1.

Настоящото преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Сенат на Върховния съд, Латвия), основно поставя въпроса в каква степен митническите органи имат правомощия да приемат резултатите от проверката на митнически декларации, извършена въз основа на проби, взети от включените в деклрациите стоки, за валидни по отношение на предходни декларации, отнасящи се до стоки, които най-вероятно са идентични и от които не са взети и вече не могат да бъдат взети проби.

2.

Този въпрос възниква в рамките на спор между Greencarrier Freight Services Latvia SIA (наричано по-нататък „GFSL“), дружество с ограничена отговорност, учредено по латвийското право, което внася от Русия, за сметка на дружество SIA Hantas, бисквити и блокчета шоколад за пускането им в свободно обращение в Европейския съюз, и латвийската данъчна администрация.

3.

По-конкретно през април и май 2007 г. данъчната администрация извършва проверка на митата, платени от SIA Hantas в периода между 1 май 2004 г. и 31 декември 2006 г. въз основа на 35 митнически декларации, попълнени от GFSL, което е трябвало да се счита за длъжник в случай на възникване на митническо задължение. В рамките на проверката латвийската данъчна администрация взема и анализира проби от стоките по шест митнически декларации, подадени през октомври и ноември 2005 г. Въз основа на резултатите от тази проверка данъчната администрация заключава, че в 29 митнически декларации, представени в периода между 4 юни 2004 г. и 29 ноември 2005 г., включително шестте проверени декларации, GFSL е декларирало стоките, внесени в Съюза за пускане в свободно обращение, с грешни кодове по Комбинираната номенклатура за класиране в Интегрираната тарифа на Европейските общности (ТАРИК).

4.

С постановление от 31 май 2007 г. данъчната администрация уведомява GFSL за възникването на митническо задължение, определя размера на вносните мита и на данък добавена стойност (ДДС), заедно с лихви за забава, и му налага глоба за погрешно прилагане на кодовете от Комбинираната номенклатура.

5.

GFSL обжалва това постановление по административен ред и то е потвърдено с решение от 14 септември 2007 г.

6.

Сезиран от GFSL с жалба за отмяна на това решение, с решение от 8 декември 2011 г. Administratīvā apgabaltiesa (Регионален апелативен административен съд) приема, че вносните мита, ДДС и глобата, отнасящи се до стоките, включени в шестте проверени декларации, са наложени основателно, но за сметка на това решението от 14 септември 2007 г. трябва да бъде отменено в останалата част, по съображение че в нарушение на член 70, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ( 2 ) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“) латвийската данъчна администрация неправилно е приложила резултатите от проверката на стоките, включени в тези шест декларации, по отношение на стоките, предмет на 23 други декларации, подадени в периода между 4 юни 2004 г. и 6 септември 2005 г., т.е. стоки, внесени преди повече от една година в сравнение със стоките, обект на проверката. Тъй като латвийската данъчна администрация не е успяла да докаже, че към въпросните стоки са приложени грешни кодове, GFSL изобщо не е било длъжно да представя доказателства за обективните свойства на тези стоки, още повече че данъчната администрация вече не е можела да извърши проверка на стоките.

7.

Както латвийската данъчна администрация, така и GFSL подават касационни жалби срещу това решение пред запитващата юрисдикция.

8.

Пред запитващата юрисдикция данъчната администрация изтъква, че стоките, включени в 23‑те други митнически декларации, били идентични със стоките, посочени в шестте проверени декларации, имали същия състав, същото наименование, същия външен вид и същия производител, което било удостоверено от информацията, фигурираща в представените от GFSL сертификати. Следователно в съответствие с принципа на процесуална икономия латвийската администрация можела да не проверява останалите стоки и да приложи резултатите от идентификацията по отношение на другите идентични стоки, като от своя страна GFSL било длъжно да представи доказателства за разликите между стоките.

9.

Запитващата юрисдикция отбелязва обаче, че посочените резултати са приложени към стоки, включени в декларации, подадени повече от година преди декларациите, при които са взети проби. Според GFSL е било обективно невъзможно то да представи декларираните в тези декларации стоки за последваща проверка след минаването през митницата, нито да упражни правото си да поиска допълнителна проверка.

10.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

С други думи:

Включват ли се в понятието „декларация“ по смисъла на член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс] и декларации [относно стоки], при които не са взети проби за проверка, но с които са декларирани идентични стоки (стоките са декларирани със същия код по Комбинираната номенклатура, произхождат от същия производител и в сертификатите от производителя са посочени същото наименование и същият състав на стоките)?

11.

GFSL, испанското, латвийското и чешкото правителство, както и Европейската комисия, представят писмени становища в производството пред Съда. Тези заинтересованите страни, с изключение на испанското и чешкото правителство, са изслушани в съдебното заседание, проведено на 2 октомври 2013 г.

12.

В двата преюдициални въпроса запитващата юрисдикция се пита как следва да се тълкува член 70, параграф 1 от Митническия кодекс, като се позовава между другото и на член 78 от посочения кодекс във втория от посочените въпроси.

13.

Макар многократно да е признавал, че когато го сезират с преюдициално запитване, националните юрисдикции са тези, които отговарят за преценката на релевантността на въпросите, които му поставят, Съдът все пак изисква, по-специално за да може да даде отговор, който да е от полза на националната юрисдикция, да разполага с определен минимум от разяснения относно мотивите, поради които посочената юрисдикция е избрала разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване иска, и относно връзката, която установява между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към спора по главното производство, както и с оглед на фактическата обстановка по посочения спор ( 3 ).

14.

Поради съображенията, които излагам по-нататък, не мисля, че в случая съществува опасност преюдициалните въпроси да бъдат приети за недопустими.

15.

С оглед на изложената от запитващата юрисдикция фактическа обстановка обаче е спорна релевантността на отговор от Съда относно тълкуването на член 70, параграф 1 от Митническия кодекс, както впрочем изтъква испанското правителство в писменото си становище.

16.

Всъщност тази разпоредба, която е включена в рубриката на Митническия кодекс, отнасяща се до „нормалната процедура“ за проверка на митническите декларации, предвижда, че „[к]огато предмет на проверката са само част от стоките, включени в една декларация, резултатите от [тази] проверка[…] са валидни за цялото количество стоки по тази декларация“ ( 4 ).

17.

Следователно член 70, параграф 1 от Митническия кодекс урежда, както основателно поддържат испанското и чешкото правителство в писмените си становища, проверката, извършвана от компетентните органи на държава членка, на митнически декларации преди вдигането на стоките, като дава право за отнасяне на резултатите от такава проверка, която обхваща част от стоките от една и съща декларация, към всички стоки от тази декларация.

18.

Що се отнася до разпоредбите на правото на Съюза, предхождащи член 70 от Митнически кодекс, но които пряко са послужили за модел на този член, Съдът е уточнил, че оспорването от страна на оператор на степента на представителност на проба, избрана от митническите органи, не би могло да бъде неограничено и по принцип трябва да приключи, когато тези органи разрешават вдигането на съответните стоки ( 5 ).

19.

Изложените от запитващата юрисдикция фактически обстоятелства обаче сочат, от една страна, за последващ контрол от страна на латвийските данъчни органи на разглежданите в главното производство митнически декларации, всичките, отнасящи се до стоки, чието вдигане вече е било предварително разрешено, и от друга страна, за отнасяне на резултата от проверката на стоките, включени в шестте декларации, към стоки, предмет на 23 други предходни декларации, а не за отнасяне на резултата от частичната проверка на стоки от една и съща декларация, която хипотеза е единствената, предвидена от член 70, параграф 1 от Митническия кодекс.

20.

Следователно отговор на Съда, отнасящ се до тълкуването на тази разпоредба, според мен не би могъл да бъде особено полезен на запитващата юрисдикция с оглед на обстоятелствата в главното производство, освен с това, че само ще посочи, че член 70, параграф 1 от Митническия кодекс не урежда случая на последваща проверка на стоки след вдигането им и не дава възможност за отнасяне на резултата от проверката на стоките, включени в няколко митнически декларации, към стоки, дори и идентични, предмет на други предходни митнически декларации.

21.

Такъв отговор не само че съответства на текста на член 70, параграф 1 от Митническия кодекс, но и съответства на структурата на този кодекс.

22.

Всъщност член 70 от Митническия кодекс се включва в четирите основни етапа на единната процедура, която се образува по една-единствена митническа декларация и води до решение, с което се дава или отказва разрешение за вдигането на стоки под съответния митнически режим, а именно: а) подаване на митническата декларация (член 62 от Митническия кодекс); б) приемане на митническата декларация (член 63 от посочения кодекс); в) факултативна проверка на митническата декларация, включително възможна проверка на стоките и установяване на евентуалните последици от такава проверка (членове 68—72 от кодекса); и г) решение, с което се дава или отказва разрешение за вдигане на стоките (членове 73—75 от кодекса). Когато декларацията не е проверена, какъвто най-вероятно е бил случаят с първоначалните декларации на GFSL, член 71, параграф 1 от кодекса предвижда прилагането на разпоредбите от кодекса въз основа на данните, обявени в декларацията, докато в член 73 от същия кодекс се посочва, че в този случай митническите органи разрешават вдигането на всички стоки, предмет на една и съща декларация.

23.

Следователно структурата на Митническия кодекс потвърждава според мен, че проверката, предвидена в член 70, параграф 1 от Митническия кодекс, се отнася единствено до проверката на част от стоките от една и съща декларация, преди да бъде разрешено вдигането им — проверка, която следователно не може да се извършва след посоченото вдигане на стоките и резултатите от която не могат да бъдат отнесени към други предходни декларации.

24.

След като член 70, параграф 1 от Митническия кодекс не урежда случая на последваща проверка на стоки след разрешаване на вдигането им и не дава възможност за отнасянето на резултата от проверката на стоките, включени в няколко митнически декларации, към стоки, дори идентични, предмет на други предходни митнически декларации, не е необходимо да се разглежда вторият въпрос, отправен от запитващата юрисдикция, който е поставен единствено в случай на утвърдителен отговор на първия от въпросите ѝ.

25.

С оглед обаче на фактическото положение, разглеждано от запитващата юрисдикция, която сочи, както вече казах, последваща проверка на митническите декларации на GFSL, както и с оглед на представените пред Съда писмени и устни становища, отнасящи се до член 78 от Митническия кодекс, именно тази разпоредба изглежда е била приложена в главното производство и нейното тълкуване би могло да има някаква полза за запитващата юрисдикция, като се има предвид, че все пак е възможно контролът, който тя упражнява в качеството си на касационна инстанция, да е ограничен от преценките и правното основание, въз основа на които се е произнесла националната юрисдикция, чието решение се обжалва.

26.

С тази уговорка от процесуално естество, с която запитващата юрисдикция следва да прецени дали да се съобразява, и за да ѝ се предоставят насоките за тълкуване на правото на Съюза, които биха могли да ѝ бъдат полезни, за да може да разреши правния спор, с който е сезирана ( 6 ), е необходимо да изложа следните съображения относно член 78 от Митническия кодекс.

27.

Член 78 от Митническия кодекс се намира в рубриката „В. Последваща проверка на декларации“ от Митническия кодекс и параграф 1 от него гласи, че „[с]лед вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията“.

28.

В параграф 2 от този член се уточнява, че тези органи „имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място в помещенията на декларатора[,] при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции [в професионално качество], както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни за професионални цели. Митническите органи имат право да извършват и проверка на стоките, ако те все още могат да бъдат представени“.

29.

Накрая, член 78, параграф 3 от кодекса предвижда, че „[к]огато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, [за да отстранят нередностите], като отчитат новите данни, с които разполагат“.

30.

Следва също да се напомни, че този член няма еквивалент в общностната правна уредба, предхождаща Митническия кодекс, и следователно може да се предположи, че той е бил въведен, защото в предходната система е била установена празнота, в смисъл че законодателят на Съюза си е дал сметка, че е необходимо да се осигури възможност за коригиране на митническите декларации дори след вдигането на стоките ( 7 ).

31.

В настоящото производство не се оспорва, че митническите органи разполагат с широко право на преценка, вече признато от Съда при извършването на такъв последващи контрол и относно поправянето на декларацията или декларациите, предмет на посочения контрол, или служебно, или по искане на декларатора, включително в случаите, когато съответните стоки не могат вече да бъдат предмет на физическа проверка ( 8 ).

32.

Това дело не се отнася и до тълкуването на използвания в член 78, параграф 3 от Митническия кодекс израз „неверни или непълни данни“ в първоначалните митнически декларации, които са били установени от митническите органи след техния последващ контрол и проверка на посочените декларации ( 9 ).

