1

Жалбоподателят, Mecafer, осъществява внос на въздушни компресори, които са предназначени за Европейския съюз и са произведени от установеното в Китай дружество Nu Air (Шанхай) Compressors and Tools Co. Ltd (наричано по-нататък „Nu Air Shanghai“ или „производителят износител“). Освен това то е дистрибутор и продава въздушни компресори произведени от Nu Air Compressors and Tools SpA, което е италианско дружество, ръководещо групата Nu Air, от която производителят износител е част. Към момента на настъпване на обстоятелствата по настоящото дело жалбоподателят е част от групата Nu Air и поради това е свързан с производителя износител.

2

С Регламент (ЕО) № 261/2008 от 17 март 2008 година Съветът на Европейския съюз е наложил окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои компресори с произход от Китайската народна република (OB L 81, стр. 1). По отношение на произведените от Nu Air Shanghai компресори, спрямо които е приложим Регламент № 261/2008 (наричани по-нататък „разглежданият продукт“), е наложено антидъмпингово мито от 13,7 %.

3

Между юни 2009 г. и юни 2010 г., в съответствие с член 11, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен (заменен от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51, наричан по-нататък „основният регламент“), жалбоподателят подава пет искания за възстановяване на установените от Регламент № 261/2008 окончателни антидъмпингови мита, които съответно е платил върху вноса на произведени от Nu Air Shanghai компресори в размер общо на 576474,76 EUR. Исканията са подадени до Европейската комисия посредством компетентните национални органи във Франция.

4

Комисията предприема разследване за периода от 1 септември 2008 г. до 31 декември 2009 г. (наричан по-нататък „период на разследване относно възстановяването“).

5

На 6 април 2011 г. Комисията изпраща на жалбоподателя уведомителен документ, съдържащи основните обстоятелства и съображения, въз основа на които предлага ревизираният по отношение на Nu Air Shanghai дъмпингов марж да бъде определен на 11,2 % и предлага да му предостави частично възстановяване.

6

Същия ден Комисията изпраща до групата Nu Air Shanghai документ, в който се обяснява метода на изчисляване, използван за определянето на ревизирания дъмпингов марж на Nu Air Shanghai.

7

На 26 април 2011 г. жалбоподателят изпраща до Комисията своето становище относно използвания метод за изчисляване на дъмпинговия марж. В частност той оспорва приспадането на антидъмпинговите мита от изчисляването на експортната цена, позовавайки се на член 11, параграф 10 от основния регламент. Накрая жалбоподателят иска да бъде изслушан от Комисията по тези въпроси в рамките на официално изслушване.

8

Изслушването се провежда на 31 март 2011 г.

9

С писмо по електронна поща от 26 юли 2011 г. жалбоподателят иска от Комисията да му съобщи изчисленията, на които основава приспадането на антидъмпинговите мита от експортната цена, образувана въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент. Същия ден Комисията изпраща на жалбоподателя изчисленията по електронна поща.

10

На 28 юли 2011 г. жалбоподателят изпраща до Комисията писмо по електронна поща с искане да му се обясни по какъв начин тя е изтълкувала резултатите от изчисленията, на което тя изпраща отговор по електронната поща в същия ден.

11

На 17 октомври 2011 г. Комисията изпраща на жалбоподателя уведомителен документ с окончателна информация, в който се възпроизвеждат основните обстоятелства и съображения, въз основа на които тя възнамерява да ревизира приложимия спрямо разглеждания продукт дъмпингов марж и да му предостави частично възстановяване на платените антидъмпингови мита.

12

С писма по електронна поща от 20 и 21 октомври 2011 г. жалбоподателят иска от Комисията да му обясни допълнително кой метод използва, за да прецени, че антидъмпинговите мита имат отражение върху цените на разглеждания продукт при препродажбата на първия независим купувач, установен в Съюза. Комисията отказва да уважи искането и препраща жалбоподателя към обясненията, които е дала в преходното си електронно писмо от 28 юли 2011 г.

13

На 31 октомври 2011 г. жалбоподателят представя становището си по документа с окончателна информация.

14

На 6 декември 2011 г. Комисията приема решение C(2011) 8804 окончателен (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с които, от една страна, определя ревизирания дъмпингов марж на Nu Air Shanghai на 10,7 %, а от друга страна, частично възстановява на жалбоподателя недължимо платените антидъмпингови мита въз основа на разликата между първоначалния дъмпингов марж (13,7 %) и ревизирания дъмпингов марж (10,7 %).

15

За изчисляването на ревизирания дъмпингов марж нормалната стойност на разглеждания продукт е образувана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

16

Освен това в случаите, когато експортните продажби за Съюза са реализирани пряко на независими купувачи или чрез установено извън Съюза свързано дружество, експортната цена е определена въз основа на реално платените или подлежащи на плащане цени за разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

17

В случаите, когато експортните продажби за Съюза са реализирани чрез установени в Съюза свързани дружества, изпълнявали всички функции по вноса на разглеждания продукт, какъвто е този на свързания вносител към производителя износител, експортната цена е установена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент въз основа на цените, на които внесените продукти са били препродадени за пръв път на установен в Съюза независим купувач. За определянето на достоверна експортна цена са осъществени корекции, отчитащи всички разходи, направени между вноса и препродажбата, както и реализираната печалба.

18

По-конкретно, в съответствие с член 11, параграф 10 от основния регламент платените антидъмпингови мита са приспаднати от образуваната експортна цена, тъй като жалбоподателят не успял да докаже, че те са били надлежно отразени във всички препродажни цени. Освен това доводът на жалбоподателя, че общият му оборот, свързан с препродажбата на разглеждания продукт, е отбелязал увеличение, което надхвърля общия размер на платените вносни мита за този продукт, е отхвърлен, тъй като с него не се оборва изводът за липсата на надлежно отразяване на антидъмпинговото мито върху препродажната цена на много от видовете на разглеждания продукт, поради което и ценовата политика не е била променена така, че да отразява заплатените антидъмпингови мита.

19

Накрая, дъмпинговият марж от 10,70 % е изчислен чрез сравняване на средната нормална стойност по видове продукти със среднопретеглената експортна цена за съответния вид от разглеждания продукт.

20

В заключение, с решение C(2011) 8804 окончателен Комисията уважава искането на жалбоподателя за възстановяване на 126235,35 EUR и го отхвърля в останалата част, тоест за сумата 450239,41 EUR.

21

На 16 февруари 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

22

По доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия Процедурен правилник от 2 май 1991 г., поставя писмени въпроси на страните и иска от тях да представят определени документи. Страните изпълняват разпореденото с тези процесуално-организационни действия в определения срок.

23

С определение на председателя на първи състав на Общия съд от 11 ноември 2014 г. настоящото дело е съединено за целите на устното производство с дела Nu Air Polska/Комисия (T‑75/12) и Nu Air Compressors and Tools/Комисия (T‑76/12) в съответствие с член 50 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

24

С писмо от 27 ноември 2014 г. жалбоподателят иска, от една страна, разрешение да използва някои технически средства по време на съдебното заседание и от друга страна, представя нови доказателства. Писмото от 27 ноември 2014 г. и приложените към него нови доказателства са приобщени към материалите по делото с решение на председателя на първи състав на Общия съд от 5 декември 2014 г.

25

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 12 декември 2014 г.

26

Жалбоподателят иска от Общия съд:

27

Комисията иска от Общия съд:

28

Съгласно член 48, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.:

„Страните могат да привеждат доказателства в подкрепа на своите твърдения в писмената реплика или в писмената дуплика. Те посочват мотиви за късното представяне на привежданите доказателства“.

29

Тази разпоредба допуска привеждането на доказателства по-специално извън случая по член 46, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. По аналогия Общият съд допуска привеждането на доказателства след писмената дуплика, ако преди приключването на писмената фаза на производството привеждащото доказателствата лице не е могло да разполага с въпросните доказателства или ако късното представяне на доказателства от насрещната страна обосновава необходимостта от допълване на материалите по делото, за да се гарантира съблюдаването на принципа на състезателност (решение от 14 април 2005 г., Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, EU:C:2005:238, т. 32).

30

Доколкото става въпрос за изключение от правилата, уреждащи привеждането на доказателства, член 48, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. задължава страните да посочат мотиви за късното представяне на приведените от тях доказателства. Това задължение предполага на съда да бъде признато право да контролира основателността на мотивите за късното представяне на приведените доказателства и съответно тяхното съдържание, както и, когато молбата не е достатъчно обоснована от правна страна, правото да не ги приеме. Същото важи а fortiori, когато става въпрос за искане за привеждане на доказателства, представени след представянето на дупликата. На по-силно основание това важи и за исканията за привеждане на доказателства, представени след представянето на дупликата (решение Gaki-Kakouri/Съд, т. 29 по-горе, EU:C:2005:238, т. 33).

31

В случая жалбоподателят е представил като приложение към писмото от 27 ноември 2014 г. девет решения на Комисията, постановени в рамките на други производства за възстановяване на антидъмпингови мита, осем от които са били приети преди края на писмената фаза на производството, а последното — след нейното приключване. За да обоснове закъснението при представянето на тези доказателства, жалбоподателят посочва по-специално, че тези решения не са били публикувани, поради което е трябвало той да подаде поредица от искания до Комисията за достъп до тези документи, които тя е уважила след подаването на репликата.

32

По този въпрос Комисията не повдига възражения.

33

При тези условия представените от жалбоподателя в приложение към писмото от 27 ноември 2014 г. доказателства следва да бъдат обявени за допустими.

34

Също така с писмо от 27 ноември 2014 г. жалбоподателят иска да направи представяне на „Power point“ по време на съдебното заседание с уточнението, че то се отнася само до описанието на разглеждания продукт.

35

След като Общият съд уважава това искане, по време на съдебното заседание от 12 декември 2014 г. жалбоподателят, от една страна, осъществява споменатото в точка 34 по-горе представяне на „Power point“ и от друга страна, по искане на Общия съд предоставя на хартия копие на това представяне.

36

Комисията възразява срещу представянето на „Power point“ на жалбоподателя, с мотива че по същество неговото съдържание надхвърля обикновеното описание на разглеждания продукт, поради което не съответства на посочването в искането за разрешение до Общия съд, изпратено с писмо от 27 ноември 2014 г.

37

Във връзка с това следва да се посочи, че упрекът на Комисията е основателен единствено по отношение на двата последни слайда от представянето на „Power point“ на жалбоподателя. При все това тази слайдове само припомнят доводите, които жалбоподателят вече е изложил в своите писмени становища пред Общия съд, или възпроизвеждат извадки от таблиците, които той вече е представил в приложение C.12 към репликата.

38

При тези условия представянето на „Power point“ на жалбоподателя, което не представлява късно представяне на доказателство, е допустимо както в електронния си, така и в писмения си вид.

39

По време на съдебното заседание Комисията представи два слайда от представяне на „Power point“ за вътрешно ползване на нейните служби, което има отношение към настоящото дело. Според нея предоставянето на този документ било обосновано по същество от необходимостта да се отговори на представянето на „Power point“ на жалбоподателя, съдържанието на което надхвърля обикновеното описание на разглеждания продукт, и следователно от необходимостта да се спази принципът на равни процесуални възможности между страните.

40

Следва да се припомни, че с осъщественото по време на съдебното заседание представяне на „Power point“ жалбоподателят не само представи разглеждания продукт и начина, по който Комисията го е класифицирала в различни номера на продуктов код (наричан по-нататък „НПК“), но също така обясни по същество причините, поради които според него използваният от Комисията метод — за проверка дали жалбоподателят и другите установени в Съюза дружества вносители, свързани с производителя износител (наричани по-нататък заедно „свързаните вносители“), са отразили антидъмпинговите мита в цената на препродажба на разглеждания продукт на първия независим купувач, установен в Съюза — засягал единния характер на разглеждания продукт и водел в дадения случай до погрешен ревизиран дъмпингов марж.

41

В това отношение, от една страна, следва да се посочи, че тези доводи не са нови, тъй като жалбоподателят вече ги е изтъкнал както в жалбата, така и в репликата (точка 37 по-горе), и от друга страна, че Комисията е имала възможност да им отговори, представяйки в подкрепа доказателства, в рамките на писмената фаза на производството пред Общия съд.

42

В този контекст Комисията не може да се позовава на принципа на равните процесуални възможности, за да оправдае предявяването в съдебното заседание на двата слайда, споменати в точка 39 по-горе, което представлява късно посочване на доказателства.

43

Освен това следва да се отбележи, че пред Общия съд Комисията не посочва причините, поради които за нея не е било възможно да представи тези доказателства до края на писмената фаза на производството, при което трябва се има предвид, че те се състоят от графика и таблица, които са създадени въз основа на данни, получени от Комисията още в хода на разследването за възстановяване.

44

С оглед на посоченото, в съответствие с припомнената в точки 29 и 30 по-горе съдебна практика, представянето на доказателства от Комисията в хода на съдебното заседание трябва да се обяви за недопустимо.

45

Жалбоподателят иска, от една страна, обжалваното решение да бъде частично отменено на основание член 263 ДФЕС и от друга страна, последиците от това решение да бъдат временно запазени на основание член 264 ДФЕС.

46

В рамките на първото искане жалбоподателят претендира по същество частичната отмяна на обжалваното решение, тъй като Комисията уважила само отчасти неговите искания за възстановяване на антидъмпинговите мита и следователно не му е предоставила възстановяване над посочените в член 1 от това решение размери.

47

В подкрепа на първото си искане жалбоподателят изтъква три основания. С първото основание той упреква Комисията, че е допуснала явни грешки в преценката при избора на марж на печалбата, който е приспаднала от образуваната в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент експортна цена, и че е нарушила член 2, параграф 9 и член 18, параграф 3 от основния регламент. С второто основание той упреква по същество Комисията, че е допуснала явна грешка в преценката, като е намалила размера на платените от свързаните вносители антидъмпингови мита от образуваната експортна цена и поради това в нарушение на член 2, параграфи 9 и 11 и на член 11, параграф 10 от основния регламент не е определила надеждна експортна цена и надежден дъмпингов марж. С третото основание той твърди, че са нарушени правото му на защита и принципа на добра администрация.

48

Общият съд намира за уместно да разгледа най-напред второто основание, повдигнато в подкрепа на първото искане, а след това да разгледа и първото и третото основание.

49

В подкрепа на второто основание жалбоподателят изтъква пет части, изведени съответно, първата — от допусната от Комисията грешка при тълкуването на член 11, параграф 10 от основния регламент, доколкото е приела, че отражението на антидъмпинговите мита трябва да се констатира за всеки вид въздушни компресори; втората — от отрицателните последици от този подход за определянето на надеждна среднопретеглена експортна цена и на надежден среднопретеглен дъмпингов марж; третата — от нарушение на съдебната практика на апелативния орган на Световната търговска организация (СТО) и на Съда; четвъртата — от придаването на прекомерно значение на този подход в рамките на анализа на цените на препродажба; и накрая, петата — от произволния характер на последния.

50

Общият съд смята за уместно да разгледа най-напред първата част на второто основание, а след това третата, четвъртата, петата и втората част.

51

По същество жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и грешки при прилагане на правото, тъй като, за да прецени дали антидъмпинговите мита са се отразили върху цените при препродажбата на първия независим купувач, установен в Съюза, тя приложила метод на анализиране на всеки номер на продуктовия код (наричан по-нататък „метод на НПК“), който не бил предвиден нито в основния регламент, нито в съдебната практика. Според жалбоподателя този метод противоречи на буквалното и телеологичното тълкуване на член 11, параграф 10 от основния регламент, съгласно което отражението на антидъмпинговите мита следва да се преценява съобразно същите правила и методи, каквито са предвидените в член 2 от него, към който пък изрично препраща член 11, параграф 10, и следователно следва да се преценява цялостно, тоест за разглеждания продукт, а не за всеки НПК на съставящите го продукти. В допълнение според него методът на НПК въвеждал допълнителна пречка за неприспадането на антидъмпинговите мита при изчисляването на експортната цена, поради което противоречал на член 11, параграф 10 от основния регламент, тълкуван в светлината на транспонирания от него член 9.3.3 от Споразумение за прилагането на член VI [от] Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ГАТТ) (ОВ L 336, стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „антидъмпинговото споразумение“), включено в приложение 1 A към Споразумението за създаване на СТО (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5).

52

Комисията оспорва основателността на тези доводи.

53

Най-напред, от една страна, съгласно съдебната практика относно мерките за търговска защита Съветът и Комисията (наричани по-нататък заедно „институциите“) разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (решения от 17 юли 1998 г., Thai Bicycle/Съвет, T‑118/96, Rec, EU:T:1998:184, т. 32 и от 25 октомври 2011 г., CHEMK и KF/Съвет, T‑190/08, Сб., EU:T:2011:618, т. 38). Това означава, че контролът от съд на Съюза върху тази преценка трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (решения от 14 март 1990 г., Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, C‑156/87, Rec, EU:C:1990:116, т. 63, Thai Bicycle/Съвет, цитирано по-горе, EU:T:1998:184, т. 33 и от 7 февруари 2013 г., EuroChem MCC/Съвет, T‑84/07, Сб., EU:T:2013:64, т. 32).

54

От друга страна, следва да се припомни, първо, че съгласно член 2, параграф 8 от основния регламент експортната цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на продукт, предназначен за износ в Съюза. Съгласно член 2, параграф 9, първа алинея от основния регламент, когато няма експортна цена или е вероятно тя да е ненадеждна поради отношения на съдружие или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице, експортната цена се образува на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа (решение CHEMK и KF/Съвет, т. 53 по-горе, EU:T:2011:618, т. 25).

55

Следователно, видно от член 2, параграф 9 от основния регламент, институциите могат да приемат, че експортната цена е ненадеждна в два случая, а именно когато съществуват отношения на съдружие между износителя и вносителя или трето лице или поради компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице. Извън тези случаи институциите са длъжни, когато съществува експортна цена, да се основат на нея при определянето на дъмпинга (решение CHEMK и KF/Съвет, т. 53 по-горе, EU:T:2011:618, т. 26).

56

Второ, следва да се посочи, че по силата на член 2, параграф 9, втора алинея от основния регламент, когато експортната цена се образува въз основа на цената, на която внесените продукти се препродават за първи път на независим купувач, или на друга разумна основа, се извършват корекции, за да се вземат предвид всички разходи, натрупани по веригата между вноса и препродажбата, включително митните сборове и таксите, и маржа на печалбата, така че да се определи надеждна експортна цена на границата на Съюза. Съгласно член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент разходите, за които се допуска корекция, включват по-специално обоснована граница за останалите разходи и за печалбата (решение CHEMK и KF/Съвет, т. 53 по-горе, EU:T:2011:618, т. 27).

57

Следва да се добави, че корекциите, предвидени в член 2, параграф 9, втора и трета алинея от основния регламент, се осъществяват служебно от институциите (вж. по аналогия решения от 7 май 1987 г., Nachi Fujikoshi/Съвет, 255/84, Rec, EU:C:1987:203, т. 33, Minebea/Съвет, 260/84, Rec, EU:C:1987:206, т. 43 и от 14 септември 1995 г., Descom Scales/Съвет, T‑171/94, Rec, EU:T:1995:164, т. 66).

58

Трето, съгласно член 11, параграф 10 от основния регламент при преразглеждането или възстановяването на антидъмпингови мита, когато се взема решение за определяне на експортната цена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, Комисията трябва да изчисли експортната цена, без да приспада сумата на платените антидъмпингови мита, ако са представени окончателни доказателства, че митото е надлежно отразено в препродажните цени и производните от тях продажни цени в Съюза.

59

В случая следва да се припомни по същество упрекът на жалбоподателя към Комисията, че е преценила наличието на отражение от антидъмпинговите мита съгласно метод на НПК, а не цялостно, тоест взела е предвид увеличението на оборота, установен между периода на първоначалното разследване и периода на разследване относно възстановяването, който оборот се отнася до осъществените от свързаните вносители продажби на всички модели от разглеждания продукт. Според жалбоподателя, ако Комисията бе направила този анализ, тя щяла да констатира, че оборотът на свързаните вносители се е увеличил с размер, който надхвърля размера на заплатените антидъмпингови мита върху вноса на този продукт, изразен в процент от стойността на цената, разходите, застраховката и навлото за вноса, осъществен в периода на разследване относно възстановяването.

60

С оглед на тези съображения следва да се разгледа основателността на доводите на жалбоподателя, изтъкнати в подкрепа на първата част на второто основание.

61

На първо място, в подкрепа на описания в точка 59 по-горе метод жалбоподателят изтъква отнасящ се до текста довод, съгласно който от използвания в член 11, параграф 10 от основния регламент израз „надлежно отразено“ по същество следва, че отражението на антидъмпинговите мита трябва да се преценява съобразно това, което е изискуемо или подходящо, тоест според него трябва да се преценява чрез прилагане на посочените в член 2 от основния регламент правила и методи, целящи да установят конкретен и единствен дъмпингов марж за всеки производител износител независимо от наличието или отсъствието на множество модели на разглеждания продукт.

62

Комисията оспорва основателността на този довод.

63

В това отношение, от една страна, следва да се посочи, че независимо от двойното препращане към член 2, направено в член 11, параграф 10 от основния регламент, наречието „надлежно“ не се отнася до метод на разглеждане или до посочено в член 2 от този регламент правило, а до целта да се отразят антидъмпинговите мита върху цените, определяни от свързаните с производителя износител дружества, при препродажбата на първия установен в Съюза независим купувач, тоест изменението на поведението на тези дружества вследствие от въвеждането на антидъмпинговите мита или в крайна сметка отстраняването на първоначално установения дъмпингов марж (вж. в този смисъл решение от 5 юни 1996 г., NMB France и др./Комисия, T‑162/94, Rec, EU:T:1996:71, т. 76—81).

64

От друга страна, член 11, параграф 10 от основния регламент не въвежда метод за преценка дали представените доказателства от вносителите, желаещи да си възстановят антидъмпинговите мита, са „окончателни“ и дали антидъмпинговото мито е било надлежно отразено в цената при продажба на първия независим купувач в Съюза.

65

Следователно трябва да се приеме, че има не един, а няколко метода, позволяващи да се установи доколко условията по член 11, параграф 10 от основния регламент са налице.

66

Съгласно съдебната практика изборът между различни методи на изчисляване предполага преценка на сложни икономически положения, което съответно допълнително ограничава контрола, упражняван от съдилищата на Съюза върху подобна преценка (вж. по аналогия решения от 7 май 1987 г., NTN Toyo Bearing и др./Съвет, 240/84, Rec, EU:C:1987:202, т. 19, Nachi Fujikoshi/Съвет, т. 57 по-горе, EU:C:1987:203, т. 21 и NMB France и др./Комисия, т. 63 по-горе, EU:T:1996:71, т. 72).

67

С оглед на изложеното трябва да се приеме, че Комисията има широко право на преценка при избора на метода, чрез който следва да провери дали са спазени условията по член 11, параграф 10 от основния регламент, така че в това отношение Общият съд може да упражни само ограничен съдебен контрол (точка 53 по-горе).

68

Така, противно на твърдението на жалбоподателя, от писмото по член 11, параграф 10 от основния регламент не може да се заключи, че отражението на антидъмпинговите мита е трябвало да бъде преценено общо.

69

Следователно този довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

70

На второ място, жалбоподателят твърди по същество, че основаният на общото увеличение на оборота метод на разглеждане е обоснован от наличието на само един разглеждан продукт, който следва да бъде разглеждан като едно цяло. Всъщност в случая, въпреки наличието на множество модели на въздушни компресори, облагаеми с действащото антидъмпингово мито, както изрично е посочено в съображение 19 от Регламент № 261/2008, за целите на първоначалното антидъмпингово разследване тези модели се разглеждат като един продукт. Впрочем според него единичният характер на разглеждания продукт се потвърждава от съображение 20 от основния регламент, както и от решение от 21 март 2012 г., Marine Harvest Norway и Alsaker Fjordbruk/Съвет (T‑113/06, EU:T:2012:135).

71

Комисията оспорва основателността на този довод.

72

Във връзка с това трябва да се посочи, най-напред, че преценката на отражението на антидъмпинговите мита чрез метод на НПК не засяга единния характер на разглеждания продукт тогава, когато Комисията не е определила дъмпингов марж чрез НПК, а е определила единен дъмпингов марж за разглеждания продукт.

73

По-нататък, безспорно е, че в случая разглежданият продукт е сложно изделие, различните модели на което имат различни технически характеристики и цени, които могат да се различават съществено. Поради това методът на НПК, с който се цели да се сравнят НПК с подобни характеристики и препродажни цени, изглежда по-пригоден за проследяване на развитието на препродажната цена на разглеждания продукт между периода на първоначалното разследване и периода на разследване относно възстановяването, което впрочем се признава от самия жалбоподател в хода на разследването относно възстановяването в писмото му до Комисията от 29 юли 2011 г.

74

Освен това, както с основание Комисията подчерта в съдебното заседание, общо реализираният оборот от продажбата на всички модели на разглеждания продукт не посочва по никакъв начин с точност каква е единичната цена при препродажба на различните модели на продукта. Също така следва да се посочи, че методът за анализ, основан на общото увеличение на оборота, не позволява да се установи дали свързаните вносители действително са изменили своето поведение на пазара, или, напротив, са въвели ценова политика, даваща им възможност да компенсират най-малко продаваните модели с най-много продаваните, манипулирайки по този начин осъществените маржове.

75

Освен това, по-конкретно съгласно съображение 20 от основния регламент, „при всяко преизчисляване на дъмпинг[овия марж], налагащо формиране отново на експортните цени, митата не се разглеждат като разход, направен между вноса и препродажбата, ако тези мита са намерили отражение в цените на продуктите, предмет на мерките на [Съюза]“.

76

Противно на твърдението на жалбоподателя обаче, от използвания в съображение 20 от основния регламент израз „продуктите, предмет на мерките“, не може да се направи извод, че отражението на антидъмпинговите мита трябва да се преценява за разглеждания продукт чрез възприемането му като едно цяло. Всъщност съображение 20 от основния регламент, както и член 11, параграф 10 от посочения регламент, се отнасят до „препродажните цени“, до „производните от тях продажни цени“ и до „цените на продуктите, предмет на мерките на [Съюза]“, в множествено число. По този начин, съгласно буквалното тълкуване на посочените разпоредби, би следвало да се разгледа отражението на антидъмпинговите мита върху всяка продажна цена и следователно по-скоро съгласно метод на разглеждане на всяка отделна сделка, евентуално дори съгласно метод на разглеждане на всеки отделен модел или съгласно метод на НПК.

77

Накрая, направеното от жалбоподателя позоваване на решението по дело Marine Harvest Norway и Alsaker Fjordbruk/Съвет, точка 70 по-горе (EU:T:2012:135) не е относимо към случая, тъй като жалбата, с която Общият съд е бил сезиран по това дело, не се отнася до определянето на износната цена.

78

С оглед на изложеното следва да се приеме, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че в случая е по-подходящо разглеждането на отражението на антидъмпинговите мита да се направи съгласно метод на НПК, а не съгласно общ метод, основан на увеличението на оборота между първоначалното разследване и разследването относно възстановяването.

79

Следователно този довод на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлен.

80

На трето място, жалбоподателят твърди по същество, че приетият от Комисията метод на НПК противоречи на целта на член 11, параграф 10 от основния регламент съгласно тълкуването, направено с оглед на член 9.3.3 от антидъмпинговото споразумение.

81

Най-напред, съгласно съдебната практика разпоредбите на основния регламент трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на съответстващите разпоредби от антидъмпинговото споразумение (вж. в този смисъл решения от 9 януари 2003 г., Petrotub и Republica/Съвет, C‑76/00 P, Rec, EU:C:2003:4, т. 57 и от 22 май 2014 г., Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет, T‑633/11, EU:T:2014:271, т. 38).

82

Всъщност Съюзът е приел основния регламент, за да изпълни международните си задължения, произтичащи от антидъмпинговото споразумение (решение Petrotub и Republica/Съвет, т. 81 по-горе, EU:C:2003:4, т. 56). Освен това чрез член 11, параграф 10 от основния регламент Съюзът е искал да приведе в изпълнение особените задължения, съдържащи се в член 9.3.3 от антидъмпинговото споразумение. Следователно член 11, параграф 10 от основния регламент трябва да се тълкува с оглед на тази разпоредба.

83

Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно член 9.3.3 от антидъмпинговото споразумение, „[ако] се налага да се определи дали и в каква степен би следвало да се възстановят сумите, като износната цена се конструира по описания в член 2, параграф 3 [от антидъмпинговото споразумение] начин, властите следва да имат предвид възможните промени в нормалната стойност, промените, които могат да възникнат между вноса и препродажбата и движението на продажбената цена, която е надлежно отразена в по-късните продажни цени, като пресметнат износната цена без отчисления за антидъмпинговите мита, които се плащат, когато постъпят доказателства за факторите, описани по-горе“.

84

Освен това съгласно член 2.3 от антидъмпинговото споразумение „[в] случаите, в които няма експортна цена или когато съответните власти сметнат, че експортната цена е недостоверна поради обединяване или компенсаторно споразумение между износителя и вносителя или трета страна, експортната цена може да бъде изчислена въз основа на цената, на която внесените стоки са препродадени за първи път на независим купувач, или ако стоките не са продадени на независим купувач или не са препродадени във вида, в който са били внесени, на такава разумно обоснована база, която властите биха определили“.

85

Накрая, съгласно член 2.4, четвърто изречение от антидъмпинговото споразумение „[в] случаите, посочени в параграф 3, следва да се имат предвид допустими суми за разходи, включително за мита и данъци, направени в периода между вноса на стоките и препродажбата им, както и за натрупаните печалби […]“.

86

От изложението по-горе следва, че член 2.4, четвърто изречение от антидъмпинговото споразумение установява — подобно на член 2, параграф 9, втора алинея от основния регламент — принципа на „митото, приравнено на разход“, съгласно който митата и таксите, платени между вноса и препродажбата, сред които са платените антидъмпингови мита, са разходи, които трябва да бъдат приспаднати при образуването на износната цена (решение NMB France и др./Комисия, т. 63 по-горе, EU:T:1996:71, т. 104).

87

Във връзка с това следва да се посочи, че неприспадането на антидъмпинговите мита в изпълнение на член 9.3.3 от антидъмпинговото споразумение представлява изключение по отношение на вписаното в член 2.4, четвърто изречение от това споразумение правило на „митото, приравнено на разход“. Също така неприспадането на антидъмпинговите мита по член 11, параграф 10 от основния регламент представлява изключение по отношение на предвиденото в член 2, параграф 9, втора алинея от същия регламент правило на „митото, приравнено на разход“.

88

Както всяко изключение от общо правило обаче неприспадането на антидъмпинговите мита от образуваната износна цена трябва да се тълкува ограничително (вж. по аналогия решение от 18 март 2009 г., Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, T‑299/05, Сб., EU:T:2009:72, т. 82 и цитираната съдебна практика).

89

В случая следва да се посочи, че с препоръчвания от жалбоподателя метод, който се основава на увеличението на оборота, би могло да се установи, че антидъмпинговите мита са намерили общо отражение спрямо клиентите на свързаните вносители. Въпреки това, в изпълнение на метода на НПК, Комисията е доказала, че това отражение не е осъществено по отношение на редица модели на разглеждания продукт.

90

Така методът на НПК, който в случай като разглеждания води до по-строга преценка на отражението на антидъмпинговите мита, съответства повече на едно буквално и телеологично тълкуване на член 11, параграф 10 от основния регламент, поради което трябва да се предпочете спрямо подход, който се основава на общото увеличение на оборота между периода на първоначалното разследване и периода на разследване относно възстановяването.

91

Доводите на жалбоподателя не могат да оборят този извод.

92

Най-напред, според жалбоподателя от използването в единствено число на израза „движението на продажбената цена“ в член 9.3.3 от антидъмпинговото споразумение следва, че отражението на антидъмпинговите мита трябва да се разглежда общо.

93

Но изразът „движението на продажбената цена“ е последван непосредствено от използвания в множествено число израз „надлежно отразена в по-късните продажни цени“. Освен това думите „промените“ и „движението“ в член 9.3.3 от антидъмпинговото споразумение по естеството си са неопределени.

94

По-нататък жалбоподателят твърди по същество, че методът на НПК противоречи на целта на член 9.3.3 от антидъмпинговото споразумение, която е ограничаване на пречките пред неприспадането на антидъмпинговите мита. Всъщност този метод увеличавал пречката „double jump“, съгласно която даден свързан вносител може да получи пълно възстановяване на платените антидъмпингови мита само ако докаже, че е увеличил препродажните цени в Съюза с размер, равен на два пъти дъмпинговия марж, или ако се опита да узакони нова пречка —„triple jump“.

95

В това отношение, от една страна, от точки 86—88 по-горе следва, че по отношение на осъществените с посредничеството на свързан вносител продажби износната цена трябва да се изчисли чрез приспадане на платените антидъмпингови мита съгласно правилото на „митото, приравнено на разход“. Освен това предвиденото в член 11, параграф 10 от основния регламент неприспадане на антидъмпинговите мита представлява изключение от това принципно правило, поради което следва да се тълкува ограничително (точка 88 по-горе). По този начин пречката „double jump“, на която се позовава жалбоподателят, е неизбежно следствие от неизпълнението на условията по член 11, параграф 10 от основния регламент и следователно от прилагането на правилото на „митото, приравнено на разход“.

96

От друга страна, следва да се посочи, че използването на метода на НПК, при условие че се прилага последователно на всички етапи от разглеждането на искането за възстановяване, не предполага поставянето на допълнителни условия за пълното възстановяване на платените антидъмпингови мита, а само проверка на прилагането на условията по член 11, параграф 10 от основния регламент на равнището на отделните НПК, а не на равнището на разглеждания продукт в неговата цялост.

97

При тези обстоятелства не е основателно твърдението на жалбоподателя, че методът на НПК увеличава пречката „double jump“ и че дори с него се прави опит за узаконяване на нова пречка пред неприспадането на антидъмпинговите мита.

98

Следователно трябва да се приеме, че методът на НПК не противоречи на буквалното и телеологично тълкуване на член 11, параграф 10 от основния регламент.

99

Поради това доводът на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлен.

100

Предвид гореизложеното Комисията не е допуснала грешка, като е приела, от една страна, че в случая защитаваният от жалбоподателя метод, основан на общото увеличение на оборота, не позволява да се установи по убедителен начин дали свързаните вносители са отразили надлежно своите антидъмпингови мита върху установените в Съюза свои клиенти, и от друга страна, като е приела, че методът на НПК е най-подходящ с оглед на обстоятелствата по случая и особено с оглед на сложното естество на разглеждания продукт.

101

Следователно първата част на второто основание следва да се отхвърли.

102

Според жалбоподателя разглеждането за всеки НПК на отражението на антидъмпинговите мита е много сходно с практиката на „зануляване“, поради което е в противоречие с приетия на 1 март 2001 г. доклад на апелативния орган на СТО „Европейски общности — Антидъмпингови мита върху вноса на памучно спално бельо с произход от Индия“ (WT/DS141/AB/R) и с решението от 27 септември 2007, Ikea Wholesale (C‑351/04, Rec, EU:C:2007:547).

103

Комисията оспорва основателността на тези доводи.

104

В началото следва да се припомни, че утвърдената от апелативния орган на СТО и от Съда практика на „зануляване“ е била приложено от Комисията единствено с цел изчисляване на общия дъмпинговия марж. Когато разглежданият продукт обхваща множество модели, по същество тази практика се състои, от една страна, в добавянето само на размера на дъмпинга за всички модели, по отношение на които е установено наличие на положителен дъмпингов марж, и от друга страна, в свеждането до нула на всички отрицателни дъмпингови маржове. След това така изчисленият общ размер на дъмпинга се изразява като процент от общата стойност на всички сделки за износ на всички модели, независимо дали са били предмет на дъмпинг.

105

Във връзка с това, от една страна, следва да се посочи, че в случая жалбоподателят не оспорва метода на изчисляване на дъмпинговия марж, а приложения от Комисията метод за проверка дали са налице условията за неприспадане на антидъмпинговите мита от образуваната в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент износна цена. Оспорваният обаче от жалбоподателя метод на НПК има различна цел и се явява на етап, който предхожда изчисляването на дъмпинговия марж.

106

От друга страна, жалбоподателят не представя никакво доказателство в подкрепа на твърдението, което извежда от сходството между практиката на „зануляване“ и метода на НПК.

107

Следователно той не доказва наличието на сходство между практиката на „зануляване“ и метода на НПК.

108

Накрая, в отговор на въпрос, поставен устно от Общия съд в съдебното заседание, жалбоподателят уточни своите доводи, посочвайки по същество, че подобни на последиците от метода на НПК според него са последиците от практиката на „зануляване“, а именно това е изменението на износната цена и следователно на дъмпинговия марж.

109

По-горе обаче бе посочено, че Комисията не е допуснала грешка при преценката на отражението на антидъмпинговите мита върху метод на НПК, който предвид дадените обстоятелства е позволявал да се провери с по-голяма точност дали са налице условията по член 11, параграф 10 от основния регламент (точки 73, 89 и 90 по-горе).

110

Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че приложеният от Комисията метод на НПК е довел до изопачаване на износните цени и в крайна сметка на ревизирания дъмпингов марж на Nu Air Shanghai.

111

С оглед на изложеното по-горе третата част на второто основание следва да се отхвърли.

112

Според жалбоподателя прибягването до анализиране на всеки НПК е лишено от всякакво правно основание.

113

Комисията оспорва основателността на този довод.

114

Обстоятелството, че методът НПК не е споменат никъде в основния регламент, не означава, че той е неправомерен или явно погрешен.

115

В това отношение следва да се отбележи собственото признание на жалбоподателя в неговата жалба, че анализирането на всеки НПК е административна техника, която е оправдана при изчисляването на среднопретегления съгласно член 2, параграф 12 от основния регламент дъмпингов марж, когато тя позволява да се направи безпристрастно сравнение между различните модели или видове стоки с различни характеристики, представляващи предмет на разследване.

116

Той обаче не обяснява кое позволява да се приеме, че подходът на анализиране на всеки НПК или на всеки модел е подходящ за изчисляването на дъмпинговия марж, но не и за проучването на отражението на антидъмпинговите мита.

117

При всички случаи, противно на твърдението на жалбоподателя, използването на посочения метод от институциите на практика не се свежда до изчисляването на дъмпинговия марж. Съдът по-специално е одобрил метода на анализиране на всеки модел за изчисляването на прага на незначителност на продажбите на сходния продукт, който е предназначен за потребление на вътрешния пазар на страната износител (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 1988 г., Canon и др./Съвет, 277/85 и 300/85, Rec, EU:C:1988:467, т. 14).

118

С оглед на изложеното по-горе четвъртата част на второто основание следва да се отхвърли.

119

Жалбоподателят твърди, че възприетият от Комисията метод на НПК е произволен, тъй като по други дела тя е приемала, че условията по член 11, параграф 10 от основния регламент са налице, вземайки под внимание среднопретеглените продажни цени в Съюза и дори приемайки доказателства, които са много по-слаби от изискуемите в настоящия случай.

120

Комисията оспорва основателността на този довод.

121

Първо, следва да се припомни, че в рамките на производството за възстановяване Комисията има широко право на преценка, когато разглежда дали са налице условията за неприспадане на антидъмпинговите мита от образуваната износна цена (точка 67 по-горе). Това право на преценка трябва да се упражнява във всеки конкретен случай в зависимост от всички релевантни факти (вж. по аналогия решение Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, т. 53 по-горе, EU:C:1990:116, т. 43).

122

Второ, условията за неприспадане на антидъмпинговите мита от изчисляването на експортната цена трябва да се преценяват с оглед, от една страна, на представените доказателства от вносителите, искащи антидъмпинговите мита да не бъдат приспаднати, и от друга страна — с оглед на фактическите обстоятелства по всяко дело.

123

Следователно доводът на жалбоподателя, изведен от произволния характер на възприетия от Комисията подход в обжалваното решение спрямо нейната по-ранна или по-късна практика, не може да бъде приет (вж. по аналогия решения от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет, C‑69/89, Rec, EU:C:1991:186, т. 119, от 17 декември 2010 г., EWRIA и др./Комисия, T‑369/08, Сб., EU:T:2010:549, т. 93 и от 10 октомври 2012 г., Ningbo Yonghong Fasteners/Съвет, T‑150/09, EU:T:2012:529, т. 119 и 120).

124

При всички случаи трябва да се приеме, че жалбоподателят не доказва пълната идентичност на разглежданите в настоящото дело обстоятелства с обстоятелствата в другите производства за възстановяване на антидъмпингови мита или за преразглеждане, на които се позовава в подкрепа на довода, изведен от него от произволния характер на метода на НПК.

125

В частност следва да се посочи, че разглежданите в настоящото дело обстоятелства се различават от тези, които са разглеждани по делата, довели до приемането на Регламент за изпълнение (ЕС) № 60/2012 на Съвета от 16 януари 2012 година за прекратяване на частичното междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на феросилиций с произход, inter alia, от Русия (ОВ L 22, стр. 1), който регламент е приложен от жалбоподателя към жалбата, и също са довели до приемането на решенията на Комисията от 10 август 2012 г. относно исканията за възстановяване на платените антидъмпингови мита върху вноса на феросилиций с произход от Русия, приложени от жалбоподателя към писмото от 24 ноември 2014 г. (наричани по-нататък „делата „феросилиций с произход от Русия“). Всъщност, от една страна, в дупликата и в съдебното заседание Комисията обяснява, че по т.нар. дела „феросилиций с произход от Русия“ тя е прегрупирала разглеждания продукт в четири НПК, поради което е разгледала дали условията по член 11, параграф 10 от основния регламент са налице за всеки НПК. От друга страна, тя установила, че отражението на антидъмпинговите мита е действително налице за един от четирите НПК, който представлява повече от 80 % от съответните сделки, което според нея е било достатъчно, за да уважи искането за неприспадане на антидъмпинговите мита от образуваната в изпълнение на член 2, параграф 9 от основния регламент износна цена.

126

От друга страна, в случая е безспорно, че за пет от десетте най-продавани НПК жалбоподателят не доказва, че антидъмпинговите мита са намерили отражение върху клиентите на свързаните вносители.

127

В този контекст жалбоподателят не може да упреква Комисията, че така или иначе не е приела същото разрешение както в т.нар. дела „феросилиций с произход от Русия“.

128

Следователно петата част на второто основание трябва да се отхвърли.

129

Жалбоподателят твърди по същество, че цялостното приспадане на антидъмпинговите мита от изчисляването на експортната цена би било непропорционално, ако включва платени мита върху модели или НПК, по отношение на които е било налице отразяване върху последвалите препродажни цени. По този начин Комисията не е могла да определи надеждна износна цена и надежден среднопретеглен дъмпингов марж.

130

Комисията оспорва основателността на тези доводи.

131

Най-напред следва да се припомни, от една страна, че член 11, параграф 10 от основния регламент представлява изключение от установеното в член 2, параграф 9, втора алинея от същия регламент правило на „митото, приравнено на разход“. Следователно възможността да не се приспадат антидъмпинговите мита от образуваната износна цена следва да се тълкува ограничително (точки 87 и 88 по-горе).

132

От друга страна, вследствие от анализа на всеки НПК относно отражението на антидъмпинговите мита Комисията е приела за недоказано за голям брой НПК, че антидъмпинговите мита са били отразени върху препродажните цени и продажните цени в Съюза.

133

Въпреки това осъщественият от Комисията анализ на всеки НПК е показал още, че за пет от десетте най-продавани НПК препродажните цени, прилагани от свързаните вносители спрямо установените в Съюза независими купувачи, отразяват заплатените антидъмпингови мита. Както обаче е видно от направените от Комисията изчисления, приложени към електронното ѝ писмо от 26 юли 2011 г. и представени от жалбоподателя като приложение A.14 към жалбата, петте посочени НПК съответстват, от една страна, на количеството 119523 продадени въздушни компресора от общо 229239 въздушни компресора, продадени през периода на разследване относно възстановяването от свързаните вносители, и от друга страна, те съответстват на над 50 % от общата стойност на цената, разходите, застраховката и навлото за тези продажби.

134

С оглед на така припомнените и уточнени обстоятелства следва да се разгледа дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката и следователно е нарушила член 2, параграфи 9 и 11 и член 11, параграф 10 от основния регламент, приспадайки платените антидъмпингови мита от образуваната износна цена, при положение че това прехвърляне действително е било осъществено за някои НПК.

135

Най-напред, както основателно посочва жалбоподателят, следва да се посочи, че безспорно съществува връзка между член 2, параграф 9 и член 11, параграф 10 от основния регламент.

136

В действителност, от една страна, член 11, параграф 10 от основния регламент изрично препраща към член 2 и към член 2, параграф 9 от него.

137

От друга страна, в рамките на производството по преразглеждане или по възстановяване на антидъмпингови мита анализът на предвиденото в член 11, параграф 10 от основния регламент отражение на антидъмпинговите мита върху клиентите на свързан вносител представлява етап от изчисляването на образуваната експортна цена на основание член 2, параграф 9 от този регламент. Всъщност в зависимост от получения вследствие от този анализ резултат антидъмпинговите мита ще бъдат приспаднати от образуваната износна цена и следователно ще имат пряко отражение върху нейния размер, доколкото по необходимост тя ще бъде с по-нисък размер, отколкото би била в случай на неприспадане на антидъмпинговите мита.

138

Освен това следва да се отбележи, че колкото по-ниска е износната цена, толкова по-голяма ще бъде разликата с нормалната стойност и с ревизирания дъмпингов марж.

139

Следователно член 11, параграф 10 от основния регламент участва при определянето на износната цена и непряко при изчисляването на ревизирания дъмпингов марж.

140

Във връзка с това Комисията следва да приеме последователни методи за прилагането на член 2, параграфи 9 и 11 и на член 11, параграф 10 от основния регламент.

141

В това отношение следва да се припомни, че когато разглежданият продукт е било продаван в Съюза посредством свързаните вносители, за да изчисли експортната цена, Комисията е приела за по-подходящо, предвид по-специално естеството на разглеждания продукт, да провери дали отражението на антидъмпинговите мита е било налице за всеки НПК.

142

Освен това Комисията е продължила с анализа на всеки НПК, от една страна, изчислявайки единна среднопретеглена износна цена и единна нормална среднопретеглена стойност за всеки НПК, и от друга страна, изчислявайки дъмпингов марж за всеки НПК, преди да изчисли единния дъмпинговия марж за разглеждания продукт.

143

Въпреки това Комисията не е направила всички необходими изводи от метода на НПК, който сама е решила да приложи, след като е отказала неприспадането на антидъмпинговите мита от износните цени на НПК, за които обаче антидъмпинговите мита са били отразени в препродажните цени и в последвалите продажни цени в Съюза. Поради това тя е приспаднала изцяло платените антидъмпингови мита от образуваната в изпълнение на член 2, параграф 9 от основния регламент износна цена, изкуствено намалявайки по този начин единната среднопретеглена износна цена за НПК и увеличавайки ставката на ревизирания дъмпингов марж на Nu Air Shanghai.

144

С оглед на този извод следва да се приеме, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, отразила се върху ставката на ревизирания дъмпингов марж и оттук върху размера на подлежащите на възстановяване на жалбоподателя антидъмпингови мита, като се има предвид, че този размер е следствие от разликата между първоначалния дъмпингов марж и ревизирания дъмпингов марж (точка 14 по-горе).

145

Изтъкнатите от Комисията доводи не могат да оборят този извод.

146

На първо място, Комисията твърди по същество, че ако член 11, параграф 10 от основния регламент се тълкува ограничително, няма да бъде възможно да се приспаднат платените антидъмпингови мита само за някои сделки, модели или НПК, но не и за други, тъй като това не би отстранило опасността от заобикаляне на правото и от манипулиране на цените, поради което би противоречало на целта на член 11, параграф 10 от основния регламент да се изключи всяка възможност за изопачаване на препродажните цени и на последващите продажни цени, произтичащи от дъмпингова практика. Всъщност, ако се допусне частично неприспадане на антидъмпинговите мита, свързаният вносител би могъл да въведе вътрешни компенсаторни механизми, например чрез отразяване на антидъмпинговите мита върху цените на НПК, за които търсенето не е много гъвкаво, но не и върху цените на други НПК, за които търсенето е много гъвкаво.

147

Във връзка с това, от една страна, следва да се припомни, че член 11, параграф 10 от основния регламент не въвежда метод за преценка доколко антидъмпинговите мита са били надлежно отразени в препродажните цени и в последващите продажни цени в Съюза, така че в това отношение Комисията има широка свобода на преценка (точки 64—67 по-горе). Също така, противно на твърдението по същество на Комисията, член 11, параграф 10 от основния регламент не я задължава да приспада систематически всички платени антидъмпингови мита в хипотеза като разглежданата, при която анализът на отражението на антидъмпинговите мита по метод на НПК не е показал наличието на това отражение при всички НПК, а само при някои от тях.

148

От друга страна, Комисията не доказва, че в случая свързаният вносител е заобиколил правото, като е въвел компенсаторни механизми между най-продаваните и по-малко продаваните НПК или между тези НПК, за които търсенето не е много гъвкаво, и тези, за които то е много гъвкаво.

149

Следователно доводът на Комисията трябва да бъде отхвърлен.

150

На второ място, Комисията твърди, че частичното неприспадане на антидъмпинговите мита трябва да бъде изключено, тъй като на практика то би било неприложимо по отношение на новите продукти. Всъщност при липсата на продадени по време на първоначалното разследване сравними продукти би било невъзможно да се провери дали техните препродажни цени са се увеличили в степен, която позволява да бъдат отразени заплатените антидъмпингови мита.

151

Въпреки това единственото условие по член 11, параграф 10 от основния регламент е свързаният вносител да представи окончателни доказателства, че митото е надлежно отразено в препродажните цени и производните от тях продажни цени в Съюза.

152

В този контекст, при условие че е „окончателно“, доказателството за отражението на антидъмпинговите мита върху препродажните цени и производните от тях продажни цени в Съюза може да бъде предоставено по всеки допустим начин, а не само чрез сравняване между използваните преди облагането с антидъмпинговите мита продажни цени и тези, които са използвани след това.

153

С оглед на това доводът на Комисията трябва да бъде отхвърлен.

154

Трето, Комисията оспорва твърдението на жалбоподателя, че ако антидъмпинговите мита не са били приспаднати от експортната цена, образувана за петте НПК, по отношение на които методът на НПК е позволил да се установи наличието на отражение върху препродажните и последващите продажни цени, то ревизираният дъмпингов марж би бил 4,28 %, а не 10,7 %. Във връзка с това тя посочва, че дъмпинговият марж, изчислен за две от посочените пет НПК, всъщност е бил по-висок от общия дъмпинговия марж, определен едновременно в хода на първоначалното разследване и в хода на разследването относно възстановяването. Така тя приема, че би било неоправдано да се позволи възползване от неприспадането на антидъмпинговите мита при тези продажби, които са предмет на по-висок от средния дъмпинг.

155

Въпреки това, както основателно отбелязва жалбоподателят, дъмпинговият марж по сделките, свързаните със споменатите в точка 154 по-горе два НПК, е по-висок от средния, тъй като антидъмпинговите мита са били приспаднати от образуваната за тези сделки експортна цена.

156

С оглед на това този довод на Комисията трябва да бъде отхвърлен.

157

Предвид гореизложеното Комисията е допуснала явна грешка в преценката, приспадайки общо антидъмпинговите мита, а не само износните цени на НПК, по отношение на които е установила след анализиране на всеки НПК, че митата не са били отразени в препродажните цени и в последващите продажни цени в Съюза, поради което е нарушила член 2, параграфи 9 и 11 и член 11, параграф 10 от основния регламент.

158

Безспорно е обаче, че ако Комисията не бе допуснала тази грешка, размерът на антидъмпинговите мита за възстановяване на жалбоподателя щеше да бъде по-голям от посочения в член 1 от обжалваното решение.

159

Следователно втората част на второто основание следва да бъде уважена, а с това и първото искане на жалбоподателя за частична отмяна на обжалваното решение, тъй като Комисията не е предоставила на жалбоподателя възстановяване на недължимо платените антидъмпингови мита, надхвърлящи посочените в член 1 от това решение суми, без да е необходимо да се разглежда първото основание, посочено в подкрепа на първото искане на жалбоподателя.

160

По същество жалбоподателят иска от Общия съд, ако уважи първото искане, да използва предоставените му от член 264 ДФЕС правомощия и да разпореди да бъдат запазени последиците от обжалваното решение до приемането от Комисията на необходимите мерки за изпълнение на решението на Общия съд. В това отношение жалбоподателят твърди, първо, че ако обжалваното решение бъде отменено, той ще се окаже задължен да върне на компетентните органи всички суми, които са му били възстановени въз основа на това решение. Второ, той уточнява, че иска единствено обжалваното решение да бъде променено, а не изцяло отменено, тъй като отчасти то е в негова полза.

161

Комисията не възразява срещу второто искане на жалбоподателя.

162

Във връзка с това следва да се припомни, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като Комисията е отказала частично да уважи исканията за възстановяване на внесените от жалбоподателя антидъмпингови мита и следователно да не му предостави възстановяване над посочените в точка 1 от това решение суми, чийто точен размер следва да се изчисли от Комисията.

163

При тези обстоятелства частичната отмяна на обжалваното решение не предполага задължение за жалбоподателя да върне на компетентните органи сумите, които са му били възстановени въз основа на това решение.

164

Предвид изложеното по-горе доводите на жалбоподателя следва да се отхвърлят като несъстоятелни, а второто му искане — отхвърлено.

165

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши: