1. 

По настоящото дело Съдът е сезиран с нова поредица от преюдициални въпроси, отнасящи се главно до тълкуването на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество ( 2 ), и по-специално на член 5, параграф 2, буква б) от нея, който позволява на държавите членки да предвидят изключение от изключителното право на възпроизвеждане на притежателите на авторското право и на сродните му права ( 3 ) за копието за лично ползване.

2. 

Основният преюдициален въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, се отнася по-специално до това дали изключението за копиране за лично ползване може да се прилага само по отношение на възпроизвежданията от законни източници, а също и до това дали възнаграждението за копиране за лично ползване може да бъде изчислявано и събирано единствено като се вземат предвид възпроизвежданията от законни източници ( 4 ).

3. 

Следователно това е въпрос за тълкуване на Директива 2001/29 ( 5 ), който си поставят няколко национални юрисдикции и е решен в някои държави членки или от националния законодател ( 6 ), или от националните юрисдикции ( 7 ), на който обаче Съдът все още не е дал отговор ( 8 ), който остава спорен в доктрината ( 9 ) и поради това несъмнено е важен.

4. 

Още по-важен го прави обстоятелството, че изключението за копиране за лично ползване е представено от някои от страните в главното производство, както и в част от доктрината, като средство за обезщетяване за вредите, причинени на притежателите на права от неразрешеното разпространение на закриляни произведения и обекти в интернет, най-малкото когато няма технически средства, с които може да се води ефективна борба с пиратството.

5.

С оглед на решаването на спора в главното производство са релевантни три международни конвенции. Първата, която е и основна, е Бернската конвенция ( 10 ) за закрила на литературните и художествените произведения от 9 септември 1886 г., ревизирана последно с Парижкия акт от 24 юли 1971 г., в редакцията ѝ след изменението от 28 юли 1979 г. (наричана по-нататък „Бернската конвенция“ ( 11 ).

6.

Другите две са, от една страна, Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, съдържащо се в приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) ( 12 ), и от друга страна, Договорът на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право, приет в Женева на 20 декември 1996 г., който е одобрен с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 година относно одобрението от името на Европейската общност на Договора на СОИС за авторското право и Договора на СОИС за изпълненията и фонограмите ( 13 ), чиито разпоредби препращат към Бернската конвенция ( 14 ).

7.

Преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването, от една страна, на разпоредбите на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 5 ( 15 ) от нея, и от друга — на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост ( 16 ), и по-специално на член 14 от нея. Текстът на релевантните разпоредби ще бъде цитиран при необходимост в хода на изложението.

8.

Според член 1 от Закона за авторското право (наричан по-нататък „ЗAП“) авторът на литературно, научно или художествено произведение или неговите правоприемници имат изключителното право, именно да възпроизвеждат това произведение, освен в предвидените в този закон ограничения. В конкретния случай ЗАП съдържа разпоредби, въвеждащи изключение за копиране за лично ползване и справедливо възнаграждение като компенсация, а именно възнаграждението за копиране за лично ползване.

9.

Член 16c, параграф 1 от ЗАП, който транспонира член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, гласи следното:

„Възпроизвеждането на цялото или част от литературно, научно или художествено произведение на носител, предназначен за възпроизвеждането на произведение, не се счита за нарушение на авторското право върху това произведение, ако възпроизвеждането се прави за цели, които нито пряко, нито непряко имат търговски характер, и обслужва изключително личната дейност, проучвания или ползване на физическото лице, което извършва възпроизвеждането“.

10.

Член 16c, параграф 2 от ЗАП предвижда:

„Заплащането на справедливо възнаграждение за възпроизвеждане по [член 16 c, параграф 1] се дължи на автора на произведението или неговите правоприемници. Производителят или вносителят на носителите по параграф 1 отговаря за заплащането на възнаграждението“.

11.

Освен това член 1019h от Гражданския процесуален кодекс, транспониращ член 14 от Директива 2004/48/ЕО, предвижда:

„Ако е необходимо, чрез дерогация от Книга първа, дял 2, раздел 12, параграф 2 и от член 843 a, параграф 1 понесените от печелившата страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи са за сметка на губещата страна, освен ако това не се позволява от съображения за справедливост“.

12.

Ответниците по делото в главното производство са Stichting de Thuiskopie — фондация, на която е възложено събирането на предвиденото в член 16c, параграф 2 от ЗАП възнаграждение за копиране за лично ползване и разпределението на дохода от него, и Stichting Onderhandelingen Thuiskopie vergoeding ( 17 ) — фондация, на която е възложено определянето на размера на възнаграждението за копиране за лично ползване.

13.

Дружествата — ищци в главното производство, са вносители и/или производители на носители, предназначени за възпроизвеждането на произведения по смисъла на член 16c, параграф 1 от ЗАП, които в това си качество трябва да заплащат възнаграждението за копиране за лично ползване.

14.

Тъй като считат, че единственото предназначение на възнаграждението за копиране за лично ползване е да компенсира претърпяната от притежателите на права вреда, причинена от действията по възпроизвеждане, попадащи в приложното поле на член 16c, параграф 1 от ЗАП, тези ищци в главното производство завеждат дело срещу Stichting de Thuiskopie и SONT пред Rechtbank te ‘s-Gravenhage, като изтъкват, че размерът на възнаграждението за копиране за лично ползване не трябва да се изчислява, като се вземат предвид вредите, произтичащи от копирането на произведения от незаконен източник в нарушаване на авторското право.

15.

С Решение от 25 юни 2008 г. Rechtbank te ‘s-Gravenhage отхвърля иска на ищците в главното производство ( 18 ).

16.

С Решение от 15 ноември 2010 г. ( 19 ) сезираният с въззивна жалба Gerechtshof te ‘s-Gravenhage също отхвърля това искане, като приема, че целта на посоченото в член 16c от ЗАП справедливо възнаграждение е да компенсира вредите на притежателите на права от действия по възпроизвеждане, попадащи в приложното поле на споменатата разпоредба.

17.

Следва да се отбележи, че според акта за преюдициално запитване Gerechtshof te ‘s-Gravenhage отбелязва, че нито в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, нито в член 16c от ЗАП се прави разграничение в зависимост от източника на възпроизвеждане. При все това от подготвителните работи за ЗАП се установявало, че член 16c от него трябва да се тълкува в смисъл, че възпроизвеждането от незаконни източници е разрешено, докато не съществуват технически средства, даващи възможност за борба срещу изготвянето на незаконни копия за лично ползване. Всъщност се считало, че режим, който не забранява възпроизвежданията от незаконни източници, като същевременно налага събирането на възнаграждение за копирането за лично ползване за тези възпроизвеждания, щял да осигури по-добра защита на интересите на притежателите на права, без да ги засяга неоправдано по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.

18.

Ищците в главното производство подават касационна жалба срещу това решение на Gerechtshof te ‘s-Gravenhage до Hoge Raad der Nederlanden. Stichting de Thuiskopie също сезира Hoge Raad der Nederlanden с насрещна касационна жалба.

19.

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси.

20.

Писмени становища представят ищците в главното производство, Stichting de Thuiskopie, нидерландското, италианското, литовското и австрийското правителство и Европейската комисия.

21.

По време на откритото съдебно заседание, проведено на 9 октомври 2013 г., ищците в главното производство, Stichting de Thuiskopie, нидерландското и испанското правителство и Европейската комисия представят и устни становища.

22.

Първият и вторият въпрос на запитващата юрисдикция, които са тясно свързани ( 20 ), в действителност съдържат множество въпроси, налагащи няколко предварителни бележки, и следва да бъдат преформулирани и прегрупирани.

23.

С първия си въпрос Hoge Raad der Nederlanden отправя до Съда запитване относно тълкуването на Директива 2001/29. По същество той пита дали предвиденото в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 изключение за копиране за лично ползване се прилага за всички възпроизвеждания, независимо от законността на източника им (първа хипотеза), или напротив, то може да се прилага само за възпроизвежданията, извършени от източници, самите те законни (втора хипотеза). Тя се пита също и за значението на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 за тълкуването на член 5, параграф 2, буква б) от нея.

24.

По-нататък, във втория си въпрос запитващата юрисдикция поставя два въпроса при условията на евентуалност, в случай че Съдът тълкува член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 в смисъл, че той се прилага единствено за възпроизвежданията от законни източници (втора хипотеза).

25.

Тази юрисдикция пита най-напред [втори въпрос, буква а)] дали член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, който определя „теста на три етапа“, може да позволи да се разшири обхватът на изключението за копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б), или обратно, може единствено да го ограничи.

26.

По-нататък Hoge Raad по същество пита Съда [втори въпрос, буква б)] относно съвместимостта с правото на Съюза, със самата Директива 2001/29 или с която и да е друга правна норма, на национална разпоредба, която налага справедливо обезщетение за възпроизвеждането, направено от физическо лице за лично ползване и което няма нито пряко, нито непряко търговски характер, независимо от обстоятелството, че извършването на възпроизвеждането е законно.

27.

При все това и поради причините, които ще изложа по-долу, първият въпрос и вторият въпрос, буква а), могат да бъдат разгледани единствено заедно, тъй като разпоредбите на член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5 от Директива 2001/29 са формално и неразривно свързани и могат да бъдат разглеждани и тълкувани само заедно и динамично.

28.

Затова ще започна с разглеждането на въпроса дали член 5 от Директива 2001/29 в своята цялост може да се тълкува в смисъл, че възнаграждението за копиране за лично ползване може да бъде събирано за възпроизвеждания от незаконни източници, тоест от източници, които не са представени, разпространени или разгласени публично със съгласието на притежателите на изключителното право на възпроизвеждане [първи въпрос и втори въпрос, буква а)].

29.

Тъй като отговорът на този въпрос според мен трябва да бъде отрицателен, след това ще разгледам много накратко въпроса дали член 5 от Директива 2001/29 може да се тълкува в смисъл, че държава членка може въпреки това ( 21 ) да реши да събира възнаграждението за копиране за лично ползване за възпроизвежданията от незаконни източници. Отговорът на този втори въпрос всъщност може лесно да се изведе от отговора, даден на първия.

30.

Накрая ще отговоря много сбито на третия въпрос относно тълкуването на член 14 от Директива 2004/48.

31.

Ищците в главното производство, испанското, италианското и литовското правителство, както и Комисията единодушно считат, че с оглед на буквата, духа и целта на Директива 2001/29 предвиденото в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива изключение не може да се приложи за възпроизвежданията от незаконни източници.

32.

От една страна, посоченият член 5, параграф 2, буква б) не предвиждал такава възможност и доколкото тя представлява изключение от изключителното право на възпроизвеждане, гарантирано в член 2 от Директива 2001/29, тя трябва да подлежи на стриктно тълкуване във връзка с член 5, параграф 5 от тази директива.

33.

От друга страна, това ограничително тълкуване отговаряло на целта на Директива 2001/29, тъй като обратното разрешение могло да наруши справедливото равновесие, което трябва да се поддържа между различните засегнати права и интереси. Предвиденото в тази разпоредба справедливо възнаграждение целяло да компенсира единствено вредата, претърпяна от притежателите на права „в резултат на въвеждането“ на изключението за копиране за лично ползване, а не вредата, произтичаща за тях от възпроизвежданията от незаконни източници, нито, a fortiori, тази, която произтича от предварителното разпространение на незаконни копия на техните произведения.

34.

Впрочем, макар Комисията да признава, че това ограничително тълкуване парадоксално може при някои обстоятелства да се окаже неблагоприятно за притежателите на права, тя при все това счита, че това обстоятелство не може да доведе до неговото оспорване.

35.

Обратно, ответниците в главното производство и нидерландското и австрийското правителство по същество считат, че възможността държавите членки да прилагат изключението за копиране за лично ползване по отношение на възпроизвежданията от незаконни източници не се изключва нито от текста, нито от общия смисъл на Директива 2001/29, като, напротив, се вписва в целта на последната и позволява да се запази справедливото равновесие между правата и интересите на притежателите на права, от една страна, и потребителите на закриляните произведения и обекти, от друга.

36.

В това отношение те изтъкват, че не съществуват никакви технически средства срещу изготвянето на копия за лично ползване от незаконни източници и че събирането на възнаграждението за копиране за лично ползване за такива възпроизвеждания допринася за нормалното използване на възпроизведените произведения по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и следователно представлява най-доброто средство да се гарантира, без да се влиза в противоречие с теста на трите етапа, защитата на законните интереси на притежателите на права.

37.

С оглед на много категоричните становища, възприети от ищците в главното производство, държавите членки и Комисията, по основния проблем, който повдигат първите два въпроса на запитващата юрисдикция, следва от самото начало да припомня най-напред в какво се състои изключението за копиране за лично ползване и съпътстващото го справедливо обезщетение, установено с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29. Впрочем тълкуването на тази разпоредба е неразривно свързано с това на член 5, параграф 5 от посочената директива.

38.

В член 2 Директива 2001/29 налага на държавите членки задължението да предвидят в полза на притежателите на посочените в тази разпоредба авторско право и сродните му права, изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично, на закриляните обекти, а именно техните произведения, звукозаписи, филми или излъчвания.

39.

Член 5, параграф 2, буква б) от същата тази директива обаче открива възможността за държавите членки да предвидят изключение от посоченото в член 2 изключително право на възпроизвеждане.

40.

Когато се прилага от държава членка, изключението за копиране за лично ползване позволява ( 22 ) на физическите лица, разполагащи с произведения или обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, да изготвят свое копие за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер ( 23 ). Обикновено изключението за копиране за лично ползване трябва да позволи на приобретателя на звукозаписен компактдиск да изготви негово възпроизвеждане, което той ще може например да слуша с помощта на цифров музикален плейър.

41.

Изключението за копиране за лично ползване засяга съответно монопола на възпроизвеждане на притежателите на права, като им причинява вреда, за която се счита, че е дадено съгласие в замяна на справедливо обезщетение. Това справедливо обезщетение се разглежда по-скоро като подходящо обезщетяване на притежателите на права за вредата, произтичаща от възпроизвеждането на техните закриляни произведения и обекти ( 24 ), а не като възнаграждение.

42.

Накрая, изключението за копиране за лично ползване като „обезщетено изключение“ налага на държавите членки задължението не само да въведат справедливото обезщетение, дължимо на притежателите на права, но и да го събират ефективно ( 25 ) и, разбира се, да осигуряват разпределянето му между притежателите на права.

43.

Това справедливо обезщетение трябва да се финансира от физическото лице, което причинява вредата на изключителния притежател на правото на възпроизвеждане, като възпроизвежда, без да поиска от него предварително разрешение за това, закриляно произведение или обект за лично ползване и с нетърговска цел ( 26 ). Поради практически съображения обаче на държавите членки е позволено да събират възнаграждение за копиране за лично ползване от лицата, които както ищците в главното производство поставят на разположение на дължащите плащането физически лица носителите, които те използват за изготвянето на своите възпроизвеждания. Справедливото равновесие, което трябва да бъде намерено между притежателите на права и потребителите на закриляните произведения и обекти, обаче налага, от една страна, действителната тежест на това възнаграждение да може да бъде понесена от посочените потребители ( 27 ), и от друга страна, тя да се събира единствено за носителите, предоставени на последните за тяхно лично ползване ( 28 ).

44.

При такава система в крайна сметка справедливото обезщетение се основава на презумпцията, че потребителите на носители за възпроизвеждане ще ги използват с цел копиране за лично ползване на закриляни произведения и обекти.

45.

Преди да се даде конкретен отговор на поставените по това дело въпроси, трябва да се разгледа връзката между член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5 от Директива 2001/29, тъй като запитващата юрисдикция изрично пита дали тези разпоредби трябва да се тълкуват заедно или не.

46.

Член 5, параграф 5 от посочената директива ( 29 ) поставя въвеждането на изключенията, посочени в член 5, параграфи 1—4 от нея, сред които е и изключението за копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б), в зависимост от тройното условие то да се прилага само в някои специални случаи, да не пречи на нормалното използване на произведението и да не уврежда необосновано законните интереси на притежателя на правата ( 30 ).

47.

Както е видно от съображение 44 от Директива 2001/29, тези три условия, които не са допълнително определени в Директива 2001/29, отговарят на международните задължения на държавите членки и на Съюза, и по-специално на условията за всяко ограничение на авторското право, установени с член 9, параграф 2 от Бернската конвенция, по-известен с името „тест на трите етапа“ ( 31 ), използвано от запитващата юрисдикция в преюдициалното ѝ запитване, възпроизведени в член 13 от ТРИПС и член 10 от ДАП.

48.

Обратно на това, което запитващата юрисдикция изглежда предлага в първия си преюдициален въпрос, не може да има алтернатива на съвместното тълкуване на разпоредбите на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 5 от тази директива. Прилагането на изключението за копиране за лично ползване от националните законодатели във всяка хипотеза трябва да отговаря на предписанията на посочения член 5, параграф 2, буква б), но същевременно трябва да отговаря и на изискванията, установени в член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, и да бъде съобразено с международните задължения ( 32 ). Същото се отнася и за прилагането на изключението за копиране за лично ползване от националните юрисдикции. Противно на това, което изтъква нидерландското правителство, разпоредбите на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 не се отнасят само до националния законодател.

49.

Освен това и във връзка с поставения от запитващата юрисдикция втори въпрос, буква а), разпоредбите на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 не могат да се тълкуват в смисъл, че позволяват да се разшири обхватът на изключението за копиране за лично ползване, установено в член 5, параграф 2, буква б) от нея, а напротив, по начин, който по необходимост допринася, когато са налице условията за това, за очертаването на приложното поле и обхвата на посочената директива.

50.

В случая поставянето в много точна рамка на предвидените в член 5 от Директива 2001/29 изключения и ограничения на правото на възпроизвеждане в много отношения може да се смята за самото прилагане на теста на трите етапа ( 33 ).

51.

По този начин с точното определение в член 5 от Директива 2001/29 на изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане, сред които е и изключението за копиране за лично ползване, се цели при всяка хипотеза да се изпълни първото условие от теста на трите етапа, свързано с ограничаването на тяхната приложимост до конкретни случаи. В това отношение може да се отбележи, че ограничението по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на правото на копиране за лично ползване само по отношение на физическите лица, действащи за лични и нетърговски нужди, засилва това изискване.

52.

Със същата цел в съображение 38 от Директива 2001/29 се уточнява също, че макар на държавите членки да следва да се разреши да прилагат изключението за копиране за лично ползване за някои видове възпроизвеждане на аудио, визуален или аудиовизуален материал за лично ползване, придружено от обезщетение, трябва да се отдаде необходимото внимание на различията между цифровото и аналоговото копиране за лично ползване и да се направи разграничение между тях в някои аспекти, доколкото създаването на копия за лично ползване на цифров носител може да е по-разпространено и да има по-големи икономически последици.

53.

Ето защо изключението за копиране за лично ползване, което несъмнено е единият от „случаите“ на изключението от изключителното право на възпроизвеждане, предвидено в член 2 от Директива 2001/29, трябва да бъде очертано от държавите членки и прилагано от националните юрисдикции, като се вземат предвид изискванията, произтичащи от ограничението на приложното му поле до конкретни случаи ( 34 ).

54.

Освен това и както Съдът е имал възможността да постанови, когато решат да въведат изключението за копиране за лично ползване в националното си право, държавите членки са длъжни да предвидят заплащането на справедливо обезщетение в полза на притежателите на права. Изключението за копиране за лично ползване не може да бъде въведено, без да е предвидено и ефективно събирано справедливо обезщетение. Изискваното обезщетение по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 се вписва в третото условие на теста на трите етапа, свързано с посочената в член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 необходимост да не се засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права ( 35 ).

55.

Обратно, налага се изводът, че в Директива 2001/29 няма никакво изрично препращане към второто условие, посочено в член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, според което изключението или ограничението „на изключителното право на възпроизвеждане не трябва да засягат нормалното използване ( 36 ) на закриляните произведения или обекти. Така настоящото дело представлява възможност за Съда да се произнесе по този въпрос, ( 37 ) като се ръководи, доколкото е възможно, от международната практика ( 38 ).

56.

Именно в светлината на гореизложените съображения следва да се даде конкретен отговор на първия въпрос на запитващата юрисдикция.

57.

Трябва да се изходи от констатацията, че член 5 от Директива 2001/29 не съдържа изрични уточнения, указващи дали изключението за копиране за лично ползване може да се прилага по отношение на всички възпроизвеждания, независимо дали те са от законни или от незаконни източници, или напротив — само по отношение на възпроизвежданията от законни източници. Освен това, и както Съдът вече е посочил, нито член 2 от въпросната директива, нито която и да е друга нейна разпоредба дава определение на понятието „възпроизвеждане“ ( 39 ), съдържащо се в член 2 от нея, нито определение на понятията „частично възпроизвеждане ( 40 ),„възнаграждение“ ( 41 ), „справедливо възнаграждение“ ( 42 ) или „справедливо обезщетение“ ( 43 ), съдържащи се в член 5 от нея, на понятието „публично разгласяване“, посочено в член 3, параграф 1 ( 44 ), или пък на израза „чрез техни собствени средства“, съдържащи се в член 5, параграф 2, буква г) ( 45 ).

58.

Впрочем, тъй като в тези разпоредби няма никакво изрично препращане към правото на държавите членки за определянето на техния смисъл и обхват, както еднаквото прилагане на правото на Съюза, така и принципът за равенство ( 46 ) налагат на това понятие да бъде дадено самостоятелно и еднакво тълкуване в целия Съюз ( 47 ), което трябва да се търси, като се вземат предвид не само текстът на разпоредбите, в които то се използва, но и контекстът, в който последните се вписват, и целта, преследвана с правната уредба, от която са част ( 48 ), дори и съвкупността от релевантните разпоредби на правото на Съюза ( 49 ). Генезисът на тези разпоредби също може да разкрие обстоятелствата, които са от значение за тълкуването им ( 50 ).

59.

Освен това актовете на правото на Съюза трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на международното право ( 51 ), особено когато целта им е именно да се приложи сключено от Общността международно споразумение ( 52 ).

60.

В това отношение в съображение 15 от Директива 2001/29 се уточнява, че тя цели да приложи международните задължения, произтичащи от приемането на ДАП от Съюза ( 53 ), именно що се отнася до средствата за борба с пиратството в световен мащаб в цифровото пространство. Освен това Съдът приема, че в приложното поле на Директива 2001/29 Съюзът е встъпил в ролята на държавите членки, за да приложи разпоредбите на Бернската конвенция ( 54 ).

61.

В случая Директива 2001/29 определя приложното поле на действията, предмет на правото на възпроизвеждане ( 55 ), и съдържа изчерпателен списък на изключенията и ограниченията на това право ( 56 ). В нея се посочва освен това, че на държавите членки следва да се разреши да предвидят изключение или ограничение по отношение на правото на възпроизвеждане за някои видове възпроизвеждане на аудио, визуален или аудиовизуален материал за лично ползване, придружено от справедливо обезщетение ( 57 ), като се уточнява, както вече посочих, че те следва да отдадат необходимото внимание, от една страна, на различията между цифровото и аналоговото копиране за лично ползване ( 58 ), и от друга страна, на технологичното и икономическото развитие, когато съществуват технически мерки за ефикасна защита ( 59 ).

62.

В Директивата освен това се уточнява, че справедливото обезщетение, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от нея, има за цел да обезщети притежателите на права „в достатъчна степен“, за използването на произведенията им или други закриляни обекти, по силата и въз основа на изключението за копиране за лично ползване ( 60 ). Освен това формата, подробните условия и възможния размер на посоченото обезщетение трябва да се определят, като се отчитат присъщите на всеки случай обстоятелства, които могат да бъдат оценени въз основа на потенциалната вреда, понасяна от притежателя на права ( 61 ).

63.

Така въз основа на текста на Директива 2001/29 може да се заключи, че именно запазването или въвеждането на изключението за копиране за лично ползване от държавите членки създава причинената на притежателите на права вреда, която това справедливо обезщетение се счита, че обезщетява в достатъчна степен ( 62 ). Обратно, няма никакво изрично обяснение, което да позволи да се установи дали то може да се прилага само по отношение на възпроизвежданията от законни източници, или и по отношение на тези от незаконни такива.

64.

При все това и обратно на това, което изтъква нидерландското правителство, тази липса на уточнение не може да се тълкува като съзнателна проява ( 63 ) на волята на законодателя на Съюза да предвиди събирането на справедливото обезщетение от възпроизвежданията от незаконни източници. В Директива 2001/29 няма никаква основа за такова тълкуване и което е от по-основно значение, би било в разрез с разпоредбите на член 5, параграф 5 от нея и с изискванията на предписания от него, в съответствие с международните задължения на Съюза и на държавите членки, тест на трите етапа.

65.

За да докаже това съзнателно желание на законодателя на Съюза, нидерландското правителство се позовава на формулировката на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, в който се посочва законността на източниците за възпроизвеждане; на член 5, параграф 3, буква д) ( 64 ) и на член 6, параграф 4, втора алинея от тази директива, в които тя не се споменава, както и на Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми ( 65 ).

66.

Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 позволява на държавите членки да предвидят изключение по отношение на правото на възпроизвеждане на цитати за целите по-специално на критика или обзор, но при условие че, по-конкретно, се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката.

67.

Член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29, обратно, предвижда изключение по отношение на изключителното право на възпроизвеждане при използване на закриляно произведение или обект за целите на обществената сигурност или за гарантиране на правилното протичане на административно или съдебно производство или парламентарна практика, без да се споменава законността на източника.

68.

Член 6, параграф 4 от Директива 2001/29 предвижда общо възможността при липсата на доброволни мерки в този смисъл, взети от притежателите на права, държавите членки да вземат съответни мерки, за да гарантират, че бенефициерите на предвидените в член 5 изключения или ограничения ще могат да се ползват от тях. Втората алинея от този параграф 4 обаче, която се отнася единствено до изключението за копиране за лично ползване, се различава от първата алинея ( 66 ), доколкото в нея изобщо не се споменава законността на достъпа до закриляното произведение или обект.

69.

Накрая, Директива 91/250 въвежда принципа на изключителното право на автора на компютърната програма да разреши или забрани възпроизвеждането ѝ, като същевременно предвижда изключение за целите на създаването на резервно копие, отнасящо се само за „законния приобретател“ ( 67 ).

70.

При все това приложното поле и обхватът на изключението за копиране за лично ползване не могат да се определят чрез препращането към разпоредби, които се прилагат в изцяло различни видове контекст и преследват специфични за тях цели.

71.

В това отношение е важно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва, като изключение ( 68 ) по отношение на изключителното право на възпроизвеждане на притежателя на права, гарантирано от член 2 от въпросната директива, да се тълкува стриктно. Приложното поле на изключението за копиране за лично ползване следователно не може да бъде разширено до положения, които не са изрично предвидени в Директива 2001/29 ( 69 ).

72.

Във всеки случай защитаваното от нидерландското правителство тълкуване противоречи на разпоредбите на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, така както са тълкувани в светлината на Бернската конвенция, ДАП и ТРИПС, и по-специално на условието, свързано с необходимостта да се засяга нормалното използване на закриляното произведение или обект.

73.

В това отношение Stichting de Thuiskopie, както и нидерландското и австрийското правителство по същество изтъкват, че правна уредба, разрешаваща събирането на възнаграждението за копиране за лично ползване за възпроизвежданията от незаконни източници, при липсата на каквито и да е надеждни технически средства, позволяващи ефикасното възпрепятстване на публикуването или разпространението на въпросните незаконни източници и тяхното безкрайно възпроизвеждане, по-специално в цифровото пространство, представлява единственото средство за поправяне на претърпените от притежателите на правата вреди. Подобна правна уредба щяла да допринесе много повече за нормалното използване на закриляните произведения и обекти отколкото правна уредба, забраняваща каквото и да е възпроизвеждане от незаконни източници, и щяла да гарантира равновесието на правата между притежателите на права и потребителите на закриляните произведения и обекти.

74.

Дори да предположим, че правна уредба от такова естество може, без оглед на условията, да представлява законен и подходящ отговор на нарушенията на авторското право и сродните му права, произтичащи от незаконното разпространение на копия на закриляни произведения или обекти в интернет и тяхното възпроизвеждане, все пак е безспорно, че изключението за копиране за лично ползване не е въведено с такава цел, и е изключено това да бъде така, освен ако не се поставят под въпрос самите основи, на които то почива, при това независимо от наличието или липсата на технически средства, позволяващи да се води ефективна борба с изготвянето и разпространението на незаконни копия на закриляни произведения или обекти.

75.

В това отношение най-напред трябва да се отбележи, че доводите на нидерландското правителство се коренят в обстоятелството, че нидерландският закон толерира изтеглянето („downloading“, или „сваляне“) на закриляни произведения или обекти, незаконно поставени на разположение в интернет, като наказва единствено пускането онлайн („uploading“, или „качване“) на тези закриляни произведения или обекти. По този начин Кралство Нидерландия косвено, но неизбежно, улеснява масовото разпространение на продукти, получени от използването на закриляни произведения и обекти, което в никакъв случай не може да се счита за нормално, т.е. самата причина за явлението, чиито вредоносни за притежателите на права последици тази държава членка иска да поправи. Омаловажаването на изтеглянето на закриляни произведения или обекти, разпространявани незаконно в интернет (сваляне), може само да нанесе вреда на нормалното им използване.

76.

Освен това не е сигурно, че събирането на възнаграждението за копиране за лично ползване в сегашния му вид може по какъвто и да е начин да компенсира адекватно пропуснатата полза за притежателите на права поради масовото разпространение на техните закриляни произведения и обекти в интернет в нарушение на изключителните им права на възпроизвеждане, публично разгласяване ( 70 ) или разпространение ( 71 ).

77.

Без да се преформулират из основи самата причина за съществуването на изключението за копиране за лично ползване и основните правила за определяне на справедливото обезщетение, което трябва да го съпътства, с всички произтичащи от това последици, доходът от възнаграждението за такова копиране за лично ползване не е от такова естество, че да компенсира загубата на приходите, които биха се получили при нормалното използване на техните произведения в интернет. Вероятно би трябвало по-специално да се предвиди значително увеличение на размера на възнаграждението, което всеки потребител на носител следва да заплаща, дори и никога да не осъществи възпроизвеждания от незаконни източници, независимо от опасността да се наруши равновесието на правата между притежателите на права и потребителите на закриляни произведения и продукти.

78.

Изтъкнатата от нидерландското правителство идея, че със събирането на възнаграждението за копиране за лично ползване върху възпроизвежданията от незаконни източници щяло освен това в по-голяма степен да се зачита правото на защита на личния живот на потребителите на закриляни произведения и обекти отколкото с въвеждането на мерки за контрол върху използването на техните произведения в личната сфера на въпросните потребители ( 72 ), чрез осигуряването на по-добро равновесие на правата, не може да доведе до оборването на това тълкуване на член 5 от Директива 2001/29. В това отношение следва само да се отбележи, че не съществува задължителна връзка между изключването на приложимостта на изключението за копиране за лично ползване по отношение на възпроизвежданията от незаконни източници и евентуално нарушение на правото на зачитане на личния живот на потребителите ( 73 ).

79.

Поради това предлагам на първия въпрос и на втория въпрос, буква а) на запитващата юрисдикция да се отговори, че член 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение за копиране за лично ползване се прилага само по отношение на възпроизвежданията на произведения или обекти, закриляни по силата на авторското право и сродните му права, от законни източници.

80.

В рамките на втория въпрос, буква б) запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали приемането от държава членка на национална разпоредба, налагаща събирането на справедливо обезщетение за копиране за лично ползване без оглед на законността на осъществяването на възпроизвежданията, е съвместимо с правото на Съюза.

81.

От изложеното по-горе следва, че такава възможност не може да се приеме.

82.

От една страна и независимо от въпроса дали с Директива 2001/29 е осъществена пълна хармонизация на изключението за копиране за лично ползване ( 74 ), такава възможност би засегнала чувствително една от преследваните с Директива 2001/29 цели за последователното прилагане на изчерпателно посочените ограничения и изключения по отношение на предвиденото в нея изчерпателно изключително право на възпроизвеждане ( 75 ). В това отношение Съдът вече е постановил, че тази цел би била засегната, ако държавите членки бяха свободни да определят параметрите на справедливото обезщетение по несъгласуван и нехармонизиран начин ( 76 ). Както отбелязва Комисията, такава мярка би довела до създаване на възнаграждение sui generis за възпроизвежданията от незаконни източници.

83.

От друга страна, и най-вече, признаването на такава възможност би довело до двойно противоречало на изискванията на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29. Първо, то би разширило приложното поле на изключението за копиране за лично ползване много извън определения в тази директива специфичен случай, като наруши първото условие, поставено в тази разпоредба. Второ, то косвено би легитимирало причинената на нормалното използване на закриляните произведения и обекти вреда, като наруши изцяло второто посочено в тази разпоредба условие, разрушавайки по този начин установеното с нея справедливо равновесие, между изключителното право на възпроизвеждане, признато на притежателите на права, и бенефициерите на изключението за копиране за лично ползване.

84.

Поради това предлагам на Съда да отговори на втория въпрос, буква б) в смисъл, че в контекста на изключението за копиране за лично ползване, което на държавите членки е разрешено да предвидят по силата на член 5 от Директива 2001/29, държава членка може да събира възнаграждението, което трябва да го съпътства, само върху възпроизвежданията на произведения или обекти, закриляни по силата на авторското право и сродните му права, от законни източници.

85.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита Съда дали Директива 2004/48, и по-специално член 14 от нея ( 77 ), се прилагат по отношение на главното производство.

86.

В акта си за преюдициално запитване тази юрисдикция изтъква, че в насрещната си касационна жалба Stichting de Thuiskopie иска обезщетение за всички разноски на основание член 1019h от Гражданския процесуален кодекс, като самият той се основавал на разпоредбите на член 14 от Директива 2004/48. Макар безспорно да не изглежда искането на Stichting de Thuiskopie да произтича от нарушения на правата върху интелектуалната собственост по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива, също така е вярно, че като поддържа становището, че член 5 от Директива 2001/29 се прилага за възпроизвежданията от незаконни източници, целта ѝ е да използва форма на защита на въпросните права.

87.

С изключение на Stichting de Thuiskopie всички представили становища страни твърдят, че Директива 2004/48 не е приложима по отношение на главното производство.

88.

В това отношение трябва да се припомни, че макар с оглед на нейния предмет ( 78 ) и приложно поле ( 79 ) главната цел на Директива 2004/48 да е сближаването на законодателствата на държавите членки, за да гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила на интелектуалната собственост ( 80 ), все пак тя не цели да уреди всички аспекти, свързани с правата върху интелектуалната собственост, а само тези, които са присъщи, от една страна, на зачитането на тези права, и от друга страна, на нарушенията на последните, като налага наличието на ефективни правни средства за защита, предназначени да предотвратят, прекратят или да поправят всяко нарушение на съществуващо право върху интелектуална собственост ( 81 ).

89.

От тази гледна точка член 14 от Директива 2004/48 цели да засили нивото на закрила на интелектуалната собственост, като предотврати възможността засегнатата страна да бъде разубедена да започне съдебно производство, за да защити правата си ( 82 ), което предполага извършителят на нарушение на права върху интелектуална собственост да трябва по принцип да понесе изцяло финансовите последици от своето поведение ( 83 ).

90.

В случая, макар действително спорът в главното производство най-общо да е свързан със защитата на интересите на притежателите на права, доколкото се отнася до границите на приложното поле на изключението за копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, оспорването, което е в основата му, при все това остава изцяло извън приложното поле на Директива 2004/48. Всъщност искът, който е в основата на този спор, е предявен не от притежатели на права ( 84 ) за осигуряване на защитата на тези права ( 85 ), а от икономически оператори, от които е поискано да заплатят възнаграждението, определено в държава членка като справедливо обезщетение за изключението за копиране за лично ползване, което тя е въвела.

91.

Поради това предлагам на Съда да отговори на третия поставен от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос, че член 14 от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на спор като разглеждания в главното производство, който не се отнася до самата защита от страна на притежателите на права на посочените права.

92.

С оглед на гореизложения анализ предлагам на Съда да отговори на поставените от Hoge Raad der Nederlanden преюдициални въпроси по следния начин: