EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62016TJ0903
Judgment of the General Court (Ninth Chamber, Extended Composition) of 14 February 2019.#RE v European Commission.#Personal data — Protection of natural persons with respect to the processing of their data — Right of access to those data — Regulation (EC) No 45/2001 — Refusal to grant access — Actions for annulment — Email referring to an earlier partial refusal of access without carrying out a re-examination — Concept of a challengeable act within the meaning of Article 263 TFEU — Concept of a purely confirmatory act — Applicability to access to personal data — Substantial new facts — Interest in bringing proceedings — Admissibility — Obligation to state reasons.#Case T-903/16.
Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 14 февруари 2019 г.
RE срещу Европейска комисия.
Лични данни — Защита на лицата по отношение на обработката на тези данни — Право на достъп до тези данни — Регламент (ЕО) № 45/2001 — Отказ за предоставяне на достъп — Жалба за отмяна — Писмо, с което се препраща към предходен частичен отказ за предоставяне на достъп, без да се направи преразглеждане — Понятие за обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС — Понятие за чисто потвърдителен акт — Приложимост по отношение на достъпа до лични данни — Нови и съществени факти — Правен интерес — Допустимост — Задължение за мотивиране.
Дело T-903/16.
Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 14 февруари 2019 г.
RE срещу Европейска комисия.
Лични данни — Защита на лицата по отношение на обработката на тези данни — Право на достъп до тези данни — Регламент (ЕО) № 45/2001 — Отказ за предоставяне на достъп — Жалба за отмяна — Писмо, с което се препраща към предходен частичен отказ за предоставяне на достъп, без да се направи преразглеждане — Понятие за обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС — Понятие за чисто потвърдителен акт — Приложимост по отношение на достъпа до лични данни — Нови и съществени факти — Правен интерес — Допустимост — Задължение за мотивиране.
Дело T-903/16.
ECLI identifier: ECLI:EU:T:2019:96
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)
14 февруари 2019 година ( *1 )
„Лични данни — Защита на лицата по отношение на обработката на тези данни — Право на достъп до тези данни — Регламент (ЕО) № 45/2001 — Отказ за предоставяне на достъп — Жалба за отмяна — Писмо, с което се препраща към предходен частичен отказ за предоставяне на достъп, без да се направи преразглеждане — Понятие за обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС — Понятие за чисто потвърдителен акт — Приложимост по отношение на достъпа до лични данни — Нови и съществени факти — Правен интерес — Допустимост — Задължение за мотивиране“
По дело T‑903/16
RE, за когото се явява S. Pappas, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват H. Kranenborg и D. Nardi, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на записката на директора на дирекцията по сигурността към генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията от 12 октомври 2016 г. в частта ѝ, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за предоставяне на достъп до някои от личните му данни,
ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),
състоящ се от: S. Gervasoni, председател, L. Madise, R. da Silva Passos, K. Kowalik-Bańczyk (докладчик) и C. Mac Eochaidh, съдии,
секретар: N. Schall, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 септември 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 |
Жалбоподателят RE изпълнява функциите на [поверително] ( 1 ) в генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ на Европейската комисия. |
2 |
Жалбоподателят е бил обект на административно разследване (наричано по-нататък „административното разследване“), проведено от дирекцията по сигурността към генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията (наричана по-нататък „дирекцията по сигурността“). Това разследване се отнася до предполагаемото участие на жалбоподателя в дейности на тайните служби, и по-специално до поведението му по време на конфликт между две трети държави, като по този повод жалбоподателят е заподозрян, че е бил в много близки отношения с една от тези държави и че без да има разрешение, ѝ е съобщил определена поверителна информация. |
3 |
С електронно писмо от 5 декември 2013 г. жалбоподателят иска от дирекцията по сигурността на основание член 13 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142) да му предостави цялата лична и професионална информация и съответно такива данни, които се отнасят до него и са на разположение на тази дирекция. |
4 |
Със записка от 25 февруари 2014 г. директорът на дирекцията по сигурността, след като отбелязва, че някои документи вече са били предоставени на жалбоподателя на 27 ноември 2013 г., му отказва достъп до други отнасящи се до него лични данни, с мотива че тези данни попадат в обхвата на изключенията и ограниченията, предвидени в член 20, параграф 1, букви а)—г) от Регламент № 45/2001. |
5 |
Тъй като счита, че този отказ за предоставяне на достъп нарушава член 13 и член 20, параграф 1 от Регламент № 45/2001, с писмо от 18 април 2014 г. жалбоподателят сезира на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) с жалба на основание член 32, параграф 2 от Регламент № 45/2001. |
6 |
С решение от 26 февруари 2016 г. ЕНОЗД заключава, че предвид начина, по който дирекцията по сигурността е приложила изключенията, предвидени в член 20, параграф 1 от Регламент № 45/2001, тази дирекция не е третирала правилно някои от личните данни на жалбоподателя. |
7 |
Вследствие на решението на ЕНОЗД дирекцията по сигурността преразглежда заявлението на жалбоподателя за достъп до неговите лични данни. |
8 |
Въз основа на това преразглеждане с решение от 8 март 2016 г. (наричано по-нататък „решението от 8 март 2016 г.“), директорът на дирекцията по сигурността частично уважава искането на жалбоподателя и му предоставя достъп до някои от личните му данни и освен това му предоставя осем документа (документи № 44, 59—62, 67, 69 и 71). Като приложение към това решение е включена таблица, в която са идентифицирани 71 документа, държани от дирекцията по сигурността, като за всеки от тези документи са описани неговите дата, предмет, вид на съдържащите се в него лични данни, кратко описание на съдържанието на тези данни и източник на данните, а за 35 от всичките 71 документа (документи № 1, 6—9, 11, 12, 14—16, 18, 20, 21, 27, 28, 31, 32, 35, 36, 41, 42, 45, 46, 48—52, 54—57, 66, 68 и 70) — причината или причините, поради които някои от посочените данни не могат да бъдат оповестени съгласно член 20, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 45/2001. Сред тези документи под № 57 се съдържа „записка относно наемането на работа [на жалбоподателя] като [поверително] в [генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ на Европейската комисия] от 23 януари 2012 г. (наричана по-нататък „документ № 57“). |
9 |
С електронно писмо от 29 април 2016 г., адресирано до дирекцията по сигурността, заявителят отбелязва, че се е запознал с отговора, даден с решението от 8 март 2016 г., и изразява желанието си да получи достъп до „ограничен брой документи [сред изброените в приложената към това решение таблица]“. По този повод жалбоподателят иска и да бъде уведомен за датата, на която ще приключи административното разследване. |
10 |
Успоредно с това жалбоподателят сезира ЕНОЗД с нова жалба от 5 юли 2016 г., като поддържа, че в решението от 8 март 2016 г. дирекцията по сигурността все така не се е съобразила с решението на ЕНОЗД от 26 февруари 2016 г. по предишната му жалба. |
11 |
С решение от 25 юли 2016 г. (наричано по-нататък „решението на ЕНОЗД от 25 юли 2016 г.“) ЕНОЗД приема, че в решението от 8 март 2016 г. дирекцията по сигурността изцяло е приложила препоръките, които е направил в решението си от 26 февруари 2016 г., и вследствие на това заключава, че с решението от 8 март 2016 г. не са нарушени член 13 и член 20, параграф 1 от Регламент № 45/2001. |
12 |
На 14 септември 2016 г. дирекцията по сигурността отговаря на електронното писмо на жалбоподателя от 29 април 2016 г. Тъй като приема, че е сезирана със заявление за достъп до документи, подадено на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), дирекцията по сигурността приканва жалбоподателя на основание член 6, параграф 2 от посочения регламент да изясни искането си, така че тя да може да идентифицира документите, до които той желае да получи достъп. Освен това тя уведомява жалбоподателя, че административното разследване е приключило на 31 август 2016 г. |
13 |
С писмо от 21 септември 2016 г., адресирано до дирекцията по сигурността (наричано по-нататък „заявлението от 21 септември 2016 г.“) жалбоподателят иска достъп до 42 от всичките 71 документа, идентифицирани в решението от 8 март 2016 г. (документи № 1—5, 8, 11, 13, 14, 19, 21—30, 33, 34, 37—43, 47—53, 56—58 и 63—65), или поне до „информацията“, съдържаща се в тези документи, като се позовава, от една страна, на член 13 от Регламент № 45/2001, и от друга страна, на член 6 от Регламент № 1049/2001. По този повод жалбоподателят разпределя документите и информацията, до които иска достъп, в четири групи, посочени от страните като групи А (документи № 2—5, 13, 19, 22—26, 29, 30, 33, 34, 37—40, 43, 47, 53, 56, 58 и 63), B (документи № 8, 11, 41, 42, 48, 49 и 51), C (документи № 48, 49 и 51, вече включени в група B) и D (документи № 1, 14, 21, 27, 28, 50, 52 и 57), и за всяка от тези групи уточнява причините, които според него обосновават уважаването на заявлението му. |
14 |
На 12 октомври 2016 г. директорът на дирекцията по сигурността отговаря на заявлението от 21 септември 2016 г. със записка (наричана по-нататък „обжалваната записка“), текстът на която е следният:
Освен това насочвам вниманието [Ви] към решението на [ЕНОЗД] от 25 юли 2016 г., в което ясно се посочва, че ЕНОЗД не разполага с данни, че дирекцията по сигурността е нарушила правото Ви на достъп до Вашите лични данни. Ето защо считам, че дирекцията по сигурността [правилно] е третирала заявлението Ви за достъп до Вашите лични данни.
