1. 

Настоящото преюдициално запитване е във връзка с тълкуването на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 ( 2 ).

2. 

Запитването е отправено в рамките на спор на Zuchtvieh-Export GmbH (наричано по-нататък „Zuchtvieh-Export“) със Stadt Kempten (град Кемптен, Германия) по повод решението в качеството му на компетентен орган по мястото на заминаването да откаже митническото освобождаване на пратка едър рогат добитък, която е трябвало да бъде предмет на автомобилен превоз от Кемптен в Андижан (Узбекистан).

3. 

Регламент № 1/2005 изисква организаторът на транспорт с дълга продължителност да представи на компетентния орган по мястото на заминаването дневник за пътуването, който в раздел 1 трябва да посочва планирането на предвиденото пътуване. Планирането по-специално трябва да включва пунктовете за почивка, прехвърляне и изходните точки. Проблематиката, която повдига настоящото дело, е дали във връзка с транспортната отсечка между изходната точка от територията на Европейския съюз и третата страна на местоназначението организаторът на това пътуване е задължен да спазва изискванията относно продължителността на пътуването и почивките, предвидени в глава V от приложение I към Регламент № 1/2005.

4. 

В настоящото заключение предлагам на Съда да се произнесе относно тълкуването на Регламент № 1/2005 в смисъл, че той задължава организатора на пътуване с дълга продължителност с местоназначение в трета страна да включи в раздел 1, точка 6 от дневника за пътуването информация относно продължителността на пътуването и почивките в съответствие с изискванията на глава V от приложение I към този регламент или с общите условия за транспортирането на животни, съдържащи се в член 3 от него, във връзка с транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението.

5. 

От това според мен следва, че член 14, параграф 1, буква а), подточка ii) и буква в) от Регламент № 1/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният орган по мястото на заминаването не може да откаже да подпечата дневника за пътуването поради това, че данните, вписани в него, отнасящи се до транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението, не са в съответствие нито с изискванията на глава V от приложение I към регламента, нито с общите условия за транспортирането на животни по член 3 от него.

6.

Основните разпоредби от Регламент № 1/2005 в рамките на настоящото запитване са изложени по-долу.

7.

Член 1, параграф 1 от този регламент определя неговия обхват по следния начин:

„Настоящият регламент се прилага при транспортирането на живи гръбначни животни, извършвано вътре в Общността, включително специфични проверки, извършвани от официални лица върху пратки, влизащи или напускащи митническата територия на Общността“.

8.

Член 2 от Регламент № 1/2005 съдържа някои определения, сред които:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]“.

9.

Член 3 от Регламент № 1/2005, озаглавен „Общи условия за транспортирането на животни“, гласи:

„Нито едно лице не транспортира животни или не може да накара да бъдат транспортирани животни по начин, който вероятно би могъл да им причини нараняване или [ненужно] страдание.

В допълнение трябва да бъдат спазени следните критерии:

[…]

[…]

10.

Член 5 от Регламент № 1/2005 е озаглавен „Задължения по планирането, отнасящи се до транспортирането на животните“ и в параграф 4 от него се уточнява, че „[в] случай на пътувания с дълга продължителност между държавите членки и с произход и местоназначение трети страни за еднокопитни животни, различни от регистрираните еднокопитни животни, както и за домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овце, кози и свине, превозвачите и организаторите спазват разпоредбите, отнасящи се до дневника за пътуване, посочен в приложение II“.

11.

Член 14 от Регламент № 1/2005 е озаглавен „Проверки и други мерки, свързани с дневника за пътуване, които трябва да бъдат извършени от компетентния орган преди пътуванията с дълга продължителност“, параграф 1 от него гласи:

„В случай на пътувания с дълга продължителност между държавите членки и трети страни за еднокопитни животни и домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овце, кози или свине компетентният орган на мястото на заминаването:

12.

Член 15 от Регламент № 1/2005 е озаглавен „Проверки, които трябва да бъдат извършени от компетентния орган на всеки етап от пътуването с дълга продължителност“, а параграф 1 от него предвижда, че „[к]омпетентният орган извършва на всеки етап от пътуването с дълга продължителност подходящи проверки на случайна или целева база, за да провери, че декларираното време на пътуванията е реалистично и че пътуването съответства на настоящия регламент, и в частност, че времето за пътуване и периодите за почивка съответстват на сроковете, посочени в глава V от приложение I“.

13.

Член 21 от Регламент № 1/2005, озаглавен „Проверки на изходните точки и граничните контролни пунктове“, гласи следното:

„1.   […], когато животните [са представени] на изходните точки и граничните контролни пунктове, официално определени ветеринарни лекари на държавите членки проверяват дали животните са транспортирани в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, и по-специално:

2.   В случай на пътувания с дълга продължителност за домашните еднокопитни животни и домашните животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите или свинете официалните ветеринарни лекари на изходните точки и граничните контролни пунктове извършват и регистрират проверките, изброени в раздел 3 „Място на получаване“ на дневника за пътуване[, упоменат в] приложение II. Записите на тези проверки и проверката, предвидена в параграф 1, се съхраняват от компетентния орган за период, не по-малък от три години, считано от датата на проверките […].

3.   Когато компетентният орган счита, че животните не са годни да завършат своето пътуване, те трябва да бъдат разтоварени, напоени, нахранени и да могат да си отпочинат“.

14.

Глава V от приложение I към Регламент № 1/2005 съдържа стандартите относно интервалите за поене и хранене, продължителността на пътуването и периодите на почивка. В съответствие с точка 1.4., буква г) и точка 1.5. от посочената глава пътуванията с дълга продължителност с автомобилен транспорт трябва да включват, след 14-часово пътуване, период на почивка от най-малко един час, достатъчен, за да могат животните от рода на едрия рогат добитък да бъдат напоени и ако е необходимо, нахранени, след което те могат да бъдат транспортирани отново за още 14 часа.

15.

Приложение II от посочения регламент съдържа разпоредби относно дневника за пътуването, чието водене е задължително за превозвачите и организаторите в случай на пътувания с дълга продължителност между държавите членки и с произход и местоназначение трети страни. Този дневник включва пет раздела, които се отнасят съответно до планирането на пътуването, мястото на заминаването, местоназначението, декларацията на превозвача, отнасяща се, от една страна, до действителното разписание, пунктовете за почивка, прехвърляне и изходните точки, и от друга страна, за нараняванията и смъртните случаи на животни по време на пътуването, както и до евентуалните доклади за нередностите. Посоченото приложение съдържа по-специално следните разпоредби:

16.

Допълнението на приложение II към Регламент № 1/2005 включва образец на различните раздели на дневника за пътуването.

17.

Zuchtvieh-Export е наело два камиона за транспортирането на 62 животни от рода на едрия рогат добитък от Кемптен до Андижан през Полша, Беларус, Русия и Казахстан, на разстояние общо от около 7000 км. Превозът е трябвало да бъде осъществен от 23 април 2012 г. до 2 май 2012 г. Случаят се отнася за износ без заявление за възстановяване при износ.

18.

Раздел 1, точка 6 от дневника за пътуването, представен във връзка със заявлението за оформяне на митническо освобождаване, посочва като единствени пунктове за почивка и прехвърляне относно транспортната отсечка на територията на съответните трети страни населените места Брест (Беларус), в който пристигането е планирано за 24 април в 13 часа, и Караганда (Казахстан), в който пристигането е планирано за 30 април в 15 часа, като във всяко от тези населени места е предвидена 24-часова почивка. От акта за запитване е видно, че между посочените населени места са били предвидени периоди на почивка, когато на животните щяло да се дава храна и вода, без да се разтоварват. Финалната отсечка от пътуването между Караганда и Андижан е трябвало да бъде с продължителност от още 29 часа.

19.

С решение от 30 януари 2012 г. град Кемптен отказва да оформи митническото освобождаване на пратката от едър рогат добитък, като изисква промяна в планираното пътуване така, че то да съответства, включително що се отнася до отсечката от пътуването на територията на съответните трети страни между Брест и Андижан, на разпоредбите на Регламент № 1/2005, тъй като предвид на данните във връзка с планирането, посочени в раздел 1 от този дневник за пътуване, това изискване не е било изпълнено.

20.

Освен искане за допускане на временни мерки, направено от Zuchtvieh-Export, което не е уважено, дружеството обжалва споменатото решение и по същество, като понастоящем е подадена жалба пред Bayerischer Verwaltungsgerichtshof (Административен съд на провинция Бавария, Германия) като въззивна инстанция. В рамките на това производство Zuchtvieh-Export иска по-специално да се установи неправомерността на решението на град Кемптен от 30 януари 2012 г. и той да бъде задължен да извърши оформянето на митническото освобождаване на спорната пратка от едър рогат добитък.

21.

Пред запитващата юрисдикция страните в главното производство застъпват противоположни тези по въпроса дали в случай на пътуване, което започва от територията на Съюза, но приключва извън нея, Регламент № 1/2005, и по-конкретно член 14, параграф 1 от него, следва да се прилага и за транспортната отсечка, осъществявана на територията на една или повече трети страни.

22.

Запитващата юрисдикция застъпва тезата, съгласно която в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент № 1/2005 компетентният орган по мястото на заминаването, в случай на транспортиране, при което мястото на заминаването се намира в държава — членка на Европейския съюз, но местоназначението се намира в трета страна, има право да подпечата дневника за пътуване само ако е установил при проверките, че разпоредбите на регламента се спазват и извън територията на Съюза. В това отношение тя се позовава, от една страна, без разяснения, на член 1, член 3, член 5 и член 21, параграф 1, буква д) от посочения регламент. От друга страна тя най-вече отделя специално внимание на допълнението на приложение II към Регламент № 1/2005, в което се намира образецът на различните раздели от дневника за пътуването, и по-специално на раздел 1, отнасящ се до планирането на пътуването, съдържащ следните данни:

23.

Запитващата юрисдикция отбелязва също, че дори при износ, въпреки че превозвачът трябва да предаде дневника за пътуване на официалния ветеринарен лекар в изходната точка в съответствие с точка 7 от приложение II, той е задължен да запази копие от него и да го изпрати на компетентния орган по мястото на заминаването в съответствие с точка 8 от посоченото приложение.

24.

Запитващата юрисдикция счита, че що се отнася до отсечките от пътуването в трети страни, дневникът за пътуването, представен от Zuchtvieh-Export, не е „реалистичен“ по смисъла на член 14, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1/2005. От нанесените в дневника за пътуването данни не можело следователно да се заключи, че транспортът съответства на произтичащите от регламента изисквания.

25.

В това отношение според нея твърдението на Zuchtvieh-Export, че при транспортните етапи извън територията на Съюза се спазвали релевантните разпоредби на третите страни и на международните договори, не е достатъчно. Това следвало също да бъде отразено по някакъв начин в дневника за пътуването. В случая обаче не било направено, тъй като раздел 1 от спорния дневник за пътуването не съдържал никакви „реалистични“ данни по смисъла на понятието съгласно член 14, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1/2005, при положение че не е посочен пункт за почивка в отсечките между Брест и Караганда и между последното и населеното място Андижан, което било крайното местоназначение. Освен това полагането на печат от органа по мястото на заминаването щяло да създаде впечатлението, че пътуването до местоназначението е одобрено по отношение на всичките му условия, което според запитващата юрисдикция не било уместно и по отношение на органите на третите страни.

26.

Според противоположната теза, застъпвана от Zuchtvieh-Export, одобряването на планираното пътуване в рамките на проверките, които следва да се извършат от компетентния орган по мястото на заминаването съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 1/2005, се отнасяло само за транспортната отсечка, за която регламентът се прилага ratione loci. Редица негови разпоредби, включително член 21, параграф 1, буква д), отнасящ се до проверките на изходните точки и граничните контролни пунктове, показвали, че въведеният с него режим не се прилага извън границите на Съюза.

27.

Zuchtvieh-Export твърди също, че приложимостта на стандартите съгласно Регламент № 1/2005 извън територията на Съюза, и по-специално на стандартите съгласно глава V от приложение I, отнасящи се до интервалите за поене и хранене, както и до продължителността на пътуването и почивките, е нереалистична и непродуктивна; например в третите страни нямало сигурни в хигиенно и техническо отношение обори за почивка на транспортираните животни, поради което били налице значителни рискове от наранявания и разпространение на инфекциозни болести. Всъщност стандартите на регламента били неразделно свързани с качеството на инфраструктурата, предвидена за превоза на животни на територията на Съюза, например изградените на тази територия контролни пунктове (които са места за почивка), за които член 36 от посочения регламент въвежда задължителни санитарно-технически изисквания.

28.

В допълнение, обстоятелството, че от материалноправна гледна точка стандартите съгласно Регламент № 1/2005 не са непременно приложими при всички обстоятелства, се установявало от член 30, параграф 6 от него, който предвижда възможност за дерогации във връзка с пътуванията с дълга продължителност с цел да се отчита отдалечеността на някои региони по отношение на континенталната част от територията на Съюза.

29.

Освен това от заглавието на точка 6 от раздел 1 от образеца на дневника за пътуването („Списък на определените по план пунктове за почивки, прехвърляне и изходни точки“) следвало, че организаторът на транспорта не бил задължен да посочи всички места за почивки. Впрочем географските особености невинаги позволявали да се предвиди къде точно да се направи почивка.

30.

Освен това посочените стандарти можели да се окажат в противоречие с приложимите разпоредби на съответните трети страни, например действащите в Руската федерация, където постоянна практика на властите било да не се допуска разтоварване на животните по време на периодите на почивка.

31.

Накрая, принципът на териториалност бил в подкрепа на становището за прилагане на Регламент № 1/2005 само на територията на Съюза.

32.

В отговор на тези доводи ответникът в главното производство и Landesanwaltschaft Bayern (Прокуратурата на провинция Бавария) посочват, че липсата на пунктове за почивка извън територията на Съюза не освобождава превозвачите от задълженията им в тази насока съгласно Регламент № 1/2005. По-специално поради липсата на разтоварване на животните през периодите на почивка транспортните отделения не се чистели, не било гарантирано поенето на всички животни и не било възможно да се контролира здравословното състояние на всяко от тях поотделно. По тази причина предвид съображение 5 от посочения регламент, съгласно което пътуванията с дълга продължителност би трябвало, доколкото е възможно, да бъдат ограничени, следвало да се предвиди възможността някои превози да не могат да бъдат извършвани, докато не се създадат логистичните предпоставки за извършването им в съответствие с приложимите стандарти.

33.

При посочените обстоятелства Bayerischer Verwaltungsgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

34.

По същество с поставените преюдициални въпроси запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 14, параграф 1 от Регламент № 1/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че транспорт с дълга продължителност от държава членка до трета страна трябва да бъде в съответствие с този регламент, и по-специално с разпоредбите на глава V от приложение I към него, отнасящи се до продължителността на пътуването и почивките, включително за транспортната отсечка извън територията на Съюза, и следователно той може да бъде разрешен от компетентния орган по мястото на заминаването само ако е планиран в съответствие с тези разпоредби.

35.

По този начин запитващата юрисдикция иска да установи дали компетентният орган по мястото на заминаването може основателно да откаже да подпечата дневника за пътуването, след като с оглед на съдържащите се в него данни относно транспортната отсечка извън територията на Съюза той е на мнение, че дневникът не е реалистичен по смисъла на член 14, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1/2005 и вследствие на това не е в съответствие с неговите разпоредби.

36.

Целта на дневника за пътуването, чийто образец се съдържа в приложение II към посочения регламент, е на компетентните органи да се предостави необходимата информацията, необходима за проверката на това дали са спазени разпоредбите на Регламент № 1/2005 относно пътуванията с дълга продължителност. Посочените данни във връзка с организацията на пътуването, съдържащи се в дневника за пътуването, трябва да се проверят и преди натоварването на животните компетентният орган по мястото на заминаването трябва да потвърди тяхното съответствие. Тази информация е в основата на служебните проверки, които могат да се извършват по време на самото пътуване, тоест в момента на натоварване, по време на транспортирането или в местоназначението.

37.

Проверките, предшестващи заминаването, се отнасят до наличието и валидността на задължителните административни разрешения (за превозвачите, за превозните средства и водачите), до спазването на максималната разрешена гъстота на натоварване в зависимост от категориите обявени животни, както и до данните за планирания маршрут, отчитайки задължителните интервали за почивка съгласно изискванията за съответните категории животни, разстоянието, което обхваща пътуването, и предвидимата продължителност на операциите на всеки етап от него.

38.

Впоследствие компетентните органи могат да осъществяват проверки на всеки етап от пътуването с дълга продължителност. Предвидени в член 15 от Регламент № 1/2005, тези проверки се отнасят по-специално до спазването на плана, посочен в раздел 1 от дневника за пътуването.

39.

Данните, съдържащи се в раздел 1 от дневника за пътуването („Планиране“), които са основен предмет на разглеждане по настоящото дело, следва да се съпоставят с данните, съдържащи се в раздели 2 („Мястото на заминаването“), 3 („Местоназначение“), 4 („Декларация на превозвача“) и евентуално 5 („Образец на доклад за нередностите“). Следователно раздели 2—5 от дневника за пътуването се попълват постепенно в хода на осъществяването му, като впоследствие екземпляр от този дневник се изпраща обратно на компетентния орган по мястото на заминаването.

40.

Следва още на този етап да се уточни, че транспортирането на животни до и от трети страни подлежи на специфични проверки, съответно на изходните точки и на граничните контролни пунктове на Съюза.

41.

Настоящото преюдициално запитване следва да се разгледа при съобразяване на тази обща схема относно проверките, които се прилагат по отношение на пътуванията с дълга продължителност.

42.

За да се отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, е необходимо да се очертае внимателно обхватът на информацията относно продължителността на пътуването и почивките, която организаторът на пътуване с дълга продължителност е задължен да впише в дневника за пътуването. Именно с оглед на тази информация компетентният орган по мястото на заминаването е задължен съгласно член 14, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1/2005 да се произнесе дали дневникът за пътуването е реалистичен или не по смисъла на тази разпоредба и дали позволява да се приеме, че превозът е в съответствие с посочения регламент.

43.

Ако се възприеме тезата на град Кемптен, на Landesanwaltschaft Bayern и на Република Литва, би трябвало дневникът за пътуването подробно да отразява транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението, при това в съответствие с изискванията относно продължителността на пътуването и почивките, които изисквания са предвидени в глава V от приложение I, точка 1.4, буква г) и точка 1.5 от Регламент № 1/2005. По-конкретно, що се отнася до едрия рогат добитък, който е предмет на разглеждания в главното производство превоз, тези разпоредби предвиждат следния ритъм на пътуване: след 14-часов превоз животните получават достатъчно време за почивка от най-малко 1 час, по-специално за да бъдат напоени и при необходимост, нахранени. След тази почивка те могат да бъдат отново транспортирани за още 14 часа. Винаги след пътуване с такава продължителност животните трябва да бъдат разтоварвани, хранени, поени и да имат време за почивка от най-малко 24 часа.

44.

Zuchtvieh-Export е упрекнато, че не е планирало транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на крайното местоназначение при спазване на посочените правила.

45.

Според мен този упрек е неоснователен.

46.

Действително от член 14, параграф 1, буква a), подточка ii) от Регламент № 1/2005 е видно ясно, че предварителната проверка, която трябва да извърши компетентният орган по мястото на заминаването, се отнася до това дали са спазени правилата съгласно този регламент. Поради това е от определящо значение да се разгледа неговият обхват.

47.

В това отношение член 1, параграф 1 от Регламент № 1/2005 е с недвусмислено съдържание. Текстът на тази разпоредба посочва ясно, че регламентът „се прилага при транспортирането на живи гръбначни животни, извършвано вътре в Общността, включително специфични проверки, извършвани от официални лица върху пратки, влизащи или напускащи митническата територия на Общността“ ( 3 ).

48.

Така възприетата от законодателя на Съюза формулировка според мен означава, че съдържащите се в посочения регламент стандарти и свързаните с тях проверки се прилагат само за частта от превоза на животни, която се осъществява на територията на Съюза. Тук се включват специфичните проверки на пратките, влизащи или напускащи митническата територия на Съюза, което изглежда логично, доколкото при осъществяването на тези проверки транспортирането на животните е на територията на Съюза и поради това то трябва да бъде в съответствие със стандартите, установени с Регламент № 1/2005, независимо откъде пристигат или за къде са предназначени.

49.

С оглед на ясно определения в член 1, параграф 1 обхват на Регламент № 1/2005 не би могло да се твърди, че възприетата от законодателя на Съюза формулировка в член 14, параграф 1 от него относно подлежащите на предварителна проверка от компетентния орган по мястото на заминаването пътувания с дълга продължителност е в подкрепа на позицията, че организаторът на такива пътувания е задължен да спазва стандартите относно продължителността на пътуване и почивка, предвидени в глава V от приложение I към Регламент № 1/2005, за транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и съответната трета страна.

50.

Напомням, че съгласно член 14, параграф 1 от посочения регламент компетентният орган по мястото на заминаването е задължен да извърши определени предварителни проверки „[в] случай на пътувания с дълга продължителност между държавите членки и трети страни за еднокопитни животни и домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овце, кози или свине“.

51.

Определянето по този начин на пътуванията с дълга продължителност, които трябва да преминат проверка за съответствие с изискванията на Регламент № 1/2005, извършвана от компетентния орган по мястото на заминаването, не означава, че в случай на транспортиране на животни към трети страни тази проверка трябва да се отнася не само за транспортната отсечка на територията на Съюза, но и за транспортната отсечка между изходната точка от тази територия и територията на третата страна на местоназначението.

52.

Всъщност това уточнение има за цел единствено да посочи, че предварителната проверка, осъществявана от компетентния орган по мястото на заминаването, се отнася за всички пътувания с дълга продължителност, независимо дали се осъществяват само между държавите — членки на Съюза, или пък с произход или местоназначение трети страни ( 4 ). Тази формулировка позволява да се упражнява контрол по отношение на всички пътувания с дълга продължителност с оглед на стандартите, установени с Регламент № 1/2005, независимо дали те се осъществяват изцяло или частично на територията на Съюза.

53.

С оглед както на териториалния обхват на Регламент № 1/2005, определен в член 1, параграф 1, така и на обстоятелството, че проверката, осъществявана от компетентния орган по мястото на заминаването, е за съответствие с установените в същия регламент стандарти, не би могло на основание член 14, параграф 1, буква a), подточка ii) от него да се иска от организатора да включва в дневника за пътуването информация за продължителността на пътуването и почивките в съответствие с изискванията на глава V от приложение I към Регламент № 1/2005 за частта от пътуване с дълга продължителност извън територията на Съюза.

54.

С други думи, налице би било противоречие, ако компетентният орган по мястото на заминаването е в състояние да упрекне организатора, че не е вписал в дневника за пътуването относно транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и трета страна пунктове за почивка и интервали в съответствие с изискванията на глава V от приложение I към Регламент № 1/2005, при положение, от една страна, че обхватът на този регламент е ограничен до територията на Съюза, и от друга страна, че проверката, която този орган е задължен да извърши, съгласно член 14, параграф 1, буква a), подточка ii) от този регламент, е за съответствие с установените от него стандарти.

55.

Въз основа на това стигам до извода, че „списъкът на определените по план пунктове за почивки, прехвърляне и изходни точки“, който трябва да се съдържа в раздел 1, точка 6 от дневника за пътуването, изисква да се впишат единствено места, намиращи се на територията на Съюза.

56.

От това следва, че член 14, параграф 1, буква a), подточка ii) от Регламент № 1/2005 според мен трябва да се тълкува в смисъл, че той оправомощава компетентния орган по мястото на заминаването да проверява, по-специално във връзка с продължителността на пътуването и почивките, предвидени в глава V от приложение I към посочения регламент, дали представеният от организатора дневник за пътуването е реалистичен и дали той позволява да се приеме, че транспортът е в съответствие с този регламент, единствено по отношение на транспортната отсечка между мястото на заминаването и изходната точка от територията на Съюза.

57.

Определенията на понятията „пътуване“ и „транспортиране“, съдържащи се съответно в член 2, букви й) и ц) от Регламент № 1/2005, доколкото обхващат цялостната транспортна операция до момента на разтоварването на животните на местоназначението, без да се прави разграничение дали то се намира на територията на Съюза или на трета страна, не могат да послужат за разширяване на териториалния обхват на този регламент. Напротив, тези определения трябва да се тълкуват с оглед на член 1, параграф 1 от него, който единствен определя териториалния обхват на Регламент № 1/2005.

58.

Други разпоредби от същия регламент впрочем потвърждават, че за целите на предварителната проверка по член 14, параграф 1, буква a), подточка ii) организаторът не е задължен да включва информация относно планирането на пътуването, която да бъде в съответствие с изискванията на глава V от приложение I към Регламент № 1/2005, що се отнася до транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението.

59.

В това отношение напомням, че в случай на пътуване с дълга продължителност с местоназначение трета страна в допълнение на осъществяваната от компетентния орган по мястото на заминаването се извършват и други проверки. Такива, от една страна, са проверките, предвидени в член 15 от Регламент № 1/2005, които могат да бъдат извършвани на всеки етап от пътуването на територията на Съюза с цел по-специално да се потвърди, че времето за пътуване и периодите за почивка съответстват на сроковете, посочени в глава V от приложение I от този регламент. От друга страна, член 21 от него въвежда задължителни проверки на изходните точки от територията на Съюза.

60.

Във връзка с тази последна категория проверки член 21, параграф 1 от Регламент № 1/2005 предвижда, че когато животните бъдат представени на изходните точки и граничните контролни пунктове, официално определени ветеринарни лекари на държавите членки проверяват дали те са транспортирани в съответствие с разпоредбите на посочения регламент. В рамките на проверките на изходните точки по същество предмет на разглеждане е това дали превозвачите разполагат с валидно разрешително, дали шофьорите са в състояние да представят валиден сертификат за правоспособност, дали животните са годни да продължат пътуването, дали транспортните средства, с които животните трябва да продължат своето пътуване, спазват разпоредбите на глава II и когато е необходимо, на глава VI от приложение I, и дали домашните еднокопитни животни и домашните животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите или свинете са били или трябва да бъдат транспортирани за дълго време.

61.

Освен това член 21, параграф 1, буква д) от Регламент № 1/2005 предвижда, че официално определени ветеринарни лекари на държавите членки проверяват дали, „в случай на износ, превозвачите са представили доказателство, че пътуването от мястото на заминаването до първото място на разтоварване в страната на крайното местоназначение спазва всяко международно споразумение, изброено в приложение V, приложимо във въпросните трети страни“. Във връзка с това посоченото приложение упоменава Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт ( 5 ).

62.

Според мен от член 21, параграф 1, буква д) от Регламент № 1/2005 може да се направи извод, че в съответствие с териториалния обхват на Регламент № 1/2005, уточнен в член 1, параграф 1 от него, пътуването между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението се урежда не от съдържащите се в този регламент стандарти, а от съответните международни споразумения.

63.

Освен това според мен определени разпоредби на Регламент № 1/2005 сочат, че в случай на пътуване с дълга продължителност с местоназначение в трета страна дневникът за пътуването следва да се попълва само до изходната точка от територията на Съюза.

64.

Например член 21, параграф 2 от този регламент уточнява по-специално, че при такива пътувания „официалните ветеринарни лекари на изходните точки […] извършват и регистрират проверките, изброени в раздел 3 „Място на получаване“ на дневника за пътуване от приложение II“. Следователно при тези пътувания официалният ветеринарен лекар на изходната точка замества притежателя по местоназначението, който по принцип следва да попълни раздел 3 от дневника за пътуването. С други думи на този етап от пътуването ветеринарният лекар е задължен да удостовери, че пътуването е в съответствие с Регламент № 1/2005, и по-специално, че е спазено планирането, предвидено в раздел 1 от дневника за пътуването, между мястото на заминаването и изходната точка.

65.

Няколко въвеждащи разпоредби на приложение II към Регламент № 1/2005 са в същия смисъл. Например съгласно точка 3, буква д) от това приложение организаторът трябва „да гарантира, че дневникът за пътуването придружава животните по време на пътуването до точката на получаването или в случай на износ за трета страна, поне до изходната точка“ ( 6 ). Освен това точка 7, първа алинея от същото приложение уточнява, че „[к]огато животните се изнасят за трета страна, превозвачът дава дневника на пътуването на официалния ветеринарен лекар на изходната точка“. Констатацията, че съгласно точка 8 от приложение II към Регламент № 1/2005 превозвачът впоследствие е задължен да съхранява копие от попълнения дневник за пътуването, не опровергава, а напротив потвърждава, че оригиналът на дневника за пътуването вече не трябва да се попълва след проверките, извършени от официалния ветеринарен лекар на изходната точка от Съюза.

66.

Ако законодателят на Съюза бе искал да наложи спазването на стандартите, съдържащи се в глава V от приложение I към Регламент № 1/2005, и за транспортната отсечка между изходната точка и третата страна на местоназначението, той би задължил превозвача да запази оригинала на дневника за пътуването по време на цялото пътуване и би предвидил система за контрол в третата страна на местоназначението.

67.

От изложените съображения следва, че в случай на пътуване с дълга продължителност с местоназначение в трета страна планирането на пътуването, записано в раздел 1 от дневника за пътуването, се отразява конкретно в останалите раздели от този дневник само до изходната точка от територията на Съюза. Следователно това планиране не следва да се съпоставя с отсечката от пътуването отвъд тази изходна точка. При това положение не би било последователно да се изисква планирането да съдържа информация относно продължителността на пътуването и почивката в съответствие с изискванията на глава V от приложение I към Регламент № 1/2005, що се отнася до отсечката от пътуването отвъд изходната точка от територията на Съюза, тъй като тази транспортна отсечка не подлежи на проверки в рамките на общия режим, въведен от този регламент.

68.

Във връзка с това съпоставянето със специалния режим, въведен от законодателя на Съюза относно възстановяванията при износ, показва, че извън посочения режим изискванията на глава V от приложение I към Регламент № 1/2005 не следва да се прилагат за частта от превоза на животни извън територията на Съюза.

69.

Съгласно член 168 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) ( 7 ), по отношение на продуктите от сектора на говеждото и телешкото месо „предоставянето и изплащането на възстановявания при износ на живи животни се извършва само при спазване на разпоредбите, установени в законодателството на Общността във връзка с благосъстоянието на животните и по-специално защитата на животните по време на транспортиране“.

70.

Член 1 от Регламент (ЕС) № 817/2010 на Комисията от 16 септември 2010 година относно определяне на подробни правила по силата на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на изискванията за предоставяне на възстановявания при износ, свързани с хуманно отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт ( 8 ), озаглавен „Приложно поле“, уточнява, че изплащането на тези възстановявания „се извършва, при условие че по време на транспорта на животните до първия пункт за разтоварване в третата страна на крайното местоназначение са спазени членове 3—9 от Регламент (ЕО) № 1/2005 и приложенията, посочени в тях […]“.

71.

От последната посочена разпоредба става ясно, че противно на разпоредбите на въведения с Регламент № 1/2005 общ режим, спазването на изискванията, въведени с членове 3—9 от него, както и в посочените приложения, се отнася за цялото пътуване, включително за транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението.

72.

Системата за контрол, въведена с Регламент № 817/2010, е адаптирана към това разширено приложно поле на изискванията, въведени с Регламент № 1/2005.

73.

Например във връзка с проверките, извършвани на митническата територия на Съюза, член 2, параграф 2 от Регламент № 817/2010 предвижда, че официалният ветеринарен лекар на изходния пункт извършва посочените по-долу проверки.

74.

От една страна, съгласно член 2, параграф 2, буква a) от посочения регламент официалният ветеринарен лекар на изходния пункт проверява дали „изискванията, установени в Регламент (ЕО) № 1/2005, са спазени от мястото на тръгване […] до изходния пункт“.

75.

От друга страна, съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Регламент № 817/2010 ветеринарният лекар трябва да провери дали „условията за транспорт за останалата част от пътуването отговарят на Регламент (ЕО) № 1/2005 и [дали] са взети необходимите мерки за гарантиране на спазването им до първото разтоварване в третата страна на крайното местоназначение“.

76.

Официалният ветеринарен лекар на изходния пункт попълва резултатите от тази проверка в „Доклад за контрол на изходния пункт“, образец от който е представен в приложение I към Регламент № 817/2010. Този доклад разграничава проверките, свързани с отсечката до изходния пункт, и проверките, свързани с отсечката след него. За да се считат проверките за задоволителни, е необходимо износителят да спазва изискванията съгласно Регламент № 1/2005 и за двете транспортни отсечки.

77.

По-нататък посочените проверки се допълват от проверки в третите страни.

78.

В съответствие с член 3, параграф 1, букви a) и б) от Регламент № 817/2010 износителят гарантира, че животните ще бъдат предмет на проверка, след като са напуснали митническата територия на Съюза, в два отделни случая, а именно, от една страна, на всяко място, където се извършва смяна на транспортното средство, и от друга страна, на мястото на първото разтоварване в третата страна на крайно местоназначение. Съгласно член 3, параграф 2 от посочения регламент тези проверки се извършват от специализирана на международно ниво агенция в областта на контрола и надзора, одобрена и контролирана за тази цел от държава членка, или от официална агенция на държава членка.

79.

Това описание на специалния режим, въведен с Регламент № 817/2010, според мен показва, че ако законодателят на Съюза бе искал да направи общоприложимо задължението на организатора на пътуването с дълга продължителност да спазва съдържащите се в глава V от приложение I към Регламент № 1/2005 изисквания относно транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението, от една страна, той би се спрял на по-широко определение относно обхвата на посочения регламент, отколкото възприетото в член 1, параграф 1 от същия, а от друга страна, във връзка с това задължение би въвел система за контрол, съпоставима с установената във връзка с възстановяванията при износ.

80.

С оглед на всички изложени съображения считам, че Регламент № 1/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че той не задължава организатора на пътуване с дълга продължителност с местоназначение в трета страна да включва в раздел 1, точка 6 от дневника за пътуването информация относно продължителността на пътуването и почивките, която да бъде в съответствие с изискванията, предвидени в глава V от приложение I към този регламент, що се отнася до транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението.

81.

Поради това моето мнение е, че член 14, параграф 1, буква a), подточка ii), и буква в) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният орган по мястото на заминаването не може да откаже да подпечата дневника за пътуването, с мотива че включената в него информация, свързана с транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението, не е в съответствие с изискванията на глава V от приложение I към Регламент № 1/2005.

82.

Реципрочното положение е вярно в случай на транспортиране — с произход от трета страна — на животни. Тогава от организатора на превоза ще се изисква да се съобрази с изискванията на регламента от момента на влизането си на територията на Съюза през граничен контролен пункт. За сметка на това, тъй като обхватът на посочения регламент се ограничава до територията на Съюза, от този организатор не може да се изисква да е спазил същите изисквания за транспортната отсечка, приключила преди влизането му на територията на Съюза, въпреки че транспортната отсечка от третата страна до държавата членка на местоназначението представлява едно и също пътуване.

83.

Следва да се разгледа дали представената от Европейската комисия по настоящото дело теза е основателна.

84.

Всъщност, макар с оглед на представените от нея разяснения в писменото ѝ становище, както и по време на заседанието, да изглежда, че и според Комисията изискванията на глава V от приложение I към Регламент № 1/2005 не са абсолютно необходими за транспортната отсечка извън територията на Съюза, тя предлага междинен вариант, който по същество позволява на компетентния орган по мястото на заминаването да провери дали във връзка с тази транспортна отсечка организаторът на пътуването спазва изброените в член 3 от Регламент № 1/2005 „общи условия за транспортирането на животни“.

85.

Напомням, че с тази разпоредба се установява принципът, съгласно който „[н]ито едно лице не транспортира животни или не може да накара да бъдат транспортирани животни по начин, който вероятно би могъл да им причини нараняване или незаслужено страдание“. Тя включва и някои общи условия, например това, че „предварително [трябва да] са взети всички необходими мерки, за да се намали до минимум продължителността на пътуването и да се задоволят потребностите на животните по време на пътуването“, условието, съгласно което „транспортирането се извършва без закъснение до местоназначението и условията за хуманното отношение към животните редовно се проверяват и подържат по съответен начин“, или условието, съгласно което „вода, храна и периоди на почивка се предлагат на животните на редовни интервали от време и са адаптирани, по качество и количество, с техния вид и с техния размер“.

86.

Според мен предлаганото от Комисията решение не може да се възприеме по следните съображения.

87.

На първо място, важно е да се отбележи, че при липсата на данни за обратното определеният в член 1, параграф 1 териториален обхват на този регламент задължително важи по отношение на всички съдържащи се в него изисквания, било по отношение на „общите условия за транспортирането на животни“, посочени в член 3 от Регламент № 1/2005, било по отношение на по-конкретните изисквания, например техническите правила, съдържащи се в приложение I към него.

88.

Следователно с оглед на ясния текст на член 1, параграф 1 от Регламент № 1/2005 се оказва невъзможно да се поддържа, както прави Комисията, от една страна, че предвидените в глава V от приложение I към този регламент изисквания не се прилагат за транспортната отсечка извън територията на Съюза, и от друга страна, че посоченият недостатък на този регламент би могъл да се преодолее, като се разшири обхватът на „общите условия за транспортирането на животни“ по член 3 от Регламент № 1/2005 по отношение на цялото пътуване до третата страна на местоназначението.

89.

На второ място, предлаганото от Комисията решение би довело до предоставяне на компетентния орган по мястото на заминаването на широко право на преценка при оценяването на адекватния характер на предвидената продължителност на пътуването и на почивките във връзка с транспортната отсечка извън територията на Съюза. Различията в преценката на компетентните органи, които биха последвали, според мен са трудно съвместими с изискването за еднакво прилагане на Регламент № 1/2005, както и с останалите преследвани от него цели, освен защитата на животните при транспортиране, а именно премахване на техническите бариери пред търговията с живи животни и доброто функциониране на организациите на пазара ( 9 ).

90.

Накратко, да се допусне компетентният орган по мястото на заминаването да се ползва с толкова широко право на преценка при прилагането на условията по член 3, които са общи по характер, би довело до нарушения на конкуренцията между организаторите на превозите на живи животни.

91.

Поради тези причини не подкрепям застъпваната от Комисията теза, която дава различен отговор на поставените от запитващата юрисдикция въпроси в зависимост от това дали става дума за общите условия за транспортирането на животни, посочени в член 3 от Регламент № 1/2005, или за по-конкретните изисквания на регламента, например посочените в глава V от приложение I към него.

92.

В заключение, държа да отбележа, че напълно съзнавам колко важна е целта да се осигури защитата на животните по време на транспортиране. Също така имам предвид и член 13 ДФЕС, който задължава Съюза и държавите членки при изработването и осъществяването на политиката на Съюза в областта на селското стопанство и транспорта да държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания.

93.

Съзнавам и загрижеността да се осигури полезното действие на Регламент № 1/2005, което да е възможно най-обширно в географско отношение, било чрез позоваване на общите правила по член 3 от него, било на член 13 ДФЕС.

94.

Същевременно се налага констатацията, че законодателят на Съюза, поне на този етап от развитието на правото на Съюза, е имал намерение да ограничи обхвата ratione loci на Регламент № 1/2005 до територията на Съюза.

95.

Вследствие на това според мен именно този законодател и само той следва да реши в бъдеще да наложи спазването на изискванията на регламента във връзка с цялото пътуване с дълга продължителност, включително за частта от него, осъществявана извън територията на Съюза, и — едновременно с подобно разширяване на неговия териториален обхват — да въведе във връзка с него подходяща система за контрол.

96.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на поставените от Bayerischer Verwaltungsgerichtshof преюдициални въпроси:

Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 трябва да се тълкува в смисъл, че той не задължава организатора на пътуване с дълга продължителност с местоназначение в трета страна да включва в раздел 1, точка 6 от дневника за пътуването информация относно продължителността на пътуването и почивките, която да бъде в съответствие с изискванията, предвидени в глава V от приложение I към този регламент или в общите условия за транспортирането на животни по член 3 от него, що се отнася до транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението.

Поради това член 14, параграф 1, буква a), подточка ii) и буква в) от Регламент № 1/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният орган по мястото на заминаването не може да откаже да подпечата дневника за пътуването поради това, че включената в него информация, свързана с транспортната отсечка между изходната точка от територията на Съюза и третата страна на местоназначението, не е в съответствие нито с изискванията на глава V от приложение I към Регламент № 1/2005, нито с общите условия за транспортирането на животни по член 3 от него.