Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62016CC0029

Заключение на генералния адвокат H. Saugmandsgaard Øe, представено на 26 януари 2017 г.

Digital reports (Court Reports - general)

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2017:44

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

H. SAUGMANDSGAARD ØE

представено на 26 януари 2017 година ( 1 )

Дело C–29/16

HanseYachts AG

срещу

Port d’Hiver Yachting SARL

Société Maritime Côte d’Azur

Compagnie Generali IARD SA

(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Stralsund (Районен съд Щралзунд, Германия)

„Преюдициално запитване — Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 27 — Висящ процес — Установяване на първия сезиран съд — Член 30, точка 1 — Документ за образуване на производството или равностоен документ — Понятие — Искане за съдебна експертиза за обезпечаване или събиране преди образуване на съдебното производство на доказателства за факти, въз основа на които впоследствие може да бъде подаден съдебен иск — Иск по същество, предявен впоследствие пред съд на същата държава членка“

I – Въведение

1.

Преюдициалното запитване, отправено от Landgericht Stralsund (Районен съд Щралзунд, Германия), се отнася до Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( 2 ), и по-специално по същество до тълкуването на член 30, точка 1 във връзка с член 27 от него ( 3 ).

2.

Настоящото запитване е отправено в рамките на спор между германско дружество и френски дружества относно отговорността на първото, която може да произтече от настъпила повреда на построения от него плавателен съд, който е продаден на едно от тези дружества. Във връзка с посочената повреда са образувани няколко производства пред съдилища на различни държави членки.

3.

Най-напред първоначалният купувач на въпросния плавателен съд сезира френски съд с искане за извършване на съдебна експертиза с цел преди образуване на съдебното производство да се съберат доказателства за факти, въз основа на които впоследствие може да бъде подаден съдебен иск съгласно член 145 френския Граждански процесуален кодекс (наричан по-нататък „CPC“), което представлява действие по събиране на доказателства, обичайно наричано „in futurum“ ( 4 ).

4.

След като три години по-късно е депозирано заключението от експертизата, германският продавач и производител сезира запитващата юрисдикция с отрицателен установителен иск, с който иска да се установи, че ответниците по главното производство нямат право на никакви претенции спрямо него във връзка с въпросния плавателен съд. Няколко седмици след това сезиране на запитващата юрисдикция първоначалният купувач подава пред втори френски съд друг иск по същество ( 5 ), с който иска да бъде обезщетен за твърдяната от него вреда и да му бъдат възстановени направените за експертизата разноски.

5.

Запитващата юрисдикция иска да установи дали, въпреки че последният иск е подаден след иска, с който е била сезирана тя самата, тя все пак трябва, като „съд, различен от първия сезиран съд“, да спре разглеждането на делото съгласно член 27 от Регламент № 44/2001, тъй като няколко години преди образуване на висящото пред нея производство във Франция е било образувано производството по събиране на доказателства. Всъщност тя смята, че едно такова производство по събиране на доказателства би могло да представлява едно цяло с предявения впоследствие в същата държава членка иск по същество, тъй като той би представлявал негово материално продължение.

6.

Ето защо запитващата юрисдикция приканва Съда да определи дали в случай на потенциален висящ процес документът, с който е сезиран съдът на държава членка, разпоредил действия по събиране на доказателства преди образуване на съдебното производство, може да представлява „документ за образуване на производството или равностоен документ“ по смисъла на член 30, точка 1 от посочения регламент по отношение на иска по същество, който е предявен впоследствие пред друг съд на същата държава членка.

7.

Предвид съображенията, които ще изложа по-долу, смятам, че член 27 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува във връзка с член 30 от същия регламент и че на поставения по същество в настоящото дело въпрос следва да се даде отрицателен отговор.

II – Правна рамка

А – Правото на Съюза

8.

Регламент № 44/2001 е приложим ratione temporis към настоящия случай ( 6 ).

9.

Съгласно съображение 15 от Регламента „[в] интерес на хармоничното упражняване на правосъдие е необходимо да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения. Трябва да съществува ясен и ефективен механизъм за решаване на висящи дела (lis pendens) и свързани с тях производства и за отстраняване на проблемите, които произтичат от национални различия като тези във връзка с определянето на времето, към което едно дело се счита за висящо. За целите на настоящия регламент това време трябва да се определи автономно“.

10.

В глава II от Регламент № 44/2001, посветена на„Компетентност[та]“, се съдържа раздел 9, озаглавен „Висящ процес (Lis pendens) — свързани искове“.

11.

Член 27 от Регламента, който е включен в посочения раздел, гласи:

„1.   Когато дела с един и същ предмет и между същите страни, са заведени в съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд.

2.   Когато бъде установ[ена] компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд“.

12.

Член 30, точка 1 от същия раздел 9 е формулиран, както следва:

„За целите на настоящия раздел съдът се счита сезиран:

1)

в момента, когато документът за образуване на производството или равностоен документ е внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да се осъществят действия по отношение на ответника […]“.

13.

Разположен в раздел 10 от посочената глава, озаглавен „Временни, включително охранителни мерки“, член 31 гласи, че „[м]оже да се направи заявление пред съдилищата на държава членка за такива временни, включително охранителни мерки, каквито съществуват съгласно законодателството на тази държава членка, дори ако съгласно настоящия регламент съдилищата на друга държава членка са компетентни по съществото на делото“.

Б – Френското право

14.

Съгласно член 145 от CPC, който се намира в книга I, озаглавена „Общи разпоредби за всички съдилища“, дял VII, озаглавен „Съдебно събиране на доказателства“, поддял II, озаглавен „Събиране на доказателства“, „[п]ри наличие на законово основание за обезпечаване или събиране, преди образуване на съдебното производство, на доказателства за факти, от които би могло да зависи разрешаването на спор, по искане на всяко заинтересовано лице могат да бъдат постановени законово допустимите действия по събиране на доказателства чрез подаване на искова молба или в обезпечително производство“.

III – Спорът по главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда

15.

От акта за преюдициално запитване и от представената на Съда преписка е видно, че HanseYachts AG е дружество с предмет на дейност производство и продажба на плавателни съдове, установено в Грайфсвалд (Германия) — населено място, попадащо в териториалната компетентност на запитващата юрисдикция.

16.

С договор от 14 април 2010 г. HanseYachts продава на Port d’Hiver Yachting SARL, със седалище във Франция, произведена от него моторна лодка, която е била доставена на 18 май 2010 г. в Грайфсвалд и впоследствие превозена до Франция.

17.

Този плавателен съд е препродаден от Port d’Hiver Yachting на Société Maritime Côte d’Azur (наричано по-нататък „SMCA“), също установено във Франция.

18.

На 1 август 2011 г. HanseYachts и Port d’Hiver Yachting сключват договор за дистрибуция, съдържащ клауза за предоставяне на компетентност на съдилищата на Грайфсвалд, с която като приложимо материално право е определен германският закон и в която е предвидено, че посоченият договор заменя всички сключени между страните предходни писмени или устни споразумения.

19.

След настъпила през месец август 2011 г. повреда на един от двигателите на плавателния съд SMCA сезира Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия, Франция) с молба за обезпечително производство, връчена на 22 септември 2011 г. на Port d’Hiver Yachting, с която се иска преди образуване на съдебното производство да бъде назначена съдебна експертиза на основание член 145 от CPC. Посоченото дружество призовава и Volvo Trucks France в качеството на производител на тези двигатели.

20.

През 2012 г. Compagnie Generali IARD SA (наричано по-нататък „Generali IARD“) встъпва доброволно в съдебното производство в качеството си на застраховател на Port d’Hiver Yachting. През 2013 г. HanseYachts също е привлечено в производството като производител на въпросния плавателен съд.

21.

На 18 септември 2014 г. назначеното от Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия) вещо лице представя окончателното си заключение.

22.

На 21 ноември 2015 г. HanseYachts подава пред Landgericht Stralsund (Районен съд Щралзунд) отрицателен установителен иск, с който иска да се постанови, че Port d’Hiver Yachting, SMCA и Generali IARD не могат да имат никакви претенции спрямо него във връзка с въпросния плавателен съд.

23.

На 15 януари 2015 г. SMCA предявява иск срещу Port d’Hiver Yachting, Volvo Trucks France и HanseYachts пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон), като иска да бъдат осъдени солидарно да поправят вредите, които твърди, че е претърпяло от спорната повреда, и да му възстановят разходите, направени в производството по изготвяне на съдебна експертиза.

24.

Тъй като ответниците в главното производство повдигат на основание член 27 от Регламент № 44/2001 възражение за наличие на висящ процес, запитващата юрисдикция иска да установи дали тя, като „съд, различен от първия сезиран съд“, трябва да спре разглеждането на делото докато компетентността на Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон) бъде установена ( 7 ) съгласно параграф 1 от посочения член, или, напротив — тя може да се счита за „първия сезиран съд“ по смисъла на тази разпоредба, и следователно може да обяви за допустим иска по главното производство ( 8 ), а след това да пристъпи към разглеждане на основателността му.

25.

Според нея трябва да се възприеме последното разрешение, ако Съдът приеме, че производството пред френските съдилища е образувано едва с предявяване на иска по същество пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон), връчен през 2015 г., т.е. след като самата тя е била сезирана през 2014 г.

26.

За сметка на това би могло да се наложи първото разрешение, ако се установи, че „документ за образуване на производството или равностоен документ“, с който се счита, че френските съдилища са били сезирани съгласно член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001, представлява не посоченият иск по същество, а подадената през 2011 г. пред Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия) молба за назначаване на съдебна експертиза.

27.

Запитващата юрисдикция счита, че са изпълнени условията за наличие на висящ процес, посочени в член 27, параграф 1 от този регламент, тъй като искът по същество, подаден пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон), и висящият пред нея иск са между едни и същи страни и имат както един и същ предмет, така и едно и също основание.

28.

В този контекст с решение от 8 януари 2016 г., постъпило в Съда на 18 януари 2016 г., Landgericht Stralsund (Районен съд Щралзунд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Когато процесуалното право на държава членка предвижда самостоятелно производство по събиране на доказателства, в рамките на което по разпореждане на съда бъде възложена експертиза на вещо лице (в случая т.нар. expertise judiciaire по френското право), и когато в тази държава членка се заведе подобно самостоятелно производство по събиране на доказателства, като впоследствие в същата държава членка въз основа на резултатите от самостоятелното производство по събиране на доказателства се образува исково производство между същите страни:

Представлява ли в този случай документът, с който се образува самостоятелното производство по събиране на доказателства, „документ за образуване на производството или равностоен документ“ по смисъла на член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001? Или едва документът, с който се образува исковото производство, следва да се счита за „документ за образуване на производството или равностоен документ?“.

29.

Писмени становища представят HanseYachts, Port d’Hiver Yachting, SMCA и Generali IARD, както и Европейската комисия. Френското правителство предоставя писмен отговор на поставените му от Съда на основание член 61, параграф 1 от Процедурния му правилник въпроси. Не е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

IV – Анализ

А – Предварителни бележки

30.

Преди да пристъпя към анализ по същество на поставения пред Съда въпрос, бих искал да изложа някои съображения относно границите на анализа, който трябва да извърши Съдът.

31.

На първо място, следва да се отбележи, че в настоящото дело въпросът за основанията за международната компетентност съответно на запитващата юрисдикция и на Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон) не е поставен за разглеждане пред Съда, независимо от указанията, които запитващата юрисдикция е дала във връзка с това ( 9 ) и въпреки резервите, изразени в това отношение от някои от представилите становище пред Съда страни, по-специално относно факта, че в настоящия случай е налице клауза за избор на съд ( 10 ).

32.

Всяка една от тези национални юрисдикции трябва да се произнесе по собствената си компетентност с оглед на фактите, които са в основата на спора в главното производство и съгласно установените от правото на Съюза правила за компетентност, които в настоящия случай произтичат от разпоредбите на Регламент № 44/2001, така както са тълкувани от свързаната с тях практика на Съда ( 11 ).

33.

По-конкретно, ще припомня, че правилото за разрешаване на спорове за висящ процес, което се съдържа в член 27 от Регламент № 44/2001, няма за цел да установи разлика, или дори йерархия, между различните предвидени в посочения регламент основания за компетентност и че това процесуално правило, което се състои в предоставяне на предимство на евентуалната компетентност на първия сезиран съд, се основава само на хронологичния ред, в който са сезирани съответните съдилища ( 12 ).

34.

Освен това съгласно постоянната съдебна практика само запитващата юрисдикция може да прецени, с оглед на особеностите на висящото пред нея дело, както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда ( 13 ).

35.

Във връзка с това само ще отбележа, че с оглед на изложените от запитващата юрисдикция факти по главното производство — по-специално като се има предвид мястото, на което въпросната вещ изглежда е била доставена от производителя и продавач (HanseYachts) на първия купувач (Port d’Hiver Yachting) ( 14 ), няма основание да се приеме prima facie, че решение, с което запитващата юрисдикция би признала собствената си международна компетентност, поне по отношение на посочените страни, би било явно необосновано и че поставеният преюдициален въпрос би бил ирелевантен, тъй като няма да е от полза за решаването на този спор ( 15 ).

36.

На второ място, с оглед на изразените от запитващата юрисдикция и от представилите писмени становища страни различни гледни точки по въпроса за приложимите в настоящия случай норми от националното право, и по-специално относно предвидения в член 145 от CPC правен режим на действията по събиране на доказателства in futurum, подчертавам, че въпросът за правилното тълкуване на разпоредбите на вътрешното право на дадена държава членка не може да бъде решен от Съда ( 16 ).

37.

Всъщност в рамките на преюдициалното запитване Съдът е оправомощен да се произнася само по тълкуването или валидността на посочените в член 267 ДФЕС актове на Съюза ( 17 ). Тъй като обаче трябва да бъде полезен с отговора си на националните съдилища, за да могат те да се произнесат по спора в главното производство, Съдът може в духа на сътрудничество да им предостави указанията, които счита за необходими, с оглед на всички обстоятелства, с които разполага ( 18 ). При несигурност относно съдържанието на разпоредбите на съответното вътрешно право, той трябва да се произнесе, като вземе предвид този фактор ( 19 ).

38.

Накрая, Съдът многократно е постановявал, че понятията в Регламент № 44/2001 трябва по принцип да се тълкуват самостоятелно, т.е. с оглед на целите на разпоредбите на този акт, а не в зависимост от правните системи на държавите членки, за да се гарантира еднакво прилагане на тези разпоредби ( 20 ). Така тълкуването на правилата за компетентност, уредени от посочения регламент, и по-конкретно тези, които са посочени в членове 27 и 30 от него, не трябва да зависи нито от концепциите, възприети от законодателите или от съдебната практика на тези държави членки ( 21 ), нито от спецификите на спора по главното производство ( 22 ).

Б – По съдържанието на поставения на Съда въпрос

39.

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда по същество да установи дали, когато правото на държава членка предвижда производство по събиране на доказателства, което допуска назначаването на съдебна експертиза преди образуването на съдебно производство, и впоследствие в тази държава въз основа на резултатите от посоченото производство се образува исково производство между същите страни, следва да се приеме, че документът, с който се образува производството по събиране на доказателства, представлява „документ за образуване на производството или равностоен документ“ по смисъла на член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001, или тази квалификация се отнася само до документа, с който се предявява искът по същество.

40.

Изглежда че запитващата юрисдикция подкрепя първия подход, който отговаря на поддържаното от тримата ответници по главното производство становище, докато HanseYachts и Комисията избират втория подход ( 23 ), който според мен е правилният начин на тълкуване.

41.

Също като Комисията считам, че е необходимо Съдът да преформулира поставения му въпрос по изложените по-долу съображения.

42.

Най-напред ще припомня, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени ( 24 ). Последният следва също да извлече от съвкупността от елементите, предоставени от тази юрисдикция, и в частност от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на висящия пред него спор, независимо от факта, че евентуално не е било извършено позоваване на тези разпоредби в текста на преюдициалните въпроси ( 25 ).

43.

В случая, макар че преюдициалният въпрос формално се отнася само до член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001, това обстоятелство не е пречка Съдът да предостави на запитващата юрисдикция всички други насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да се произнесе по висящото пред нея дело.

44.

От мотивите на акта за преюдициално запитване обаче следва, че за да определи дали трябва да спре разглеждането на делото в приложение на член 27 от Регламент № 44/2001, запитващата юрисдикция има нужда от указания дали в случай като разглеждания в главното производство тя трябва да се счита за „съд, различен от първия сезиран съд“, по смисъла на тази разпоредба предвид датата — която следва да се определи от Съда съгласно посочения член 30 — на която според посочената юрисдикция пред френски съд е било образувано дело с един и същи предмет и основание и между едни и същи страни. Ето защо според мен член 27 следва да се тълкува във връзка с член 30 от посочения регламент.

45.

За сметка на това ми се струва, че няма да е от полза за настоящото дело да бъде дадено определение на понятието „временни, включително охранителни мерки“ по смисъла на член 31 от Регламент № 44/2001, доколкото запитващата юрисдикция за целите на решението си само посочва възможността да бъде взета предвид практиката на Съда относно това понятие при тълкуване по аналогия на член 30 от посочения регламент ( 26 ).

46.

Предвид посочените обстоятелства смятам, че трябва да се счете, че по същество преюдициалното запитване цели да се установи дали в случай на потенциален висящ процес датата, на която е образувано производство по събиране на доказателства преди образуването на съдебно производство, може да представлява датата, на която „се счита сезиран“, по смисъла на член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001, съдът, който трябва да се произнесе по иска по същество, предявен в същата държава членка след получаване на резултата от действията по събиране на доказателства, при положение че производството по събиране на доказателства и последвалият иск по същество биха могли да представляват едно цяло от процесуална гледна точка.

47.

Ако не се възприеме това тълкуване, както препоръчвам, това по-конкретно ще означава, че съд на друга държава членка, който, както в делото по главното производство, е бил сезиран с иск по същество — предявен след приключване на производството по събиране на доказателства, но преди споменатия по-горе [в т. 46] иск по същество — със същите страни, същия предмет и същото основание, трябва да се счете за „първия сезиран съд“ по смисъла на член 27 от посочения регламент.

48.

Преди да се пристъпи непосредствено към исканото тълкуване, следва да се потвърди правилността на предварително изложените твърдения на запитващата юрисдикция, че при обстоятелства като тези по спора, с който е била сезирана, е възможно да е налице положение на висящ процес съгласно горепосочения член.

В – По потенциалното наличие на положение на висящ процес с оглед на член 27 от Регламент № 44/2001

49.

За да обоснове преюдициалния си въпрос, Landgericht Stralsund (Районен съд Щралзунд) се основава на предпоставката, че висящият пред него процес може да влезе в противоречие с предявения пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон) иск по същество и че посочените в член 27 от Регламент № 44/2001 правила за висящ процес биха могли да доведат до това германският съд, като „съд, различен от първия сезиран съд“, да трябва да спре разглеждането на делото, ако се приеме, че посоченият иск е предявен с образуване на производство по събиране на доказателства пред Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия), с което би могъл да образува едно цяло.

50.

Струва ми се обаче, че запитващата юрисдикция не смята, че трябва да спре разглеждането на делото поради наличие на висящ процес, ако се счете, че напротив, двете френски производства са независими едно от друго. Според мен в този случай задължението за спиране на производството очевидно трябва да отпадне предвид разпоредбите от правото на Съюза, които ще разгледам по-долу, тъй като, от една страна, предявеният във Франция иск по същество, ако бъде разгледан изолирано, е бил подаден на дата, следваща датата на подаване на предявения в Германия иск по същество, и от друга страна, френското производство по събиране на доказателства няма същото основание и предмет като предявения в Германия иск и освен това то вече не е било висящо към момента на подаването на този иск.

51.

Всъщност ще припомня, че член 27 от Регламент № 44/2001 урежда само положенията на висящ процес, при които съдилищата на различни държави членки са сезирани едновременно с производства, по които могат да бъдат постановени противоречащи си съдебни решения ( 27 ), а именно „[когато са заведени] дела с един и същ предмет [, основание] и между същите страни“. Съдът многократно вече се е произнасял по тълкуването, което трябва да се даде на тези три изисквания за идентичност на страните, предмета и основанието ( 28 ), като е подчертал, че въз основа на систематиката и целите на посочения регламент трябва да бъде изведено самостоятелно определение на посочените понятия ( 29 ).

52.

Що се отнася до първия от тези три кумулативни критерия, от практиката на Съда следва, че той е изпълнен, когато страните по двете паралелни производства са едни и същи, независимо от факта, че е възможно да имат различно процесуално положение ( 30 ).

53.

В случая е без значение, че ищецът в производствата пред френските съдилища — SMCA, е ответник пред запитващата юрисдикция, като обратното се отнася и за HanseYachts ( 31 ). Също така е без значение, че идентичността на страните не е пълна, а частична, както в настоящия случай, като обаче следва да се уточни, че при такава хипотеза сезираният на второ място съд е длъжен да се откаже от компетентността си само при положение че страните по разглеждания от него спор са страни и по образуваното преди това производство, като производството между другите страни може да продължи пред този съд ( 32 ).

54.

Що се отнася до критерия за идентичност на основанието, Съдът е уточнил, че това понятие трябва да се разбира като включващо „фактите и правната норма, на които се основа искът“ ( 33 ). Условието за идентичност на предмета, който се определя като съответстващ на „целта на иска“ ( 34 ) в широк смисъл, ( 35 ) понякога се разглежда съвместно с предходния критерий в практиката на Съда ( 36 ).

55.

В настоящия случай, както отбелязва запитващата юрисдикция, от посочената съдебна практика следва, че последните два критерия са изпълнени по отношение на потенциален висящ процес между иск за признаване на отговорността на ответника за настъпили вреди и за осъждането му да заплати на това основание обезщетение, като иска, с който е сезиран Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон) и който е предявен срещу HanseYachts, и иск на същия този ответник, с които се цели да се установи, че той не носи отговорност за посочените вреди, какъвто е висящият пред Landgericht Stralsund (Районен съд Щралзунд) иск, предявен от HanseYachts, като се има предвид, че едното от тези производства представлява пълна противоположност на другото ( 37 ).

56.

Тази констатация обаче не предопределя отговора, който следва да се даде на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, който се отнася по-конкретно до това дали тази юрисдикция трябва да се счита за „съд, различен от първия сезиран съд“, по смисъла на член 27 във връзка с член 30 от Регламент № 44/2001 поради възможното обединяване в едно цяло на образуваното в друга държава членка производство по събиране на доказателства и на предявения впоследствие в същата държава членка иск по същество, становище, което аз не споделям ( 38 ).

57.

