1

С жалбата си Gascogne Sack Deutschland GmbH, по-рано Sachsa Verpackung GmbH (наричано по-нататък и в двата случая „жалбоподателят“), иска от Съда да отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 ноември 2011 г. по дело Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата му за частична отмяна и изменение на Решение C (2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 година относно процедура за прилагане на член [81 ЕО] (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби) (наричано по-нататък „спорното решение“), или при условията на евентуалност да намали размера на наложената му със спорното решение глоба.

2

Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), който заменя Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), включва член 23, параграфи 2 и 3, който заменя член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и предвижда:

„2.   С решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

[…]

За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.

[…]

3.   При определяне на размера на санкцията се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението“.

3

Точка 1 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“), които са се прилагали към датата на приемането на спорното решение, гласи, че „[о]сновната сума [на глобата] ще бъде определена в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението, които са единствения[т] критерий, посоче[н] в член 15, параграф 2 от Регламент № 17“.

4

Във връзка с тежестта на нарушението точка 1 A, първа алинея от Насоките предвижда, че при оценяването на тежестта на нарушението трябва да бъдат взети предвид неговият характер, действителното му отражение върху пазара, когато това може да бъде определено, и големината на съответния географски пазар.

5

Съгласно втора алинея от същата точка от Насоките от 1998 г. нарушенията се класифицират в три категории, а именно незначителни нарушения, сериозни нарушения и много сериозни нарушения. Много сериозни са в частност хоризонталните ограничения като ценовите картели и квотите за разделяне на пазара.

6

Жалбоподателят е дружество, учредено по германското право. През 1994 г. 90 % от неговите дружествени дялове са придобити от Gascogne Deutschland GmbH, което е изцяло притежавано дъщерно дружество на Groupe Gascogne SA (наричано по-нататък „Groupe Gascogne“), дружество, учредено по френското право. Останалите 10 % от дружествените му дялове са придобити пряко от Groupe Gascogne. През 2008 г. жалбоподателят променя името си на Gascogne Sack Deutschland GmbH.

7

През 2001 г. British Polythene Industries plc информира Комисията за наличието на картел в сектора на промишлените торби.

8

През юни 2002 г. Комисията извършва проверки, а през юли 2002 г. жалбоподателят я уведомява, че е готов да ѝ сътрудничи. На 29 април 2004 г. Комисията образува административното производство и издава изложение на възраженията срещу няколко дружества, сред които е и жалбоподателят.

9

На 30 ноември 2005 г. Комисията приема спорното решение, член 1, параграф 1, буква к) от което гласи, че жалбоподателят и Groupe Gascogne са нарушили член 81 ЕО, доколкото тези две дружества — първото от 9 февруари 1988 г. до 26 юни 2002 г., а второто от 1 януари 1994 г. до 26 юни 2002 г. — са участвали в редица споразумения и съгласувани практики в сектора на найлоновите промишлени торби в Белгия, Германия, Испания, Франция, Люксембург и Нидерландия с цел определяне на цените и установяване на общи модели за ценообразуване, подялба на пазарите и определяне на квоти за продажба, разпределяне на клиентите, работата и поръчките, съгласуване на офертите в някои процедури за възлагане на поръчки и обмен на индивидуализирана информация.

10

Поради това в член 2, първа алинея, буква и) от спорното решение Комисията налага на жалбоподателя глоба в размер на 13,20 милиона евро, като пояснява, че Groupe Gascogne отговаря солидарно за заплащането на тази глоба до сумата от 9,90 милиона евро.

11

На 23 февруари 2006 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба срещу спорното решение. По същество той иска Общият съд да отмени това решение в частта, в която се отнася до него, а при условията на евентуалност — да намали размера на наложената му глоба.

12

В подкрепа на жалбата си пред Общия съд жалбоподателят сочи осем основания. Първите три, изложени във връзка с главното искане на жалбоподателя, са за отмяна на спорното решение поради, първо, явна грешка в преценката на степента на участие на жалбоподателя в картела, второ, непълнота на мотивите в спорното решение по въпроса за участието на жалбоподателя в подгрупата „Германия“, и трето, нарушение на член 81 ЕО, доколкото Комисията неправилно подвела под отговорност дружеството майка на жалбоподателя, а именно Groupe Gascogne, заради практиките на самия жалбоподател, от една страна, и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, от друга.

13

Останалите пет основания са за намаляване на размера на глобата и са изложени във връзка с искането, направено при условията на евентуалност. По четвъртото основание се сочи грешка в преценката на тежестта на нарушението; по петото — грешка в преценката на продължителността на нарушението; по шестото при условията на евентуалност спрямо предходното се твърди грешка в преценката, състояща се в несъобразяване на смекчаващите обстоятелства; по седмото се сочи грешка в преценката на сътрудничеството на жалбоподателя в административното производство; а по осмото, при условията на евентуалност спрямо всички предходни доводи — нарушение на принципа на пропорционалност.

14

С писмо от 20 октомври 2010 г. жалбоподателят иска писмената фаза на производството да бъде възобновена поради настъпването на ново правно обстоятелство в хода на производството, а именно влизането в сила на Договора от Лисабон, и по-точно на член 6 ДЕС, с който Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) придобива ранг на първично право.

15

В съдебното заседание, проведено на 2 февруари 2011 г., жалбоподателят наред с изложените в жалбата основания сочи и нарушение на презумпцията за невиновност, закрепена в член 48 от Хартата и член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). По този въпрос в точки 92 и 93 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема следното:

16

Оттук Общият съд заключава, че жалбоподателят не може да се позовава на измененията в правото на Съюза в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон, за да поддържа на етапа на съдебното заседание, че е налице нарушение на презумпцията за невиновност.

17

Общият съд отхвърля като неоснователни твърденията на жалбоподателя по трите основания за отмяна. Що се отнася конкретно до твърденията по първата част на третото основание, а именно за нарушение на член 81 ЕО, доколкото Комисията неправилно подвела под отговорност дружеството майка на жалбоподателя, а именно Groupe Gascogne, заради практиките на самия жалбоподател, в точка 87 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред напомня практиката на Съда, от която следва, че когато дружеството майка притежава изцяло капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата за конкуренция, съществува оборима презумпция, че това дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество. По-нататък в точка 88 от решението си Общият съд констатира, че между страните е безспорно, че „Groupe Gascogne е притежавало целия капитал на дружеството жалбоподател, поради което Комисията е имала основание да презумира, че дружеството майка е упражнявало решаващо влияние върху дъщерното дружество“. Общият съд добавя, че наред с това Комисията е пояснила, че „Groupe Gascogne ежемесечно е получавало информация от жалбоподателя, че същият е бил функционално интегриран в подразделението „Меки опаковки“ на групата и че ръководителите на групата са били членове на „Beirat“, органа за надзор и управление на дружеството жалбоподател“. След като в точка 89 от обжалваното съдебно решение възпроизвежда доводите на жалбоподателя, с които същият се стреми да опровергае тези факти, в точка 90 от това решение Общият съд приема, че „[с]ледва обаче да се констатира, че тези факти не оборват презумпцията, че Groupe Gascogne е упражнявало решаващо влияние върху жалбоподателя“.

18

Що се отнася до твърденията по втората част на третото основание, а именно за нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, доколкото при изчисляването на частта от глобата за нарушението, извършено между 9 февруари 1988 г. и 31 декември 1993 г., Комисията не спазила правилото за таван на глобата от 10 % от оборота на съответното предприятие, в точки 108 и 109 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема следното:

19

Общият съд приема, че не са налице и посочените при условията на евентуалност пет основания за намаляване на размера на глобата. Що се отнася конкретно до твърденията по първата част на четвъртото основание, а именно че при изчисляването на глобата Комисията взела предвид действителното отражение на нарушението върху пазара, въпреки че то не можело да бъде определено, в точка 117 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „както следва от текста на Насоките [от 1998 г.], действителното отражение на нарушението върху пазара се взема предвид за целите на оценката на тежестта на нарушението само ако може да бъде определено“. По това съображение в точка 118 от решението си Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че размерът на наложената от Комисията глоба трябва да бъде намален, когато отражението на нарушението върху пазара не може да бъде определено. Във връзка с това Общият съд откроява разликите между настоящото дело и дело Degussa/Комисия, по което е постановено цитираното от жалбоподателя Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. (T-279/02, Recueil, стр. II-897). За тази цел в точка 119 от решението си Общият съд констатира, че „в случая, от една страна, Комисията не твърди, че е можела да определи отражението на нарушението върху пазара, а от друга, жалбоподателят не сочи никакви доводи и не представя никакви доказателства, че в действителност картелът не е произвел последици и съответно не е имал никакво отражение върху пазара“.

20

След анализ на всички посочени от жалбоподателя основания Общият съд изцяло отхвърля жалбата му.

21

Жалбоподателят иска от Съда:

22

Комисията иска от Съда:

23

С писмо от 11 септември 2012 г. на основание член 42, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Съда в приложимата му към онзи момент редакция жалбоподателят иска възобновяване на писмената фаза на производството поради настъпването на ново обстоятелство, а именно изпадането му в изключително тежко финансово състояние.

24

Въз основа на член 24 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 61 от Процедурния правилник Съдът приканва страните по спора, Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и държавите членки да отговорят на някои въпроси относно критериите, позволяващи да се прецени дали продължителността на дадено производство пред Общия съд е била разумна, както и относно мерките, с които могат да бъдат отстранени последиците от прекомерната продължителност на производството.

25

По първото основание жалбоподателят твърди, че като не е съобразил последиците от влизането в сила на 1 декември 2009 г. на Договора от Лисабон, и в частност на член 6 ДЕС, който предоставя на Хартата същата юридическа сила като на Договорите, Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото. Той не съобразил, че това е ново обстоятелство по смисъла на член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд, което давало право на жалбоподателя да посочи в хода на производството ново основание, свързано с презумпцията за невиновност, гарантирана в член 48 от Хартата. Всъщност според жалбоподателя презумпцията, която позволява отговорност за антиконкурентното поведение на дъщерното дружество да се търси от дружеството майка, което притежава изцяло капитала на това дъщерно дружество, представлява презумпция за вина, несъвместима с Хартата.

26

Комисията възразява, че твърденията по това основание са твърде общи, доколкото не е изяснена причината, поради която влизането в сила на Договора от Лисабон би представлявало ново правно обстоятелство, и че затова въпросните твърдения са неоснователни.

27

В самото начало следва да се констатира, че в жалбата си до Съда жалбоподателят не твърди да е споменавал изобщо Хартата в жалбата си до Общия съд.

28

Що се отнася до въпроса дали влизането в сила на Договора от Лисабон е трябвало да се разглежда, както поддържа жалбоподателят, като обстоятелство, което е настъпило в хода на производството пред Общия съд и което поради това дава право да се посочват нови основания съгласно член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд, следва да се напомни, че Съдът вече е постановил, че влизането в сила на този договор, с което Хартата е включена сред актовете на първичното право на Съюза, не може да се смята за ново правно обстоятелство по смисъла на член 42, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Съда. По този въпрос Съдът подчертава, че още преди влизането в сила на този договор многократно е констатирал, че правото на справедлив процес, произтичащо в частност от член 6 от ЕКПЧ, е основно право, което Европейският съюз зачита като общ принцип по силата на член 6, параграф 2 ЕС (вж. по-специално Решение от 3 май 2012 г. по дело Legris Industries/Комисия, C‑289/11 P, точка 36).

29

Това тълкуване, дадено от Съда за целите на прилагането на неговия процедурен правилник, важи съответно и при прилагането на аналогичните разпоредби на Процедурния правилник на Общия съд.

30

При всички случаи съдебната практика след влизането в сила на Договора от Лисабон потвърждава, че презумпцията, че дружеството майка, което притежава целия или почти целия капитал на своето дъщерно дружество, действително упражнява решаващо влияние върху последното, не е несъвместима с презумпцията за невиновност (вж. в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г. по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., C‑628/10 P и C‑14/11 P, точки 46, 47, 108 и 113, както и Решение от 18 юли 2013 г. по дело Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, точки 108—111 и цитираната съдебна практика).

31

При тези условия твърденията на жалбоподателя за наличие на първото основание за обжалване трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

32

Второто основание за обжалване се състои от две части. По първата се твърди, че Общият съд не е изпълнил задължението да мотивира решението си във връзка с отхвърлянето на доводите, с които жалбоподателят се стреми да покаже, че е разполагал с търговска самостоятелност. По втората част се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото не е санкционирал непълнотата на мотивите в спорното решение по въпроса за изчисляването на тавана на наложената глоба.

33

Жалбоподателят твърди, че в точка 89 от обжалваното съдебно решение Общият съд е споменал различните факти, които жалбоподателят е изтъкнал, за да докаже, че Groupe Gascogne не е упражнявало действителен контрол върху търговската му политика. В точка 90 от решението си обаче Общият съд просто отхвърлил тези факти в лаконичен стил, използвайки стереотипната формулировка „следва обаче да се констатира […]“, без да провери всеки от тях и без да посочи причините, поради които те не били достатъчни, за да докажат тезата на жалбоподателя. По този начин Общият съд не изпълнил задължението за мотивиране, което носел по силата на трайно установената съдебна практика.

34

Комисията отговаря, че задължението на Общия съд да мотивира актовете си, не може да се тълкува в смисъл, че същият е длъжен да отговаря подробно на всеки довод, посочен от някоя от страните, особено когато този довод не е достатъчно ясен и точен, подобно на съображенията, изложени от жалбоподателя пред Общия съд.

35

Съгласно постоянната практика на Съда задължението на Общия съд да мотивира решенията си, което същият носи по силата на член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда, не означава, че той е длъжен в изложението си да следва изчерпателно и едно по едно всички представени от страните по спора съображения. В този смисъл мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, на които се основава обжалваното съдебно решение, а на Съда — да упражни контрол в производството по обжалване въз основа на достатъчно данни (вж. по-специално Решение по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., посочено по-горе, точка 64).

36

В случая в точки 78—82 от обжалваното съдебно решение Общият съд възпроизвежда доводите на жалбоподателя, че за да може да подведе под отговорност дружеството майка за практиките на дъщерното дружество, Комисията била длъжна да установи, че това дружество майка действително определя пазарното поведение на дъщерното си дружество, което обаче в случая тази институция не установила.

37

В отговор на тези доводи Общият съд най-напред в точка 87 от обжалваното съдебно решение напомня постоянната практика на Съда, от която следва, че когато дружеството майка притежава изцяло капитала на дъщерното дружество, което е извършило нарушение на правилата за конкуренция, съществува оборима презумпция, че това дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество.

38

По-нататък Общият съд констатира, че жалбоподателят е изцяло притежавано дъщерно дружество на Groupe Gascogne, което е достатъчно, за да може да се приложи упоменатата презумпция. Той споменава и някои допълнителни доказателствени факти, посочени от Комисията по този въпрос.

39

След като в точка 89 от обжалваното съдебно решение изброява конкретните факти, които жалбоподателят изтъква, за да докаже самостоятелността си, в точка 90 от решението си Общият съд изрично констатира, че те не оборват презумпцията, съгласно която Groupe Gascogne е упражнявало решаващо влияние върху жалбоподателя. В това отношение Общият съд отбелязва, че жалбоподателят просто твърди тези факти, без изобщо да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.

40

Както отбелязва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, макар Общият съд да не споменава изрично, че жалбоподателят носи тежестта да обори презумпцията, напомнена в точка 87 от обжалваното съдебно решение, последователността на изложеното в точки 88—90 от това решение ясно и недвусмислено показва етапите на разсъжденията, в резултат от които Общият съд не приема посочените от жалбоподателя факти.

41

При тези условия мотивите на Общия съд в точки 87—90 от обжалваното съдебно решение са достатъчни, за да позволят на жалбоподателя да се запознае с причините, на които се основава това решение, а на Съда — да упражни контрол в производството по обжалване въз основа на достатъчно данни.

42

Следователно твърденията по първата част на второто основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

43

Жалбоподателят напомня, че пред Общия съд е оспорил определения на 3,3 милиона евро размер на глобата, която трябва сам да заплати за нарушението в периода между 9 февруари 1988 г. и 31 декември 1993 г., когато капиталът му не е бил собственост на Groupe Gascogne, като е посочил, че тази сума надвишава предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от оборота на съответното предприятие за предходната стопанска година. В това отношение жалбоподателят се позовал на Решение C (2003) 4570 окончателен на Комисията от 10 декември 2003 година относно процедура по прилагане на член [81 ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E‑2/37.857 — Органични пероксиди), публикувано в резюме в Официален вестник на Европейския съюз на 30 април 2005 г. (ОВ L 110, стр. 44, наричано по-нататък „решението за органичните пероксиди“), от което следвало, че когато Комисията различава два периода — един, през който дружеството самò отговаря за своите практики, и втори, през който придобилото контрол върху него дружество майка също носи отговорност за практиките на дъщерното дружество, таванът от 10 % от оборота за последната стопанска година трябва да се изчислява поотделно за двете дружества.

44

В жалбата си пред Съда жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото се е ограничил само с констатацията в точка 109 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е обвързана от предходната си практика по вземане на решения. Всъщност Общият съд трябвало да санкционира Комисията за това, че е променила практиката си, без да мотивира достатъчно подробно и недвусмислено промяната в своя подход. В това отношение жалбоподателят се позовава на Решение от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия (C-521/09 P, Сборник, стр. I-8947, точка 167).

45

Според Комисията само по себе си обстоятелството, че в предходно решение може да е следвала друг подход, не означава, че „се е установила обичайна практика“. Случаят, във връзка с който се води настоящият спор, нямал нищо общо със случая, по който е произнесено посоченото от жалбоподателя решение, в което Съдът се основал на наличието на изключителни обстоятелства (Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, посочено по-горе, точки 165 и 167).

46

В самото начало следва да се напомни, че задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт (вж. по-специално Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, посочено по-горе, точка 146 и цитираната съдебна практика).

47

В случая жалбоподателят е оспорил пред Общия съд правилността на метода, използван от Комисията в спорното решение за изчисляването на размера на глобата, която той трябва да плати сам. В подкрепа на доводите си той се е позовал на решението за органичните пероксиди, без да твърди, че по този въпрос спорното решение не е достатъчно мотивирано.

48

В точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд преценява правилността на използвания от Комисията метод от гледна точка на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и отхвърля доводите на жалбоподателя по този въпрос.

49

Само като допълнение в точка 109 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че обстоятелството, че в предходната си практика по вземане на решения Комисията е приложила въпросния член 23, параграф 2 по друг начин, който се е оказал благоприятен за съответното дружество, не се отразява на смисъла, в който според него трябва да се тълкува тази разпоредба.

50

С втората част на второто основание обаче жалбоподателят изобщо не оспорва правния анализ на Общия съд в точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение, а сочи грешка при прилагане на правото в точка 109 от това съдебно решение, доколкото Общият съд не санкционирал липсата на достатъчно мотиви в спорното решение относно отклонението от подхода, следван в решението за органичните пероксиди.

51

В този смисъл с тази част на основанието се въвежда нов довод, а именно че спорното решение не е достатъчно мотивирано в частта относно метода за изчисляване, използван от Комисията за определянето на законоустановения таван от 10 %.

52

Оттук следва, че този довод трябва да се приеме за недопустим, тъй като в производството по обжалване правомощията на Съда по принцип се свеждат до преценка на правното решение, дадено във връзка с обсъдените в първоинстанционното производство основания.

53

Освен това жалбоподателят не може да твърди, както направи в съдебното заседание, че втората част на второто основание се отнася до правна грешка от страна на Общият съд при тълкуването на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

54

Всъщност твърденията в жалбата му до Съда в тази им част изрично се отнасят до „непълнота на мотивите“. Освен това в доводите си жалбоподателят посочва само точка 109 от обжалваното съдебно решение, в която просто се напомня, че Комисията не е обвързана от предходната си практика по вземане на решения, и в която изобщо не е тълкуван член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

55

От изложеното дотук следва, че твърденията по втората част на второто основание не могат да бъдат приети. Следователно всички твърдения по това основание трябва да бъдат отхвърлени.

56

С твърденията си по първата част на третото основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е пропуснал да констатира изтъкнатото от жалбоподателя нарушение от страна на Комисията на задължението ѝ да мотивира спорното решение по въпроса за действителното отражение на нарушението върху пазара.

57

Жалбоподателят признава, че съгласно Насоките от 1998 г., така както ги тълкува Съдът, Комисията не е длъжна да докаже наличието на действително отражение върху пазара, ако нарушението е окачествено като много сериозно, както е в случая. Той напомня, че все пак отчитането на това допълнително обстоятелство позволява на Комисията да увеличи основния размер на глобата.

58

По този въпрос обаче мотивите на спорното решение били неясни. Като посветила цял пасаж на отражението на нарушението, въпреки че не била длъжна да го прави, Комисията създала несигурност по въпроса дали всъщност е взела предвид този критерий, за да увеличи основния размер на глобата. Освен това объркването се задълбочавало, поради факта че Комисията приела, от една страна, че отражението върху пазара не е можело да се определи, а от друга, че фактът на прилагането на тайните споразумения без съмнение сочел наличието на такова отражение. Това попречило на жалбоподателя да подготви надлежно защитата си. Общият съд, без да провери мотивите на спорното решение, на свой ред изложил нелогични и недостатъчни съображения.

59

С втората част на третото основание жалбоподателят се оплаква от това, че Общият съд не е санкционирал допуснатата от Комисията грешка при прилагане на правото, доколкото тя извела наличието на действително отражение върху пазара само от факта на прилагането на тайните споразумения, без да посочи конкретни, надеждни и достатъчни доказателствени факти, както изисква съдебната практика.

60

Комисията смята, че твърденията и по двете части на това основание са недопустими, тъй като не са посочени в първоинстанционното производство. Пред Общия съд жалбоподателят само твърдял, че тъй като участието му в нарушението е било несъществено, отражението на това нарушение също е било ограничено.

61

За да се прецени дали твърденията за наличие на третото основание за обжалване са допустими, трябва да се припомнят доводите, които жалбоподателят е изложил в първоинстанционното производство по въпроса за действителното отражение на нарушението върху пазара.

62

Този въпрос е повдигнат пред Общия съд във връзка с четвъртото основание, което е посочено в подкрепа на искането за намаляване на глобата и по което се твърди грешка в преценката на Комисията за тежестта на нарушението. Както личи от точки 113—115 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят, на първо място, изтъква, че Комисията в нарушение на Насоките от 1998 г. е приела, че за да установи тежестта на нарушението, не е необходимо отражението му да може да бъде определено. На второ място, той посочва, че Комисията въпреки това се е опитала да докаже конкретните последици от картела, като изброила няколко практики, в които обаче жалбоподателят твърди, че не е участвал, което според него е трябвало да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението, за което е подведен под отговорност. На трето място, жалбоподателят твърди, че самата Комисия е признала, че не е възможно с точност да се определи действителното отражение на нарушението, което според него давало основание глобата му да бъде намалена.

63

От това личи, че доводите на жалбоподателя по първата част на третото основание за обжалване, а именно за непълнота на мотивите на спорното решение, са нови, тъй като в първоинстанционното производство той не е споменавал за затруднения при разбирането на това решение или при подготвянето на защитата си.

64

Ето защо по съображенията, напомнени в точка 52 от настоящото решение, твърденията по първата част на третото основание трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

65

Що се отнася до твърденията по втората част на третото основание, а именно че Общият съд е пропуснал да констатира твърдяната грешка на Комисията в преценката за наличието на отражение върху пазара, достатъчно е да се отбележи, че предвид доводите на жалбоподателя в първоинстанционното производство, напомнени в точка 62 от настоящото решение, тези твърдения също трябва да се разглеждат като нови. Поради това, по същите съображения като изложените в точка 52 от настоящото решение, тези твърдения са недопустими.

66

Тъй като и в двете си части са недопустими, твърденията за наличие на третото основание за обжалване трябва да бъдат отхвърлени.

67

По това основание жалбоподателят твърди, че неговото основно право делото му да бъде разгледано в разумен срок, гарантирано с член 6 от ЕКПЧ, в случая е било нарушено.

68

Жалбоподателят напомня, че производството пред Общия съд е започнало на 23 февруари 2006 г. и е приключило на 16 ноември 2011 г. Той подчертава, че между края на писмената фаза на производството и първото уведомление, което получава за хода на делото, изтича дълъг период на бездействие от страна на Общия съд.

69

Според него нито сложността, нито обемът на преписката, нито броят на предприятията или броят на езиците на производството в случая могат да оправдаят пълната липса на движение по делото, допусната от Общия съд през този период.

70

Жалбоподателят изтъква, че когато подал жалба до Общия съд срещу спорното решение, предпочел да не заплаща незабавно наложената му глоба и в замяна на това трябвало да се съгласи да плаща лихви върху сумата на глобата и да учреди банкова гаранция. Прекомерната продължителност на производството довела до нарастване на разходите му във връзка с тези действия.

71

Затова жалбоподателят моли Съда да отмени обжалваното съдебно решение или, при условията на евентуалност, да намали размера на наложената му глоба, за да отчете тези финансови последици, като вземе предвид финансовата тежест, която той е трябвало да понесе поради нарушаването на правото му делото да бъде решено в разумен срок.

72

В самото начало Комисията изтъква, че твърденията по това основание са недопустими, тъй като не са посочени в съдебното заседание пред Общия съд.

73

Във връзка с основателността на тези твърдения Комисията смята, че когато продължителността на съдебното производство по жалба срещу решение, с което на дадено предприятие се налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция, надвиши разумния срок, подходящата защита би трябвало да се потърси не под формата на намаляване на наложената глоба, а чрез иск за обезщетение. При условията на евентуалност Комисията посочва, че ако Съдът приеме, че е нарушен принципът на разумния срок и че това изисква защита чрез намаляване на глобата, същата би трябвало да бъде намалена символично.

74

Както следва от член 58, първа алинея от Статута на Съда и от практиката на Съда, в производството по обжалване Съдът е компетентен да провери дали Общият съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е накърнило интересите на жалбоподателя (вж. по-специално Решение от 16 юли 2009 г. по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, C-385/07 P, Сборник, стр. I-6155, точка 176).

75

Що се отнася до процесуалното нарушение, посочено тук като основание за обжалване, следва да се напомни, че макар жалбоподателят да се позовава на член 6, точка 1 от ЕКПЧ, всъщност член 47, втора алинея от Хартата, който е аналог на посочената разпоредба от ЕКПЧ, предвижда, че „[в]секи има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“. Както многократно е постановявал Съдът, този член е свързан с принципа на ефективната съдебна защита (вж. по-специално Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 179 и цитираната съдебна практика).

76

Поради това въпросното право намира приложение при съдебно обжалване на решения на Комисията (вж. по-специално Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 178 и цитираната съдебна практика).

77

Въпреки че критиките му са съсредоточени главно върху периода на процесуално бездействие на Общия съд от края на писмената фаза на производството до началото на устната фаза, в съдебното заседание пред този съд жалбоподателят не се е оплакал от нарушение на това право.

78

Противно на поддържаното от Комисията, този пропуск не означава, че твърденията по четвъртото основание са недопустими, тъй като са направени за пръв път в производството по обжалване. Всъщност, макар че всяка страна в процеса трябва да има възможност да възрази срещу процесуалното нарушение веднага щом установи, че не са спазени приложимите правила, все пак не бива от нея да се изисква да го направи на етап, на който пълните последици от нарушението все още не са известни. Що се отнася конкретно до превишаването на разумния срок за постановяване на решение от страна на Общия съд, жалбоподателят, който смята, че превишаването на този срок в производството пред Общия съд съставлява посегателство срещу неговите интереси, не е длъжен да се оплаче незабавно от това посегателство. Ако случаят го изисква, той може да изчака края на делото, за да установи цялата му продължителност, така че да разполага с всички данни, които са му необходими, за да определи точно посегателството, което смята, че е извършено спрямо него.

79

Следователно твърденията на жалбоподателя по четвъртото посочено от него основание за обжалване са допустими.

80

В самото начало следва да се напомни, че според Европейския съд по правата на човека при превишаването на разумния срок за постановяване на решение — което е процесуално нарушение, съставляващо и нарушение на основно право — засегнатото лице трябва да разполага с ефективно средство за правна защита, което да му осигурява подходяща компенсация (вж. ЕСПЧ, Решение по дело Kudla с/у Полша от 26 октомври 2000 г., Recueil des arrêts et décisions 2000 XI, § 156 и 157).

81

Макар че жалбоподателят иска отмяна на обжалваното съдебно решение, а при условията на евентуалност — намаляване на размера на наложената му глоба, следва да се отбележи, че Съдът вече е постановявал, че когато няма никакви данни, които да сочат, че прекомерната продължителност на производството пред Общия съд е повлияла върху изхода на спора, неспазването на разумен срок за постановяване на решение не може да води до отмяна на обжалваното съдебно решение (вж. в този смисъл Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точки 190 и 196, както и цитираната съдебна практика).

82

Тази съдебна практика се основава в частност на разбирането, че когато неспазването на разумен срок за постановяване на решение не е повлияло върху изхода на спора, отмяната на съдебното решение няма да отстрани последиците от допуснатото от Общия съд нарушение на принципа на ефективната съдебна защита (Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 193).

83

В случая жалбоподателят не представя пред Съда данни, от които да личи, че неспазването от Общия съд на разумен срок за постановяване на решение може да е повлияло върху изхода на отнесения до него спор.

84

Освен това предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция в правото на Съюза Съдът не бива само поради съображението, че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподателя да постави под съмнение основателността на глобата или размера ѝ, въпреки че всичките му възражения срещу констатациите на Общия съд относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени (вж. в този смисъл Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 194).

85

Оттук следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, четвъртото посочено от него основание всъщност само по себе си не е годно да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.

86

Доколкото жалбоподателят иска да се намали размерът на наложената му глоба, за да се отчетат финансовите последици, произтекли за него от прекомерната продължителност на производството пред Общия съд, следва да се напомни, че първоначално, в един подобен случай, Съдът уважава направеното искане в този смисъл и съответно намалява размера на глобата по съображения за процесуална икономия и за да гарантира незабавно и ефективно отстраняване на последиците от допуснатото процесуално нарушение (Решение от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C-185/95 P, Recueil, стр. I-8417, точка 48).

87

По-късно, по дело във връзка с решение на Комисията, с което се констатира злоупотреба с господстващо положение, без да се наложи глоба, Съдът приема, че неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение дава право да се иска обезщетение (Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 195).

88

Наистина настоящото дело се отнася до случай, който е аналогичен на разглеждания по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе. Въпреки това, доколкото може да обхваща всички хипотези на превишаване на разумния срок за решаване на дадено дело, искът за обезщетение срещу Съюза на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС съставлява ефективен и общоприложим способ за защита и санкция при такова нарушение.

89

При това положение Съдът следва да приеме, че когато юрисдикция на Съюза наруши задължението си по член 47, втора алинея от Хартата да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, доколкото този иск представлява ефективен способ за защита.

90

Оттук следва, че искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд.

91

Що се отнася до критериите, въз основа на които може да се прецени дали Общият съд е спазил принципа на разумния срок, следва да се напомни, че дали срокът е разумен, трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, каквито са сложността на спора и поведението на страните (вж. по-специално Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 181 и цитираната съдебна практика).

92

По този въпрос Съдът уточнява, че изброяването на приложимите критерии не е изчерпателно и че преценката на разумния характер на посочения срок не изисква последователно разглеждане на обстоятелствата по конкретния случай от гледна точка на всеки от тези критерии, когато продължителността на производството се явява обоснована от гледна точка на един от тях. В този смисъл сложността на делото или забавянето му в резултат от поведението на жалбоподателя са обстоятелства, с които може да се обоснове на пръв поглед твърде дългият срок (вж. по-специално Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 182 и цитираната съдебна практика).

93

При прилагането на тези критерии трябва да се държи сметка за обстоятелството, че предвид големия брой заинтересовани лица и засегнатите финансови интереси при спорове относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията основното изискване за правна сигурност в полза на икономическите оператори, както и целта за гарантиране на ненарушената конкуренция на вътрешния пазар са от съществен интерес не само за самия жалбоподател и неговите конкуренти, но и за третите лица (вж. по-специално Решение по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, точка 186 и цитираната съдебна практика).

94

Общият съд ще трябва също така да прецени както дали е налице твърдяната вреда, така и дали има причинно-следствена връзка между нея и прекомерната продължителност на съдебното производство, като разгледа представените по този въпрос доказателства.

95

Тук следва да се подчертае, че когато разглежда искове за обезщетение, основани на твърдението, че е допуснал нарушение на член 47, втора алинея от Хартата, състоящо се в неизпълнение на изискванията във връзка със спазването на разумен срок за постановяване на решение, съгласно член 340, втора алинея ДФЕС Общият съд следва да вземе предвид основните принципи в правните системи на държавите членки, приложими към разглеждането на искове във връзка със сходни нарушения. В този контекст Общият съд трябва в частност да изследва въпроса дали наред с имуществените може да се констатират и неимуществени вреди, които засегнатото лице да е претърпяло поради превишаването на срока и които в такъв случай трябва да бъдат съответно поправени.

96

Ето защо Общият съд, който е компетентен по силата на член 256, параграф 1 ДФЕС, трябва да се произнася по такива искания за обезщетение в различен състав от този, който е разгледал спора, по който е било проведено производството, чиято продължителност е сочена за укоримо голяма, и като прилага критериите, определени в точки 91—95 от настоящото решение.

97

Въпреки това следва да се констатира, че нито едно от обстоятелствата по случая в основата на настоящия спор, не може да оправдае продължителността на производството пред Общия съд, която възлиза на близо пет години и девет месеца.

98

Установено е по-конкретно, че периодът между края на писмената фаза на производството, приключила с подаването през февруари 2007 г. на писмената дуплика на Комисията, и откриването през декември 2010 г. на устната фаза на производството е около три години и десет месеца. Дължината на този период не може да се обясни с обстоятелствата по делото — нито със сложността на спора, нито с поведението на страните, нито с представянето на искания в хода на производството.

99

Що се отнася до сложността на спора, анализът на жалбата, подадена от жалбоподателя до Общия съд и резюмирана в точки 12 и 13 от настоящото решение, показва, че макар да изискват задълбочена проверка, посочените основания не се отличават с особено висока степен на трудност. Макар че наистина петнадесетина от адресатите на спорното решение го обжалват пред Общия съд, това обстоятелство не е било пречка за тази юрисдикция да обобщи преписката и да подготви устната фаза на производството за по-кратко време от изтеклите три години и десет месеца.

100

Следва да се подчертае, че през това време производството не е прекъсвано или забавяно поради процесуално-организационни действия на Общия съд.

101

Що се отнася до поведението на страните и предявяването на искания в хода на производството, фактът, че през октомври 2010 г. жалбоподателят е поискал да се възобнови писмената фаза на производството, не може да оправдае това, че вече са били изтекли три години и осем месеца от приключването на тази фаза. Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 134 от заключението си, обстоятелството, че през декември 2010 г. жалбоподателят е бил уведомен за насрочването на съдебното заседание за февруари 2011 г., показва, че искането му може да е имало само незначително отражение върху общата продължителност на производството, ако изобщо ѝ се е отразило.

102

Предвид изложените по-горе съображения следва да се констатира, че производството пред Общия съд е проведено в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата, доколкото не са изпълнени изискванията във връзка със спазването на разумен срок за постановяване на решение, което представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти (Решение от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C-352/98 P, Recueil, стр. I-5291, точка 42).

103

Въпреки това поради съображенията, изложени в точки 81—90 от настоящото решение, твърденията по четвъртото основание трябва да бъдат отхвърлени.

104

В съдебното заседание жалбоподателят представи на Съда информация за настоящото си финансово състояние, от която личало, че не може да плати наложената му със спорното решение глоба. Според него тези съображения са допустими, доколкото са свързани с настъпването на ново обстоятелство по смисъла на член 127 от Процедурния правилник, от една страна, и доколкото с тях се доразвиват твърденията му по четвъртото основание, а именно за нарушение на принципа на разумния срок, от друга.

105

Комисията посочва, че тези доводи са недопустими, понеже са нови, и че при всички случаи са неоснователни, тъй като са недоказани.

106

В това отношение следва да се напомни, че обжалване пред Съда се допуска само по правни въпроси. За да прецени обаче възможностите на жалбоподателя да плати наложената му от Комисията глоба, Съдът би трябвало да разгледа фактически въпроси, което не е от неговата компетентност в производството по обжалване.

107

Освен това, когато се произнася по жалби срещу решения на Общия съд, Съдът не е компетентен по съображения за справедливост да заменя със свои мотиви тези на Общия съд, който в пределите на своето правомощие за пълен съдебен контрол се е произнесъл по размера на глобата, наложена на дадено предприятие за това, че е нарушило правото на Съюза (вж. по-специално Решение от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C-328/05 P, Сборник, стр. I-3921, точка 98 и цитираната съдебна практика). Извън това, когато определя размера на тази глоба, съгласно постоянната съдебна практика Комисията не е длъжна да взема предвид икономическото положение на съответното предприятие, тъй като да ѝ се вмени подобно задължение би означавало да се предоставят неоправдани конкурентни предимства на предприятията, които са най-слабо приспособени към пазарните условия (вж. по-специално Решение по дело SGL Carbon/Комисия, посочено по-горе, точка 100 и цитираната съдебна практика).

108

Следователно доводите на жалбоподателя относно финансовото му състояние трябва да се отхвърлят като недопустими и при всички случаи неоснователни.

109

Все пак е необходимо да се добави, че ако смята, че финансовите му затруднения имат причинно-следствена връзка с неспазването от Общия съд на принципа за постановяване на решение в разумен срок, жалбоподателят има възможност да изтъкне това при евентуално предявяване на иск пред Общия съд на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС (вж. точки 94—96 от настоящото решение).

110

От всички изложени дотук съображения следва, че не е налице нито едно от основанията за обжалване и поради това жалбата трябва изцяло да бъде отхвърлена.

111

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

112

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала жалбоподателят да бъде осъден за разноските, а жалбоподателят е загубил делото, следва същият да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

По тези съображения Съдът (голям състав) реши: