1

През декември 2011 г. Bund der Energieverbraucher (Сдружение на потребителите на електроенергия в Германия) подава жалба до Европейската комисия, в която посочва, че някои мерки, предвидени с Gesetz zur Neuregelung des Rechtsrahmens für die Förderung der Stromerzeugung aus Erneuerbaren Energien (Закон относно новата правна уредба за насърчаването на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници) от 28 юли 2011 г. (BGBl. 2011 I, стр. 1634, наричан по-нататък „Законът EEG от 2012 г.“), който следва да влезе в сила на 1 януари 2012 г., представляват помощи, несъвместими с вътрешния пазар.

2

Предмет на Закона EEG от 2012 г. е опазването на климата и околната среда посредством осигуряване на устойчивото развитие при енергийното снабдяване чрез намаляване на понасяните от германската икономика разходи за него, като в резултат на това се облекчи използването на изкопаемите горива като енергийни източници и се разработват технологии за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и рудничен газ (наричана по-нататък „електрическата енергия по Закона EEG“). За постигането на тази цел посоченият закон предвижда и поетапното последователно увеличаване на дела на възобновяемите източници при снабдяването с електрическа енергия до минимум 35 % през 2020 г., като този дял достигне до 80 % през 2050 г. (член 1 от Закона EEG от 2012 г.).

3

В този контекст член 1 от Закона EEG от 2012 г. предвижда по-специално схема за подпомагане на производителите на електрическа енергия (член 2 от Закона EEG от 2012 г.), чиито основни характеристики са описани по-нататък.

4

На първо място, операторите на мрежата на всички нива на напрежение (наричани по-нататък „ОМ“), осигуряващи общото снабдяване с електрическа енергия, имат задължение, първо, да присъединят към своята мрежа разположените на територията им на дейност инсталации, произвеждащи електрическа енергия по Закона EEG (членове 5—7 от Закона EEG от 2012 г.), и второ, тези оператори имат задължение да захранят мрежата си с тази електрическа енергия, да извършат нейния пренос и разпределението ѝ с приоритет (членове 8—12 от Закона EEG от 2012 г.) и трето, да изплатят на операторите на тези инсталации възнаграждение, изчислено в съответствие с установените в закона тарифи с оглед на естеството на електрическата енергия и измерената или инсталираната мощност на съответната инсталация (членове 16—33 от Закона EEG от 2012 г.). Алтернативно операторите на инсталации, произвеждащи електрическа енергия по Закона EEG, имат право, от една страна, да търгуват с трети лица цялото количество или части от тази електрическа енергия, а от друга страна, те имат право — ако не е осъществена такава директна търговия — да изискват от ОМ, към които е присъединена съответната инсталация, да им заплащат пазарната премия, изчислена въз основа на размера на възнаграждението, което би било дължимо, ако инсталацията беше присъединена към конкретната мрежа (членове 33 a—33 i от Закона EEG от 2012 г.). Безспорно е установено, че на практика тези задължения обвързват предимно операторите на местни разпределителни мрежи на ниско или на средно напрежение (наричани по-нататък „ОРМ“).

5

На второ място, ОРМ са длъжни да осъществяват пренос на електрическата енергия по Закона EEG нагоре по веригата на операторите на преносни мрежи на високо и много високо напрежение, свързващи отделни териториални области (наричани по-нататък „ОПМ“) (член 34 от Закона EEG от 2012 г.). В замяна на изпълнението на това задължение ОПМ са длъжни да изплащат на ОРМ равностойността на платените от последните на операторите на инсталации възнаграждения и пазарни премии (член 35 от Закона EEG от 2012 г.).

6

На трето място, Законът EEG от 2012 г. предвижда така наречения „федерален механизъм за компенсиране“ на количествата електрическа енергия по Закона EEG, с които всеки ОПМ е захранил своята мрежа, от една страна, и изплатените на ОРМ суми в замяна на получените количества електрическа енергия, от друга страна (член 36 от Закона EEG от 2012 г.). На практика всеки ОПМ, който е захранил мрежата с определено платено от него количество електрическа енергия по Закона EEG, надвишаващо количеството на електрическата енергия, доставена от снабдителните предприятия на крайните потребители на неговата територия, може да се позове — по отношение на останалите ОПМ — на правото си да получи компенсиране за тази разлика. От 2009—2010 г. посоченото компенсиране не се извършва в реална форма (замяна на поток електрическа енергия по Закона EEG), а във формата на плащане (компенсация за направените във връзка с това разходи). Три от четирите ОПМ, засегнати от тази разпоредба за компенсиране, са предприятия от частния сектор (Amprion GmbH, TenneT TSO GmbH и 50Hertz Transmission GmbH), докато четвъртият е предприятие публичноправен субект (Transnet BW GmbH).

7

На четвърто място, ОПМ са длъжни да търгуват електрическата енергия по Закона EEG, с която захранват своята мрежа, на спотовия пазар на борсата за търгуване с електрическа енергия (член 37 от Закона EEG от 2012 г.). Ако получената по този начин цена не им позволи да покрият финансовата тежест, която понасят вследствие на законоустановеното задължение да заплатят съответното количество електрическа енергия по установените със закон тарифи, те имат право да изискват, при определени от регулаторния орган условия, доставчиците, снабдяващи крайните потребители, да им заплащат разликата — пропорционално на продадените количества. Този механизъм се нарича „намаляване на допълнителната такса по Закона EEG“ (член 37, параграф 2 от Закона EEG от 2012 г.). Размерът на допълнителната такса по Закона EEG може обаче да бъде намален на 2 евроцента за киловатчас (KWh) в определени случаи (член 39 от Закона EEG от 2012 г.). За да могат да се ползват от подобно намаление, квалифицирано от Закона EEG от 2012 г. като „ограничаване на размера на допълнителна такса по Закона EEG“, но също познато и като „привилегия за зелена енергия“, доставчиците на електрическа енергия трябва да докажат по-специално преди всичко, че най-малко 50 % от доставяните от тях количества електрическа енергия на техните клиенти е електрическа енергия по Закона EEG, а след това — че най-малко 20 % от това количество електрическа енергия са произведени от ветрогенератори или от лъчистата слънчева енергия, и накрая — че тези количества електрическа енергия се търгуват пряко с техните клиенти.

8

Условията и редът за удържане на допълнителна такса по Закона EEG се уреждат подробно по-специално във Verordnung zur Weiterentwicklung des bundesweiten Ausgleichsmechanismus (Наредба за по-нататъшното разработване на федералния компенсационен механизъм) от 17 юли 2009 г. (BGBl. 2009 I, стр. 2101), изменена с член 2 от Gesetz zur Änderung des Rechtsrahmens für Strom aus solarer Strahlungsenergie und zu weiteren Änderungen im Recht der erneuerbaren Energien (Закон за изменение на правната уредба относно производството на електрическа енергия от лъчиста слънчева енергия и за допълнителни изменения на разпоредбите относно възобновяемите източници) от 17 август 2012 г. (BGBl. 2012 I, стр. 1754), както и с Verordnung zur Ausführung der Verordnung zur Weiterentwicklung des bundesweiten Ausgleichsmechanismus (Наредба за прилагане на Наредбата за по-нататъшното разработване на федералния компенсационен механизъм) от 22 февруари 2010 г. (BGBl. 2010 I, стр. 134), изменена с Zweite Verordnung zur Änderung der Ausgleichsmechanismus-Ausführungsverordnung (Втора наредба за изменение на Наредбата за прилагане на компенсационния механизъм) от 19 февруари 2013 г. (BGBl. 2013 I, стр. 310).

9

На пето място, безспорно е установено, че макар и Законът EEG от 2012 г. да не задължава доставчиците на електрическа енергия да прехвърлят тежестта на допълнителна такса по Закона EEG към крайните потребители, това не е и забранено. Също така не се спори по въпроса, че доставчиците, тъй като самите те имат задължение да заплащат тази допълнителна такса на ОПМ, на практика прехвърлят нейната тежест върху техните клиенти, като това впрочем бе потвърдено от Федерална република Германия в хода на съдебното заседание. В Закона EEG от 2012 г. е предвиден начинът, по който размерът на тази допълнителна такса следва да се посочва в издадената фактура (член 53 от Закона EEG от 2012 г.), както и условията, при които следва да се уведомяват потребителите за относителния дял на доставената им субсидирана електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (член 54 от Закона EEG от 2012 г.).

10

Освен това Законът EEG от 2012 г. предвижда също и специална схема за компенсиране, в съответствие с която Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа, наричана по-нататък „BAFA“) определя всяка година ограничение на максималния размер на частта от допълнителната такса по Закона EEG, която доставчиците на електрическа енергия могат да събират от две определени категории потребители, а именно, от една страна — от „енергоемките предприятия от производствения сектор“ (наричани по-нататък „ЕЕП“), и от друга страна — от „железопътните предприятия“; за тази цел посочените предприятия трябва да подадат съответна молба преди 30 юни от предходната година с оглед на намаляването на техните разходи за електрическа енергия, като по този начин се запазва тяхната конкурентоспособност (член 40 от Закона EEG от 2012 г.).

11

Законът EEG от 2012 г. уточнява при какви условията е налице право на компенсация по тази схема, каква процедура е необходимо да следват предприятията, които имат право да се ползват от него, условията и реда за определяне на горна граница на допълнителната такса в зависимост от всеки конкретен случай и последиците от приетите от BAFA във връзка с това актове (членове 41—44 от Закона EEG от 2012 г.). Законът EEG от 2012 г. предвижда по-специално, че по отношение на предприятията от производствения сектор, чиито разходи за потребление на електрическа енергия представляват поне 14 % от брутната им добавена стойност, а количеството на потребената от тях електрическа енергия е поне 1 гигаватчас (GWh), посочената горна граница се определя: на 10 % от допълнителна такса по Закона EEG, ако потребената електрическа енергия е между 1 GWh и 10 GWh, на 1 % от тази допълнителна такса, ако потребената електрическа енергия е между 10 GWh и 100 GWh, а за потребените количества над тези стойности — на 0,05 евроцента за KWh. Законът EEG от 2012 г. постановява също така, че по отношение на предприятията от производствения сектор, чиито разходи за потребление на електрическа енергия представляват поне 20 % от брутната им добавена стойност, а тяхното потребление е поне 100 GWh, горната граница на допълнителната такса по Закона EEG възлиза на 0,05 евроцента за KWh, считано от първия потребен киловатчас. В допълнение Законът EEG от 2012 г. уточнява, че доставчиците на електрическа енергия трябва да информират предприятията, по отношение на които е определена горна граница на допълнителната такса по Закона EEG, първо, за какъв дял от доставените им количествата електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници е получена помощ по Закона за възобновяемите енергийни източници, второ — за състава на енергийния микс, и трето, що се отнася за привилегированите предприятия по Закона за възобновяемите енергийни източници — за състава на предоставения им енергиен микс (член 54 от Закона EEG от 2012 г.).

12

На шесто място, Законът EEG от 2012 г. предвижда комплекс от задължения за информиране и публикуване, които възлага на операторите на инсталации, на ОМ и на доставчиците на електрическа енергия, и по-специално на ОПМ и на Bundesnetzagentur (Федералната мрежова агенция, наричана по-нататък „BNetzA“), като към това се прибавят и поредица от задължения за прозрачност, с които следва да се съобразяват по-специално ОПМ (членове 45—51 от Закона EEG от 2012 г.). Посоченият закон уточнява също така правомощията на BNetzA за надзор и контрол по отношение на ОРМ и ОПМ (член 61 от Закона EEG от 2012 г.).

13

С писмо от 18 декември 2013 г. Комисията уведомява германските органи, че е решила да открие официалната процедура по разследване по отношение на съдържащите се в Закона EEG от 2012 г. мерки, прилагани под формата на помощ, за електрическата енергия от възобновяеми източници и на енергоемките потребители.

14

С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 28 февруари 2014 г., Федерална република Германия иска отмяната на решението за откриване, като с писмо от 28 април 2015 г. Федерална република Германия се отказва от подадената жалба.

15

С определение от 8 юни 2015 г. председателят на трети състав на Общия съд разпорежда делото да бъде заличено от регистъра на Общия съд (Германия/Комисия, T‑134/14, непубликувано, EU:T:2015:392).

16

На 25 ноември 2014 г. Комисията приема Решение (ЕС) 2015/1585 относно схема за помощ SA. 33995 (2013/C) (ex 2013/NN) [приведена в действие от Германия за подкрепа на електроенергия от възобновяеми източници и на енергоемки потребители] (ОВ L 250, 2015 г., стр. 122, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

17

От една страна, Комисията счита, че преференциалните тарифи за изкупуване и пазарните премии, които гарантират на производителите на електрическа енергия по Закона EEG по-висока цена за произвежданата електрическа енергия, представляват държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар. От друга страна, Комисията приема, че намаленията на допълнителната такса по Закона EEG за определени енергоемки потребители съставлява също държавна помощ, чиято съвместимост с вътрешния пазар може да се признае само ако попада в определени категории.

18

Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Държавната помощ за подкрепата на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници и от рудничен газ, включително механизм[ът] за финансирането ѝ, предоставена въз основа на Erneuerbare-Energien-Gesetz 2012 […], неправомерно приведена в действие от Германия в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС] е съвместима с вътрешния пазар, при условие че Германия изпълни ангажимента, определен в приложение I.

[…]

Член 3

1.   Държавната помощ, свързана с намаленията на допълнителната такса за финансирането на подкрепата за електрическа енергия от възобновяеми източници […] за 2013 и 2014 г. за енергоемки потребители […], неправомерно приведена в действие от [Федерална република] Германия в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС], е съвместима с вътрешния пазар, ако попада в една от четирите категории, описани в настоящия параграф.

Когато държавната помощ е била предоставена на предприятие от сектор, фигуриращ в приложение 3 към Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. […] [ОВ C 200, стр. 1], тя е съвместима с вътрешния пазар, ако предприятието е заплатило минимум 15 % от допълнителните разходи, които се понасят от доставчиците на електрическа енергия във връзка със задължения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, които впоследствие се прехвърлят върху техните клиенти. Ако предприятието е заплатило под 15 % от тези допълнителни разходи, държавната помощ въпреки всичко е съвместима [с вътрешния пазар], ако предприятието е заплатило сума, която отговаря на минимум 4 % от неговата брутна добавена стойност, или — за предприятия с интензивност на електрическа енергията от поне 20 % — минимум 0,5 % от брутната добавена стойност.

Когато държавната помощ е била предоставена на предприятие, което не е […] от сектор, фигуриращ в приложение 3 към Насоките от 2014 г., но е било с интензивност на електрическа енергията от поне 20 % през 2012 г. и през същата година е било от сектор с интензивност на търговията от най-малко 4 % на равнището на Съюза, тя е съвместима с вътрешния пазар, ако предприятието е заплатило минимум 15 % от допълнителните разходи, които се понасят от доставчиците на електрическа енергия във връзка със задължения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, които [разходи] впоследствие се прехвърлят върху [потребителите на електрическа енергия]. Ако предприятието е заплатило под 15 % от тези допълнителни разходи, държавната помощ въпреки всичко е съвместима [с вътрешния пазар], ако предприятието е заплатило сума, която отговаря на минимум 4 % от неговата брутна добавена стойност, или — за предприятия с интензивност на електрическа енергията от поне 20 % — минимум 0,5 % от брутната добавена стойност.

Когато държавната помощ е била предоставена на предприятие, допустимо за съвместима държавна помощ въз основа на втория или третия абзац, но размерът на заплатената от предприятието допълнителна такса по Закона EEG не достига равнището, изисквано съгласно тези абзаци, следните части от помощта са съвместими [с вътрешния пазар]:

Когато държавната помощ е била предоставена на предприятие, недопустимо за съвместима държавна помощ въз основа на втория или третия абзац, и предприятието е заплатило под 20 % от допълнителните разходи за таксата без намалението, следните части от помощта са съвместими [с вътрешния пазар]:

2.   Всички помощи, които не са обхванати от параграф 1, са несъвместими с вътрешния пазар“.

19

На 2 февруари 2015 г. Федерална република Германия подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

20

Федерална република Германия иска Общият съд:

21

Комисията моли Общия съд:

22

В подкрепа на жалбата си Федерална република Германия повдига три основания, изведени по същество, първото — от явни грешки в преценката при оценяването на фактите, второто — от липса на предимство, свързано със специалната схема за компенсиране, и третото — от липсата на предимство, финансирано с държавни средства.

23

Без формално да повдига възражение за недопустимост на основание на член 130 от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията изтъква като главно твърдение, че първото основание е недопустимо, тъй като по съществото си то е неразбираемо.

24

В действителност Комисията твърди, че при описването на предмета на основанието Федерална република Германия упреква по общ начин Комисията, че явно не се е съобразила с различните предприети форми на действие от страна на държавата, като този подход бил според нея неразбираем. Комисията добавя, че Общият съд няма задължение да тълкува повторно изложените в жалбата неясни доводи, за да им придаде смисъл.

25

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд на основание член 53, първа алинея от посочения статут, и съгласно член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изтъкнатите правни основания. Независимо от каквито и да са въпроси, свързани с терминологията, това изложение следва да е достатъчно ясно и точно, за да се позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. За да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване и за да бъде допустима жалбата с оглед на горепосочените разпоредби, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин, от самата жалба (вж. определение на Общия съд от 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, EU:T:1993:39, т. 20 и цитираната съдебна практика).

26

По-конкретно, ако следва да се приеме, от една страна, че излагането на правните основания на жалбата не е свързано с терминологията и с изброяването в Процедурния правилник, и от друга страна, че представянето на тези правни основания по същество, а не чрез правната им квалификация, е достатъчно, това все пак е възможно само при условие че тези правни основания могат достатъчно ясно да се изведат от жалбата. Само абстрактното излагане на правните основания в жалбата не отговаря на изискванията на Статута на Съда на Европейския съюз и на Процедурния правилник, а използваният в тези текстове израз „кратко изложение на основанията“ означава, че в жалбата трябва изрично да се посочи в какво се състои правното основание на жалбата (вж. определение от 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, EU:T:1993:39, т. 21 и цитираната съдебна практика).

27

От жалбата в конкретния случай следва, че предметът на първото основание е ясно определен, доколкото жалбоподателят иска да постигне с него отмяна на обжалваното решение и доколкото то е изведено от явни грешки при оценяването на фактите и на ролята, която има държавата за механизма на функциониране на Закона EEG от 2012 г. От жалбата следва също, че с това основание Федерална република Германия по същество приема, че обжалваното решение е опорочено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като това основание е изяснено в достатъчна степен в текста на жалбата.

28

Следователно възражението за недопустимост трябва да се отхвърли като неоснователно.

29

Федерална република Германия счита по същество, че обжалваното решение е опорочено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията допуснала различни явни грешки в преценката при оценяването на ролята на държавата за механизма на функциониране на Закона EEG от 2012 г. В това отношение Федерална република Германия поддържа, че държавата не упражнява специална роля и не е включена в механизма на функциониране на Закона EEG от 2012 г.

30

На първо място, що се отнася до страните, включени в режима по Закона EEG от 2012 г., Федерална република Германия изтъква, първо, че единствено частноправни субекти участват в механизма на Закона EEG от 2012 г.; второ, че посоченият закон е приложим, без да се прави разлика по отношение на публичните или частните оператори на мрежи и доставчици на електрическа енергия; трето, Законът EEG от 2012 г. или подзаконовите актове по неговото прилагане не възлагат специални задачи на нито едно конкретно предприятие, а на ОРМ, взети заедно, и четвърто, държавните органи, на които Законът ЕEG от 2012 г. възлага определени правомощия, имат единствената задача да контролират законосъобразността и доброто функциониране на установените механизми, без да оказват влияние върху произхода и потреблението на генерираните ресурси.

31

На второ място, що се отнася до породените вследствие на действието на Закона EEG от 2012 г. финансови потоци, Федерална република Германия посочва, че те нито се налагат, нито се контролират от държавата. В подкрепа на този довод Федерална република Германия посочва, от една страна, че Законът EEG от 2012 г. установявал схема, с която се определяли цените за производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, а това не позволявало на държавата да определи размера на допълнителна такса по Закона EEG, която следвало да се определи от страните в контекста на тяхната свобода на договаряне, и от друга страна, прилагането между частноправни субекти на това следващо от механизмите по Закона EEG от 2012 г. право на плащане не било по никакъв начин гарантирано от държавните органи и в случай на спор следвало да бъде претендирано пред гражданските съдилища.

32

На трето място, Федерална република Германия изтъква, че що се отнася до ролята на администрацията в предвидения в Закона EEG от 2012 г. специална схема за компенсиране, правомощията на BAFA се ограничават да се произнесе по подадените молби за определяне на горна граница и да постанови, при условията на обвързана компетентност, която не ѝ оставя никаква свобода на преценка, решение, с което да се ограничи да установи, в зависимост от конкретния случай, че са изпълнени условията за придобиване на правото да бъде определена горна граница. Следователно BAFA нито разполага пряко с финансовите потоци, които възникват в резултат на функционирането на Закона EEG от 2012 г., нито има достъп до тези потоци, нито има възможност да ги контролира.

33

Във връзка с това следва да се припомни в самото начало, че член 107, параграф 1 ДФЕС обявява за несъвместима с вътрешния пазар, доколкото засяга търговията между държавите членки, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки.

34

Член 107, параграф 1 ДФЕС поставя тази несъвместимост в зависимост от изпълнението на четири условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством държавни ресурси. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето тя трябва да предоставя предимство на своя бенефициент. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. решение от 15 юли 2004 г., Pearle и др., C‑345/02, EU:C:2004:448, т. 33 и цитираната съдебна практика).

35

Що се отнася до първото от тези условия, съгласно постоянната съдебна практика само предимствата, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси, се считат за помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Действително установеното в тази разпоредба разграничение между „помощ, предоставена от държава“ и „чрез ресурси на държава“, не означава, че всички предимства, предоставяни от дадена държава, представляват помощи, независимо дали са финансирани с държавни ресурси или не, а цели единствено да включи в това понятие предимствата, които са предоставени пряко от държава, и тези, които са предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от тази държава (вж. решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra, C‑379/98, EU:C:2001:160, т. 58 и цитираната съдебна практика). Следователно забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС по принцип може да обхваща и помощите, предоставени от публични или частни организации, учредени или акредитирани от държавата за прилагането на схемата за помощи (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2004 г., Pearle и др., C‑345/02, EU:C:2004:448, т. 34 и цитираната съдебна практика).

36

За да могат обаче да бъдат квалифицирани като държавни помощи по член 107, параграф 1 ДФЕС, предимствата безспорно трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени посредством държавни ресурси, но и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата (вж. решение от 15 юли 2004 г., Pearle и др., C‑345/02, EU:C:2004:448, т. 35 и цитираната съдебна практика). В действителност от съдебната практика следва, че става въпрос за различни условия, които следва да са кумулативно налице (вж. решение от 5 април 2006 г., Deutsche Bahn/Комисия, T‑351/02, EU:T:2006:104, т. 103 и цитираната съдебна практика).

37

Що се отнася до изискването държавата да отговаря за мярката, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика е необходимо да се прецени дали трябва да се приеме, че публичните органи са участвали в приемането на тази мярка (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 17 и цитираната съдебна практика).

38

В конкретния случай следва да се посочи, че макар и Федерална република Германия да твърди, че обжалваното решение е опорочено от явни грешки в преценката на фактите, изложените от нея доводи в рамките на въведеното първо основание се отнасят изключително до механизма на функциониране на Закона EEG от 2012 г. и до ролята на държавата в този режим.

39

В действителност следва да се констатира, че в подкрепа на първото изложено основание Федерална република Германия се ограничава да обясни какъв е механизмът на функциониране на Закона EEG от 2012 г., като припомня какви са законовите разпоредби, без да представя какъвто и да е конкретен аргумент, позволяващ да се установи фактическа грешка при описанието на разглеждания механизъм или явна грешка в преценката при неговия анализ.

40

Освен това, доколкото с първото въведено основание Федерална република Германия оспорва обстоятелството, че държавата трябва да отговаря за Закона EEG от 2012 г., следва да се констатира, че разглежданите в настоящото дело механизми за подкрепа и компенсация са установени със закон, в конкретния случай Законът EEG от 2012 г., което впрочем признава и Федерална република Германия, когато се позовава в жалбата си на „наложената правна уредба“. Следователно, ако се приложи посочената в точка 37 по-горе съдебна практика, следва да се счита, че отговорност за тези механизми носи държавата.

41

При тези обстоятелства, противно на поддържаното от Федерална република Германия, не е необходим по-задълбочен анализ на ролята на държавата за функционирането на Закона EEG от 2012 г., като този въпрос относно преценката на условието относно използването на държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС се разглежда в рамките на третото основание.

42

Следователно първото основание трябва да се отхвърли.

43

Федерална република Германия изтъква по същество, че обжалваното решение е опорочено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията погрешно приема, че специалната схема за компенсиране създава предимство в полза на ЕЕП. Това основание се състои от пет части.

44

В самото начало следва да се посочи, както прави Комисията в представената писмена защита, че изложените от Федерална република Германия и Комисията доводи в подкрепа на второто основание са изключително относно самото наличие на предимство за ЕЕП по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, свързано единствено със специалната схема за компенсиране, но не и с въпроса за избирателността на подобно предимство, нито дори с въпроса за наличието на избирателно предимство, свързано със схемата за подпомагане, поради което Общият съд не следва да разглежда тези въпроси.

45

Освен това Общият съд намира за уместно на първо място да разгледа заедно първата, втората и петата част, след което, на второ място, третата част и на трето място — четвъртата част от второто основание.

46

С първата част от второто основание Федерална република Германия изтъква, че специалната схема за компенсиране не предоставя предимство за ЕЕП, а има за цел да компенсира намаляването на тяхната конкурентоспособност в международен план, свързана по-специално с обстоятелството, че тежестите са значително по-малки в други държави от Европейския съюз, включително в държавите членки, където е установен механизъм за облекчаване на тежестите върху ЕЕП. В допълнение Федерална република Германия посочва, че в третите страни не се установява наличието на подобни тежести.

47

С втората част на второто основание Федерална република Германия изтъква, че редица енергоемки сектори — като производството или преработката на мед, на стомана, на алуминий и на нефтени продукти — са подложени на много силен конкурентен натиск в международен план. Поради това специалната схема за компенсиране не предоставяла предимство, а с нея се компенсирал конкретен недостатък, тъй като без тази схема, предприятията с особено енергоемки условия на производство биха се оказали в много неблагоприятно конкурентно положение в сравнение с положението, в което се намирали предприятията от същия бранш, установени в други държави членки или в трети страни.

48

С петата част от второто основание Федерална република Германия изтъква, че специалната схема за компенсиране била обоснована с оглед на запазването на конкурентоспособността на германските предприятия, чиито условия за производство са особено енергоемки. От тази гледна точка специалната схема за компенсиране била важен инструмент, с който се гарантирали еднакви конкурентни условия за германските енергоемки предприятия и се насърчавало преминаването към снабдяване с енергия от възобновяеми източници. Освен това Федерална република Германия счита, че облагодетелстваните от специалната схема за компенсиране ЕЕП, които в рамките на предвидената в член 41, параграф 1, точка 2 от Закона EEG от 2012 г. следва да докажат, че са преминали през процедура по сертифициране, при което е отчетено и оценено потреблението им на електрическа енергия, трябва да са готови да положат многобройни усилия по отношение на техния одит. Следователно при изпълнението на свързаните с това изисквания възниквали значителни разходи. Според Федерална република Германия при тези условия евентуалното по-голямо намаление на допълнителна такса по Закона EEG представлявало подходяща компенсация за полаганите от съответните предприятия усилия по управление на енергийните ресурси.

49

Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика понятието „помощ“ е по-общо от понятието „субсидия“, като се има предвид, че то включва не само положителните престации като самите субсидии, но и други видове намеса, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да са субсидии в тесния смисъл на думата, имат същото естество и идентични последици (вж. решение от 7 март 2012 г., British Aggregates/Комисия, T‑210/02 RENV, EU:T:2012:110, т. 46 и цитираната съдебна практика).

50

За да бъда квалифицирана дадена мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, е необходимо по-специално, от една страна, тя да съдържа предимство, което може да приеме различни форми (помощта да е предоставена „под каквото и да било форма“), и от друга страна, това предимство да произтича пряко или непряко от публични ресурси (помощта да е предоставена „от държава членка или чрез ресурси на държава членка“).

51

В светлината на така припомнената съдебна практика следва да се провери дали само по себе предоставеното на ЕЕП ограничение на максималния размер на допълнителна такса по Закона EEG предоставя на същите ЕЕП и предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

52

В настоящия случай Комисията посочва в точка 65 от обжалваното решение, че членове 40 и 41 от Закона EEG от 2012 г. въвеждат в полза на ЕЕП ограничение на максималния размер на допълнителната такса по Закона EEG и по този начин препятстват ОРМ и доставчиците на електрическа енергия да си възстановят от ЕЕП допълнителните разходи във връзка с електрическата енергия по Закона EEG.

53

Във връзка с това следва да се установи, каквато констатация прави и Комисията в обжалваното решение, че в член 40 от Закона EEG от 2012 г. е установен принципът на ограничаване на размера на допълнителна такса по Закона EEG, който може да бъде възстановен от доставчиците на електрическа енергия на енергоемките потребители на електрическа енергия, като се предвижда, че при постъпване на съответно искане BAFA издава административен акт, с който се забранява на доставчиците на електрическа енергия да възлагат допълнителна такса по Закона EEG в пълен размер на краен потребител, когато той е ЕЕП. Член 41 от Закона EEG от 2012 г. сам по себе си подчинява ограничаването на допълнителна такса по EEG за ЕЕП на спазването на определени условия, свързани главно с количеството потребена енергия.

54

Следва също така да се подчертае, че не е представен нито един довод, който да противоречи на тази констатация, а самата Федерална република Германия признава, че установената с посочените членове схема има за цел да ограничи прекомерната икономическа тежест, която за ЕЕП е следствие от оказваната подкрепа за производството на електрическа енергия по Закона EEG, в резултат на което се облекчават разходите, които обикновено са в тежест на бюджета на тези предприятия.

55

Ето защо Комисията не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приела в обжалваното решение, че специалната схема за компенсиране, създадена с членове 40 и 41 от Закона EEG от 2012 г. освобождава ЕЕП от тежест, която те принципно следва да понасят, и че поради това е установено наличието на предимство, предоставено на ЕЕП, което следва от самото описание на механизма, въведен със Закона EEG от 2012 г.

56

Това заключение не се оспорва от обстоятелството, че с тази специална схема за компенсиране Федерална република Германия възнамерява да компенсира недостатък за конкуренцията. В това отношение следва да се припомни всъщност, че съгласно постоянната съдебна практика обстоятелството, че държава членка иска чрез едностранни мерки да доближи съществуващите в определен икономически сектор условия на конкуренция до тези в други държави членки, не означава, че тези мерки нямат характер на помощи (вж. решение от 3 март 2005 г., Heiser, C‑172/03, EU:C:2005:130, т. 54 и цитираната съдебна практика).

57

Ето защо първата, втората и петата част от второто основание следва да бъдат отхвърлени.

58

С третата част от второто основание Федерална република Германия твърди, че като използва специалната схема за компенсиране, за да ограничи максималния размер на допълнителна такса по Закона EEG, германският законодател възнамерява единствено да компенсира структурни недостатъци, в резултат на което хипотезата за наличие на предимство изглежда от самото начало изключена. Във връзка с това Федерална република Германия изтъква, че Общият съд вече е постановил, че компенсирането на структурни недостатъци не е предимство по смисъла на дефиницията за помощ по член 107, параграф 1 от ДФЕС.

59

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика за държавни помощи се считат случаите на намеса под каквато и да било форма, които са в състояние пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило в нормални пазарни условия (вж. решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Deutsche Post, C‑399/08 P, EU:C:2010:481, т. 40 и цитираната съдебна практика).

60

Също е важно да се припомни, че съображенията в основата на дадена мярка за помощ не създават предварително пречка тя да се квалифицира като „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС. Всъщност в параграф 1 от тази разпоредба не се прави разграничение в зависимост от причините или целите на държавните мерки за намеса, а тези мерки се определят в зависимост от техните последици (вж. решение от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 94 и цитираната съдебна практика).

61

Следователно в самото начало трябва да се приеме, че специалната схема за компенсиране, създадена с членове 40 и 41 от Закона EEG от 2012 г., не може да не бъде квалифицирана като „държавна помощ“ само поради факта че премахва по отношение на ЕЕП определен структурен недостатък.

62

Ако се предположи, че с изложените доводи Федерална република Германия има намерение да се позове на съдебната практика относно компенсацията, представляваща насрещна престация за извършеното от предприятията, натоварени с предоставянето на дадена услуга от общ икономически интерес във връзка с изпълнението на задълженията за предоставяне на обществена услуга, следва да се отбележи, че подобна намеса трябва да отговаря на критериите, установени в решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), за да не попадне в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2015 г., Orange/Комисия, T‑385/12, EU:T:2015:117, т. 43 и цитираната съдебна практика).

63

В случая обаче от обстоятелствата по настоящото дело не следва, че ЕЕП са натоварени с предоставянето на конкретна услуга от общ икономически интерес и трябва да изпълняват определени задължения във връзка с тази обществена услуга.

64

Освен това следва да се констатира, че Федерална република Германия не твърди, в третата част от въведеното второ основание, че критериите, установени от решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), са изпълнени по отношение на мерките в разглеждания случай.

65

Ето защо третата част от второто основание следва да бъде отхвърлена.

66

С четвъртата част от второто основание Федерална република Германия твърди, че със специалната схема за компенсиране се спазва принципът за съобразяване на възможностите за плащане, тъй като чрез намаляване на допълнителната такса по Закона EEG за енергоемките предприятия германското правителство се надявало, че тези предприятия можели да бъдат задържани в Германия и по този начин щели да вземат поне някакво участие при заплащането на допълнителната такса по Закона EEG.

67

В това отношение най-напред следва да се отбележи, че с общите си и абстрактни доводи, изведени от спазването на „принципа на съобразяване на възможностите за плащане“, Федерална република Германия се задоволява да твърди по същество, че ако положението на ЕЕП е било утежнено вследствие на събирането на допълнителна такса по Закона EEG в пълен размер, тези предприятия биха могли да преместят производството си в чужбина и по този начин повече не биха имали участие в захранването на фондовете, създадени вследствие на удържането на тази такса. Федерална република Германия обаче не представя никакви доказателства в подкрепа на тези доводи. По-специално, тя не доказва, че е взела предвид конкретно финансовото положение на предприятията, които черпят предимства от ограничаването на максималния размер на допълнителна такса по Закона EEG, или пък че без това ограничаване на размера на посочената такса тези предприятия действително биха преместили своето производство.

68

Освен това, ако се предположи, че с доводите си относно принципа за съобразяване на възможностите за плащане, Федерална република Германия възнамерява да се позове на съдебната практика, според която понятието за държавна помощ не се отнася за държавните мерки, въвеждащи разграничение между предприятията и следователно поначало избирателни, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на системата, в която те се вписват (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство, C‑106/09 Р и C‑107/09 Р, EU:C:2011:732, т. 145 и цитираната съдебна практика), тези доводи не са убедителни. Всъщност не е доказано, че разграничаването между предприятията в областта на тежестите е действително обосновано от естеството и от структурата на разглежданата система, както изисква съдебната практика (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство, C‑106/09 Р и C‑107/09 Р, EU:C:2011:732, т. 146 и цитираната съдебна практика).

69

Следователно четвъртата част от второто основание следва да бъде отхвърлена.

70

От всичко гореизложено следва, че следва да бъде отхвърлено второто основание, изведено от липсата на предимство, свързано със специалната схема за компенсиране.

71

По същество Федерална република Германия смята, че обжалваното решение е опорочено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията неправилно приела, че функционирането на Закона EEG от 2012 г. предполагало използването на държавни ресурси, докато според Федерална република Германия въз основа на констатациите в решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), не можело да се приеме, че в конкретния случай съществувала държавна помощ, по отношение както на схемата за подпомагане, така и на схемата за компенсиране. В действителност Законът EEG от 2012 г. представлявал, както Съдът вече е приел по отношение на законодателството, разглеждано в делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), правна уредба на държава членка, която, от една страна, задължавала частните предприятия за доставка на електрическа енергия да изкупуват произведената на тяхната лицензионна територия електрическата енергия от възобновяеми енергийни източници на минимални цени, по-високи от действителната икономическа стойност на този вид електрическа енергия, а от друга страна, разглежданата правна уредба разпределяла финансовата тежест, произтичаща от това задължение, между посочените електроснабдителни предприятия и частните оператори на електрически мрежи нагоре по веригата.

72

На първо място, Федерална република Германия поддържа, че режимът по Закона EEG от 2012 г. не разкрива никаква връзка с бюджета на държавата или на публичноправен субект, поради което било изключено участието на държавни ресурси.

73

В това отношение тя твърди, първо, че законовите разпоредби относно режима по Закона EEG от 2012 г. не предвиждат нито че помощите за енергия от възобновяеми енергийни източници се финансират с държавни ресурси, нито че държавата носи отговорност за това. Федерална република Германия добавя, че съгласно съдебната практика, плащания между частноправни субекти запазват своя частноправен характер, дори и да са извършени по нареждане на държавата, щом не са за сметка на държавния бюджет или на бюджета на друг публичноправен субект и след като по отношение на тези плащания и държавата не се отказва от никакви средства на каквото и да било основание — като например данъци, налози, вноски и др.

74

По-нататък, Федерална република Германия изтъква, че от съдебната практика също следва, че характерно за данъците, налозите и таксите е, че приходите от тях, под една или друга форма, се връщат в бюджета на държавата или на даден публичноправен субект. Случаят със Закона EEG от 2012 г. обаче не е точно такъв. ОПМ не били публичноправни субекти и средствата, изплащани за покриване на разходите, възникнали вследствие на продажбата на борсата на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, по никакъв начин не намалявали, нито пряко, нито косвено, държавни приходи.

75

Накрая, Федерална република Германия посочва, че липсата на обвързаност на допълнителната такса по Закона EEG с федералния бюджет или с бюджета на определен публичноправен субект произтича също от факта, че евентуалните излишъци или дефицити на ОПМ, заедно с дължимите лихви, трябвало да бъдат компенсирани следващата година при определянето на допълнителната такса по EEG, в съответствие с приложимия към претенциите за възстановяване на направени разходи граждански закон. В това отношение тя добавя, че евентуалните спорове, възникнали относно размера на дължимата сума съгласно режима за финансиране на EEG от 2012 г., са подсъдни на гражданските съдилища, а административните органи не мога да оказват никакво влияние върху разглеждането на тези спорове.

76

На второ място, Федерална република Германия изтъква по същество, че механизмът по Закона EEG от 2012 г. не предвижда надзор от страна на държавата за използването на средствата от събраните допълнителни такси по EEG. Макар и Законът EEG от 2012 г. безспорно да предвижда редица надзорни функции, които имат за цел да се контролира редовността, законосъобразността и доброто функциониране на въведените от частноправните субекти механизми в изпълнение на законовите разпоредби, това не променя обстоятелството, че според Федерална република Германия държавните органи, натоварени с тези функции, не разполагат с компетентност да упражняват влияние върху плащания или върху финансовите потоци и нямат никакви правомощия по отношение на финансовите средства, използвани от различните участници в системата. Федерална република Германия се позовава основно на делото, по което е постановено решение от 15 юли 2004 г., Pearle и др. (C‑345/02, EU:C:2004:448).

77

Първо, Федерална република Германия твърди, че контролните функции на BNetzA по съществото си били съсредоточени основно върху прилагането на разпоредбите относно допълнителната такса по EEG, която доставчиците на електроенергия можели да изискват от крайните потребители. Според Федерална република Германия BNetzA може да се намесва само ако при определянето на допълнителната такса по EEG се нарушават установените норми, като например са включени разходи, които не могат да бъдат обхванати от допълнителната такса по Закона EEG.

78

По-нататък, Федерална република Германия твърди, че наложеният със закона метод за изчисляване, както и задълженията за прозрачност и свързаните с тях права във връзка с надзора служат единствено за да се избегне обогатяването на определен участник на който и да е етап по веригата.

79

На последно място, Федерална република Германия изтъква, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, тъй като в обжалваното решение е приела, че регулирането и надзорът на частните парични потоци ги превръщало в държавни помощи по смисъла на член 107 от ДФЕС. В това отношение тя твърди, че Съдът е постановил, че не са налице държавни ресурси, когато в достатъчна степен е изключено влиянието на държавата върху използването на ресурсите.

80

На трето място, Федерална република Германия подчертава, че доводите, изложени в първите две части на третото основание, които са съсредоточени основно върху въпроса за включването на държавни ресурси в механизма на функциониране на схемата за подпомагане, се прилагат по аналогия към специалната схема за компенсиране.

81

Преди всичко, първо, е във връзка с това е необходимо да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика само предимствата, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси, следва да се считат за помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност от самия текст на тази разпоредба и процесуалните правила, съдържащи се в член 108 ДФЕС, следва, че предимствата, предоставени чрез средства, различни от държавни ресурси, не попадат в приложното поле на разглежданите разпоредби. Разграничаването между отпусканите от държавата помощи и помощите, отпускани чрез ресурси на държавата, има за цел да включи в понятието за помощи не само отпусканите пряко от държавата, но и помощите от публичните или частните организации, посочени или създадени от държавата (вж. в този смисъл решения от 22 март 1977 г., Steinike & Weinlig, 78/76, EU:C:1977:52, т. 21 и от 17 март 1993 г., Sloman Neptun, C‑72/91 и C‑73/91, EU:C:1993:97, т. 19 и цитираната съдебна практика). Всъщност правото на Съюза не следва да допуска чрез самото създаване на автономни институции, натоварени с разпределянето на помощи, да се заобикалят правилата относно държавните помощи (решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 23).

82

Второ, следва да се подчертае, че не е необходимо във всички случаи да се установява, че е било извършено прехвърляне на държавни ресурси, за да може предоставеното на едно или на няколко предприятия предимство да се счете за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 36 и цитираната съдебна практика).

83

В действителност следва да се припомни, че член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, без да бъде релевантно дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Ето защо, макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не са без прекъсване част от патримониума на държавната администрация, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като държавни ресурси (вж. решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 37 и цитираната съдебна практика).

84

В настоящия случай Комисията приема в обжалваното решение, че чрез Закона EEG от 2012 г. държавата е въвела специален налог, допълнителната такса по Закона EEG, и е определила неговата цел, а именно финансиране на разликата между разходите, които ОПМ поемат при закупуване на електрическа енергия по Закона EEG, и приходите, които генерират от продажбата на тази електрическа енергия. Комисията счита, че методът на изчисление, посредством който се определя размерът на допълнителната такса по Закона EEG, е също определен в този закон, както и принципът, според който недостигът и излишъкът се коригират през следващата година, като по този начин се гарантира, че ОПМ не понасят загуби, но също така предполага, че те не могат да използват приходите от допълнителната такса с никаква друга цел освен за финансиране по EEG. Комисията заключава, че за разлика от случая по делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), държавата е доставила на ОПМ необходимите финансови ресурси в контекста на Закона EEG от 2012 г., за да финансира подпомагането за електрическата енергия по EEG.

85

В подкрепа на този извод в обжалваното решение Комисията се основава на четири групи доводи.

86

Първо, Комисията приема в точки 112—116 от обжалваното решение, че допълнителната такса по Закона EEG е въведена от държавата и тя е определила, че ОПМ следва да администрират средствата, а сам по себе си фактът, че предимството не се финансира пряко от държавния бюджет, не е достатъчен, за да се изключи възможността за включване на държавни ресурси. В това отношение Комисията изтъква, че от постоянната съдебна практика следва, че субектите, определени да администрират помощта, могат да бъдат публичноправни или частноправни субекти и че поради това от самия факт, че ОПМ са частни оператори, не може да се изключи възможността за наличие на държавни ресурси, както и първоначалното частно естество на събраните средства.

87

Второ, в точки 117 и 118 от обжалваното решение и за целите на доказването на включването на държавни ресурси във въведения със Закона EEG от 2012 г. режим Комисията посочва обстоятелството, че ОПМ са определени да администрират допълнителната такса по Закона EEG. В това отношение Комисията поддържа предварителните заключения, формулирани в решението за откриване, и приема, че ОПМ трябва:

88

От посоченото Комисията стига до извода, че ОПМ не се ограничават да уредят частни претенции помежду си, а изпълняват своите правни задължения по Закона EEG от 2012 г.

89

Трето, в точки 119—122 от обжалваното решение Комисията смята, че що се отнася до администрирането на допълнителна такса по Закона EEG, ОПМ са подложени на строг надзор от страна на държавата. Според Комисията този надзор се осъществява от BNetzA, която освен това разполага с необходимите изпълнителни правомощия. Според Комисията BNetzA наблюдава по-специално начина, по който ОПМ продават на спотовия пазар електрическата енергия по EEG, за която се плащат преференциални тарифи при изкупуване, и проверява дали ОПМ правилно определят, изчисляват и публикуват допълнителната такса по EEG, дали ОПМ правилно фактурират допълнителната такса по EEG на доставчиците на електрическа енергия, дали преференциалните тарифи и премии са правилно фактурирани на ОПМ и дали допълнителната такса по EEG се намалява само за доставчици на електрическа енергия, които изпълняват условията на член 39 от Закона EEG от 2012 г. Комисията също така счита, че BNetzA получава информация от ОПМ относно подкрепата за електрическата енергия по EEG и относно цените, фактурирани на доставчиците, и че в крайна сметка тя може да налага санкции и да приема решения, включително решения за промяна на размера на допълнителната такса по EEG.

90

На четвърто място, Комисията приема в точки 123—138 от обжалваното решение, че в контекста на функционирането на Закона EEG от 2012 г. е установен общ контрол от страна на държавата, доколкото тя организира прехвърляне на финансови ресурси чрез законодателството и установява за какви цели могат да се използват тези финансови ресурси. Според Комисията, която по-специално се позовава на делото, по което е постановено решение от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др. (C‑262/12, EU:C:2013:851), решаващият елемент е, че държавата е създала режим, според който понесените от ОПМ разходи се компенсират изцяло от допълнителната такса по Закона EEG и доставчиците на електрическа енергия са оправомощени да възлагат допълнителната такса върху потребителите. В това отношение Комисията отбелязва, че държавният контрол върху ресурсите не означава, че входящите и изходящите потоци, които включват съответните ресурси, трябва да се отразяват върху бюджета на държавата, като, за да упражнява държавата контрол върху ресурсите, е достатъчно, както в конкретния случай, тя да регулира изцяло събитията относно допълнителната такса по Закона EEG, които следва да настъпят в случай на дефицит или излишък по сметката.

91

В конкретния случай следва да се провери с оглед на повдигнатите от Федерална република Германия доводи дали Комисията правилно е приела в обжалваното решение, че Законът EEG от 2012 г. включва държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

92

Преди всичко следва да се отбележи, че е безспорно, както бе припомнено в точки 2—12 по-горе, че събираната и администрирана от ОПМ допълнителна такса по Закона EEG в крайна сметка цели да покрие всички разходи, произтичащи от преференциалните тарифи и пазарната премия, предвидени в Закона EEG от 2012 г., за да гарантира на производителите на електрическа енергия по Закона EEG цена на произвежданата електрическа енергия, която да е по-висока от пазарната цена. Ето защо следва да се приеме, че с допълнителната такса по Закона EEG се стига основно до прилагане на публична за подкрепа на производителите на електрическа енергия по Закона EEG, определена от държавата със закон.

93

На първо място, следва да се отбележи, че ОПМ са натоварени, в конкретния случай със Закона EEG от 2012 г., да администрират схемата за подпомагане на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Във връзка с това и както Комисията с основание приема (вж. точки 87 и 88 по-горе), Законът EEG от 2012 г. възлага ясно определени задължения и правомощия на ОПМ с оглед на прилагането на механизми, произтичащи от това право, като по този начин ги превръща в централното звено от функционирането на предвидения в посочения закон режим. От гледна точка на техните последици функциите по управление и администриране на тази система, предвидени по-специално в членове 34—39 от Закона EEG от 2012 г., могат да бъдат приравнени на държавна концесия. Всъщност следва да се отбележи, че средствата, които са ангажирани с оглед на функционирането на Закона EEG от 2012 г., се управляват изключително за цели от общ интерес в съответствие с реда и условията, предварително определени от германския законодател. В това отношение посочените капиталови средства, състоящи се от допълнителни разходи, възлагани на крайните потребители и платени от доставчиците на електрическа енергия на ОПМ за електрическата енергия по Закона EEG, чиято цена надвишава цената на електрическата енергия, закупена на пазара, не преминават пряко от крайните потребители към производителите на електрическа енергия по Закона EEG, т.е. не преминават между икономическите оператори, като затова е необходима намесата на посредници, натоварени по-специално със събирането и управлението на тези средства. По-специално следва да се подчертае, че тези капиталови средства не се внасят в общия бюджет на ОПМ, нито се оставят на тяхно разположение, а се осчетоводяват отделно и са предназначени изключително и само за финансирането на схемите за подпомагане и обезщетяване, като се изключва всякаква друга цел за тяхното разходване. Следователно, обратно на твърденията на Федерална република Германия, положението на ОПМ в разглежданото дело има някои общи черти с положението на Samenwerkende ElektriciteitsProduktiebedrijven NV в делото, по което е постановено решение от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др. (C‑206/06, EU:C:2008:413), и с това на Abwicklungsstelle für Ökostrom AG в делото, по което е постановено решение от 11 декември 2014 г, Австрия/Комисия (T‑251/11, EU:T:2014:1060).

94

Ето защо следва да се приеме, че капиталовите средства, постъпили вследствие на събирането на допълнителната такса по Закона EEG и администрирани съвместно от ОПМ, остават под доминиращо влияние на публичните органи, доколкото регламентиращите ги законови и подзаконови разпоредби позволяват ОПМ, разглеждани съвместно, да бъдат приравнени на субект, изпълняващ държавна концесия.

95

На второ място, следва да се констатира, че разглежданите ресурси в настоящото дело, набрани от допълнителната такса по Закона EEG и предназначени както за финансиране на схемата за подкрепа за електрическата енергия по Закона EEG, така и за финансирането на схемата за компенсиране, са с произход от тежестите, наложени от Закона EEG от 2012 г. в крайна сметка на частноправни субекти. Всъщност в резултат на наложено с посочения закон задължение на ОМ да заплащат допълнително възнаграждение или пазарна премия на производителите на електрическа енергия по Закона EEG член 37 от Закона EEG от 2012 г. предвижда възможност за ОПМ да налагат надбавка върху цената на доставчиците, които впоследствие могат да я възлагат на крайните потребители в съответствие с предвидените от законодателя ред и условия, по-специално по отношение на прозрачността относно фактурите. Безспорно е, че доставчиците на електрическа енергия на практика прехвърлят финансовата тежест, възникнала вследствие на допълнителната такса по Закона EEG, на крайните потребители (вж. точка 9 по-горе), с цел да си възстановят разноските, възникнали вследствие на разходите, свързани с посоченото задължение. Освен това следва да се отбележи, че тази тежест, за която ЕЕП ползват от определената горна граница в съответствие с правилата, припомнени в точка 11 по-горе, представлява, както и Федерална република Германия признава в съдебното заседание, 20 % до 25 % от общата сума на издадената на средния краен потребител фактура. С оглед на мащаба на тази тежест, нейното възлагане върху крайните потребители трябва следователно да се разглежда като последица, предвидена и организирана от германския законодател. Ето защо тъкмо поради предвиденото в Закона EEG от 2012 г. крайните потребители на електрическа енергия са на практика задължени да заплащат тази добавка към цената или допълнителен разход. Става въпрос за едностранно наложена тежест от държавата в рамките на нейната политика за подкрепа на производителите на електрическа енергия по Закона EEG, който може да бъде приравнен от гледна точка на неговите последици на налог върху потреблението на електрическа енергия в Германия. Всъщност тази тежест е възложена от публичноправен орган за цели от общ интерес, а именно опазването на климата и на околната среда, като гарантира устойчивото развитие на енергийните доставки чрез разработване на технологии за производство на електрическа енергия по EEG и въз основа на обективен критерий, в зависимост от количеството електроенергия, доставена от доставчиците на техните крайни потребители (вж. по аналогия решение от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др., C‑206/06, EU:C:2008:413, т. 43—47). Както подчертава Комисията в точка 99 от обжалваното решение, държавата не е ограничена да определи бенефициентите на предимството, критериите за допустимост и равнището на подкрепа, но също така осигурява финансовите ресурси, за да покрие разходите за подкрепата за електрическата енергията по Закона EEG. Освен това за разлика от фактическите обстоятелства по делото, по което е постановено решение от 30 май 2013 г., Doux Élevage и Coopérative agricole UKL-ARREE, C‑677/11, EU:C:2013:348), Федерална република Германия не твърди, а и в преписката по делото отсъстват индикации в този смисъл, нито че инициативата за облагане чрез въпросната мярка произхожда от данъчнозадължените лица, нито че ОПМ действат само като инструмент в схема, който тези правни субекти можели сами да предвидят, или още че те самите са взели решение относно употребата на набраните финансови ресурс.

96

Следователно разглежданите парични средства — набрани вследствие на събирането на допълнителната такса по Закона EEG от потребителите на електрическа енергия и които са с произход от задължението, наложено със Закона EEG от 2012 г. на ОМ, да заплаща допълнително възнаграждение или пазарна премия на производителите на електрическа енергия по Закона EEG — трябва да бъдат квалифицирани като включващи държавни ресурси капиталови средства, които могат да бъдат приравнени на налог (вж. по аналогия решение от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др., C‑206/06, EU:C:2008:413, т. 66 и решение от 11 декември 2014 г., Австрия/Комисия, T251/11, EU:T:2014:1060, т. 68). Във всички случаи тези средства не би следвало да се разглеждат като собствен ресурс на ОПМ, на които държавата просто е предписала с дадена законодателна мярка специално използване, тъй като в нито един момент, както подчертава Комисията в точка 128 от обжалваното решение, тези средства не са били оставени на свободното разположение на ОПМ.

97

Следва също да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да може даден налог или данък, като разглеждания в главното производство, да се счита за неразделна част от мярка за помощ, трябва да е налице задължителна връзка по предназначение между налога или данъка и помощта съгласно относимото национално законодателство, в смисъл, че приходите от налога или данъка са предназначени по необходимост за финансирането на помощта (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2006 г., Air Liquide Industries Belgium, C‑393/04 и C‑41/05, EU:C:2006:403, т. 46 и цитираната съдебна практика). В случая е безспорно, че е установена такава връзка между налога, удържан от ОПМ чрез събирането на допълнителната такса по Закона EEG, и помощта за подкрепата на производството на електрическа енергия по Закона EEG.

98

Що се отнася до решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), на което Федерална република Германия се опитва да се позове, следва да се отбележи, че за да се изключи квалификацията държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, Съдът по същество се основава на обстоятелството, че германската правна уредба, предмет на посоченото дело, която, от една страна, задължава частните предприятия за електроснабдяване да изкупуват електрическата енергия по Закона EEG на цени, по-високи от икономическата ѝ стойност, и от друга страна, разпределя произтичащата финансова тежест между електроснабдителните предприятия и частните оператори на електропреносни мрежи, разположени нагоре по веригата, не съдържа елементи, които да сочат, че е имало пряко или непряко прехвърляне на държавни ресурси. При тези обстоятелства Съдът е постановил, че фактът, че посочената правна уредба предоставя безспорно предимство на предприятията — производители на електрическа енергия по Закона EEG и че това предимство е последица от намесата на публични органи, не е достатъчен, за да се квалифицира разглежданата мярка като помощ.

99

От анализа на фактическата обстановка по делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra(C379/98, EU:C:2001:160), следва обаче, че за разлика от германската мярка, предмет на настоящото производство, предвиденият с посочения германски закон механизъм не предвижда нито възлагането на допълнителни разходи в тежест на крайните потребители, нито намесата на посредници, натоварени със събирането и управлението на представляващите помощта суми, и следователно не предвижда субекти, които като структура и роля са сходни на ОПМ, взети заедно.

100

За разлика от настоящия случай предимството, разгледано от Съда в решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), се състои в гарантиране в полза на предприятията бенефициенти на възможността да продадат цялото произведено количество енергия от възобновяеми източници и в обстоятелството, че продажната цена е по-висока от пазарната цена, без да се прилага каквато и да е схема за финансиране на тази надбавка върху цената посредством събирането на такса, която може да бъде приравнена на налог върху потреблението на електрическа енергия и чийто размер е еднакъв за всеки KWh електрическа енергия, доставен на крайните потребители.

101

Освен това в делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), частните предприятия не са били, както в настоящото дело, упълномощени от съответната държава членка да управляват държавни ресурси, а са били единствено обвързани от задължение за изкупуване със свои собствени финансови ресурси (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 35). В настоящия случай е безспорно, че ОПМ не изпълняват възложеното им задължение за заплащане на допълнително възнаграждение на производителите на електрическа енергия по Закона EEG със свои собствени финансови средства, а чрез средствата, набрани от допълнителната такса по Закона EEG, управлявани от ОПМ и предназначени изключително за финансиране на въведените със Закона EEG от 2012 г. схеми за подпомагане и компенсиране.

102

Ето защо разглежданите средства в делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), не са могли да се считат за държавен ресурс, доколкото в нито един момент не са били под публичен контрол и не е имало никакъв механизъм, какъвто е установеният и регламентиран от държавата членка механизъм в настоящото производство, за компенсиране на допълнителните разходи, произтичащи от задължението за изкупуване, с който държавата да гарантира на частните оператори пълно покритие на тези допълнителни разходи (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 36).

103

Освен това също от анализа на фактите по делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PresussenElektra, C‑379/98, EU:C:2001:160), следва, че за разлика от германската мярка, разглеждана в настоящото производство, режимът, установен с предходната германска правна уредба, не предвижда механизъм, съпоставим със специалния режим на компенсиране, чрез който се установява възможността за определяне на горна граница на допълнителната такса по Закона EEG, която може да бъде възложена от доставчиците на електрическа енергия на ЕЕП.

104

От изложеното следва, че въведеният от Федерална република Германия в настоящия случай режим се различава значително от режима по делото, по което е постановено Решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), по-специално по отношение на условията и реда за управление, използване, събиране и предназначението на съответните парични средства.

105

На трето място, безспорно е, че ОПМ са правни субекти, които са организирани в по-голямата част от случаите във формата на акционерни дружества. Това обаче не може да се счита за достатъчно предвид особените обстоятелства на конкретния случай, за да се отхвърли заключението относно наличието на държавни ресурси в рамките на мерките, предприемани въз основата на Закона EEG от 2012 г.

106

Всъщност, както бе посочено в точки 93 и 94 по-горе, ОПМ, в допълнение към правомощията, присъщи на тяхната основна дейност, са натоварени и с управлението на схемата за подпомагане на производството на електрическа енергията по Закона EEG. Както припомня Комисията в точка 107 от обжалваното решение, ОПМ са обект на контрол при изпълнението на тази функция, поради което те не могат да използват средствата, събрани в рамките на разглежданата мярка от доставчиците, за които се отнася тя, за различни цели от предвидените от германския законодател. При тези обстоятелства следва да се констатира, че поведението на тези правни субекти при на изпълнението на възложените им от Закона EEG от 2012 г. функции не е поведението на стопански субект, осъществяващ свободна дейност на пазара в търсене на печалба, а е ограничено от германския законодател, който го свежда до изпълнение на посочените функции.

107

В това отношение следва да се добави, че ОПМ са длъжни да управляват финансовите средства, получени в резултат на прилагането на разглежданата мярка, по специална сметка, която е обект на контрол от държавните органи, видно по-специално от член 61 Закона EEG от 2012 г. Ако бъде подложено на анализ наред с възложените на ОПМ със Закона EEG от 2012 г. специални компетенции и задължения, това представлява допълнителен признак, че не става въпрос за средства, съответстващи на обикновени ресурси от частния сектор, които биха били на пълно разположението на предприятието, което ги управлява, а за особени ресурси, чието използване за строго определени цели е било предварително предвидено от германския законодател (вж. по аналогия решение от 27 януари 1998 г., Ladbrook Racing/Комисия, T‑67/94, EU:T:1998:7, т. 106—108).

108

По-конкретно, що се отнася до упражнявания от държавните органи контрол върху ОПМ, той се осъществява на много равнища. От една страна, контрол упражнява BNetzA. Съгласно член 61 от Закона EEG от 2012 г. BNetzA трябва по-специално в рамките на надзорните си правомощия да контролира дали ОПМ търгуват електрическата енергия по Закона EEG в съответствие с разпоредбите на член 37 от Закона EEG от 2012 г. и дали те изчисляват, определят, публикуват и фактурират допълнителна такса по Закона EEG на доставчиците на електрическа енергия при съобразяване на законовата и подзаконовата уредба.

109

От друга страна, съгласно член 48 от Закона EEG от 2012 г. ОПМ следва да представят на BNetzA данните, използвани за целите на схемата за компенсиране.

110

При все това наличието на подобен строг контрол за съгласуваност на действията на ОПМ с предвидената законова уредба, дори когато е извършен впоследствие, се вписва в общата логика на предвидената със Закона EEG от 2012 г. цялостна структура Този контрол потвърждава извода, направен по-специално въз основа на упражняваните от тези правни субекти правомощия и приемани с оглед на техните функции и задълженията, съгласно които ОПМ не осъществяват свободна дейност за собствена сметка, а в качеството им на администриращи помощ, предоставена чрез държавни средства. Дори да се приеме, че контролът, на който са подложени ОПМ, няма пряко въздействие върху администрирането на въпросните финансови средства, все пак наистина става въпрос за допълнителен признак, който сочи, че дейността на ОПМ действително е очертана от предвидената със Закона EEG от 2012 г. рамка.

111

При тези обстоятелства следва да се констатира, че Комисията основателно е установила в точка 138 от обжалваното решение във връзка с точки 98—137 от същото решение, че предвиденото предимство съгласно разпоредбите на членове 16—33 от Закона EEG от 2012 г. в полза на производителите на електрическа енергия по Закона EEG по отношение на преференциалните тарифи и пазарните премии в настоящото дело се равнява на налог, определен от държавните органи, включващ използването на държавни ресурси, доколкото държавата организира прехвърляне на финансови ресурси чрез законодателството и установява за какви цели могат да се използват тези финансови ресурси.

112

Този извод е също така в сила по отношение на предимството за големите потребители на енергия, каквито са ЕЕП, доколкото предвидената в Закона EEG от 2012 г. схема за компенсиране съставлява, както Комисията основателно посочва в точка 114 от обжалваното решение, допълнителна тежест за ОПМ. В действителност последица от всяко намаляване на размера на допълнителната такса по Закона EEG е по-точно намаляването на размера на средствата, които доставчиците на електрическа енергия събират от ЕЕП, и това може да се разглежда като водещо до загуби на приходи за ОПМ. Независимо от това тези загуби се възстановяват впоследствие от други доставчици и фактически от други крайни потребители, за да се компенсират понесените във връзка с това загуби, както посочва Федерална република Германия в отговор на един от поставените от Общия съд в съдебното заседание въпроси. Следователно средният краен потребител в Германия участва по определен начин в субсидирането на ЕЕП, на които е определена горна граница на допълнителна такса по Закона EEG. Освен това обстоятелството, че крайните потребители на електрическа енергия, които не са ЕЕП, трябва да понасят допълнителните разходи вследствие на определянето на горна граница на допълнителна такса по Закона EEG, от което се ползват ЕЕП, представлява след анализа му заедно с изложените по-горе доводи, на свой ред допълнителен признак за това, че набраните от допълнителната такса по Закона EEG парични средства са специални ресурси, еквивалентни на налог върху потреблението на електрическа енергия, чието използване за строго определени цели е предварително уредено от германския законодател с оглед на прилагането на публична политика, а не на частната инициатива.

113

Този извод не се обезсилва от останалите доводи, повдигнати от Федерална република Германия.

114

Доколкото Федерална република Германия основава доводите си на твърдяното сходство на фактическите и правните обстоятелства по настоящото дело с тези по делото, по което е постановено решение от 30 май 2013 г., Комисия/Нидерландия (C‑677/11 P, EU:C:2013:348), следва да се приеме за установено, че тези обстоятелства се различават от обстоятелствата в спора по главното производство.

115

В делото, по което е постановено решение от 30 май 2013 г., Doux Élevage и Coopérative agricole UKL-ARREE, C‑677/11, EU:C:2013:348), въпросът, отправен до Съда, се отнася до редовността, с оглед на правилата за държавната помощ, на решения на компетентните национални органи, които правят задължително за всички търговци на селскостопанския сектор на производството и отглеждането на пуйки споразумение, сключено в рамките на представителната междубраншова организация на този сектор, което създава вноска за финансиране на съвместни действия, приети от тази организация.

116

В точка 36 от решение от 30 май 2013 г., Doux Élevage и Coopérative agricole UKL-ARREE, C‑677/11, EU:C:2013:348), Съдът констатира, че националните органи не могат ефективно да използват ресурсите, набрани от разглежданите вноски, за да оказват подкрепа на някои предприятия, доколкото съответната междубраншова организация следва да вземе решение за използването на тези ресурси, които са изцяло отредени за определените от самата нея цели.

117

По настоящото дело обаче е безспорно, че ОПМ не могат свободно да решават относно използването на набраните от допълнителната такса по Закона EEG приходи и не могат при необходимост да предназначават тези средства за определяни от самите тях цели. Всъщност съгласно Закона EEG от 2012 г. ОПМ са задължени да администрират допълнителната такса по Закона EEG с единствената цел да се компенсират производителите на електрическа енергия по EEG. Във връзка с това те трябва да насочват всички финансови потоци (разходи и приходи) във връзка със Закона EEG от 2012 г. в отделна обща банкова сметка, за която се води отделна отчетност, и освен това те са длъжни да сравняват събраната допълнителна такса по Закона EEG с действителния размер на таксата, какъвто е трябвало да бъде за дадена година, за да адаптират допълнителната такса за следващата година и да изключат всякаква възможност за приключване с положително или отрицателно салдо на банковата сметка, използвана за управление на финансовите потоци, свързани със Закона EEG от 2012 г. Поради това не може да се оспорва обстоятелството, че по настоящото дело преследваните със Закона EEG от 2012 г. цели, и най-вече подкрепата на производителите на електрическа енергия по Закона EEG, но и на ЕЕП, за разлика от положението по делото, по което е постановено решение от 30 май 2013 г., Doux Élevage и Coopérative agricole UKL-ARREE (C‑677/11, EU:C:2013:348), са изцяло определени от държавата чрез законовата и подзаконова уредба, приета по нейна собствена инициатива.

118

Поради това липсата на ефективен достъп на държавата до ресурсите, набрани от допълнителната такса по Закона EEG, в смисъл, че те наистина не се отразяват в държавния бюджет, в конкретния случай е без отражение за доминиращото влияние на държавата върху използването на тези ресурси и за способността на последната да определи отнапред, посредством приемането на Закона EEG от 2012 г., преследваните цели и начина, по който следва да се използват посочените ресурси в тяхната цялост.

119

Що се отнася до решение от 14 януари 2015 г., Eventech (C‑518/13, EU:C:2015:9) и до решение от 16 април 2015 г., Trapeza Eurobank Ergasias (C‑690/13, EU:C:2015:235), на които се позовава Федерална република Германия в писмената си реплика, следва да се отбележи, че в тези решения Съдът е постановил, че за да се установи наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да се установи достатъчно пряка връзка между, от една страна, предимството, предоставено на получателя на помощта, и от друга страна, намаляването на държавния бюджет или достатъчно конкретен икономически риск за неговото обременяване.

120

Що се отнася до решения от 14 януари 2015 г., Eventech (C‑518/13, EU:C:2015:9) и от 16 април 2015 г., Trapeza Eurobank Ergasias (C‑690/13, EU:C:2015:235), следва обаче да се констатира, че те се отнасят до различни фактически обстоятелства. Освен това Съдът вече е постановил, че понятието „помощ“ неизбежно предполага предимства, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси или представляващи допълнителна тежест за държавата или за органите, предназначени или създадени за тази цел (вж. решение от 1 декември 1998 г., Ecotrade, C‑200/97, EU:C:1998:579, т. 35 и цитираната съдебна практика). Във връзка с това от съдебната практика, припомнена в точка 35 по-горе, следва, че „не е уместно да се прави разграничение между случаите, в които помощта е пряко отпусната от държавата, и тези, в които тя се отпуска посредством публичен или частен орган, назначен или създаден от тази държава“. Следователно предвид обстоятелството, че в настоящото дело ОПМ са предназначени да администрират съвместно събирането на допълнителна такса по Закона EEG, както и че те имат задължение да управляват финансовите потоци, възникнали вследствие на механизма на функциониране на Закона EEG от 2012 г., доводите на Федерална република Германия, изведени от твърдението, че тази схема за подкрепа не е в тежест на държавния бюджет, не позволява да се отхвърли наличието на държавни ресурси в настоящото дело.

121

Този извод не се оборва и от останалите твърдения на Федерална република Германия.

122

Преди всичко трябва да се отхвърли твърдението, че в никакъв случай в държавния бюджет не можели да постъпят евентуалните надвзети суми при събирането на допълнителната такса по Закона EEG. Вярно е, че от самия механизъм на функциониране на Закона EEG от 2012 г. следва, че при всички случаи и както страните са се договорили да ги признават, записаните от ОПМ евентуални излишъци или дефицити, произтичащи от допълнителната такса по Закона EEG, трябва да бъдат компенсирани заедно с дължимите лихви през следващата година в рамките на процедурата по определянето на размера на допълнителната такса по Закона EEG. Всъщност предвиденото в Закона EEG от 2012 г. компенсиране година за година, in fine, изключва от счетоводството на ОПМ всеки излишък или дефицит, свързан с администрирането на допълнителната такса по Закона EEG, вследствие на което хипотезата, при която към държавния бюджет се прехвърлят евентуалните надвнесени суми при събирането на допълнителната такса по Закона EEG, е по необходимост практически невъзможна. Въпреки това, както бе установено в точка 111 по-горе, ангажирането на държавни ресурси в настоящото дело не произтича от наличието на тесни връзки с държавния бюджет, а точно от обстоятелството, че чрез законодателството държавата организира прехвърляне на финансови ресурси и установява за какви цели трябва да се използват тези финансови ресурси.

123

При всички положения от анализа на Закона EEG от 2012 г. в точки 92—112 по-горе следва, че разглежданата мярка предвижда по принцип непрекъснат достъп на ОПМ до способите за финансиране, необходими за изпълнението на задачите от обществен интерес, предоставени с цел изпълнение на техните функции във връзка с изпълнението на определена политика, установена от държавата. Това обаче само затвърждава извода, че ОПМ не действат на пазара като типични предприятия, понасящи всички обичайни рискове и непредвидими обстоятелства, включително финансови рискове, а като особени субекти, чиято роля е строго очертана в разглежданото законодателство.

124

По-нататък, що се отнася до твърденията на Федерална република Германия, според които, първо, разглежданата мярка не предвижда връзка с държавния бюджет или бюджета на даден публичноправен субект, второ, че нито BNetzA, нито държавата, в по-широк смисъл, не определят точния размер на допълнителната такса по Закона EEG, трето, че естеството на използваните ресурси за схемата за компенсиране не произтича от специалната роля на BAFA, и четвърто, че съгласно разглежданата мярка евентуалните жалби относно режима на допълнителната такса по Закона EEG следва да се подават и разглеждат по реда на общото гражданско съдопроизводство, а не по административен ред, следва да се направи констатацията, че те трябва да бъдат отхвърлени.

125

Всъщност, от една страна, вече бе установено, че от самото начало разглежданите парични средства би трябвало да бъдат квалифицирани като държавно финансиране, особено с оглед на обстоятелството, че крайните потребители са задължени да заплатят добавка към цената, която може да бъде приравнена на налог, чиято цел е да се приложи определена установена от държавата политика. От друга страна, също бе отбелязано, че що се отнася до изпълнението на възложени им функции, ОПМ действат в ясно определени от германския законодател рамки. Те освен това са строго контролирани от компетентните германски административни органи. Паричните средства, които се набират посредством въведени от законодателството на държава членка задължителни вноски, управлявани и разпределяни в съответствие с това законодателство, могат обаче да се считат за ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, дори и да са управлявани от различни от публичния орган субекти. Всъщност вече е било прието, че механизъм на пълно компенсиране на допълнителните разходи, наложени на предприятия поради наличието на задължение за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятър, на цена, по-висока от пазарната, чието финансиране се поема от всички крайни потребители на електрическа енергия на територията на съответната държава, както това е предвидено във френското законодателство, разгледано в настоящия случай, представлява намеса чрез ресурси на държавата (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 25 и цитираната съдебна практика, както и, по аналогия, т. 26).

126

Накрая, що се отнася до твърденията на Федерална република Германия, направени в хода на съдебното заседание и според които горната граница на допълнителната такса по Закона EEG в полза на ОПМ се разглеждала като практика на диференцирани цени, известна на икономистите като „Ramsey pricing“ (ценобразуване на Ramsey), или като кръстосано субсидиране между малки и големи потребители на електроенергия, трябва да се посочи, че тези твърдения следва да бъдат отхвърлени. Наистина самото съществуване на допълнителната такса по Закона EEG е следствие от политически избор и размерът ѝ не може да бъде повлиян от потребителите, в резултат на което този размер да бъде повишен и да представлява дял от крайната сметка на малките потребители, които в сравнение с ЕЕП са по-малко чувствителни към промените в цените на електрическата енергия от гледна точка на търсенето. Въпреки това в това отношение от постоянната съдебна практика следва, че оперативните помощи са помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то обичайно би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., Alcoa Trasformazioni/Комисия, T‑177/10, EU:T:2014:897, т. 92 и цитираната съдебна практика). Следователно определянето на горна граница, която позволява на ЕЕП да намали разходите, свързани с тяхното потребление на електрическа енергия, което по дефиниция попада в рамките на неговото текущо управление, могат да се разглеждат като оперативна помощ, предполагаща наличието на държавни ресурси, а това бе доказано по-специално в точки 95 и 96 по-горе.

127

От този анализ следва, че механизмите на Закона EEG от 2012 г. произтичат главно от прилагането на публична политика за подкрепа на производителите на електрическа енергия по Закона EEG, определена от държавата със Закона EEG от 2012 г., и че първо, приходите от допълнителната такса по Закона EEG и администрирани съвместно от ОПМ остават под доминиращото влияние на публичните органи; второ, че въпросните средства, набрани от допълнителната такса по Закона EEG, са средства, включващи ресурс на държавата, и могат да бъдат приравнени на налог, и трето, предвид възложените на ОПМ правомощия и функции, може да се заключи, че ОПМ не действат за своя собствена сметка и свободно, а като приравнени на субект, изпълняващ държавна концесията, който, управлява държавна помощ, предоставена чрез държавни средства.

128

От всичко гореизложено следва, че Комисията правилно е приела в обжалваното решение, че Законът EEG от 2012 г. включва държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

129

Поради това следва да се отхвърли третото основание, както и жалбата в нейната цялост.

130

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Федерална република Германия е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши: