—

за г‑жа D., от K. Ewing, solicitor, K. Monaghan, QC, и J. Russell, barrister,

—

за S. T., от C. Jeans, QC и A. Edge, barrister,

—

за правителството на Обединеното кралство, от A. Robinson, в качеството на представител, подпомаган от E. Dixon, barrister,

—

за Ирландия, от E. Creedon, в качеството на представител, подпомагана от G. Durcan, SC, и C. Smith, BL,

—

за гръцкото правителство, от E.‑M. Mamouna и D. Tsagkaraki, в качеството на представители,

—

за испанското правителство, от A. Rubio González, в качеството на представител,

—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes и E. Pedrosa, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от J. Enegren и C. Gheorghiu, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1, член 2, буква в), член 8, параграф 1 и член 11, параграф 2, буква б) от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 348, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3), както и на член 2, параграф 1, букви a) и б) и параграф 2, буква в), и член 14 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа D., жена, ползваща се от заместващо майчинство, която има дете при условията на споразумение за заместващо майчинство, и нейния работодател S.T., фондация към National Health Service (Национална здравна служба), по повод на отказа му да ѝ предостави платен отпуск след раждането на това дете.

3

Първо, осмо, девето, четиринадесето и седемнадесето съображение от Директива 92/85 гласят следното:

„като има предвид, че член [118 A ЕО] гарантира, че Съветът трябва да приеме чрез директиви минимални изисквания за насърчаване подобренията специално в работната среда по отношение на здравето и безопасността на работниците;

[…]

като има предвид, че бременните работнички, работничките родилки или кърмачки трябва да се считат за особено рискова група в много отношения и че трябва да се предприемат мерки по отношение на тяхната безопасност и здраве;

като има предвид, че закрилата на здравето и безопасността на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки не следва да се отразява неблагоприятно на положението на жените на пазара на труда, нито да бъде в ущърб на директивите, отнасящи се до равното третиране на мъжете и жените;

[…]

като има предвид, че поради уязвимостта на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки е наложително да им се предостави право на отпуск по майчинство най-малко от 14 последователни седмици преди и/или след раждането, като задължителният срок на отпуска по майчинство да е най-малко 2 седмици преди и/или след раждането;

[…]

като има предвид, наред с това, че разпоредбите, уреждащи отпуска по майчинство, [няма да изпълнят предназначението си], освен ако не се придружават със запазване на правата, произтичащи от трудовия договор, и/или право на съответно обезщетение“.

4

Член 1, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Целта на настоящата директива, която е десетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, е да се приложат мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременните работнички, на работничките-родилки или кърмачки“.

5

В член 2 от посочената директива се съдържат следните определения:

„За целите на настоящата директива:

6

Член 8 от същата директива, озаглавен „Отпуск по майчинство“, предвижда:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че работничките по смисъла на член 2 имат право на непрекъснат отпуск по майчинство, чиято продължителност да бъде най-малко 14 седмици преди и/или след раждането в съответствие с националното законодателство и/или установената практика.

2.   Отпускът по майчинство, определен в параграф 1, трябва да съдържа задължително отпуск по майчинство с най-малка продължителност две седмици преди и/или след раждането в съответствие с националното законодателство и/или установената практика“.

7

Член 10 от Директива 92/85, озаглавен „Забрана за уволнение“, гласи:

„С цел да се гарантира на работничките по смисъла на член 2 упражняването на тяхното право за защита на здравето и безопасността им, което се признава от разпоредбите на този член:

[…]“.

8

Съгласно член 11 от тази директива, озаглавен „Трудови права“:

„С цел да се гарантира на работничките по смисъла на член 2 упражняването на техните права за защита на безопасността и здравето им, признато в този член, следва да се предвиди, че:

[…]

[…]“.

9

Член 1 от Директива 2006/54 гласи:

„Целта на настоящата директива е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.

За тази цел тя съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равното третиране по отношение на:

[…]

[…]“.

10

Член 2 от тази директива гласи:

„1.   За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

2.   За целите на настоящата директива дискриминацията включва:

[…]

11

Член 14, параграф 1, буква в) има следното съдържание:

„Не се допуска никаква дискриминация, пряка или непряка, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на:

[…]

12

В член 54 от Закона от 2008 г. за човешко оплождане и ембриология (Human Fertilisation and Embryology Act 2008) е предвидено, че по молба на две лица има възможност съдът да издаде разпореждане за предоставяне на родителските права върху дете („parental order“), за да може от правна гледна точка то да се счита за дете на молителите, ако:

13

Член 47C от Закона за трудовите права от 1996 г. (Employment Rights Act 1996) гласи, че работничка или служителка има право да не търпи вреди от действие или от умишлено бездействие от страна на своя работодател в резултат от някое предвидено основание. Предвидено е основанието, определено в нормативни актове на Secretary of State, отнасящи се по-специално до бременността, раждането или майчинството, редовния, задължителния или допълнителния отпуск по майчинство, както и редовния или допълнителен отпуск при осиновяване.

14

В съответствие с Закона от 1999 г. за отпуските по майчинство и за отглеждане на дете и т.н. (The Maternity and Parental Leave etc. Regulations 1999), когато са изпълнени определени условия, работничките и служителките могат да се ползват от редовен и допълнителен отпуск по майчинство, както и от закрила на техния трудов договор по време на отпуска по майчинство. Този закон предоставя на работничките и служителките правото на връщане на работа след отпуска си по майчинство, както и на закрила срещу незаконно уволнение.

15

Съгласно член 19 от посочения закон работничка или служителка има право съгласно член 47C от Закона за трудовите права от 1996 г. да не търпи вреди от действие или умишлено бездействие от страна на работодателя в резултат по-специално от обстоятелството, че се е ползвала, поискала е да се ползва или се е позовала на правото на редовен или допълнителен отпуск по майчинство.

16

Закон от 2010 г. за равенството (Equality Act 2010) гласи по-специално, че жена е обект на дискриминация, ако е третирана по-неблагоприятно от други лица въз основа на пол, бременност или отпуск по майчинство.

17

Видно от акта за преюдициално запитване от 7 юли 2001 г. г‑жа D. е наета от работодателя си S. T. в болница, управлявана от него.

18

За да има дете, г‑жа D. сключва споразумение за заместващо майчинство съгласно Закона от 2008 г. за човешко оплождане и ембриология. Спермата е предоставена от партньора на г‑жа D., но яйцеклетката не е предоставена от г‑жа D. В нито един момент г‑жа D. не е била бременна.

19

S. T. установява режими, приложими към отпуска по майчинство и отпуска при осиновяване, както и към заплащането на тези отпуски, които съответстват на предвидения от законовите разпоредби платен отпуск. Тези режими не предвиждат отпуск, нито обезщетение на жените, които желаят да имат дете при условията на заместващо майчинство, в случаите на такова майчинство. Освен това S. T. установява режим на специални отпуски, който не се отнася за случаите на заместващо майчинство. В отговор на запитване на синдикална организация относно правният режим, приложим спрямо жените, ползващи се от заместващо майчинство, на 15 октомври 2009 г. директорът на дирекция „Човешки ресурси“ на S. T. уточнява, че „евентуално възникналите нужди се определят според конкретния случай чрез препращане към разпоредбите относно отпуска по майчинство или отпуска при осиновяване“.

20

Г‑жа D. подава до своя работодател молба за платен отпуск на основание на установения от него режим в случаи на осиновяване. В писмо от 14 март 2011 г. S. T. указва на г‑жа D., че сключеното от нея споразумение за заместващо майчинство не отговаря на условията на този режим, тъй като г‑жа D. не е могла да предостави издадено от агенция по осиновяванията удостоверение за съвместимост („matching certificate“), което свидетелства за съответствието между бъдещия осиновител и осиновеното дете.

21

На същия ден, след като получава това писмо, г‑жа D. отправя до S. T. официално искане за отпуск при заместващо майчинство, който според нея е равнозначен на отпуск при осиновяване, с изключение на обстоятелството, че не може да представи удостоверение за съвместимост, тъй като не е участвала в производство по осиновяване. На 11 април 2011 г. S. T. отговаря, че ако. била осиновила дете, г‑жа D щяла да може да се ползва от платен отпуск, но тъй като случаят не бил такъв, не било налице „законоустановено право на платен отпуск при заместващо майчинство“.

22

На 7 юни 2011 г. г‑жа D. сезира Employment Tribunal, Newcastle upon Tyne, като изтъква правни основания, изведени от дискриминация, основаваща се на пола и/или бременност и раждане от гледна точка на Закона от 2010 г. за равенството. Тя изтъква също така, че са налице нарушения на Закона за трудовите права от 1996 г. и Закона от 1999 г. за отпуските по майчинство и за отглеждане на дете и т.н. Освен това тя твърди, че са ѝ причинени вреди поради бременност и майчинство, както и поради обстоятелството, че е поискала да се ползва от редовен или допълнителен отпуск по майчинство. Освен това г‑жа D. изтъква нарушение на членове 8 и 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.

23

На 10 юни 2011 г., вследствие на нова молба на г‑жа D., S. T. посочва, че разполага с „определена оперативна самостоятелност“ да разгледа молбата за платен отпуск и на това основание е решил да позволи на г‑жа D. да се ползва от условията на режима, приложим за отпуска при осиновяване, който изисква по-специално представянето на определени документи. Вследствие на това в приложение на посочения режим на г‑жа D. е предоставен платен отпуск при условията, определени в писмо от 29 юни 2011 г.

24

На 8 юли 2011 г. S. T. посочва пред Employment Tribunal, Newcastle upon Tyne, че г‑жа D. няма право да се ползва от обезщетението за майчинство, тъй като право на такова обезщетение има биологичната майка на детето.

25

Детето се ражда на 26 август 2011 г. Г‑жа D. иска да присъства на раждането, но детето се ражда непредвидено. Около един час след раждането г‑жа D. започва да се грижи за бебето като майка и да го кърми. В продължение на три месеца след това тя продължава да го кърми.

26

Г‑жа D. и и партньорът ѝ сезират компетентния съд с цел да бъде издадено съдебно разпореждане за предоставяне на родителска отговорност на основание член 54 от Закона от 2008 г. за човешко оплождане и ембриология. С разпореждане от 19 декември 2011 г. тази юрисдикция им предоставя пълните родителски права върху детето за неограничен период от време. Следователно от правна гледна точка г‑жа D. и нейният партньор се считат за родители на това дете.

27

При тези обстоятелства Employment Tribunal, Newcastle upon Tyne, решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„По всеки от следните въпроси:

28

С първия и втория си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали Директива 92/85 трябва да се тълкува в смисъл, че жена, ползваща се от заместващо майчинство, има право на предвидения в член 8 от тази директива отпуск по майчинство, и по-специално когато тази жена може да кърми след раждането или когато е кърмила роденото при такива условия дете.

29

Следва най-напред да се напомни, че целта на Директива 92/85, приета на основание член 118 A ЕО, на който съответства член 153 ДФЕС, е насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Paquay, C-460/06, Сборник, стр. I-8511, точка 27 и Решение от 11 ноември 2010 г. по дело Danosa, C-232/09, Сборник, стр. I-11405, точка 58).

30

В това отношение съображение 8 от посочената директива гласи, че бременните работнички, работничките родилки или кърмачки трябва да се считат за особено рискова група в много отношения и че трябва да се предприемат мерки по отношение на тяхната безопасност и здраве.

31

При тези условия в член 8, параграф 1 от Директива 92/85 е предвидено, че държавите членки са длъжни да предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че работничките имат право на непрекъснат отпуск по майчинство, чиято продължителност да бъде най-малко 14 седмици преди и/или след раждането в съответствие с националното законодателство и/или установената практика.

32

Според практиката на Съда правото на отпуск по майчинство, признато на бременните работнички, трябва да бъде разглеждано като средство за защита на социално право с особено значение. По този начин законодателят на Съюза е счел, че съществените промени в условията на живот на съответните жени в периода от най-малко четиринадесет седмици, който предхожда и следва раждането, са основателна причина да се прекъсне упражняването на професионалната им дейност, като основателността на тази причина не може да бъде поставяна под въпрос по какъвто и да било начин от органите на публична власт или от работодателите (Решение от 20 септември 2007 г. по дело Kiiski, C-116/06, Recueil, стр. I-7643, точка 49 и Решение от 19 септември 2013 г. по дело Betriu Montull, C‑5/12, точка 48).

33

Всъщност, както законодателят на Съюза признава в съображение 14 от Директива 92/85, работничката, която е бременна, родила е или кърми, се намира в особено уязвимо положение, което изисква да ѝ се предостави отпуск по майчинство, но което специално по време на този отпуск не може да се приравнява на положението на мъж, нито пък на жена в отпуск по болест (вж. Решение от 27 октомври 1998 г. по дело Boyle и др., C-411/96, Recueil, стр. I-6401, точка 40 и Решение по дело Betriu Montull, посочено по-горе, точка 49).

34

Този отпуск по майчинство на работничката цели да осигури, от една страна, закрила на биологичното състояние на жената по време на бременността ѝ и след това и от друга страна, закрила на особените отношения между жената и детето ѝ в периода, който следва бременността и раждането, като предотвратява опасността тези отношения да бъдат разстроени поради допълнителното натоварване, резултат от едновременното упражняване на професионална дейност (вж. по-специално Решение от 12 юли 1984 г. по дело Hofmann, 184/83, Recueil, стр. 3047, точка 25, Решение по дело Kiiski, посочено по-горе, точка 46 и Решение по дело Betriu Montull, посочено по-горе, точка 50).

35

Поради това от целта на Директива 92/85, от текста на член 8 от нея, който се позовава изрично на раждането, и от практиката на Съда, посочена в точки 32—34 от настоящото решение, се установява, че отпускът по майчинство, предвиден в член 8 от Директивата, има за цел закрилата на здравето на майката на детето в особено уязвимото положение, което произтича от нейната бременност.

36

В това отношение следва да се добави, че макар Съдът да е приел, че отпускът по майчинство цели да гарантира закрилата и на особените отношения между жената и детето, все пак тази цел се отнася само за периода, който следва „бременността и раждането“, както се установява от самия текст на решенията, посочени в точка 34 от настоящото решение.

37

От гореизложеното следва, че предоставянето на основание член 8 от Директива 92/85 на отпуск по майчинство предполага работничката, която се ползва от него, да е била бременна и да е родила детето.

38

Подобна констатация се подкрепя от отговора на Съда в Решение от 26 февруари 2008 г. по дело Mayr (C-506/06, Сборник, стр. I-1017), що се отнася до предвидената в член 10, точка 1 от Директива 92/85 забрана за уволнение на бременните работнички. Всъщност в точка 37 от това решение Съдът посочва, че както от текста на член 10 от Директива 92/85, така и от основната цел, преследвана от тази директива, която е напомнена в точка 29 от настоящото решение, произтича, че за да се ползва от закрилата срещу уволнение, предоставена от този член, въпросната бременност трябва да е започнала.

39

В конкретния случай от акта за преюдициално запитване се установява, че в нито един момент самата г‑жа D. не е била бременна с детето.

40

При тези условия работничка, в качеството си на жена, ползваща се от заместващо майчинство, не попада в приложното поле на член 8 от Директива 92/85, включително когато след раждането може да кърми роденото при тези условия дете или когато го е кърмила. Следователно държавите членки не са длъжни да предоставят на подобна работничка право на отпуск по майчинство по силата на този член.

41

Следва обаче да се добави, че както следва по-специално от първо съображение на Директива 92/85, тя има за цел да установи някои минимални изисквания по отношение на закрилата по време на работа на бременните работнички, родилки или кърмачки.

42

Следователно тази директива по никакъв начин не изключва възможността държавите членки да приложат или въведат по-благоприятни законови, подзаконови или административни разпоредби относно закрилата на безопасността и здравето на жените, ползващи се от заместващо майчинство, като им позволят да се ползват от отпуск по майчинство поради раждането на детето.

43

С оглед на гореизложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че Директива 92/85 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки не са длъжни да предоставят отпуск по майчинство на основание член 8 от тази директива на работничка, в качеството ѝ на жена, ползваща се от заместващо майчинство, включително когато тя може да кърми детето след раждането или когато го е кърмила.

44

С третия, четвъртия и петия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 14 от Директива 2006/54, във връзка с член 2, параграф 1, букви a) и б) и параграф 2, буква в) от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че отказът на работодател да предостави отпуск по майчинство на жена, ползваща се от заместващо майчинство, съставлява дискриминация, основаваща се на пола.

45

Член 14, параграф 1 от Директива 2006/54 предвижда, че не се допуска никаква дискриминация, пряка или непряка, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на условията на труд и заетостта, включително условията за уволнение, както и заплащането.

46

Що се отнася до дискриминацията, посочена в член 2, параграф 1, букви a) и б) от тази директива, отказът да се предостави отпуск по майчинство в хипотезата, посочена от запитващата юрисдикция, би съставлявал дискриминация, пряко основана на пола по смисъла на буква a) от тази разпоредба, ако основната причина за този отказ се прилага само за работниците от един от двата пола (вж. в този смисъл Решение от 8 ноември 1990 г. по дело Dekker, C-177/88, Recueil, стр. I-3941, точка 10, Решение от 5 май 1994 г. по дело Habermann-Beltermann, C-421/92, Recueil, стр. I-1657, точка 14 и Решение по дело Mayr, посочено по-горе, точка 50).

47

Все пак, съгласно националната правна уредба, приложима в хипотеза като разглежданата в делото по главното производство, мъж, ползващ се от заместващо майчинство, е третиран по един и същи начин както жена, ползваща се от заместващо майчинство в сравнима ситуация, т.е. той също няма право да се ползва от платен отпуск, еквивалентен на отпуска по майчинство. От това следва, че отказът на искането на г‑жа D. не се основава на причина, която се прилага изключително за работниците от един от двата пола.

48

Освен това от постоянната практика на Съда следва, че е налице непряка дискриминация, основана на пола, когато прилагането на национална мярка, макар и формулирана неутрално, всъщност поставя в неблагоприятно положение много по-голям брой работници от единия пол, отколкото работници от другия пол (вж. в този смисъл Решение от 2 октомври 1997 г. по дело Gerster, C-1/95, Recueil, стр. I-5253, точка 30, Решение от 20 октомври 2011 г. по дело Brachner, C-123/10, Сборник, стр. I-10003, точка 56, както и Решение от 20 юни 2013 г. по дело Riežniece, C‑7/12, точка 39).

49

Все пак, що се отнася до непряката дискриминация, посочена в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/54, следва да се приеме, че нито едно обстоятелство по преписката не позволява да се установи, че разглежданият отказ за предоставяне на отпуск би поставил в по-неблагоприятно положение по-специално работниците от женски пол в сравнение с работниците от мъжки пол.

50

Следователно отказът да се предостави отпуск по майчинство на жена, ползваща се от заместващо майчинство, каквато е г‑жа D., не съставлява пряка или непряка дискриминация, основаваща се на пола по смисъла на член 2, параграф 1, букви a) и б) от Директива 2006/54.

51

По-нататък, съгласно член 2, параграф 2, буква в) от тази директива по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85, представлява дискриминация по смисъла на Директива 2006/54.

52

Все пак, от една страна, жена, ползваща се от заместващо майчинство, по дефиниция не може да бъде предмет на по-неблагоприятно третиране, свързано с нейната бременност, тъй като тя не е била бременна с детето.

53

От друга страна, от отговора на първите два въпроса следва, че Директива 92/85 не задължава държавите членки да предоставят отпуск по майчинство на работничка в качеството ѝ на жена, ползваща се от заместващо майчинство. Поради това посочената жена, ползваща се от заместващо майчинство, не е обект на по-неблагоприятно третиране, свързано с предоставянето на отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85.

54

Следователно подобна жена, ползваща се от заместващо майчинство, не може да се счита за обект на дискриминация, основаваща се на пола по смисъла на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54.

55

С оглед на гореизложените съображения на третия, четвъртия и петия въпрос следва да се отговори, че член 14 от Директива 2006/54, във връзка с член 2, параграф 1, букви a) и б) и параграф 2, буква в) от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че отказът на работодател да предостави отпуск по майчинство на жена, ползваща се от заместващо майчинство, не съставлява дискриминация, основаваща се на пола.

56

Като се имат предвид отговорите на първи, втори, трети, четвърти и пети въпрос, не следва да се отговаря на шести и седми въпрос.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: