—

за The Shirtmakers BV, от B. J. B. Boersma, adviseur,

—

за нидерландското правителство, от C.S. Schillemans и K. Bulterman, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от L. Grønfeldt и от F. Wilman, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между The Shirtmakers BV и staatssecretaris van Financiën (държавен секретар по финансовите въпроси, Нидерландия) относно издаден от последния акт за установяване на задължения за заплащане на допълнителни мита в тежест на The Shirtmakers на основание член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс, с мотива че фактурираната от спедитора добавка е трябвало да бъде включена в транспортните разходи.

3

Член 29, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда:

„Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33 […]“.

4

Член 32, параграф 1 от посочения кодекс гласи:

„При определяне на митническата стойност съгласно член 29, към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят:

[…]

5

Член 8:20 от Burgerlijk Wetboek (Граждански кодекс) предвижда, че договорът за превоз е договор, с който едната страна (превозвач) се задължава спрямо другата страна (товародател) да превози определени вещи.

6

Съгласно член 8:60 от посочения кодекс спедиционният договор е договор, с който едната страна (спедитор) се задължава спрямо другата страна (доверител) да сключи в нейна полза един или повече договори за превоз с превозвач във връзка с предоставените от тази друга страна вещи или да включи уговорка в нейна полза в един или повече от тези договори за превоз.

7

The Shirtmakers внася текстилни изделия от Азия. В периода от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2009 г. от негово име и за негова сметка многократно са декларирани текстилни изделия за пускане в свободно обращение.

8

The Shirtmakers се ползват от услугите на Fracht FWO BV (наричано по-нататък „Fracht“) за превоза на текстилните изделия към Европейския съюз, за съхранението им в Нидерландия и за уреждането на необходимите формалности по вноса. За осъществяване на превоза на посочените изделия към митническата територия на Съюза Fracht сключва от свое име споразумения с транспортни предприятия. Fracht издава на The Shirtmakers фактури, в които се посочват сумите, които му е фактурирало за фактическия превоз, увеличени с неговите разходи и неговата печалба, без да разграничава тези различни суми едни от други.

9

За да определят митническата стойност, митническите агенти, ангажирани с изготвянето на митническите декларации за The Shirtmakers, са взели предвид действително платената или подлежаща на плащане цена за текстилните изделия, увеличена с разходите, фактурирани от транспортните предприятия за фактическия превоз на посочените изделия.

10

Въз основа на резултатите от счетоводна проверка на The Shirtmakers, извършена след вноса на текстилните изделия, нидерландският данъчен инспектор е приел, че е определена прекалено ниска митническа стойност. Според него сумите, които са фактурирани от самото Fracht на The Shirtmakers, е трябвало да бъдат добавени към покупната цена по член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс. На това основание данъчният инспектор е изискал от последното заплащането на дължимите според него допълнителни мита.

11

The Shirtmakers сезира Rechtbank te Haarlem (Районен съд Харлем, Нидерландия) относно исканията към него за заплащане на мита. Тъй като жалбата му е отхвърлена, то подава въззивна жалба пред Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия).

12

Като се позовава на точка 30 от решение от 6 юни 1990 г., Unifert (C‑11/89, EU:C:1990:237), Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия) приема, че „транспортните разходи“ по член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс обхващат всички основни и допълнителни разходи, които са свързани с превоза на стоките, и въз основа на това отхвърля довода на The Shirtmakers, че сумите, свързани с дейността на Fracht, които са включени във фактурираните му суми, не представляват транспортни разходи по смисъла на посочената разпоредба.

13

Сезиран с касационна жалба срещу решението на Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия), запитващата юрисдикция припомня че член 32, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс се основава на член 8 от Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ОВ L 336, 1994 г., стр. 119; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 128). Тя отбелязва, че фактическите превозвачи са извършили превоза на текстилните изделия по въздушен или морски път към митническата територия на Европейския съюз, за което Fracht им е заплатило определени суми, което след това е фактурирало тези суми на The Shirtmakers, като е добавило възнаграждение за своята дейност, без обаче да разграничи изрично разходите, които са му фактурирани от фактическите превозвачи, и възнаграждението за своята дейност.

14

При това положение запитващата юрисдикция повдига въпроса дали понятието „транспортни разходи“ по смисъла на член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс обхваща само сумите, фактурирани за фактическия транспорт на стоките или включва и сумите, фактурирани от посредници като възнаграждение за дейността им по организирането на фактическия транспорт.

15

Запитващата юрисдикция счита, че разходите за превоз на внасяните по море, суша или въздух стоки представляват разходи, които са присъщи на фактическия превоз на стоките, тоест те по необходимост произтичат от превоза. От тези разходи могат да се разграничат разходите за дейности, които, макар да са свързани с фактическото извършване на превоза, не са необходими. Тази теза се потвърждавала от Сборника с текстове по митническа стойност, изготвен от Комитета по Митнически кодекс (TAXUD/800/2002-BG), съгласно който таксата в размер на 5 % от таксите за въздушен транспорт, начислена от извършилата превоза авиолиния за предоставените от нея услуги по събиране на такси от получателя на стоките, не се обхваща от член 32, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс.

16

Когато обаче вносителят се ползва от услугите на посредник за извършването на фактическия транспорт, който посредник фактурира на това основание възнаграждение, според запитващата юрисдикция може да се поддържа, че очевидната връзка с фактическия транспорт изисква съвкупността от тези фактурирани суми да се квалифицира като транспортни разходи, така че посочените суми би следвало да се добавят към покупната цена на внасяните стоки.

17

Освен това запиващата юрисдикция счита, че за да се прецени дали фактурираната от доставчика на транспортните услуги сума трябва да се вземе предвид при определянето на митническата стойност, следва да се проведе разграничение според договора, който е сключен от вносителя. Така в рамките на договор за превоз на стоки по смисъла на член 8:20 от Гражданския кодекс този доставчик на услуги може да се задължи към купувача да превози стоки към територията на Съюза, без купувачът да знае дали превозът ще бъде извършен от този доставчик или от друг оператор. Според запитващата юрисдикция в този случай съвкупността от сумите, фактурирани на купувача от доставчика на услуги, би трябвало да се квалифицира като транспортни разходи и да се добави към покупната цена на внасяните стоки. За разлика от това, ако става въпрос за спедиционен договор по смисъла на член 8:60 от Гражданския кодекс, съгласно който доставчикът на услуги се задължава да изпълнява ролята на посредник или да организира превоза, възнаграждението за дейността му може да не представлява „транспортни разходи“ по смисъла на член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс.

18

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че понятието „транспортни разходи“ обхваща фактурираните от фактическите превозвачи на внасяните стоки разходи, също и когато тези превозвачи не са фактурирали посочените суми пряко на купувача на внасяните стоки, а на друг икономически оператор, който за сметка на купувача на внасяните стоки е сключил договорите за превоз с фактическите превозвачи и във връзка с неговите дейности за осъществяване на превоза е фактурирал по-големи суми на купувача?“.

19

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „транспортни разходи“ по смисъла на тази разпоредба обхваща добавката, която е фактурирана от спедитора на вносителя и съответства на печалбата и разходите на спедитора за извършеното от него организиране на превоза на внасяните стоки към митническата територия на Съюза.

20

В началото следва да се отбележи, че в Митническия кодекс не се съдържа определение на понятието „транспортни разходи“ и че в този кодекс няма препращане към правото на държавите членки, за да се определят смисълът и обхватът на това понятие.

21

В това отношение следва да се припомни преди всичко, че съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (решения от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 14 и от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C‑116/12, EU:C:2013:825, т. 34 и цитираната съдебна практика).

22

Следователно понятието „транспортни разходи“, което се съдържа в член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс, трябва, от една страна, да се счита за самостоятелно понятие на правото на Съюза, и от друга страна, да се тълкува, като се отчитат целта на разглежданата правна уредба и контекстът, в който се вписва цитираният член.

23

По-нататък следва да се отбележи, че в решение от 6 юни 1990 г., Unifert (C‑11/89, EU:C:1990:237), Съдът е тълкувал това понятие, съдържащо се в член 8, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 година за митническата стойност на стоките (ОВ L 134, 1980 г., стр. 1), чийто текст е възпроизведен в член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс.

24

В точка 30 от това решение Съдът приема, че „изразът „транспортни разходи“ трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща всички основни и допълнителни разходи, които са свързани с превоза на внасяните стоки към митническата територия на [Съюза]“. Съдът посочва и че „обезщетения за корабособственика, които са предвидени в договора за морски превоз и са предназначени да компенсират закъсненията при товаренето на кораба, следва да се разглеждат като „транспортни разходи“.

25

Както поддържат нидерландското правителство и Европейската комисия, от една страна, от точка 30 от решение от 6 юни 1990 г., Unifert (C‑11/89, EU:C:1990:237), и в частност от използвания от Съда израз „всички основни и допълнителни“, следва, че понятието „транспортни разходи“ трябва да се тълкува широко. От друга страна, за да може дадени разходи да се считат за „транспортни разходи“ по смисъла на член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс, определящият критерий е те да са свързани с превоза на внасяните стоки към митническата територия на Съюза, като е без значение дали тези разходи са присъщи или необходими за фактическия превоз на тези стоки.

26

При това положение „транспортните разходи“ по смисъла на посочената разпоредба не са непременно ограничени до сумите, фактурирани от самите превозвачи, които са извършили превоза на внасяните стоки. Сумите, фактурирани от други доставчици на услуги, например спедитори, могат да представляват такива разходи, ако са свързани с превоза на стоки към митническата територия на Съюза.

27

Доколкото по главното производство добавката, фактурирана на The Shirtmakers от спедитора, съответства на направените от последния разходи за организирането на превоза на стоки към митническата територия на Съюза, както и на печалбата му, тази добавка трябва да се счита за свързана с превоза на тези стоки към митническата територия на Съюза. Следователно тези разходи представляват транспортни разходи по смисъла на член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс.

28

Накрая, подобно тълкуване е в съответствие с целите, преследвани от правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване. Всъщност съгласно постоянната практика на Съда тази правна уредба цели да установи справедлива, единна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, EU:C:2009:167, т. 20 и цитираната съдебна практика).

29

От друга страна, противно на това, което, изглежда, поддържа запитващата юрисдикция, понятието „транспортни разходи“ по смисъла на член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс не може да зависи от дефинираната съгласно националното право категория на договора, към която спада съответният договор, сключен между вносителя и спедитора, доколкото посоченото понятие е самостоятелно понятие на правото на Съюза.

30

Освен това извод № 8 от Сборника с текстове по митническа стойност (TAXUD/800/2002-BG), на който се позовава запитващата юрисдикция, не опровергава заключението, съдържащо се в точка 24 от настоящото решение. Всъщност положението, за което се отнася този извод, е свързано със специфична форма на услуги, а именно събирането на разходи за транспорт, която не е разглеждана в главното производство.

31

Предвид изложените по-горе съображения на поставения от запитващата юрисдикция въпрос следва да се отговори, че член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „транспортни разходи“ по смисъла на тази разпоредба обхваща добавката, която е фактурирана от спедитора на вносителя и съответства на печалбата и разходите на спедитора за извършеното от него организиране на превоза на внасяните стоки към митническата територия на Съюза.

32

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „транспортни разходи“ по смисъла на тази разпоредба обхваща добавката, която е фактурирана от спедитора на вносителя и съответства на печалбата и разходите на спедитора за извършеното от него организиране на превоза на внасяните стоки към митническата територия на Европейския съюз.