I – Правна уредба

А. Право на Европейския съюз

1. Директива 89/106

2. Стандарт EN 13242:2002

3. Директива 98/34

Б. Ирландското право

II – Фактите и производството пред националната юрисдикция

III – Анализ на преюдициалните въпроси

А. По първия преюдициален въпрос, буква а): Компетентност на съда да тълкува по реда на преюдициалното запитване хармонизирани технически стандарти

1. Приложението на директивите, основани на новия подход, не може да засяга компетентността на Съда да се произнася по преюдициални запитвания

2. Комисията осъществява значителен контрол в процедурата по изработване на хармонизирани технически стандарти от страна на CEN

3. Дейността на CEN като орган по стандартизация се определя от Европейския съюз.

Б. По първия преюдициален въпрос, буква б): Методи за оценяване на съответствието с хармонизиран стандарт EN 13242:2002

В. По третия преюдициален въпрос: Презумпцията за годност за употреба на продуктите, удовлетворяващи изискванията на Директива 89/106

Г. По четвъртия преюдициален въпрос: Установен лимит на съдържанието на обща сяра съгласно хармонизиран стандарт EN 13242:2002

Д. По петия преюдициален въпрос: Използването на маркировката „СЕ“

Е. По втория преюдициален въпрос: Приложимост на Директива 98/34 и на практиката на Съда, установена с решения CIA Security International и Unilever

IV – Заключение

1. 

Supreme Court (Върховен съд) на Ирландия е отправил преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, с което иска от Съда да се произнесе относно тълкуването на: а) някои разпоредби от Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на строителните продукти ( 2 ); б) европейския хармонизиран стандарт EN 13242:2002 (наричан по-нататък „EN 13242:2002“, приет от Европейския комитет по стандартизация (наричан по-нататък „CEN“) и в) Директива 98/34/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти [и правила относно услугите на информационното общество] ( 3 ).

2. 

Преюдициалното запитване е отправено в контекста на спор за неизпълнение на договор между строителното предприятие James Elliott Construction Limited (наричано по-нататък „James Elliott“) и ирландското дружество Irish Asphalt Limited (наричано по-нататък „Irish Asphalt“). Irish Asphalt е доставило на James Elliott скален материал от типа Clause 804, за който се твърди, че не отговаря на изискванията за качество, установени със стандарт EN 13242:2002, транспониран от National Standards Authority of Ireland (наричан по-нататък „NSAI“) в стандарт I.S. EN13242:2002.

3. 

В настоящия случай — наред с няколко въпроса, свързани с тълкуване на съдържанието на хармонизирания стандарт и възможността за позоваване на него в спор между частноправни субекти — за първи път пряко се поставя въпросът дали Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на хармонизиран технически стандарт, приет от CEN, който впоследствие е възприет като национален технически стандарт.

4.

Премахването на техническите пречки, затрудняващи свободното движение на строителни материали на вътрешния пазар, е осъществено с приемането на директива, основана на „новия подход“ в областта на хармонизацията, по-конкретно — Директива 89/106, установяваща съществените изисквания по отношение на тези материали. Изработването на техническите спецификации за всеки строителен материал е възложено от Комисията на CEN като европейски орган по стандартизация. По отношение на скалните материали Комисията възлага на CEN Мандат М/125, в изпълнение на което посочената организация приема стандарт EN 13242:2002 — „Скални материали за гранулирани и хидравлично свързани смеси за използване в конструктивни слоеве при изграждането на основи“ ( 4 ).

5.

Директива 89/106 впоследствие е отменена и заменена с Регламент (ЕС) № 305/2011 ( 5 ). Стандарт EN 13242:2002 също е изменен през 2007 г. ( 6 ), но тези изменения са неотносими към разглеждания случай.

6.

С цел Комисията да може да идентифицира евентуални бъдещи техническите пречки Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за установяване на процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти ( 7 ) урежда процедура по предоставянето на информация относно технически регламенти, която позволява определянето на областите, в които има нужда от хармонизация посредством директиви, следващи така наречения „нов подход“. След няколко изменения Директива 83/189 е заменена с приложимата в случая Директива 98/34, в редакцията след изменението ѝ с Директива 98/48/ЕС ( 8 ). Наскоро тази процедура за премахване на техническите пречки е изменена и кодифицирана с Директива (ЕС) 2015/1535 ( 9 ).

7.

С цел да се премахнат техническите пречки по отношение на строителните материали и да се стимулира тяхното свободно движение на вътрешния пазар Директива 89/106 осъществява непълна хармонизация, като следва новия подход, възприет с Резолюция на Съвета от 7 май 1985 г. ( 10 ). В съответствие с този нов подход член 3 от Директивата регламентира съществените изисквания, приложими към строежите, които могат да повлияят върху техническите характеристики на даден продукт и които са изложени в приложение I към същата директива (товароносимост (механично съпротивление и устойчивост); пожаробезопасност; хигиена, здраве и околна среда; безопасност при експлоатация; защита от шум и икономия на енергия и топлоизолация).

8.

Член 4, параграф 2, буква а) от посочената директива предвижда като основен способ за доказване, че строителните материали удовлетворяват изискванията за сигурност, същите да отговарят на „съответните национални стандарти, транспониращи хармонизирани стандарти, отпратка за което е публикувана в Официален вестник на Европейските общности; държавите членки са длъжни да публикуват отпратките за тези национални стандарти“. Това съответствие се означава с маркировката „СЕ“.

9.

Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 89/106:

„[…]

За целите на тази директива, хармонизирани стандарти са техническите спецификации, приети от Европейския комитет по стандартизация и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката или и от двата органа, по направени от Комисията възлагания, в съответствие с Директива 83/189/ЕИО, на базата на становище от Комитета по член 19 и в съответствие с общите разпоредби, отнасящи се до сътрудничеството между Комисията и горните два органа, подписани на 13 ноември 1984 г.“.

10.

Както е видно, Директива 89/106 осъществява минимална хармонизация на изискуемите съществени изисквания спрямо строителните материали и препраща по отношение на техническите спецификации към стандартите, приети впоследствие от европейските организации по стандартизация. За да се гарантира качеството на хармонизираните технически стандарти, член 7 от Директивата предвижда, че посочените организации изработват същите, като се придържат към мандатите, издадени от Комисията в съответствие с процедурата, установена в Директива 83/189/ЕИО. Хармонизираните технически стандарти се публикуват от Комисията в серия С на Официален вестник на Европейските общности ( 11 ).

Строителните материали, които отговарят на хармонизираните технически стандарти, се ползват от презумпция за съответствие с изискванията на Директива 89/106, като член 6, параграф 1 от същата директива гарантира тяхното свободно движение на територията на всички държави членки, освен ако не са налице условия за приложението на защитната клауза по член 21 ( 12 ).

11.

В изпълнение на член 7 от Директива 89/106 на 6 юли 1998 г. Комисията издава на CEN Мандат М/125 за изработване на технически стандарт относно конкретен вид строителен материал, по-конкретно — за скалните материали. В изпълнение на този мандат CEN приема стандарт EN 13242:2002.

12.

Мандат М/125 ( 13 ) възлага на CEN задачата да приеме технически стандарти за скалните материали, използвани в строителството, позволяващи да се гарантира годността им за употреба според тяхното предназначение съгласно определението на това понятие в Директива 89/106 ( 14 ).

13.

Глава II, параграфи 8 и 9 ( 15 ) и глава III, параграф 2 ( 16 ) от Мандата включват разпоредби относно методите на изпитване за установяване на съответствието с техническите спецификации на хармонизирания стандарт. Съгласно глава III, параграф 1 „следва да бъдат подготвени хармонизирани стандарти, позволяващи да се докаже, че продуктите, включени в списъка в приложения 1 и 2, изпълняват съществените изисквания. Тъй като една от целите на Директивата е премахването на пречките пред търговията, разработените въз основа на нея стандарти трябва да бъдат съобразени, доколкото това е възможно на практика, с характерната за експлоатационните характеристики на продуктите терминология (член 7, параграф 2 oт Директивата), като се отчитат тълкувателните документи“.

14.

В изпълнение на Мандат М/125 CEN приема стандарт EN 13242:2002, който в точка 2 — „Позоваване“, препраща към други технически стандарти на CEN ( 17 ). Точка 6 от стандарта, озаглавен „Химични свойства“, предвижда следното:

„6.1   Общи положения

Необходимостта от изпитване и от деклариране на всички характеристики, определени в тази точка, зависи от специфичното приложение, крайното използване или произхода на скалните материали. Когато се изисква, трябва да се извършват изпитванията, определени в точка 6, за да се определят съответните химични характеристики.

[…]

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Когато за дадена характеристика няма изисквания, може да се използва категорията „няма изисквания“.

ЗАБЕЛЕЖКА 3: Указания за избор на подходящи категории за специфична употреба може да се намерят в националните разпоредби, които са в сила в мястото на употреба на скалните материали.

[…]

6.3   Обща сяра

Когато се изисква, съдържанието на обща сяра за скалните материали, определено съгласно глава 11 на стандарт EN 1744‑1:1998, трябва да е декларирано чрез съответната категория, определена в таблица 13.

Таблица 13. Категории по максимални стойности на съдържанието на обща сяра

[…]“.

15.

В глава ZA.1 от приложение ZA към посочения стандарт се потвърждава, че същият е изработен въз основа на мандат, възложен от Комисията на CEN в съответствие с Директива 89/106, както и че скалните материали, които са в съответствие със същия, се ползват от презумпцията за годност за употреба ( 18 ).

16.

Отпратка за изработения от CEN стандарт е публикувана в серия С на Официален вестник на 27 март 2003 г. ( 19 ).

17.

Директива 98/34 кодифицира и замества съдържанието на Директива 83/189 и нейните изменения. Като цяло Директива 98/34 създава процедура, която да не допуска създаването на технически пречки на вътрешния пазар, допълваща хармонизацията на законодателствата. С тази директива се установяват системи за обмен на информация относно техническите стандарти, изработвани от националните организации по стандартизация, и техническите регламенти, които се приемат от националните органи на държавите членки.

18.

В член 1 от Директива 98/34 не особено ясно е посочена разликата между „стандарт“ и „технически регламент“ ( 20 ), основана на доброволния характер на техническите стандарти и императивния характер на техническите регламенти. Различната им природа се дължи на обстоятелството, че техническите стандарти се приемат от частноправни субекти — национални и европейски организации по стандартизация — докато техническите регламенти са нормативни актове, приети от националните публичните органи. Въпреки това връзката между техническите регламенти и технически стандарти е много тясна от гледна точка на правото на Европейския съюз, особено след като през 1985 г. започва прилагането на новия подход в областта на хармонизацията на законодателствата, целящо развитието на вътрешния пазар.

19.

Известна яснота се внася с разделянето на правната уредба на процедурите по предоставяне на информация за техническите регламенти и за техническите стандарти. Понастоящем Регламент (ЕС) № 1025/2012 ( 21 ) обхваща разпоредбите относно европейската стандартизация, а Директива 2015/1535 определя процедурата за предоставяне на информация в сферата на техническите регламенти.

20.

Процедурата за предоставяне на информация в сферата на техническите регламенти е уредена основно в членове 8 и 9 от Директива 98/34. Член 8 задължава държавите членки да предоставят на Комисията всичките си проекти за технически регламенти ( 22 ). Член 9 определя тримесечен срок, в който нотифициращата държава не може да приеме окончателно предоставения проект. Този срок се удължава, ако една или повече държави членки предоставят подробно становище, че предоставеният проект за технически регламент може да създаде пречки за свободното движение на стоки, както и в случаите, когато Комисията обяви намерението си да започне изработването на хармонизиран стандарт.

21.

Като член на CEN NSAI възприема буквално текста на стандарт EN 13242:2002 в ирландски технически стандарт I.S. EN 13242:2002.

22.

Член 10 от Sale of Goods and Supply of Services Act de 1980 (Закон за продажбата на стоки и предоставянето на услуги от 1980 г., наричан по-нататък „Законът от 1980 г.“) изменя член 14 oт Sale of Goods Act (Закон за продажба на стоки) от 1893 г., както следва:

„1.   При спазване на разпоредбите на настоящия закон и на съответните подзаконови актове, не съществува подразбиращо се условие или гаранция относно качеството или пригодността за конкретно използване на стоки, доставяни по договор за продажба.

2.   Когато продавачът продава стоки по занятие, съществува подразбиращо се условие доставяните стоки по договора да са с годно за пазара качество, освен когато такова условие не съществува:

3.   Стоките са с качество, годно за пазара, ако са пригодни да бъдат използвани за предназначението или предназначенията, за които обичайно се купуват стоки от този вид, и с трайност, каквато е разумно да се очаква с оглед на описанието им, цената (ако е приложимо) и на всички останали релевантни обстоятелства, и всяко позоваване в настоящия закон на негодни за пазара стоки, ще се разбира съответно.

4.   Когато продавачът продава стоки по занятие и купувачът изрично или подразбиращо уведоми продавача за конкретно предназначение, заради което купува стоките, съществува подразбиращо се условие доставените по договора стоки да са годни за използване според това предназначение, независимо дали това е предназначението, за което тези стоки се доставят обичайно, освен когато обстоятелствата показват, че купувачът не се уповава или за него е неразумно да се уповава на уменията или преценката на продавача“.

23.

Съгласно член 55 от Закона от 1980 г., ако купувач сключва договор като потребител, предвидените в член 14 подразбиращи се условия не могат да бъдат изключени. Ако обаче, както в разглеждания случай, купувачът не е потребител, предвидените в член 14 условия могат да бъдат изменени, променени или изцяло изключени по споразумение между страните.

24.

В настоящия случай страните не са изменили, нито променили или изключили подразбиращите се условия по член 14, параграфи 2 и 4 от Закона от 1980 г., поради което High Court приема, че същите са част от договора.

25.

James Elliott предявява срещу Irish Asphalt иск за неизпълнение на договор за доставка на скален материал, известен в Ирландия като „Clause 804“ — продукт, използван по начало в пътното строителство, но също и като висококачествен пълнеж в строителството на сгради. James Elliott използва материала за строителството на младежки център в района на Белимън, град Дъблин. В периода между 27 август 2004 г. и 17 декември 2004 г. Irish Asphalt доставя на James Elliott скалния материал на обща стойност 25000 EUR без ДДС.

26.

След завършването на строителството започват да се появяват пукнатини в подовете и стените, като вредите са такива, че сградата не може да бъде използвана. James Elliott поема отговорността и извършва ремонтни работи на стойност не по-малко от 1550000 EUR. Тъй като счита, че вредите са били причинени от феномен, известен като „пиритно повдигане“, възникнал според него в резултат на наличието на пирит в скалния материал „Clause 804“, доставен от Irish Asphalt, James Elliott отправя до посоченото дружество искане за обезщетение за неизпълнение на договора, което не е удовлетворено.

27.

На 13 юли 2008 г. James Elliot предявява срещу Irish Asphalt иск за обезщетение. С решение от 25 май 2011 г. High Court приема, че вредите са настъпили в резултат на пиритното повдигане, дължащо се на наличието на фрамбоидален пирит в скалния материал, доставен от Irish Asphalt.

28.

High Court приема, че договорът между двете фирми е изисквал доставката на скален материал „Clause 804“, съответстващ на спецификациите на ирландския стандарт за скалните материали (I.S. EN 13242:2002), който прилага стандарт EN 13242:2002. След като преценява доказателствата, свързани с множеството изпитвания върху скалния материал, взет от сградата през 2009 г. — пет години след като е бил доставен и използван в строителството на същата — High Court заключава, че материалът не е отговарял на стандарта в редица аспекти, най-вече по отношение на съдържанието на сяра. High Court приема, че Irish Asphalt не е изпълнило договора си с James Elliott, по силата на който съгласно член 14, параграф 2 от Закона от 1980 г. е трябвало да достави скален материал с пазарно качество и годен за употреба според предназначението, посочено на доставчика.

29.

Irish Asphalt обжалва решението на High Court пред Supreme Court, но в хода на подготвителните действия в производството по обжалване признава, че вредите по сградата се дължат на пиритното повдигане. На 2 декември 2014 г. Supreme Court се произнася с решение по въпросите от националното право, с което отхвърля жалбата, приема, че заключението на High Court за съдържанието на сяра е подкрепено с доказателства, както и че изводите на посочената юрисдикция относно фактите са обосновани, поради което няма основание за тяхното преразглеждане.

30.

Supreme Court обаче не се произнася по основанията на жалбата, отнасящи се до приложението на правото на Европейския съюз, тъй като изпитва съмнения относно правната природа на европейските технически стандарти и възможността за позоваване на същите в договорни правоотношения между частноправни субекти, относно тълкуването на стандарт EN 13242:2002, както и относно задължението за предварителна нотификация на ирландските стандарти за продажба на стоки. Ето защо запитващата юрисдикция решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

31.

Преюдициалното запитване е постъпило в секретариата на Съда на 30 декември 2014 г.; в писмената фаза на производството становища са представили James Elliott, Irish Asphalt, Комисията и ирландското правителство.

32.

В съдебното заседание, проведено на 19 януари 2015 г., се явяват и представят устни становища процесуалните представители на James Elliott, на Irish Asphalt, на Комисията и на ирландското правителство.

33.

Според мен няма съмнение относно допустимостта на преюдициалните въпроси, отправени от Supreme Court. Всъщност единствено ирландското правителство твърди, че спорът между James Elliot и Irish Asphalt касае чисто вътрешно търговско положение или взаимоотношение (неизпълнение на договор между две ирландски дружества), ограничено на територията на Ирландия, последиците от което се уреждат от ирландското законодателство, поради което не са налице разпоредби от правото на Европейския съюз, валидността и тълкуването на които да пораждат съмнения.

34.

Доводите на ирландското правителство не могат да се приемат, тъй като също като Supreme Court считам, че за решаването на спора е необходимо да се даде тълкуване на стандарт EN 13242:2002, приет в съответствие с Директива 89/106 и Директива 98/34 и въведен в ирландския технически стандарт I.S. EN 13242:2002. Supreme Court е този, които следва да се произнесе по спора за евентуалното договорно нарушение, но неговото решение може да зависи от тълкуването на правото на Съюза — положение, при което се приема, че Съдът е компетентен да се произнесе преюдициално по въпросите, поставени му от националните юрисдикции ( 23 ).

35.

Supreme Court поставя въпроса дали съгласно член 267 ДФЕС Съдът е компетентен да тълкува по реда на преюдициалното запитване даден хармонизиран технически стандарт. Допустимостта на този въпрос, наред с неговата относимост и интереса от решаването му, е безспорна, още повече че досега Съдът не е имал възможността да се произнесе пряко по този проблем.

36.

Отговорът изисква да се прецени дали хармонизираните стандарти, приети от CEN в изпълнение на издаден от Комисията мандат и публикувани в серия С на Официален вестник, могат да бъдат определени като „актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза“ за целите на отправяне на преюдициални запитвания относно тяхната валидност и тълкуване.

37.

Както Комисията, така и Irish Asphalt твърдят в становищата си, че Съдът вече е отговорил на този въпрос в решение по дело Latchways и Eurosafe Solutions. Според мен обаче в това решение Съдът постановява само, че Директива 89/686 не се прилага за разпоредбите на стандарт EN 795 относно анкерните устройства от клас А1, тъй като същите не представляват хармонизирани технически спецификации предвид обстоятелството, че не са били приети от Комисията и в съобщението в Официален вестник на Европейския съюз изрично е указано, че публикацията не се отнася за тях. При това положение Съдът приема, че те не са част от правото на Съюза и следователно той не е компетентен да ги тълкува ( 24 ).

38.

По мое мнение от решение Latchways и Eurosafe Solutions не следва по аргумент за противното, че ако стандарт EN 795 беше хармонизиран технически стандарт съгласно Директива 89/686 ( 25 ), Съдът щеше да постанови, че е компетентен да се произнесе. Нещо повече — по това дело Съдът решава, че няма да разглежда правния характер на хармонизираните стандарти ( 26 ), който анализ считам за задължителен при преценката дали същите могат да бъдат предмет на преюдициални въпроси.

39.

Според Supreme Court на поставения от него първи въпрос следва да се отговори отрицателно, тъй като националният стандарт, който прилага европейски стандарт, приет от CEN по мандат, издаден от Комисията в съответствие с Директива 89/106, не представлява акт на институция, орган, служба или агенция на Съюза. James Elliott и ирландското правителство споделят същото мнение, като изтъкват основно два довода: от една страна, частноправния характер на CEN и от друга страна — необвързващия характер на хармонизираните технически стандарти. CEN е частноправна организация с нестопанска цел, чиято дейност се регламентира от белгийското законодателство, в която членуват организациите по стандартизация на 33 европейски държави, които също са частноправни субекти, поради което същият не може да бъде определен като институция, орган, служба или агенция на Съюза ( 27 ). Според ирландското правителство независимият характер на CEN не се променя от обстоятелството, че разработва стандарти по поръчка на Комисията, тъй като същият разполага със свободата да приеме или откаже този мандат ( 28 ). Освен това приложението на приетите от CEN хармонизирани технически стандарти при всички положения е доброволно, като според James Elliott логиката на хармонизацията на законодателствата посредством директиви, основани на новия подход, би се изопачила, ако това приложение стане предмет на съдебни производства.

40.

Считам тези доводи за неубедителни. Ще избързам да посоча, че според мен отговорът на първия въпрос е утвърдителен и че Съдът трябва да постанови, че е компетентен да се произнася по преюдициални въпроси, отнасящи се до тълкуването на хармонизирани технически стандарти като разглежданите в настоящия случай. Същите следва да се приемат като „актове на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза“ за целите на член 267 ДФЕС.

41.

Становището ми се основава на три аргумента, които ще изложа по-долу: а) приложението на директивите, основани на новия подход, не може да засяга компетентността на Съда да разглежда преюдициални въпроси; б) Комисията осъществява значителен контрол в процедурата по изработване на хармонизирани технически стандарти от страна на CEN и в) дейността на CEN като организация по стандартизация на Европейския съюз се определя от действията на последния.

42.

Директива 89/106, която не осъществява пълна и подробна хармонизация на техническите спецификации относно строителните продукти, включително скалните материали, е пряко свързана със стандарт EN 13242:2002. Директивата установява минималните изисквания към строителните материали с оглед сигурността на строителството, като предоставя на европейските организации по стандартизация последващото конкретизиране на стандартите, включващи подробни технически спецификации, които гарантират съответствието на тези материали с установените в нея основни изисквания. Прилагането на хармонизираните стандарти е доброволно, като производителите могат при всички положения да прилагат други технически спецификации, за да удовлетворят изискванията. Произведените продукти, които отговарят на хармонизираните стандарти обаче, се ползват от презумпцията за съответствие със съществените изисквания на Директива 89/106 ( 29 ).

43.

Законодателят на Съюза прилага подхода на препращане към инструмента за техническа стандартизация — често срещан в националните законодателства и в международното право, който Европейският съюз използва все повече след 1985 г. с цел да се улесни създаването на вътрешния пазар ( 30 ). В съответствие с този подход Директива 89/106 включва само съществените елементи на приложимите хармонизирани разпоредби към строителните продукти, а изработените от CEN стандарти са необходимото допълнение за допускане на тяхното свободно движение на вътрешния пазар.

44.

Ако Съдът без съмнение притежава правомощията да разглежда преюдициални въпроси относно тълкуването на Директива 89/106 ( 31 ), той трябва да разполага със същата възможност да разглежда преюдициални запитвания по отношение на хармонизираните технически стандарти, които допълват тази директива. В противен случай хармонизацията спрямо строителните продукти би изгубила своята ефективност, тъй като може да се стигне до различно тълкуване на хармонизираните технически стандарти (в конкретната хипотеза — на стандарт EN 13242:2002) в различните държави членки.

45.

Използването на „новия подход“ при хармонизиращите директиви не може да предполага ограничаване на компетентността на Съда да разглежда преюдициални въпроси относно тълкуването на цялата хармонизирана правна уредба (т.е. директивата и допълващите я хармонизирани технически стандарти), приложима спрямо производството и пускането на пазара на определен продукт. Ако в случаите на директива, осъществяваща пълна хармонизация, компетентността за тълкуване по преюдициален ред обхваща всички хармонизирани разпоредби, отнасящи се за съответния продукт, същото решение следва да се прилага и спрямо директивите, основани на новия подход, използването на които не може да засяга компетентността на Съда.

46.

Нормативната техника на препращане към европейската стандартизация е уредена от законодателя на Съюза както общо, така и изрично — във всяка директива, която използва тази техника. Общата регламентация първоначално се съдържа в Директива 83/189, а по-късно в Директива 98/34, заменена неотдавна от Директива 2015/1535. По отношение на строителните продукти изричната уредба е предвидена в Директива 89/106, заменена впоследствие от Регламент № 305/2011. Следователно не става въпрос за техническа стандартизация с изцяло частен характер, извършвана по инициатива на CEN, която няма връзка с правото на Съюза. Обратното — Комисията осъществява контрол върху процедурата по изработване на хармонизирани технически стандарти от страна на CEN в няколко насоки, които ще разгледам по-долу.

47.

На първо място, хармонизиран технически стандарт се изработва винаги въз основа на мандат, издаден от Комисията в полза на CEN. В основата на стандарт EN 13242:2002 стои Мандат М/125.

48.

В член 4, параграф 2 и член 7, параграф 1 от Директива 89/106 е предвидено, че хармонизираните стандарти са технически спецификации, приети от CEN, от Европейския комитет по електротехническа стандартизация (наричан по-нататък „Cenelec“) или и от двата органа „по [издадени] от Комисията [мандати], в съответствие с Директива 83/189/ЕИО, на базата на становище от Комитета по член 19 и в съответствие с общите разпоредби, отнасящи се до сътрудничеството между Комисията и горните два органа, подписани на 13 ноември 1984 г.“. Следователно без мандат няма хармонизиран стандарт на CEN, като този мандат съдържа основните елементи, от които CEN трябва да се ръководи при изработването на хармонизирания технически стандарт.

49.

С други думи, без Мандат М/125 CEN не би приел стандарт EN 13242:2002. Въпреки че CEN изработва европейски технически стандарти и по своя инициатива, същите не представляват хармонизирани стандарти, свързани с определена директива, а продуктите, които ги удовлетворяват, няма да се ползват от презумпцията за съответствие със съответната директива и от свободно движение ( 32 ). Такъв например е случаят със стандарт EN 795 — предмет на дело Latchways y Eurosafe Solutions ( 33 ), по отношение на който Съдът приема, че не е компетентен да тълкува по преюдициален ред, тъй като този стандарт не е свързан с правото на Съюза.

50.

На второ място, за хармонизираните технически стандарти задължително се публикува отпратка в Официален вестник на Европейския съюз. Това изискване е предвидено в член 7, параграф 3 от Директива 89/106, за да породят тези стандарти основното действие, което посочената директива им придава — презумпцията, че тяхното изпълнение предполага съответствие със самата директива и гарантира свободното движение на продуктите в Съюза.

51.

Действително в Официален вестник на Европейския съюз се публикува само отпратка към хармонизирания стандарт, но не и неговото пълно съдържание. Хармонизираните технически стандарти на CEN се изработват на английски, френски и немски език, като националните организации по стандартизация, които са членове на CEN, съставят националните издания и ги продават на заинтересованите лица. Тези национални организации по стандартизация са носители на авторските права върху съответните национални издания на хармонизирания технически стандарт и разпространяват същите срещу заплащане — обстоятелство, дало повод за постановяване на разнородна съдебна практика в някои държави членки по отношение на необходимостта от официално публикуване на националните технически стандарти в случаите, когато законодателят на съответната държава препраща към тях ( 34 ). Считам, че за целите на настоящото преюдициално запитване не е необходимо задълбочаване върху значимия въпрос дали официалното публикуване на пълното съдържание на техническите стандарти трябва да бъде задължително, за да могат същите да имат правно действие ( 35 ) и за да бъде спазен принципът за публичност на нормативните актове. Това изискване би оказало съществено въздействие върху европейската система за стандартизация, по-конкретно — върху продажбите на хармонизираните технически стандарти от страна на националните организации по стандартизация.

52.

Задължението да се публикува отпратка за хармонизирания стандарт в Официален вестник означава, че Комисията трябва да провери неговото съдържание, за да установи дали същият съответства на възложения на CEN мандат, както и на Директивата. В член 5 от Директива 89/106 това задължение е установено малко неясно, но член 10, параграф 6 от Регламент № 1025/2012, както и член 17, параграф 5 от Регламент № 305/2011, който понастоящем регламентира строителните продукти, са категорични. Решението за публикуване на Комисията поражда правни последици и следователно представлява подлежащ на обжалване акт ( 36 ).

53.

На трето място, съгласно член 5 от Директива 89/106 Комисията и държавите членки разполагат с възможността да възразят срещу изработен от CEN стандарт, ако са на мнение, че същият не съответства на изискванията на Директивата или на мандата на Комисията. Това възражение може да спре публикуването на отпратка за хармонизирания стандарт в Официален вестник на Европейския съюз или — ако е направено в по-късен момент — да доведе до отмяна на публикуваната отпратка. В тези случаи техническият стандарт на CEN не създава презумпция за съответствие на даден продукт с Директивата.

54.

Процедурата за възразяване срещу хармонизираните технически стандарти е уредена по различен начин в директивите, основани на новия подход, поради което получава единна регламентация в член 11 от Регламент № 1025/2012 ( 37 ). Понастоящем е предвиден предварителен, предшестващ публикацията контрол от страна на Комисията. Формални възражения могат да подават държавите членки и Европейският парламент, но не и Комисията, чийто контрол върху хармонизирания технически стандарт е необходима предпоставка за публикуването на отпратка за същия. Решенията на Комисията по формални възражения на държавите членки или на Европейския парламент срещу хармонизираните технически стандарти, също както решенията за публикуване на отпратка за тях, представляват подлежащи на обжалване правни актове ( 38 ).

55.

Както възможността за представяне на формално възражение от страна на държавите членки и на Европейския парламент, така и предшестващите публикуването на информация за хармонизираните технически стандарти действия на Комисията показват, че става въпрос за случай на „контролирано“ делегиране на законодателни правомощия в полза на частноправна организация по стандартизация ( 39 ).

56.

Както вече посочих, CEN е частноправна организация по стандартизация, чиято дейност е подчинена на белгийското законодателство и в която членуват организациите по стандартизация на държавите — членки на Европейския съюз и на ЕАСТ. С изключение на особеностите, свързани със статута му на международна организация, структурата и дейността му не се различават от тези на повечето органи по стандартизация ( 40 ). Частноправният характер на CEN се разкрива напълно при изработването от негова страна на нехармонизирани европейски технически стандарти, но посочената организация процедира по различен начин, когато дейността ѝ е свързана с изпълнение на мандати, издадени от Комисията за разработване на хармонизирани стандарти.

57.

Дейността на CEN по изработване на хармонизирани технически стандарти се осъществява в сътрудничество с Комисията въз основа на споразумение, конкретизирано в Общи насоки, които периодично се обновяват ( 41 ). В тези Общи насоки се подчертава значимостта на стандартизацията за европейската политика и за свободното движение на стоки и услуги, както и за подобряване на конкурентоспособността на европейските производители ( 42 ). Именно поради това се определят общи принципи за взаимодействие и сътрудничество, по силата на които организациите по стандартизация поемат ангажимента да разработват стандарти по най-подходящ с оглед интересите на Съюза начин. Комисията от своя страна се задължава да подкрепя и да участва в работата на тези организации.

58.

Освен това за изработването на хармонизираните технически стандарти Комисията подпомага CEN финансово. Решение № 1673/2006/ЕС ( 43 ) предвижда участието на Съюза във финансирането на европейската стандартизация, за да се гарантира, че европейските хармонизирани стандарти се създават и преразглеждат в съответствие с целите, законодателството и политиките на Съюза. Броят на хармонизираните стандарти, които Комисията възлага на CEN и на другите организации по стандартизация, е ограничен и представлява малък процент от общия брой на разработените стандарти. По-голямата част от разходите по стандартизация се поемат от индустрията, като участието на Европейския съюз във финансирането на CEN представлява „икономически изгоден“ вариант предвид обстоятелството, че идеята за създаване на изпълнителна агенция за приемане на техническите стандарти, които се изискват съгласно директивите, основани на новия подход, е отхвърлена ( 44 ).

59.

Частноправният характер на организациите по стандартизация (в случая — на CEN) не означава, че тяхната дейност няма връзка с правото на Европейския съюз. В решение Fra.bo ( 45 ) Съдът постановява, че член 34 ДФЕС се прилага към осъществяваната от частноправна организация дейност по стандартизиране и сертифициране, ако националното законодателство разглежда сертифицираните от тази организация продукти като съответстващи на националното право и ако вследствие на това се препятства продажбата на продукти, които не са сертифицирани от посочената организация.

60.

Щом не се е поколебал да прецени съответствието с правото на Съюза (по-конкретно, със забраната за мерки с равностоен на количествено ограничение ефект) на дейността на национална стандартизираща организация, свързана с национална правна уредба, то по аргумент за по-силното основание Съдът следва да бъде компетентен да разглежда преюдициални въпроси относно съответствието с тази забрана на хармонизираните технически стандарти на CEN, включително да тълкува същите и директивата, която препраща към тях.

61.

Като последен аргумент в подкрепа на компетентността на Съда да тълкува този тип технически стандарти, според мен, се налага демонстрираната гъвкавост в постановената от него съдебна практика по преюдициални запитвания, свързани с актове, които произвеждат правно действие, различни от регламенти, директиви и решения. Така например съгласно решение Grimaldi ( 46 ), постановено по отношение на препоръка, приета в съответствие с Договора за ЕИО, „член 177 предоставя на Съда компетентност да се произнася преюдициално относно валидността и тълкуването на всички актове на институциите на Общността“ ( 47 ). Същият гъвкав подход на Съда наскоро е възприет по дело Gauweiler и др. при отговора на преюдициално запитване на германския Конституционен съд по повод съмненията на тази юрисдикция относно програмата ОПТ (Outright Monetary Transactions (окончателни парични транзакции), представляваща акт с нетипични черти ( 48 ).

62.

В крайна сметка считам, че стандарт EN 13242:2002, изработен въз основа на Мандат М/125, издаден от Комисията в изпълнение на Директива 89/106 и Директива 98/34, произвежда правно действие на вътрешния пазар и Съдът е компетентен да го тълкува. По-конкретно, съответствието с хармонизирания стандарт на даден продукт (строителен скален материал) създава презумпцията, че този продукт отговаря на изискванията на Директива 89/106, което е предпоставка за безпрепятственото му пускане в обращение на вътрешния пазар.

63.

В светлината на изложените аргументи предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, буква а) по следния начин: „Когато условията на частноправен договор изискват една от страните да достави продукт, произведен в съответствие с даден национален технически стандарт, приет в изпълнение на хармонизиран технически стандарт на CEN, приет от своя страна въз основа на издаден от Комисията мандат, Съдът е компетентен да се произнесе относно тълкуването на този хармонизиран технически стандарт“.

64.

Supreme Court иска да разбере дали стандарт EN 13242:2002 изисква оценката на съответствието с него да бъде установена: а) само чрез методите за доказване на съответствието, посочени в този стандарт и приложени към момента на производството или доставката на продукта, или б) посредством други средства за доказване, използвани в по-късен момент, ако от техните резултати логически се установява нарушаване на стандарта.

65.

Според Supreme Court изпълнението или нарушаването на стандарт EN 13242:2002 може да бъде установено към датата на производството или доставката на продукта, както и по време на неговия икономически обоснован експлоатационен срок, като за това установяване е допустимо използването на всяко логически издържано доказателствено средство. James Elliot, ирландското правителство и Комисията споделят същото мнение, докато Irish Asphalt счита, че EN 13242:2002 допуска единствено доказване посредством метода, който е посочен в този стандарт, и само към момента на производството или доставката на продукта.

66.

Съгласно Мандат М/125 (глава II, точка 9) CEN следва да включи в хармонизирания стандарт посочване на метод или методи за изпитване на характеристиките на даден продукт и неговото съответствие с техническите спецификации на стандарта. В този смисъл в глава III, точка 2 е предвидено, че „хармонизираният стандарт трябва да включва […] методите (на изчисление, изпитване или друг вид) или препратка към стандарт, който съдържа методите за определяне на посочените характеристики“.

67.

В точка 6 от стандарт EN 13242:2002 са посочени методите на изпитване за нуждите на неговото приложение, като е направено препращане към тези, предвидени в няколко нехармонизирани европейски стандарта на CEN (по-конкретно — в стандарти EN 1097‑2:1998, EN 1367‑2 и EN 1744‑1:1998) ( 49 ). Следователно налице е случай на включване на съдържанието на нехармонизирани европейски технически стандарти в хармонизиран технически стандарт посредством препращане. Това е обичайна практика при техническата стандартизация в строителния сектор, тъй като, освен самите характеристики на даден материал, при него от значение е определянето на методите за оценка на неговите показатели с оглед безопасността на строежите ( 50 ).

68.

Без да е необходим по-задълбочен анализ на този вид препращания, според мен е очевидно, че използването на методите за изпитване, чието приложение е доброволно, позволява да се докаже съответствието с техническите спецификации, съдържащи се в хармонизирания стандарт, към момента на пускането на пазара или доставката на даден продукт, което позволява същият да се ползва от презумпцията за съответствие с Директива 89/106 и от правото на свободно движение. Това доказване на съответствието би могло да бъде извършена посредством други видове технически годни изпитвания, като самият стандарт EN 13242:2002 не предвижда ограничения в тази насока.

69.

Освен това, според мен, даден строителен продукт (в случая — скален материал) може да бъде подложен на изпитване за оценка на съответствието с техническите спецификации на стандарт EN 13242:2002 не само към момента на неговото пускане на пазара от производителя, но и по време на икономически разумния експлоатационен срок на този продукт. Това се установява от член 3, параграф 1 от Директива 89/106, съгласно който въведените с нея съществени изисквания оказват влияние върху продуктите и трябва да се удовлетворяват в продължение на „икономически обоснован експлоатационен срок“.

70.

Защитната клауза, залегнала в член 21 от Директива 89/106, навежда на същия извод, тъй като държавите членки могат да вземат мерки за изтегляне на продукт, който преди това е обявен за съответстващ на тази директива, само ако са извършени последващи изпитвания и бъде установено, че същият в действителност не изпълнява предвидените в нея съществени изисквания в сферата на безопасността. Ако оценките за съответствие бяха допустими само към момента на първоначалното пускане на пазара, производителят щеше да разполага с пълен контрол над тях, предвид евентуалните разходи, които купувачът би трябвало да направи, за да проведе съответното изпитване на придобитите стоки. Както James Elliott посочва в становището си, презумпцията за съответствие с Директива 89/106 би се превърнала от оборима (iuris tantum) в почти необорима.

71.

Ето защо предлагам на първия преюдициален въпрос, буква б), да бъде отговорено по следния начин: „Хармонизиран стандарт EN 13242:2002 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява неизпълнението на съдържащите се в него технически спецификации да бъде установено посредством методи за изпитване, различни от изрично предвидените в този стандарт, както и че и едните, и другите могат да бъдат използвани във всеки един момент от икономически обоснования експлоатационен срок на продукта“.

72.

С третия си въпрос Supreme Court иска да разбере дали произтичащата от член 4, параграф 2 от Директива 89/106 презумпцията за годност за употреба на даден строителен материал намира приложение и при определяне на търговското качество на този продукт, когато последното се изисква от обща правна разпоредба от националното право, приложима към продажбата на стоки.

73.

С изключение на Irish Asphalt, всички участници в производството предлагат на този въпрос да бъде даден отрицателен отговор, с което съм съгласен. Презумпцията за годност за употреба, предвидена в член 4, параграф 2 от Директива 89/106, е валидна в рамките на този акт на Европейския съюз и по отношение на пускането в обращение на съответния продукт на вътрешния пазар без технически пречки. Ясно е, че Съдът е компетентен да тълкува презумпцията и всички свързани с нея разпоредби на Директива 89/106. Тази презумпция обаче не може да се приложи, нито да се ползва за преценка на търговското качество на даден строителен продукт в случаите, когато става въпрос за прилагане към частноправни търговски взаимоотношения на национална правна уредба като тази, регламентираща продажбата на стоки в Ирландия.

74.

Съдът не може да се произнася относно тълкуването на националните закони, нито относно елементите за преценка на търговското качество на стоките според националното законодателство, въз основа на което националните юрисдикции преценяват неизпълнението на частноправни договори.

75.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на третия преюдициален въпрос по следния начин: „Презумпцията за годност за употреба на строителните продукти, предвидена в Директива 89/106, за да се улесни тяхното свободно движение във вътрешния пазар, е неотносима при преценката на търговското им качество за целите на прилагането на национален закон, който урежда продажбата на стоки“.

76.

С четвъртия си въпрос Supreme Court иска да разбере дали в стандарт EN 13242:2002 е предвиден (или съгласно него може да бъде установен) лимит на съдържанието на обща сяра в скалните материали, спазването на който е условие за използване презумпцията за годност за употреба.

77.

Отговорът на този въпрос поначало е отрицателен. Точка 6.3 от стандарт EN 13242:2002 установява задължение за деклариране на съдържанието на обща сяра в скалните материали, но не определя пределна норма от 1 % на съдържанието на това вещество. Таблица 13, към която точка 6.3 препраща, се отнася до „Добавъчни материали, различни от въздушно охладена доменна шлака“ (какъвто е скалният материал, предмет на настоящото производство), като в нея е предвидена възможност съдържанието на сяра да бъде или по-малко от 1 % или повече от 1 %. Според мен тази точка не оставя никакво място за съмнение.

78.

През 2004 г. NSAI публикува насоки за приложението на I.S. EN 13242:2002 въз основа на забележка 3 от точка 6.1 от стандарт EN 13242:2002, която препраща към националните разпоредби в сила на мястото на специфичната употреба на скалните материали. В тези насоки съдържанието на въпросната обща сяра е ограничено до 1 %. Според мен обаче посочената забележка 3 не дава право за определяне на такова абсолютно ограничение.

79.

По мое мнение национален технически стандарт, който въвежда хармонизиран технически стандарт на CEN, не може да бъде с противоречащо на последния съдържание. Щом хармонизиран стандарт EN 13242:2002 не установява лимит на съдържанието на обща сяра в скалните материали, националният орган по стандартизация няма право да налага абсолютно ограничение от 1 %. Подобно ограничение би застрашило полезния ефект на хармонизирания стандарт, тъй като би дало възможност същият да бъде прилаган различно в различните държави членки в противоречие с целта на Директива 89/106 за насърчаване на свободно движение на строителни продукти на вътрешния пазар. Понастоящем този въпрос е ясно уреден в член 17, параграф 5 от Регламент № 305/2011: „несъвместимите национални стандарти се отменят и държавите членки прекратяват действието на всички несъвместими национални разпоредби“.

80.

Ето защо предлагам следния отговор на четвъртия въпрос: „Хармонизиран стандарт EN 13242:2002 не установява лимит от 1 % на съдържанието на обща сяра в скалните материали и приложението на всеки несъвместим в това отношение национален технически стандарт трябва да се счита за недопустимо“.

81.

Supreme Court иска също така да разбере дали е необходимо да се докаже, че продуктът носи маркировката „СЕ“, за да се използва презумпцията, предвидена в приложение ZA към стандарт EN 13242:2002, или член 4 oт Директива 89/106. Следователно трябва да се изясни въпросът дали маркировката „СЕ“ е условие за прилагане на презумпцията за съответствие с Директива 89/106 към скалните материали или напротив — тази маркировка е само доказателство, че изискванията на посочената директива са удовлетворени.

82.

Обратно на становищата на Ирландия и на James Elliott, считам, че маркировката „СЕ“ е само доказателство за изпълнението на съществените изисквания на Директива 89/106, а не условие за установяване на това изпълнение. Съгласно член 4, параграф 2 от Директива 89/106 маркировката „СЕ“ показва, че продуктите отговарят на съответните национални стандарти, транспониращи хармонизирани стандарти, и че са годни за употребата, за която са предназначени ( 51 ). Съгласно член 4, параграф 6 маркировката „СЕ“ означава, че продуктите удовлетворяват изискванията на параграфи 2 и 4 на същата разпоредба, като отговорни за нейното поставяне са производителят или неговият представител, докато член 15 задължава държавите членки да гарантират, че маркировката „СЕ“ се използва правилно и им позволява да забранят използването ѝ, когато същата е поставена неправомерно на продукт, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията на Директива 89/106. Съдът е постановил, че държавите членки не могат да изискват допълнителна маркировка на строителни продукти, върху които правомерно е използвана и поставена маркировката „СЕ“, под претекст, че хармонизираните стандарти са непълни ( 52 ).

83.

Следователно маркировката „СЕ“ представлява декларация от отговорното за поставянето ѝ физическо или юридическо лице, че продуктът отговаря на приложимите разпоредби на Директива 89/106 и на стандарт EN 13242:2002, както и че е същият е бил обект на съответните процедури за оценка на съответствието. В крайна сметка производителят е този, който е отговорен за съответствието на продукта с изискванията на Директивата и за поставяне на маркировката „СЕ“ след приключване на процедурата по оценяване на съответствието. Ето защо маркировката „СЕ“ е само начин да се оповести, че съответният скален материал отговаря на изискванията на Директива 89/106 и на стандарт EN 13242:2002, за да се улесни пускането му на пазара ( 53 ).

84.

В приетия впоследствие общ регулаторен режим (който в случая е неприложим) значението на маркировката „СЕ“ е засилено и тя се превръща в единствен способ за удостоверяване на съответствието на даден продукт с приложимите изисквания, установени с хармонизиращото законодателство на Съюза. Това е предвидено в член 30, параграф 4 от Регламент № 765/2008, който обхваща определението, формата и общите принципи, приложими спрямо маркировката „СЕ“, както и в Решение 768/2008 относно процедурите за оценяване на съответствието, които обуславят поставянето на същата ( 54 ). Изключителното използване на маркировката „СЕ“ при строителните продукти е предвидено също и в член 8, параграф 3 от Регламент 305/2011.

85.

Постановената до момента практиката на Съда относно Директива 89/106 дава основание за подобно на предлаганото тук тълкуване, доколкото съгласно решение Elenca ( 55 ) правна уредба, която автоматично и безусловно изключва пускането в продажба на националната територия на продукти, законно търгувани в други държави членки, тъй като не носят маркировката „CE“, не е съвместима с предвиденото в правото на Съюза изискване за пропорционалност. С други думи, с това решение Съдът отрича материалноправния характер на маркировката „СЕ“ и определя същата като доказателствено средство.

86.

Ето защо предлагам на петия въпрос на запитващата юрисдикция да бъде отговорено по следния начин: „Маркировката „СЕ“ не е условие, а единствено средство за доказване на съответствието на скалния материал с изискванията на Директива 89/106 и с хармонизиран стандарт EN 13242:2002“.

87.

Supreme Court иска да се установи дали трябва да се изключи приложението на национални разпоредби, които установяват имплицитни условия за годност за предлагане на пазара и пригодност за определена цел или определено качество, поради обстоятелството, че става въпрос за технически регламенти, които не са нотифицирани в съответствие с Директива 98/34.

88.

Също като всички страни, представили становища, с изключение на Irish Asphalt, считам, че отговорът на този въпрос е очевиден. Национална разпоредба като съдържащата се в член 14, параграф 2 от Закона от 1893 г., в редакцията след изменението му от 1980 г., съгласно която в договорите се съдържа имплицитно условие относно търговското качество на продуктите — което може да бъде изключено от страните — не попада в определението за технически регламент по Директива 98/34. Следователно установената с решения CIA Security International и Unilever ( 56 ) съдебна практика е неприложима по отношение на тази разпоредба и поради това проектът за тази правна уредба не трябва да бъде нотифициран предварително на Комисията.

89.

Аргументът на Irish Asphalt, че решението на High Court би следвало да бъде нотифицирано на Комисията, доколкото същото де факто представлявало технически регламент, е неоснователен. Решението се ограничава до приложението в конкретен случай на ирландския закон с единствената цел да разреши спор между търговски дружества по повод подписания между тях договор и съдържащите се в него имплицитни условия.

90.

Съгласно установената от Съда практика от член 1, точка 11 от Директива 98/34 е видно, че понятието „технически регламент“ се разделя на три категории, а именно: на първо място — „техническа спецификация“ по смисъла на член 1, точка 3 от посочената директива, на второ място — „други изисквания“, които са дефинирани в член 1, точка 4 от тази директива, и на трето място — забрана за производството, вноса, търговията или използването на продукт, посочен в член 1, точка 11 от същата директива ( 57 ). Ирландската разпоредба — още по-малко решението на High Court — не представлява законодателна мярка, която забранява производството, вноса, търговията или използването на продукт.

91.

Член 14, параграф 2 от Закона от 1893 г. (нито, повтарям отново, решението, което прилага тази разпоредба спрямо конкретен договор) не се вписва и в определението „техническа спецификация“, съдържащо се в член 1, точка 3 от Директива 98/34. Под такава се разбира „спецификацията, която се съдържа в документа, в който са изложени основните характеристики на продукта, като например ниво на качество, функционални характеристики, безопасност или размери, включително изискванията, които се прилагат към продукта по отношение на името, с което продукта се продава, терминология, символи, изпитване и методи за изпитване, опаковка, маркиране или етикетиране и процедури за оценяване на съответствието“.

92.

Съдът е пояснил, че понятието „техническа спецификация“ предполага националната мярка задължително да се отнася до продукта или до опаковката му като такива и по този начин да определя една от изискуемите характеристики на даден продукт ( 58 ). Разглежданата ирландска разпоредба не се отнася до характеристиките на определен продукт, нито до неговите опаковка или представяне, доколкото същата се ограничава да отбележи абстрактно, че в договорните правоотношения въвежда презумпция за съответствие с търговското качество на продавания продукт. Следователно тази разпоредба не касае конкретен продукт, а представлява правило с общ характер, приложимо спрямо продажбата на всякакви продукти, поради което не се вписва в определението за техническа спецификация на Директива 98/34.

93.

Поради същите причини разпоредбата на член 14, параграф 2 от Закона от 1893 г. не може да бъде определена като „други изисквания“ за целите на Директива 98/34, тъй като не представлява „изискване, различно от техническа спецификация, наложена на продукт най-вече с цел защита на потребителя или околната среда, и което засяга неговия цикъл на съществуването след пускането му на пазара, като например, условията на употреба, рециклиране, многократна употреба или изхвърляне, когато такива условия могат значително да повлияят върху състава или естеството на продукта или върху неговата продажба“.

94.

Ето защо предлагам на втория преюдициален въпрос да се отговори по следния начин: „Национална разпоредба като съдържащата се в член 14, параграф 2 от ирландския Закон за продажба на стоки от 1893 г., в редакцията след изменението му през 1980 г., не може да се приеме за „технически регламент“ по смисъла на Директива 98/34, а практиката на Съда, установена с решения CIA Security International и Unilever, е неприложима по отношение на такава разпоредба“.

95.

По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Supreme Court преюдициални въпроси по следния начин:

„8.

Техническите комитети на CEN трябва да дадат технически отговор за определяне на характеристиките на мандата, като отчитат условията, изложени по-долу; предложените методи за изпитване трябва да бъдат пряко свързани с релевантните изискуеми характеристики и не трябва да се позовават на методи за определяне на характеристики, които не се изискват от възлагането. Изискванията за дълготрайност трябва да се разглеждат в рамките, определени от актуалното състояние на техниката.

9.

Позоваването на методи за изпитване/изчисляване трябва да се извършва в съответствие с хармонизирането, което се цели. По принцип, за определянето на всяка от характеристиките за даден продукт или група от продукти следва да се посочва само един метод.

3)

„техническа спецификация“, спецификацията, която се съдържа в документа, в който са изложени основните характеристики на продукта, като например ниво на качество, функционални характеристики, безопасност или размери, включително изискванията, които се прилагат към продукта по отношение на името, с което продукта се продава, терминология, символи, изпитване и методи за изпитване, опаковка, маркиране или етикетиране и процедури за оценяване на съответствието.

[…]

4)

„други изисквания“, изискване, различно от техническа спецификация, наложена на продукт най-вече с цел защита на потребителя или околната среда, и което засяга неговия цикъл на съществуването след пускането му на пазара, като например, условията на употреба, рециклиране, многократна употреба или изхвърляне, когато такива условия могат значително да повлияят върху състава или естеството на продукта или върху неговата продажба;

6)

„стандарт“, техническа спецификация, одобрена от одобрен орган по стандартизацията, за многократно или продължително приложение, и с който стандарт не е задължително да има съответствие и е един от следните:

11)

„технически регламент“ — техническа специфицикация и други изисквания или правила за услуги, включващи съответни административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на маркетинг, предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както законите, регламентите или административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 10, забраняващи производството, вноса, маркетинга или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги.

a)

да публикува, да не публикува или да публикува с ограничения данните за съответния хармонизиран стандарт в Официален вестник на Европейския съюз;

б)

да запази, да запази с ограничения данните за съответния хармонизиран стандарт в Официален вестник на Европейския съюз или да ги оттегли от там.