8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/17

1)

Когато следва да се установи кой е доставчикът на услугите за целите на облагане с ДДС по повод на проверката дали сделката има фиктивен характер, дали ѝ липсва действително икономическо и търговско съдържание и дали е осъществена с единствената цел да се получи данъчно предимство, релевантно за тълкуването съгласно член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) ли е обстоятелството, че в главното производство управителят на дружеството лицензодател и негов едноличен собственик е физическото лице, което е създало прехвърленото с посочения договор за лицензия ноу-хау?

2)

При утвърдителен отговор на въпрос № 1, релевантно при прилагането на член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директивата за ДДС и при преценката дали е налице злоупотреба ли е обстоятелството, че това физическо лице оказва или може да окаже неформално влияние върху начина, по който лицензополучателят използва прехвърлената лицензия, както и върху решенията на това предприятие? В този контекст може ли да има значение за тълкуването обстоятелството, че създателят на разглежданото ноу-хау участва или може да участва пряко или непряко чрез дейността си на консултант или чрез съвети относно развитието или използването на това ноу-хау в търговските решения, свързани с предоставянето на основаващата се на посоченото ноу-хау услуга?

3)

За да се установи кой е доставчикът на услугите за целите на облагането с ДДС при обстоятелства като разглежданите в главното производство и като се има предвид изложеното във въпрос № 2, има ли значение дали, в допълнение към анализа на стоящия в основата на сделката договор, създателят на разглежданото ноу-хау в качеството му на физическо лице оказва влияние и по-специално решаващо влияние или контрол върху реда и начина, по който се предоставя основаващата се на това ноу-хау услуга?

4)

При утвърдителен отговор на въпрос № 3: какви обстоятелства или по-специално какви критерии могат да се вземат предвид при определянето на обхвата на влияние или контрол, за да се установи, че е налице решаващо влияние върху предоставянето на услугата и че е намерило приложение действителното икономическо съдържание на стоящата в основата сделка в полза на предприятието лицензодател?

5)

В хипотеза като разглежданата в главното производство при анализа на въпроса дали е получено данъчно предимство, за да се преценят отношенията между участващите в сделката лица и икономически оператори, релевантно ли е обстоятелството, че данъчнозадължените лица, участници в сделката, за която се твърди, че е насочена към избягване на данъци, са юридически лица, докато националната данъчна администрация приписва на физическо лице вземането на стратегическите и оперативни решения, свързани с използването [на разглежданото ноу-хау] и ако да, трябва ли да се вземе предвид в коя държава членка въпросното физическо лице е взело тези решения? При обстоятелства като разглежданите в настоящото производство ако се окаже, че договорният статут на страните не е определящ, от значение за тълкуването ли е фактът, че управлението на финансовите операции, на персонала и на техническите средства, необходими за предоставянето на осъществяваща се чрез интернет услуга, за която става въпрос по делото, е възложено на подизпълнители?

6)

Ако се установи, че клаузите на лицензионния договор не отразяват действително икономическо съдържание, преквалифицирането на договорните клаузи и възстановяването на положението, което би съществувало, ако не се беше осъществила сделката, в която се изразява злоупотребата, означават ли, че данъчната администрация на държавата членка може да определи по друг начин държавата членка на мястото на извършване на доставката и следователно мястото на възникване на данъчното задължение, включително когато лицензополучателят е изпълнил своите данъчни задължения в държавата членка, в която се намира седалището му, в съответствие с условията, предвидени в законодателството на посочената държава членка?

7)

Следва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че на тях противоречи и може да се квалифицира като злоупотреба със свободата на установяване и със свободното предоставяне на услуги, договорна конфигурация като разглежданата в главното производство, при която предприятие, данъчнозадължено лице в една държава членка, прехвърля чрез лицензионен договор на друго предприятие, данъчнозадължено лице в друга държава членка, посоченото ноу-хау и правото за използването му за предоставянето на услуги, свързани с предлагане на съдържание за възрастни, посредством базирана в интернет интерактивна комуникационна технология, в хипотеза, при която облагането с ДДС на така прехвърлената услуга е по-благоприятно в държавата, в която се намира седалището на лицензополучателя?

8)

При обстоятелства като разглежданите в настоящото дело какво значение следва да се придаде на съображенията от търговски характер, които в допълнение към перспективата да се получи данъчно предимство, са били водещи за предприятието лицензодател, и по-специално в този контекст има ли значение за тълкуването фактът, че управителят и едноличният собственик на лицензодателя е физическото лице, което първоначално е създало въпросното ноу-хау?

9)

При анализа на съставляващото злоупотреба поведение може ли да се вземат предвид и, ако да, какво е тяхното значение, обстоятелства, сходни с разглежданите в главното производство, като техническите аспекти и инфраструктурата, които са необходими за въвеждането и извършването на услугата, предмет на спорната сделка, както и компетентността и персоналът, с който разполага лицензодателят, за да предоставя въпросната услуга?

10)

При разглежданите в настоящото дело обстоятелства следва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и членове 43 и 273 от Директивата за ДДС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 325 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за да се гарантира ефективното изпълнение на задължението на държавите членки да събират ефективно и в срок целия ДДС и да предотвратяват бюджетните загуби, свързани с трансграничната данъчна измама и трансграничното избягване на данъци, за да може да установи кой е доставчикът на услугите в случай на сделка, свързана с предоставяне на услуги, данъчната администрация на държава членка има право с цел да се изясни фактическата обстановка да допуска в доказателствената фаза на данъчното производство (с административен характер) данни, информация и доказателствени средства, като например протоколи от подслушване — получени без знанието на данъчнозадълженото лице от разследващата служба на данъчната администрация в рамките на наказателно производство, както и да ги използва и да обосновава с тях своята преценка на данъчноправните последици и че от своя страна административната юрисдикция, контролираща постановеното от данъчната администрация на държавата членка решение, има право да разглежда тези елементи като доказателства при проверката на тяхната законосъобразност?

11)

При разглежданите в настоящото дело обстоятелства следва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и членове 43 и 273 от Директивата за ДДС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 325 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за да се гарантира ефективното изпълнение на задължението на държавите членки да събират ефективно и в срок целия ДДС и изпълнението на задължението на държавите членки да осигурят спазването на задълженията, наложени на данъчнозадължените лица, предоставената на държавите членки свобода на действие за използването на средствата, с които разполага националната данъчна администрация, включва правото на последната да използва доказателствени средства, които първоначално са получени за целите на наказателно производство за борба с избягването на данъци, включително когато само по себе си националното право не позволява събирането на данни без знанието на заинтересованото лице в рамките на административното производство с цел борба срещу избягването на данъци или когато националното право подчинява събирането на данни без знанието на заинтересованото лице, извършено в рамките на наказателното производство, на условието да са налице гаранции, които не са предвидени в административното данъчно производство, признавайки същевременно правото на данъчната администрация да действа в съответствие с принципа на свобода на доказване?

12)

Допуска ли член 8, параграф 2 от ЕКПЧ във връзка с член 52, параграф 2 от Хартата споменатата във въпроси № 10 и № 11 компетентност да се признае на данъчната администрация на държава членка или с оглед на разглежданите в настоящото дело обстоятелства може да се приеме, че използването с цел борба срещу избягването на данъци в рамките на административното данъчно производство на резултатите от извършено без знанието на заинтересованото лице събиране на данни е обосновано с оглед на ефективното събиране на данъка и в интерес на „икономическото благосъстояние на страната“?

13)

Ако от отговорите на въпроси № 10, № 11 и № 12 следва, че в рамките на административното производство данъчната администрация на държавата членка може да използва такива доказателствени средства, съществува ли в тежест на националната данъчна администрация абсолютно задължение — с цел да се гарантира ефективността на правото на защита и на правото на добра администрация в съответствие с членове 7, 8, 41 и 48 от Хартата във връзка с член 51, параграф 1 от нея — да изслуша данъчнозадълженото лице в хода на административното производство, да му осигури достъп до резултатите от извършеното без негово знание събиране на информация, както и да се съобрази с целта, с оглед на която са събрани съдържащите се в тези доказателствени средства данни, или в този контекст обстоятелството, че събраната без знанието на заинтересованото лице информация е предназначена единствено за целите на наказателното разследване, поначало изключва използването на такива доказателствени средства?

14)

В случай, че доказателствените средства са събрани или са използвани в нарушение на членове 7, 8, 41 и 48 от Хартата във връзка с член 47 от нея, следва ли да се приеме, че националната правна уредба отговаря на изискванията, свързани с правото на ефективни правни средства за защита, когато съгласно посочената правна уредба подадената по съдебен ред поради незаконосъобразност на процедурата жалба срещу решенията по данъчни дела може да бъде уважена и да доведе до отмяна на решението само когато с оглед на конкретния случай съществува възможност оспорваното решение да има друго съдържание, ако нямаше процесуално нарушение, и когато освен това посоченото нарушение е засегнало материалноправното положение на жалбоподателя, или допуснатите по този начин процесуални нарушения трябва да се вземат предвид в по-широк контекст, независимо от влиянието, което процесуалното нарушение в противоречие с Хартата оказва върху изхода на производството?

15)

Ефективността на член 47 от Хартата изисква ли в процесуалноправно положение като разглежданото да е налице възможност за административната юрисдикция, която осъществява съдебен контрол върху решението на данъчната администрация на държавата членка, да контролира законосъобразността на получаване на доказателствени средства, събрани с наказателноправна цел и без знанието на заинтересованото лице в рамките на наказателно производство, по-специално когато данъчнозадълженото лице, срещу което паралелно се провежда наказателно производство, не е могло да се запознае с тези документи, нито да оспори тяхната законосъобразност пред съд?

16)

Като се има предвид и въпрос № 6 следва ли Регламент (ЕС) № 904/2010 (2) на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност — и по-специално с оглед на съображение 7 от него, според което държавите членки следва да си сътрудничат с цел събиране на дължимия данък, за да гарантират правилното определяне на ДДС и следователно те трябва не само да извършват мониторинг върху правилното облагане с дължимия данък на своята територия, но следва също така да предоставят съдействие на други държави членки за гарантиране на правилното облагане с данъка, който е свързан с дейност, която се извършва на тяхната територия, но който е дължим в друга държава членка — да се тълкува в смисъл, че при наличието на обстоятелства като разглежданите в настоящото дело данъчната администрация, която открива, че съществува данъчно задължение, трябва да отправи искане до данъчната администрация на държавата членка, в която данъчнозадълженото лице — обект на данъчна проверка, вече е изпълнило своето задължение за плащане на данъка?

17)

Ако отговорът на въпрос № 16 е утвърдителен, взетите от данъчната администрация на държавата членка решения са оспорени по съдебен ред и се установи тяхната процесуална незаконосъобразност поради това, че не е получена информация и не е направено искане до компетентните органи, какви действия трябва да предприеме съдът, който разглежда жалбата срещу решенията, приети от данъчната администрация на държавата членка, като се има предвид и въпрос № 14?