Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014TN0435

Дело T-435/14: Жалба, подадена на 9 юни 2014 г.  — Tose’e Ta’avon Bank/Съвет

OJ C 253, 4.8.2014, p. 59–60 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

4.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 253/59


Жалба, подадена на 9 юни 2014 г. — Tose’e Ta’avon Bank/Съвет

(Дело T-435/14)

2014/C 253/80

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Tose’e Ta’avon Bank (Техеран, Иран) (представител: J.-M. Thouvenin, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решение на Съвета за запазване на наложена на жалбоподателя санкция, посочена в известие от 15 март 2014 г.,

да приеме, че Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 г. не се прилага по отношение на жалбоподателя,

да приеме, че Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2011 г. не се прилага по отношение на жалбоподателя,

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага пет правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, доколкото изложените съображения за запазване на ограничителните мерки срещу жалбоподателя не са сред тези, които позволяват на ответника да приема ограничителни мерки.

2.

Второто правно основание е изведено от фактическа грешка, съставляваща явна грешка в преценката, доколкото жалбоподателят не е управляван от Иран и не предоставя финансова подкрепа на иранското правителство.

3.

Третото правно основание е изведено от липса на мотиви.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на пропорционалността и правото на собственост.

5.

Петото правно основание е изведено от възражение за незаконосъобразност на Регламент № 267/2012 (1) и на Решение 2010/413 (2), в изпълнение на които е било прието обжалваното решение, доколкото от една страна, те са приети в нарушение на задължението за мотивиране, посочено в член 296 ДФЕС и в нарушение на член 215 ДФЕС, и от друга страна, относимите им разпоредби, въз основа на които наложените на жалбоподателя ограничителни мерки са запазени, нарушават Договорите и Хартата на основните права на Европейския съюз.


(1)  Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1).

(2)  Решение 2010/413/на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39).


Top