1.

С жалбата си Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 9 септември 2016 г., Puma/EUIPO — Gemma Group (Изображение на скачаща котка) (T‑159/15, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2016:457), с което този съд отменя решението на пети апелативен състав на EUIPO от 19 декември 2014 г. (преписка R 1207/2014‑5), постановено в производство по възражение между Puma SE ( 2 ) и Gemma Group Srl ( 3 ) (наричано по-нататък „спорното решение“).

2.

Централният въпрос в това производство по обжалване може да има практическо значение при водене на производствата по възражение, образувани на основание член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката [на Европейския съюз] ( 4 ). Всъщност трябва да се установи дали притежател на марка, който на това основание повдига възражение срещу регистрирането на нова марка, може да обоснове искането си, като просто се позове на факта, че репутацията на марката му вече е установена в решения на EUIPO, които не се отнасят до същите страни.

3.

Съгласно член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 „[п]ри възражение на притежателя на по-ранна марка по смисъла на параграф 2 се отказва регистрация на марката, за която е била подадена заявката, когато тя е идентична или сходна на по-ранна марка и тя трябва да бъде регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни на тези, за които е регистрирана по-ранната марка, когато, в случай на по-ранна марка на [Европейския съюз], тя се ползва с репутация в [Съюза], а в случай на по-ранна национална марка, тя се ползва с репутация в съответната държава членка, и когато използването без основателна причина на марка, за която е била подадена заявка, извлича неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или би я увредило“.

4.

Разпоредбите на дял VII от Регламент № 207/2009, озаглавен „Производство по обжалване“, включват член 63, параграф 2, който гласи:

„При разглеждането на жалбата апелативният състав приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който е установен от апелативния състав, своите бележки по съобщенията, изпратени от него или по съобщенията, изхождащи от другите страни“.

5.

Съгласно член 75 от Регламент № 207/2009 „[р]ешенията на [EUIPO] се мотивират. Те се основават единствено на основанията, по които страните са имали възможност да вземат позиция“.

6.

Член 76 от Регламент № 207/2009 гласи:

„1.   В хода на производството [EUIPO] пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните.

2.   [EUIPO] може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме“.

7.

Накрая, съгласно член 78, параграф 1 от Регламент № 207/2009:

„1.   Във всяко производство пред [EUIPO] средствата за събиране на доказателства могат да включват следното:

[…]

[…]“.

8.

Съгласно правило 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността ( 5 ):

„В рамките на срока, посочен в параграф 1, възразяващата страна също така трябва да подаде доказателство за съществуване, валидност и обхват на запазване на по-ранна марка и по-ранно право, както и доказателство, доказващо нейното право да подаде възражение. По-специално възразяващата страна трябва да предостави следните доказателства:

[…]“.

9.

Съгласно текста на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95:

„Ако не е предвидено друго, за производствата по обжалване се прилагат, с необходимите изменения, разпоредбите относно производства пред отдела, който е взел решението, срещу което е заведена жалбата.

По-специално, когато обжалването е насочено срещу решение, взето по производство по възражение, член 78а от регламента не се прилага по отношение на сроковете, фиксирани съгласно член 61, параграф 2 от регламента.

Когато обжалването е насочено срещу решение, взето от отдела [по споровете], [апелативният състав] ограничава разглеждането на обжалването до факти и доказателства, представени в сроковете, посочени от отдела [по споровете] в съответствие с регламента и настоящите правила, освен ако [апелативният състав] не реши, че трябва да бъдат взети предвид допълнителни или допълващи факти и доказателства съгласно член [76], параграф 2 от [Регламент № 207/2009]“.

10.

На 14 февруари 2013 г. Gemma Group подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент № 207/2009.

11.

Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак в син цвят:

12.

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 7 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Дървообработващи машини; машини за обработка на алуминий; машини за обработка на PVC“.

13.

Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 66/2013 от 8 април 2013 г.

14.

На 8 юли 2013 г. жалбоподателят Puma подава на основание член 41 от Регламент № 207/2009 възражение срещу регистрацията на заявената марка за всички стоки, посочени в точка 12 от настоящото заключение. Основанието за възражението е същото като посоченото в член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

15.

Възражението се основава по-специално на следните по-ранни марки:

16.

В подкрепа на възражението си на основание член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 Puma се позовава на репутацията на по-ранните марки във всички държави членки и за всички стоки, изброени в точка 15 от настоящото заключение.

17.

На 10 март 2014 г. отделът по споровете отхвърля възражението в неговата цялост. Въпреки че признава известна степен на сходство между конфликтните знаци, по отношение на репутацията на по-ранната марка № 593987 отделът приема, че по съображения за процесуална икономия не следва да се разглеждат представените от жалбоподателя доказателства, с които същият цели да докаже засиленото ѝ използване и нейната репутация, а че проверката ще се извърши въз основа на хипотезата, според която посочената по-ранна марка има „подчертан отличителен характер“. Въз основа на тази предпоставка той заключава, че връзката, която се изисква съгласно член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, в случая не е установена.

18.

На 7 май 2014 г. жалбоподателят обжалва това решение пред EUIPO на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009.

19.

Със спорното решение пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата.

20.

Първо, той приема, че по-ранните марки и заявената марка имат известна степен на визуално сходство и използват същото понятие за „скачаща котка, наподобяваща пума“.

21.

Второ, апелативният състав отхвърля довода на жалбоподателя, съгласно който отделът по споровете е потвърдил съществуването на репутация на по-ранните марки, с мотива че по съображения за процесуална икономия отделът по споровете всъщност единствено е приел, че в случая не е необходимо да се преценяват представените от жалбоподателя доказателства за репутацията на стоките и че проверката ще бъде извършена въз основа на хипотезата, че по-ранната марка № 593987 притежава „подчертан отличителен характер“. След това апелативният състав разглежда и отхвърля доказателствата за репутацията на по-ранните марки относно стоките, посочени в точка 15 от настоящото заключение.

22.

Трето, апелативният състав приема, че дори и да се допусне, че репутацията на по-ранните марки трябва да се счита за установена, основаното на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 възражение трябва да бъде отхвърлено, тъй като не са били изпълнени и другите условия, а именно несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от репутацията на по-ранните марки или увреждането на същите.

23.

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 1 април 2015 г., Puma иска отмяна на спорното решение.

24.

В подкрепа на жалбата си Puma по същество изтъква три основания, изведени, първо, от нарушение на принципите на правната сигурност и на добра администрация, тъй като апелативният състав не е взел предвид доказателствата относно репутацията на по-ранните марки и е стигнал до извода, че тяхната репутация не е била доказана, второ, от нарушение на членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009, тъй като апелативният състав е разгледал доказателствата относно репутацията на по-ранните марки, докато отделът по споровете не е извършил такава проверка, и трето, от нарушение на член 8, параграф 5 от посочения регламент.

25.

С първото си основание Puma по същество твърди, че апелативният състав е нарушил принципите на правната сигурност и на добра администрация, като е отхвърлил представените от жалбоподателя доказателства относно репутацията на по-ранните марки и като се е отклонил от практиката си при вземане на решения относно репутацията на по-ранните марки. В подкрепа на това основание Puma изтъква пред Общия съд два довода: първият се отнася до отказа на апелативния състав да вземе предвид доказателствата, които не са били преведени на езика на производството, а вторият — до обстоятелството, че апелативният състав се е отклонил от предишната си практика при вземане на решения.

26.

След като обявява някои от представените от Puma изображения за недопустими, тъй като са представени пред него за първи път, Общият съд анализира двата довода, които Puma излага в първото си основание. Той припомня съдържанието на правото на добра администрация, което включва по-специално задължението на администрацията да мотивира решенията си, като това задължение служи по-специално, от една страна, да позволи на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга да страна — да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решението.

27.

Общият съд подчертава, че в своята съдебна практика относно принципите на равно третиране и на добра администрация, и по-специално в решение от 10 март 2011 г. по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (C‑51/10 P, EU:C:2011:139), Съдът уточнява, че в рамките на разглеждането на дадена заявка за регистрация на марка на Европейския съюз EUIPO трябва да вземе предвид вече постановените решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин, като същевременно прилагането на принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност. По-нататък Общият съд припомня, че поради това лице, което иска регистрация на знак като марка, не може да се позовава в своя полза на евентуална незаконосъобразност, допусната в полза на друго лице, за да постигне постановяване на идентично решение. Наред с това по съображения за правна сигурност, и по-точно за добра администрация, проверката на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктна и пълна, за да се избегне неправомерната регистрация на марки. Тази проверка трябва да се извършва във всеки конкретен случай, тъй като регистрацията на даден знак като марка зависи от специфични, приложими към фактическите обстоятелства на съответния случай критерии, целта на които е да се провери дали спрямо разглеждания знак не е приложимо някое основание за отказ.

28.

Що се отнася до първия довод, който Puma изтъква в подкрепа на първото си основание, Общият съд го отхвърля, като изтъква, че съгласно правило 19 от Регламент № 2868/95 апелативният състав правилно е приел, че доказателства, които не са подадени на езика на производството, не могат да бъдат взети предвид.

29.

Що се отнася до втория довод на Puma, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е отклонил от посочената практика на EUIPO при вземане на решения и от съдебната практика на Общия съд, Общият съд първо припомня съдържанието на трите неотдавнашни решения на EUIPO, според които тя е установила съществуването на посочената репутация, като Общият съд се позовава в този контекст и на доказателствата, представени от Puma в подкрепа на репутацията на предишните си марки в тези производства. По-нататък, в точка 31 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Puma надлежно е посочило тези решения в хода на производството пред апелативния състав, но последният не ги е разгледал, нито дори споменал в спорното решение, а само е припомнил, че EUIPO не е обвързана от предходната си практика при вземане на решения. Освен това Общият съд подчертава, че изводите на EUIPO в тези три решения са подкрепени от няколко предоставени от Puma решения на националните служби.

30.

Така Общият съд приема, от една страна, че EUIPO е установила репутацията на по-ранните марки в три неотдавнашни решения, и от друга страна, че констатацията за репутация на марката представлява фактическа констатация, която не зависи от заявената марка.

31.

В точка 34 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до заключението че „с оглед на […] съдебна[та] практика, според която EUIPO трябва да вземе предвид вече постановени решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва, или не да се произнесе по същия начин, и с оглед на задължението за мотивиране апелативният състав не може да се отклони от практиката на EUIPO при вземане на решения, без да даде ни най-малко обяснение относно причините, поради които е приел, че изложените в тези решения фактически констатации за репутацията на по-ранните марки не са били или вече не са от значение. Всъщност апелативният състав по никакъв начин не установява, че след приемането на горепосочени[те] неотдавнашни решения репутацията е намаляла, нито че тази практика при вземане на решения е незаконосъобразна“.

32.

В това отношение Общият съд отхвърля довода на EUIPO, че тези решения не трябва да се вземат предвид, тъй като нито едно от тях не е придружено от доказателства относно репутацията на по-ранните марки, представени в рамките на тези производства, като уточнява, че когато разглежда жалба срещу определено решение, апелативният състав разполага с право на преценка, произтичащо от правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, така че може да реши дали да вземе предвид, или да пренебрегне допълнителни или допълващи факти и доказателства, които не са били представени в определените или посочени от отдела по споровете срокове.

33.

Предвид обстоятелствата по конкретния случай, в точки 37 и 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява, че „с оглед на своята скорошна предишна практика при вземане на решения, подкрепена от относително голям брой национални решения и от едно решение на Общия съд, апелативният състав е бил длъжен съгласно […] принцип[а] на добра администрация или да поиска от жалбоподателя да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки — поне за да ги обори — каквото право му се дава съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, или да изложи причините, поради които приема, че в случая не трябва да се вземат предвид направените в предходните решения констатации относно репутацията на по-ранните марки. Това важи в още по-голяма степен, тъй като в някои от решенията много подробно се посочват доказателствата, подкрепящи преценката относно репутацията на по-ранните марки, което е трябвало да привлече вниманието му относно тяхното наличие“. Така Общият съд е уважил първото основание на Puma, като е постановил, че EUIPO е нарушила принципа на добра администрация, и по-специално задължението да мотивира решенията си.

34.

Общият съд е постановил освен това, че тъй като е взето предвид колко е добра репутацията на по-ранните марки в цялостната преценка за наличието на увреждане по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, въз основа на който апелативният състав се е произнесъл в спорното решение за по-голяма изчерпателност, допуснатата от този апелативен състав грешка при прилагане на правото би могла решаващо да повлияе на изхода от възражението. Тъй като обаче апелативният състав не е направил цялостна проверка на репутацията на по-ранните марки, Общият съд е приел, че не е в състояние да се произнесе по твърдението за нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

35.

Поради това в точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд е уважил първото основание на Puma и е отменил спорното решение, доколкото с него се отхвърля възражението на жалбоподателя, без да разглежда другите основания, изтъкнати от него.

36.

С жалбата си EUIPO иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да осъди Puma да заплати съдебните разноски. Puma иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

37.

Страните са изложили доводите си писмено и устно в съдебното заседание от 14 декември 2017 г.

38.

В подкрепа на жалбата си EUIPO изтъква две основания. Първото основание е изведено от нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и на принципа на добра администрация във връзка с правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95 и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Второто основание е изведено от нарушение на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 и на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

39.

Тя гради тези две основания около четири довода, които излага подробно в три точки. Макар и този начин на действие да не е възможно най-ясният, оспорваните точки все пак са посочени точно. Тези оплаквания позволяват да се установят три части в рамките на първото основание.

40.

На първо място, в точка 31 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е взел предвид процесуалното положение и задълженията на EUIPO в производствата inter partes, като е приел, че трите предходни решения на EUIPO са били „надлежно посочени“ от Puma, за да докаже репутацията на марките „Puma“, както се изисква съгласно правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95.

41.

На второ място, в точка 34 от обжалваното съдебно решение Общият съд не се е съобразил както със състезателния характер на производствата inter partes, така и с понятието „репутация“ по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, като е квалифицирал предходните решения на EUIPO като нейна „практика […] при вземане на решения“. Той е допуснал грешка при прилагане на правото, като е задължил апелативния състав на EUIPO да обясни защо не е взел предвид направените в предходните решения констатации относно репутацията на марките на Puma.

42.

На трето място, в точка 37 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че апелативният състав на EUIPO има акцесорно задължение да покани по своя инициатива Puma да представи допълнителни доказателства за репутацията, за която претендира. По този начин Общият съд нарушил принципа на състезателното начало в производствата inter partes по член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и принципа на добра администрация. Тази трета част е свързана с оплакването, представено във второто основание съгласно член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, приложим съгласно правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95. Следователно тези аспекти на жалбата ще бъдат разгледани заедно в рамките на второто основание.

43.

Ще разгледам първите две части на първото основание заедно, тъй като и двете се отнасят по същество до отражението на определена практика на EUIPO при вземане на решения върху доказването на репутацията на марка.

44.

Най-напред следва да се отбележи, че EUIPO не оспорва възможността възразяваща страна да се позове на нейна предишна практика при вземане на решения, а факта, че предишно решение може да бъде взето предвид, без възразяващата страна да е посочила точни и верни препратки към документите, представени в производството, приключило с това решение, при това на езика на новото производство ( 6 ).

45.

Ако се приеме тази теза, това би означавало да се отрече доказателствената стойност на направените в предходното решение констатации, а оттам и да се ограничи в голяма степен значението на съдебната практика, свързана с предишна практика при вземане на решения, тъй като възразяващата страна ще трябва повторно да изложи вече представените доказателства и да докаже релевантността им за новото производство по възражение.

46.

Впрочем естеството на „репутацията“ на по-ранна марка по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 е напълно съвместимо със задължението на EUIPO да отчита предишната си практика при вземане на решения така, както е утвърдена от Съда във връзка с други основания за отказ на регистрация, независимо дали са абсолютни ( 7 ) или относителни ( 8 ).

47.

Всъщност не виждам причини, поради които принципът на равно третиране и принципът на добра администрация, които са в основата на практиката на Съда относно задължението на EUIPO да „вземе предвид вече постановени решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва, или не да се произнесе по същия начин“ ( 9 ), да са неотносими към прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

48.

Най-напред, една марка се ползва с репутация по смисъла на правото на Съюза, когато тя е известна на значителна част от съответните потребители на обхванатите от марката стоки или услуги в съществена част от територията на Европейския съюз ( 10 ).

49.

Следователно става въпрос за фактическа констатация: „репутацията“ е факт ( 11 ). Всъщност Съдът вече имплицитно, но несъмнено го е признал, като в производство по обжалване е постановил, че констатирането на придобиване на репутация на по-ранна марка спада към преценката на фактите от Общия съд ( 12 ).

50.

Затова приемам преценката на Общия съд, направена в точка 33 от обжалваното съдебно решение, съгласно която констатацията за репутация на посочените от Puma по-ранни марки представлява фактическа констатация, която не зависи от заявената марка в спорната процедура по регистрация.

51.

Щом като е установено, че в предишни производства EUIPO вече е имала възможност да приеме, че определена марка се ползва с репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, това следва да се приеме като фактическа констатация. Доказателствата, които EUIPO е приела за основание на въпросната констатация, трябва по принцип да са посочени в мотивите на предишното решение. Всъщност „задължението на EUIPO да мотивира решенията си съгласно член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 има същия обхват като това, произтичащо от член 296, втора алинея ДФЕС, според което мотивите по ясен и недвусмислен начин трябва да излагат съображенията на автора на акта, което да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол […]“ ( 13 ). За да се спази това изискване, доказателствата, които потвърждават, че притежателят на по-ранна марка се ползва с „репутация“, трябва задължително, по повече или по-малко изричен начин, да са изложени в решението на EUIPO, което признава съществуването на този факт. Затова тези доказателства може да не се представят в последващо производство по възражение, тъй като EUIPO ги посочва в предишното си решение в подкрепа на констатацията си. Това решение е достатъчно само по себе си.

52.

Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 30 и 31 от обжалваното съдебно решение е приел позоваването във възражението на Puma на три предишни решения на EUIPO като релевантни препратки както за констатацията за репутация на по-ранните марки, направена в резултат на тези производства, така и за представените в тях доказателства от Puma.

53.

По-нататък, противно на това, което EUIPO изтъква в подкрепа на първото си основание, отчитането на предишната практика при вземане на решения относно репутацията на марка не противоречи на състезателния характер на производството по възражение; то не противоречи и на спецификата на констатациите, направени във всяко едно производство по възражение ( 14 ).

54.

Всъщност Съдът се е погрижил да направи две уточнения относно задължението на EUIPO да взема предвид предишната си практика при вземане на решения. От една страна, „прилагането на принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност“ ( 15 ). От друга страна, „по съображения за правна сигурност, и по-точно за добра администрация, разглеждането на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктно и пълно, за да се избегне ненадлежната регистрация на марки […]. Това разглеждане трябва да се прави във всеки конкретен случай“ ( 16 ).

55.

Съгласно тези принципи както лице, което заявява регистрирането на даден знак като марка, не би могло да се позовава в своя полза на евентуално допусната неправомерност по отношение на друго лице, за да постигне постановяване на идентично решение ( 17 ), така и лице, което възразява срещу регистрацията на марка, не би могло да се позовава в своя полза на евентуално допусната преди това неправомерност, за да постигне постановяване на идентично решение.

56.

Следователно, ако притежател на марка може да се позове на практиката на EUIPO при вземане на решения относно репутацията на тази марка в подкрепа на възражението си, то заявителят може от своя страна да я оспори или да критикува релевантността ѝ за конкретния случай. Всъщност възможността за позоваване на предишна практика при вземане на решения не лишава заявителя от правото да оспорва предоставените в подкрепа на възражението доказателства.

57.

Във всеки случай, независимо дали страните спорят по този въпрос, EUIPO трябва да вземе предвид решението (или решенията), на което те се позовават, и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин и да мотивира решението си в съответствие с това, нито повече, нито по-малко.

58.

Всъщност в случая става въпрос само за прилагане на задължението за мотивиране, което се налага на EUIPO по силата на член 75 от Регламент № 207/2009. Макар и EUIPO да не трябва да уточнява всички относими фактически и правни обстоятелства, нейните мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат нейните съображения, така че заинтересованите лица да имат възможност да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол ( 18 ). Следователно, ако фактите и правните съображения, които са от основно значение за общата структура на спорното решение, са изложени в достатъчна степен, EUIPO не е длъжна да посочи специфични мотиви, за да обоснове своето решение относно предишните решения, на които се позовава една от страните в производството ( 19 ).

59.

Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 34 от обжалваното съдебно решение е постановил, че апелативният състав не може да се отклони от практиката на EUIPO при вземане на решения, без да даде ни най-малко обяснение относно причините, поради които е приел, че изложените в тези решения фактически констатации за репутацията на по-ранните марки не са били или вече не са от значение.

60.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че посочените в първите две части на първото основание доводи са неоснователни.

61.

Третата част на първото основание и второто основание, изтъкнати от EUIPO в подкрепа на жалбата ѝ, се отнасят до точка 37 от обжалваното съдебно решение, съгласно която Общият съд е приел по същество, че доколкото апелативният състав на EUIPO не е изложил причините, поради които приема, че направените в предходните решения констатации не трябва да се вземат предвид, „е бил длъжен съгласно […] принцип[а] на добра администрация […] да поиска от [Puma] да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки“.

62.

Според EUIPO, като посочва това „акцесорно“ задължение, Общият съд е нарушил принципа на състезателното начало в производствата inter partes по член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и принципа на добра администрация. Той също така е нарушил „инцидентно член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, приложим в случая съгласно правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95“ ( 20 ).

63.

Несъмнено направеното в член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 разграничение не може да бъде пренебрегнато. Макар и в тази разпоредба да се посочва, че EUIPO прави служебна проверка на фактите, тя уточнява, че при производство относно относителните основания за отказ на регистрация, като това по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите и исканията, представени от страните. Член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 допълва, че EUIPO „може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме“ ( 21 )

64.

На основание член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 предвижда, че при обжалване, насочено срещу решение, взето от отдел по споровете, апелативният състав „ограничава разглеждането на [жалбата] до факти и доказателства, представени в сроковете, [определени или] посочени […] от отдела [по споровете], освен ако […] не реши, че трябва да бъдат взети предвид [нови или] допълнителни […] факти и доказателства съгласно член [76], параграф 2 от [Регламент № 207/2009]“.

65.

Според Съда „представянето на факти и доказателства от страните [следователно] е възможно след изтичане на сроковете, на които е подчинено това представяне съгласно разпоредбите на Регламент № [207/2009], и […] в никакъв случай не е забранено [EUIPO] да вземе предвид такива късно посочени факти и късно представени доказателства“ ( 22 ). С други думи, различните разпоредби дават на апелативните състави на EUIPO право да решат дали да вземат предвид, или да пренебрегнат новите или допълнителните факти и доказателства, които не са били представени в сроковете, определени или посочени от отдела по споровете ( 23 ), при условие обаче че доказателствата вече са били представени в определения от EUIPO срок ( 24 ).

66.

Следователно става въпрос за възможност, а не за задължение на EUIPO: страните „не се ползва[т] от безусловното право [фактите, на които се позовават, и документите, които представят] да бъдат взети предвид от апелативния състав [на EUIPO], тъй като същият, напротив, разполага със свобода да прецени дали да ги вземе предвид с оглед на решението, което трябва да постанови“ ( 25 ).

67.

Противно на предложеното от EUIPO тълкуване на обжалваното съдебно решение, не смятам, че Общият съд е преобразувал възможността, предоставена на EUIPO по силата на член 76 от Регламент № 207/2009 и на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, да вземе предвид доказателства, които страните не са представили навреме, в задължение да изисква такива доказателства. Всъщност задължението, посочено от Общия съд в точка 37 от обжалваното съдебно решение, не се основава на горепосочените разпоредби, а на принципа на добра администрация и по-конкретно на съдържащото се в него задължение за мотивиране ( 26 ).

68.

Общият съд препраща към правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 само дотолкова, доколкото то „позволява“ изискването на допълнителни доказателства. Следователно не смятам, че твърдението на Общия съд в това отношение е опорочено от грешка при прилагане на правото.

69.

Всъщност правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 изрично дава право на апелативния състав на EUIPO да вземе предвид нови или допълнителни факти и доказателства, които не са представени навреме. Член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009 позволява на апелативния състав на EUIPO да приканва страните „толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който е установен от апелативния състав, своите бележки по съобщенията, изпратени от него“ ( 27 ). Освен това член 78, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 предвижда и възможността във „всяко производство пред [EUIPO]“ да се изисква да бъдат представени документи или доказателствени средства.

70.

При тези условия, предвид изискването за мотивиране, което се налага на EUIPO по силата за принципа на добра администрация и което изрично е посочено в член 75 от Регламент № 207/2009, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че апелативният състав на EUIPO „е бил длъжен съгласно […] принцип[а] на добра администрация“ да поиска от притежателя на по-ранните марки допълнителни доказателства за тяхната репутация, ако това е било необходимо, за да се отклони от направените в предишните решения констатации и да мотивира по подходящ начин решението си. В случая става въпрос само за възможност, предвидена в член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

71.

Освен това посоченото от Общия съд правило гарантира спазването на принципа на състезателност, тъй като член 75 от Регламент № 207/2009 забранява на EUIPO да основава решенията си на основания, по които страните не са могли да вземат позиция. След като изисква от възразяващата страна да представи допълнителни доказателства, EUIPO трябва да предостави на заявителя възможността да се произнесе по тях.

72.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че доводите, посочени в третата част на първото основание и във второто основание, са неоснователни. Следователно двете основания трябва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост.

73.

При условията на евентуалност, ако Съдът сметне, че в точка 37 от обжалваното съдебно решение се съдържа грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд се позовава на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, смятам, че принципът на добра администрация във връзка с член 63, параграф 2 и член 78, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 при всички положения обосновава в достатъчна степен диспозитива на обжалваното съдебно решение. При тези обстоятелства грешката на Общия съд не би била достатъчна, за да се отмени обжалваното съдебно решение ( 28 ).

74.

При тези обстоятелства, тъй като първите две части на първото основание, изтъкнати от EUIPO в подкрепа на жалбата ѝ, не налагат отмяна на обжалваното съдебно решение, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

75.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Puma е направило искане за осъждането на EUIPO и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

76.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин: