наследствени права да поражда същите последици като определението, с което се констатира придобиването на наследствени права ( 56 ), той не се ползва със силата на пресъдено нещо ( 57 ) и не подлежи на обжалване. Той може само да бъде отменен, по-специално в случаите, посочени в членове 6691 и 679 ( 58 ) от Гражданския процесуален кодекс.

95.

От тези разпоредби ясно личи, че поверените на нотариуса задачи в областта на наследяването се изпълняват на основата на съгласие, почиващо на предварителното споразумение между участниците в производството или на съвпадение на техните волеизявления, и изобщо не засягат правомощията на съда при липсата на съгласие. Поради това не може да се смята, че те сами по себе си са пряка и конкретна част от упражняването на съдебни функции.

96.

Освен това, както Съдът вече е приел във връзка с производствата за установяване на неизпълнение на задължения ( 59 ), този извод не се опровергава от факта, на който се позовава полският помощник-нотариус, че нотариусът е длъжен да провери дали са спазени предвидените от закона предпоставки, тъй като той не упражнява никакви правомощия по вземане на решение, освен да откаже да издаде акта за удостоверяване на наследствени права, или издадените актове пораждат действие като това на съдебните решения.

97.

С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да отговори на втория въпрос на запитващата юрисдикция, че член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че нотариусът, издаващ акт за удостоверяване на наследствени права в съответствие с общото искане на всички участници в нотариалното производство съгласно разпоредбите на полското право, не попада в обхвата на понятието „съд“ по смисъла на този регламент. Следователно изготвеният съгласно полското право от нотариус акт за удостоверяване на наследствени права не представлява „решение“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от посочения регламент, което трябва да се представи заедно със свидетелството относно решение в областта на наследяването, съответстващо на формуляр I от приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014.

98.

Предвид това не е необходимо да се отговаря на първия въпрос на запитващата юрисдикция, а също и на четвъртия въпрос, тъй като те вече са лишени от предмет. Следователно остава да се разгледа петият и последен въпрос, отнасящ се до квалифицирането на разглеждания акт като „автентичен акт“.

5. Квалификация на акта за удостоверяване на наследствени права като „автентичен акт“

99.

Съгласно даденото в член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 определение квалификацията като „автентичен акт“ произтича от това, че автентичността на документа е свързана с подписването и съдържанието на автентичния акт и е установена от публичен орган или всеки друг орган, овластен за това от съответната държава членка.

100.

Това определение, което се основава на подхода на Съда в решение от 17 юни 1999 г., Unibank ( 60 ), при тълкуването на член 50 ( 61 ) от Конвенцията за подведомствеността и изпълнението на съдебни решения в областта на гражданското и търговското право, подписана в Лугано на 16 септември 1988 г. ( 62 ), не възпроизвежда изискването за изпълнителна сила на акта ( 63 ). То е включено със сходен текст в член 4, параграф 3, буква а) от Регламент № 805/2004, в член 2, параграф 1, точка 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка ( 64 ), в член 2, буква в) от Регламент № 1215/2012 и в член 3, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи ( 65 ).

101.

В съображение 62 от Регламент № 650/2012 е уточнено, че „автентичността“ на автентичния акт следва да бъде автономно понятие, определено като зависещо от спазването на различни изисквания, що се отнася до формата, явяването на страните и удостоверяването, които са свързани с правомощията на издаващия орган.

102.

Както Съдът е постановил за целите на прилагането на Регламент № 44/2001, тоест преди влизането в сила на Регламент № 650/2012, и по-специално на член 3, параграф 1, буква и), подточка ii), първият критерий, който следва да се провери, е „участието на публичен орган или на всеки друг овластен орган от държавата по произход“ ( 66 ). Както и при решенията, целта е да се улесни свободното движение на такива актове ( 67 ).

103.

Вторият критерий, който трябва да се разгледа и е посочен в член 3, параграф 1, буква и), подточка i) от Регламент № 650/2012, се отнася до ролята на публичния орган. Той не бива да се ограничава до удостоверяване на подписите. Той трябва също да удостовери съдържанието на акта, което според мен означава, че този акт не следва да бъде резултат само от направените декларации или волеизявления и поради това компетентният орган може да носи отговорност и по отношение на данните в акта.

104.

Ето защо установените в полското право условия за автентичност трябва да се разглеждат именно с оглед на тези изисквания.

105.

В случая е безспорно, на първо място, че в полския правен ред нотариусите са овластени да издават автентични актове.

106.

На второ място, при издаването на акта за удостоверяване на наследствени права нотариусът не само изслушва общите изявления на наследниците. Той извършва и проверки, които могат да доведат до отказ за издаване на акта за удостоверяване на наследствени права ( 68 ).

107.

На трето място, този акт се вписва и съгласно член 95j от Закона за нотариата поражда същите последици като влязлото в сила определение, с което се констатира придобиването на наследствени права.

108.

От това следва, че условията, при които полският нотариус издава акта за удостоверяване на наследствени права, водят до квалифицирането му като „автентичен акт“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012.

109.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на петия преюдициален въпрос, че член 3, параграф 1, буква и) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, издаван от полските нотариуси, е автентичен акт, препис от който може да се издаде заедно с формуляра, посочен в член 59, параграф 1 от същия регламент, по образеца в приложение 2 към Регламент за изпълнение № 1329/2014.

V. Заключение

110.

По изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожов Велкополски, Полша) по следния начин:

„1)

Липсата на уведомление от страна на Република Полша по член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, за това, че нотариусите упражняват съдебни функции, няма окончателен характер.

2)

Член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че нотариусът, издаващ акт за удостоверяване на наследствени права в съответствие с общото искане на всички участници в нотариалното производство съгласно разпоредбите на полското право, не попада в обхвата на понятието „съд“ по смисъла на този регламент. Следователно изготвеният съгласно полското право от нотариус акт за удостоверяване на наследствени права не представлява „решение“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от посочения регламент, което трябва да се представи заедно със свидетелството относно решение в областта на наследяването, съответстващо на формуляр I от приложение 1 към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент № 650/2012.

3)

Член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, издаван от полските нотариуси, е автентичен акт, препис от който може да се издаде заедно с формуляра, посочен в член 59, параграф 1 от същия регламент, по образеца в приложение 2 към Регламент за изпълнение № 1329/2014“.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) ОВ L 201, 2012 г., стр. 107.

( 3 ) ОВ L 359, 2014 г., стр. 30.

( 4 ) Вж., що се отнася до разнообразието на националните удостоверения за наследство в различните държави членки и за тяхното определяне, заключението на генералния адвокат Szpunar по дело Oberle (C‑20/17, EU:C:2018:89, т. 2325). В член 62, параграф 3 от Регламент № 650/2012, който се отнася до европейското удостоверение за наследство, се използва изразът „вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки“.

( 5 ) Вж. точка 62 от настоящото заключение.

( 6 ) Dz. U. бр. 22, позиция 91.

( 7 ) Dz. U. от 2014 г., позиция 164.

( 8 ) От устните състезания по време на съдебното заседание става ясно, че този израз, произтичащ от превода на думите „jurysdykcja krajowa“, обикновено се използва за посочване на критериите за международна компетентност на полския съд и трябва да се разграничава от вътрешната компетентност „właściwość“.

( 9 ) Следва да се отбележи, че WB е избрала да не иска издаването на европейско удостоверение за наследство, създадено именно за да отговори на потребностите на наследниците да докажат лесно правното си положение и правата си (вж. съображение 67 от Регламент № 650/2012). Както припомня Съдът в решение от 21 юни 2018 г., Oberle (C‑20/17, наричано по-нататък „решение Oberle, EU:C:2018:485, т. 47), използването на това удостоверение не е задължително и последното не заменя вътрешните документи. В писменото си становище, представено скоро след постановяването на решение от 1 март 2018 г., Mahnkopf (C‑558/16, EU:C:2018:138), помощник-нотариусът посочва, че това дело разкрива трудностите при тълкуването на обхвата на правата на наследниците, които може да се наложи да бъдат преодолени и които поради това подчертават предимството на посочените вътрешни документи.

( 10 ) Точка 32 от решение Oberle. Вж. по-специално, що се отнася до понятието „трансгранично“, текста на съображения 7 и 67, посочени в тази точка.

( 11 ) Точка 30 от решение Oberle.

( 12 ) В това отношение и тук изглежда уместно да се направи сравнение с европейската заповед за арест, както предложих в точка 32 от заключението ми по дело Zulfikarpašić (C‑484/15, EU:C:2016:654). Освен това преди решение Oberle дебатът по приложното поле на Регламент № 650/2012 е можел основателно да породи опасения, че действието на дадено национално удостоверение може да не бъде признато.

