—

за г‑н Covaci, от U. Krause и S. Ryfisch, Rechtsanwälte,

—

за германското правителство, от T. Henze и J. Kemper, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от K. Georgiadis и S. Lekkou, в качеството на представители,

—

за френското правителство, от D. Colas и F.‑X. Bréchot, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Salvatorelli, avvocato dello Stato,

—

за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от W. Bogensberger и R. Troosters, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2 и член 2, параграфи 1 и 8 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, стр. 1) и на член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателното производство, образувано срещу г‑н Covaci за извършени от него пътнотранспортни престъпления.

3

Съображения 12, 17 и 27 от Директива 2010/64 гласят:

[…]

[…]

4

Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет и приложно поле“, предвижда в параграфи 1 и 2 следното:

„1.   Настоящата директива установява правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство […]

2.   Правото, посочено в параграф 1, се прилага за лицата от момента, в който те са уведомени от компетентните органи на държава членка, чрез официално уведомление или по друг начин, че са заподозрени или срещу тях е повдигнато обвинение в извършването на престъпление, до приключването на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали те са извършили престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и решението, постановено при обжалване“.

5

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Право на устен превод“, предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че на заподозрени лица или обвиняеми, които не говорят или не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява незабавно устен превод по време на наказателно производство пред разследващите и съдебните органи, включително по време на разпит от полицията, по време на всички съдебни заседания и на всички необходими междинни изслушвания.

2.   Държавите членки гарантират, че когато е необходимо за гарантиране на справедливо производство, се осигурява устен превод за контактите на заподозрените лица или на обвиняемите с техния защитник в пряка връзка с всеки разпит или изслушване по време на производството, или с обжалването или подаването на други процесуални молби.

3.   Правото на устен превод съгласно параграфи 1 и 2 включва съответна помощ за лица със затруднения в слуха или речта.

[…]

8.   Устният превод, предоставен съгласно настоящия член, е достатъчно качествен, за да гарантира справедливо производство, по-специално като се осигури, че заподозрените лица или обвиняемите са запознати с делото, водено срещу тях, и могат да упражнят правото си на защита“.

6

Текстът на член 3 от същата директива, озаглавен „Право на писмен превод на документи от съществено значение“, гласи следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите, които не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява в разумен срок писмен превод на всички документи, които са от съществено значение за упражняване на правото им на защита и за гарантиране на справедливо производство.

2.   Документите от съществено значение включват всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение.

3.   Компетентните органи решават във всеки конкретен случай дали някой друг документ е от съществено значение […]

[…]“.

7

Съображение 27 от Директива 2012/13 гласи:

„На лица, обвинени в извършването на престъпление, следва да се предостави цялата информация относно обвинението, необходима, за да могат те да подготвят защитата си и за да се гарантира справедливостта на производството“.

8

Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“, предвижда:

„С настоящата директива се установяват правила относно правото на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях […]“.

9

Член 2, параграф 1 от посочената директива определя нейното приложно поле по следния начин:

„Настоящата директива се прилага от момента, в който лицето бъде уведомено от компетентните органи на държава членка, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, до момента на приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали заподозряното лице или обвиняемият е извършил престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и приключването на процедурите по обжалване“.

10

Член 3 от същата директива, озаглавен „Право на информация относно правата“, гласи в параграф 1 следното:

„Държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно най-малко следните процесуални права, както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното им упражняване:

[…]

[…]“.

11

Съгласно член 6 от Директива 2012/13, озаглавен „Право на информация относно обвинението“:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита.

2.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

3.   Държавите членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.

4.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите са информирани незабавно за промени в информацията, предоставена в съответствие с настоящия член, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството“.

12

Член 184 от Закона за устройство на съдилищата (Gerichtsverfassungsgesetz, наричан по-нататък „Законът за устройство на съдилищата“) гласи:

„Съдебното производство се води на немски език […]“.

13

Член 187 от Закона за устройство на съдилищата, изменен след транспонирането на Директиви 2010/64 и 2012/13, предвижда:

„1)   Съдът назначава преводач или тълковник на обвиняемия, подсъдимия или осъдения, който не владее немски език или е глух или ням, доколкото това е необходимо за упражняването на процесуалните му права. Съдът указва на обвиняемия или подсъдимия на разбираем за него език, че може да поиска да му бъде осигурена безплатна помощ от преводач за цялото наказателно производство.

2)   Необходими за упражняването на процесуалните права на обвиняемия или подсъдимия, който не владее немски език, по принцип са писмените преводи на актовете, с които се разпорежда задържането на лицето, както и на обвинителните актове, на наказателните определения и на невлeзлите в сила присъди […]“.

14

Член 132 от Наказателнопроцесуалния кодекс (Strafprozessordnung), който се отнася до предоставянето на гаранция и определянето на съдебни адресати за целите на връчването, предвижда в параграф 1:

„Ако обвиняемият или подсъдимият, по отношение на когото съществуват сериозни подозрения, че е извършил наказуемо деяние, няма постоянен или настоящ адрес на територията, на която се прилага този закон, но не са изпълнени изискванията за задържане под стража, може да бъде разпоредено, за да се осигури провеждането на наказателното производство, обвиняемият или подсъдимият:

15

Член 410 от Наказателнопроцесуалния кодекс, който се отнася до възражението срещу наказателните определения и до последиците от влизането му в сила, гласи:

„1.   Обвиняемият може да подаде възражение срещу наказателно определение до постановилия го съд в двуседмичен срок от връчването, в писмена форма или устно в деловодството, за което се изготвя протокол […]

2.   Възражението може да се отнася само до определени въпроси.

3.   Ако срещу наказателното определение не е подадено възражение в предвидения срок, то придобива характера на влязла в сила присъда“.

16

При полицейска проверка, осъществена на 25 януари 2014 г., се установява, от една страна, че г‑н Covaci, румънски гражданин, е управлявал на германска територия лек автомобил, за който не е бил сключен валиден договор за задължителна автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“, и от друга страна, че застрахователният сертификат „Зелена карта“, който това лице представя на германските власти, е бил подправен.

17

Г‑н Covaci е разпитан за тези обстоятелства от полицията с помощта на преводач.

18

Освен това г‑н Covaci, който няма постоянен или настоящ адрес на територията, на която се прилага германският закон, предоставя в полза на трима служители на Amtsgericht Laufen неоттегляемо писмено пълномощно за връчването на призовки, съобщения и книжа. Съгласно самия текст на това пълномощно сроковете за оспорване на съдебните актове започват да текат още с връчването им на определените съдебни адресати.

19

След приключване на разследването, на 18 март 2014 г. прокуратурата в Траунщайн (Staatsanwaltschaft Traunstein) предава г‑н Covaci на Amtsgericht Laufen с искане да се постанови наказателно определение за налагане на глоба.

20

Производството, в което се постановява такова наказателно определение, е опростено, без провеждане на съдебно заседание или изслушване от съда. Наказателното определение, постановено от съдия по искане на прокуратурата за престъпления с ниска степен на обществена опасност, е неокончателен съдебен акт. Съгласно член 410 от Наказателнопроцесуалния кодекс наказателното определение придобива характер на влязла в сила присъда с изтичането на двуседмичен срок от връчването му, включително на съдебните адресати, посочени от осъдения. Последният може да бъде изслушан от съда само ако преди изтичането на този срок подаде възражение срещу посоченото определение. Възражението, което може да се подаде писмено или устно в деловодството чрез съставяне на протокол, води до провеждането на съдебно заседание.

21

В случая прокуратурата в Траунщайн иска наказателното определение да бъде връчено на г‑н Covaci чрез неговите съдебни адресати, а евентуалните му писмени изявления, включително възражението срещу това определение, да бъдат представени на немски език.

22

На първо място, Amtsgericht Laufen, сезиран с искането за постановяване на въпросното наказателно определение, се пита дали произтичащото от член 184 от Закона за устройство на съдилищата изискване възражението против такова определение задължително да е на немски език е в съответствие с разпоредбите на Директива 2010/64, която предвижда безплатна езикова помощ за обвиняемите и подсъдимите в наказателното производство.

23

На второ място, запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно това дали способите за връчване на посоченото наказателно определение са съвместими с Директива 2012/13, и в частност с член 6 от нея, който изисква от държавите членки да гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението.

24

При тези обстоятелства Amtsgericht Laufen решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали членове 1—3 от Директива 2010/64 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като това по главното производство, съгласно което в наказателното производство лицето, срещу което е постановено наказателно определение, няма право да подаде писмено възражение против това определение на език, различен от езика на производството, въпреки че не владее последния език.

26

Във връзка с отговора на този въпрос следва да се отбележи, че член 1, параграф 1 от Директива 2010/64 предвижда правото на писмен и устен превод по-конкретно в наказателното производство. Освен това в член 1, параграф 2 от тази директива се уточнява, че посоченото право се прилага за лицата от момента, в който те са уведомени от компетентните органи на държавата членка, че са заподозрени или срещу тях е повдигнато обвинение в извършването на престъпление, до приключването на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали те са извършили престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и решението, постановено при обжалване.

27

Следователно положението на лице като г‑н Covaci, което иска да подаде възражение против наказателно определение, което още не е придобило характер на влязла в сила присъда и на което то е адресат, очевидно попада в приложното поле на тази директива, така че това лице трябва да може да упражни гарантираното с посочената директива право на устен и писмен превод.

28

Що се отнася до въпроса дали лице в положението на г‑н Covaci може да се позове на това право, за да подаде възражение против подобно определение на език, различен от езика на производството пред компетентния национален съд, следва да се има предвид съдържанието на членове 2 и 3 от Директива 2010/64. Всъщност тези два члена уреждат съответно правото на устен превод и правото на писмен превод на някои документи от съществено значение, тоест двата аспекта на правото, предвидено в член 1 от тази директива и посочено в самото ѝ заглавие.

29

За тази цел следва да се напомни постоянната практика на Съда, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение Rosselle, C‑65/14, EU:C:2015:339, т. 43 и цитираната съдебна практика).

30

Що се отнася до член 2 от Директива 2010/64, който урежда правото на устен превод, от самия текст на този член личи, че той, за разлика от член 3 от тази директива, който се отнася до писмения превод на някои документи от съществено значение, касае устния превод на устни изявления.

31

Така в съответствие с член 2, параграфи 1 и 3 от посочената директива право на устен превод имат единствено заподозрените лица или обвиняемите, които не са в състояние сами да се изразят на езика на производството, без значение дали защото не говорят или не разбират този език, или защото имат затруднения със слуха или речта.

32

Впрочем по тази причина член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/64, изброявайки обстоятелствата, при които на заподозрените лица или обвиняемите се предлага помощта на устен преводач, препраща, макар и неизчерпателно, само към хипотези, при които се правят устни изявления, като например полицейските разпити, всички съдебни заседания и всички необходими междинни изслушвания, както и контактите със защитника в пряка връзка с всеки разпит или изслушване по време на производството, или с обжалването или подаването на други процесуални молби.

33

С други думи, за да се осигури справедливост на производството и възможност съответното лице да упражни правото си на защита, тази разпоредба гарантира, че това лице, когато самото то трябва да направи устни изявления в наказателното производство, било то направо пред компетентните съдебни органи или пък пред защитника си, може да направи това на собствения си език.

34

Преследваните с Директива 2010/64 цели потвърждават подобно тълкувание.

35

В това отношение следва да се припомни, че тази директива е приета на основание член 82, параграф 2, втора алинея, буква б) ДФЕС, съгласно който, доколкото това е необходимо за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз могат да установят минимални правила относно правата на лицата в наказателното производство.

36

Така, именно за да се укрепи взаимното доверие между държавите членки, Директива 2010/64, в съответствие със съображение 12 от нея, определя общи минимални правила, които да се прилагат в областта на устния и писмения превод в наказателното производство.

37

Подобни правила трябва, съгласно съображение 17 от посочената директива, да гарантират, че съществува безплатна и достатъчна езикова помощ, позволяваща на заподозрените лица или обвиняемите, които не говорят или не разбират езика на наказателното производство, пълноценно да упражняват правото си на защита с цел осигуряване на справедливо производство.

38

Да се изисква обаче от държавите членки, както именно предлагат г‑н Covaci и германското правителство, не само да осигуряват възможност на съответните лица да се информират напълно и на техния език в какви деяния са обвинени и да представят своята версия на фактите, но и винаги да осигуряват превод на всяко писмено изявление, с което съответните лица оспорват съдебния акт, на който са адресати, би надхвърлило целите, преследвани със самата Директива 2010/64.

39

Всъщност, видно и от практиката на Европейския съд по правата на човека, изискванията на справедливия процес се свеждат до това обвиняемият да е наясно в какво е обвинен и да може да се защити, и не включват писмен превод на всяко писмено доказателство или официален документ по делото (ЕСПЧ, Kamasinski c/у Австрия, 19 декември 1989 г., серия A № 168, § 74).

40

Следователно правото на устен превод, предвидено в член 2 от Директива 2010/64, обхваща превода от устен преводач на устните изявления между заподозрените лица или обвиняемите и разследващите органи, съдебните органи или евентуално защитника, като изключва писмения превод на направените от тези заподозрени лица или обвиняеми писмени изявления.

41

Що се отнася до случая по главното производство, от преписката, с която разполага Съдът, се вижда, че предвиденото по германското право наказателно определение се постановява в особено (sui generis) производство. Всъщност при това производство единствената възможност за обвиняемия или подсъдимия да се яви в съдебно заседание, в рамките на което пълноценно да упражни правото си да бъде изслушан, е да подаде възражение против въпросното определение. Това възражение, което може да бъде подадено писмено или устно направо в деловодството на компетентния съд, не следва задължително да бъде мотивирано, подава се в доста кратък срок от две седмици, считано от връчването на определението, и не изисква задължителното участие на адвокат, като самият обвиняем или подсъдим може да го подаде.

42

При тези обстоятелства член 2 от Директива 2010/64 осигурява на лицето в положението на г‑н Covaci безплатна помощ от страна на устен преводач, ако това лице самò подава против постановеното срещу него наказателно определение устно възражение в деловодството на компетентния национален съд, който изготвя нарочен протокол, или пък ако това лице подава писмено възражение — помощ от страна на защитник, който да изготви съответния документ на езика на производството.

43

Що се отнася до въпроса дали член 3 от Директива 2010/64, който урежда правото на превод на някои документи от съществено значение, предоставя на лице в положението на г‑н Covaci, което иска да подаде писмено възражение против наказателно определение, и то без съдействието на защитник, правото да ползва помощта на писмен преводач, следва да се отбележи, че от самия текст на тази разпоредба личи, че по своя замисъл въпросното право е насочено към това да се даде възможност на съответните лица да упражнят правото си на защита и да се гарантира справедливо производство.

44

Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 57 от заключението си, този член 3 поначало се отнася само до възможността някои документи, съставени от компетентните органи на езика на производството, да бъдат преведени писмено на език, който съответното лице разбира.

45

От една страна, това тълкувание се потвърждава и от списъка с документи, които съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2010/64 са от съществено значение и които поради това се нуждаят от превод. Всъщност в този списък са изброени, макар изброяването да не е изчерпателно, решенията за лишаване от свобода, повдигнатите обвинения или обвинителни актове и съдебните решения.

46

От друга страна, посоченото тълкувание е оправдано и поради факта че с предвиденото в член 3 от тази директива право на писмен превод, видно от параграф 4 от този член, се цели да се предостави „възможност на заподозрените лица или на обвиняемите да се запознаят с делото, водено срещу тях“.

47

От това следва, че правото на превод по член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/64 поначало не включва писмения превод на езика на производството на документ като подаденото против наказателно определение възражение, което съответното лице е съставило на език, който владее, но който не е езикът на производството.

48

Директива 2010/64 обаче определя само минимални правила, като оставя на държавите членки възможност, както се уточнява в съображение 32 от нея, да разширят правата, посочени в тази директива, с цел да осигурят по-висока степен на защита и в хипотези, които не се уреждат изрично от въпросната директива.

49

Освен това е важно да се отбележи, че член 3, параграф 3 от Директива 2010/64 изрично разрешава на компетентните органи да решават във всеки конкретен случай дали някой друг документ извън тези по член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива е от съществено значение по смисъла на тази разпоредба.

50

Ето защо запитващата юрисдикция е тази, която следва — като има предвид по-конкретно особеностите на производството, в което се постановява въпросното наказателно определение, припомнени в точка 41 от настоящото решение, както и тези на висящото пред нея дело — да прецени дали подаденото против наказателно определение писмено възражение трябва да се счита за документ от съществено значение, който се нуждае от превод.

51

Предвид всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че членове 1—3 от Директива 2010/64 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като това по главното производство, съгласно което в наказателното производство лицето, срещу което е постановено наказателно определение, няма право да подаде писмено възражение против това определение на език, различен от езика на производството, въпреки че не владее последния език, освен ако в съответствие с член 3, параграф 3 от тази директива компетентните органи не приемат, че предвид съответното производство и обстоятелствата по случая подобно възражение е документ от съществено значение.

52

С втория си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка като това по главното производство, съгласно което в наказателното производство обвиняемият, който не живее в тази държава членка, е длъжен да определи съдебен адресат за целите на връчването на постановено срещу него наказателно определение, като срокът за подаване на възражение против това определение започва да тече от връчването на същото на посочения съдебен адресат.

53

Във връзка с отговора на този въпрос следва да се отбележи, че съгласно член 1 от Директива 2012/13 заподозрените лица и обвиняемите имат право на информация относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях.

54

При тълкуване на членове 3 и 6 от тази директива във връзка един с друг се вижда, че споменатото в член 1 от нея право касае най-малко две отделни права.

55

От една страна, заподозрените лица или обвиняемите следва съгласно член 3 от Директива 2012/13 да бъдат уведомени най-малко за някои процесуални права, чийто списък се съдържа в тази разпоредба и включва правото на достъп до адвокат, правото на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване, правото на информация относно обвинението, правото на устен и писмен превод, както и правото да се запази мълчание.

56

От друга страна, посочената директива определя в член 6 правила във връзка с правото на информация относно обвинението.

57

Доколкото поставеният от запитващата юрисдикция въпрос се отнася по-конкретно до обхвата на последното право, следва да се провери дали член 6 от Директива 2012/13, който определя това право, е приложим в рамките на едно особено производство като главното, което води до постановяването на наказателно определение.

58

В това отношение следва да се отбележи, че видно от самия текст на член 2 от Директива 2012/13, същата се прилага от момента, в който лицето бъде уведомено от компетентните органи на държава членка, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, до момента на приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали заподозряното лице или обвиняемият е извършил престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и приключването на процедурите по обжалване.

59

Като се има предвид обаче, както бе констатирано в точка 27 от настоящото решение, че наказателното определение, което се иска от запитващата юрисдикция да постанови срещу г‑н Covaci, ще придобие характер на влязла в сила присъда едва след изтичането на срока за подаване на възражение против него, положението на лице като г‑н Covaci очевидно попада в приложното поле на Директива 2012/13, поради което той трябва да може да се ползва от правото на информация относно обвинението, и то в хода на цялото производство.

60

Без съмнение, доколкото въпросното производство е съкратено и опростено, връчването на наказателно определение като това по главното производство се извършва едва след като съдията се е произнесъл по основателността на обвинението, като не по-малко вярно е обаче, че с това определение съдията се произнася само временно и че за обвиняемия или подсъдимия връчването на определението е първата възможност да бъде уведомен за обвинението срещу него. Това се потвърждава и от факта, че посоченото лице има право да подаде не жалба против това определение пред друг съдия, а възражение, което ще му осигури провеждането на обикновено състезателно производство пред същия този съдия, в което то ще може пълноценно да упражни правото си на защита, преди този съдия да се произнесе отново по основателността на повдигнатото обвинение.

61

Следователно връчването на наказателно определение трябва, в съответствие с член 6 от Директива 2012/13, да се счита за начин за съобщаване на обвинението, повдигнато срещу съответното лице, поради което трябва да отговаря на поставените с този член изисквания.

62

Несъмнено, както отбелязва генералният адвокат в точка 105 от заключението си, Директива 2012/13 не урежда въпроса чрез какви способи информацията относно обвинението, предвидена в член 6 от нея, трябва да бъде съобщена на това лице.

63

Тези способи все пак не биха могли да застрашат постигането на целта, посочена в този член 6, а именно, видно и от съображение 27 от посочената директива, да се позволи на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да подготвят защитата си и да се гарантира справедливостта на производството.

64

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че съгласно разглежданото в главното производство национално законодателство наказателното определение се връчва на съдебния адресат на обвиняемия и че последният разполага с двуседмичен срок, за да подаде възражение срещу това определение, който започва да тече от връчването на същото на посочения съдебен адресат. С изтичането на този срок определението придобива характер на влязла в сила присъда.

65

Без да е необходимо за отговора на поставения от запитващата юрисдикция въпрос да се преценява дали такъв двуседмичен преклузивен срок е подходящ, следва да се отбележи, че както целта да се даде възможност на обвиняемия да подготви защитата си, така и нуждата да се избегне всяка дискриминация между, от една страна, обвиняемите, които имат адрес на територията, на която се прилага съответният национален закон, и от друга страна, тези, които нямат такъв адрес, които са единствените длъжни да определят съдебен адресат за целите на връчването на съдебни актове, изискват обвиняемият да разполага с целия този срок.

66

Ако въпросният двуседмичен срок започваше да тече от момента, в който обвиняемият действително се е запознал с наказателното определение, съдържащо информация относно обвинението по смисъла на член 6 от Директива 2012/13, това би било гаранция, че обвиняемият разполага с целия този срок.

67

Ако обаче, както в случая, посоченият срок започва да тече от датата, на която наказателното определение е връчено на съдебния адресат на лицето, което е обвиняемо или подсъдимо, това лице може да упражни ефективно правото си на защита и процесът е справедлив само ако то разполага с този срок изцяло, тоест със срок, който не се скъсява поради времето, нужно на съдебния адресат да доведе наказателното определение до знанието на този, срещу когото то е постановено.

68

Предвид горните съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство на държава членка като това по главното производство, съгласно което в наказателното производство обвиняемият, който не живее в тази държава членка, е длъжен да определи съдебен адресат за целите на връчването на постановено срещу него наказателно определение, стига обвиняемият действително да разполага с пълния срок за подаване на възражение против посоченото определение.

69

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: