а)

явна грешка в преценката на фактите, на доказателствата и на доказателствената сила на данните, доколкото Комисията е преценила и тълкувала погрешно изтъкнатите от страните в производството факти и вследствие на това не е извела от представените по делото доказателства възможно най-обосновани изводи;

б)

грешка в тълкуването на член 101 ДФЕС и вследствие на това нарушение на същата разпоредба, доколкото Комисията необосновано и погрешно е квалифицирала страните като потенциални конкуренти на всички пазари, за които се предполага, че важи задължението за въздържане от конкуренция, без това задължение да може да се квалифицира като предметно ограничение и без Комисията да е доказала пораждането на някакво действие;

в)

неизпълнение на задължението за разследване и за произнасяне, доколкото в решението не се разглеждат, нито отхвърлят представените от страните релевантни доводи, по-специално що се отнася до обхвата на клаузата за въздържане от конкуренция;

г)

нарушение на принципа in dubio pro reo, поради това че Комисията е приела за доказани неблагоприятни за жалбоподателя факти, въпреки че по отношение на тях съществуват съмнения и че самата Комисия не е сигурна в тях;

д)

нарушение на принципите, които Комисията се е задължила да следва при прилагането на глобите, и по-специално на предвиденото в точка 13 от нейните насоки в тази област, доколкото Комисията е изчислила размера на глобата за пазарите на електронни съобщения като цяло, независимо дали те сe намират на иберийския полуостров, пренебрегвайки също така факта, че при всички случаи твърдяното нарушениe не е продължило след 22 октомври 2010 г.;

е)

нарушение на принципа на пропорционалност, с оглед на обстоятелствата по конкретния случай и на критериите, които трябва да се спазват при налагане на глобите.