Моля да отбележите, че с оглед на посоченото по-горе разглеждането на Вашето заявление за достъп до документи ще бъде прекратено. Ако [посоченото] заявление е направено за лични цели, моля Ви да потвърдите това, като ни посочите личните си електронен и пощенски адрес“. |
Производството и исканията на страните
15 |
На 19 декември 2016 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. |
16 |
С отделна молба, подадена същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателят прави искане да бъде запазена неговата анонимност. С решение от 18 януари 2017 г. Общият съд уважава това искане. |
17 |
С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 5 април 2017 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. |
18 |
На 22 май 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд становището си по възражението за недопустимост. |
19 |
С определение от 18 октомври 2017 г. Общият съд решава да остави произнасянето по направеното от Комисията възражение за недопустимост за решението по същество. |
20 |
В рамките на процесуално-организационно действие, предприето на основание член 89, параграф 3, букви a) и б) от Процедурния правилник, Общият съд отправя до страните писмени въпроси за писмен отговор. |
21 |
Страните изпълняват това искане в определения срок. |
22 |
На 19 декември 2017 г. Комисията подава писмената си защита в секретариата на Общия съд. |
23 |
В рамките на процесуално-организационни действия, предприети на основание член 89, параграф 3, букви a) и б) от Процедурния правилник, Общият съд поставя на страните писмени въпроси за отговор в съдебното заседание. |
24 |
Жалбоподателят иска от Общия съд:
|
25 |
Комисията иска от Общия съд:
|
26 |
Жалбоподателят иска от Общия съд и да постанови мярка за събиране на доказателства, като разпореди на Комисията да представи документ № 57 в съответствие с член 91, буква в) от Процедурния правилник или евентуално въз основа на член 104 от този регламент. |
27 |
В съдебното заседание жалбоподателят оттегля двете си искания за обезщетение на неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял. Той уточнява и ограничава обхвата на искането си за отмяна, като посочва, че то няма за предмет да се оспори отказът на достъп до лични данни, съдържащи се в документи, които са упоменати в жалбата, но не са изтъкнати в заявлението от 21 септември 2016 г. Тъй като Комисията не е изразила становище по посоченото оттегляне и по направеното уточнение, оттеглянето е отбелязано в протокола от съдебното заседание. |
От правна страна
По искането за отмяна
28 |
В началото следва да се разгледа въпросът дали искането за отмяна е допустимо и евентуално след това дали това искане е основателно. |
По допустимостта на искането за отмяна
29 |
Комисията повдига три възражения за липса на процесуални предпоставки. Първо, в обжалваната записка не се съдържало произнасяне по правото на жалбоподателя на достъп до неговите лични данни. Второ, във всички случаи тази записка представлявала чисто потвърдителен акт. Трето, жалбоподателят нямал действителен правен интерес по отношение на посочената записка. |
– По предмета на обжалваната записка и наличието на отказ за достъп до личните данни
30 |
Комисията поддържа, че заявлението от 21 септември 2016 г. се отнасяло само до достъпа до документи на основание на Регламент № 1049/2001. От това следвало, че в обжалваната записка дирекцията по сигурността не се е произнесла по правото на жалбоподателя на достъп до неговите лични данни на основание Регламент № 45/2001. |
31 |
Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията. Той твърди, че заявлението от 21 септември 2016 г. съдържа едновременно заявление за достъп до документи и заявление за достъп до лични данни. |
32 |
В началото следва да се припомни, че Регламенти № 1049/2001 и № 45/2001 имат различни цели. Първият цели да осигури възможно най-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения от публичните органи, както и на информацията, на която се основават техните решения. Следователно той има за цел в най-голяма степен да улесни упражняването на правото на достъп до документите, както и да насърчи добрите административни практики. Вторият регламент има за цел да осигури защитата на свободите и на основните права на физическите лица, и по-специално на техния личен живот, при обработката на лични данни (решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Bavarian Lager,C‑28/08 P, EU:C:2010:378, т. 49). От това следва, че за разлика от Регламент № 1049/2001, Регламент № 45/2001 няма за цел да улеснява упражняването на правото на достъп до документи (вж. в този смисъл решение от 17 юли 2014 г., YS и др., C‑141/12 и C‑372/12, EU:C:2014:2081, т. 47). |
33 |
В този контекст правата на достъп, съответно предвидени в тези два регламента, нямат нито един и същ предмет, нито едни и същи адресати. Всъщност целта на член 2 от Регламент № 1049/2001 е да даде възможност на обществеността, т.е. на всеки гражданин и на всяко физическо или юридическо лице, да получи достъп до документи, държани от институциите. Що се отнася до член 13 от Регламент № 45/2001, той има за цел да даде възможност за достъп само на съответните лица до техните лични данни, т.е. информация, която се отнася до тях като идентифицирани или подлежащи на идентификация лица, без да предвижда, че посочените лица могат на това основание да получат достъп и до документите, съдържащи посочените данни. В това отношение следва да се отбележи, че член 13, буква в) от Регламент № 45/2001 предвижда само че субектът на данните има право да получи „съобщение в разбираема форма за данните, които са в процес на обработка“. |
34 |
В случая следва да се приеме за установено, на първо място, че обжалваната записка има отрицателен характер, доколкото отговаря на заявлението на 21 септември 2016 г. и е безспорно, че с нея не е даден достъп на жалбоподателя до неговите лични данни или документи, съдържащи данни. |
35 |
Когато обаче дадено решение има отрицателен характер, то трябва да се преценява в зависимост от естеството на искането, на което дава отговор (решения от 8 март 1972 г., Nordgetreide/Комисия, 42/71, EU:C:1972:16, т. 5 и от 24 ноември 1992 г., Buckl и др./Комисия, C‑15/91 и C‑108/91, EU:C:1992:454, т. 22). Поради това предметът на обжалваната записка трябва да се преценява по-специално с оглед на съдържанието на заявлението от 21 септември 2016 г. |
36 |
В това отношение следва да се отбележи преди всичко че заявлението от 21 септември 2016 г. е озаглавено „Лични данни“. |
37 |
По-нататък, в заявлението от 21 септември 2016 г. се упоменава не само Регламент № 1049/2001, но и Регламент № 45/2001. Всъщност, от една страна, това заявление е изрично представено на две основания — член 6 от Регламент № 1049/2001 и член 13 от Регламент № 45/2001. От друга страна, за всяка от четирите групи документи, посочени в точка 13 по-горе, заявлението съдържа доводи с оглед на изключенията или ограниченията, предвидени в член 20, параграф 1 от Регламент № 45/2001. |
38 |
Накрая, на няколко пъти в заявлението си от 21 септември 2016 г. жалбоподателят се позовава както на документите, така и на „информацията“, съдържаща се в тези документи. По този начин той декларира в самото начало и като цяло, че желае да получи достъп до някои документи или най-малкото до съдържащата се в тях информация. Нещо повече, жалбоподателят изрично подновява това заявление за достъп, що се отнася до информацията, съдържаща се в документите от група D. Освен това относно документите от група C той оспорва факта, че оповестяването на тези документи или на съдържащата се в тях информация може да навреди на средствата и методите за разследване на дирекцията по сигурността. Накрая, жалбоподателят посочва информацията, прехвърлена или събрана в документите на група А, като уточнява, че тези документи го засягат лично и пряко. |
39 |
С оглед на тези данни се установява, че наред със заявление за достъп до документи, заявлението от 21 септември 2016 г. съдържа и заявление за достъп до съдържащите се в тези документи лични данни на жалбоподателя. |
40 |
На второ място, следва да се отбележи, че в обжалваната записка директорът на дирекцията по сигурността посочва „заявлението [на жалбоподателя] за достъп до [неговите] лични данни“. Като се опира на решението на ЕНОЗД от 25 юли 2016 г., той уточнява и че според него дирекцията по сигурността „[правилно] е третирала [това] заявление[…]“. Така дирекцията по сигурността сама е избрала да посочи в обжалваната записка не само въпроса за достъпа до разглежданите документи, но и за достъпа до личните данни, съдържащи се в тези документи, при това като е изтъкнала, че с решението от 8 март 2016 г. не е накърнено правото на жалбоподателя на достъп до посочените данни. |
41 |
От друга страна, Комисията нито доказва, нито дори поддържа, че в някой друг момент дирекцията по сигурността е отговорила писмено или устно, изрично или мълчаливо на заявлението от 21 септември 2016 г., доколкото с него е поискан достъп до лични данни. |
42 |
При тези обстоятелства трябва да се приеме, че в обжалваната записка Комисията се е произнесла по заявление на жалбоподателя да му предостави достъп до някои от личните му данни. От това следва, че посочената записка, с която не е уважено това заявление, трябва да се разглежда като отказ за предоставяне на достъп до тези данни. |
– По чисто потвърдителния характер на обжалваната записка
43 |
Комисията поддържа, че дори да се приеме, че в обжалваната записка дирекцията по сигурността се е произнесла по достъпа до лични данни, във всички случаи тази записка е чисто потвърдителен акт на решението от 8 март 2016 г., което не било оспорено от жалбоподателя в срока за обжалване по съдебен ред. |
44 |
Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията. Той твърди, че приключването на административното разследване на 31 август 2016 г. и представянето на 21 септември 2016 г. на заявление за достъп до неговите лични данни под форма, в която е заличена определена информация, представляват нови и съществени факти, които задължават дирекцията по сигурността да преразгледа основателността на решението от 8 март 2016 г. |
45 |
На първо място, доводите на Комисията повдигат въпроса дали съдебната практика, според която жалба срещу акт, който само потвърждава предходно решение, е недопустима, ако не е подадена срещу последното в определения срок (решение от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия, C‑337/16 P, EU:C:2017:381, т. 51), се прилага към решения, приети от институция в отговор на заявление за достъп до лични данни, представено на основание член 13 от Регламент № 45/2001. |
46 |