( 13 ) Определянето на размера на разходите или разноските от съдебния служител се квалифицира като „решение“, защото „съдебният секретар действа като орган на съда, който се е произнесъл по същество по делото, и при оспорване съдебният орган в тесния смисъл на думата се произнася по разноските“ (решение от 2 юни 1994 г., Solo Kleinmotoren, C‑414/92, EU:C:1994:221, т. 16).

( 14 ) Точка 30 от решение Oberle.

( 15 ) По този въпрос вж. също съображение 21.

( 16 ) Курсивът е мой.

( 17 ) Курсивът е мой.

( 18 ) Списък по държави на другите органи и правни специалисти, приравнени на съд, за които е била уведомена Комисията, е достъпен в интернет на следния адрес: https://e-justice.europa.eu/content_succession-380-bg.do?clang=bg. Освен това делегирането на правомощия от страна на съдебен орган или упражняването на правомощия под контрола на такъв орган не е разгледано в настоящото заключение, тъй като липсва позоваване на такава хипотеза.

( 19 ) ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12.

( 20 ) ОВ L 149, 2012 г., стр. 4, наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“.

( 21 ) За сметка на това, противно на поддържаното от P. Wautelet в Bonomi, A. et Wautelet, P. Le droit européen des succession, Commentaire du règlement (UE) no 650/2012, du 4 juillet 2012. 2. ed., Bruylant, Bruxelles 2016, pt. 71, note 89, р. 173, не мисля, че може да се направи сравнение с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143), изменен с Регламент (ЕО) № 603/2005 на Съвета от 12 април 2005 г. (ОВ L 100, 2005 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1346/2000“), нито с решение от 21 януари 2010 г., MG Probud Gdynia (C‑444/07, EU:C:2010:24, т. 40). Всъщност приложение A към Регламент № 1346/2000 съдържа списък с процедури, за които този регламент се прилага, и представлява неразделна част от Регламента. Същото се отнася и до член 4, точка 7 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, 2004 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3) и член 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), за които Съдът стига до извода, че тъй като тези разпоредби се отнасят конкретно до посочените или изброени в тях органи, то нотариусите в Хърватия не попадат в техния обхват (вж. решения от 9 март 2017 г.Zulfikarpašić, C‑484/15, EU:C:2017:199, т. 34, и от 9 март 2017 г., Pula Parking, C‑551/15, EU:C:2017:193, т. 46).

( 22 ) C‑12/14, EU:C:2016:135.

( 23 ) C‑517/16, EU:C:2018:350.

( 24 ) Вж. решение от 30 май 2018 г., Czerwiński (C‑517/16, EU:C:2018:350, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика).

( 25 ) Вж. решение от 3 март 2016 г., Комисия/Малта (C‑12/14, EU:C:2016:135, т. 39).

( 26 ) Вж. решение от 30 май 2018 г., Czerwiński (C‑517/16, EU:C:2018:350, т. 36 и цитираната съдебна практика).

( 27 ) Вж. решение от 30 май 2018 г., Czerwiński (C‑517/16, EU:C:2018:350, т. 37 и цитираната съдебна практика).

( 28 ) Вж. решение от 30 май 2018 г., Czerwiński (C‑517/16, EU:C:2018:350, т. 38 и 39).

( 29 ) Вж. решения от 9 март 2017 г., Zulfikarpašić (C‑484/15, EU:C:2017:199, т. 32), и от 1 март 2018 г., Mahnkopf (C‑558/16, EU:C:2018:138, т. 32).

( 30 ) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство (COM(2009) 154 окончателен). Вж. също съображение 20 от Регламент № 650/2012.

( 31 ) Сравни с решения от 9 март 2017 г., Zulfikarpašić (C‑484/15, EU:C:2017:199, т. 35), и от 9 март 2017 г., Pula Parking (C‑551/15, EU:C:2017:193, т. 48). Вж. също уточненията относно текста на различните езици в заключението на генералния адвокат Bobek по дело Pula Parking (C‑551/15, EU:C:2016:825, т. 68 и 71).

( 32 ) Вж. подробния обзор на различните определения на понятието „съд“ в заключението ми по дело Zulfikarpašić (C‑484/15, EU:C:2016:654, т. 67 и сл.).

( 33 ) Вж. в това отношение решения от 9 март 2017 г., Zulfikarpašić (C‑484/15, EU:C:2017:199, т. 35), и от 9 март 2017 г., Pula Parking (C‑551/15, EU:C:2017:193, т. 48), както и съображение 20 от Регламент № 650/2012.

( 34 ) Вж. решение от 9 март 2017 г., Pula Parking (C‑551/15, EU:C:2017:193, т. 47 и цитираната съдебна практика).

( 35 ) Регламент на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74). Вж., що се отнася до историята на приемането на Регламент № 650/2012, предложението за регламент, посочено в бележка под линия 30 от настоящото заключение, по-специално точка 4.4 от обяснителния меморандум. Вж. също съображение 59 от Регламент № 650/2012: „В контекста на общата цел — взаимно признаване на решения, постановени в държавите членки по въпросите на наследяването, независимо от това дали решенията са постановени по исково или охранително производство, настоящият регламент следва да предвиди норми относно признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения, подобни на нормите, предвидени в други правни инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси“. В това отношение вж. решения от 9 март 2017 г., Zulfikarpašić (C‑484/15, EU:C:2017:199, т. 4043), и от 9 март 2017 г., Pula Parking (C‑551/15, EU:C:2017:193, т. 54).

( 36 ) Вж. за сравнение текста на член 46 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19 том 6, стр. 183): „Актовете, които са официално изготвени или регистрирани като публични и са изпълняеми в една от държавите членки, както и споразуменията между страните, които са изпълняеми в държавата членка, в която са сключени, се признават и се изпълняват при същите условия като решенията“.

( 37 ) Сравни с решение от 2 април 2009 г., Gambazzi (C‑394/07, EU:C:2009:219, т. 25). Вж. също моето заключение по дело BUAK Bauarbeiter-Urlaubs- u. Abfertigungskasse (C‑579/17, EU:C:2018:863, т. 51).

( 38 ) Вж. решение от 9 март 2017 г., Zulfikarpašić (C‑484/15, EU:C:2017:199, т. 43).

( 39 ) Сравни с решение от 15 ноември 2012 г., Gothaer Allgemeine Versicherung и др. (C‑456/11, EU:C:2012:719, т. 31 и 32). Съдът е посочил по същество, че стеснителното тълкуване на понятието „съдебно решение“ би довело до създаване на категория на приети от съдилища актове, които съдилищата на другите държави членки няма да са длъжни да признаят, и че квалификацията на решението не трябва да се обвързва с квалификация, изведена от правото на друга държава членка.

( 40 ) Сравни с решения от 24 май 2011 г., Комисия/Австрия (C‑53/08, EU:C:2011:338, т. 85), и от 1 февруари 2017 г., Комисия/Унгария (C‑392/15, EU:C:2017:73, т. 108 и цитираната съдебна практика).

( 41 ) Вж. решение от 2 юни 1994 г., Solo Kleinmotoren (C‑414/92, EU:C:1994:221, т. 18), моето заключение по дело Gothaer Allgemeine Versicherung и др. (C‑456/11, EU:C:2012:554, т. 38), както и заключението на генералния адвокат Szpunar по дело Oberle (C‑20/17, EU:C:2018:89, т. 74 и цитираните становища от доктрината). Сравни с решения от 24 май 2011 г., Комисия/Австрия (C‑53/08, EU:C:2011:338, т. 103), и от 1 февруари 2017 г., Комисия/Унгария (C‑392/15, EU:C:2017:73, т. 116).

( 42 ) Точка 44 от решение Oberle. В точка 38 от това решение Съдът посочва, че съгласно „акта за преюдициално запитване […] производството за издаване на национални удостоверения за наследство е охранително и решенията за издаване на такива удостоверения съдържат единствено фактически констатации и не включват нищо, което би могло да придобие сила на пресъдено нещо“ (курсивът е мой).

( 43 ) Израз, взет от точка 44 от решение Oberle.

( 44 ) Точка 42 от решение Oberle.

( 45 ) Вж. точка 56 от решение Oberle.

( 46 ) Такъв критерий може да се съпостави с условието, съдържащо се в член 42, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1215/2012 по отношение на изпълнението на решение, с което се постановява временна мярка. Удостоверението, издадено за тази цел от съда по произход, удостоверява, че този съд е компетентен да се произнесе по съществото на спора.

( 47 ) Курсивът е мой.

( 48 ) Вж. с цел припомняне на развитието на практиката на Съда в смисъл, възприемащ едно по-широко тълкуване, моето заключение по дело BUAK Bauarbeiter-Urlaubs- u. Abfertigungskasse (C‑579/17, EU:C:2018:863, т. 34).

( 49 ) Точка 46 от това решение.

( 50 ) Думата на полски език е „kancelaria“.

( 51 ) В точка 3, „Разпоредби на националното право“, от акта за преюдициално запитване (стр. 10 от превода на български език).

( 52 ) Член 95с, параграф 2, точка 1 от Закона за нотариата. Запитващата юрисдикция посочва, че нотариалното производство по удостоверяване може да започне само по искане на наследниците, които трябва да са постигнали съгласие по конкретното съдържание на акта (стр. 10 от превода на акта на запитващата юрисдикция, втори и трети абзац).

( 53 ) Член 95е, параграф 1 от Закона за нотариата.

( 54 ) Член 95е, параграф 2, точка 2 от Закона за нотариата.

( 55 ) Член 6691, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс.

( 56 ) Член 95j от Закона за нотариата.

( 57 ) Членове 363 и сл. от Гражданския процесуален кодекс съгласно писменото становище на полското правителство.

( 58 ) Вж. също, съгласно цитираната от полското правителство доктрина (Komentarz do art. 95j Prawa o notariacie. — In: Szereda, A. Czynności notarialne. Komentarz do art. 79‑112 Prawa o notariacie, Legalis, Warszawa 2018), следните други случаи:

- акт за удостоверяване на наследствени права е вписан за наследството на лице, което е било обявено за мъртво, или на лице, чиято смърт е установена с определение на съда, и това определение за обявяване или установяване на смъртта на починалото лице е било отменено (член 678 от Гражданския процесуален кодекс);

- след окончателното потвърждаване от съда на отказа от правните последици на изявлението за приемане или отказ от наследство се прави изменение по отношение на лицата, относно които е вписан актът за удостоверяване на наследствени права (член 690, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

( 59 ) По-специално решения от 1 февруари 2017 г., Комисия/Унгария (C‑392/15, EU:C:2017:73, т. 118 и 121 и цитираната съдебна практика), и от 15 март 2018 г., Комисия/Чешка република (C‑575/16, непубликувано, EU:C:2018:186, т. 124 и 126). По последното дело Съдът е посочил в точка 90 от съдебното решение, че „[т]ази държава членка твърди, шесто, че когато действа по делегация на съда, нотариусът трябва да се счита за „съд“ по смисъла на Регламент № 650/2012, тъй като в чешкия правен ред нотариусите изпълняват съдебни функции по някои въпроси на наследяването на същото основание като съдилищата. Чешката република отбелязва, че когато действа по делегация на съда и доколкото изпълнява задачата да уреди наследствените въпроси, нотариусът е обвързан от установените в този регламент правила, тъй като изпълнява съдебна функция. На това основание нотариусът отговарял на условията, за да се смята за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, и съгласно тази разпоредба можел да отправи до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на посочения регламент. Поради това следва да се счита, че неговата дейност е свързана с упражняването на публична власт за целите на Регламент № 650/2012“.

( 60 ) C‑260/97, EU:C:1999:312, т. 16 и 17.

( 61 ) Вж. по този въпрос доклада на г‑н Jenard и г‑н Möller към Конвенцията за подведомствеността и изпълнението на съдебни решения в областта на гражданското и търговското право, сключена в Лугано на 16 септември 1988 г. (ОВ С 189, 1990 г., стр. 57, т. 72).

( 62 ) ОВ L 319, 1988 г., стр. 9.

( 63 ) Вж. P. Wautelet в Bonomi, A. et Wautelet, P., цит. съч., т. 60, стр. 168.

( 64 ) ОВ L 7, 2009 г., стр. 1.

( 65 ) ОВ L 183, 2016 г., стр. 1.

( 66 ) Решение от 17 юни 1999 г., Unibank (C‑260/97, EU:C:1999:312, т. 15). Вж. също т. 18 от това решение.

( 67 ) Вж. членове 59 и 60 от Регламент № 650/2012.

( 68 ) Вж. точка 94 от настоящото заключение.

Top