За изчерпателност ще посоча, че според мен е невъзможно да се приеме, че съществува идентичност на основанието и предмета между иск по същество като този по главното производство, чиято цел е да се установи липса на гражданска отговорност, и производство по събиране на доказателства преди образуване на съдебното производство като това пред Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия), с което се иска назначаване на съдебна експертиза, макар фактическата обстановката по двете производства да е една и съща. Според мен такава двойна идентичност трябва да се отхвърли, тъй като както изтъкнатите от ищците правни норми, така и преследваните от тях цели във всяко едно от тези два вида производства са напълно различни, и то независимо от особеностите на настоящия случай.

58.

Всъщност, както посочва и Комисията, въпросното производство по събиране на доказателства има за цел само да се разпоредят действия по събиране на доказателства in futurum, за да се обезпечат или съберат, преди образуване на съдебното производство, доказателства за факти, въз основа на които евентуално впоследствие може да бъде предявен иск по същество. Макар да е възможно едно такова производство да има състезателен характер ( 39 ), неговият краен резултат, в случая съдебна експертиза, все пак не води до преценка по същество на наличните права, в случая в областта на гражданската отговорност. Обратно, иск по същество като този, с който е сезирана запитващата юрисдикция, има за предмет да се установи, че отговорността на ищеца по никакъв начин не може да бъде ангажирана за вредите, настъпили от повредата на продадения от него плавателен съд. Ето защо целта на ищеца е да бъде постановено решение по същество, което да сложи край на спора. Следователно струва ми се, че рискът от постановяване на противоречащи си съдебни решения, на който се основава предвиденият в член 27 от Регламент № 44/2001 механизъм за наличие на висящ процес, не е налице при производства с толкова различен предмет.

59.

Според мен установените по този начин съществени разлики между производството по събиране на доказателства преди образуване на съдебното производство и предявения въз основа на резултатите от това производство иск по същество, не дават възможността да се приеме, както смята запитващата юрисдикция, че документът, с който е образувано първото производство, представлява и актът за образуване на последното.

Г – По евентуалната квалификация на документа, с който се образува производство по събиране на доказателства преди образуване на съдебното производство, като равностоен на документа за последващо образуване на производство по същество съгласно член 30 от Регламент № 44/2001

60.

На Съда вече се е налагало да тълкува член 30 от Регламент № 44/2001 във връзка с член 27 от същия. В това отношение той е изтъкнал, че посоченият регламент не уточнява при какви обстоятелства компетентността на първия сезиран съд трябва да се счита за „установена“ по смисъл на член 27, който се ограничава с въвеждането на процесуално правило, основаващо се на хронологичния ред, в който са сезирани съответните съдилища, но че член 30 определя самостоятелно и автономно датата, на която даден съд се „счита за сезиран“ за целите на прилагането на разпоредбите от този регламент относно наличие на висящ процес ( 40 ).

61.

Подчертавам, че както се посочва с първите използвани в член 30 от Регламент 44/2001 думи, установеното от него материално правило се прилага към всички разпоредби в раздел 9 от Регламента, а именно не само тези, които се прилагат в случай на висящ процес и се съдържат в член 27, но и тези, които се прилагат в случай на свързани искове и се съдържат в член 28, както и тези, които уреждат особената хипотеза, при която влезлите в колизия искове спадат към изключителната компетентност на няколко съдилища, съдържащи се в член 29. Ето защо тълкуването, което трябва да се даде на посочения член 30, следва да бъде съобразено с всички тези различни хипотези.

62.

В настоящото дело, за да обоснове предлаганото от нея широко тълкуване, което се състои във включване на производството по събиране на доказателства в образуваното впоследствие в същата държава членка производството по същество, запитващата юрисдикция извежда довод, на първо място, от текста на член 30 от Регламент № 44/2001, съгласно който съдът може да бъде сезиран не само с „документ за образуване на производството“, но и с „равностоен документ“, какъвто според нея би могъл да представлява документът, с който е бил сезиран съдът, разпоредил съответните действия по събиране на доказателства in futurum.

63.

Подготвителните работи по Регламент № 44/2001 не допринасят за ползотворното изясняване на тази формулировка, която е алтернативна. Бих искал да отбележа, че тя вече е фигурирала в член 19, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 ( 41 ), чийто текст е повлиян от международен акт ( 42 ). С оглед на указанията относно понятието „равностоен документ“ по смисъла на последния акт ( 43 ) и на изразената от Съда преценка в едно решение относно Брюкселската конвенция ( 44 ) силно се съмнявам, че би могло да бъде възприето подкрепяното от запитващата юрисдикция становище.

64.

Преди всичко искам да подчертая, че според мен използваните в посочения член 30 термини, доколкото са в единствено число, не позволяват да се възприеме това становище. Всъщност този член определя момента, в който „съдът се счита сезиран“ и в това отношение препраща, както в точка 1, така и в точка 2 към „момента, когато документът [е] внесен в [съответния] съд“ ( 45 ), за разлика от други разпоредби от същия регламент, в които се говори най-общо за „съдилищата“ в дадена държава членка ( 46 ).

65.

Тази терминологична информация не е без значение, по-специално с оглед на обстоятелства като тези в настоящия случай, при които френският съд, пред който е образувано производството за събиране на доказателства, не е същият съд, който е бил сезиран с иска по същество, за който се предполага, че следва да представлява продължение на посоченото производство. Фактът, че тези две съдилища са в една и съща държава членка, е без значение за правилото, с което се определя датата на сезиране на конкретния съд, така както то е посочено в гореспоменатия член 30.

66.

На второ място, запитващата юрисдикция изтъква, че член 30 от Регламент № 44/2001 има за цел да се избегне възможността страните да извлекат полза чрез злоупотреба от съществуващите в рамките на Съюза процесуални различия. Посоченият от тази юрисдикция риск от „саботиране“, разбира се, не е изключен ( 47 ), особено при отрицателен установителен иск, какъвто е искът по главното производство ( 48 ). Аз обаче считам, че Регламент № 44/2001 не забранява сам по себе си „forum shopping“ и че в настоящото дело процесуалните действия на HanseYachts не представляват злоупотреба.

67.

От съображение 15 от Регламент № 44/2001 ( 49 ) и от предхождащия го законодателен процес ( 50 ) следва, че основната цел на приемането на член 30 е да се ограничат проблемите и правната несигурност, предизвикани от съществуването в държавите членки на голямо разнообразие от разпоредби за определяне на момента на сезиране на съда, чрез материалноправно правило, позволяващо определянето на този момент по ясен и еднакъв начин ( 51 ).

68.

С посочените в точки 1 и 2 от член 30 две групи от критерии се въвежда еднакъв механизъм, като, както изтъква HanseYachts, съдържащите се в него понятия да се тълкуват чрез препращане към съдържанието на различни национални правни уредби ( 52 ). Следователно препоръчвам да се възприеме ограничителен подход по отношение на значението, което следва да се даде на разпоредбите на член 30, за да се осигури съответствие с посочените в тях цели за еднакво прилагане и правна сигурност ( 53 ).

69.

На трето място, в подкрепа на становището си запитващата юрисдикция изтъква практически доводи, които не намирам за убедителни. Тя твърди, че експертизата, която в настоящия случай е била разпоредена от френски съд, по-добре отговаря на въпросите от материалното право, които могат да бъдат поставени в рамките на провеждано във Франция производство по същество, и че би следвало да се избягнат разходите за евентуално изслушване на експерта в Германия. Според мен изтъкнатите пречки далеч не са непреодолими, а подобни съображения не могат да имат предимство пред съображения, които са изведени както от текста, така и от целите на член 30 от Регламент № 44/2001, които току-що изложих.

70.

Освен това, ако се приеме, както препоръчвам ( 54 ), че производство по събиране на доказателства преди образуване на съдебното производство няма същото основание и същия предмет като производство по същество по смисъла на член 27 от посочения регламент, според мен е трудно да се приеме, че документът, с който се образува производството по събиране на доказателства, може да се счита и за „документ за образуване на производството или равностоен документ“ по смисъла на член 30 в случай на производство по същество, образувано след получаване на резултатите от производството по събиране на доказателства.

71.

Липсата от процесуална гледна точка на единно цяло следва да се установи по-конкретно с оглед на фактите по главното производство. Всъщност, както отбелязват френското правителство и Комисията, самият текст на член 145 от CPC оборва становището за наличието на материално продължение между предвиденото в горепосочения член производство по събиране на доказателства и последващото производство по същество, тъй като в тази разпоредба изрично се посочва, че съответното искане за постановяване на действия по събиране на доказателства трябва да бъде подадено именно „преди образуване на съдебното производство“, а не във връзка със съдебен иск ( 55 ).

72.

Изложеният от мен анализ се потвърждава от факта, че резултатът от действията по събиране на доказателства in futurum, в случая заключението от съдебната експертиза, не се взема предвид от съда, който е разпоредил тези действия. Всъщност, както посочва и френското правителство, по принцип този съд престава да е сезиран, след като постанови решение, с което уважава или отхвърля искането за извършване на такива действия. Освен това посоченото решение няма сила на пресъдено нещо по отношение на главното производство ( 56 ).

73.

Освен това не е задължително след производство по събиране на доказателства да бъде предявен иск по същество, предвид това, че след приключване на действията по събиране на доказателства заинтересованото лице, което не е длъжно да предяви съдебен иск, може да предпочете да сключи споразумение или да се откаже да предяви иск срещу другата страна. Дори да е предявен иск по същество, това може да се извърши пред друг съд, какъвто е настоящият случай, като следва да се припомни, че експертизата е била разпоредена от Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия), а искът по същество е бил предявен пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон) ( 57 ).

74.

Също като HanseYachts и Комисията считам, че правилото за спиране на давността, посочено в член 2239 от френския граждански кодекс ( 58 ), на което се позовават запитващата юрисдикция и Port d’Hiver Yachting, за да изтъкват, че има пряка връзка между действията по събиране на доказателства in futurum и предявения впоследствие иск по същество, не може основателно да постави под въпрос гореизложените съображения, тъй като тази разпоредба не установява наличието на твърдяното единство от процесуална гледна точка ( 59 ).

75.

Според мен следователно в този случай липсва изтъкнатото от запитващата юрисдикция продължение. Струва ми се обаче, че тази юрисдикция признава, че въпросното производство по събиране на доказателства е отделно от правна гледна точка от производството, образувано с иска по същество, по-конкретно предвид член 145 от CPC ( 60 ), тъй като съгласно текста на зададения от нея преюдициален въпрос самата тя квалифицира първото производството като „самостоятелно“ спрямо второто.

76.

С оглед на всички тези съображения считам, че член 27 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкуват във връзка с член 30 от същия регламент в смисъл, че когато е образувано производство по същество в държава членка вследствие на резултатите от действия по събиране на доказателства in futurum, не би могло да се приеме, че това производство е започнало с образуване на производството по събиране на доказателства в същата държава. Ето защо съдът на друга държава членка, който е бил сезиран след това производство по събиране на доказателства, но преди образуване на посоченото производство по същество, с иск със същите страни, същия предмет и същото основание като тези на иска, предявен в последното посочено производство, не е длъжен в приложение на горепосочения регламент да спре разглеждането на делото поради наличието на висящ процес, тъй като той не е съдът, различен от първия сезиран съд.

77.

Както вече посочих ( 61 ), струва ми се, че в настоящото дело не следва да се тълкува член 31 от Регламент № 44/2001. Все пак за изчерпателност ще посоча, че в мотивите на акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва възможността да бъде взето предвид решението St. Paul Dairy ( 62 ), отнасящо се до член 24 от Брюкселската конвенция, който по същество съответства на горепосочения член 31. В това решение Съдът е постановил, че не попадат в квалификацията „временни или охранителни мерки“ по смисъла на посочения член 24 действията по събиране на доказателства, с които се цели единствено да се даде възможност на бъдещия ищец да прецени, преди образуване на съдебното производство, шансовете за успех на евентуален съдебен иск ( 63 ), по-специално с оглед на необходимостта да се избегне наличието на различни основания за съдебна компетентност по отношение на едно и също правоотношение.

78.

Запитващата юрисдикция предполага, че предвидените в член 145 от CPC действия по събиране на доказателства биха могли да съответстват на посочените в горепосоченото решение действия и че мотивите на това решение биха могли да означават — за целите на тълкуване на член 30 от Регламент № 44/2001, който е предмет на зададения от нея преюдициален въпрос — че когато в една държава членка е разпоредено действие по събиране на доказателства от този вид, не е разрешено да се предяви иск по същество в друга държава членка.

79.

Струва ми се, че въпросът дали дадено производство по събиране на доказателства преди образуване на съдебното производство може да се счита за временна, включително охранителна мярка по смисъла на член 31 от Регламент № 44/2001, в този контекст изисква само кратък анализ, като следва да се отбележи, че в настоящия случай този въпрос е поставен от запитващата юрисдикция като второстепенен и че тя е посочила различни гледни точки, по-конкретно по отношение на член 145 от CPC, не само в писмените становища и отговорите, които е представила в случая пред Съда ( 64 ), но и в доктрината ( 65 ).

80.

Във връзка с това ще отбележа само, че от структурна гледна точка член 31 се намира в раздел 10 от Регламент № 44/2001, който се отнася до временните и охранителните мерки, докато членове 27 и 30 от същия регламент, чието тълкуване единствено се иска в настоящото дело, се намират в раздел 9, който урежда случаите на висящ процес и свързани искове. При разглеждане по същество, за разлика от последните две разпоредби, които регламентират връзката между висящи паралелни производства в различни държави членки, член 31 следва напълно различна логика, тъй като с него се въвежда правило за дерогиране на компетентност — което следователно Съдът разглежда ограничително ( 66 ) — според което съд на дадена държава членка може да разпореди временни или охранителни мерки дори когато съд на друга държава членка е компетентен съгласно посочения регламент да се произнесе по същество.

81.

Поради това, като се има предвид предметът на преюдициалния въпрос, така както бе преформулиран, считам че няма основание да се разсъждава по аналогия с решение St. Paul Dairy ( 67 ) и че при всички случаи съдържанието на това решение не може да постави под въпрос тълкуването на членове 27 и 30 от Регламент № 44/2001, което препоръчвам да бъде възприето по настоящото дело ( 68 ).

V – Заключение

82.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Landgericht Stralsund (Районен съд Щралзунд, Германия) преюдициален въпрос по следния начин:

„Член 27 и член 30, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че когато самостоятелно производство по събиране на доказателства, в което се разпореждат действия по събиране на доказателства преди образуване на съдебното производство, се провежда в една държава членка и вследствие на резултатите от посочените действия по събиране на доказателства бъде предявен иск по същество пред съд на същата държава членка, датата, на която този съд се „счита за сезиран“ по смисъла на посочения член 30, не е датата на образуване на производството по събиране на доказателства, от което следва, че съд на друга държава членка, който междувременно е бил сезиран с иск по същество със същите страни, същия предмет и същото основание като тези на горепосочения иск, трябва да се счита за „първия сезиран съд“ по смисъла на посочения член 27“.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74 и поправка в ОВ L 10, 2014 г., стр. 32.

( 3 ) В самото начало ще уточня, че Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г. (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последвалите конвенции за присъединяване на нови държави членки към същата конвенция (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), която е заменена от Регламент 44/2001, предвижда в член 21 аналогично правило на посоченото в член 27 от Регламента, но не съдържа разпоредба, която да е аналогична на член 30 от същия. Практиката на Съда относно тълкуването на посочената конвенция се прилага при тълкуването на Регламент № 44/2001, доколкото разпоредбите им са еквивалентни по същество (вж. по-специално решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C–509/09 и C–161/10, EU:C:2011:685, т. 39).

( 4 ) По този начин по-конкретно френският Касационен съд квалифицира действията по събиране на доказателства, разпоредени преди образуване на съдебното производство (вж. по-специално решения на 2-ри граждански състав от 23 юни 2016 г., № 15‑19.671 и на търговски състав от 16 февруари 2016 г., № 14‑25.340, достъпни на следния интернет адрес: https://www.legifrance.gouv.fr), като ги разграничава от разпоредените в хода на съдебното производство действия по събиране на доказателства (вж. по-специално Combes, G. et Ménétrey, S. Incidents de procédure, Mesures d’instruction, Dispositions générales. — JurisClasseur Procédure civile, 634/2016, pt. 12, pt. 49 sq.).

( 5 ) Понятието „иск по същество“ в случая трябва да се разбира като всеки иск, с който се цели постановяване на окончателно съдебно решение относно налични права и задължения, независимо от факта дали той е от положително естество (като този за присъждане на обезщетение за вреди) или от отрицателно естество (като този за установяване на липса на отговорност), за разлика от исканията за постановяване само на привременни решения или на решения, които се отнасят единствено до процесуалните правила или правилата за компетентност.

( 6 ) Регламент № 44/2001 наистина е бил отменен с Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1). Първият от тези регламенти обаче продължава да се прилага към настоящия случай, тъй като висящото пред запитващата юрисдикция производство е образувано преди 10 януари 2015 г., датата, от която започва да се прилага вторият регламент (вж. членове 66 и 81 от Регламент № 1215/2012). Вж. също Beraudo, J.–P. et Beraudo, M.–J. Convention de Bruxelles, conventions de Lugano et règlements (CE) no 44/2001 et (UE) no 1215/2012 — Compétence — Règles de procédure ayant une incidence sur la compétence. — JurisClasseur Europe, 3030/2015, pt. 62, където се уточнява, че Регламент № 44/2001 трябва да се прилага, когато поне едно от производствата, които могат да доведат до висящ процес, е било образувано преди тази дата.

( 7 ) Като се позовава на решение от 3 април 2014 г., Weber (C–438/12, EU:C:2014:212, т. 49 и сл.), запитващата юрисдикция приема, че в другите държави членки не може да се откаже признаване на постановеното от френския съд решение по съществото на спора. Тя добавя, че германските съдилища нямат изключителна компетентност, с която да влиза в противоречие приемането на такова решение, и че никаква клауза за избор на съд не обвързва ищеца по главното производство (HanseYachts) и ищеца по френското съдебно производство (SMCA). Според нея френските съдилища биха могли да основат компетентността си на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, тъй като вредоносното събитие е настъпило във Франция.

( 8 ) Посоченият съд приема, че разполага с международна компетентност на основание член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, който се прилага към дела, свързани с договорни правоотношения.

( 9 ) Вж. бележки под линия 7 и 8 от настоящото заключение.

( 10 ) Така Комисията изразява съмнение, че клаузата за предоставяне на компетентност на съдилищата на Грайфсвалд, която се съдържа в сключения през 2011 г. между HanseYachts и Port d’Hiver Yachting договор за дистрибуция, би могла да има обратно действие спрямо подписания през 2010 г. между същите страни договор за продажба и че тази клауза може да бъде противопоставена на SMCA, втори ответник, който няма договорно отношение с ищеца по главното производство. Преценката на тези факти, които се установяват от обстоятелствата по главното производство, обаче трябва да се извърши от запитващата юрисдикция, а не от Съда в рамките на производството по член 267 ДФЕС (вж. по-специално решения от 25 октомври 2012 г., Folien Fischer и Fofitec, C–133/11, EU:C:2012:664, т. 24 и от 25 април 2013 г., Asociația Accept, C–81/12, EU:C:2013:275, т. 41).

( 11 ) По-конкретно, от постоянната съдебна практика следва, че в случай на висящ процес преценката относно компетентността на първия сезиран съд по принцип се извършва от него, а не от сезирания на второ място съд (вж. по-специално решение от 27 юни 1991 г., Overseas Union Insurance и др., C–351/89, EU:C:1991:279, т. 25 и 26).

( 12 ) Вж. по-специално решение от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements (C–523/14, EU:C:2015:722, т. 48).

( 13 ) Вж. по-специално решения от 27 февруари 2014 г., Cartier parfumslunettes и Axa Corporate Solutions assurances (C–1/13, EU:C:2014:109, т. 24 и сл.) и от 3 април 2014 г., Weber (C–438/12, EU:C:2014:212, т. 33 и сл.).

( 14 ) Вж. точки 15 и 16 от настоящото заключение.

( 15 ) Припомням, че Съдът не се произнася по преюдициален въпрос, тъй като е недопустим, само ако поисканото тълкуване на правото на Съюза е явно хипотетично и не е от полза за разрешаването на спора в главното производство (вж. по-специално решения от 22 май 2014 г., Érsekcsanádi Mezőgazdasági, C–56/13, EU:C:2014:352, т. 3638 и от 6 ноември 2014 г., Cartiera dell’Adda, C–42/13, EU:C:2014:2345, т. 29).

( 16 ) Тази задача е поверена изключително на националните съдилища (вж. по-специално решения от 15 януари 2013 г., Križan и др., C–416/10, EU:C:2013:8, т. 58 и от 11 септември 2014 г., Essent Belgium, C–204/12—C–208/12, EU:C:2014:2192, т. 52). Следва да се отбележи, че особеността на настоящото дело е свързана с факта, че в случая запитващата юрисдикция е германски съд, докато процесуалните норми, чийто текст се обсъжда от страните, не са тези на германското, а на френското право, с чието съдържание и обхват тя не е непременно запозната. Съдът обаче не може да прецени дали тълкуването на тези разпоредби от тази юрисдикция е правилно (решение от 13 декември 2012 г., Caves Krier Frères, C–379/11, EU:C:2012:798, т. 36).

( 17 ) Вж. по-специално решение от 22 май 2014 г., Érsekcsanádi Mezőgazdasági (C–56/13, EU:C:2014:352, т. 53).

( 18 ) Вж. по-специално решения от 24 февруари 2015 г., Grünewald (C–559/13, EU:C:2015:109, т. 32) и от 13 юли 2016 г., Pöpperl (C–187/15, EU:C:2016:550, т. 35).

( 19 ) Вж. по-специално решение от 17 януари 2013 г., Zakaria (C–23/12, EU:C:2013:24, т. 30).

( 20 ) Този автономен подход е бил възприет от Съда отдавна (вж. по-специално решение от 8 декември 1987 г., Gubisch Maschinenfabrik, 144/86, EU:C:1987:528, т. 6 и 11, относно понятието за висящ процес по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция, на който по същество съответства член 27 от Регламент № 44/2001) и често е бил потвърждаван (вж. по-специално решение от 28 юли 2016 г., Siemens Aktiengesellschaft Österreich, C–102/15, EU:C:2016:607, т. 30, относно тълкуването на разпоредбите на Регламент № 44/2001).

( 21 ) Бих искал да отбележа, че в настоящото дело страните, представили становища пред Съда, изтъкнаха множество доводи от национално естество.

( 22 ) В становището си по дело Purrucker (C–296/10, EU:C:2010:578, т. 89), което също се отнася до тълкуването на правилата за съдебна компетентност съгласно правото на Съюза, генералният адвокат Jääskinen правилно посочва, че „Съдът трябва да възприеме подход, който да е неутрален и обективен и да не е повлиян нито от фактическите, нито от процесуалните или другите правни особености на спора по главното производство. Фактите по случая […] не би следвало да предопределят отговора на поставения въпрос“.

( 23 ) Френското правителство не изразява становище по този въпрос, като следва да се припомни, че то не представя писмено становище по настоящото дело, но отговоря на поставените от Съда въпроси за съдържанието на френското право, и по-специално относно предвидените в член 145 от CPC действия по събиране на доказателства.

( 24 ) Вж. по-специално решения от 4 юни 2015 г., Brasserie Bouquet (C–285/14, EU:C:2015:353, т. 15) и от 20 октомври 2016 г., Danqua (C–429/15, EU:C:2016:789, т. 36).

( 25 ) Вж.по-специално решения от 13 февруари 2014 г., Airport Shuttle Express и др. (C–162/12 и C–163/12, EU:C:2014:74, т. 30 и 31) и от 3 юли 2014 г., Gross (C–165/13, EU:C:2014:2042, т. 20).

( 26 ) По тези допълнителни въпроси вж. точка 77 и сл. от настоящото заключение.

( 27 ) В съображение 15 от същия регламент се посочва, че „[в] интерес на хармоничното упражняване на правосъдие е необходимо да се минимизира“ рискът от такива едновременни производства и че точно с тази цел са били приети еднообразни правила, които позволяват по лесно да се разрешат проблемите, свързани с наличието на висящ процес. Вж. също решение от 27 юни 1991 г., Overseas Union Insurance и др. (C–351/89, EU:C:1991:279, т. 16) относно Брюкселската конвенция.

( 28 ) Както посочва Комисията, ирелевантно е, че в текста на немски език на член 27 от Регламент № 44/2001 не се прави изрично разграничение между последните два критерия, което съществува в текстовете на други езици (относно текста на немски език на член 21 от Брюкселската конвенция, който съответства на посочения член 27, вж. решение от 8 декември 1987 г., Gubisch Maschinenfabrik, 144/86, EU:C:1987:528, т. 14).

( 29 ) Вж. по-специално решение от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements (C–523/14, EU:C:2015:722, т. 38).

( 30 ) Вж. по-специално решения от 8 декември 1987 г., Gubisch Maschinenfabrik (144/86, EU:C:1987:528, т. 13) и от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements (C–523/14, EU:C:2015:722, т. 41).

( 31 ) Впрочем обръщането на процесуалното положение е характерно за отрицателния установителен иск, с какъвто HanseYachts сезира запитващата юрисдикция, като същевременно иска да бъде освободено от отговорност, която е предмет на иска, разглеждан от Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон). Вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2012 г., Folien Fischer и Fofitec (C–133/11, EU:C:2012:664, т. 43).

( 32 ) Вж. решение от 6 декември 1994 г., Tatry (C–406/92, EU:C:1994:400, т. 34 и сл.). В настоящото дело запитващата юрисдикция уточнява, че ако в приложение на член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 е длъжна да спре разглеждането на производството между HanseYachts и SMCA поради наличие на висящ процес, тогава тя следва да се възползва и от предвидената в член 28, параграф 1 от посочения регламент възможност да спре разглеждането на делото, но този път поради наличие на свързани искове в производството между HanseYachts и другите ответници.

( 33 ) Вж. по-специално решение от 8 декември 1987 г., Gubisch Maschinenfabrik (144/86, EU:C:1987:528, т. 15), в което Съдът е приел, че паралелните производства имат едно и също основание, тъй като се основават на „едно и също договорно правоотношение“, както и от 14 октомври 2004 г., Mærsk Olie & Gas (C–39/02, EU:C:2004:615, т. 38), в което, напротив, Съдът е постановил, че „правните норми, които представляват основание за всеки един от двата иска, са различни“.

( 34 ) Вж. по-специално решение от 6 декември 1994 г., Tatry (C–406/92, EU:C:1994:400, т. 41). В решението от 8 май 2003 г., Gantner Electronic (C–111/01, EU:C:2003:257, т. 31) Съдът е уточнил, че за да се прецени дали предметът е идентичен, трябва да се вземат предвид само съответните искания на активно легитимираните страни по паралелните производства, но не и изложените защитни доводи.

( 35 ) Вж. по-специално решение от 8 декември 1987 г., Gubisch Maschinenfabrik (144/86, EU:C:1987:528, т. 17).

( 36 ) Вж. по-специално решение от 25 октомври 2012 г., Folien Fischer и Fofitec (C–133/11, EU:C:2012:664, т. 49) относно отрицателен установителен иск. В други решения тези два критерия са ясно отделени (по-специално решение от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements, C–523/14, EU:C:2015:722, т. 4346).

( 37 ) Вж. решение от 19 декември 2013 г., NIPPONKOA Insurance (C–452/12, EU:C:2013:858, т. 42 и цитираната съдебна практика).

( 38 ) В това отношение вж. точка 60 и сл. от настоящото заключение.

( 39 ) Когато съдът е сезиран не с искова молба, а с молба по обезпечително производство, какъвто е случаят с Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия).

( 40 ) Решение от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements (C–523/14, EU:C:2015:722, т. 56 и 57) относно определянето на датата, на която съдът се счита за сезиран по смисъла на посочените членове, когато дадено лице е подало искане за конституиране като граждански ищец пред съдия-следовател.

( 41 ) Регламент на Съвета от 29 май 2000 година за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите членки (ОВ L 160, 2000 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 161). Посоченият член 19, който се отнася до случаите на неявяване на ответника, е бил възпроизведен и в акта, който заменя Регламент № 1348/2000, а именно Регламент № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. (ОВ L 324, 2007 г., стр. 79).

( 42 ) В предложението за Директива на Съвета, представено от Комисията на 26 май 1999 г. и довело до приемането на Регламент № 1348/2000 (COM(1999) 219 окончателен), се посочва, че член 19 от Регламента възпроизвежда съдържанието на членове 15 и 16 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчването в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (вж. т. 4.4 от изложението на мотивите и коментара към член 19 от посоченото предложение).

( 43 ) В своя Manuel pratique sur le fonctionnement de la Convention Notification de La Haye [Практически наръчник за функционирането на Хагската конвенция за връчването] (Wilson & Lafleur, Montréal, 2006, pt. 66 et 276) постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право разграничава документите за образуване на производство от тези, свързани с производството по събиране на доказателства, като уточнява, че „[и]зразът „равностоен документ“ обхваща документите, които пораждат същите последици като документа за образуване на производството, каквито са въззивната жалба [или] молбата за встъпване“.

( 44 ) Съгласно решението от 14 октомври 2004 г., Mærsk Olie & Gas (C–39/02, EU:C:2004:615, т. 59) „определение, с което временно се определя максимален размер на отговорността[,] първоначално прието привременно от съда в резултат на едностранно производство, а впоследствие обсъдено при спазване на състезателното начало[,] трябва да се счита за равностоен документ на документа за образуване на производство по смисъла на член 27, т. 2 от посочената конвенция“. Призовката за съдебно заседание във връзка с действия по събиране на доказателства in futurum според мен не е еквивалентна на едно такова определение.

( 45 ) Курсивът е мой.

( 46 ) По-специално такъв е случаят в член 2, параграф 1, член 5, точка 6, член 12, параграф 1, член 16, параграф 2 и в член 22, точка 4 от този регламент. Както посочва Jenard, P. в доклада си относно Брюкселската конвенция (ОВ C 59, 1979 г., стр. 22), тези разпоредби се различават от международните правила за компетентност, обикновено наричани „специални“, тъй като „определят пряко компетентния съд, без да препраща към действащите правила за компетентност в държавата, в която би могъл да се намира такъв съд“, за да се определи кой съд измежду всички съдилища на тази държава трябва да се произнесе по спора.

( 47 ) Запитващата юрисдикция изтъква, че ако в дадена държава членка са започнали действия по събиране на доказателства, ответникът в това производство по събиране на доказателства е информиран, че срещу него предстои предявяване на съдебен иск и е възможно, както в случая HanseYachts, да поеме инициативата и да сезира с иск по същество съд на друга държава членка, което може да се окаже по-благоприятно за него.

( 48 ) Вж. доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Регламент № 44/2001 (COM(2009) 174 окончателен, точки 3.4 и 3.5).

( 49 ) Съгласно съображение 15 „[т]рябва да съществува ясен и ефективен механизъм за решаване на висящи дела (lis pendens) и свързани с тях производства и за отстраняване на проблемите, които произтичат от национални различия като тези във връзка с определянето на времето, към което едно дело се счита за висящо. За целите на настоящия регламент това време трябва да се определи автономно“.

( 50 ) От изложението на мотивите към предложението на Комисията, довело до приемането на Регламент № 44/2001 от 14 юли 1997 г. (COM(1999) 348 окончателен), следва, че „самостоятелното определяне на момента, когато делото е „висящо“ по смисъла на членове 27 и 28, преди всичко има за цел да „запълни празнота в Брюкселската конвенция“ и че то трябва да доведе до „съвместяване на различните процесуални системи, като на активно легитимираните страни се гарантират равни процесуални възможности, от една страна, и се гарантира защита срещу злоупотреба със съдебното производство, от друга страна“ (вж. стр. 7, 20 и 21).

( 51 ) Това разнообразие на националните правила е било изтъкнато от Съда в решение от 7 юни 1984, Zelger (129/83, EU:C:1984:215, т. 10 и сл.), отнасящо се до Брюкселската конвенция.

( 52 ) В член 30 се предвижда, че моментът, от който съдът се счита сезиран, е или датата на внасяне в съда на документа за образуване на производството или на равностоен документ, що се отнася до държавите членки, в които този акт трябва по-късно да бъде връчен (точка 1), или моментът, когато документът е получен от отговорната за връчването служба, що се отнася до държавите членки, в които този акт трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда (точка 2). Вж. също решение от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements (C–523/14, EU:C:2015:722, т. 57) и по аналогия определения от 16 юли 2015 г., P (C–507/14, непубликувано, EU:C:2015:512, т. 30 и сл.) и от 22 юни 2016 г., M.H. (C–173/16, EU:C:2016:542, т. 2428).

( 53 ) В Съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 26 ноември 1997 г., озаглавено „Към увеличена ефективност при получаването и изпълнението на решения в Европейския съюз“ (COM(97) 609 окончателен), изрично се посочва, че включването на единна дефиниция ще позволи да се увеличи правната сигурност и ефективността на механизмите, които се прилагат към висящия процес (вж. стр. 11, т. 15 и стр. 35).

( 54 ) Вж. точка 57и сл. от настоящото заключение.

( 55 ) Френското правителство посочва, че съгласно постоянната съдебна практика на френския Касационен съд (вж. по-специално решение на 2-ри граждански състав № 0721.572 от 5 февруари 2009 г., достъпно на следния интернет адрес: https://www.legifrance.gouv.fr) действие по събиране на доказателства in futurum, което е поискано, след като вече е било образувано производство по същество, трябва да се обяви за недопустимо.

( 56 ) Посоченото правителство уточнява, че когато става дума за обезпечително производство по събиране на доказателства, в което се разпорежда извършване на експертиза, както е в настоящия случай, съдът, който е разпоредил извършването ѝ на основание член 145 от CPC, не може повече в рамките на производството, с което е сезиран, нито да разпорежда извършването на нова експертиза, нито да се произнася по представеното заключение от експертизата, тъй като вече само съдът по същество може, при необходимост, да извърши преценка на така разпоредената експертиза.

( 57 ) От акта за преюдициално запитване не се установяват причините, поради които са били сезирани различни съдилища.

( 58 ) Съгласно този член от Гражданския кодекс, който се намира в книга III, озаглавена „Различни начини за придобиване на собственост“, глава XX, озаглавена „Погасяване по давност“, „[д]авността спира и когато съдът уважи искане за постановяване на действия по събиране на доказателства преди образуване на съдебно производство“, а „[д]авностият срок започва да тече отново за период от време, който не може да бъде по-кратък от шест месеца, считано от деня, в който мярката е била изпълнена“.

( 59 ) С посочения член 2239 се цели на страните да се предостави време, за да обмислят възможността да предявят иск по същество, след като е налице резултатът от действията по събиране на доказателства, без това да става автоматично (вж. Marchand, X., Savatic, P. et Audouy, J. Mesures d’instruction exécutées par un technicien. — JurisClasseur Procédure civile, 660/2011, pt. 24, pt. 238 sq.).

( 60 ) Френският Касационен съд се е произнесъл в този смисъл, тъй като е постановил, че когато спорът е с международен характер, извършването на френска територия на действия по събиране на доказателства на основание член 145 от CPC се урежда от френското право, независимо от законодателството, което може да се приложи към иска по същество, който евентуално може да бъде предявен след тези действия (решение на 1ви граждански състав № 1520.495 от 3 ноември 2016 г., достъпно на следния интернет адрес: https://www.legifrance.gouv.fr). Ето защо е възможно производството по събиране на доказателства in futurum да се отдели от евентуално последващо производство по същество и спрямо тях да се приложат различни правни норми, тъй като последното производство не представлява „продължение“ на първото според Théry, P. Le référé probatoire et l’application dans le temps de la loi du 17 juin 2008. RDI, 2009, р. 481.

( 61 ) Вж. точка 45 от настоящото заключение.

( 62 ) Решение от 28 април 2005 г. (C–104/03, EU:C:2005:255), от което запитващата юрисдикция по-конкретно има предвид т. 19 и сл.

( 63 ) А именно мярка, с която се разпорежда изслушването на свидетел с цел да се даде възможност на бъдещия ищец да прецени целесъобразността на евентуален иск, да установи основанието на подобен иск и да прецени релевантността на основанията, които могат да бъдат изтъкнати във връзка с иска.

( 64 ) По-конкретно, френското правителство счита, че действия по събиране на доказателства in futurum, като разпоредените в настоящия случай на основание член 145 от CPC, могат да бъдат квалифицирани като „временни, включително охранителни мерки“ по смисъла на член 31 от Регламент № 44/2001, като се позовава на решение на френския Касационен съд в този смисъл (решение на 1-ви граждански състав № 0018.547 от 11 декември 2001 г., достъпно на следния интернет адрес: https://www.legifrance.gouv.fr), докато Комисията поддържа противоположното становище.

( 65 ) Вж. по-специално Beraudo, J.‑P. et Beraudo, M.‑J. Convention de Bruxelles du 27 septembre 1968, convention de Lugano du 16 septembre 1988 et règlement (CE) no 44/2001 du Conseil du 2 décembre 2000 — Compétence — Règles de compétence dérogatoires. — JurisClasseur Europe, 3031/2012, pt. 39; Gaudemet-Tallon, H. Compétence et exécution des jugements en Europe. LGDJLextenso, Issy-les-Moulineaux, 5. ed., 2015, pt. 308‑1 и цитираната доктрина.

( 66 ) Вж. в този смисъл решение от 27 април 1999 г., Mietz (C–99/96, EU:C:1999:202, т. 46 и 47) относно еквивалентната разпоредба на член 24 от Брюкселската конвенция.

( 67 ) Решение от 28 април 2005 г. (C–104/03, EU:C:2005:255).

( 68 ) Вж. точка 76 от настоящото заключение.

Top