В това отношение следва да се припомни, от една страна, че член 13, буква в) от Регламент № 45/2001 предвижда, че „в срок от три месеца след получаване на запитването субектът на данните има право безплатно, без ограничения и по всяко време да получи […] съобщение в разбираема форма за данните, които са в процес на обработка […]“. От тази разпоредба, която позволява на субекта на данните да получи достъп „по всяко време“ до неговите лични данни, следва, че този субект има право на непрекъснат и постоянен достъп до посочените данни. |
47 |
От друга страна, макар член 20, параграф 1 от Регламент № 45/2001 да предвижда изключения и ограничения на правото на субекта на данните да получи достъп до неговите лични данни, в тази разпоредба се уточнява, че институциите могат да ограничат прилагането на член 13 от същия регламент само „когато това ограничение представлява необходима мярка“. От това следва, че изключенията и ограниченията, посочени в член 20, параграф 1 от този регламент, могат да се прилагат само за периода, през който те все още са необходими. |
48 |
Освен това следва да се подчертае, че във връзка с правото на зачитане на личния живот, прогласено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, защитата на личните данни, произтичаща от изричното задължение, предвидено в член 8, параграф 1 от нея, придобива особено значение (решение от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 53). |
49 |
Така Съдът е предпочел тълкуване на правото на Европейския съюз в полза на висока степен на защита на личните данни. По-конкретно Съдът е взел предвид факта, че в областта на обработването на лични данни фактическото и правното положение на субекта на данните по естеството си търпят развитие, като самото изтичане на време може да обезсмисли или да доведе до незаконосъобразност на обработване на данни, което преди това е било необходимо и законосъобразно (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 92 и 93). |
50 |
Следователно рамките на Регламент № 45/2001 едно лице може по всяко време да подаде ново заявление за достъп до лични данни, до които преди това му е бил отказан достъп. Такова заявление задължава съответната институция да разгледа въпроса дали предишният отказ за предоставяне на достъп продължава да бъде обоснован. |
51 |
При това положение новото разглеждане, чиято цел е да се провери дали предишният отказ за предоставяне на достъп до лични данни продължава да бъде обоснован с оглед на членове 13 и 20 от Регламент № 45/2001, води до приемането на акт, който не е чисто потвърдителен по отношение на предходния акт, а представлява акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС. |
52 |
В случая Комисията е била сезирана от жалбоподателя на 21 септември 2016 г. със заявление за достъп до неговите лични данни, съдържащи се в различните документи. От точка 50 по-горе следва, че Комисията е била длъжна да разгледа това заявление. Както бе отбелязано в точка 42 по-горе, трябва да се приеме, че Комисията се е произнесла по това заявление и е отказала да го уважи в обжалваната записка. При тези обстоятелства и с оглед на принципа, посочен в точка 51 по-горе, тази записка представлява обжалваем акт, независимо от факта, че предходен частичен отказ за предоставяне на достъп до посочените данни вече е бил направен спрямо жалбоподателя в решението от 8 март 2016 г. Следователно Комисията няма основание да се позовава на чисто потвърдителния характер на обжалваното съобщение. |
53 |
На второ място, дори да се приеме, че посочената в точка 45 по-горе съдебна практика се прилага в настоящия случай, следва да се припомни, че един акт може да се квалифицира като чисто потвърдителен спрямо предходно решение само ако изобщо не съдържа нов елемент в сравнение с последното (решения от 10 декември 1980 г., Grasselli/Комисия, 23/80, EU:C:1980:284, т. 18 и от 31 май 2017 г., DEI/Комисия, C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 33). Освен това наличието на нови и съществени факти може да обоснове подаването на искане за преразглеждане на предходно решение, което е станало окончателно (вж. решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 47 и цитираната съдебна практика). По този начин жалба срещу решение, с което се отказва да се преразгледа окончателно решение, ще бъде обявена за допустима, ако е видно, че са налице нови и съществени факти (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 49). Фактите трябва да бъдат квалифицирани като „нови и съществени“, когато, от една страна, нито жалбоподателят, нито администрацията са били запознати или в състояние да се запознаят със съответния факт към момента на приемане на предходното решение, и от друга страна, съответният факт може да измени съществено положението на жалбоподателя в сравнение с положението му, въз основа на което е постановено предходното решение, станало окончателно (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 50 и 51). |
54 |
В случая, за да се установи наличието на нови и съществени факти, жалбоподателят се позовава по-специално на обстоятелството, че административното разследване е приключило на 31 август 2016 г. |
55 |
Комисията възразява, че в заявлението си от 21 септември 2016 г. жалбоподателят само е благодарил на дирекцията по сигурността, че на 14 септември 2016 г. го е уведомила за приключването на административното разследване и че по този повод той не е посочил, че въпросното приключване е нов и съществен факт, който може да обоснове преразглеждането на решението от 8 март 2016 г. |
56 |
В това отношение следва да се припомни, че нито една разпоредба на Регламент № 45/2001, нито по-конкретно член 13, който прогласява правото на достъп „без ограничения“, задължава субекта на данните да мотивира или да обоснове заявлението си за достъп до личните си данни. От това следва, че по отношение на достъпа до лични данни жалбоподателят може да се позовава пред Общия съд на наличието към датата на приемане обжалвания акт на нови и съществени факти, обосноваващи ново разглеждане, дори когато е пропуснал да ги посочи в своето заявление. |
57 |
При тези обстоятелства и след като Комисията вече е била запозната с приключването на административното разследване към момента на подаване на заявлението от 21 септември 2016 г., жалбоподателят има основание да се позове пред Общия съд на приключването на административното разследване, за да се установи наличието на ново и съществено обстоятелство. |
58 |
Следва обаче да се отбележи, от една страна, че това събитие е настъпило след приемането на решението от 8 март 2016 г., така че е ново по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 53 по-горе. |
59 |
От друга страна, това събитие е и съществено, по смисъла на същата тази съдебна практика. Всъщност следва да се припомни, че за да откаже на жалбоподателя в решението от 8 март 2016 г. достъп до някои от личните му данни, дирекцията по сигурността се е позовала въз основа на разглежданите данни, от една страна, на изключението, предвидено в член 20, параграф 1, буква а) от Регламент № 45/2001, насочено към гарантиране на „предотвратяването, разследването, разкриването и съдебното преследване на престъпни деяния“, и от друга страна, на изключението, предвидено в член 20, параграф 1, буква в) от същия регламент, насочено по-специално към гарантиране на „защитата […] на правата и свободите на други лица“. Относно изключението, предвидено в член 20, параграф 1, буква а) от Регламент № 45/2001, дирекцията по сигурността е посочила, че с оповестяването на разглежданите данни би разкрила своите средства и методи за разследване. Що се отнася до изключението, предвидено в член 20, параграф 1, буква в) от посочения регламент, тя е уточнила, че оповестяването на разглежданите данни би накърнило правата на други лица, чиито лични данни са предмет на обработване, а именно свидетелите и информаторите, изслушани в рамките на административното разследване. От това е видно, че мотивите в основата на частичния отказ за предоставяне на достъп, направен спрямо жалбоподателя в решението от 8 март 2016 г. са свързани, поне косвено, с посоченото от жалбоподателя административно разследване. Следователно не може да се изключи възможността приключването на това разследване да е изменило съществено положението на жалбоподателя. |
60 |
Този извод не може да бъде поставен под съмнение от довода на Комисията, че необходимостта, от една страна, да не се разкриват средствата и методите за разследване, използвани от дирекцията по сигурността, и от друга страна, да се защитят свидетелите и информаторите, продължава да съществува и след приключване на административното разследване. Всъщност този довод е насочен към пълното обуславяне на допустимостта на искането за отмяна от основателността на новия отказ за предоставяне на достъп, направен спрямо жалбоподателя. Въпреки това, за да установи, че приключването на административното разследване представлява нов и съществен факт, обосноваващ преразглеждането на положението на жалбоподателя, достатъчно е да се отбележи, че това събитие е можело да повлияе на прилагането на изключенията, предвидени в член 20, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 45/2001, без да се засяга възможността при приключване на това преразглеждане спрямо жалбоподателя да бъде направен нов отказ за предоставяне на достъп, основаващ се евентуално на същите изключения. |
61 |
От това следва, че приключването на административното разследване представлява нов и съществен факт, който може да обоснове ново разглеждане на правото на жалбоподателя на достъп до неговите лични данни. |
62 |
Това разглеждане се обосновава в още по-голяма степен в конкретния случай, тъй като жалбоподателят е изчакал да изтече разумен срок, преди да сезира дирекцията по сигурността с ново заявление за достъп до личните му данни. Всъщност заявлението от 21 септември 2016 г. е представено повече от шест месеца след частичния отказ за предоставяне на достъп, направен спрямо жалбоподателя в решението от 8 март 2016 г. |
63 |
При тези обстоятелства Комисията във всички случаи няма основание да поддържа, че обжалваната записка представлява изцяло потвърдителен акт на решението от 8 март 2016 г. |
– По правния интерес на жалбоподателя
64 |
Комисията счита, че доколкото жалбоподателят вече е получил достъп до всички или до част от неговите лични данни, и по-специално до всички негови лични данни, съдържащи се в документите на група А, и доколкото в действителност иска достъп до документи, той няма действителен правен интерес да атакува обжалваната записка. |
65 |
Макар да не оспорва конкретно доводите на Комисията, от всички писмени изявления на жалбоподателя е видно, че той счита, че с обжалваната записка неправилно е лишен от достъп до неговите лични данни. |
66 |
Съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (решения от 17 септември 2009 г., Комисия/Koninklijke FrieslandCampina, C‑519/07 P, EU:C:2009:556, т. 63 и от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55). |
67 |
В случая, както вече бе отбелязано в точка 42 по-горе, трябва да се приеме, че с обжалваната записка Комисията е отказала да предостави на жалбоподателя достъп до всички лични данни, посочени в заявлението от 21 септември 2016 г. |
68 |
Несъмнено е вярно, че жалбоподателят вече е получил достъп до някои от личните си данни. Всъщност в таблицата, приложена към решението от 8 март 2016 г., Комисията му предоставила определени данни, за които тя не се е позовала на нито едно от изключенията и ограниченията, предвидени в член 20 от Регламент № 45/2001. Това се отнася, от една страна, за всички лични данни, идентифицирани от Комисията в документите от група А, с изключение на документ № 56, и от друга страна, за част от личните данни, идентифицирани от Комисията в документите от групи B, C и D, както и за документ № 56. |
69 |
Въпреки това, както вече бе отбелязано в точка 46 по-горе, в рамките на Регламент № 45/2001 субектът на данните има право на непрекъснат и постоянен достъп до своите лични данни. Това право му позволява по-специално да подаде заявление за достъп до лични данни, включително в случай че вече е имал достъп до всички или част от тези данни, например за да се увери, че държаните от институция лични данни действително са идентифицирани изцяло, след което са съобщени, или да се осведоми дали въпросните данни продължават да се обработват от институцията и евентуално дали са били изменени или не. |
70 |
Освен това, макар да е вярно, че жалбоподателят не може посредством заявление за достъп до неговите лични данни да получи достъп до документите, съдържащи тези данни, това обстоятелство само по себе си не се отразява на интереса, който има жалбоподателят от достъпа до самите данни. |
71 |
При тези обстоятелства отмяната на обжалваната записка, с която на жалбоподателя е отказан достъп до всички лични данни, съдържащи се в документите, посочени в заявлението от 21 септември 2016 г., може да има правни последици за жалбоподателя и да му донесе полза. |
72 |
Следователно искането за отмяна е допустимо и повдигнатите от Комисията възражения за липса на процесуални предпоставки трябва да бъдат отхвърлени. |
По основателността на искането за отмяна
73 |
В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят поддържа, че с обжалваната записка не е изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС. Всъщност в тази записка само било направено препращане към решението от 8 март 2016 г. и не били изложени причините, поради които не може да получи достъп до личните си данни. Относно личните данни, съдържащи се в документите от група А, решението от 8 март 2016 г. не било обосновано, така че обжалваната записка също била опорочена от липса на мотиви. Що се отнася до личните данни, съдържащи се в документите от групи B, C и D, в обжалваната записка не било обяснено как прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени в член 20, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 45/2001 и противопоставени в решението от 8 март 2016 г., продължава да бъде обосновано след приключването на административното разследване, въпреки че дирекцията по сигурността е била сезирана с ново заявление за достъп до посочените данни под форма, в която е заличена определена информация. |
74 |
Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. Тя твърди, от една страна, че не се изискват специални мотиви по отношение на личните данни, съдържащи се в документите от група А, до които жалбоподателят вече е имал достъп, и от друга страна, че последният е бил информиран в достатъчна степен чрез таблицата, приложена към решението от 8 март 2016 г., за причините, поради които някои от личните му данни, съдържащи се в документите от групи B, C и D, не са му били оповестени. |
75 |
Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и да излагат ясно и недвусмислено съображенията на институцията, издаваща акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията на приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви, както и от интереса, който адресатите или други пряко и лично засегнати от акта лица могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички значими фактически и правни обстоятелства, доколкото спазването на изискванията на член 296 ДФЕС при мотивирането на даден акт трябва да се преценява не само от гледна точка на неговото съдържание, но също и на контекста му, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s Франция, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63 и от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 88). |
76 |
От друга страна, от член 20, параграф 3 от Регламент № 45/2001 следва, че когато изключение или ограничение, предвидено в член 20, параграф 1 от същия регламент, се противопоставя на субекта на данните, последният трябва да бъде информиран за основните причини, обосноваващи прилагането на изключението или ограничението. |
77 |
В случая се налага изводът, че сама по себе си обжалваната записка, текстът на която е възпроизведен в точка 14 по-горе, е почти лишена от всякакви мотиви от фактическа и правна гледна точка. Всъщност в тази записка не се съдържат никакви мотиви. В нея не се уточнява по какви причини жалбоподателят не може да получи достъп до личните данни, посочени в заявлението от 21 септември 2016 г. В действителност обжалваната записка само препраща към решението от 8 март 2016 г. и към решението на ЕНОЗД от 25 юли 2016 г., като в нея се заключава, че липсва нарушение на правото на жалбоподателя на достъп до неговите лични данни. В тази записка само се твърди с оглед на извода, до който е стигнал ЕНОЗД, и без да се дава друго обяснение, че заявлението за достъп е било „[правилно] третирано“. |
78 |
В някои случаи обаче излагането на мотиви чрез препращане може да се допусне (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 1998 г., Парламент/Gaspari, C‑316/97 P, EU:C:1998:558, т. 27). По-конкретно съдебната практика допуска излагането на мотиви чрез препращане към предходно решение (вж. в този смисъл решения от 12 май 2016 г., Zuffa/EUIPO (ULTIMATE FIGHTING CHAMPIONSHIP), T‑590/14, непубликувано, EU:T:2016:295, т. 43 и от 5 февруари 2018 г., Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring/Комисия, T‑611/15, EU:T:2018:63, т. 32—38). |
79 |
Ето защо следва да се прецени дали препращането към решението от 8 март 2016 г. и към решението на ЕНОЗД от 25 юли 2016 г. представлява мотивиране в достатъчна степен на обжалваната записка. |
80 |
В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че относно личните данни, съдържащи се в документите от група А (с изключение на документ № 56), таблицата, приложена към решението от 8 март 2016 г., във връзка с която изцяло е уважено заявлението за достъп — поне що се отнася до личните данни, идентифицирани от Комисията в разглежданите документи, не съдържа нито един мотив за отказ за предоставяне на достъп. Следователно препращането към решението от 8 март 2016 г. не може да представлява мотивиране на отказа на достъп до всички лични данни, които се съдържат в документите от група А, направен за първи път спрямо жалбоподателя в обжалваната записка. |
81 |
На второ място, що се отнася до личните данни, съдържащи се в документите от групи B, C и D, необходимо е да се припомни, че както бе посочено в точки 52 и 61 по-горе, Комисията е била длъжна да провери дали отказът на достъп, направен спрямо жалбоподателя в решението от8 март 2016 г., продължава да бъде обоснован. За тази цел тя е трябвало по-специално да провери за всички разглеждани лични данни, че прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени в член 20, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 45/2001 и посочени в решението от 8 март 2016 г., продължава да бъде обосновано с оглед на евентуална промяна на правното или фактическото положение. По-специално Комисията е била длъжна да вземе предвид обстоятелството, че междувременно административното разследване е приключило и че са изтекли повече от шест месеца. |
82 |
От една страна обаче, налага се изводът, че в обжалваната записка не съдържат никакви мотиви относно конкретно и подробно преразглеждане на въпроса за правото на жалбоподателя на достъп до неговите лични данни. В нея не се съдържат и мотиви относно евентуалното влияние на обстоятелствата, посочени в точка 81 по-горе. От друга страна, обикновеното препращане към решението от 8 март 2016 г. и към решението на ЕНОЗД от 25 юли 2016 г. очевидно не може да представлява подходящо мотивиране в достатъчна степен, тъй като поначало новият отказ, направен след преразглеждане, не може да се основава изключително на мотивите, изложени в решения, предшестващи това преразглеждане. Ето защо с препращането към тези две решения не е изпълнено задължението за мотивиране, що се отнася до отказа на достъп до личните данни, съдържащи се в документите от групи B, C и D, направен повторно спрямо жалбоподателя в обжалваната записка. |
83 |
От това следва, че основанието, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране, трябва да бъде уважено. |
84 |
Следователно обжалваната записка трябва да бъде отменена, в частта ѝ, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за достъп до някои от личните му данни. |
По мярката за събиране на доказателства, поискана от жалбоподателя
85 |
Жалбоподателят е поискал да бъде разпоредено на Комисията да представи документ № 57. |
86 |
В съдебното заседание обаче жалбоподателят е посочил, че поисканата мярка за събиране на доказателства е свързана с искането за обезщетение. Тъй като последният е оттеглил посочените искания и оттеглянето е отбелязано в протокола от съдебното заседание (т. 27 по-горе), представянето на документ № 57 не е от полза по настоящия спор. |
87 |
Ето защо искането на жалбоподателя относно мярката за събиране на доказателства не следва да бъде уважено. |
По съдебните разноски
88 |
Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. |
89 |
След като Комисията е загубила делото по основната част от исканията си, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя, без да е необходимо да се взема предвид частичното оттегляне на неговите искания за обезщетение. |
По изложените съображения ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав) реши: |
|
|
Gervasoni Madise da Silva Passos Kowalik-Bańczyk Mac Eochaidh Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 февруари 2019 година. Подписи |
( *1 ) Език на производството: английски.
( 1 ) Заличени поверителни данни.