33.

За сметка на това дебатът обхваща три други аспекта, общото за които е, че се отнасят до обхвата на член 78 от Митническия кодекс, и които могат да се обобщят със следните въпроси: a) Може ли последващият контрол и проверката на декларация да се приемат за валидни по отношение и на други декларации? б) Ако случаят е такъв, ограничено ли е отнасянето на резултатите от проверката само до идентичните стоки? в) Ограничено ли е във времето прилагането на член 78 от Митническия кодекс, по такъв начин че митническите органи да не могат да проверяват неограничено митническите декларации?

34.

Дълго време неоттегляемостта на митническите декларации е била считана от повечето държави — членки на Съюза, за непоклатим принцип ( 10 ). Без да се поставя под съмнение този принцип, категоричността на неговото прилагане обаче постепенно намалява, като Митническият кодекс предвижда, че преди даване на разрешение за вдигане на стоките и при предвидените в него условия дадена декларация може да бъде поправена по искане на декларатора (вж. член 65 от Митническия кодекс), а след даването на разрешение за вдигането на стоките — да бъде поправена в съответствие с член 78 от Митническия кодекс ( 11 ).

35.

Следователно член 78 от Митническия кодекс представлява изключение от принципа на неоттегляемост на митническите декларации ( 12 ) и поради това според мен би следвало да бъде тълкуван стриктно.

36.

Самият прочит на текста на член 78 от Митническия кодекс налага констатацията, че не е споменато никакво отнасяне на извършения от митническите органи последващ контрол на някои митнически декларации към други декларации, по-конкретно към по-рано подадени митнически декларации.

37.

Тази разпоредба не изглежда обаче да е пречка такова отнасяне да се извършва от митническите органи с оглед на структурата и целите на Митническия кодекс.

38.

Впрочем, доколкото, от една страна, митническите органи не извършват по принцип предварителен контрол, тъй като става въпрос „митническите формалности и проверки […] да бъдат премахнати или най-малко сведени до минимум“ ( 13 ), за да се подобри бързината на изпълнение на търговските сделки с оглед на „изключителното значение“ ( 14 ) на външната търговия за Съюза, и от друга страна, доколкото тези органи трябва да разполагат с широки контролни правомощия, за да осигурят правилното прилагане на митническото законодателство ( 15 ), струва ми се необходимо да им бъде предоставена възможност или служебно, или по искане на декларатора резултатите от последващата проверка на стоки от една митническа декларация да се приемат за валидни по отношение на идентични стоки, предмет на други митнически декларации, и следователно, ако е необходимо, да поправят всички посочени декларации.

39.

Ако се признае такава свобода на действие на митническите органи, се осигурява справедливо равновесие между изискванията на добра администрация съгласно митническото законодателство и правата на деклараторите.

40.

Всъщност, ако проверката установи, че разпоредбите, уреждащи съответния митнически режим, са били приложени въз основа на неверни или непълни данни, в съответствие с член 78, параграф 3 от Митническия кодекс митническите органи трябва да вземат необходимите мерки за отстраняване на нередностите, като отчитат новите данни, с които разполагат. Съгласно съдебната практика обаче, по-конкретно когато искането за проверка е подадено от декларатора, ако във връзка с тази проверка се установи, че първоначално платените вносни мита надвишават тези, които са били законно дължими, мярката, необходима за отстраняване на нередностите, може да се изразява само във възстановяване на надвзетото мито или в опрощаването на посочените сборове ( 16 ). Следователно, ако при прилагането на член 78 от Митническия кодекс на митническите органи се забранява да не считат за валидни резултатите от последващите им проверки на някои декларации по отношение на други декларации, такава забрана би могла да доведе до неоснователно обогатяване на тези органи, ако резултатите установяват надвзети суми от страна на администрацията. Следователно в резултат от това и в нарушение на член 78, параграф 3 от Митническия кодекс според мен би се оказало, че тези органи няма да изпълнят изцяло задължението си за отстраняване на нередностите в положението на декларатора с оглед на новите данни, с които те разполагат.

41.

Тези доводи трябва да важат и при условие, че последващият контрол може да доведе до поправката на митнически декларации, резултатът от която може да доведе до уведомяване за ново митническо задължение, изразяващо се в завишение на първоначално платените мита.

