1

Първият жалбоподател, г‑жа Irit Azoulay, има дете, което от септември 2014 г. е записано в Athénée Ganenou в Брюксел (Белгия). Другите трима жалбоподатели, г‑н Andrew Boreham, г‑жа Mirja Bouchard и г‑н Darren Neville, имат деца, които са записани в École internationale Le Verseau в Биерж (Белгия). До учебната 2014/2015 г. на жалбоподателите са били възстановявани до размера на месечния таван разноските за образование на децата им, записани в тези учебни заведения преди 2014 г.

2

École internationale Le Verseau е светско училище, което е член на Fédération des établissements libres subventionnés indépendants [Федерация на независимите субсидирани свободни училища] (FELSI) и се субсидира от Френската общност. Още в предучилищните групи учебните занятия се водят на френски и английски език от учители, на които съответният език е майчин. Това училище обаче не се финансира изцяло с тази субсидия. То разполага със собствени ресурси, а именно осигуряваните му от сдружението с нестопанска цел „Les Amis du Verseau“.

3

Athénée Ganenou е духовно училище, което е субсидирано от Френската общност и предлага обучение изцяло по нейната официална образователна програма, допълнено още в началните класове с няколко часа седмично изучаване на иврит, история на юдаизма, библията и английски език. Това училище обаче не се финансира изцяло с тази субсидия. То разполага със собствени ресурси, а именно осигуряваните му от сдружението с нестопанска цел „Les Amis de Ganenou“.

4

През октомври и ноември 2014 г. жалбоподателите подават молби за възстановяване на разноските за образование, които са направили за децата си на издръжка, като прилагат издадени от съответните училища оправдателни документи, еднакви с тези, които са приложили към предходните си — уважени — молби за възстановяване на такива разноски.

5

На 24 април 2015 г. на жалбоподателите са връчени решенията (наричани по-нататък „обжалваните решения“), с които молбите им за възстановяване на разноски за образование са окончателно отхвърлени с мотива, че предпоставките по член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) не са налице, тъй като въпросните две училища не са учебни заведения, за които се дължи такса, по смисъла на тази разпоредба, доколкото доброволните вноски на жалбоподателите в съответните сдружения с нестопанска цел са извън рамката на задължителното безплатно образование, така както то е предвидено в белгийското законодателство.

6

На 20 юли 2015 г. всеки от жалбоподателите подава по административен ред жалба съгласно член 90, параграф 2 от Правилника. Тези жалби са отхвърлени с индивидуални решения, приети от генералния секретар на Европейския парламент на 17 и 19 ноември 2015 г. (наричани по-нататък „решенията, с които са отхвърлени подадените по административен ред жалби“). Генералният секретар на Парламента обаче решава „на добра воля и по изключение“ да предостави на жалбоподателите надбавката за образование за 2014/2015 г., но да преустанови — що се отнася до обучението в École internationale Le Verseau и в Athénée Ganenou — изплащането на тази надбавка за следващите учебни години.

7

На 17 февруари 2016 г. жалбоподателите подават жалби в секретариата на Съда на публичната служба.

8

Съгласно член 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за прехвърляне на Общия съд на компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители (ОВ L 200, 2016 г., стр. 137) делата, висящи пред Съда на публичната служба към 31 август 2016 г., се прехвърлят на Общия съд, който продължава разглеждането им от етапа на производството, на който те се намират на тази дата, и в съответствие с процедурния си правилник.

9

Жалбоподателите искат от Общия съд:

10

Парламентът иска от Общия съд:

11

В съдебното заседание, в отговор на въпрос на Общия съд, жалбоподателите молят да бъде допуснато изменение на второто им искане и съответно искат от Общия съд:

12

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато от Съда на публичната служба изрично се иска отмяна на решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред, и това решение няма самостоятелно съдържание, се приема, че от този съд се иска отмяна на акта, срещу който е насочена жалбата по административен ред (решение от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8). Тъй като решенията, с които са отхвърлени подадените по административен ред жалби, нямат самостоятелно съдържание, трябва да се приеме, че жалбата до Общия съд е насочена срещу обжалваните решения.

13

Жалбоподателите посочват три основания за обжалване, първо, нарушение на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника и явна грешка в преценката, второ, нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания, и трето, нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация.

14

На първо място, жалбоподателите отбелязват, че понятието „разноски за образование“ в член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника обхваща таксите за записване и за обучение в учебни заведения. Според тях изискването да се посещава училище, „за което се дължи такса“, е подвеждащо. Всъщност въпросът дали разноските за образование са направени доброволно или са задължителни не бил от значение, тъй като важното било, че длъжностното лице е направило разноски във връзка с образованието на децата на негова издръжка в училища със собствен учебен план. Съгласно посочената разпоредба отпускането на надбавката за образование не зависело от съществуващите наименования или класификации на национално равнище, а само от естеството и компонентите на подлежащия на възстановяване разход.

15

На второ място, жалбоподателите твърдят, че понятието „разноски за образование“ е самостоятелно понятие. В това отношение те признават, че в Белгия субсидираното образование не включва преподаване на английски език от учители, на които този език е майчин, нито изучаване на културното, религиозното и историческото наследство на еврейския народ. Единственият начин да се осигури такова обучение било допълнителното финансиране. Разходите, покривани със собствени средства на съответните училища и финансирани с подкрепата на сдружения с нестопанска цел, всъщност давали на ученика, първо, достъп до специален учебен план, и второ, възможност да участва пълноценно в програмите на същото това учебно заведение и да следва предлаганото от него обучение. Доводът на Парламента, че съгласно белгийското законодателство записването в учебното заведение не може да бъде обусловено от заплащането на парична сума, без значение дали на самото учебно заведение или на друг субект, бил в противоречие със самостоятелния характер на понятието „разноски за образование“. Все според жалбоподателите, от декларацията за разходите за образование било видно, че направените разходи съответстват точно на вноските на родителите в сдружението с нестопанска цел, подпомагащо субсидираното учебно заведение, и представляват по своето естество и предназначение възстановими разноски за образование.

16

На трето място, жалбоподателите отбелязват, че невъзстановимите разходи, изброени в член 3 от общите разпоредби по прилагането, отнасящи се до предвидената в член 3 от приложение VII към Правилника надбавка за образование и приети от Парламента на 18 май 2004 г. на основание член 110 от Правилника (наричани по-нататък „ОРП“), са разходи, които не са свързани с образователната дейност, и следователно на практика са доброволни. За сметка на това разходите, свързани с набираните от съответните сдружения с нестопанска цел средства, били разходи, които се правят предварително като част от таксите за записване и за обучение.

17

Според Парламента от белгийското законодателство следва, че субсидираните свободни учебни заведения предлагат безплатно образование и не са частни училища, в които записването и достъпът до занятията са обусловени от заплащането на учебни такси. Макар при определени условия да било възможно да се изискват някакви суми, неплащането им в никакъв случай не било основание за санкционирането на ученика, например чрез отказа той да бъде записан в училището или чрез изключването му от него. Изброяването в член 3 от ОРП на невъзстановимите разноски за образование не било изчерпателно. Всъщност разноски за образование били единствено тези, които обуславяли самият достъп на ученика до училището и неговата програма. В случая записването на учениците във въпросните училища не било обусловено от заплащането на такси за записване. С вноските на родителите в съответните сдружения с нестопанска цел се финансирала специалната програма на двете училища.

18

Освен това Парламентът твърди, че съгласно Заключение № 012/77 на административните ръководители, за да получават надбавката за образование, служителите трябва да представят фактура с разбивка на отделните видове разходи. Представените от жалбоподателите фактури и удостоверения не отговаряли на това условие и не давали възможност да се определи с точност предназначението на направените от жалбоподателите вноски.

19

Член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника предвижда, че „[п]ри условията, предвидени в общите разпоредби по прилагането, длъжностното лице може да получи надбавка за образование, равна на действителните разноски за образование, направени от него, но не повече от 260,95 EUR на месец за всяко дете на издръжка […], което е навършило най-малко 5-годишна възраст и посещава редовно основно или средно учебно заведение, за което се дължи такса, или висше учебно заведение“.

20

Видно от член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника, понятието „разноски за образование“ се отнася до разходите, които длъжностното лице прави, за да може детето на негова издръжка редовно да посещава „основно или средно учебно заведение, за което се дължи такса“.

21

Поради това следва да се прецени дали École internationale Le Verseau и Athénée Ganenou са „основни или средни учебни заведения, за които се дължи такса“ по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника.

22

На първо място, безспорно е, че съгласно приложимото във Френската общност законодателство задължителното образование в нея е безплатно и учебни такси не може да се изискват или получават.

23

В това отношение следва да се отбележи, че циркулярно писмо № 4516 от 29 август 2013 г. на Френската общност, озаглавено „Безплатен достъп до задължителното образование“ (наричано по-нататък „циркулярно писмо № 4516“), гласи следното в глава II: „Правила, приложими във връзка с безплатния достъп до образование“, намираща се в част A „Такси, които училищата не могат да изискват (членове 100 и 102 от Указа от 24 юли 1997 г.„Функции“)“:

„Учебните заведения от системата на предучилищното и училищното образование не могат да изискват от родителите заплащането на някои такси. Например:

24

На второ място, безспорно е също, че съгласно правната уредба, посочена в точки 22 и 23 по-горе, жалбоподателите не са дължали на École internationale Le Verseau, на Athénée Ganenou или на друг трети субект такси, за да могат децата на тяхна издръжка да бъдат записани и да се обучават в тези училища.

25

Всъщност от удостоверенията, издадени от École internationale Le Verseau, се вижда, че „[в]носката за 2014/2015 г. […] е предназначена единствено за поддържането и развитието на учебните планове [на това училище], в което [са] редовно записани [децата на издръжка на втория и четвъртия жалбоподател], които планове не са субсидирани от Френската общност“. Athénée Ganenou „потвържда[ва] […] записването на [д]етето [на издръжка на първия жалбоподател] за 2014/2015 г.“, посочва, че „е субсидирано свободно училище, което предлага обучение изцяло по официалната програма на [Френската общност]“, споменава, че „[з]а обучението по несубсидирания специален учебен план се плаща сума от 270 EUR месечно, десет месеца годишно“, и уточнява, че „[т]ези разходи не покриват училищните пособия, нито училищния стол, които се плащат отделно“.

26

Следователно в случая предпоставката „основно или средно учебно заведение, за което се дължи такса“ по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника не е налице и поради това жалбоподателите нямат право на надбавка за образование за децата на тяхна издръжка, записани съответно в École internationale Le Verseau и в Athénée Ganenou.

27

Доводите на жалбоподателите не опровергават този извод.

28

Най-напред, жалбоподателите твърдят, че понятието „разноски за образование“ се отнася до разходите на длъжностното лице за децата на негова издръжка, които посещават училища, предлагащи свой учебен план.

29

Член 3 от ОРП предвижда:

„Надбавката за образование „Б“ покрива до размерите по член 3, параграф 1, първа и трета алинея от приложение VII към Правилника:

30

Затова следва да се отбележи, че съгласно член 3 от ОРП разноските за образование обхващат „таксите за записване и за обучение в учебни заведения“. Видно от тази формулировка, разноските за образование включват както таксите, даващи на ученика достъп до учебното заведение (такси за записване), така и таксите, даващи му възможност да следва предлаганото от същото това учебно заведение обучение и да участва пълноценно в програмите му (такси за обучение) (решение от 8 септември 2011 г., Bovagnet/Комисия, F‑89/10, EU:F:2011:129, т. 23).

31

Следва да се отбележи, че в случая записването на децата, издържани от жалбоподателите, в École internationale Le Verseau и в Athénée Ganenou и обучението им там не са обусловени от заплащането в полза на тези учебни заведения или на трети субекти, като например сдружения с нестопанска цел, на парична сума, покриваща таксите за записване и за обучение във въпросните училища. Впрочем обратното би било, видно от циркулярно писмо № 4516, в разрез с приложимото във Френската общност законодателство.

32

Следва също така да се посочи, че жалбоподателите не са оборили довода на Парламента, че неплащането на въпросните суми на съответните сдружения с нестопанска цел изобщо не е основание за санкционирането на ученика, например чрез отказът той да бъде записан в училището или чрез изключването му от него.

33

В това отношение следва да се препрати и към циркулярно писмо № 4516, в което, в глава II, раздел „Неплащане на такси“, се посочва по отношение на плащането на таксите, които училището може да събира, като например за „басейн и културни и спортни прояви“, следното:

„При неплащане или отказ да се плати училището не може нито да откаже да запише или презапише съответния ученик, нито окончателно да го изключи от училището, да му наложи наказание или да откаже да му връчи ученическата книжка или дипломата. Ако е необходимо, отговорните органи установяват процедура за събиране на съответните суми“.

34

Следователно доводът, изведен от понятието „разноски за образование“, с нищо не променя факта, че в случая поради липсата на такси за записване и за обучение École internationale Le Verseau и Athénée Ganenou не биха могли да бъдат окачествени като „основни или средни учебни заведения, за които се дължи такса“ по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника.

35

По-нататък, жалбоподателите отбелязват, че доколкото понятието „разноски за образование“ е самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз, съдържанието му не би могло да зависи от съществуващите наименования или класификации на национално равнище, а само от естеството и компонентите на подлежащия на възстановяване разход (решение от 8 септември 2011 г., Bovagnet/Комисия, F‑89/10, EU:F:2011:129, т. 22).

36

Жалбоподателите основателно отбелязват, че понятието „разноски за образование“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза и следователно националните наименования или класификации във връзка с разноските за образование не са определящи. От това следва обаче и че наименованието или класификацията на вноските на родителите в съответните сдружения с нестопанска цел с нищо не променя факта, че нито École internationale Le Verseau, нито Athénée Ganenou изискват такси за записване или за обучение. От това неминуемо следва, че вноските, които въпросните сдружения с нестопанска цел изискват за обучението на децата по несубсидирания специален учебен план на тези училища, не могат да се смятат и за такси за записване и за обучение в тези училища, както впрочем се потвърждава в циркулярно писмо № 4516. Поради това поисканите в случая от тези сдружения с нестопанска цел вноски не биха могли в никакъв случай да бъдат квалифицирани като „разноски за образование“ по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника, така както тази разпоредба е уточнена в член 3 от ОРП.

37

Накрая, жалбоподателите твърдят, че изброените в член 3 от ОРП невъзстановими разходи не са свързани с образователната дейност и следователно на практика са доброволни, докато разходите, свързани с набираните от съответните сдружения с нестопанска цел средства, са разходи, които се правят предварително като част от таксите за записване и за обучение.

38

В това отношение следва да се припомни, че член 3 от ОРП противопоставя „другите разходи“ — като ги изключва от кръга на възстановимите разходи и дава някои примери в тази насока — на „таксите за записване и за обучение“ и „транспортните разходи“, които до определен размер подлежат на възстановяване. Освен това, противно на поддържаното от жалбоподателите, изразът „другите разходи“ не се отнася само до „разходите, които не са свързани с образователната дейност“. Всъщност в тази разпоредба изрично се споменават „другите разходи, свързани с изпълнението на училищната програма на посещаваното учебно заведение“.

39

Накрая, жалбоподателите заявяват, че в École internationale Le Verseau и Athénée Ganenou задължителното образование е допълнено със занятия, които са част от учебния план на всяко от тези училища, и че за тази цел заплащат на съответните сдружения с нестопанска цел суми, покриващи обучението на децата им по несубсидирания специален учебен план на тези училища.

40

От тези изявления следва, че след като не могат да бъдат квалифицирани като разноски за образование, вноските в съответните сдружения с нестопанска цел представляват разходи, дължащи се на изисквания и дейности, свързани с изпълнението на училищната програма, а именно обучението на децата по несубсидирания специален учебен план на въпросните училища, и трябва да се смятат за „други разходи, свързани с изпълнението на училищната програма на посещаваното учебно заведение“ по смисъла на член 3, втора алинея от ОРП, които съгласно същата тази разпоредба не се покриват от надбавката за образование „Б“.

41

Следователно твърденията по първото основание за обжалване трябва да се отхвърлят.

42

Според жалбоподателите Парламентът е дал конкретни уверения, създали у тях надеждата, че надбавките за образование ще им бъдат изплатени, доколкото предходните години въпросните разходи са били възстановявани. Те отхвърлят довода на Парламента, че надбавката за образование подлежи на ежегодна оценка. Според тях става въпрос по-скоро за годишна оценка на политиката по възстановяване на разноските за образование, което означавало да се признае, че Парламентът има право да промени коренно позицията на администрацията по отношение на напълно еднакво положение, а това било в противоречие с принципа на правна сигурност.

43

Парламентът оспорва доводите на жалбоподателите.

44

Защита на оправданите правни очаквания може да се иска, ако са изпълнени три условия. Първо, администрацията трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са такива, че да могат да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми (решение от 7 ноември 2002 г., G/Комисия, T‑199/01, EU:T:2002:271, т. 38).

45

В случая е достатъчно да се отбележи, че дори да се допусне, че Парламентът е дал на жалбоподателите конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, че ще им бъдат възстановени вноските, които са направили в съответните сдружения с нестопанска цел с оглед на обучението на децата им на издръжка по несубсидирания специален учебен план на въпросните училища, подобни уверения биха били в разрез с разпоредбите на Правилника, както бе посочено в точки 19—41 по-горе. Затова в случая няма как да е налице нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания.

46

При всички положения от материалите по делото изобщо не личи администрацията да е дала на жалбоподателите конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения. Целта на конкретния формуляр, който администрацията е изготвила за училищата, е била по-лесно да се установи — чрез въпроси относно отделните такси, събирани от тези училища, и при липса на издадена от тях подробна фактура — дали те са изискали такси за записване и за обучение, които евентуално да бъдат възстановени от администрацията. От този формуляр обаче не личи жалбоподателите да са платили такси за записване.

47

Накрая, доводът на жалбоподателите, че промяната на административната практика била в противоречие с принципа на правна сигурност, е недопустим, тъй като не е бил изложен в жалбата по административен ред и следователно е в разрез с правилото за съответствие между жалбата по административен и тази по съдебен ред.

48

Всъщност съгласно постоянната съдебна практика правилото за съответствие между подадената по административен ред жалба по смисъла на член 91, параграф 2 от Правилника и подадената последваща жалба по съдебен ред изисква — като несъблюдаването на това правило води до недопустимост — изложеното пред съда на Съюза основание за обжалване вече да е било посочено в рамките на досъдебната процедура, така че органът по назначаването да е имал възможност да се запознае с възраженията на заинтересованото лице срещу оспорваното решение (вж. решение от 7 юли 2004 г., Schmitt/AER, T‑175/03, EU:T:2004:214, т. 42 и цитираната съдебна практика).

49

Поради това твърденията по второто основание за обжалване трябва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост.

50

Във връзка с това основание за обжалване се излагат две твърдения, първото за нарушение на принципа на равно третиране, а второто — за нарушение на принципа на добра администрация.

51

Що се отнася до нарушението на принципа на равно третиране, жалбоподателите твърдят, че се намират във фактическо и правно положение, еднакво с това на родители, на които в предходните години са били възстановени разноските за образование на записаните в съответните училища деца на тяхна издръжка, както и с това на работещи за Европейската комисия родители, на които ще продължат да бъдат възстановявани разноските за образование на децата на тяхна издръжка, които посещават същите тези училища.

52

Що се отнася до нарушението на принципа на добра администрация, жалбоподателите твърдят, че шестте месеца, изтекли от подаването на молбата за възстановяване до постановяването на обжалваните решения, не са разумен период от време, доколкото по-ранното поведение на Парламента не оставяло място за съмнение в това, че въпросните разходи са възстановими. Освен това те изразяват съмнения в обективността и старанието, с които Парламентът е преценил фактите, обвързвайки отпускането на надбавката за образование с личния избор на родителя какъв учебен план да следва детето му, което било в противоречие с член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз и със самостоятелния характер на понятието „разноски за образование“.

53

Парламентът оспорва доводите на жалбоподателите.

54

Що се отнася до първото твърдение по третото основание за обжалване, следва да се припомни, че принципът на равно третиране е част от основните принципи на правото на Съюза и че той е нарушен, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различава съществено, биват третирани различно. Следователно този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако такова различно третиране не е обективно обосновано. За да бъде допустимо, различното третиране трябва да се основава на обективен и разумен критерий и да бъде пропорционално на преследваната цел (решение от 30 януари 2003 г., C/Комисия, T‑307/00, EU:T:2003:21, т. 48).

55

Същевременно постоянна съдебна практика е, че длъжностното лице или срочно наетият служител не би могъл да изтъкне незаконосъобразност, за да извлече изгода. Всъщност спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазване на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (решения от 4 юли 1985 г., Williams/Сметна палата, 134/84, EU:C:1985:297, т. 14, от 2 юни 1994 г., de Compte/Парламент, C‑326/91 P, EU:C:1994:218, т. 51 и 52 и от 1 юли 2010 г., Časta/Комисия, F‑40/09, EU:F:2010:74, т. 88).

56

Следователно предвид обстоятелството, че твърденията по първото основание за обжалване са отхвърлени, първото твърдение по третото основание за обжалване, а именно че е нарушен принципът на равно спрямо други длъжностни лица третиране, е несъстоятелно (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2014 г., Van Asbroeck/Парламент, F‑102/12, EU:F:2014:4, т. 37 и 38).

57

При всички положения следва да се припомни, че макар според принципа за единство на публичната служба, прогласен в член 9, параграф 3 от Договора от Амстердам, за всички длъжностни лица на Съюза да се прилага един и същи правилник, това не означава, че институциите трябва да си служат по идентичен начин с предоставеното им от Правилника право на преценка, при положение че, напротив, във връзка с управлението на персонала се прилага „принцип за самостоятелност“ на институциите (решение от 5 юли 2011 г., V/Парламент, F‑46/09, EU:F:2011:101, т. 135).

58

Затова на основание член 110 от Правилника ОРП се приемат от органа по назначаването във всяка една институция и следователно могат да се различават в отделните институции.

59

Във връзка с второто твърдение по третото основание за обжалване следва да се припомни, че задължението за спазване на разумен срок при провеждането на административните производства представлява общ принцип на правото на Съюза, чието спазване се осигурява от съдилищата на Съюза и който член 41, параграф 1 от Хартата на основните права възпроизвежда като съставна част на принципа на добра администрация (вж. в този смисъл решение от 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, EU:T:2006:111, т. 162).

60

Същевременно нарушаването на принципа на добра администрация по принцип не е основание за отмяна на решението, с което приключва административното производство. Всъщност единствено когато изтичането на прекомерно дълъг период от време може да има значение за самото съдържание на решението, с което приключва административното производство, неспазването на принципа за разумния срок се отразява на действителността на административното производство.

61

В случая от анализа на първото основание за обжалване (вж. т. 19—41 по-горе) следва, че дори да се приеме, че на Парламента е отнело прекалено дълго време да се произнесе по подадените от жалбоподателите молби за възстановяване, това не би имало значение за самото съдържание на обжалваните решения. Освен това следва да се припомни, че заради това, че му е отнело прекалено дълго време да се произнесе по молбите, Парламентът е решил на добра воля и по изключение да предостави за 2014/2015 г. надбавката за образование.

62

Поради това твърденията по третото основание за обжалване трябва също да се отхвърлят.

63

Ето защо искането за отмяна на обжалваните решения следва да се отхвърли.

64

Жалбоподателите искат от Общия съд да осъди Парламента да изплати надбавката за образование за 2015/2016 г.

65

Няма основание за произнасяне по това искане, тъй като искането за отмяна на обжалваните решения е отхвърлено.

66

Поради това жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

67

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

68

От изложените в настоящото решение мотиви е видно, че жалбоподателите са загубили делото. Освен това Парламентът изрично е поискал жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски. Поради това жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

реши: