EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CO0169

Определение на председателя на Съда от 5 юни 2014 г.
Juan Carlos Sánchez Morcillo и María del Carmen Abril García срещу Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA.
Искане за преюдициално заключение: Audiencia Provincial de Castellón - Испания.
Бързо производство.
Дело C-169/14.

Digital reports (Court Reports - general)

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2014:1388

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА

5 юни 2014 година ( *1 )

„Бързо производство“

По дело C‑169/14

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Audiencia Provincial de Castellón (Испания) с акт от 2 април 2014 г., постъпил в Съда на 7 април 2014 г., в рамките на производство по дело

Juan Carlos Sánchez Morcillo,

María del Carmen Abril García

срещу

Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA,

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА,

предвид предложението на E. Levits, съдия докладчик,

след изслушване на генералния адвокат N. Wahl,

постанови настоящото

Определение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Sánchez Morcillo и г‑жа Abril García, от една страна, и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA, от друга страна, по повод на подадено от първите двама възражение срещу принудително изпълнение върху техен ипотекиран имот.

3

Видно от акта за преюдициално запитване, на 9 юни 2003 г. жалбоподателите в главното производство сключват с Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA обезпечен с ипотека върху жилището им договор за кредит в нотариална форма. Поради неизпълнение на задължението им за плащане на месечните погасителни вноски по кредита на 15 април 2011 г. банката иска връщане на цялата отпусната в заем сума, ведно с възнаградителна и мораторна лихва, и изнасяне на ипотекирания имот на публична продан.

4

След образуване на производство за принудително изпълнение върху ипотекирания имот жалбоподателите в главното производство подават възражение срещу принудителното изпълнение, което е отхвърлено с решение на Juzgado de Primera Instancia no 3 de Castellón от 19 юни 2013 г. Жалбоподателите по главното производство обжалват това решение. Жалбата им е приета за допустима и изпратена на Audiencia Provincial de Castellón.

5

Запитващата юрисдикция сочи, че в испанския граждански процес решението, с което се уважава възражението на длъжника и се прекратява производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, подлежи на обжалване, но не се допуска длъжникът, чието възражение е отхвърлено, да обжалва първоинстанционното решение, с което се разпорежда продължаване на изпълнителното производство. Запитващата юрисдикция се съмнява, че тази национална правна уредба е съвместима с целта за защита на потребителите, преследвана с Директива 93/13, както и с правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Запитващата юрисдикция подчертава също така, че признаването на длъжниците на право да обжалват може да се окаже от определящо значение, още повече че някои клаузи от разглеждания договор за кредит биха могли да се приемат за „неравноправни“ по смисъла член 3, параграф 1 от Директива 93/13.

6

Тази юрисдикция иска от Съда да разгледа делото по реда на бързото производство на основание член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

7

В подкрепа на искането си запитващата юрисдикция отбелязва, че отговорът на Съда би могъл да има важни последици за съдебните спорове в Испания, като се има предвид броят на физическите лица, върху чиито жилища е насочено принудително изпълнение на вземания по договори за ипотечни кредити при условията на икономическата криза, обхванала тази държава членка.

8

Запитващата юрисдикция уточнява, че освен това в производствата, за които може да се окаже от значение отговорът на Съда, изпълнението е насочено върху основните жилища на длъжниците. Съгласно член 698, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс подаденото от длъжник възражение няма суспензивно действие, поради което е възможно такива жилища да бъдат продадени на публична продан до произнасянето на Съда.

9

Съгласно член 105, параграф 1 от посочения процедурен правилник по искане на запитващата юрисдикция или по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, в отклонение от разпоредбите на настоящия правилник, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.

10

Вярно е, че според постоянната практика на Съда големият брой лица или правоотношения, потенциално засегнати от акта, който трябва да постанови запитващата юрисдикция, след като е сезирала Съда с преюдициални въпроси, сам по себе си не представлява изключително обстоятелство, което да оправдава разглеждане по реда на бързото производство (вж. по-специално определения на председателя на Съда KÖGÁZ и др., C‑283/06 и C‑312/06, EU:C:2006:602, т. 9, Plantanol, C‑201/08, EU:C:2008:385, т. 10 и Abdullahi, C‑394/12, EU:C:2012:623, т. 11).

11

В случая обаче, освен изтъкнатия от запитващата юрисдикция голям брой на засегнатите длъжници, е налице и опасност собственикът да изгуби основното си жилище, която поставя него и семейството му в положение на изключителна несигурност.

12

Според изложеното от запитващата юрисдикция посоченото обстоятелство се утежнява от това, че ако се окаже, че изпълнителното производство се основава на договор за кредит, съдържащ неравноправни клаузи, и тяхната нищожност бъде установена от националния съд, защитата, която увреденият длъжник ще получи вследствие на нищожността на принудителното изпълнение на този договор, се изчерпва с предоставяне на обезщетение и не позволява възстановяване на предишното му положение на собственик на неговото жилище.

13

След като отговор на Съда в най-кратък срок може значително да намали опасността съответните лица да изгубят основните си жилища, искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на дело C‑169/14 по реда на бързото производство следва да бъде уважено.

 

По изложените съображения председателят на Съда определи:

 

Уважава искането на Audiencia Provincial de Castellón (Испания) за разглеждане на дело C‑169/14 по реда на бързото производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: испански.

Top