42.

Всъщност, тъй като решението за извършване на такъв контрол, включително и служебен, не води задължително до поправката на една или повече митнически декларации, и a fortiori — до коригиране на първоначално платените мита, не виждам по какъв начин митническите органи биха могли единствено ex ante да имат право да го извършват, доколкото резултатът е благоприятен за декларатора.

43.

Освен това, ако правомощията на митническите органи са ограничени по този начин, съществуват основателни опасения, че тези органи ще бъдат принудени да увеличат и да засилят предварителния контрол на митническите декларации, което е не особено съвместимо с целта на Митническия кодекс за гарантиране на бързи и ефикасни процедури за пускането в свободно обращение на внесените в Съюза стоки ( 17 ).

44.

При това положение, да се даде право на митническите органи да извършват последващ контрол въз основа на проби от стоки и по подходящ начин да екстраполират резултатите от този контрол, изглежда съвместимо както с ограничените средства, с които разполагат тези органи, така и с теорията на вероятностите и с управлението на риска ( 18 ).

45.

Свободата на митническите органи при прилагането на член 78 от Митническия кодекс не може обаче да бъде неограничена.

46.

Най-напред, както правилно отбелязват GFSL и испанското правителство, отнасянето на резултатите от последващия контрол е законосъобразно само ако стоките, които не са били предмет на контрол, са идентични със стоките, предмет на контрол, т.е. ако всички те е трябвало да бъдат класирани в една и съща подпозиция от тарифната номенклатура. Следователно на разликите между стоките, които изобщо не биха повлияли върху тарифното им класиране, по мое мнение не би трябвало да се отдава никакво значение.

47.

Макар от принципна гледна точка условието, свързано с идентичния характер на стоките, да не е предмет на спор, за сметка на това изпълнението му в главното производство е силно оспорвано от GFSL, което поддържа, че митническите органи не са доказали, че стоките, включени в митническите декларации, които не са били предмет на последващ контрол, действително са идентични със стоките от шестте проконтролирани декларации.

48.

Не е лесно да се определи дали въпросът за идентичността на стоките е окончателно разрешен в главното производство, а този проблем е от фактологичен порядък и във всеки случай Съдът не следва да се произнася по него в рамките на сътрудничеството, предвидено в член 267 ДФЕС.

49.

Все пак факт е, че като юрисдикция от последна инстанция, за да формулира преюдициалните си въпроси, запитващата юрисдикция изхожда от точната предпоставка, че идентичността на стоките, включени в различни митнически декларации, представлява условие за прилагане на екстраполацията на резултатите от последващия контрол, извършван по член 78 от Митническия кодекс.

50.

При всички положения бих искал да добавя, че без сянка от съмнение тежестта на доказване на идентичността на посочените стоки — въпрос, също обсъждан пред Съда — е задача на страната, която възнамерява да се позове на посочената идентичност за целите на проверката на декларациите, а именно на митническите органи.

51.

В случай че както в настоящото главно производство, стоките не могат вече да бъдат предмет на физически контрол, в съответствие с член 78, параграф 2 от Митническия кодекс митническите органи имат право да се основат на всички събрани писмени доказателства, които са в подкрепа на тази идентичност.

52.

Изправен пред тези доказателства, деклараторът, който иска да оспорва идентичността на стоките, приета за установена от митническите органи, трябва да може да оспорва становището им с всички доказателствени средства и да разполага с необходимите за това правни средства за защита.

53.

В рамките на подготовката на заседанието пред Съда заинтересованите страни бяха поканени да се произнесат по наличието на възможни ограничения във времето на правото на митническите органи да извършват последваща проверка на митнически декларации съгласно член 78 от Митническия кодекс с оглед по-специално на мълчанието на тази разпоредба относно евентуален давностен срок.

54.

Докато GFSL само поддържа, че последващата проверка на митнически декларации, предхождащи декларациите, предмет на контрол от страна на митническите органи, е несъвместима с принципа на правната сигурност, латвийското правителство и Комисията застъпват по-подробно формулирана позиция.

55.

Според Комисията проверката на митническа декларация не може да се извършва след изтичането на тригодишен срок от подаването на първоначалната декларация. Определянето на такъв срок било в съответствие с разпоредбите на член 16 от Митническия кодекс, според който по същество деклараторите имали задължение да съхраняват съответните документи само три години, считано от приемането на декларацията за пускане в свободно обращение на стоките, както и с разпоредбите на член 221, параграф 3 от същия кодекс, в които се предвиждало, че уведомяването за митническо задължение не може да се извършва след изтичането на тригодишен срок, считано от възникването на посоченото задължение. В случая този срок бил спазен, тъй като уведомяването за новото митническо задължение след извършения от латвийските митнически органи последващ контрол било изпратено на 31 май 2007 г., докато най-ранните първоначални декларации били от 4 юни 2004 г.

56.

Като споделя тази теза, латвийското правителство приема, че може да бъдат защитавани и други доводи, според които при липсата на посочен давностен срок в член 78 от Митническия кодекс държавите членки следвало да попълнят тази празнота. В това отношение представителят на латвийското правителство посочва, че Република Латвия изисквала проверката на митническа декларация, последвана от уведомяване за ново митническо задължение, да не може да бъде извършвана след изтичането на тригодишен срок, считано от първоначалната декларация. Този срок се считал за разумен и гарантирал равновесие между задълженията на митническата администрация и правата на икономическите оператори.

57.

Важно е да се посочи, че член 78 от Митническия кодекс не предвижда давностен срок, след който да не може да се извършва последваща проверка на митническата декларация.

58.

Това мълчание е разбираемо, доколкото последиците от последваща проверка не са систематично в ущърб на декларатора. Всъщност, както вече отбелязах, последният може да бъде в основата на такава последваща проверка, водеща в крайна сметка до намаляване на първоначално платените мита.

59.

За сметка на това, когато последващата проверка може да доведе до завишение на първоначално платеното мито, правната сигурност на деклараторите трябва да бъде запазена, тъй като този принцип изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на положението на частноправните субекти, по-специално спрямо данъчната или митническата администрация ( 19 ).

60.

Изложеното позволява да се констатира, че с оглед на общия принцип на правната сигурност в крайна сметка давностен срок трябва да се приложи не толкова към самата процедура за последваща проверка, колкото към мерките, взети от митническите органи за отстраняване на нередностите. Впрочем в член 78, параграф 3 от Митническия кодекс се уточнява, че такива мерки трябва да бъдат взети от митническите органи само „при спазване на приетите разпоредби“.

61.

От тази гледна точка обаче, както по същество посочват и латвийското правителство, и Комисията, член 221, параграф 3 от Митническия кодекс гарантира, че когато последваща проверка може да доведе до ново уведомяване за митническо задължение, тя вече не може да бъде извършвана, ако първоначалното митническо задължение е възникнало повече от три години преди датата, на която митническите органи изпращат или възнамеряват да изпратят новото уведомление на декларатора. Всъщност, след като изтече този тригодишен срок, задължението е покрито с давност и следователно е погасено по смисъла на член 233 от Митническия кодекс ( 20 ).

62.

Дори когато митническото задължение е погасено и вече не е възможно ново уведомяване на длъжника, ако не се приеме, че последващата проверка на митническа декларация сама по себе си е обвързана с давностен срок, това може да доведе до някои предимства. Всъщност, както подчертава латвийското правителство в съдебното заседание, ако се приеме, че такава проверка може да бъде извършена, това би запазило полезното действие занапред, в случай че деклараторът би имал намерение да внася идентични стоки на територията на Съюза.

63.

Все пак, що се отнася до определянето на давностен срок, след който последващата проверка на митническа декларация не може вече да бъде извършена, мълчанието на член 78 от Митническия кодекс не възпрепятства държавите членки да предвидят такъв срок за тази процедура. Всъщност не смятам, че компетентността на държавите членки да запълнят това мълчание, трябва да бъде поставена под съмнение, тъй като митническото законодателство на Съюза не се състои само от разпоредбите на Митническия кодекс или от разпоредбите, приети за неговото прилагане на равнище на Съюза, но също и, както гласи член 1 от посочения кодекс, от разпоредбите, приети за неговото прилагане на национално равнище ( 21 ).

64.

В това отношение латвийското правителство посочва в заседанието пред Съда, че Република Латвия е обвързала възможността митническите органи да извършват последващи проверки по митнически декларации с максимален тригодишен срок, считано от първоначалната декларация — срок, който е аналогичен на срока, предвиден за уведомяване на длъжника за митническото задължение. Според проучването ми такова е положението и в Италия ( 22 ).

65.

Макар в главното производство запитващата юрисдикция да следва да провери дали латвийската правна уредба действително обвързва последващата проверка със спазването на такъв срок, посочената проверка (както и уведомяването за възникналото в резултат от нея митническо задължение) според информацията, предоставена от запитващата юрисдикция, както и в съдебното заседание от заинтересованите страни, изглежда, е била извършена при спазване на посочения срок (както и що се отнася до уведомяването за митническото задължение — в тригодишния срок по член 221, параграф 3 от Митническия кодекс) по отношение на всички декларации, за които резултатите от последващия контрол са били приети за валидни. Всъщност според преписката по делото първата от тези декларации е от 4 юни 2004 г., докато постановлението на латвийската данъчна администрация, с което деклараторът е известен за проверката на съответните декларации и е уведомен за новото митническо задължение, е изпратено на 31 май 2007 г.

66.

Изборът на държава членка да въведе тригодишен давностен срок, приложим за последващата проверка на митническа декларация, изглежда разумен и съгласуван със срока, прилаган за уведомяването за митническото задължение, предвиден в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс ( 23 ). Той позволява също така да не се засяга в по-голяма от необходимата степен принципът на неоттегляемост на митническите декларации.

67.

Определянето на различни давностни срокове в държавите членки или едновременното им съществуване с липсата на определени давностни срокове в други държави членки биха могли обаче да засегнат еднаквото прилагане на Митническия кодекс в Съюза.

68.

Нежеланите последици от тези различия биха могли да бъдат коригирани с приемане на подходящи мерки на равнище на Съюза или от законодателя на Съюза, или евентуално в съответствие с процедурата, предвидена в членове 247 и 247а от Митническия кодекс ( 24 ).

69.

За разлика от това, по отношение на мълчанието на член 78 от Митническия кодекс и на наличието на остатъчна компетентност на държавите членки, не мисля, че съдът на Съюза има правомощия да замести законодателя на Съюза, установявайки чрез съдебната практика определен давностен срок. При сегашното състояние на митническото законодателство той може най-много да провери разумния характер на давностния срок, предвиден от държавите членки за запълване на празнотата по член 78 от Митническия кодекс с оглед на принципите на равностойност и ефективност.

70.

В това отношение, макар да не е сигурно дали такава хипотеза може да възникне, подобен контрол може да бъде упражнен по отношение на правна уредба на държава членка, която възнамерява да прилага давностен срок за последващата проверка на митническа декларация, който да е по-малък от тригодишния срок, прилаган за уведомяването относно митническото задължение съгласно член 221, параграф 3 от Митническия кодекс.

71.

Всъщност в тази хипотеза въпросът е да се провери дали забраната за последваща проверка на митническите декларации в срок под три години фактически не води до възпрепятстване на митническите органи да съберат частично или напълно митническо задължение, възникнало преди изтичането на тригодишния срок, посочен в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, което би могло да доведе и до увреждане на финансовите интереси на Съюза.

72.

Също така обстоятелството, че държава членка не е определила точен преклузивен срок, след изтичането на който митническите органи не могат повече да извършват последваща проверка на митническа декларация, също не трябва да води до незачитане на давностния срок по член 221, параграф 3 от Митническия кодекс. Както бе посочено по-горе, такава последваща проверка може да има действие само занапред, в случай че деклараторът има намерение да внася идентични стоки на територията на Съюза.

73.

Следователно към предложения отговор за тълкуването на член 70 от Митническия кодекс предлагам да се добави, че член 78 от кодекса трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността митническите органи на държава членка да приемат за валидни резултатите от последващ контрол на митнически декларации по отношение на други митнически декларации, включително и предходни декларации, при условие че стоките, за които се отнасят всички тези декларации, са идентични, и без последващата проверка на посочените декларации да дава възможност на митническите органи да не зачитат давностния срок, приложим за уведомяване на длъжника за митническото задължение в съответствие с член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

74.

Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на поставените от Augstākās tiesas Senāts преюдициални въпроси да се отговори по следния начин: